28

В Бадарикашрам Юдхищхира внезапно започна да забелязва появата на страховити знамения. Задуха ураганен вятър, който удряше с камъчета и пясък лицата на Пандавите. От небето заваляха звезди, а слънцето бе затъмнено от мрак. Земята потрепери, вдигна се пелена от прах, в небето се чуха гръмотевици. Навсякъде около себе си братята чуваха писъците на зверове и птици.

Юдхищхира се огледа наоколо. Къде ли беше Бхима? Да не би брат му да бе излязъл да търси приключения? Тези знамения очевидно показваха, че някъде се случва нещо страшно. Като не видя Бхима наоколо, Юдхищхира се изплаши, че може той да е причина за поличбите. Царят разтревожен се обърна към братята си: „Въоръжете се, непобедими. Изглежда дойде време да проявим храбростта си.“

После се обърна към Драупади: „Ти знаеш ли къде е Бхима? Да не би да е намислил да направи нещо страшно? Или вече е извършил някой нечуван подвиг? Тези знамения несъмнено означават битка.“

Драупади отговори: „О, Царю, тази сутрин ти подарих един златен лотос. Помолих Бхима да донесе още от тези цветя и той веднага пое към високите склонове на планината.“

Юдхищхира незабавно разбра, че Бхима е нарушил покоя на боговете в желанието си да вземе от цветята им. Той бързо отиде при Гхатоткача и му каза: „О, небесни пътешественико, ти не отстъпваш на гандхарвите по смелост и умения. Нуждаем се от помощта ти. Очевидно по-младият ми брат се е изкачил в районите на боговете. Силата му е такава, че синът на Ваю може да се издигне до небето и да се спусне по своя воля. Той се носи с бързината на вятъра и е тръгнал да бере небесни лотоси. Моля те, отнеси ни до мястото, където те растат, за да видя какво е направил Бхима.“

Като отговори: „Така да бъде“, Гхатоткача и придружителите му отнесоха Пандавите, Драупади и брамините в Шаугандхика. Гхатоткача вече бе ходил там многократно и познаваше добре пътя. Когато се спуснаха на земята близо до езерото, те видяха Бхима да стои край брега с боздуган в ръка, а в далечината едрооките кродхаваси да го наблюдават. Много кродхаваси лежаха убити на земята и във водата, а телата им бяха със смазани глави и крайници.

Юдхищхира бе потресен. Той отиде при Бхима, прегърна го и му каза: „Бъди благословен, но какво си направил, братко мой!? Ако искаш да ми сториш добро, никога недей така прибързано да оскърбяваш боговете.“

Като видяха Юдхищхира, пазачите якши с допрени длани наведоха главите си в смирение. Пандава се извини за извършеното от брат му и ги утеши с любезни думи. Оглеждайки красивата местност, Юдхищхира пожела да поостане там заедно с братята си. Той помоли пазачите да попитат за разрешението на Кувера да останат. Като научи, че синовете на Панду са пристигнали, Кувера се зарадва и даде съгласието си. Така Юдхищхира и придружителите му прекараха известно време по високите склонове на Гандхамадана, наслаждавайки се на райската атмосфера.

След като изминаха няколко дни, Юдхищхира пожела да види Кувера. Седнал край езерото една сутрин, той каза на Бхима: „Видяхме всички свети места с Ломаша и брамините. Нека сега видим най-святото от тях, обителта на Кувера, която е винаги изпълнена със сиддхи и риши. Знаеш ли как бихме могли да влезем в райските сфери?“

Още не бе свършил да говори, когато от небесата прозвуча глас: „О, Царю, оттук не можеш да влезеш в недостъпната обител на Вайшравана. Върни се в Бадарикашрам. Оттам иди в отшелническото жилище на Вришапарва, а после и в ашрама на Арщисена. Оттам ще видиш обителта на Кувера.“

Докато кънтеше божественият глас, прохладен уханен вятър довя дъжд от цветя. Дхаумя каза: „Не можем да пренебрегнем тази заповед на боговете. Да тръгваме веднага.“

Последните няколко седмици преди завръщането на Арджуна Пандавите прекараха времето си в обкръжението на ришите, но Бхима често скиташе из планината с Гхатоткача. Един ден, докато двамата герои ги нямаше, в Бадарикашрам се появи могъщ ракшас. Всъщност той бе там през цялото време, приел облика на брамин, за да не бъде разпознат от братята, тъй като искаше да открадне Драупади. Най-сетне, виждайки добра възможност, той прояви чудовищния си образ и грабна Юдхищхира и близнаците в едната си ръка, а Драупади в другата. Взе също и оръжията на Пандавите и после се скри в горите. Сахадева успя да се освободи и да вземе меча си, известен с името Каушика. После се втурна след демона, като същевременно викаше високо Бхима.

Юдхищхира укори ракшаса: „Безумецо, ти загубваш добродетелта си и не те е грижа. Какви добри резултати очакваш да постигнеш с подлите си дела? В материалния свят питрите, сиддхите, животните, а дори червеите и мравките зависят от хората за прехрана. Даже и твоята раса зависи от хората.“

Юдхищхира започна да дава наставления на ракшаса за взаимовръзката между всички създания. Чрез жертвоприношения и религиозни дейности хората удовлетворяваха боговете и Върховния, а те осигуряваха всичко необходимо за съществата. Ако хората страдаха и бяха неспособни да изпълняват религиозния си дълг, това щеше да се отрази на всички.

Царят го предупреди: „Окаянико, тъй като показа неблагодарност към нас, които толкова дълго време те поддържахме и изхранвахме, като се опитваш да отвлечеш съпругата ни, ти със сигурност ще срещнеш смъртта си.“

Ракшасът усети, че Юдхищхира започва да става непоносимо тежък и се принуди да забави крачка. Тогава Сахадева успя да го настигне. Юдхищхира се провикна: „Недей да се боиш от този ракшас, братко! Аз забавих бързината му, а и усещам, че Бхима не е далеч.“

Сахадева се изправи пред ракшаса и извика: „Ела и се бий! Ще отнесеш тази жена в гората само през трупа ми или сам ще умреш. Аз съм синът на Панду, Сахадева, и съм тук, за да те накажа.“

Докато Сахадева замахваше заплашително с меча си, Бхима дотича с вдигнат боздуган. Като видя братята си и Драупади в ръцете на ракшаса, той пламна от гняв и изрева: „О, греховни нещастнико, разкрих те още отдавна, когато те видях да разглеждаш оръжията ни, но не ме беше страх, и тъй като беше преобразен на брамин, не предприех нищо срещу теб. Онзи, който убие свой гост, дори и да знае, че е негов враг, отива в ада. Нито пък ще бъдеш убит, преди да е ударил часът ти. Днес ти докосна безгрешната Драупади и така съкрати продължителността на живота си. Като риба, налапала кукичката, завързана на въдицата на съдбата, и ти ще срещнеш смъртта си. Иди там, където вече те чакат Бака и Хидимба!“

Ракшасът се възмути и пусна Драупади и съпрузите ѝ. Устните му трепереха от яд, докато укоряваше Бхима: „Именно ти си грешният! Знам, че си убил тези ракшаси. Днес ще им поднеса във възлияние твоята кръв. Ела и се бий! Чакам те.“

Без да каже нищо повече, Бхима се нахвърли върху демона. Като го видя невъоръжен, той остави боздугана си и сграбчи ракшаса с голи ръце. Чудовището го посрещна, както асурът Вритра посрещнал Индра. Докато яростно се бореха, земята се тресеше под тежките им стъпки.

Близнаците се втурнаха на помощ, но Бхима ги възпря: „И сам ще се справя с този демон. Кълна се в религиозните си заслуги, в жертвите, които съм извършвал, и в братята си, че днес ще го убия.“

Битката между човек и ракшас бушуваше. Те се хвърляха един-друг и си нанасяха ужасни удари. Сблъскващите им се юмруци отекваха като гръмотевици. Докато се търкаляха, вкопчени в схватка, събаряха гигантски дървета, а после ги вдигаха и се биеха с тях. Въздухът бе пълен с летящи трески от смазаните дървета. Когато наоколо не остана нито едно дърво, те започнаха да хвърлят един по друг скали и морени.

Без да спрат дори за миг, двамата се биеха неистово, като всеки искаше смъртта на другия. Приличаха на планина, сблъскваща се с купища облаци. Докато хвърляха камъни, изглеждаше сякаш метеори падат от небето. Макар многократно да бяха наранени в главата и тялото от скалите, нито един от двамата не трепваше. Скърцайки със зъби и ревейки, те се биеха като двойка побеснели слонове.

Страшното сражение продължи почти трийсет минути. Най-сетне Бхима вдигна юмрука си, наподобяващ петглав змей, и нанесе страшен удар по врата на ракшаса. Той загуби съзнание, а Бхима го хвана, докато падаше. После го вдигна с двете си могъщи ръце и го удари в земята, превръщайки с пестници безжизнения си враг в купчина плът. С голи ръце той откъсна главата му и я захвърли настрани. Окървавената глава на ракшаса, с широко отворени очи и прехапани устни, се търкулна като гигантски плод.

Опръскан с кръвта на демона, Бхима отиде при Юдхищхира и му се поклони с допрени длани. Царят и братята му го възславиха, както Марутите прославят Индра. После те се завърнаха в ашрама.

Бяха изтекли почти пет години, откакто Арджуна бе заминал. Ломаша каза на Пандавите, че скоро могат да очакват завръщането му, и ги посъветва да тръгнат към високите части на планината да го посрещнат. Като събраха малкото си притежания, Пандавите се изкачиха на едно високо плато в Гандхамадана, придружени от Дхаумя, Ломаша и малкото останали брамини. Както бе предрекъл небесният глас, те пристигнаха в ашрамите на царствения мъдрец Вришапарва и на великия риши, Арщисена. Като останаха там за известно време, Пандавите получиха от тях духовни напътствия.

Арщисена им каза, че ще бъде невъзможно да продължат нататък в планината: „Оттук нагоре започва пътят към по-висшите сфери. Никой човек не може да пристъпи там, освен ако не е абсолютно чист и безгрешен. Отвъд този път се простират земите на боговете. Дори оттук се чуват звуците на техните барабани, тамбури и вини.“

Той разказа на братята, че е ходил до планинското било и е наблюдавал боговете с очите си. Видял е също и гандхарви, видядхари, кимпуруши и други небесни същества да се забавляват с апсарите. Великият господар на богатствата, Кувера, често ходел там, обожаван от безброй якши. „По това време цялата област вибрира от мелодични песнопения от Сама Веда. Дайти, данави и сиддхи също се присъединяват към обожанието на прославения Локапала, Кувера.“

Мъдрецът предложи Пандавите да останат търпеливо в ашрама му и да чакат завръщането на Арджуна. Поглеждайки специално към Бхима, той каза: „Не бъдете нетърпеливи. Живейте умиротворено. Скоро ще дойде времето да проявите своята сила. Без съмнение ще сразите враговете си и ще управлявате земята.“

Оглеждайки местността, Пандавите имаха чувството, че вече са влезли в рая. Имаше всякакви дървета, всичките нацъфтели и приведени под товара на нектарните си плодове. Сладкопойни птици играеха в зелените листа, а пауни с разперени опашки наподобяваха короните на дървета. Езерата бяха пълни с водни птици и лотоси; въздухът жужеше от опиянени пчели, пиещи капещия от лотосовите чашки нектар. Благоуханен вятър, носещ райски аромати и фини капчици прохладна роса, облъхваше братята. Всякакви животни живееха наоколо, всичките кротки и безобидни.

Един ден, когато Пандавите и Драупади седяха на брега на езерото, те видяха огромния орел Гаруда да каца във водите му. Птицата блестеше със златисто сияние. Силният мах на крилете му вдигна вятър, който разтърси гората и изсипа порои разцъфтели цветчета от дърветата. Ураганът от кацането му изтръгна близките дървета, а планините потрепериха. Той прелетя с бързината на вятъра и пред очите на Пандавите грабна една силна змия, която живееше в езерото. Хванал нагата в ноктите си, Гаруда се издигна в небесата и изчезна в далечината.

Докато орелът отлиташе на север, вятърът от крилата му отвя много цветя от планинските склонове надолу към Пандавите. Като видя пъстроцветните божествени цветя, Драупади каза на Бхима: „О, най-добър от рода Бхарата, виж какви дивни цветя нападаха от планинските върхове. Несъмнено те цъфтят в обителта на Кувера. О, силноръки, как копнея да видя това райско място! Но то се пази от ракшаси, якши и други могъщи създания. Само да беше тук Арджуна! Когато Агни изпепели гората Кхандава, непобедимият ти брат удържа войнствата на боговете с всичките им армии.“

Така Драупади закачливо дразнеше Бхима. Той се намръщи, докато принцесата продължи: „Ти несъмнено също си способен да устоиш на всеки враг, бил той човек или небесно същество. О, Бхима, накарай ракшасите да се разбягат в десетте посоки просто със силата на ръцете си! Нека всички ние отидем на планинския връх без страх. Отдавна пазя дълбоко в ума си тази мисъл. Закриляна от храбростта ти, така жадувам да видя билото на планината!“

Бхима приличаше на ранен бик. Той не можа да изтърпи думите на Драупади; без бавене се изправи и като взе оръжията си, пое нагоре по планината. Движейки се с походката на лъв, този могъщ мъж — висок като дърво, с цвят на кожата като блестящо злато, с широки рамене и шия като раковина — се втурна с всички сили право по скалите, водещи към планинското било.

Бхима скоро откри един тесен улей, откъдето можеше да изкачи върха, непристъпен за простосмъртните. Като се вкопчваше в бръшляни и пукнатини в скалите, той се катереше бързо. Достигайки билото, Бхима излезе на обширно плато, където видя обителта на Кувера. Тя сияеше със златистите си и кристални дворци в небесен дизайн. Високи златни стени, инкрустирани със скъпоценности във всички цветове на дъгата, обграждаха райските дворци, в които живееше Кувера.

Бхима се облегна на лъка си и се взря смаян в града. Крепостни валове и кули го пазеха от всички страни, украсени с огромни порти и редици високи пилони, чиито многоцветни знамена се развяваха от вятъра. В градините извън града лежаха купчини от бисери, а по стените висяха гирлянди. Дърветата бяха отвъд човешкото въображение, а край тях Бхима видя безброй прекрасни апсари, танцуващи под струните на небесна музика.

Гледката на изобилието на Кувера натъжи Бхима, припомняйки му богатството, което Юдхищхира някога бе притежавал. После гневът му отново пламна, като си спомни за престъпленията на Дурьодхана. Той извади раковината си и я наду с цялата си сила. Звукът отекна сред планинските била, всявайки ужас в сърцата на всички същества.

От крепостната стена стреснатите пазачи якши и ракшаси видяха изправения насреща им Бхима с неговите лък, меч и боздуган. Те излетяха навън с хиляди и се втурнаха към него с гневни крясъци. Високо вдигнатите им ятагани, боздугани, мечове, копия, пики и секири сякаш пламтяха, докато се приближаваха. Бхима изстреля към тях безброй стрели, разсичайки оръжията им и поваляйки ракшасите, тичащи по земята и летящи в небето.

Якшите обградиха Бхима от всички страни и той заприлича на слънце сред облаци. Без страх, Пандава извади меча си и започна да посича ръцете, краката и главите на нападателите си. Докато се сражаваше с ревящите якши, той потъна в дъжд от кръв. Въпреки че го нападаха от всички посоки, небесните воини не видяха у Бхима никакво колебание. Осакатени от оръжията му, те отстъпиха плахо назад, надавайки страшни писъци на болка. После хвърлиха оръжията си и се разбягаха на всички страни.

Военачалникът на армията на якшите, Маниман, гневно се развика на побягналите войски: „Нима ще кажете на Вайшравана, че някакъв си човек е избил безброй якши?“ Могъщият Маниман, въоръжен с копия, ятагани, пики и боздугани, стоеше непоклатим като планина. Гласът му прогърмя като тъпан: „Ела и се бий, човеко! След като си дошъл в обителта на Кувера, сега ще посетиш и обителта на Ямараджа.“

С ужасяващ крясък Маниман нападна Бхима, който незабавно изстреля три стрели, всяка от които прониза Маниман. Тогава Маниман хвърли боздугана си по Бхима и той полетя като камшик на светкавица. Бхима пусна стрели, които удариха силно боздугана, но не успяха да го спрат. Тогава той бързо вдигна собствения си боздуган и разтроши оръжието на якшата със силата на гръмотевица. Като видя, че боздуганът му е разбит, Маниман хвърли железен ятаган. Докато прелиташе из въздуха със златната си дръжка, той свистеше и разпръскваше ярки пламъци и дъжд от искри. Бхима се наклони, но ятаганът го удари по ръката и го завъртя, а от дълбоката рана бликна кръв.

Маниман извика тържествуващо, когато Бхима падна за миг по гръб, но Пандава скоро се съвзе и отново вдигна своя боздуган, наречен Шаика, втурвайки се към Маниман със страшен вик. Якшата хвърли дълго копие, което профуча във въздуха, бляскаво като слънчев лъч. Бхима замахна с боздугана си и отби блестящото копие настрани.

Пандава реши да убие противника си, без да се бави. Той завъртя Шаика над главата си и се затича към якшата. С вик, който отекна из планините, Бхима запрати боздугана си по Маниман. Той го удари в гърдите със страховит трясък и разкъса сърцето му на две. Якшата падна на земята като палма, повалена от ураган.

Като видяха, че предводителят им е мъртъв, оцелелите якши и ракшаси побягнаха. Бхима остана сам на планинското плато, оглеждайки се за нови нападатели.

Шумът от битката достигна до Юдхищхира. Чувайки планинските пещери да ехтят от страховити бойни викове и други звуци, Пандава и братята му се разтревожиха. Те узнаха от Драупади, че Бхима пак е поел нагоре из планините. Юдхищхира и близнаците побързаха след него. Те изкачиха билото и излязоха на платото, където стоеше Бхима. Пандава изглеждаше като Индра, който е избил данавите в битка. Труповете на безброй якши и ракшаси лежаха наоколо му. Много други все още помръдваха със смазани от Бхима крайници.

Юдхищхира и близнаците се втурнаха към брат си и го прегърнаха. После четиримата Пандави седнаха на планинското плато. Оглеждайки райската местност, Юдхищхира каза укорително: „О, сине на Кунти, няма извинение за онова, което си извършил тук. Човек никога не бива да оскърбява царете или боговете. Живеем в земите на Кувера, а ти със сигурност си му нанесъл обида с прибързаното си безразсъдство. Не ти подобава такова поведение, както лъжата не подобава на аскета. Ако изобщо изпитваш някакво уважение към мен, не действай повече по този начин.“

Бхима наведе очи засрамен. Заболя го, като видя брат си така разстроен. Юдхищхира обмисляше какво да направи. Кувера беше могъщият господар на якшите и вселенски закрилник. Ако се беше обидил, положението им наистина беше опасно. Нямаше как да избягат от всезнаещия бог, а да го срещнат в битка бе немислимо. По-добре да се опитат по някакъв начин да го умилостивят. Той без съмнение щеше да дойде, за да види какво е станало. Четиримата Пандави останаха мълчаливи, самите те наподобяващи богове, спуснали се на планинското било.

Междувременно победените якши и ракшаси се бяха втурнали при Кувера и му бяха разказали какво се бе случило. Щом научи, че предводителят им и негов личен приятел, Маниман, е убит, както и много други воини, богът се разгневи и заповяда на слугите си да запрегнат колесницата му.

Слугите веднага докараха колесницата, теглена от сто коня в оттенъците на тъмни облаци, всеки един украсен със златни накити и юзди. Жребците цвилеха силно и вдигаха глави, докато божественият Кувера се качваше, възхваляван от гандхарви и чарани. Хиляди знатни якши, с едри като планини тела, облечени в златни ризници и понесли всевъзможни оръжия, последваха Кувера, когато колесницата му се понесе в небесата.

Райското возило сякаш поглъщаше пространството и раздираше небесната твърд, докато препускаше. Пътувайки, богът на богатствата разсъждаваше над втората атака на Бхима към небесните жители. Как си позволяваше този човек да се държи така оскърбително спрямо боговете! Разбира се, Бхима не беше обикновен човек. Той бе брат на Юдхищхира, а Юдхищхира бе самият Дхармараджа. Той и братята му се бяха родили единствено за да осъществят целите на боговете. Тогава Кувера си спомни проклятието, изречено още отдавна от могъщия риши Агастя. Разбира се! Как иначе би могъл да загине непобедимият Маниман? Бхима бе станал инструмент на проклятието на Агастя. Намръщеното лице на Кувера се смекчи от усмивка, докато приближаваше билото, където седяха Пандавите.

Пандавите видяха задаващата се небесна колесница. Косите им настръхнаха и те бързо се изправиха с допрени длани да посрещнат Кувера. Колесницата спря във въздуха близо до Пандавите, които загрижено гледаха нагоре. Якшите, придружаващи Кувера, се спуснаха на планинския хълм като ято огромни птици. Като видя, че братята го гледат с благоговение, Кувера бе поласкан. Воините якши разбраха благоразположението на Кувера и стояха настрани безучастно, със свалени оръжия.

Четиримата братя се приближиха към Кувера и му се поклониха. Тогава хиляди ракшаси с огромни тела и остри като копия уши дойдоха и го наобиколиха. Самият Кувера изглеждаше като младеж. Носеше венец и гирлянд от райски цветя. В ръцете си държеше ласо и меч, а през рамото му висеше огромен лък. Бхима, който все още стискаше боздугана си, го гледаше без страх. Кувера му се усмихна. После се обърна към Юдхищхира и каза: „О, Партха, много добре знам, че ти винаги мислиш за благото на всички създания. Затова живей на този планински връх без притеснения. И недей да се ядосваш на Бхима. Това, че той изби толкова якши и ракшаси, бе предопределено от съдбата. Като осъзнах това, аз останах доволен от него, вместо да съм оскърбен.“

Кувера хвърли поглед към Бхима и каза с усмивка: „Дете мое, най-добър от рода Куру, не ти се гневя. Остави оръжието си. За да зарадваш Драупади, ти действа импулсивно, без да зачиташ боговете, зависейки единствено от силата на ръцете си. Въпреки това аз съм доволен от теб. Днес ти ме спаси от едно ужасно проклятие на Агастя. Това, че ме оскърби по такъв начин, бе предопределено. Затова ни най-малко не те обвинявам.“

Любопитен да разбере за проклятието, Юдхищхира помоли Кувера да им разкаже повече: „Изненадан съм, че когато си разгневил прославения Агастя, той не те е изпепелил на въглен.“

Кувера разказа на Юдхищхира как веднъж пътувал из небесата към Кушавати, където щели да се събират боговете. Придружавали го стотици хиляди якши начело с Маниман. Когато пресичали река Ямуна, те видели сияйния Агастя да седи на брега, практикувайки аскетизъм. От чиста глупост и арогантност Маниман се изплюл върху главата му. Кувера веднага отишъл пред мъдреца, за да му се извини, но Агастя пламтял от гняв и изрекъл проклятието си: „Понеже този грешник ме оскърби в твое присъствие, той ще срещне гибелта си, както и поражението на войските си от ръцете на човек. Това ще те нарани, но ще се освободиш от греха, щом видиш този човек.“

Кувера каза, че след като е видял Бхима, се е освободил от проклятието на Агастя. Той покани Юдхищхира да прекара няколко дни в неговата обител на планинското било и предаде на Пандавите новини от Арджуна, известявайки ги за скорошното му завръщане от небесата. Като се обърна отново към Бхима, Кувера добави: „Юдхищхира, трябва да гарантираш, че този твой брат няма твърде често да дава воля на избухливостта си. Не възпреш ли неговата импулсивност, тя рано или късно ще ти създаде грижи.“

Бхима свали оръжията си и се поклони пред Кувера, който го благослови: „Нека унищожаваш гордостта на враговете си и усилваш радостта на приятелите си.“

Кувера се сбогува с Пандавите и колесницата му го понесе високо в небесата. Войнствата му от якши и ракшаси го последваха, някои летейки, а други управлявайки колесници, покрити с фино бродирани възглавници и украсени с бисери. Телата на убитите от Бхима воини бяха отнесени, а четиримата братя останаха на високото плато, почитани и обслужвани от якшите.