46

На зазоряване бардове и брамини се събраха пред спалнята на Кришна. Те пееха ведически химни под съпровода на лютни и барабани. Вътре в стаята Кришна вече бе станал и извършваше сутрешните си ритуали. След като се изкъпа и обожава слънцето и свещения огън, той си облече дрехи от жълта коприна. Дворцовите слуги му помогнаха да си сложи много златни накити, обсипани с безценни камъни. Докато той поднасяше почитанията си на брамините, подарявайки им крави и злато, влезе Сатяки. Кришна радостно го приветства и му каза: „Моля те, приготви колесницата ми. Снабди я с нападателни и отбранителни оръжия. На Дурьодхана му липсват всякакви скрупули, също както на Карна и Шакуни. Врагът не бива никога да бъде подценяван, дори да е по-слаб.“

Сатяки нареди на няколко войници да приготвят колесницата на Кришна. Те изкараха колесницата, предвидена за скоростни пътувания, която имаше две големи колела, наподобяващи слънцето и луната. Тя блестеше като огнена и бе изрисувана с луни и звезди, както и с фигури на акули, животни, птици и всевъзможни цветя, гравирани със скъпоценни камъни. Подът ѝ бе покрит с тигрови кожи, а стените — обкичени с редици малки звънчета. На висок пилон от лазурит се развяваше огромно тъмносиньо знаме с избродирана емблема на Гаруда. Четирите коня на Кришна — Шайбя, Сугрива, Мегхапушпа и Балахака бяха облечени в брони и впрегнати в поводи от кожа, украсена с бисери.

Кришна излезе от двореца и се качи на колесницата заедно със Сатяки. Колесничарят му, Дарука, подкара конете и колесницата пое сред тълпите, възславящи Кришна. Той видя отстрани на улиците брамини, поднасящи му почитания, докато мелодично напяваха свещени ведически химни. С напредването му по главния булевард на града небето се изясни и повя нежен бриз. Боговете, гандхарвите и ришите се събраха в небесата, пеейки молитви. Пандавите и съюзниците им вървяха пеша след бавно движещата се колесница. Народът хвърляше цветя и ориз по улиците пред процесията. Раковини, барабани, тромпети и всякакви други инструменти звучаха от всички страни.

Когато Кришна достигна градските покрайнини, той слезе. Юдхищхира го прегърна, пожелавайки му успех и със сълзи в очите му каза: „О, Говинда, отиди при праведната жена, която търпеливо очаква завръщането ни, прекарвайки дните си в скръб — при онази, която е винаги готова да обожава Върховния Бог, за която постът и предаността са като втора природа, и която е милосърдна към всички живи същества — и ѝ поднеси нашите най-дълбоки поклони. Уви, кога ли ще мога да направя нещо добро за майка си? Моля те, утеши я, о, Мадхава, и ѝ разкажи всичко за нас.“

За последен път Пандавите бяха видели Кунти, когато тръгваха на изгнанието си. Тя ги бе следвала по улиците, ридаеща и препъваща се от мъка и болка. Сега вероятно нямаше да я видят чак докато не свърши войната, ако изобщо я видеха. Всеки от тях ѝ изпрати послание чрез Кришна.

Юдхищхира продължи: „Моля те, поздрави от наше име и дядо ни Бхишма, и нашия учител, Дрона. Кажи на мъдрия Видура, който притежава безмерно знание, че го прегръщаме с обич. Предай на всички възрастни Куру уважението и любовта ни.“

Юдхищхира предаде и няколко последни думи за Дхритаращра, а после обиколи почтително Кришна с допрени длани. След него напред излезе да се сбогува Арджуна. Той прегърна Кришна и му каза: „О, Говинда, решено бе, че ще поискаш за нас едната половина от царството. Ако Дурьодхана откаже, аз със сигурност ще унищожа кшатриите. В това няма съмнение. Сега върви, Господи, а ние винаги ще мислим за теб. Всичко ще стане точно според твоите желания.“

След като Пандавите го обиколиха почтително, Кришна се качи отново на колесницата. Конете препуснаха, пришпорени от Дарука. Колесницата бързо изчезна в далечината пред погледите на стоящите Пандави. Облак прах се вдигна след нея, а петимата братя гледаха след Кришна чак докато прахта слегна и той вече не се виждаше.

Сатяки се оглеждаше наоколо, докато се носеха към Хастинапура. Той забеляза различни поличби — и земни, и небесни. Мълнии просветваха в безоблачното небе и се изливаха порои от дъжд. Реките течаха наобратно и земята се тресеше. Сатяки видя вода да избликва от кладенците, а на хоризонта да горят пламъци. Атмосферата притъмняваше, страшен рев се носеше от небесата, макар пред погледа му да нямаше никакви създания. Въпреки че Сатяки разпознаваше всички тези ужасни знамения, около колесницата всичко бе спокойно. Вееше прохладен вятър, носещ ароматни лотосови листенца и водни пръски. Пътят напред винаги изглеждаше равен и чист от отломки и трънаци.

Те преминаваха през различни провинции, приветствани и възславяни от хиляди брамини, обожаващи Кришна с аргхя и цветя. Красиво облечени и радостно оживени жени стояха край пътищата, хвърляйки цветни листенца и пресни семена. Кришна спираше да поздрави хората и да приеме почитта им. По здрач на първия ден от пътуването си той пристигна в Брикащхала, където прекара нощта в широка къща, предоставена му от местните хора. Те му поднесоха всевъзможни видове ястия и напитки, а той им дари благословиите си. След това Кришна и Сатяки отпочинаха на удобни легла, непрестанно възславяни от брамините.

Докато Кришна наближаваше Хастинапура, задуха ураганен вятър. Градът бе опустошен. Огромни дървета бяха изтръгнати из корен, смазвайки сградите наоколо. Имаше и други лоши предзнаменования. Небето причерня и постоянно трещяха гръмотевици. Пронизително крещяха лешояди и гарвани, виеха чакали.

В деня преди пристигането на Кришна Дхритаращра свика събранието, за да обсъдят как да го посрещнат. Той бе получил вест, че Кришна вече е стигнал в Брикащхала. Мислейки си за наставленията на Видура, старият цар каза: „Кришна може да изпълни всичките ни желания, ако го удовлетворим. От него зависи всичко в света. Той е Богът на творението, източникът на цялата сила, мъдрост и величие. Той заслужава почитта и обожанието ни по всякакъв начин. И наистина, не го ли почетем, чака ни нещастие. Нека му подготвим посрещане, подобаващо на боговете. Като го удовлетворим така, желанията ни ще се изпълнят.“

Дхритаращра предложи да му предоставят най-хубавия дворец, снабден с всички удобства. Решиха това да е дворецът на Духшасана, който бе най-великолепният в Хастинапура. После царят поиска да приготвят всякакви скъпоценности, които да му бъдат поднесени в дар. „Искам да му подаря шестнайсет златни колесници, всяка една теглена от прекрасни коне в един и същ оттенък, осем огромни слона с бивни като плугове, сто девици и също толкова слуги. Трябва да му бъдат поднесени хиляди еленови кожи, скъпи одеяла и коприни, както и големи количества злато и богатства. Нека всичките ми синове освен Дурьодхана излязат да го посрещнат. Нека гражданите препълнят улиците, а красиви танцьорки и артисти да играят представленията си за негово удоволствие. Украсете града със знамена, гирлянди и венци. Почистете всички пътища и ги поръсете с ароматна вода. Утре ще обявим фестивал в чест на Кешава.“

Когато Дхритаращра спря да говори, Видура каза: „О, Царю, ти си почитан в този свят като добродетелен човек. Тъй като си мъдър и знаеш какво е правилно, искаш да удовлетвориш Кришна. Това е хубаво, но по мое мнение ти липсва правилната мотивация. Искаш да спечелиш господаря на Ядавите, като му поднасяш богатства, но въпреки това няма да се съгласиш да изпълниш истинското му желание — да дадеш поне пет села на Пандавите. Всичките ти подаръци и служене ще бъдат напразни, ако не върнеш на Юдхищхира това, което му се полага. Без съмнение могъщият Говинда няма дори да погледне даровете ти. Ако наистина искаш да го зарадваш, направи онова, за което те моли. Постъпи така, както бащата трябва да постъпва с децата си. Недей да навличаш гибел на синовете си заради собственото си безразсъдство.“

Дурьодхана хвърли поглед към Шакуни и се изправи да говори: „Каквото Видура каза за Кришна, е вярно. Любезни думи и подаръци няма да го отклонят от каузата на Пандавите. Затова според мен не бива да му поднасяме богатства. Макар Кришна да заслужава цялата тази почит и дори повече, той ще погледне на усърдието ни просто като признак на слабост. Само ще се унижим с тези дарове, без да успеем да променим решимостта му за война. Може би дори ще го разгневим.“

Бхишма поклати глава: „Джанардана няма да се разгневи, независимо дали е посрещнат подобаващо или не. Не можем да го оскърбим, нито пък да го спечелим на наша страна. Ще се случи точно онова, което той желае, и ние не можем да го предотвратим по никакъв начин. Единственият правилен подход е да се оставим на желанията му. Кришна несъмнено ще каже само онова, което е благотворно за всички живи същества. Нека последваме напътствията му. О, Царю, нека има мир с Пандавите, защото такова е желанието на Кришна.“

С пламтящи очи Дурьодхана отговори: „Аз не мога да деля властта с Пандавите! Имам друго предложение. Щом Кришна влезе в залата, ще го заловя. Стане ли той мой пленник, и Ядавите, и Вришните, и Пандавите, и в действителност всички в целия свят ще бъдат в ръцете ми. Трябва да измислим начин да осъществим този план, без той да ни заподозре.“

Дурьодхана бе споделил замисъла си с Карна и Шакуни и вече бе направил нужните приготовления, без значение дали съветът би одобрил това или не. Да се залови Кришна в плен за него бе най-добрият курс на действие. Пандавите никога нямаше да се осмелят да ги нападнат, ако държаха в ръцете си Кришна.

Когато Дурьодхана изложи дръзкото си предложение, царете в събранието ахнаха. Дхритаращра бе поразен и гневно каза: „Не смей да говориш така, дете! Това противоречи на вечната добродетел. Един пратеник никога не бива да бъде посрещан с насилие, какво да говорим за такъв като Кришна. Той ни е близък роднина и е скъп на всички ни. Какво лошо е направил на Куру? Не може да става и дума да бъде залавян в плен.“

После екна гневният глас на Бхишма: „Синът ти се е самозабравил, Царю! Той винаги избира злото и никога доброто, въпреки че го съветват безброй доброжелатели. Ти го следваш по порочния му път към сигурна гибел. Животът ще го напусне още в мига, в който се изправи срещу Кришна, който може да направи всичко, което пожелае, без ни най-малко усилие. Не смея да чуя нито една дума повече от този грешен човек!“

Бхишма излезе разгневен от съвещателната зала. Тогава Дхритаращра прекрати събранието и всички се разотидоха, укорявайки Дурьодхана. Предложението му надминаваше границите на приличието. Сега несъмнено Дхритаращра щеше да осъзнае колко неразумно е да го подкрепя. Напускайки залата, царете и министрите гледаха слепия цар, който седеше и мълчеше. Какво ли щеше да каже, когато Кришна пристигне на следващата сутрин?

След приятната нощ в Брикащхала Кришна и Сатяки станаха призори и започнаха утринните си молитви. После напуснаха селото по изгрев. За по-малко от два часа бързата им колесница достигна покрайнините на Хастинапура. Тълпи от хора се редяха по пътищата на километри извън града с надеждата да видят Кришна. Бхишма, Дрона, Крипа и останалите старейшини на Куру също бяха излезли да го посрещнат. Те бяха красиво и официално облечени и очакваха с радост приближаването му. Кришна влезе в украсения град, заобиколен от всички страни от народ. По булевардите се издигаха аркади, обсипани със скъпоценни камъни. От балконите на високите бели дворци край улиците жените хвърляха ароматни цветя върху колесницата. Звучаха всевъзможни музикални инструменти и тръбенето на хиляди раковини изпълваше въздуха.

Улиците бяха препълнени с хора и Кришна слезе от колесницата си, за да мине сред тях. Петдесет силни и добре въоръжени войници вървяха пред него, за да му проправят път сред тълпата. Докато вървеше по гладките каменни улици, Кришна се оглеждаше на всички страни, усмихвайки се на хората. Силни възгласи: „Слава на Говинда!“ — се чуваха отвсякъде. Кришна бавно напредваше към двореца на Дхритаращра, състоящ се от безброй обширни палати, издигащи се сред просторни градини. Той бе отведен към вътрешните покои, преминавайки през много порти, пазени от млади войници, които държаха лъкове и копия.

Кришна бе въведен направо в царския двор при Дхритаращра, който незабавно го почете с подобаващи думи на възхвала. Царят го прие с най-голямо уважение и го настани на скъпоценен златен престол, който не отстъпваше по разкош на неговия собствен. Две млади прислужнички застанаха от двете страни на трона и започнаха да веят на Кришна с ветрила чамара.

След като бе обожаван с традиционните ритуали на гостоприемството, Кришна остана още малко в двора, разменяйки неофициални шеговити думи с Куру. Решено бе на следващия ден да има голямо събрание, където щяха да изслушат посланието му. След като получи разрешението на Дхритаращра, Кришна напусна царския двор и отиде в дома на Видура да види Кунти.

Видура много се зарадва, като го видя да влиза в дома му. Очите му се напълниха със сълзи и той се поклони в нозете на Кришна, който го вдигна за раменете и го прегърна с нежна обич. Видура се вгледа в лицето му: „Не мога да ти опиша радостта, която изпитвам, като те гледам — каза той. — Ти си съкровената душа на въплътените създания. За мен е безмерна чест…“

Видура покани Кришна да влезе и заедно със съпругата си го обожава с любов. Той попита за Пандавите и Кришна му разказа всички новини от Вирата. Видура се зарадва, че племенниците му са добре и че имат много съюзници.

Кришна искаше веднага да види Кунти, затова Видура го въведе в покоите ѝ. Когато той влезе, Кунти бързо стана и тръгна към него. Спомняйки си синовете си, тя високо изхлипа, после прегърна Кришна и горчиво заплака. Кришна я утеши и сълзите ѝ постепенно спряха. Тя го въведе в стаята и го настани на удобно легло, застлано с бяла коприна. Докато му поднасяше аргхя, Кришна забеляза колко изпита е леля му от пости и скръб. В единия край на широките ѝ покои той видя брамини, поддържащи свещения огън, а гласовете им се носеха из стаята, докато напяваха мантри. Великолепно облечена и украсена с гирлянди статуя на Вишну се издигаше на големия олтар, на който горяха благовония, чийто сладостен аромат изпълваше въздуха.

Кунти не бе виждала Кришна още отпреди изгнанието на синовете си. Като седна край него на леглото, тя даде израз на скръбта си с глас, задавен от мъка: „Кажи ми, как са синовете ми? О, Кешава, тези праведни момчета още от детството си бяха склонни да служат на по-възрастните, бяха смирени, мили и винаги желаеха доброто на другите. Но им ограбиха царството и ги прогониха в гората. Каква жестока съдба! Те са овладели гнева и възторга, предани са на брамините и винаги казват истината, ала въпреки това, изоставили богатството и великолепието си, заживяха в изгнание. Това разкъса сърцето ми. Как оцеляха в гората, о, Кришна? След като са живели в дворци, обслужвани от безброй слуги, как се съхраниха в пустошта? Преди те спяха на най-меки ложета в красиво обзаведени стаи. Как свикнаха да лягат на голата земя? Уви, какви неволи изстрадаха децата ми. Останали без баща още като малки момчета, те трябваше да изоставят и майка си, заедно с всичките си приятели и близки.“

Кунти плака дълго. Тя описваше всеки един от синовете си, а гласът ѝ се издигаше и заглъхваше от мъка. „Ще ги видя ли някога отново? — ридаеше тя. — О, Ачюта, разкажи ми как е Драупади? Тя ми е по-скъпа от всичките ми синове. Тази благородна жена предпочете да е със съпрузите си, отколкото с баща си и синовете си. Явно не е необходимо човек да получава щастие в резултат на добродетелта, защото тя е най-добродетелната сред всички жени, а въпреки това трябваше да изстрада такива нетърпими мъки. Като си спомня как я завлякоха в събранието, сърцето ми се разкъсва в неописуемо страдание. Нищо никога не ми е причинявало такава болка. Влачена от безчестния и подъл мизерник пред самите очи на Куру, тя не намери закрила от никого, освен от Видура. Доблестта на този великодушен човек е украшение за света.“

Съкрушеният глас на Кунти заглъхна и известно време тя само плачеше. Кришна гледаше със съчувствие обляното ѝ в сълзи лице. Дори в старостта си тя бе още красива, с фини черти, обградени сякаш с ореол от бялото ѝ вдовишко сари. Не си бе слагала накити след смъртта на Панду, но все още излъчваше явното благородство и великолепие на царица.

Като си пое няколко пъти дълбоко дъх, Кунти възвърна самообладанието си и продължи: „Когато се родиха синовете ми, боговете изрекоха от небесата: „Ето този ще бъде господарят на света“, казаха те за Юдхищхира. При раждането на Арджуна небесните гласове предрекоха, че той ще унищожи Кауравите в битка. Аз не се съмнявам в тези пророчества. Настъпи часът синовете ми да покажат храбростта си. Това е мигът, за който се раждат кшатриите. Трябва да кажеш на Юдхищхира, че праведността му намалява с всеки изминал ден. Докато грешният Дурьодхана и злият му брат, който опетни добродетелната Драупади, остават живи и ненаказани, неговата праведност запада. О, Кешава, не скърбя за поражението на зарове, нито за загубата на царството, нито дори за раздялата с моите синове така, както скърбя за младата Драупади, довлечена само с една дреха и оскърбена пред очите на всички Куру. Как мога да понеса толкова мъка? Това е смайващо! Та нали и ти, и могъщият Баларама, и Бхима, и Арджуна сте мои закрилници…“

Кунти вдигна поглед към Кришна. Тя знаеше кой е той, знаеше, че по някакъв начин той бе подредил всичко. Въпреки това ѝ бе трудно да проумее защо бе позволил да бъде оскърбена невинната Драупади. Защо порочният Дурьодхана бе оставен да властва над света? Несъмнено зад всичко това се криеше някакъв божествен план, предназначен за благото на всички хора. Кунти си спомни пословицата, която често бе чувала от Панду: „Човек предполага, Господ разполага.“ Тя бе слушала напътствия от великия Вясадева, както и от други риши, и те ѝ бяха дарили трансцендентално разбиране за природата на Бога. Той изпълнява човешките желания в съответствие с онова, което всеки заслужава. Несъмнено всички действия на хората водят до съответните резултати. Дори да изглежда, че порочният човек процъфтява, докато добродетелният страда, накрая грехът винаги среща гибел, а справедливостта — успех. Кунти не се съмняваше в това. Унищожението на Куру бе неизбежно.

Кришна утеши тъжната си леля: „О, Кунти, има ли на света друга жена като теб? Родена в благородно семейство, ти се омъжи за владетеля на света и роди велики герои. Синовете ти са самото въплъщение на добродетелта. Те са победили съня, леността, гнева, радостта, глада и жаждата и не копнеят за никакви низши удоволствия. Единственото, което искат, е щастието на притежаващия истинска сила. Силният човек търси или безпределно щастие, или безпределна мъка, той не приема нищо посредствено. Или ще управлява света, или ще практикува суров аскетизъм. Синовете ти направиха същия избор. Сега за тях дойде време да си върнат властта над света. Скоро ще ги видиш в добро здраве, постигнали всичките си цели, възкачени на царски тронове сред голямо благоденствие.“

Кришна предаде на Кунти посланията на всичките ѝ синове. Успокоена от думите му, тя каза: „Каквото ти сметнеш за правилно и каквото пожелаеш да направиш, трябва да бъде направено без отлагане, о, Кешава. Ти несъмнено си най-големият доброжелател на света. О, победителю на врагове, знам истината за твоето съществуване. Ти си безграничният Брахман, изначалният и върховен Бог, в когото е цялата мощ и великолепие. Всичко зависи от теб. Каквото каза, ще се случи, защото самата истина е част от теб. Покланям се пред теб и се моля вечно да ти служа. О, Говинда, моля те, бъди милостив към мен.“

Кришна се усмихна и изрече още няколко утешителни думи, преди да стане да си върви. Той обиколи Кунти, поднасяйки на леля си почит, като на своя майка.

Като излезе от стаите на Кунти, Кришна се върна в двореца на Дурьодхана. Той мина, без никой да го спре през силно охраняваните порти, и влезе в просторната сграда, обитавана от кауравския принц. Дворецът наподобяваше този на Индра, извисяващ се като планина сред група облаци. Сияйната мраморна сграда бе обсипана с безброй скъпоценни камъни и златни гравюри. Кришна премина по широките коридори, украсени със златни образи на богове, през три различни части на двореца, всяка от които бе подредена и украсена в различни нюанси, докато накрая стигна до главната зала. Там намери Дурьодхана, седнал сред хиляди царе и воини. Непосредствено до него бяха Шакуни, Карна и Духшасана; те всички се изправиха да го посрещнат, когато влезе в залата.

Дурьодхана слезе от високия си престол и топло приветства Кришна. Покани го да седне на широк трон, застлан с изящен копринен килим и меки бели възглавници. След като Кришна бе настанен, принцът на Куру лично го обожава и му поднесе традиционния подарък — една крава. Братята му, както и останалите царе също се приближиха и почетоха Кришна.

Когато ритуалите приключиха, Дурьодхана каза с допрени длани: „Каква чест е за нас, о, Говинда! Какво можем да направим за теб? Можеш да считаш цялото това необятно царство за свое, заедно с всичките му богатства. Моля, бъди милостив и приеми поканата ни да вечеряш с нас. Подготвили сме за твоя резиденция двореца на Духшасана, който е по-прекрасен дори от моя собствен.“

Докато Дурьодхана се стараеше да предразположи госта си, Кришна отговори: „Няма да ям с теб, принце, нито ще остана в двореца на Духшасана.“

Дурьодхана се усмихна и каза с пресилено смирение: „Защо отказваш поканата ни, Джанардана? Нима не сме ти също толкова скъпи като Пандавите? Не се съмнявам, че приемаш и нас, и тях по еднакъв начин. Роднинството ти с Дхритаращра е също така близко, както с Пандавите. О, Мадхава, моля те, кажи ми защо не приемаш гостоприемството ни.“

„Само пратеник, който е постигнал целите си, трябва да приема гостоприемството на онези, които са получили посланието му.“ Кришна вдигна дългата си ръка и протегна длан към Дурьодхана: „След като изпълниш това, което искам, можеш да нагостиш и мен, и спътниците ми.“

Опитвайки да овладее гнева си, Дурьодхана отговори: „Не е редно да се отнасяш така с нас, Мадхусудана. Независимо дали ще постигнеш или не целта си, ние бихме искали да те удовлетворим със своето гостоприемство. Отказваш ни тази възможност без никаква причина, о, най-добър сред хората. Не таим никаква враждебност спрямо теб и затова не разбираме защо ни отхвърляш по такъв начин.“

Кришна каза сериозно: „Аз никога не се отклонявам от добродетелта, било то от желание, гняв, омраза или привързаност. Човек трябва да яде храната на другиго, ако между тях съществува любов, или ако се намира в беда. Аз не те харесвам, Царю, нито съм в беда. Без никаква причина ти таиш злоба към Пандавите още от детство. Братовчедите ти са доблестни и са се посветили на благоденствието на всички същества. Който изпитва омраза към такива невинни хора, мрази самия мен. Който следва добродетелните, следва мен. Знай, че аз съм едно с Пандавите и не мога да бъда разделен от тях.“

Кришна се взря съсредоточено, но без никакъв гняв в Дурьодхана, който се бе намръщил: „О, Бхарата, нека се знае, че който е враждебно настроен срещу добродетелните хора, подтикван от желание или гняв, е най-низшият сред хората. Той няма да задържи задълго благосъстоянието си. От друга страна, който спечели добродетелните чрез служене и приятни думи, дори и да не са му скъпи, получава голямо признание в света. Храната ти е замърсена от поквара. Аз няма да я ям. Предпочитам вместо това да остана при Видура и да се храня с него.“

Оставяйки Дурьодхана разгневен, Кришна напусна залата и се върна в дома на Видура. Всички възрастни Куру го посетиха там. Те му предложиха собствените си покои, но Кришна им благодари и отговори: „Поласкан съм от предложението ви, но съм добре с Видура.“

Кришна и Сатяки с радост изядоха храната, която приготви жената на Видура, след като първо предложиха част от нея на брамините. Когато вечерята приключи, Видура каза: „Дурьодхана не се радва много на посещението ти, о, Кешава. Този греховен безумец прекрачва всички религиозни закони. Той е неспособен да приеме добър съвет и неминуемо е обречен на гибел. В собствените си очи е мъдър, но не върви след нищо друго, освен след желанията си. Враг е дори на приятелите си. Презрял добродетелта, той обича непочтеността и единствено робува на сетивата си. Без съмнение няма да последва съветите ти.“

Докато Видура говореше, жена му влезе в стаята и поднесе на Кришна билки и ароматни подправки, за да освежи устата си след вечеря. Тя запали благовония и взе едно ветрило чамара, за да повее на Кришна, но той ѝ се усмихна и ѝ каза да седне до съпруга си.

„Дурьодхана напълно разчита на Бхишма, Дрона, Крипа, Карна, Ашватхама и Джаядратха. Той е подготвил армиите си и не мисли за мир. Смята, че Пандавите няма да посмеят дори да погледнат войските му. Лишен от каквато и да е интелигентност, той е твърдо решен да не връща нищо на братовчедите си.“

Видура не желаеше Кришна да отива в събранието на Кауравите, тъй като знаеше, че те само ще го обидят и наскърбят. Той съзнаваше, че Кришна стои над всякакво оскърбление, но от обич не искаше да види това да се случва. Нито желаеше Куру да изстрадат още греховни последици от обидите, които биха нанесли.

„Дурьодхана подозира мотивите ти — продължи Видура, докосвайки нозете на Кришна. — Той по никакъв начин няма да се вслуша в посланието ти. Заобиколен от колесниците и слоновете си, глупакът се чувства недосегаем. Според него царството принадлежи единствено и само на него. Счита, че си пристрастен към Пандавите. Много от царете, които го следват, са твои стари врагове. От страх пред тебе те са се присъединили към Дурьодхана и нямат търпение да се сражават с Пандавите. Как можеш да отидеш при тях, о, победителю на врагове? Макар да разбирам истинската ти позиция, могъщество и непобедимост, въпреки това не виждам смисъл да отиваш там просто, за да бъдеш пренебрегнат. Казвам ти това с цялата си любов, почит и приятелство. Господи мой, каква е ползата да ти описвам радостта, която изпитвам от това, че те виждам? Ти си Върховната душа и самият живот на всички същества.“

Кришна хвана ръката на Видура: „Говориш с мъдрост. Говориш, както приятелят говори на приятеля си. Думите ти са в съответствие с морала и добродетелта също като съвет на баща или майка. Каквото каза, е вярно, но изслушай моите причини да дойда тук. Съзнавайки напълно враждебността и омразата на Дурьодхана, дойдох, за да извърша нещо добро. Онзи, който спаси тези хора от смъртта, ще спечели голяма религиозна заслуга. Мъдрите казват, че ако човек се опита с всички сили да извърши добродетелно дело, но се провали, въпреки всичко ще получи заслугата от това свое действие. Затова с цялата си искреност ще се опитам да постигна мир. Коренът на цялото бедствие е в Куру, защото то е причинено от Дурьодхана и Карна.“

Кришна стана от мястото си и бавно закрачи из стаята, а златните му накити проблясваха в светлината на маслените лампи. „Ако човек не се опита да спаси приятеля си от надвиснала опасност, той не може да се нарече приятел. Човек трябва да се опита да предпази приятеля си от погрешни действия на всяка цена. Затова трябва да се постарая да отклоня Дурьодхана от целите му. Ако ме пренебрегне, поне ще знам, че съм направил всичко, което може да направи един приятел. Ако той неразумно отхвърли съвета ми, нека обвинява само себе си за последиците. Нито пък хората ще могат да ме обвиняват, че съм се провалил в усилията си да постигна мир. Ако пък успея да постигна мир между братовчедите, без да накърня интереса на Пандавите, тогава ще съм извършил добро и на двете страни. И не се безпокой, дори и всички царе на света не могат да излязат насреща ми, както дребните животинки не могат да се изправят срещу разярен лъв.“

Кришна разговаря с Видура почти през цялата нощ. Те спаха кратко. С наближаването на изгрева пред дома на Видура се събраха бардове и започнаха да рецитират химни от Сама Веда под акомпанимента на цимбали, барабани и раковини. Кришна стана незабавно, щом чу звука. Той извърши сутрешното си къпане и обичайни ритуали, напявайки мантри към бога на огъня и почитайки изгряващото слънце. Още докато извършваше обожанието си, Дурьодхана и Шакуни дойдоха да го посетят. С допрени длани те му съобщиха, че Дхритаращра и останалите Куру са се събрали в съвещателната зала: „Те те очакват, както боговете в небесата очакват Индра.“

Кришна отговори, че скоро ще е готов, а Дурьодхана му каза, че ще го изчака отвън. След като той и Шакуни излязоха, Кришна раздаде подаяния на брамините от многото колесници, пълни с богатства, които бе докарал със себе си. Той дари на безброй брамини злато, скъпоценности и изящни облекла, а после се приготви да отиде в събранието на Куру. Дарука докара колесницата му, която се приближи към дома на Видура с дълбок тътен. След като обиколи брамините и свещения огън, Кришна излезе от къщата.

Заедно със Сатяки и Видура Кришна се качи на колесницата и тя потегли. Дурьодхана и Шакуни го последваха на собствените си колесници. Зад тях идваха Критаварма и други велики воини, някои на колесници, а други на слонове. Брамините вървяха пеша, пеейки благотворни молитви, докато музиканти свиреха на своите инструменти. Хиляди млади воини вървяха след тях, облечени в ризници и носещи мечове, копия и секири. Улиците бяха препълнени с хора, които се надяваха да видят поне за миг прославения Кришна. По балконите се тълпяха жени, взиращи се в преминаващата колесница. Те изпълваха въздуха с неспирен порой от пъстри цветни листенца.