31

В началото на дванайсетата година от изгнанието на Пандавите един брамин, който пътуваше за Хастинапура, спря при тях да им погостува и остана няколко дни, преди да продължи към града, където го прие Дхритаращра. Старият цар винаги се тревожеше за Пандавите и поиска да узнае какво става с тях от брамина. Когато научи, че телата им са изпосталели от оскъдната храна и от постоянното излагане на стихиите, той изпита болка. С особена мъка изслуша колко бледа и отслабнала е сега Драупади и открито зарида в присъствието на министрите си.

Знаейки, че самият той е причина за страданията на Пандавите, Дхритаращра простена: „Уви, как така Юдхищхира, който няма нито един враг на земята, сега живее в горите и спи на голата земя? Как яростният Бхима издържа да гледа Драупади, облечена в дървесно лико, заспала върху земята? Той несъмнено се въздържа единствено заради предаността си към по-големия си брат. Като вижда страданията на Драупади и на близнаците, Арджуна навярно въздиша горещо като разгневен змей. Тези герои и съпругата им не биваше да вкусват подобно нещастие. Навярно безсърдечните думи на Дурьодхана по време на играта на зарове ги изгарят ден и нощ; навярно гневът на Бхима нараства ден след ден като огън, поливан с масло.“

Воплите на Дхритаращра отекваха из цялата зала. Видура и Бхишма седяха край него, но не казаха нищо. Царят продължи: „О, уви! Моите синове, а с тях и Шакуни и Карна, виждат само меда горе на дървото, но не и пропадането. Какво греховно дело бе да ограбят Пандавите! И аз съм грешен, понеже позволих това да се случи. Без съмнение Кауравите скоро ще загинат. Може би това е повелята на всемогъщото Провидение. Подтикван от невидимата си съдба, човек действа по начин, за който после съжалява. И ето ме сега, оплаквам неизбежното. След като научих, че Арджуна в собственото си тяло се е изкачил на небесата и е получил божествените оръжия, какво бих могъл да очаквам за синовете си?“

Гласът на Дхритаращра се задави в плач. Той вдигна ръка и разпусна събранието. Шакуни излезе от залата и незабавно отиде да разговаря с Дурьодхана. Намери го да седи заедно с Карна. Тримата приятели се бяха наслаждавали на изминалите дванайсет години, най-сетне спокойни в отсъствието на Пандавите. Въпреки че баща му седеше на трона, истинският владетел бе Дурьодхана. Той ръководеше всички държавни дела. Дхритаращра прекарваше повечето си време в самота, съжалявайки за отношението си към Пандавите. Дурьодхана непрестанно увеличаваше могъществото си, сключвайки дипломатически съюзи по целия свят. Той се бе подготвил за завръщането на Пандавите от изгнанието им. Разбира се, в случай че изобщо се завърнеха.

Кауравският принц допря длани и леко се поклони на вуйчо си, когато той влезе в стаята. След като се настани, Шакуни каза: „О, господарю на хората, след като прогони Пандавите с храбростта си, сега ти се наслаждаваш на земята. Истината е, че нямаш съперници. Благоденствието, което някога притежаваше Юдхищхира, сега ти принадлежи. Неговото огромно богатство, което преди ти причиняваше такава болка, сега ти носи щастие. Ти постигна всичко благодарение на интелигентността си. Всички царе на земята са ти подвластни и си заобиколен от безброй брамини.“

Шакуни се усмихна, като гледаше с каква наслада Дурьодхана слуша възхвалите му. Притискайки един към друг върховете на пръстите си, той продължи: „Защо да не посетим Пандавите, които така и никога не приеха властта ти? Заобиколен от Кауравите, както Ямараджа е заобиколен от Рудрите, отиди при Пандавите и ги накарай да се почувстват унижени при гледката на твоето величие. Благоденствието, което виждат и приятелите, и враговете, е истинско благоденствие. Нека съпругите на Кауравите те придружат с великолепните си дрехи и нека погледнат отвисоко облечената в лико Драупади. Нима би могъл да изпиташ по-голямо щастие?“

Карна изрази със смях одобрението си, но Дурьодхана остана замислен: „Не съм сигурен. Не мисля, че татко би ми позволил да отида в Двайтавана. Мотивите ми ще са твърде очевидни за него. Клетият старец се разкайва за онова, което причинихме на Пандавите, и счита, че те са станали още по-силни от аскетичните си практики.“

Като си представи Пандавите в гората, Дурьодхана се усмихна. Несъмнено би било голяма наслада да ги види в нищета и страдание, показвайки едновременно с това собственото си великолепие. Постепенно злонамереността надделя над съмненията му.

„Въпреки всичко идеята ти ми допада, о, героични. Каква по-голяма радост от това да видим как Пандавите тънат в мизерия? Вероятно можем да измислим някакъв начин да убедим царя да ни пусне. Ако Дхармараджа, Арджуна, и особено Бхима ме видят обсипан със собственото им богатство, тогава целта на живота ми ще бъде осъществена.“

Тримата Куру се съгласиха, че трябва да измислят някаква приемлива причина за отиването си в гората. Разсъждавайки върху тази задача, всеки от тях се оттегли в покоите си. На следващата сутрин Карна каза на Дурьодхана: „Струва ми се, че измислих план, който би свършил работа. Научих, че стадата ни с крави в момента се намират в Двайтавана. Те трябва да бъдат проверени и преброени, а винаги е за препоръчване това да бъде правено под надзора на кшатриите. Ако кажеш на баща си, че желаеш да извършиш това служене, той несъмнено ще ти даде разрешението си.“

Докато разговаряха, пристигна Шакуни и каза, че същата мисъл е хрумнала и на него. Те бяха сигурни, че това е най-добрият претекст, засмяха се и радостно си стиснаха ръцете, решавайки още същия ден да отидат при царя.

Като застанаха пред Дхритаращра, те го попитаха за благополучието му, а той ги благослови в отговор с любящи думи. Както седяха заедно в стаята, влезе един пастир, предварително инструктиран от Дурьодхана, и заговори на Дхритаращра за кравите. Възползвайки се от възможността, Карна каза: „О, Царю, стадата сега са в една прекрасна гора, пък и е време да се маркират телетата. Сезонът освен това е подходящ за сина ти да половува. Защо не наредиш да отиде в Двайтавана да нагледа добитъка? Шакуни и аз ще го придружим.“

Царят се двоумеше: „О, дете мое, макар и ловът, и наглеждането на стадата да подобават на управниците, имам притеснения. Казаха ми, че Пандавите живеят някъде из тази гора, затова не ми се иска да ходите там. Победихте ги с нечестни средства и сега те живеят прогонени в гората. Въпреки че Дхармараджа никога няма да се разгневи, не може да се каже същото за Бхима. А Драупади е самата светлина; надарена е с такива аскетични заслуги, че би могла да ви изпепели с проклятието си. Но тъй като сте горделиви и безразсъдни, вие със сигурност ще я оскърбите и така ще се погубите.“

Дхритаращра продължи, а сърцето му изгаряше от спомена за Пандавите и непорочната им жена: „Може и Пандавите сами да ви погълнат в огъня на своите оръжия. А ако искате да им направите зло, защото сте повече, то това е нечестно, — пък и знам, че няма да успеете. Силноръкият Арджуна се е върнал от небесата, снабден с всички божествени оръжия. Дори преди да ги притежаваше, той бе успял да завладее земята. Защо тогава да не ви избие всичките сега? Предлагам да изпратите някой доверен човек, вместо да отивате сами. Живейте си отделно и не дразнете Пандавите, защото те са като спящи лъвове.“

Шакуни поглади брадата си: „О, потомъко на Бхарата, най-големият Пандава е отдаден на праведността и не би могъл да ни навреди, докато изпълнява обета си в гората. Братята му му се покоряват и ще сторят същото. Пък и изобщо не желаем да виждаме Пандавите; дори няма да ги доближим. Не бива да се боиш, че ще извършим нещо нередно.“

Макар царят да не бе убеден от думите на Шакуни, понеже отново и отново го умоляваха, той най-сетне даде съгласието си Дурьодхана да замине. Принцът бързо събра огромна армия. Заедно с всичките си братя и хиляди жени те скоро потеглиха към гората. Придружаваха ги осем хиляди колесници, трийсет хиляди слона, девет хиляди коне и многохилядна пехота. Безброй колесници, павилиони, търговци, театрални трупи, бардове и ловци ги съпътстваха. Когато процесията пое по пътя, грохотът ѝ наподобяваше бученето на вятъра през дъждовния сезон.

Пристигайки в Двайтавана, Дурьодхана установи лагера си на около шест километра от езерото. Многобройните му слуги му изградиха къща насред овощни градини, близо до чист извор. Отделни къщи бяха построени за Карна, Шакуни и братята на Дурьодхана.

После Дурьодхана отиде да види огромните стада добитък. Той разгледа крайниците им и надзираваше преброяването и маркирането им от пастирите. Когато работата беше свършена, кауравският принц радостно обходи областта, наслаждавайки ѝ се с приятелите си и с жените. Свитата му с удоволствие се разхождаше из горите, както небесните обитатели се забавляват в райските градини Нандана. Пастирите, умели в песните и танците, развличаха царствените си гости, които пък им раздаваха хубава храна и напитки.

След като се позабавлява, Дурьодхана реши да отиде на лов. Придружаван от спътниците си, той бродеше из гората, убивайки стотици бизони, биволи, глигани, мечки и гавая. Ловуването му позволи да види прекрасни горски кътчета, озвучени от сладостните викове на пауни и от жуженето на пчели, опиянени от нектара на ароматните цветя. Докато принцът минаваше през гората като Индра сред боговете, той постепенно стигна до езерото Двайтавана.

На отсрещния бряг Юдхищхира извършваше жертвоприношението Раджариши. Напътстван от брамините, той седеше заедно с Драупади, поднасяйки приношения пред свещения огън. Желаейки да покаже великолепието си пред Пандавите, Дурьодхана заповяда на подчинените си да построят павилиони за забавление по бреговете на езерото. Те веднага започнаха да търсят подходящи места, но когато се приближиха към водата, внезапно чуха глас: „Стой! Кои сте вие и защо сте дошли на това място? Знайте, че аз съм Читрасена, царят на гандхарвите. Това езеро и горите наоколо ми принадлежат.“

Войниците на Дурьодхана се огледаха и видяха гандхарва, заобиколен от други небесни същества и апсари. Те се забавляваха в езерото и казаха на воините да се връщат, откъдето са дошли.

Войниците се върнаха при Дурьодхана и му докладваха. Тогава той заповяда на най-могъщите си генерали да изгонят гандхарва и спътниците му. Военачалниците отидоха при Читрасена и му казаха: „Могъщият син на Дхритаращра, Цар Дурьодхана, е дошъл да се забавлява тук. Затова веднага напуснете това място.“

Но гандхарвите просто се изсмяха. Отговорът на Читрасена беше остър: „На вашия порочен Дурьодхана му липсва здрав разум; как иначе би си позволил да заповядва на нас, които живеем в небесата? Да не сме му слуги? Вие сте глупаци, след като ни носите подобно послание, предизвиквайки собствената си смърт. Връщайте се откъдето сте дошли, иначе още днес ще се намерите в обителта на Ямараджа.“

Воините още веднъж се върнаха при Дурьодхана и му казаха, че ако желае да използва езерото, ще трябва да се сражава с гандхарвите. Гневът на Дурьодхана нарасна. Как така някой си позволява да му противоречи! Та той бе императорът на земята. Щеше да накаже тези гандхарви! Той изкрещя на хората си: „Отидете и унищожете тези нещастници, които ме разгневиха. Дори самият Индра да се забавляваше там с боговете, нямаше да търпя това!“

Знаейки, че гандхарвите са труднопреодолими противници, генералите взеха със себе си хиляди тежковъоръжени воини и се върнаха при езерото, като изпълваха горите с виковете си и стъпкваха всичко по пътя си.

Гандхарвите отново им забраниха да пристъпят по-нататък, но войниците не ги послушаха и стигнаха до брега с извадени оръжия. Разгневеният Читрасена заповяда на спътниците си: „Накажете тези окаяници!“

Хиляди гандхарви се нахвърлиха върху хората на Дурьодхана. Войниците изпаднаха в паника и побягнаха. Единствен Карна остана на мястото си и възпря гандхарвите със стрелите си. С ловкост и лекота той поразяваше враговете си със стотици, отсичайки главите и крайниците им, като постепенно отблъсна армията им.

Но те се прегрупираха и нападнаха отново, още по-многобройни от преди. Карна се биеше като освирепял, а земята бързо се покри с телата на убитите гандхарви.

Чувайки шума от битката, Дурьодхана, Духшасана и останалите им братя се втурнаха на помощ на Карна. Грохотът от колелата на колесниците им наподобяваше крясъка на Гаруда. Последва ужасяващо сражение, в което войските на гандхарвите постепенно започнаха да губят. Те се върнаха при Читрасена, а Кауравите завикаха силно и победоносно.

Виждайки поражението на армията си, царят на гандхарвите се качи на своята колесница и връхлетя върху Куру. Той познаваше всички бойни похвати и се сражаваше с мистични оръжия. Кауравите бяха зашеметени от силите на Читрасена. Струваше им се, че всеки един от тях е нападнат от хиляди гандхарви. Те закрещяха в ужас и избягаха панически от боя. Единствени Дурьодхана, Карна, Духшасана и Шакуни продължаваха да се бият, макар и жестоко ранени.

Гандхарвите се съсредоточиха върху Карна, наобиколиха го и го обсипаха с порои от оръжия. С мечовете и секирите си те направиха на трески колесницата му и убиха конете и колесничаря му. Карна скочи долу с меч и щит в ръце, качи се на колесницата на Викарна и тъй като беше жестоко притиснат от всички страни, го накара незабавно да побегне от полесражението.

Тогава останаха само Дурьодхана и братята му, които се отбраняваха, но гандхарвите ги притискаха все по-силно. Те разтрошиха колесницата на Дурьодхана и той падна в безсъзнание на земята. Читрасена незабавно скочи и сграбчи принца с такова ожесточение, сякаш искаше да го убие. Другите гандхарви хванаха братята на Дурьодхана, а останалите се втурнаха в лагера им и плениха жените им. Стотици Куру бяха заловени от гандхарвите, които ги оковаха във вериги и ги подкараха като стадо.

Някои от войниците бяха успели да избягат. Те се втурнаха към отсрещната страна на езерото при Юдхищхира и като се хвърлиха в нозете му, започнаха да го молят за помощ: „Гандхарвите заловиха силноръкия син на Дхритаращра. Братята му и жените им също са пленници. О, сине на Кунти, умоляваме те, избави ги!“

Бхима погледна съкрушените спътници на своя братовчед и избухна в смях: „Онова, което щяхме да постигнем с големи усилия на бойното поле, гандхарвите го направиха вместо нас. Какво щастие е, че все още има някой в този свят, който да ни мисли доброто. Ясно е, че Дурьодхана е дошъл тук със зли намерения, но го очакваха непредвидени събития. Несъмнено това и заслужава заради порочните си мотиви. Със сигурност този лош човек е искал злорадо да се надсмее над нещастието ни. Е, заслужил си е страданието.“

Юдхищхира прекъсна саркастичната реч на Бхима: „Сега не е време за жестокост. Защо говориш така остро на тези войници, които са толкова уплашени и са дошли да търсят закрилата ни? Нима можем да оставим семейните спорове да застанат на пътя на честта? Помежду си ние сме петима, а те са сто, но дойдат ли врагове на Куру, тогава сме сто и петима братя. Този порочен гандхарва знае, че живеем тук, но въпреки това ни пренебрегна и оскърби дамите от нашето семейство.“

Юдхищхира огледа братята си: „О, най-добри сред хората, въоръжете се за битка. Веднага отидете да спасите Дурьодхана, братята му и съпругите им!“

Воините на Куру бяха дошли с големи бойни колесници. Юдхищхира ги посочи и нареди: „Качете се на тези златни колесници и настигнете гандхарвите. Дори един обикновен кшатрия трябва да направи всичко по силите си, за да защити онзи, който търси закрилата му. Какво тогава да кажа за теб, Бхима? Пък и нима нещо може да ни донесе по-голяма радост? Получаването на благословия, раждането на син и царуването са източници на радост, но щастието от това да спасиш врага си в беда е равно на всичките три взети заедно. Скъпи Бхима, животът на твоя заклет враг сега зависи от теб. Нима нещо би ти доставило по-голямо удоволствие от това да го спасиш?“

Юдхищхира каза, че и сам той би отишъл, но бе обвързан от обета на жертвоприношението, което изпълняваше. Затова молеше братята си да отидат вместо него и да освободят пленниците. Щом изслуша заповедта на Юдхищхира, Арджуна се закле: „Ако гандхарвите не пуснат Кауравите, земята ще попие кръвта им.“

Като чуха обещанието на Арджуна, воините на Куру се обнадеждиха. Те дадоха колесниците си на четиримата братя, които бързо сложиха ризниците си и се качиха на тях. Предвождани от Бхима, те препуснаха към отсрещната страна на езерото, подобни на пламтящи огньове. Когато останалите Куру ги видяха да пристигат, готови за битка, те завикаха от радост. Чувайки виковете им, гандхарвите, които се готвеха да заминат с пленниците си, се обърнаха и видяха приближаващите Пандави.

Войските им незабавно заеха бойните си позиции. Започна сражение, в което те обсипваха Пандавите със стрелите си, а Пандавите отвръщаха на атаките им. Надявайки се да успеят да убедят гандхарвите без кръвопролития, Арджуна вдигна лъка си и извика: „О, гандхарви, освободете брат ми, Цар Дурьодхана!“

Гандхарвите се разсмяха: „Ние се подчиняваме на заповедите само на един. Живеем под неговото управление, свободни от страдания. О, потомъко на Бхарата, слушаме само неговите нареждания.“

Разгневен от пренебрежението им, Арджуна каза: „Да докосват чужди жени и да се бият с обикновени хора не е поведение, подобаващо на небесни същества. По волята на Дхармараджа трябва да освободите Кауравите и жените им. Иначе ще се наложи да ги спася със сила.“

Арджуна видя, че гандхарвите не обръщат внимание на думите му, затова изстреля по тях стрелите си. Те бързо му отговориха със своите блестящи оръжия и наобиколиха Пандавите, атакувайки ги с хиляди стрели, секири, боздугани и мечове. Въртейки се на четирите посоки, братята парираха оръжията, като едновременно с това нападаха гандхарвите. Започна необикновена битка между многочисленото небесно войнство и четиримата братя. Гандхарвите се опитваха да разбият колесниците на Пандавите, както бяха направили с тези на Карна и Дурьодхана, но бяха възпрени от стрелите на братята, без да могат да се приближат достатъчно, за да ги наранят.

Стиснал зъби от гняв, Арджуна започна да призовава небесните си оръжия и хвърли Агнеястра, която изби хиляди гандхарви. Мощните стрели на Бхима погубиха още много от тях, докато синовете на Мадри, сражавайки се с небивала храброст, ги нападаха и убиваха със стотици.

Гандхарвите се издигнаха в небето, отнасяйки със себе си пленниците, но Арджуна изстреля десетки хиляди стрели, вплетени в гъста мрежа над тях. Тогава те гневно го нападнаха, като хвърлиха надолу боздугани, копия и стрели. Парирайки оръжията им, Арджуна изстреля стрели със сърповидни остриета, които отсичаха главите и крайниците на гандхарвите. Те се опитаха да го победят със страховит дъжд от небесни оръжия, но Арджуна удържаше всичките им атаки със стрелите си. Извиквайки различни мистични оръжия, той нанесе такива опустошения сред враговете си, че те завикаха от ужас.

Читрасена видя, че воините му са разгромени от Пандавите, и се втурна към Арджуна с вдигнат боздуган, но той разсече на седем желязното му оръжие с бързите си стрели. Царят на гандхарвите прибягна до илюзия и сякаш връхлиташе Пандавите от всички страни. Арджуна обаче призова оръжието Шабдаведи и унищожи магията му. Читрасена изчезна от погледа им, като неспирно сипеше отгоре всевъзможни оръжия, но Арджуна го атакува със стрели, способни да поразяват и невидим противник.

Тогава Читрасена, който се бе сражавал с Пандавите единствено за да запази честта си, се появи пред Арджуна и каза: „Виж, аз съм приятелят ти, който се бие с теб.“

Като видя, че Читрасена идва с мир, Арджуна свали оръжията си, а братята му направиха същото. Царят на гандхарвите и Арджуна се осведомиха един друг за благоденствието си, а после Пандава каза: „О, героични, каква цел преследваш като наказваш Кауравите? Защо плени Дурьодхана и спътниците му?“

Читрасена се усмихна: „Слушай, Дхананджая, аз отдавна знам истинската цел за идването на Дурьодхана тук. Той искаше да ви се надсмива в нещастието ви и да се хвали със собственото си богатство. Като разбра това, Индра ми нареди да заловя този окаяник и придружителите му и да му ги заведа оковани във вериги. Позволи ни да ги отведем.“

Арджуна поклати глава: „Ако искаш да ме зарадваш, ги пусни. Дхармараджа желае това. Те са наши родственици.“

Читрасена се намръщи: „Порочният Дурьодхана е изпълнен със суетност. Не заслужава да бъде освободен. Той измами и онеправда брат ти, грубо оскърби жена ти и освен това, Арджуна, дойде тук, за да добави още обиди към тези несправедливости. Юдхищхира не е знаел причината, поради която Дурьодхана е тук. Затова нека му я обясним и да видим какво решение ще вземе след това.“

Арджуна се съгласи и всички заедно отидоха при Юдхищхира, за да му разкажат какво се бе случило. Юдхищхира каза: „Скъпи Читрасена, какво щастие е за нас, че макар да притежавате такава изключителна сила, вие не убихте грешните синове на Дхритаращра. По този начин честта на семейството ни ще бъде запазена и още повече ще се утвърди, ако ги освободите. Радвам се да ви видя. Моля ви, кажете има ли нещо, което мога да направя за вас, а след това се върнете с мир в обителта си.“

На Читрасена му стана приятно от думите на Юдхищхира: „Удовлетворен съм просто от това, че те видях, великодушни. Ще освободим Кауравите.“

Гандхарвите доведоха пленниците пред Пандавите. Тогава се появи Индра и напръска с небесен нектар убитите гандхарви. Те отново оживяха и начело с Читрасена се възнесоха в небесата и изчезнаха.

С изпълнен с обич глас, състрадателният Юдхищхира каза на Дурьодхана: „О, дете, никога отново не постъпвай толкова прибързано. Импулсивният никога не намира щастие. Бъди благословен, принце на Куру, заедно с всичките си братя. Иди си у дома и не унивай.“

Но Дурьодхана беше съсипан; чувстваше, че сякаш сърцето му се разкъсва на две. Бе постигнал тъкмо обратното на онова, което искаше. Вместо да унижи враговете си, сам бе унизен. Докато пътуваше обратно към града, той се движеше сякаш лишен от разсъдък и воля, без да каже дума на никого. Оставил Пандавите да обожават свещения огън и брамините, той вървеше с наведена глава.

Кауравският принц не можеше да спре да мисли за поражението си. След като бяха изминали около петнайсет километра назад през гората, падна здрач и той заповяда да се спре за нощувка. Направиха лагер на тревистия бряг на един поток. Дурьодхана влезе в шатрата си. Седнал на блестящото си като огън легло, той приличаше на затъмнена луна и неспособен да заспи, се изгуби в болезнени размисли.

Малко преди изгрев дойде да го посети Карна. Тъй като беше избягал от бойното поле, когато гандхарвите го победиха, той не бе свидетел на залавянето на Кауравите. Когато се бе върнал, никой не бе събрал кураж да му разкаже как е бил унижен приятелят му. Затова той бе предположил, че принцът е победил гандхарвите със собствени сили.

Възславяйки могъществото и храбростта на Дурьодхана, Карна каза: „Какво щастие е, че си жив и че се срещаме отново. Какъв късмет, че си победил гандхарвите, които притежават голяма мощ и мистични сили. Бях принуден да избягам, за да спася живота си, с ранено от стрелите тяло. Такова чудо е, че те виждам жив заедно с братята и съпругите ви след тази ожесточена битка. Кой би могъл да извърши подвига, който ти постигна днес?“

Думите на Карна още повече засилиха страданието на Дурьодхана. Той отговори със задавен глас: „О, Радхея, ти не знаеш какво се случи, затова не ти се сърдя. Макар да си мислиш, че съм победил гандхарвите, истината е, че аз и братята ми бяхме сразени. След жестока битка ни взеха в плен и ни понесоха в небесата.“

Карна се смая. Дурьодхана му разказа как четиримата Пандави бяха дошли да ги спасят по заповед на Юдхищхира и как царят на гандхарвите му бе разкрил истинската цел на идването на Кауравите в Двайтавана. „Когато чух Читрасена да говори в присъствието на Пандавите, имах чувството, че потъвам в земята. Уви, нима би могла да ме сполети по-страшна мъка от тази да бъда окован във вериги и поднесен в дар на Юдхищхира пред всичките ни жени? Винаги съм тормозел и преследвал тези братя. Те са мои врагове и вечно ще останат такива. Въпреки това именно те ме спасиха от плен. Дължа им живота си. Бих предпочел да бях умрял в боя, вместо да ме сполети подобна участ.“

Дурьодхана захлипа, а Карна се опита да го утеши. Постепенно принцът успя да възвърне самообладанието си. Гласът му стана сериозен: „Чуй ме, приятелю. Сега ще седна тук и ще гладувам, докато умра. Нека всичките ми братя и останалите роднини се върнат в града. Моят враг ме унижи. Никога не мога да се завърна в Хастинапура. Аз, който бях толкова уважаван и всявах страх у враговете си, сега се превърнах в посмешище за тях и в скръб за приятелите си. Ако се прибера в града, какво ще кажа на баща си? Какво ще кажа на Бхишма, Дрона, Крипа, Ашватхама, Видура и останалите водачи на Куру?“

В мъката си Дурьодхана осъзна своето безразсъдство. Що за безумие го бе подтикнало да дойде в тази гора? Спомни си многобройните пъти, когато Видура се бе опитвал да му даде съвет, а той никога не му бе обръщал ни най-малко внимание. Несъмнено сега жънеше резултатите от собствената си глупост. Бе непоносимо тежко. Единственият изход бе смъртта.

Гледайки Карна с препълнени от сълзи очи, той каза: „Хората като мен, високомерни от суетност и безочие, никога не биват благословени дори да постигнат разцвет и познание. Уви, аз съм лош човек. И сега страдам. Оставете ме тук да умра. Не мога вече да продължа да живея. Кой е такъв мизерник, че след като е спасен от самите си врагове, все още да продължава да влачи жалкото си съществуване? Аз съм горд, а враговете ми ми се надсмяха, като ме видяха лишен от силата си.“

Дурьодхана нареди на Карна да доведе Духшасана. Когато принцът пристигна, той му каза: „О, потомъко на Бхарата, чуй думата ми. Заповядвам да бъдеш възкачен на трона вместо мен като владетел на земята. Бъди убежище за приятелите и близките си и страшилище за враговете си. Винаги раздавай подаяния на брамините и почитай учителите си. Както Вишну закриля боговете, така и ти защитавай поданиците си.“

Дурьодхана прегърна брат си през раменете: „Върви, скъпи братко, и управлявай тази обширна земя. Моят живот свършва тук.“

Духшасана се сви от мъка. Той наведе глава и каза: „Братко мой, моля те, откажи се от решението си да умреш. Това не може да се случи! Не поемай по такъв път. Как бих могъл да стана цар вместо теб? Земята може да се разтвори, небесата да се сгромолясат и слънцето да изгуби топлината си, но аз не мога да управлявам земята без теб.“

Плачейки отново и отново, — „Смили се, откажи се!“, Духшасана падна в краката на брат си: „Ти, и само ти, ще царуваш стотици години, а аз ще съм твой слуга.“

Тогава заговори Карна: „О, герои, какво ще постигнете с това? Плачът не прогонва скръбта. Елате на себе си. Стига сте тъгували, така доставяте още повече радост на враговете ни.“

Поставяйки длан на рамото на Дурьодхана, Карна продължи: „Пандавите просто са изпълнили дълга си, като са ви спасили, защото за поданиците винаги е дълг да направят най-доброто за царя. Под твоята закрила Пандавите живеят безгрижно в земите ти. Те са зависими от теб, Царю. Не е обратното. Недей да потъваш в скръб, сякаш си обикновен човек. О, Дурьодхана, за всички ни е болезнено да те чуваме да говориш за умиране. Бъди благословен. Стани и се върни в града си! Утеши близките си!“

Карна се опитваше по всякакъв начин да накара приятеля си да промени решението си. Той припомни, че макар да бе подчинил и дори взел в робство Пандавите, те не бяха решили да умрат. Нищо чудно нямаше в това, че са го спасили. Имало е много случаи, в които могъщ цар е бил побеждаван от противниците си и е бил спасяван от поданиците си. Обратите на войната са непредсказуеми. Понякога човек печели победа, друг път губи. Воинът трябва да се научи да понася житейските превратности, ако в крайна сметка иска да постигне успех.

Карна, който бе целият в рани от битката, се засмя и продължи: „Затова изправи се, Царю. Не ставай прицел за насмешките на останалите царе с подобна смърт. Продължавай напред и спечели неувяхваща слава. Остави това поражение зад гърба си. Скоро победата несъмнено ще е твоя.“

Макар Духшасана и Карна да не спираха да го умоляват, Дурьодхана не стана от мястото си. Той беше решил да умре.

Шакуни бе влязъл в шатрата и бе чул опитите на Карна и Духшасана да вдъхнат кураж на Дурьодхана. Виждайки неговата непоколебимост и знаейки, че царят не може да търпи оскърбления, той каза: „О, потомъко на Куру, ти чу думите на Карна, пълни с мъдрост. Защо тогава така безразсъдно захвърляш богатството, което спечелих за теб? Това е детинско и неуместно. Явно никога не си се вслушвал в по-възрастните и не си научен на себеконтрол. Както неизпеченото глинено гърне прокапва, когато го напълнят с вода, така и лишеният от себеконтрол се предава на скръбта и радостта. Това не е случай, за който да се тъгува. Пандавите ти помогнаха. Сега не бива да потъваш в мъка — вместо това ги възнагради.“

Шакуни винаги бе знаел, че Пандавите ги превъзхождат по сила. Затова бе посъветвал Дурьодхана да ги победи в игра на зарове, вместо да се изправя насреща им в битка. Той освен това признаваше, че петимата братя са верни на добродетелта и справедливостта. Те изобщо не представляваха заплаха за Кауравите. Каквато и враждебност и противопоставяне да имаше между двете семейства, те винаги идваха единствено от страна на Кауравите. Но изглежда нямаше начин Пандавите да бъдат победени. Може би беше по-добре да приемат този факт с примирение, отколкото да бъдат унищожени в някакъв окончателен сблъсък.

Разсъждавайки така, Шакуни продължи: „Поведението ти е неразумно, Царю. Длъжен си да се отплатиш на Пандавите за услугата им. Недей в скръбта си да подценяваш онова, което направиха за теб. Вместо това отиди при тях с ведро сърце и им върни царството. Така ще си спечелиш едновременно добродетел и признание. Установи приятелски отношения с Пандавите и ще намериш щастието.“

Шакуни считаше, че това е възможност за Дурьодхана да прояви благородството си. Като отиде при Пандавите и им върне царството в отплата на това, че са го спасили, той би обърнал ситуацията. Вместо да се чувства унизен, би изглеждал щедър и почтен. Пандавите също щяха да изглеждат зависими от неговата милост.

Духшасана се наведе и вдигна ридаещия Дурьодхана. След като бе изслушал думите на Карна и Шакуни, той бе потънал в срам. Отчаянието го бе победило напълно. „Вече нямам нищо общо с добродетелта, приятелството, богатството, признанието, властта или наслаждението. Не ми пречете. Оставете ме, вървете си всички! Решил съм да изоставя живота си! Върнете се в града и обожавайте учителите ми от мое име с цялата необходима почит.“

Карна се изправи със стичащи се по лицето сълзи: „О, Царю на царете, как можем да те оставим тук? Твоят път е и наш път. Заедно сме и в щастие, и в мъка. Откажи се от решението си или и ние ще умрем.“

Въпреки всичко Дурьодхана бе непреклонен. Той постла на земята трева куша, свали царските си одежди и се облече в дрипи, пречисти се, като докосна вода, а после седна в йогийска поза. Желаейки да постигне рая, той започна да спазва обета Прая — гладуване до смърт. Спирайки да говори и прекратявайки всички външни дейности, Дурьодхана седеше с полузатворени очи и скоро потъна в дълбока медитация.

В долния свят небесните демони — данавите и дайтите — разбраха за решителността на Дурьодхана. Тези неземни същества, които бяха претърпели поражение в битката с боговете, зависеха от Дурьодхана, за да се противопоставят на божията цел на земята. Много от демоните дори се бяха превъплътили на земята като царе и воини с надеждата да победят праведните царе, които извършваха жертвоприношения за боговете. Уплашени, че целта им няма да бъде постигната без Дурьодхана, небесните демони започнаха огнено жертвоприношение. Те наеха брамини, които да четат мантри, имащи силата да извикат пред тях същество от друга планета.

Докато брамините изливаха гхи в огъня, напявайки химни от Атхарва Веда и Упанишадите, странна на вид, сияйна богиня излезе от пламъците и попита: „Какво трябва да направя?“

Зарадвани, демоните ѝ заповядаха: „Доведи тук Дурьодхана, сина на Дхритаращра. Той е поел обет да гладува.“

„Така да бъде“, отговори тя и изчезна, като незабавно отиде на мястото, където бе седнал Дурьодхана. Невидима, тя го отнесе във финото му тяло при демоните в долния свят.

Сякаш в сън, Дурьодхана се намери да стои в събранието на данавите. Водачът им с разширени от доволство очи му каза: „О, Царю на царете, о, слава за рода Бхарата, ти винаги си заобиколен от герои и прочути хора. Защо тогава си поел такъв прибързан обет? Самоубийството винаги води към ада. Онзи, който си отнема живота, бива укоряван на земята и не постига никакво благоприятно местоназначение на небето. Интелигентните хора като теб никога не се заемат с дейности, противни на собствения им интерес. О, Царю, откажи се от намерението си да умираш! Подобно решение е разрушително за морала, печалбата, щастието, славата, храбростта и силата. Ако извършиш самоубийство, само ще засилиш радостта на враговете си. Слушай, сега ще ти разкрием истината за твоята позиция, за божествения ти произход и за могъществото ти. После сам ще решиш какво искаш да правиш.“

След това данава разказа как Дурьодхана се бе родил в резултат от аскетизма на демоните. Те го бяха получили като дар от Шива. Тялото му бе направено от гръмотевица и всъщност бе непобедимо. Могъщите данави се бяха превъплътили на земята като царе и бяха негови поддръжници. Когато всички заедно обединяха сили в бой, те несъмнено щяха да унищожат враговете му. По време на битката великите демони щяха да обсебят сърцата на Бхишма, Дрона, Крипа и останалите. По този начин предводителите на Куру щяха да изгубят самообладанието и състраданието си и да убият всекиго, който излезе насреща им, дори собствените си братя, синове, приятели, бащи или ученици — дори деца и старци. Ослепели от заблуда и гняв, те нямаше да имат милост и щяха да избият стотици хиляди на бойното поле.

Докато Дурьодхана слушаше удивен, данава продължи: „О, героични, не бива да се страхуваш от Арджуна. Ние вече сме решили как да умре. Душата на могъщия Нарака, убит лично от Вишну, сега се е преродила като Карна. Спомняйки си старата вражда, той ще убие и Кришна, и Арджуна. Тъй като знае това, гръмовержецът Индра ще се опита да лиши Карна от естествената му ризница и от обеците му, които го правят непобедим. Затова сме подготвили стотици хиляди могъщи воини дайти, които в момента живеят на земята като армията на самшаптаките, да се сражават с Арджуна. Ако Карна не го убие, тези воини ще го направят. Затова не тъгувай. Ще властваш над земята без съперници. Върни се и прекрати обета си. Ти си нашето убежище, а ние ще ти помагаме по всички възможни начини.“

Данавите и дайтите се приближиха и прегърнаха Дурьодхана. Те всички му говореха окуражителни думи и разведриха ума му. Накрая му казаха: „Върви и спечели победа!“ После заповядаха на богинята да го върне в тялото му.

След като бе върнат отново в тялото си, седнал на тревата куша, Дурьодхана отвори очи. Той си спомни срещата с данавите, сякаш е била сън. Принцът не бе сигурен дали наистина се е случила, но тя бе променила мисленето му. Дали бе срещнал небесните същества, или не — беше без значение. Той бе приел предсказанията им за истина. Не се съмняваше, че думите им ще се сбъднат, и че той ще победи Пандавите. Карна и самшаптаките щяха да убият Арджуна, а хиляди други кшатрии щяха да застанат на страната на Дурьодхана в предстоящата война.

Докато принцът седеше и си припомняше думите на данавите, при него дойде Карна. Дурьодхана реши да не казва на никого какво му се бе случило. Като го видя да прекъсва медитацията си, Карна каза: „Слава Богу, че дойде на себе си. Един мъртвец никога не може да победи враговете си. Сега не е време за скръб. Защо искаш да умреш толкова позорно? О, героични, изправи се и срази противниците си. Върви навън и спечели победа и безсмъртна слава. Заклевам се, че когато Пандавите излязат от своето изгнание, ще ги покоря и ще ги предам в твоя власт.“

За радост на братята си и на Карна, Дурьодхана отговори: „Така да бъде.“ Той се изправи, все още размисляйки върху думите на данавите. После зае мястото си начело на своята войска и пое към Хастинапура, решен да подготви огромната си армия за война.