14

Ядавите подариха на Арджуна огромно количество богатства и той напусна Дварака с дълъг керван от колесници и слонове, както и стотици хиляди крави, украсени с коприна и злато. Субхадра пътуваше с него на изящна златна колесница, теглена от бели коне. Те скоро пристигнаха в Индрапрастха и Арджуна отиде направо при Юдхищхира. Той прегърна нозете му, а после го почете в съответствие с ведическите напътствия. После отдаде почитания на Дхаумя и на другите риши в царския двор. Когато церемониите приключиха, останалите му братя го прегърнаха със сълзи на очи и го помолиха да им разкаже всичките си приключения.

След като прекара известно време с братята си, Арджуна отиде да види Драупади. Като влезе в покоите ѝ обаче, тя го отблъсна и каза: „Какво те води тук, Арджуна? Върви при новата си съпруга. Навярно на дъщерята на рода Сатвата ѝ липсваш.“ Драупади седна с гръб към Арджуна. Той беше любимият ѝ сред Пандавите и тя се безпокоеше, че сега вече ще предпочита Субхадра. Пандава отново и отново я молеше за прошка и я уверяваше, че любовта му към нея не е намаляла ни най-малко. Драупади отговори с неприязън в гласа: „Втората връзка винаги отхлабва първата, колкото и силна да е била.“

Арджуна се опита да утеши красивата Драупади, но тя мълчеше и не искаше да го погледне. Виждайки, че не може да я спечели, той излезе от стаята и като отиде при Субхадра, помоли я да се облече като пастирка. Той искаше да напомни на Драупади, че Субхадра е сестрата на Кришна, обожавания Бог на царицата. В началото на живота си Кришна бе живял като пастир в едно село. Като помоли Субхадра да се яви като пастирка, Арджуна се надяваше, че естествената обич на Драупади към Кришна ще се пробуди и ще се насочи и към сестра му.

Принцесата на Ядавите бе отведена в покоите на Драупади, облечена в семпла алена коприна. Прислужницата, която я въведе, каза: „Царице, тази девойка пита дали може да стане твоя слугиня.“ Субхадра се поклони в нозете на Драупади и промълви: „Тук съм, за да изпълня всяка твоя заповед.“

Драупади никога не бе виждала Субхадра и не разбра коя е, но нейното смирение и обикновени дрехи ѝ напомниха за Кришна и трогнаха сърцето ѝ. Тя вдигна ръце и я благослови с думите: „Нека бъдеш жена на герой и майка на герой. Нека никога нямаш съперница.“

Субхадра отговори: „Дано да е така“, а след това се представи: „Аз съм Субхадра, сестрата на Кришна.“ Драупади се усмихна и я прегърна. Нежната кротост на Субхадра прогони ревността и гнева ѝ. Тя я помоли да ѝ разкаже всичко за Дварака и Кришна. Двете говориха с часове. После Драупади хвана Субхадра за ръка и я заведе да я представи на Кунти. Двете пандавски царици скоро станаха близки приятелки и прекарваха дълго време заедно, разговаряйки за Кришна и близките му.

Няколко дни след завръщането на Арджуна Кришна и Баларама пристигнаха в Индрапрастха. Придружен от синовете и министрите си и яздейки начело на огромна армия, Кришна влезе в столицата на Пандавите, а Накула и Сахадева го посрещнаха при градските порти. Напредвайки бавно към двореца на Юдхищхира, процесията премина величествено по главната улица сред хиляди граждани, ликуващи и боготворящи Кришна и неговия по-голям брат. Ядавите разглеждаха града наоколо. Пътищата бяха безупречно преметени и напръскани с ароматна вода. Венци и пъстроцветни гирлянди обкичваха оградите отстрани на широките улици. По върховете на високите бели дворци се развяваха безброй флагове и знамена. Сладкото ухание на горящо алое изпълваше въздуха, носеха се звуци на музикални инструменти.

Кришна и Баларама влязоха в двореца на Пандавите и отидоха пред Юдхищхира и братята му. Юдхищхира обожава Баларама с всички подобаващи церемонии и прегърна Кришна с любов. Кришна поднесе уважението и почитта си на Юдхищхира и Бхима, а после седна в залата за събрания. Мнозина знатни личности от Дварака също заеха местата си; сред тях бяха Акрура, Уддхава, Сатяки, Критаварма, Шарана и синовете на Кришна — Прадюмна, Самба и Анируддха.

След това Кришна даде на Арджуна всички сватбени дарове за Субхадра, които изпращаха близките ѝ от Дварака. Той подари и купища злато и скъпоценни камъни на Юдхищхира; както и хиляда колесници, украсени с нанизи от златни звънчета, всяка от които запрегната с по четири коня и водена от умел колесничар; десет хиляди млечни крави, хиляда луннолики бели жребци със златни юзди; и хиляда бели мулета с черни гриви, тичащи с бързината на вятъра. Освен това Баларама даде на Арджуна като сватбен подарък хиляда слона, огромни като хълмове и украсени със златни накити и звънчета. Неизброими други съкровища бяха поднесени на Пандавите от слугите на Кришна. Струпано извън залата, богатството, донесено от Ядавите, приличаше на море, разпростряло се във всички посоки.

Юдхищхира любезно прие даровете, а после настани всички Ядави в двореца си. Те прекараха заедно с Пандавите много щастливи дни, а когато дойде време да си заминат, Пандавите на свой ред ги отрупаха с дарове от брилянти и перли. Начело с Баларама Ядавите поеха обратно към Дварака, но Кришна реши да поостане още, за да прекара известно време с Арджуна.

Един ден Арджуна каза: „Кришна, денят е горещ. Да отидем на брега на Ямуна. Там сме построили много домове за отдих.“

Кришна се съгласи и тръгнаха. Скоро пристигнаха на едно приятно място сред гора от високи дървета. Бели постройки се издигаха край речния бряг, наподобяващи небесен град. Кришна и Арджуна влязоха в една от тях, където им поднесоха различни ароматни ястия и напитки. Те се излегнаха на златни кушетки, застлани с копринени покривала. След като отпочинаха известно време, решиха да се поразходят из гората. Двамата герои заскитаха покрай речния бряг, разговаряйки за бойни умения и отминали битки.

След като се отдалечиха на известно разстояние, те седнаха на пейка от слонова кост, поставена близо до края на гъста гора. Докато продължаваха да разговарят, внезапно от гъсталака излезе брамин. Кришна и Арджуна го погледнаха с изненада. Той приличаше на високо дърво, лицето му сияеше като разтопено злато. Брадата и косата му бяха яркожълти и блестяха като утринно слънце. Очите му наподобяваха лотосови листенца, тялото му бе красиво и силно. Когато пламтящият като огън брамин се приближи към тях, Кришна и Арджуна се изправиха в очакване на заповедите му.

Той им заговори с дълбок глас: „Знам, че вие двамата сте най-добрите сред хората. А аз съм един ненаситен брамин, който яде много. Затова се обръщам към вас с молба за храна; заситете глада ми.“

Кришна и Арджуна с допрени длани попитаха брамина каква храна би предпочел, а той отвърна: „Не ям обикновена храна. Знайте, че аз съм Агни, богът на огъня. Дайте ми такава храна, която би ме нахранила. Моля ви, помогнете ми да погълна гората Кхандава“ и посочи джунглата, пред която стояха. Макар многократно да бе опитвал да изпепели гората, Индра постоянно бе осуетявал опитите му. Причината била, че приятелят на Индра, змеят Такшака, живеел в тази джунгла. Колкото и пъти Агни да пламвал и да започвал да поглъща гората, Индра изливал порои от дъжд, за да го спре. Богът на огъня продължи: „Вие и двамата сте умели воини. Храбростта ви ще попречи на Индра да ме спре и така най-сетне ще успея да погълна тази огромна гора. О, герои, това е храната, която искам от вас.“

Кришна и Арджуна се спогледаха изненадани. После увериха Агни, че ще направят всичко, което е по силите им да му помогнат, но попитаха защо иска да погълне точно тази гора. Той обясни, че в Кхандава се намират много различни лечебни билки и се нуждае от тях, защото страда от заболяване поради прекаленото количество гхи, което е изпил. Цар Шветаки извършил велико жертвоприношение, при което в огъня било излято толкова много гхи, че Агни се разболял. Тогава Брахма му казал, че може да се излекува, ако погълне билките, растящи в Кхандава. След като Агни все не успявал и не успявал да опожари гората, Брахма го посъветвал да потърси помощта на Кришна и Арджуна.

Брахма казал: „В предишно прераждане те двамата всъщност бяха двете могъщи божества Нара и Нараяна. Сега са дошли на Земята по небесна заповед. Затова помоли ги за помощта им.“

Агни добави: „Сега завися изцяло от вас. Трябва да погълна тази гора. Брахма ми довери, че живите същества в нея са порочни и трябва да бъдат унищожени. Затова нямайте никакви съмнения; това дело е одобрено от авторитет.“

Арджуна отговори: „Притежавам много небесни оръжия, но нямам лък, способен да издържи тежестта им. Ако трябва да осъществя задачата, която ми поставяш, ще са ми нужни неизчерпаем колчан със стрели и колесница, теглена от небесни коне. Ако можеш да ми осигуриш всичко това, със сигурност ще изпълня желанието ти.“

Агни започна да медитира върху Варуна, бога на водите, и божеството незабавно се яви пред него: „Какво мога да направя за теб?“

Агни знаеше, че Варуна пази много небесни оръжия на дъното на океана. Затова го помоли да дари на Арджуна небесния лък, прославен с името Гандива, както и два неизчерпаеми колчана със стрели. Поиска също колесницата на лунния бог Сома. Варуна се съгласи и всички тези оръжия се появиха веднага.

Арджуна разглеждаше с удивление лъка Гандива; той приличаше на дъга, обсипана с роса от небесни бисери. Бе висок един човешки ръст и съвършено безупречен. Пандава вдигна сияйния лък и силно опъна тетивата му. В гората отекна сякаш гръмотевичен трясък, изпълвайки с ужас обитателите ѝ. С лъка в ръка, радостният Арджуна се приближи към голямата златна колесница. Тя бе пълна с всевъзможни небесни оръжия, сред които и двата неизчерпаеми колчана, които Агни бе пожелал. В колесницата със златисти юзди бяха запрегнати сребристи жребци от земите на гандхарвите. Тези коне имаха способността да стигнат отвъд предела на трите свята, летейки с бързината на вятъра или на ума. Над колесницата се вееше флаг с лика на Хануман, отдадения слуга на Рама в образа на маймуна; очите му сякаш изпепеляваха всичко, попаднало пред погледа му. Развяваха се и други знамена, изобразяващи свирепи зверове; всички тези създания ревяха с ужасяваща сила.

Арджуна допря длани и обиколи благоговейно колесницата, а след това се качи на нея, както добродетелният човек се въздига в рая. Като си сложи небесната ризница, която лежеше вътре, и застана изправен с Гандива в ръце, той приличаше на слънце, блестящо иззад пурпурните облаци. После подкара колесницата наоколо, усмихвайки се на силния грохот на колелата ѝ.

Освен това Варуна даде на Кришна един боздуган, наречен Каумодаки, който издаваше силен звук, когато се въртеше и бе способен да избие дори дайтите и данавите. После Кришна се качи на колесницата на Арджуна и каза, че ще му бъде колесничар.

Арджуна отново се обърна към Агни: „Огнени боже, вече сме готови да изпълним молбата ти. Въоръжен с Гандива и придружаван от Кришна, аз съм готов да се изправя срещу цялото войнство на боговете наедно с асурите — какво да говорим за Индра! Така че пламни на воля и превземи гората.“

Агни веднага забушува из джунглата и започна да я опожарява със седемте си вида пламъци, приемайки страховития вид, с който в края на времето унищожава всичко. Тогава Кришна насочи колесницата около гората. Щом Арджуна видеше някое същество, опитващо се да избяга от пожарището, той го застрелваше веднага. Убити в присъствието на Кришна, Върховния Бог, всички загиващи в гората същества приемаха духовен облик и се въздигаха в най-висшите неземни сфери.

Ревът на пожара се чуваше на километри. Пурпурни, оранжеви и лазурносини пламъци се издигаха до небесата. Потоците и езерата в гората закипяха, скалите потекоха. Нито едно същество не успя да избяга от пламтящата Кхандава, писъците им се смесваха с пукота на огъня. Той гореше с такава сила, че ужаси дори боговете, които вкупом се втурнаха при Индра и му казаха в тревога: „Господарю на безсмъртните, защо Агни изгаря всички същества там долу? Нима настана време за всемирното унищожение?“

Индра погледна да види какво става на земята. Загрижен за приятеля си Такшака, той веднага се спусна да гаси огъня, изпращайки дъждовни порои, падащи в колони с дебелината на стволове. Но дъждът се превръщаше в пара от горещината на огъня дори още преди да достигне гората. Тогава Индра се разгневи и затъмни небето с облачни грамади, увеличаващи леещия се дъжд. Джунглата бе ужасяваща с издигащите се отдолу пламъци и дим и падащите отгоре мълнии и проливни дъждове.

Арджуна видя опитите на Индра да изгаси пожара и изстреля стотици хиляди стрели в гъста мрежа над гората, образувайки огромен чадър, който напълно спираше валежа.

Царят на нагите Такшака не беше по това време в гората, но съпругата и синът му попаднаха в огъня. Те бързо полетяха нагоре, но Арджуна ги видя и мълниеносно изстреля една стрела, която отсече главата на змеицата. След това насочи друга към сина на Такшака, Ашвасена. Като видя това, Индра предизвика ураганен вятър около Арджуна и временно го лиши от съзнание. Ашвасена избяга и се скри в небесата.

Когато дойде на себе си, Арджуна се разгневи на Индра. Той извика предизвикателно към бога, изпълвайки небето със стрелите си. Индра също се разгневи на Арджуна и хвърли по него ужасната си мълния. Арджуна без бавене призова оръжието Ваявя, което отвява огромните тъмни облаци. Това могъщо оръжие напълно унищожи силата на камшиците от светкавици и гръмотевици, запращани от Индра. Небето се изясни и повя нежен бриз. Агни запламтя още по-силно, разгарян от вятъра и подхранван от мазнините на изгарящите в гората тела. Ревът му изпълваше пространството.

Индра извика на помощ много райски същества, за да се сражават с Арджуна. Дойдоха множество могъщи небесни воини, които хвърляха оръжията си по него и Кришна. Пламтящи железни топки, камъни и неизброими стрели заваляха върху тях. Арджуна пресрещаше всички оръжия със стрелите си, като същевременно поразяваше нападателите си и те падаха с писъци в огъня. Арджуна бе непобедим, докато се носеше по бойното поле и изстрелваше смъртоносните си стрели, а Кришна умело направляваше колесницата му.

Тогава Индра се качи на небесния си слон Айравата и се нахвърли върху Арджуна и Кришна с викове: „И двамата сте мъртви!“ Той вдигна личното си оръжие, познато като Ваджра, и пришпори слона. Като видяха, че Индра се впуска в атака, останалите богове го последваха. Ямараджа грабна смъртоносният си боздуган, Кувера — жезъла си, а Варуна — примката си. Пълководецът на небесната армия, Сканда, понесе оръжието си Шакти, а Сурия идваше с блестящото си копие. Останалите богове препускаха зад Индра, всеки вдигнал собственото си оръжие. Вишвадевите, Садхите, Рудрите, Васу и Марутите се втурнаха като един към Арджуна и Кришна, които стояха безстрашно долу.

Макар че влагаха всичките си усилия, небесните същества бяха неспособни да победят Кришна и Арджуна. Пронизвани от мистичните стрели на Арджуна, боговете бяха принудени да се оттеглят. Индра се усмихна. Той беше възхитен от Арджуна, който бе негов син; разбираше също и позицията на Кришна и знаеше, че никой не би могъл да победи нито него, нито някого, когото той подкрепя. Явно Кришна желаеше Агни да изпепели гората, като същевременно увеличаваше удивителната слава на своя приятел Арджуна.

Желаейки още повече да изпита силата на Арджуна, Индра хвърли надолу дъжд от скали. Арджуна начаса ги разтроши с бързокрилите си стрели. Тогава Индра откърти върха на огромна планина и го запрати по Арджуна. Без никакво колебание Арджуна разсече летящия планински връх на хиляди парчета, които изпопадаха надолу в гората.

Удовлетворен от храбростта на Арджуна, Индра заповяда на небесните воини да се оттеглят, а в това време из небесата прокънтя глас: „Индра, твоят приятел Такшака в момента не е в гората. Нито пък е възможно да сразиш в бой Арджуна и Кришна. Те двамата са Нара и Нараяна, безсмъртните непобедими риши. Те са достойни за обожанието на боговете. Откажи се от битката; опожаряването на Кхандава е повелено от съдбата.“

Като чуха този глас, който знаеха, че принадлежи на вселенския творец Брахма, боговете се завърнаха в дворците си. Петнайсет дни Агни не спря да поглъща джунглата заедно с обитателите ѝ. Докато гората загиваше, орди ракшаси, данави и наги се разбягваха в ужас, а Арджуна ги поваляше с порои от стрели. Никой не можеше дори да погледне към него, докато изстрелваше смъртоносните си стрели. Постепенно от джунглата остана само пепел и Агни се засити.

Един от водачите на расата на асурите, демон на име Мая, обитаваше Кхандава. Първоначално той се криеше под земята, после се втурна извън гората в опит да избяга. Агни хукна след демона, а Кришна вдигна своя диск Сударшана, готов да го убие. Интелигентният Мая се спусна към Арджуна и падна в нозете му: „Арджуна, търся закрилата ти. Спаси ме! Умолявам те!“

Арджуна вдигна ръка и извика: „Не се бой.“ Той не можеше да откаже покровителство на никого, който бе потърсил закрилата му, затова се обърна към Кришна и го помоли да пощади живота на този асура. Кришна свали оръжието си, Агни също отстъпи назад.

Когато пламъците в гората стихнаха, Индра отново се появи пред Арджуна и Кришна. Той заговори, а Агни застана до него: „О, Партха, о, Кешава, вие постигнахте онова, което никой небесен обитател не би могъл. Моля, поискайте от мен каквато благословия пожелаете. Много съм удовлетворен.“

Арджуна помоли Индра за небесните му оръжия. Индра се усмихна и отговори, че ще му ги даде — но не сега. Когато Шива даде на Арджуна своето оръжие Пашупата, тогава Индра ще го отведе в рая и ще го дари с всички оръжия от огън и вятър. Това щеше да стане в бъдеще.

Кришна пожела приятелството му с Арджуна да продължава завинаги и Индра отговори: „Така да бъде.“

Накрая Агни каза: „И аз искам да ви даря благословия. Точно както аз прониквам вселената, по същия начин чрез моята сила нека и вие сте способни да отидете навсякъде из нея, където пожелаете.“ След това боговете се завърнаха на небесата.

Докато Кришна и Арджуна се връщаха към двореца си, Мая се приближи към тях. Той се поклони в нозете на Арджуна и каза: „О, сине на Кунти, ти ме спаси от гневния Кришна и от гладния Агни. Кажи ми как мога да ти се отблагодаря.“

Арджуна отговори: „Не мога да взема нищо в замяна, такъв е принципът ми. Аз действам единствено от чувство за дълг. Мой дълг бе да те защитя, така че не ми дължиш нищо. Върви си в мир.“

Мая възслави добродетелта на Арджуна, но настоя да направи нещо за Пандава: „Просто искам да те зарадвам, Партха. Не приемай това като отплата.“

Арджуна отново повтори, че не може да вземе нищо от Мая: „Не искам да те разочаровам. Щом искаш да ме зарадваш, направи нещо за Кришна. Това би ме накарало да се чувствам най-щастлив.“

Мая се обърна към Кришна и го загледа в очакване. След като размисли за миг, Кришна каза: „Ти си архитектът на небесните демони. Ако искаш да ме зарадваш, тогава изгради прекрасна зала за събрания на Юдхищхира и нека никъде по света няма друга като нея. Нека по всичко наподобява небесната райска архитектура и нека никой не може да направи втора подобна.“

Сръчността на този асура бе добре известна на Кришна. Мая бе издигнал много удивителни сгради на по-висшите планети на дайтите и данавите. Демонът се съгласи да изпълни молбата на Кришна и отиде заедно с него и Арджуна в Индрапрастха, където бе представен на Юдхищхира. Най-големият Пандава бе удивен от разказа на Арджуна за опожаряването на гората Кхандава. Той прие Мая с почести и заедно обсъдиха бъдещата зала. След дълго обмисляне Мая нарисува чертежа ѝ. После започна да мисли как да се сдобие с нужните материали за строежа на небесната зала и каза на Пандавите, че трябва да отиде до Хималаите. „Там съм оставил голямо количество диаманти и други скъпоценни камъни с най-разнообразни цветове, включително и такива, каквито няма на земята. Ще отида да ги донеса.“

Мая обясни, че Вришапарва, цар на данавите, преди го бил помолил да изгради жертвен олтар за асурите. Той бил събрал всевъзможни по вид божествени материали, складирани в обителта на Вришапарва високо в планината Майнака. Там се намирал също и огромният боздуган, с който навремето Вришапарва бил отблъснал боговете в бой. Мая обеща да донесе този боздуган, който бе равен на стотици хиляди обикновени боздугани, и да го подари на Бхима. Щеше да донесе от дълбините на езерото Майнака и една голяма божествена раковина, наречена Девадатта за Арджуна. Ако Арджуна надуеше тази раковина по време на битка, тя щеше да покруси сърцата на враговете му.

След като получи разрешението на Юдхищхира, асурът бързо тръгна на север. Той намери всичките си съкровища, охранявани от якши и ракшаси, и с тяхна помощ ги докара в Индрапрастха. После подари боздугана на Бхима, а раковината на Арджуна и се зае за работа.