2

Макар да притежаваше цялото материално изобилие, Панду по природа не се вълнуваше от сетивно удоволствие. След като се наслаждава за кратко с жените си, умът му се насочи към по-важни неща. Макар от хиляди години царете от династията Куру да бяха императори на земята, поддържайки религиозните принципи, влиянието над останалите владетели бе започнало да намалява след смъртта на Шантану и двамата му сина. Някои от царете арогантно бяха разширили границите си, завладявайки по-слабите царства.

Панду почувства, че трябва да действа. Заставайки пред Бхишма, той каза: „Господарю мой, величието на династията ни е западнало. Светът се е отклонил от пътя на правдата, установен от нашите предци. Нерелигиозността нараства. Мой дълг пред благородното ни семейство, както и пред самия Бог, е да възпра престъпниците.“

Бхишма се усмихна. Ето един истински достоен потомък на великия Бхарата, чието име носеше цялата земя. Той отговори: „Желанието ти подобава на потеклото ти и е похвално от всяка гледна точка. Приеми благословии от брамините и поведи армиите. И нека победата е с теб!“

Панду незабавно събра огромна армия от пехота, конница, слонове и колесници. Напускайки Хастинапура, той приличаше на царя на боговете, заобиколен от небесното си войнство. Първо пое на изток и срази царя на Дашархите, който се бе противопоставил срещу властта на Хастинапура. След това продължи на юг към Магхада, където могъщият Цар Диргха бе завладял много съседни държави. Атакува горделивия владетел в столицата му Раджгриха и го погуби.

После Панду победи и други войнствени царе. Той преминаваше по земното кълбо като огън, а летящите му стрели и великолепието на оръжията му наподобяваха искрящи пламъци. С разрастването на славата му монарсите се предаваха без съпротива. Скоро царете по целия свят го признаха за най-силния владетел на земята. Те му се покланяха с допрени длани и му поднасяха различни дарове и данъци.

След едногодишна офанзива Панду се завърна в столицата си със събраното богатство. Всички Куру начело с Бхишма излязоха да го посрещнат. Те разглеждаха с възторг керваните от слонове, волове, камили, коне и колесници, претоварени със съкровища, прииждащи в дълги колони, докъдето поглед стига. Панду подари на възрастните Куру купища скъпоценни камъни, перли, корали, злато и сребро и още милиони крави, коне и други животни. Той им показа безбройни скъпи покривки, килими и кожи от рядък черен елен.

Панду се поклони в нозете на Бхишма, поднасяйки му цялото това богатство, а той го прегърна с просълзени очи. Заобиколени от брамини, мълвящи молитви и благословии, двамата мъже се качиха на златна колесница и поеха към царския дворец, приветствани от тромпети, раковини и барабани.

Панду се разпореди всеки от двамата му братя да получи огромни богатства. Самият той слабо се интересуваше от съкровища; много повече го привличаха горите и равнините от великолепието на дворцовия живот. Той обичаше да яхне жребеца си и да препуска на дълги ловни походи. Няколко месеца след като се завърна в Хастинапура, Панду реши да се установи за постоянно в една гора сред Хималайските планини. Отвеждайки със себе си двете си съпруги, той напусна величествения си дворец и заживя в скромна обител на един планински склон. Местните хора често виждаха владетеля да скита из горите с жените си. Облечен в красива златна броня и въоръжен с лък и меч, той приличаше на бог, слязъл на земята.

Дхритаращра изпълняваше задълженията на цар от името на по-малкия си брат. По негова заповед горските жители осигуряваха за удоволствие на Панду всякакви продукти. Панду бе овладял сетивата си, затова макар с благодарност да приемаше даровете им, той продължаваше да живее скромно.

Един ден Панду бе излязъл на лов, когато забеляза двойка елен и кошута да се съвкупяват. Щом видяха царя, те хукнаха да бягат, но той бързо изстреля по тях пет мълниеносни стрели. Златоперите остриета пронизаха елена и той падна със стон. За изумление на Панду, умиращият елен заговори с огорчен глас:

„О, какъв срам! Дори пропадналите хора, които робуват на сетивата си, никога не са проявявали подобна жестокост. Никоя човешка преценка не превъзхожда наставленията на писанията. Как тогава ти, който си цар и потомък на благородния Бхарата, действаш в такова противоречие с ведическите напътствия?“

Панду се изправи пред горчиво ридаещия елен и отговори: „Като цар, мой дълг е да ловувам. Трябва да надзиравам горите, за да бъдат те безопасни за ришите, като същевременно имам правото да упражнявам бойните си умения. Та нали дори великите мъдреци от миналото са убивали горски елени, за да ги поднесат в жертва! Защо тогава ме укоряваш?“

Еленът отговори, че не укорява Панду, защото го е наранил, а защото не е взел под внимание факта, че се е чифтосвал. След това животното разкри пред царя, че е риши на име Киндама, приел облика на елен, за да се съвкупява със съпругата си сред дърветата. Тъй като мъдрецът не притежавал жилище, нямало как в човешки облик на открито да има близост с жена си. Затова бил превърнал себе си в елен, а жена си в кошута. Царят го бил прострелял точно в мига, в който щял да зачене дете в утробата на съпругата си.

Киндама продължи: „Никое създание не бива да бъде нападано, докато се сношава. Постъпката ти е жестока и греховна и заслужаваш да отидеш в ада! Тя е дори още по-позорна, понеже си цар, а царят би трябвало да наказва престъпниците и да закриля религиозните принципи.“

Панду гледаше Киндама мълчаливо. Мъдрецът бе прав! Без съмнение бе греховно да се стреля по сношаващ се елен. Как си бе позволил дотолкова да ослепее от ловна страст? Какво ще последва сега от убийството на мъдреца? Бедствие! Царят наведе очи, потънал в срам и разкаяние.

Поглеждайки угнетения Панду, Киндама каза: „Няма защо да се страхуваш от греха, че си убил брамин, тъй като не си знаел истинската ми самоличност. Но както ти ме погуби, докато потъвах в наслада, така и сам ще срещнеш смъртта си в подобен момент.“

Мъдрецът искаше да освободи Панду от греха. Проклинайки царя, Киндама знаеше, че Панду незабавно ще получи плода на греха си и по този начин няма да трябва да страда след смъртта. Докато кръвта му изтичаше, Киндама промълви със сетни сили страшното си проклятие:

„Следващия път, когато посегнеш към жена си с желание, начаса ще паднеш мъртъв! О, Царю, както ти ме потопи в мъка, когато бях така щастлив, сам нека познаеш по подобен начин мъката!“

С тези думи еленът изпусна дъха си. Известно време Панду стоя вцепенен, неспособен да помръдне. Докато гледаше мъртвото тяло на елена, горещи сълзи се стичаха по страните му. Когато успя да се овладее, той се върна у дома и незабавно разказа на съпругите си какво се бе случило. Поразен от скръб, царят зарида на висок глас заедно с двете царици. Той се проклинаше отново и отново. Обгърнал главата си в длани, хлипайки, Панду пророни с болка: „Чувал съм, че баща ми, макар и заченат от благороден човек, бил роб на похотта, в резултат на която умрял. Роден от съпругата на похотлив цар, и аз самият съм заразен с похотта. Отдадох се на грехове. Пропилях живота си в избиване на невинни създания. Боговете са ме изоставили, аз съм прокълнат!“

Панду реши да заживее живот в отречение и заяви, че от този момент приема обет за целомъдрие, също като Бхишма, и ще търси избавление, отказвайки се от всички сексуални наслади, които са огромно препятствие пред духовното развитие. Панду каза на ужасените си жени: „Ще острижа косите си и ще покрия тялото си с прах. Мъка и радост ще са едно и също за мен. Ще се отрека напълно от гнева и ще се посветя на благото на всички същества. Няма да приемам дарове и ще се прехранвам от милостиня. Така ще преодолея двойственостите на този свят и ще се въздигна към по-висшите сфери, където обитава самият Бог.“

Царят помоли съпругите си да се завърнат в столицата и да известят по-възрастните им близки за настъпилия обрат. Те трябваше да раздадат на брамините обилни богатства от негово име. Що се отнася до самия него, той щеше незабавно да се оттегли в гората, напускайки завинаги обществото.

Кунти и Мадри бяха съсипани от мъка. Те не можеха да приемат мисълта за раздяла със своя съпруг. С жални гласове му се помолиха да им позволи да последват пътя му. И двете царици бяха готови да приемат същите отречения като него. От името на двете Кунти каза: „Нека заедно приемем ванапрастха, оттегляйки се в горите. С радост ще практикуваме аскетизъм, щом сме с теб. Ако ни изоставиш днес, няма как да продължим да живеем.“

Виждайки отчаянието им, Панду се съгласи, но ясно изрази, че има намерението да спазва най-строги отречения. Това не разколеба съпругите му. Те копнееха единствено да бъдат с него, където и да отиде.

Панду реши да започне аскетичния си живот веднага. Той нямаше да се върне в града. Свали царствените си украшения и ги подари заедно с всичките си богатства на горските брамини. После каза на слугите си: „Върнете се в Хастинапура и разкажете на Бхишма всичко, което се случи.“

Царските прислужници заедно с брамините поеха натъжени към Хастинапура. Жителите на града заплакаха с глас, когато научиха за бедата на Панду. Дхритаращра бе особено поразен. Мислейки как отречено живее Панду в гората, той не можеше вече да изпита никаква наслада от удобно легло, прислуга или царско великолепие. Дхритаращра неспирно оплакваше своя брат и мислеше как ли преживява.

След като брамините и слугите му си тръгнаха, Панду потъна в горите заедно с двете си жени. Те вървяха право на север в продължение на много дни и най-сетне стигнаха до Сапташрота, Стовърхата Планина. Там царят издигна дървена колиба и се подложи на сурови покаяния. Много риши, сиддхи и чарани живееха в този район и Панду скоро им стана скъп със своето смирение, себеконтрол и преданост към по-възрастните и Бога. Те често посещаваха колибата му, за да разговарят.

С ум, съсредоточен единствено върху избавлението, Панду живееше скромен живот в Сапташрота. Хранеше се само с плодове и корени и пиеше чистата вода на планинските потоци. Двете му съпруги поемаха същите обети като него и тримата преживяваха радостно дните си в планината като небесни същества, слезли от висшите сфери.

Постепенно, с течение на времето, Панду все повече обмисляше положението си. Един ден той заговори пред ришите, разкривайки страховете си: „О, премъдри, чувал съм, че онзи, който няма синове, не може да влезе в рая. Раждайки син, той изплаща дълга си към своите предци. Ако умра, без да оставя наследник, предците ми ще погинат, тъй като предлагането на шраддха ще секне към тях. Тъй като не мога да зачена деца, съм изпълнен с притеснения.“

Панду въздъхна тревожно. Той често извършваше церемонията шраддха за благоденствието на починалите си близки. Ведите обещаваха, че подобни приношения на храна към боговете, извършени от името на предците, осигуряват несвършващото им щастие в рая. Монархът бе притеснен: какво ще стане, когато самият той умре? Кой ще продължи приношенията за предците, а и за самия него? Той допря длани в смирена молитва: „Велики мъдреци, вижте окаяното ми положение и проявете милост. Умолявам ви да заченете деца на моите съпруги точно както Вясадева зачена мен и моите братя.“

С усмивка един от ришите каза: „Посредством аскетичното си могъщество сме видели, че ти несъмнено ще имаш деца като самите богове. Истината е, че твоето потомство ще осъществи божествената цел. Всичко това ние виждаме съвсем ясно. Затова трябва да действаш по такъв начин, че някак да се сдобиеш с деца. Посъветвай се най-напред с жените си, пък после реши какво трябва да направиш.“

Панду размисли над думите на този риши. Изглежда мъдреците бяха склонни да приемат предложението му. Той отиде при Кунти и ѝ каза насаме: „О, сладкоусмихната, копнея за дете, но заради порочното си поведение съм безсилен да създавам потомство. При такива случаи писанията разрешават някой друг достоен човек да зачене деца вместо мен. Затова те моля да се съгласиш да приемеш друг мъж и да ми родиш дете.“

Панду изтъкна, че дори самият той и неговите братя са били заченати по този начин. Затова Кунти трябваше да приеме някой съвършен брамин, който във всяко отношение го превъзхожда, и да роди дете.

На благородната Кунти не ѝ хареса предложението на Панду. Тя сведе поглед и тихо отговори: „О, добродетелни, моля те, не искай това от мен. Аз съм ти законна съпруга, завинаги отдадена на теб. Не бих приела обятията на друг дори и в мислите си. Царю, прегърни ме и нека имаме дете! Ще се издигна в рая с теб. Нима някой би могъл да те превъзхожда?“

Кунти разказа на съпруга си една древна притча, която бе чула. Живял навремето могъщ цар, който умрял, без да остави потомък. Скръбната му жена прегърнала мъртвото му тяло и по волята на боговете заченала деца. Тези съвършени синове се родили от близостта ѝ с мъртвия ѝ съпруг. Кунти помоли Панду да бъде като този цар.

Панду поклати глава: „Не притежавам такава сила. Единствено ришите могат да ни помогнат. Трябва да заченеш от един от тези велики мъдреци. Не виждам друг начин.“

Царят я увери, че никакъв грях не съпътства подобно действие. Отговорността бе негова, той ѝ заповядваше като неин съпруг, а тя не биваше да се колебае да изпълни желанието му. По какви ли не начини Панду се опитваше да убеди жена си.

Най-сетне, като видя решителността на съпруга си, Кунти му каза: „Ще ти разкажа каква благословия получих, когато бях девойка; може би тя ще се окаже нашето спасение. Когато бях още момиче в дома на баща си, той ме караше да сервирам на гостите. Един ден пристигна могъщият мъдрец Дурваса. Чрез своето служене и неотклонно внимание към всичките му нужди аз много го предразположих. Преди да си тръгне, той ме повика настрана и ми каза: „Мило момиче, ще ти подаря една благословия. Чуй мантрата, която ще произнеса. Промълвиш ли тази мантра, ще призовеш когото от боговете пожелаеш. Той ще е длъжен да изпълни всяко твое желание, било то приемливо или не.“

Кунти бе изпитала силата на мантрата още навремето. Веднага щом я произнесла, мислейки за Сурия, лъчезарният полубог се появил пред нея и тя заченала от него син. Затова Кунти знаеше, че може да призове други божества, от които да роди още деца. Тя не искаше да разкрие тази тайна, тъй като не желаеше да има близост дори с боговете вместо със съпруга си. Но случаят бе наложителен. Изглежда бе дошло времето да използват мантрата на Дурваса.

Панду, който не знаеше нищо за тази благословия, много се зарадва, чувайки думите на Кунти. Това със сигурност бе божествена подредба. Синове от боговете щяха далеч да превъзхождат всички, родени от земните хора.

Кунти попита съпруга си кого от боговете да призове.

Панду размисли за кратко, а после отговори на жена си: „О, прекрасна, повикай великия Дхарма, богът на справедливостта. Той никога няма да ни замърси с грях, а синът му без съмнение ще бъде съвършен във всяко отношение.“

Кунти се съгласи с молбата на Панду. Тя седна в медитация, мислейки за Дхарма и повтаряйки мантрата, която ѝ бе дал Дурваса. Само след мигове полубогът се появи, препускайки на великолепна колесница. Блестящ като самото слънце, той се усмихна и каза на Кунти: „Какво мога да направя за теб?“

В благоговение пред сиянието му, Кунти отговори с разтреперан глас: „Желая дете от теб, благородни.“

Дхарма на мига се сля с нея в духовния си облик, а после изчезна. Кунти зачена и когато измина нужното време, роди. През осмия месец на годината, по пладне в деня на пълнолунието, когато благотворната звезда Джйещха бе в асцендент, тя роди сияен син. В мига на раждането му от небесата прокънтя глас: „Това дете ще стане най-добрият и най-благородният сред хората. Ще бъде предан на истината, изключително могъщ и прославен сред трите свята. Познат под името Юдхищхира, той ще управлява света.“

Панду бе извън себе си от радост. В крайна сметка боговете не бяха го изоставили! Имаше дете, достойно за великата си династия. Нямаше защо да се безпокои повече.

Но след това той започна да обмисля ситуацията. Разсъди, че с благословията на Дурваса Кунти би могла да се сдобие с още могъщи синове, заченати от боговете, които да подсигурят благоденствието на рода Куру и да станат славни световни водачи. Година след раждането на Юдхищхира, Панду отново се обърна към Кунти с думите: „Мъдреците учат, че владетелят трябва да притежава и могъщество освен добродетел. Затова моля те, призови бога на вятъра, Ваю, най-силния сред божествата. С негова помощ ще се сдобием със син, по-силен от когото няма да има на земята.“

Кунти допря длани и се поклони в знак на съгласие. Тя отново седна в медитация, този път повиквайки Ваю. Той се яви още в същия миг, яхнал огромен елен. С глас на гръмотевичен облак лъчезарният полубог попита усмихнат: „Какво желаеш от мен, Кунти?“

Кунти стеснително отговори: „О, най-добър сред божествата, моля те, дари ми син, притежаващ безмерна физическа сила и способен да смири гордостта на всекиго.“

Ваю се съгласи и чрез йогическата си мощ се сля с Кунти, зачевайки в утробата ѝ дете. Когато то се роди, от небето отново се чу глас, който предрече: „Това момче ще бъде най-добрият сред всички, надарени със сила и могъщество.“

Панду и Кунти бяха дори още по-радостни при вида на втория си син, когото нарекоха Бхима. Заедно с Мадри, в присъствието на риши и сиддхи, те отглеждаха децата си с нежна обич сред красотата на самотните планински гори.

Няколко месеца след раждането на Бхима, Кунти бе седнала на ръба на висока скала със спящото момченце в скута си. Изведнъж наблизо изръмжа тигър. Тя подскочи от страх, а бебето се претърколи от скута ѝ през ръба на скалата. Вцепенен от ужас, Панду бързо слезе в пропастта. Достигайки дъното ѝ, той видя детето да лежи без драскотина върху купчина разбити на парчета камъни. Бебето бе паднало върху огромна скала и я бе разтрошило на парчета. В изумление Панду нежно вдигна детето си и го отнесе обратно при Кунти.

Макар да имаше вече двама сина, Панду продължаваше да мисли за бъдещето на династията си. Той разсъждаваше: „Успехът в този свят зависи от усилията, но усилията винаги са подчинени на съдбата. Въпреки това дори и съдбата се контролира от волята на Върховния Бог. Как тогава да се сдобия със син, който да е най-добрият сред всички предани на Бога?“

Панду си помисли за Индра, който бе цар на полубоговете и прочут предан на Бога. В миналото Индра бе извършил хиляда жертвоприношения за удовлетворение на Бог Вишну и притежаваше несравнима мощ, смелост и слава. От него със сигурност би се родил син, превъзхождащ всички останали.

Панду се допита до ришите и бе посъветван от тях той и Кунти да изпълняват аскетичен обет в продължение на една година, за да удовлетворят Индра. Когато този срок изтечеше, Кунти можеше да повика полубога със своята мантра.

Монархът и съпругата му поеха обет да стоят на един крак от изгрев до залез, без да приемат храна и вода. Те съсредоточиха умовете си в медитация и молитви цяла една година, желаейки да удовлетворят Индра. Когато годината изтече, Индра проговори на Панду в медитацията му: „Ти много ме удовлетвори, Царю. Ще ти даря син, който ще защитава религията и ще наказва престъпниците. Той ще бъде радост за приятелите и близките си и гибел за враговете си. Знай, че това момче ще е най-добрият сред хората.“

Изпълнявайки желанието на Панду, Кунти отново произнесе своята мантра. Хилядоокият Индра се появи мигновено, а сиянието на тялото му озари всичко наоколо. Чрез неговата мощ Кунти зачена, а когато мина нужното време, роди тъмнолико момче. За трети път се чу глас от небесата, кънтейки в склоновете: „О, Кунти, това дете ще бъде равно по сила на Индра, а дори и на самия Шива. Ще се нарича Арджуна и ще разнесе славата ти навсякъде. Той ще покори много могъщи царе и ще доведе династията до разцвет. Агни, Шива и Индра ще бъдат удовлетворени от служенето на това момче. Той няма да има равен по храброст и ще се прослави в трите свята.“

Когато чуха тези думи, както и още пророчества за бъдещото величие на Арджуна, планинските риши се преизпълниха с радост. Те мълвяха благословии, докато небесни барабани ехтяха и се сипеше дъжд от цветя. Много полубогове и мъдреци от рая се появиха пред Кунти, дарявайки детето с благословиите си. Единствено аскетичните риши ги видяха в техния ефирен облик, изправени в колесниците си и по планинските върхове. Тази удивителна гледка смая мъдреците, които стояха с допрени длани.

Панду бе щастлив. Той вече имаше трима несравними сина. Виждайки дивните резултати от благословията на Дурваса, той реши да поиска от Кунти да използва мантрата за четвърти път и да призове някой друг могъщ полубог. Когато отново се обърна към нея обаче, Кунти отказа: „О, мъдри, дори в случай на опасност писанията никога не одобряват една жена да има връзка с повече от трима различни мъже. Нима си забравил това? Ще се опозоря, ако отново зачена от друг.“

Царят замълча. Кунти бе права. Той реши да не я моли за повече синове и продължи да живее мирно в гората заедно с двете си жени. Синовете им растяха щастливо под техните грижи.

И тогава един ден Мадри каза насаме на Панду: „Господарю мой, не се оплаквам, че се отнасяш към мен с по-малко обич, отколкото към Кунти. Макар да съм от по-изискано потекло, въпреки това не протестирам. Единствената ми мъка е, че нямаш синове от мен.“

Мадри усещаше положението си като нетърпимо. Никоя принцеса в нейния род никога не бе оставала без потомък. Кунти имаше трима сина. Мадри бе чула, че царицата на Дхритаращра, Гандхари, бе родила сто сина в Хастинапура. А ето тя, законната съпруга на велик герой, беше бездетна. Тя поиска от Панду да помоли Кунти да ѝ каже мантрата. Самата Мадри се смущаваше да я попита направо, тъй като Кунти ѝ беше съперница.

Панду погледна съчувствено младата си съпруга. „Мила, аз самият вече разсъждавах за това. Колебаех се да те попитам, тъй като не бях сигурен как ще се почувстваш. Щом вече знам мислите ти, със сигурност ще поговоря с Кунти. Не смятам, че тя би отказала.“

Царят незабавно отиде при Кунти. Разказа ѝ за скръбта на Мадри и я помоли да бъде милостива към нея. Панду ясно изрази, че самият той също би желал още синове, за да подсигури напълно благополучието на рода, включително на себе си, а и на самата Кунти.

Кунти се съгласи пред молбата на съпруга си и каза на Мадри: „Ще прошепна мантрата от твое име. Моля те, помисли за някое божество, от което би желала да имаш дете.“

Мадри разсъди внимателно. Най-вероятно Кунти би ѝ позволила да използва мантрата само веднъж. Ако призовеше неразделните близнаци Ашвини, тя би могла да получи наведнъж двама сина. Едва бе помислила за двамата полубогове и те се появиха пред нея, сияещи с небесна красота. Тя срамежливо ги помоли да зачене деца от тях и те веднага се съгласиха, дарявайки на Мадри две несравними по красота момчета, които бяха наречени Накула и Сахадева. Когато се раждаха, божественият глас предрече: „Тези добродетелни и талантливи синове ще надраснат по сила и красота дори небесните си бащи.“

С петима богоподобни синове Панду чувстваше, че бъдещото процъфтяване на династията му е подсигурено. Ришите изпълняваха всички ритуали за съответните възрастови промени на момчетата, които растяха бързо. Едва за година те изглеждаха сякаш пораснали с пет. Панду ликуваше от щастие, като виждаше необикновената сила, красота, енергичност и интелигентност на синовете си. Момчетата станаха любимци на ришите, играейки си като петима гандхарви, спуснали се на земята.

Синовете на Панду бяха безстрашни стрелци с лък, способни, макар и още деца, да се изправят срещу свирепите планински лъвове. Мъдреците ги обучиха във всеки аспект на ведическото знание и с изумление наблюдаваха буйния растеж на младежите, подобни на лотоси, разцъфващи в езеро. Панду и съпругите му поднесоха благодарствени молитви към Върховния Бог Вишну за дивното щастие, с което бяха дарени, и продължиха да живеят в Хималаите, отглеждайки децата си с обич.