45

Във Вирата Пандавите получиха отговора на Куру: нито земите, нито богатствата им ще бъдат върнати. Дхритаращра умоляваше за мир, но искаше да запази суверенитета си над света. Дурьодхана бе упорит и избухлив, както обикновено.

Юдхищхира не бе изненадан. Всичко, което оставаше сега, бе Кришна да отиде в Хастинапура, както бе обещал. „Скъпи Кришна, дойде време да ни помогнеш — обърна се Юдхищхира към Кришна с допрени длани. — Целият свят знае, че ти си отдаден на благополучието на приятелите си. Зависейки от теб, ние поискахме от Куру да ни върнат царството. Не виждам никой друг освен теб, който би ни помогнал да преминем през това изпитание. О, Мадхава, ти си единственият ни подслон.“

Кришна бе седнал малко по-ниско от Юдхищхира на златен трон, украсен със скъпоценни камъни. Вълнистите му тъмни коси падаха около усмихнатото му лице. Диамантена корона сияеше на главата му, а брилянтните му обеци с форма на акули проблясваха, докато говореше. „Тук съм — обърна се той към Юдхищхира. — Готов съм да направя всичко, което пожелаеш. Какво искаш да кажа?“

Юдхищхира бе трогнат от отговора на Кришна. Какво бяха направили той и братята му, за да имат такава подкрепа от него? Най-великият от всички бе готов да отнесе посланието им и да бъде техен пратеник за мир. Петимата братя не можеха да откъснат поглед от Кришна и очите им се напълниха със сълзи.

„О, Кришна, ти чу как Санджая описа мислите и чувствата на Дхритаращра. Той иска мир, без да ни върне онова, което ни принадлежи. Този алчен човек, пристрастен към собствените си синове, има порочно сърце. Живяхме дванайсет години в горите и — по негова заповед — още една злочеста година в това царство. Брамините знаят, че изпълнихме обещанието си, но той не изпълни своето. Следвайки съветите на неразумния си син, той избира порочен път. Няма да ни даде дори пет села. Мисли си, че притежава света. Няма никакъв срам! Заради алчността му бяхме принудени да живеем в пълна нищета, неспособни да изпълняваме кшатрийските си задължения. Без богатство за нас е трудно да постигнем добродетел. Аскетизмът и просията не спадат към дълга на един кшатрия, о, Кришна. Призванието ни е да управляваме народа и да имаме богати съкровищници, за да поддържаме брамините и нуждаещите се. Уви, какво по-голямо нещастие за един кшатрия от това да изгуби богатството си? И смъртта би била по-добра.“

Юдхищхира погледна братята си, които седяха в мълчаливо одобрение. По негова заповед те биха приели да управляват дори само по едно село, но Дхритаращра искаше да останат просяци. Предложението на стария монарх бе възмутително. Немислимо бе за един могъщ кшатрия да проси. Дори това, че трябваше да молят Куру за собственото си царство, беше болезнено и унизително.

Юдхищхира продължи: „Въпреки че ще бъде ужасно да избием роднините си, за да върнем царството си, аз не виждам друга възможност. Да се сражават, когато настане часът, е жестокият дълг на кшатриите, но войната носи страдания за всички. Дори и да спечелим, ще се измъчваме от разкаяние и ще скърбим за смъртта на своите близки и приятели. Изгубим ли, ще потънем в забрава. И въпреки това без царство сякаш сме мъртви. Затова искам от Дхритаращра мирно да ни върне онова, което е наше. Не се ли случи това, тогава за нас единственият праведен път е войната, макар и изпълнен със страдания.“

Юдхищхира се измъчваше от перспективата за война със своите възрастни роднини. Според свещените текстове, човек трябва винаги да отстъпва на по-възрастните в спор. Той помоли Кришна да разсее това негово съмнение: „Какво е твоето мнение, Кешава? Кой е пътят на добродетелта, по който трябва да поема сега? Правилно ли е да се сражаваме с Дхритаращра и съюзниците му? Съмнявам се, че той би приел каквото и да било предложение за мир, тъй като е твърде привързан към синовете си. Просто ще се изсмее на почтителното ни отношение.“

„О, Дхармараджа, дали да се сражаваме, или не — не е наш избор. Изборът е на Дхритаращра. За доброто и на двете страни аз ще отида там и ще моля за мир. Ако мирът бъде постигнат, тогава ще съм направил нещо добродетелно и армиите на Пандавите, и тези на Куру ще се спасят от смъртта.“

Юдхищхира не беше уверен: „На мен не ми се иска да отиваш при Куру, о, Кришна. Дори да се обърнеш към Дурьодхана като приятел, той няма да те послуша. Сигурен съм, че ще се опита по някакъв начин да те нарани. Каква полза от всичко, ако ти се случи нещо лошо?“

Кришна се засмя: „Познавам порочния нрав на Дурьодхана, но отивайки при Куру и опитвайки се да постигнем мир, никой няма да ни укори. Никой не би могъл да каже, че не сме направили всичко, което е по силите ни, за да избегнем войната. Недей да се страхуваш за мен. Дори всички царе на земята да се съюзят, те не биха могли да ме победят в битка, когато съм разгневен. Ако Куру ме оскърбят, когато им желая доброто, ще ги унищожа.“

„Добре, Кришна — съгласи се Юдхищхира. — Отиди в Хастинапура. Дано от това да произтече нещо благоприятно и дано те видим да се връщаш в добро здраве и с постигната цел. Ти си ми толкова скъп приятел, колкото и на Арджуна. Осланяйки се на приятелството ти, аз не изпитвам тревога. Трябва да говориш на Дурьодхана по начин, който би осигурил мир, дори това да означава, че се налага да пожертваме добродетелта. Бих приел много по-малко от законния си дял, дори ако трябва бих играл отново на зарове, ако по този начин войната може да бъде избегната.“

Юдхищхира бе уверен, че няма да загуби в нова игра на зарове, тъй като беше изучил тайните на хазарта от Вришапарва в гората. Бе загатнал и факта, че ще приеме смирено дори само пет села. Бе готов да направи всякаква лична жертва, в името на това да избегне битката със своите роднини и учители. Юдхищхира дори вече започваше да обмисля дали няма да е по-добре просто да остави Кауравите да задържат царството. Може би той имаше как да живее с братята си в някоя съюзническа държава. Бе сигурен, че и Кришна, и Друпада с радост биха им дали някаква територия, която да владеят.

Лицето на Кришна придоби сериозно изражение: „Знам много добре и твоите намерения, и намеренията на Дурьодхана. Въпреки че ти би предпочел мира на всяка цена, не е дълг на кшатриите да избягват справедливата война. Напротив, Творецът повелява, че един кшатрия трябва да приеме или победа, или смърт. Той не може да си изкарва хляба с покорност — просейки или берейки плодове и корени в гората. Настане ли време, един кшатрия трябва да прояви силата си, а не да се оттегля със смирение.“

Юдхищхира бе твърде смирен. Кришна знаеше, че Дурьодхана ще се възползва от добротата и търпението му, ако ги прояви. Езикът на силата и заплахите бе единственият начин да отклонят този Каурава от греховните му цели. Нямаше да е от полза за никого, ако оставеха Дурьодхана да продължава с жестокостта и измамата си. Светът щеше да бъде лишен от най-благородния си владетел и вместо това да бъде оставен на човек, отдаден на себичността. Кришна напомни на Юдхищхира многото оскърбления, които Куру бяха нанесли на Пандавите.

„Дурьодхана не показа нито угризения, нито срам, като ви прогони в горите, облечени в еленови кожи. Дори напротив — и той, и братята му ви оскърбяваха и хулеха. Възрастните Куру просто гледаха как с измама отнемат царството ви на хазарт. После порочният Духшасана довлече хлипащата Драупади за косите в залата за събрания.“

Очите на Кришна пламнаха при спомена за насилието над Драупади. Неумолимият му глас отекваше из залата: „Всички присъстващи царе плачеха и укоряваха Дурьодхана, но не направиха нищо. Дори само за това свое действие той заслужава да бъде убит от всекиго, какво да говорим от тебе! Той е порицаван и заклеймяван от брамините и от всички добродетелни хора, затова е сякаш вече мъртъв. Както не е грях да убиеш змия, не е грях да убиеш и него. Онези, които ще го последват в битката, също заслужават смърт заради това, че подкрепят такъв порочен човек.“

Кришна направи пауза. Юдхищхира рядко го бе виждал така разгневен. Каква надежда имаше за Кауравите, след като бяха разгневили Кришна до такава степен? Той сякаш щеше да изпепели целия космос само с погледа си. Юдхищхира го видя да поглежда към Драупади, която бе пламнала от гняв при споменаването на ужасната постъпка на Духшасана. Сълзи бликнаха от очите ѝ и тя задиша тежко, докато Кришна продължи да говори:

„Отивайки в Хастинапура, аз ще разсея всички съмнения. Всички ще видят вашата добродетелност и порочността на Дурьодхана. Ще напомня на Кауравите всички злини, които ви причиниха. Никой няма да ви нарече грешници, защото молите за мир. Светът ще обвинява Куру начело с Дхритаращра. Ще поискам мир, без да жертвам интересите ви, о, господарю на хората. След като изслушам отговора им и разбера намеренията им, ще се върна.“

Кришна огледа събралите се. Очите на всички бяха насочени към него, когато той отново се обърна към Юдхищхира и завърши тържествено речта си: „Знайте, че войната най-вероятно ще се случи. Дурьодхана няма да върне дори част от плодородните ви земи. Ще остане единствено да унищожите онези, които бездруго вече са унищожени от греховете си. И аз ще ви помогна в това.“

Юдхищхира прие думите на Кришна. Той знаеше, че дейностите му винаги са предназначени за благото на всички. След като Кришна смяташе войната за необходима, тогава тя нямаше как да бъде избегната — дори това да означаваше да избият скъпите си възрастни Куру.

Кришна искаше да изслуша всички останали Пандави, преди да замине. Той размени поглед с Бхима; разбирайки желанието му, Бхима заговори: „Мисля, че трябва да кажеш каквото можеш, за да постигнеш мир, Мадхусудана.“ За смайване на всички, гласът му бе мек и безстрастен. „Но моля те, бъди внимателен. Дурьодхана е злопаметен, избухлив, безочлив и неспособен да се вслуша в добрия съвет. Не се обръщай към него с остри думи, защото той ще реагира буйно. Говори му любезно. Ще бъде трудно да постигнеш мир, но ти опитай. Въпреки всичко аз предвиждам неизбежната гибел на Куру. Точно както Кали бе роден сред асурите, така и злият Дурьодхана се роди сред Куру. Опитай се да го умиротвориш с внимателни думи, о, Кришна, иначе родът ни ще загине. Нека има мир помежду ни, нека ни отмине грехът от избиването на роднините, нека живеем заедно като братя.“

Кришна изглеждаше изненадан. Поглеждайки към Юдхищхира и Арджуна, той се засмя: „О, Бхима, думите ти са като студ в огъня или лекота в земята.“

Бхима се намръщи, когато Кришна продължи: „Какво е довело до тази промяна в сърцето ти? Досега говореше само думи, загатващи война. По цели нощи седеше с наведена глава, въздишайки тежко. Тичайки насам-натам и удряйки земята, ти понякога изглеждаше като полудял. Прекарваше времето си в усамотение и нищо не можеше да те зарадва. Внезапно се разсмиваше гръмко, друг път ридаеше силно. Дълги часове наред седеше с глава между коленете, със затворени очи. Всичко това е израз на гняв. О, Бхима, ти се закле да убиеш Дурьодхана и всичките му братя. Каква е тази внезапна проява на добродушие?“

Кришна се усмихна и продължи: „Уви, изглежда дори могъщите изпитват ужас, дойде ли време за битка. Навярно си видял неблагоприятни поличби и затова желаеш мир. Завладян от страх, ти си се превърнал в евнух, лишен от мъжественост. О, сине на Кунти, умовете на хората са непоследователни и лесно се люшкат като фиданки на вятъра. Бъди твърд, принце. Не се поддавай на страха. Поразен съм напълно да те видя в такова състояние. Без теб братята ти биха потънали в океан от отчаяние. Помисли за благородното си потекло. Ти си кшатрия и трябва да си силен. Такава сърдечна слабост не ти подобава, о, Бхима.“

Като жребец, подтикнат от ездача си, Бхима скочи и високо извика: „Не си мисли, че съм се е разколебал, Кришна! Аз се радвам на перспективата за война. Ти много добре знаеш това, тъй като толкова често сме били заедно. Или може би не ме познаваш, както човек, който плува в езеро, не познава дълбочината му. Затова намираш недостатъци у мен. Нима някой, който познава Бхима, би могъл да говори такива думи? Въпреки че винаги е осъдително човек да се хвали сам, ще ти разкажа за силата си, за да те успокоя.“

Бхима протегна напред ръцете си, наподобяващи слонски хоботи: „Кой може да избяга от обръча на тези ръце, ако веднъж е попаднал в тях? Дори Индра, океанът и Хималаите да му помагат, той ще загине. Ако земята и небето се втурнат внезапно, разярени един срещу друг като две планини, аз бих могъл да ги удържа разделени с тези две ръце, заедно с всичките им подвижни и неподвижни създания. Всички, които се противопоставят на Пандавите, ще бъдат стъпкани под краката ми. О, Ачюта, макар сега да не ме познаваш, ти със сигурност ще ме опознаеш в грохота на битката. Думите ти ме пронизаха като копие в стара рана. Силата ми е дори по-голяма от това, което описах. Когато настане часът, и ти, и светът ще ме видите да посичам най-прославените воини заедно с техните слонове, коне и колесници. Не бих се уплашил, дори и ордите на трите свята да се втурнат насреща ми. Говорих единствено от състрадание, Кришна. Бих понесъл всякакви нещастия, само и само да се избегне унищожението на Бхаратите.“

Кришна се усмихна широко, докато Бхима се връщаше на мястото си: „Аз говорих така само от обич, за да разбера намеренията ти. Не съм търсил недостатъци у теб; знам, че си способен на всичко, което спомена, дори на повече. Познавам голямата ти душа и мощта, която притежаваш. Думите ми имаха за цел единствено да вдъхновят непоколебимостта ти. Скоро ще са нужни решителни действия. Без усилия човек не може да постигне целите си в този свят. Въпреки че е важна предпоставка, съдбата не е определяща. Този, който действа с пълно знание за причината и следствието, без привързаност към резултата, може да постигне най-висшите си цели. Онези, които остават бездейни, било то от невежество или от страх, не постигат успех.“

Кришна се обърна към Арджуна: „Какво мислиш ти, Дхананджая? Призори заминавам за Хастинапура. Имаш ли какво да кажеш за последно?“

Арджуна мълчаливо бе слушал всичко. Той огледа широката зала. Царете и брамините го погледнаха в отговор, докато започваше да говори:

„Мисля, че Юдхищхира каза всичко, което трябваше да се каже, о, Джанардана. Но на мен ми се струва, че ти не смяташ, че мирът ще бъде лесно постигнат заради алчността на Дхритаращра и омразата на сина му. Взимаш под внимание и това, че човешките желания са безполезни, ако не са подкрепени с действия — човек не трябва просто да зависи от съдбата. Твоето мнение е, че ако е необходимо, трябва да се сражаваме, за да върнем законното си царство.“

След като изрази разбирането си за думите на Кришна, Арджуна даде своя отговор: „Според мен, о, Кешава, няма нищо непостижимо за онзи, който действа в знание. А да се действа в съответствие с твоето желание, е върховното знание. Знам, че ти си най-големият доброжелател и на нас, и на Куру. Каквото и да решиш да направиш, аз ще го приема. Ако ти желаеш мир, така ще бъде; ако желаеш война, тогава съм готов да се сражавам.“

Арджуна замълча за миг. Ръката му почиваше на дългия му меч край него. Несъмнено бе роден да води битки. Той не виждаше никаква надежда за мир дори с отиването на Кришна в Хастинапура. Въпреки цялата си сила Кришна никога не принуждаваше другите да действат противно на своите желания. Той можеше да им предложи мъдри съвети, подкрепени с логика и разум, но накрая всичко щеше да зависи от свободната воля на Дхритаращра и Дурьодхана. А нищо не подсказваше, че те бяха склонни към мир. По всяка вероятност Кришна щеше да се върне оскърбен.

Гласът на Арджуна се извиси гневно при мисълта за това: „Без съмнение порочният Дурьодхана заслужава да умре. Той и братята му безсърдечно и коварно отнеха царството ни и обидиха невинната Драупади. Не го виждам да приема какъвто и да било добър съвет. Думите ти ще са като хвърлени на безплодна почва семена. Ако считаш, че той трябва да бъде унищожен, тогава направи го на мига, Кришна, защото този въпрос не подлежи на обсъждане. Или нека да има сражение! Кой кшатрия би се отказал от такава битка, дори самата смърт да го гледа в лицето?“

Кришна бавно кимна: „Така е, както казваш, Арджуна. И мирът, и войната са в ръцете ми, но аз няма да наложа нито едното от двете. Дори божествената сила, даряваща резултатите от действията, позволява на хората да имат свободен избор. Всеки човек трябва да приеме резултатите от собствените си дейности. Ослепени от привързаност, хората не виждат крайните резултати от действията си, но божествената сила винаги ги донася. Ще предам подробно посланието на Юдхищхира пред Куру. Арджуна, както ти спомена, Юдхищхира вече каза всичко, което трябваше да се каже. Дурьодхана е толкова порочен, че едва ли ще приеме съвета ми. Той не може да се раздели и с най-малкото парче земя дори съвсем за кратко. Така че ще има война. Ще се наложи да се сражаваш, Бибхатсу. Насочи ума си към битката, защото когото си решил да победиш, вече е победен. От своя страна, аз искам да направя онова, което е добро за Дхармараджа. Ще следвам насоките на този праведен цар, като също ще взема под внимание и порочните дела на Дурьодхана.“

Кришна се обърна към близнаците. И двамата изразиха готовността си да се бият. Сатяки също говори за своята решимост за бой. За всички оставаше малко съмнение, че войната е неизбежна. Дурьодхана просто щеше да се изсмее на Кришна.

Драупади също седеше в събранието. Разговорите за мир я бяха обезпокоили. Цели дълги тринайсет години тя бе чакала мига, когато Дурьодхана и братята му щяха да получат възмездие. Тя искаше битката да започне веднага. Последната мирна мисия на Кришна я разтревожи. Ами ако успееше? Изглежда нейните съпрузи — дори Бхима — бяха готови да приемат мира, стига Кришна да успееше някак да го осигури, без да накърни интересите им. Как тогава щеше да бъде отмъстено за страданията, които понесе от Кауравите? Как щеше да бъде възстановена осквернената ѝ чест? Тя се обърна към Кришна с болка в гласа:

„О, Ачюта, защо отиваш в Хастинапура? Какво се надяваш да постигнеш? Нима Дурьодхана не даде ясно да се разбере, че никога не би върнал царството на Юдхищхира? Юдхищхира поиска пет села и въпреки това злодеят не се съгласи. Нито чрез мирни средства, нито чрез покорство ще постигнем целта си. Единствено чрез битка ще върнем царството си. Не виждам никакъв смисъл да ходиш там, Кришна, освен ако не смяташ да унищожиш тези порочни хора. Не бива да имаш милост към тях. Казва се, че грехът от убийството на невинен човек се приписва на владетеля, който не накаже виновника. Не се оставяй да бъдеш замърсен от подобен грях, Джанардана!“

Драупади напомни на Кришна мъките, на които бе подложена в съвещателната зала на Куру и каза с разтреперан глас: „Срам за уменията на Арджуна да стреля с лък! Позор за силата на Бхима, щом Дурьодхана още продължава да живее! О, Господи, ако заслужавам добрината ти, ако изпитваш милост към мене, тогава насочи пълната мощ на гнева си към синовете на Дхритаращра.“

Драупади се изправи от мястото си зад Пандавите. Хващайки къдриците на тъмносините си коси, тя тръгна към Кришна: „О, лотосооки, това са косите, които дърпаше Духшасана. Щом Бхима и Арджуна са толкова безсилни, че да желаят мир, тогава старият ми баща и синовете му ще се сражават за моята чест. Също и моите храбри синове, начело с Абхиманю, ще дойдат да отмъстят за мен. Ако не видя ръката на Духшасана откъсната от тялото му, как бих могла изобщо да намеря покой? Тринайсет години умът ми гори от мисълта за отмъщение. Сърцето ми се сви, като видях Бхима така склонен на компромис.“

Драупади спря да говори. Горещи сълзи закапаха по гърдите ѝ и тя покри лице с деликатните си длани. Кришна нежно я утеши: „Не след дълго, Панчали, ще видиш съпругите на Кауравите да ридаят, както ти плачеш сега. Онези, на които си разгневена, са вече унищожени заедно с потомците и последователите си. Боговете заповядаха така. Бхима, Арджуна, близнаците, Юдхищхира и аз ще ги убием. Не се съмнявай в това. Ако синовете на Дхритаращра не послушат съвета ми, ще лежат на голата земя, а телата им ще нахранят кучетата и чакалите. Спри да плачеш, нежна. Скоро ще видиш съпрузите си да възвръщат царството си, след като са унищожили враговете си.“

Драупади се успокои от думите на Кришна. Не оставаше друго за обсъждане. Бе късен следобед и Юдхищхира разпусна събранието. Кришна щеше да замине рано на следващата сутрин. Той се изправи и се поклони на Юдхищхира, напускайки залата, както слънцето се скрива зад облаците. Пандавите го последваха, а всички останали постепенно се разотидоха, размишлявайки върху тежките думи на Кришна.