1

След като издигнаха Дхрищадюмна за главнокомандващ, Юдхищхира и генералите му влязоха да се съвещават с Кришна. Те бяха научили, че Дурьодхана бе помолил Бхишма да бъде главнокомандващ на войските на Куру и че той бе приел. Тогава Юдхищхира поиска от Арджуна да стане командващ на неговата армия, втори след Дхрищадюмна. Той искаше да бъде сигурен, че несравнимата опитност на Арджуна ще бъде вложена докрай в боя. После седемте дивизии на армията на Пандавите бяха строени от седемте си военачалници.

Докато Пандавите обсъждаха подготовката за битката, пристигна Баларама. Той влезе в шатрата на Юдхищхира, придружен от Акрура, Уддхава, Самба, Прадюмна и други велики герои от Дварака. В лазурносините си дрехи и с венец от златисти цветя Баларама изглеждаше величествен като планината Кайлаш. Кришна се изправи да го поздрави и всички царе направиха същото, изпълнени с почит и обич. Юдхищхира хвана Баларама за ръцете, приветства го топло и му предложи удобно кресло.

След като Баларама бе поздравил по-възрастните старейшини като Друпада и Вирата, той седна и каза: „Предстои да бъдат избити много хора. Без съмнение такава е повелята на съдбата и тя няма как да бъде избягната. Настъпил е смъртният час за всички тези кшатрии. Земята скоро ще се превърне в купчина глина, примесена с плът и кръв. Надявам се вие, герои, да останете живи. Аз умолявах Кришна да се отнася еднакво към Кауравите и Пандавите, но той избра да застане на ваша страна.“

Кришна погледна към по-големия си брат и се усмихна. Баларама отвърна на погледа му и продължи: „Кешава е вложил сърцето си във вашия интерес и особено в този на Дхананджая. Победата ви е сигурна, тъй като Кришна я желае. Аз никога не бих могъл да действам отделно от него, затова няма да взема никакво участие във войната. Както Дурьодхана, така и Бхима са мои ученици в боя с боздуган; и двамата са ми еднакво скъпи. Не бих понесъл да се сражавам срещу нито единия от тях. Затова реших да замина надалеч оттук, на поклонническо пътешествие по светите места, защото не мога просто да стоя настрана и безучастно да гледам това клане.“

Баларама се изправи и постави шлема на главата си. Сбогувайки се с Кришна и Пандавите, той излезе, последван от Ядавите, които бяха дошли заедно с него.

Скоро Пандавите посрещнаха друг посетител — Рукми, сина на цар Бхишмака и шурей на Кришна. Той пристигна с пълна дивизия акшаухини. За да зарадва сестра си, той бе решил да предложи помощта си на страната, на която бе съпругът ѝ. Подръпвайки тетивата на лъка си, Рукми влезе в шатрата на Юдхищхира, където Пандавите го посрещнаха с уважение, и каза: „О, велики владетелю, ако те плаши перспективата от война с Куру, аз съм тук, за да ти помогна. Никой не може да се сравнява с мен по храброст. Враговете ти няма да успеят да устоят на могъществото ми. Която и част от армията им да ми посочиш, ще я изравня със земята. Дори Бхишма, Дрона и Крипа не могат да ми излязат насреща. Ще победя Кауравите и ще ти подаря света.“

Арджуна не изтърпя горделивите думи на Рукми. Той се разсмя: „Роден съм в рода Куру, син съм на Панду и ученик на Дрона; помага ми Кешава. Как бих могъл да се страхувам от врага? Когато се изправих срещу гандхарвите, кой ми беше приятел тогава? Когато се сражавах срещу свирепите данави в подземния свят, кой ми дойде на помощ? А в битката срещу Куру в царството на матсите кой ми помогна? Не, аз не се страхувам, Рукми. Нямаме нужда от помощта ти. Върви където желаеш, а ако искаш остани. И в двата случая ще се бием срещу Куру и ще победим.“

Като видя, че останалите воини са съгласни с Арджуна, Рукми се намръщи. Той вдигна лъка си и излезе от палатката, без да каже и дума. После отведе войниците си при Дурьодхана. Щом Пандавите нямаха нужда от него, той щеше да се сражава за Кауравите. Поне бе предложил помощта си първо на Юдхищхира. Всъщност би бил еднакво щастлив да се бие и за Дурьодхана. Рукми още помнеше сваямварата на сестра си, на която бе искал да я накара да избере Шишупала. Но Кришна бе дошъл и бе отвлякъл Рукмини. Тогава Рукми го бе преследвал и се бе бил с него само за да бъде победен и унизен. Може би сега щеше да успее да си отмъсти.

Като се изправи пред Дурьодхана, той повтори думите, които бе изрекъл пред Юдхищхира: „Не се страхувай от Пандавите, Царю, защото аз съм тук, за да ти помогна.“

Дурьодхана също го отхвърли: „Не се нуждая от помощта ти — избухна в смях той. — Та какъв страх бих могъл да имам от Пандавите, след като съм заобиколен от най-великите герои на света и самият аз съм могъщ воин?“

Рукми си тръгна от Кауравите и се завърна у дома си, решавайки да не взима участие във войната. След като никой не искаше помощта му, той нямаше да се сражава. Нека се избиват и без него.

След като Рукми излезе, Дурьодхана свика съветниците си. Той нареди синът на Шакуни, Улука, да отиде при Пандавите като пратеник. Уверен в превъзходството си, принцът искаше да се надсмее над враговете си и да им покаже презрението си към тъй наречената им армия.

Дурьодхана каза: „О, Улука, отиди при Пандавите и им предай следните думи в присъствието на Кришна: „Настана време за действие. Онова, което очаквахме отдавна, най-после се случи. Предстои страшна война помежду ни и вие сте причината за нея. Докажете сега всички горделиви думи, които ни изпратихте чрез Санджая. Нека видим истинската ви сила.“

Черните очи на Дурьодхана се присвиха. Като се изправи, докато говореше, той размаха показалец към Улука: „Кажи на Юдхищхира това: „Защо се правиш на добродетелен, о, потомъко на Бхарата? Та ти искаш да унищожиш целия свят заради някакво си богатство. Този, който се преструва на праведен, докато всъщност таи зли намерения, е също като котката в онази известна стара притча. Чуй тази история, която баща ми е слушал от Нарада Риши:

Имало веднъж една котка, която отишла на Ганг. Изправена на брега с вдигнати лапи, тя заявила: „Ще развивам добродетел.“ Минало време и птиците започнали да ѝ се доверяват и дори да я славят за посветеността ѝ.

Котката продължила с аскетизма си и с течение на времето мишките също забелязали умиротвореното ѝ поведение и дългогодишните ѝ благочестиви практики. Те решили да приемат подслон у нея, макар по природа да им била враг, и казали: „Търсим закрилата ти. Ти си наше убежище и най-добра приятелка. Бъди ни като леля и ни пази от всичките ни врагове. Ти имаш добродетелни наклонности и си поела по пътя на праведността.“

Котката с неохота се съгласила: „Ще направя каквото е нужно за вас, но и аз се нуждая от помощта ви. Толкова отслабнах от аскетизъм, че не мога да помръдна. Затова нека някои от вас ми помагат всеки ден да стигам до реката, за да мога да се изкъпя.“

Мишките се съгласили и заживели край котката. Всеки ден по няколко отивали с нея на реката и котката ги изяждала. Ставала все по-дебела и по-силна, а броят на мишките намалявал. Скоро те започнали да осъзнават какво се случва. Една мъдра мишка обяснила, че животно, което преживява на плодове и корени, не може да има косми в изпражненията си. Тя заключила: „Тази котка само се преструва на благочестива. Истинското ѝ занимание е да яде мишки!“ Мишките се разбягали на всички страни, а злата котка също се върнала, откъдето била дошла.

О, Юдхищхира, и ти се отнасяш по същия начин към роднините си. Думите ти изразяват едно, а действията ти — друго. Свали маската си на благороден и кротък човек. Излез и се бий като истински кшатрия. Прекрати плача на майка си, като спечелиш победа в боя, стига да можеш. Спомни си отдавнашната ни вражда — отровата, къщата от шеллак, обидата към Драупади. Покажи ни на какво си способен!“

Дурьодхана се изсмя. Той иронизираше Пандавите по всевъзможни начини, осмивайки силата им и възхвалявайки своята собствена. Напомни им за всички клетви, които бяха дали, и че сега ще трябва да ги изпълнят.

Спомняйки си вселенския облик на Кришна, който той бе проявил в Хастинапура, Дурьодхана добави: „Кажи на Васудева, че показните му магии не ме плашат. И аз също мога да покажа много лица, но каква е ползата от подобни илюзии? Кажи му: „О, Кешава, ела в този мистичен образ на бойното поле и ще видим какво ще е по-различно. Познавам и твоята сила, и тази на Арджуна. Знам за лъка Гандива и за неизчерпаемите колчани, знам за небесната колесница от Агни с небесните знамена. Въпреки това се осмелявам да ви предизвикам. Мога да се изправя срещу хиляди Кришна и стотици Арджуна и пак да ги накарам да се разбягат във всички посоки. Макар че знам всичко за могъществото ви, ще ви лиша от вашето царство без никакъв страх.“

Дурьодхана започна да крачи, докато предаваше безочливото си послание. Карна, Духшасана и Шакуни приветстваха смелата му реч и го окуражаваха да каже още. Дурьодхана започна да напомня на Пандавите играта на зарове и изгнанието, в което ги бе изпратил: „Нима това не е достатъчно доказателство за превъзходството ми? Бхима се умори да мие тенджерите в кухнята на Вирата; Арджуна се кичеше с гривни и плитки; Юдхищхира се превърна в слуга на Вирата — това са начините един кшатрия да накаже онези, които са по-слаби от него. Не се страхувам от Пандавите, нито от Кришна, нито от когото и да било от безразсъдните царе, избрали да се бият редом с вас. Няма да ви върна дори частица от царството ви.“

Улука запомни всяка дума, както и настроението, в което бе изречена, въпреки че Дурьодхана говори почти цял час. Той завърши: „Нека битката започне утре. Тогава ще видите колко неразумни сте. Както кладенчовата жаба не знае какво е океан, така и вие не знаете колко огромна е моята армия. Онзи, който си мисли, че може да победи Бхишма, Дрона и Крипа, трябва да е способен да разтроши планина с главата си или да преплува с голи ръце океана. Когато видите войските на Куру, бушуващи като море, желанието ви да притежавате царство ще изчезне и всички мисли да владеете земята ще ви напуснат. Като човек, който никога не е практикувал преданост, но въпреки това мечтае за рая, такива са и надеждите ви да спечелите това царство. Утре ще стане ясно кой е законният господар на земята.“

После Дурьодхана заповяда на Улука да предаде посланието веднага. Улука се качи на колесницата си и препусна към стана на Пандавите, а думите на Дурьодхана кънтяха в главата му. Той знаеше, че речта му ще предизвика яростта на Пандавите и се обърна към Юдхищхира със страх: „Моля те, приеми ме просто като посредник. Като познаваш етикета, отнасящ се до пратениците, не се гневи, щом чуеш думите ми. Ще повторя единствено онова, което каза Дурьодхана и нищо повече.“

Юдхищхира се усмихна и посочи на Улука къде да седне в палатката: „Не се страхувай. Тук можеш да говориш свободно. Кажи ни какво каза безразсъдният Дурьодхана, който е роб на алчността и му липсва прозорливост.“

Улука се огледа из шатрата. Всички пандавски пълководци бяха там. В лъскавите си брони и пъстроцветни копринени дрехи те приличаха на сияйни звезди, украсили небесната твърд. Всички го гледаха в очакване на посланието.

Когато Улука свърши, Пандавите наскачаха от местата си. Неспособни да изрекат и дума от ярост, те се взираха един в друг и стискаха зъби. Дъхът им излизаше на горещи вълни, приличаха на разярени змейове. Очите на Бхима се наляха с кръв и той обърна поглед към Кришна, който се усмихна и каза: „О, Улука, върни се при господаря си и му кажи, че сме изслушали посланието му и сме вникнали в смисъла му. Нека бъде както казва. Битката ще започне утре.“

Изслушали оскърбителните думи на Дурьодхана, събралите се царе приличаха на развълнуван от буря океан. Те наскачаха с рев и заудряха ръцете си.

Свивайки юмруци, Бхима каза гръмогласно: „Глупако, чухме думите ти, възнамеряващи да ни подтикнат към действие, сякаш сме слаби и пасивни. Улука, предай думите ми на господаря си: „Дурьодхана, единствено от уважение към по-големия си брат те търпяхме толкова дълго. Праведният Юдхищхира ти предложи мир, но ти отказа. Тласкан от съдбата си, сега желаеш да срещнеш Ямараджа. Да, битката със сигурност ще започне утре. Заклел съм се да те убия, заедно с всичките ти братя. Не се съмнявай, че ще изпълня обета си. Океанът може да излезе от бреговете си, планините може да се разцепят, но думите ми няма да отидат напразно. О, неразумни, сега дори боговете и демоните заедно не биха могли да ви спасят. Аз ще изпия кръвта на Духшасана, а останалите Каурави ще изпратя вдън земя. Всеки кшатрия, приближил се към мен в гнева ми, ще отиде на мига в обителта на смъртта. Кълна се в душата си, че казах истината.“

После напред излезе Сахадева: „Предай следното на безумеца, който ти заповядва: „Този конфликт е единствено заради теб. Роден си, за да унищожиш собствения си род и всъщност целия свят. Подтикван от Шакуни, ти винаги си действал злонамерено спрямо нас. Скоро той ще загине, убит от мен, пред очите на всичките си воини.“

Посланието на Дурьодхана бе предизвикало силно вълнение в шатрата на Пандавите. Царете и воините крещяха и размахваха оръжията си към Улука. Арджуна ги успокои, после се обърна към Бхима и каза: „Кротко, Бхимасена. Онези, които те превърнаха в свой враг, скоро ще загинат. Нищо не може да ги спаси. Няма нужда да крещиш на Улука. Той е просто пратеник, каква вина има? Думите, които изрече, не бяха негови собствени.“

Арджуна погледна към събраните царе: „Всички чухте противната реч на Дурьодхана, насочена дори срещу Кришна. С ваше позволение ще дам отговора си.“

Улука цял трепереше, когато Арджуна изрече: „Кажи на Дурьодхана: „Утре ще ти изпратя отговора си с Гандива. Само евнусите ползват думи вместо оръжия.“

Арджуна седна на мястото си край Юдхищхира, който на свой ред каза: „Изслушах посланието на господаря ти, Улука. Предай му в отговор следното: „Безумецо, винаги си бил злонамерен към нас. Въпреки че ти липсва сила, сега ни предизвикваш на война и зависейки от чужда храброст, изричаш заплахи. Истинският кшатрия се сражава с враговете си, разчитайки на собствената си мощ. Като си неспособен на това, защо говориш толкова много?“

Виждайки, че Юдхищхира е приключил, Улука стана от мястото си да си върви. Кришна го спря: „Предай и това на Дурьодхана: „О, грешнико, смяташ, че няма да повлияя на войната, тъй като няма да се бия. Не си прави неправилни изводи. Аз съм колесничар на Арджуна и ти ще го виждаш навсякъде да унищожава войските ти, както огънят опожарява суха слама. Дори да отидеш отвъд трите свята, дори да преминеш в отвъдното, ще видиш там колесницата на Арджуна утре. Мислиш си, че Бхима изрича празни заплахи, но вече можеш да считаш, че той е изпил кръвта на Духшасана. Нито Юдхищхира, нито братята му се боят и най-малко от теб. Бива те само по приказките.“

Когато Кришна спря да говори, Арджуна скочи на крака. Не му стигаше краткия отговор, който бе дал на Дурьодхана, затова заговори отново: „Кажи следното на господаря си: „О, най-зъл сред хората, като си направил Бхишма свой главнокомандващ, ти се хвалиш, че Арджуна и братята му никога няма да го атакуват. Но аз ще го направя първата си мишена.“

Гласът на Арджуна кипеше от сдържана ярост, когато продължи: „Макар почитаемият ни дядо да е овладял сетивата си и да притежава несравнима мъдрост, той избра да се бие на твоя страна и ще умре. Няма да се поколебая да насоча стрелите си насреща му. Надеждите ти са напразни, Дурьодхана. Ти си безочлив, безчовечен грубиян, пристрастен към порока, предубеден и ненавиждащ истината. Скоро ще получиш резултата от своите дейности. Когато съм разгневен и колесничар ми е Кришна, каква надежда за успех имаш изобщо? Близките ти скоро ще оплакват смъртта ти. Повален от Бхима, ще си спомниш за безразсъдството си.“

Когато Арджуна седна, Улука се поклони пред Юдхищхира, разтреперан от страх. Като го успокои, Юдхищхира му каза: „Предай на Дурьодхана още: „Съдиш ме неправилно. Не искам да нараня дори червеите и мравките, какво да говорим за роднините си. Затова бях готов да приема едва пет села, само и само да избегна тази война. Единствено по твоя вина ни постигна това бедствие, о, човече с оскъдно разбиране. Завладян от желание, ти бе неспособен да приемеш съвета на Кришна и затова сега говориш като лишен от разум. Каква полза от думите ти? Излез и се сражавай заедно с всичките си приятели. Смъртта ви очаква.“

Бхима стискаше ръце и дишаше тежко. Въпреки че бе готов да приеме мирно разрешение на конфликта, той не можеше да отрече радостта си, че най-после открито ще излезе срещу порочните Каурави. Предаденото от Улука послание бе разгоряло дълго таения му гняв до умопомрачителна степен. Но щеше да се наложи да изчака до сутринта. Очакваше ги дълга нощ. Потискайки яростта си, Бхима заговори отново и още по-сурово на Улука: „Ето последните ми думи към Дурьодхана: „Престъпнико, да беше се прибрал в Хастинапура; иначе ще лежиш в стомаха на лешоядите. Това са единствените две възможности, които ти остават. Заклевам се в истината, че думите, които изрекох в съвещателната зала, ще се сбъднат. Ще пия кръвта на Духшасана и ще разтроша бедрата ти. Знай, че аз съм смъртта на всички синове на Дхритаращра.“

Докато Улука се обръщаше и покланяше на всички присъстващи царе, проехтя гласът на Дхрищадюмна: „Улука, предай на Дурьодхана, че аз съм роден, за да убия Дрона. Той и всичките му поддръжници ще загинат от ръката ми. В това няма съмнение. Какво повече е нужно да се казва?“

Улука излезе от шатрата заднешком, кланяйки се с допрени длани. После се затича към колесницата си и се качи на нея, пришпорвайки конете към лагера на Кауравите.

Юдхищхира започна да подрежда армията си в позиции на бойното поле. Дхрищадюмна определи задачите на главните военачалници. Всеки воин на колесница трябваше да защитава дивизиите пехотинци от вражеските колесничари. Равни щяха да се бият срещу равни. Водачите на армията си разпределиха водачите от противниковата страна. Бхима щеше да се сражава с Дурьодхана, Сахадева с Шакуни, Накула с Ашватхама, Шикханди с Бхишма, Уттамауджа с Крипа, а Дхрищадюмна щеше да се заеме с Дрона. На Абхиманю, когото всички считаха за могъщ също колкото Арджуна, бе наредено да се сражава с всички царе, подкрепящи Дурьодхана, докато Арджуна имаше задачата да закриля цялата армия.

Постепенно войските на Пандавите се строяваха в боен ред. До вечерта всички бяха по позициите си, готови да влязат в боя на следващата сутрин.

Дурьодхана седеше сред всичките си генерали, когато Улука се върна с отговорите на Пандавите. Принцът се усмихна презрително и се обърна към Бхишма: „Войната започва утре, дядо. Какво следва да се направи сега?“

Бхишма, който вече се бе примирил с неизбежността на войната, в отчаянието си да накара Дурьодхана да прогледне, отговори: „След като се поклоня пред Кумара, бога на войната, аз ще действам като твой генерал. Способен съм да подреждам армии също като Брихаспати. Тъй като познавам всеки похват на атаката и защитата, прилаган от хора, богове и демони, аз ще всея объркване сред Пандавите. Ще се сражавам според правилата, завещани от древните свещени книги, които познавам до една. Нека това разсее страховете ти.“

Дурьодхана никак не обичаше да чува предположението, че би могло да го е страх: „Не се боя дори от боговете и асурите заедно, казвам ти го искрено. Колко по-малко би трябвало да ме е страх, след като ти си ми главнокомандващ, а рамо до рамо с мен е Дрона? О, най-добър сред хората, щом ти се биеш за мен, считам, че не би ни било трудно да завладеем дори небесното царство.“

Дурьодхана замълча замислено. Без съмнение армията му бе непобедима, особено под предводителството на Бхишма и Дрона. Но Пандавите и досега се бяха оказвали трудни за побеждаване, дори без подкрепата на цяла армия. Сега те бяха събрали седем дивизии воини, готови за битка; освен това самите братя, закриляни от интелигентния Кришна, щяха да се сражават с цялата си ярост, той се бе уверил в това. Каурава погледна въпросително Бхишма: „Бих искал да чуя мнението ти за силните и слабите места на врага, също както и за нашите. Моля те, кажи ми всичко, което знаеш.“

Седнал пред многото воини в шатрата на Дурьодхана, Бхишма отговори: „О, Царю, ще опиша кои са ратхите, махаратхите и атиратхите в армията ти. На твоя страна ще се сражават хиляди ратхи, всеки от които е способен да се бие едновременно срещу хиляда воини. Има също и много махаратхи, които могат да се изправят срещу десет хиляди воини, както и много атиратхи, умеещи да победят почти безчислен брой врагове. Ти, сине на Гандхари, си атиратха, а братята ти до един са махаратхи. Всички умеете ловко да управлявате слонове и колесници и сте изкусни в боравенето с оръжия. Вие ще избиете безброй воини от редиците на Пандавите.“

След това Бхишма описа могъществото на всеки един от главните воини на страната на Кауравите. Той посочи Критаварма, Шаля, Крипа, Дрона, Ашватхама и Бахлика като атиратхи. Стигайки до Карна, който обикновено се считаше за атиратха и бе олицетворение на надеждите на Дурьодхана, Бхишма каза: „Заради проклятието на Парашурама и загубата на небесната си ризница той вече е лишен от могъщество. Въпреки че се хвали с храбростта си и макар ти да го издигна до много по-висша позиция, отколкото заслужава, той е от нищожно значение. По време на бой е объркан и в резултат на това, слаб. По мое мнение, той е едва наполовина ратха. Изправи ли се пред Арджуна, няма да остане жив.“

Дрона се съгласи: „Така е. Онова, което казваш, е винаги вярно.“

Карна скочи от мястото си с гневни очи: „О, дядо, ти винаги обичаш да пронизваш сърцето ми с острите си думи. Какъв грях съм извършил, че изпитваш такова удоволствие да ме обиждаш? Търпя това единствено заради Дурьодхана. Според мен и ти също си едва наполовина ратха. Няма да е лъжа ако кажа, че си неприятел на цялата вселена. Ти си враг на Куру в дрехите на приятел. Кой друг би се опитвал да създава разединение сред войските ни и да ги обезсърчава като омаловажава мощта им? Като казваш, че един е по-велик от друг на основата на собствената си преценка, ти просто обезкуражаваш воините. Единствените ти мотиви са желание и омраза.“

Гласът на Карна изпълваше шатрата. Той не можеше повече да търпи острите думи на Бхишма. Със стиснати юмруци Карна се обърна към Дурьодхана: „О, Царю, час по-скоро се откажи от този подъл човек! Не го ли направиш, той не след дълго ще унищожи армията ти, посявайки семената на раздора. Каква полза има от неговите преценки? Нека само изляза насреща на Пандавите; те до един ще загинат като биволи, попаднали на тигър. Бхишма се хвали, че може да се сражава срещу цялата вселена, но думите му са лъжа и са безполезни. Той е стар и оглупял. Интелигентността му е станала като на дете. Откажи се от него и вместо това избери мен. Аз сам мога да посека Пандавите заедно с всичките им съюзници.

Обаче няма да го направя, докато Бхишма е все още на бойното поле. Славата на победата се приписва на главнокомандващия, а не на отделните воини. Няма да направя нищо, което да увеличи славата на Бхишма. Когато той бъде убит, тогава ще изляза да проявя храбростта си.“

Бхишма погледна презрително Карна: „Настана часът за битка. Аз отдавна знаех, че ще ни сполети това бедствие. Сега бремето на тази война, огромно като океан, е върху моите плещи. Не изпитвам желание да създавам раздори между хората ни. Единствено по тази причина все още живея, сине на сута. Въпреки че съм стар, а ти млад, веднага бих те лишил от желание да се биеш и бих ти взел живота.“

Генералът на Куру усети как гневът му нараства: „Добрите хора не ценят самохвалството, но ще ти кажа нещо, тъй като се разгневих. Когато участвах в сваямварата в Каши, аз собственоръчно победих всички земни царе. А какво си направил ти? Ти си прокълнат човек и откакто се появи, Куру са постигнати единствено от нещастия. Докажи думите си в бой. Ще видя колко струваш, като те видя да побягваш от Арджуна, грешнико!“

Дурьодхана скочи на крака: „Усмири се, сине на Ганга! Нуждая се и от теб, и от Карна в тази битка. Не се съмнявам, че и двамата ще извършите героични подвизи. Остави настрана този незначителен спор и ми кажи повече за силните и слаби места и на двете страни. Боят ще започне скоро.“

Все още вторачен в Карна, Бхишма започна да описва могъществото на Пандавите: „Праведният цар Юдхищхира е могъщ махаратха и ще вилнее из бойното поле също като огън. Брат му Бхимасена е силен извън всякакъв предел. Мощта му е нечовешка; той няма равен в бой, било то със стрели или с боздуган. Двамата сина на Мадри са несравними воини. Припомняйки си тежките си страдания в гората, те ще излеят отровата на яростта си върху хората ти. О, Царю, всичките петима Пандави са възвишени предани на Върховния Бог. Те са непобедими. До един са практикували аскетизъм и са верни на добродетелта. Храбростта им е несравнима, както сам видя преди Раджасуя, когато завладяха земята. Дори докато бяхте деца, си наблюдавал необикновената им сила, затова и още навремето им завидя. По мое мнение трябва да ги избягваш в боя.“

Бхишма се вгледа внимателно в Дурьодхана, докато казваше: „Що се отнася до Арджуна, чийто приятел е Нараяна, ще кажа следното: никой воин от която и да е от двете армии, колкото и да е смел, не може да се сравнява с него по никакъв начин. Дори сред боговете, гандхарвите, нагите, ракшасите и якшите няма равен на него, какво да говорим за хората. Той притежава лъка Гандива, небесна колесница, теглена от коне, способни да летят с бързината на вятъра, непробиваема небесна ризница, два неизчерпаеми колчана и владее до съвършенство всяко божествено оръжие. Той ще всее опустошение сред армията ти, Царю. Единствено Учителят Дрона или самият аз можем да излезем насреща му. Няма трети, способен да му устои, когато започне да изстрелва порои стрели. Но той е млад и в разцвета на силите си, докато и аз, и Дрона сме стари и изтощени. Сега той ни очаква за бой редом с Кешава.“

Всички царе в шатрата на Дурьодхана чуха как Бхишма описва Арджуна и се почувстваха лишени от сили. Бхишма обрисува и останалите воини на страната на Пандавите. Наричайки много от тях атиратхи и махаратхи, накрая той заговори за Шикханди: „Всички сте чували, че той е предопределен да ме убие. Но тъй като беше роден като жена, аз няма да се бия срещу него. Слушайте, ще ви разкажа историята му, която съм чувал от Нарада Риши.“