10

По изгрев на следващата сутрин Бхишма отиде при Дурьодхана и поиска стрелите. Като чу, че Арджуна ги е взел по заръка на Кришна, той се усмихна. Не беше изненадан. Дори да бяха успели да запазят стрелите, Кришна несъмнено щеше по някакъв начин да му попречи. Докато Кришна бе на колесницата на Арджуна, Куру бяха обречени. Колко дълго още можеше да продължава тази битка? Нима всички трябваше да умрат, преди тя да свърши?

Надявайки ризницата си, Бхишма каза: „Очевидно Ядава направи обещанието ми неизпълнимо. Не мога да вдъхна същата сила на други пет стрели. Затова и няма да мога да убия петимата братя днес. Въпреки това ще вложа всичките си усилия заради теб. Каквото зависи от мен, ще бъде направено. Ще съсредоточа вниманието си върху Арджуна. Дори ако убия само него, целта ти ще бъде постигната.“

Докато се приготвяше за боя, Бхишма си мислеше за обещанието на Кришна да не взема оръжие по време на битката. Днес той щеше да постави на изпитание това обещание. След като героят на Ядавите го бе принудил да не изпълни обета си, тогава и той щеше да го накара да наруши своя. Или щеше да му се наложи да се бие, или щеше да види скъпия си Арджуна убит.

Бхишма се качи на колесницата си и пое начело на своята армия. Давайки заповеди, той подреди Кауравите във формацията, наречена Сарвабхадра. Тя наподобяваше орел с разперени криле. Крипа, Критаварма, Джаядратха и още царе той нареди начело и в средата на армията. Други могъщи герои стояха при лявото и дясното крило, закриляйки дивизиите пехотинци. Дурьодхана беше в центъра, заобиколен от братята си и пазен от Дрона и неговия син. Аламбуша и ракшасите му стояха в тила, заедно с десетки хиляди други воини.

Дурьодхана погледна Бхишма, който стоеше най-отпред на армията му. Старият герой сияеше като луна сред Кауравите. Принцът усети надеждата му да нараства. Ако Бхишма проявеше пълната си мощ, Пандавите със сигурност щяха да отстъпят в безпорядък. Но те щяха да опитат всякакви начини да го спрат, макар че имаше само един, способен на това — поне според пророчеството.

Дурьодхана се обърна към Духшасана и се провикна: „Днес дядо ще унищожи враговете ни в боя, както огънят изгаря тревата. Със сигурност онова, за което копняхме през всички тези години, сега ще бъде постигнато. Затова считам, че наш най-висш дълг е да пазим Бхишма. Той каза, че ще убие всекиго, който се изпречи на пътя му в сражението, освен Шикханди. Затова трябва да сме сигурни, че дядо няма да се срещне със сина на Друпада. Не бива да позволим на Шикханди да го убие, както вълк от глутница убива самотен лъв.“

По заповед на Дурьодхана много могъщи воини на колесници излязоха да отбраняват Бхишма. После армията тръгна напред, разтърсвайки земята.

От отсрещната страна на бойното поле стояха готови за бой войските на Пандавите. Облечени в бляскави брони и строени в контраформация, те се понесоха срещу врага. Препускайки до Дхрищадюмна, Арджуна каза: „Тъй като се чувства измамен, днес Бхишма ще бъде гневен. Затова нека Шикханди излезе срещу стария герой. Аз ще го закрилям.“

После двете армии се сблъскаха. Сред бойни викове и тръбене на безброй музикални инструменти те яростно се атакуваха едни други. Над войниците с крясъци кръжаха хищни птици. Виеха чакали. Хоризонтът сякаш пламтеше, от небето се сипеха порои от камъни. Конете и другите животни плачеха със сълзи и се спъваха, докато тичаха. Въпреки тези неблагоприятни поличби, предсказващи клане, воините се впускаха в битката с всички сили. Те се втурваха безмилостно един срещу друг, посичайки и пронизвайки се. Воините на колесници сипеха порои от стрели, спускащи се като сиви облаци от небесата. Безброй копия свистяха из въздуха като сребропери и златопери змейове.

Излизайки напред от редиците на Пандавите, Абхиманю демонстрираше смайваща ловкост и сила. Носен от жълтеникавокафявите си жребци, той препускаше срещу Дурьодхана и дивизиите му. Изстрелваше стрели по принца и поддръжниците му с такава мощ и бързина, че те оставаха на мястото си вцепенени, неспособни да реагират. Много храбри воини на колесници загинаха от безпогрешните стрели на Абхиманю. Колесници се разхвърчаваха разбити, слонове падаха на земята. Стрелите му летяха като змии с огнени езици. Той разбиваше ескадроните на Кауравите, както вятърът разпръсква облаците, и те едва успяваха да гледат към него, като препускаше из бойното поле, с лък неспирно опънат в кръг. Докато Абхиманю ги унищожаваше, кауравските воини го мислеха за втори Арджуна. Никой не можеше да забележи и едно слабо място у него. Той обърка дори Дрона, Крипа и Ашватхама, които се опитаха да го спрат. Кауравите се обърнаха ужасени в бягство.

Виждайки бедата, в която са изпаднали войските му, Дурьодхана повика Аламбуша и му заповяда: „Синът на Субхадра сам унищожава моята армия. Не виждам кой друг би могъл да го спре освен теб, о, принце на ракшасите. Върви и го убий! Междувременно Бхишма, Дрона и аз ще убием Арджуна.“

Аламбуша се подчини на заповедта и нададе ужасяващ рев, който разтърси земята. Щом го чуха, воините се вцепениха по местата си. Абхиманю обаче се зарадва на връхлитащия го ракшас. Стиснал дългия си лък, той нареди на колесничаря си да приближи към него. Абхиманю сякаш танцуваше на колесницата, докато обсипваше със стрелите си Аламбуша и неговите последователи.

Ракшасите започнаха да унищожават дивизиите, подкрепящи Абхиманю. Аламбуша се движеше с такава бързина и мощ, че бързо изби хиляди войници. Стрелите му се сипеха в отровен дъжд и погубваха войските на Пандавите. Виждайки подвизите на ракшаса, петимата синове на Драупади се втурнаха насреща му като пет планети, атакуващи слънцето. Синът на Юдхищхира, Пративиндя, прониза бронята му с няколко остри стрели, които просвистяха из въздуха. С бликналата от раните му кръв ракшасът приличаше на тъмен облак, украсен от алените слънчеви лъчи. Синовете на Пандавите яростно продължиха да сипят стрели по Аламбуша от всички страни. Жестоко ранен, той се разяри като настъпена змия. Но неспособен да устои на атаката, демонът се свлече на пода на колесницата си и загуби съзнание за няколко мига.

Когато ракшасът дойде на себе си, той скочи на крака разгневен. Започна да пуска дълги стрели, украсени с пера от ястреб, които строшиха лъковете и знамената на противниците му. Всеки от петимата братя бе жестоко ранен. Обезумелият Аламбуша изстрелваше смъртоносните си стрели с плашеща сила. Те убиха четирите коня на всяка една от петте колесници, както и колесничарите им. Ракшасът пронизваше отново и отново братята със стрели, наподобяващи пламтящи метеори.

С постоянно обтегнат лък Аламбуша се нахвърли върху враговете си с намерението да ги убие. Но докато приближаваше към тях, възпряха го пороите стрели, изстрелвани от Абхиманю. Ракшасът насочи вниманието си към сина на Субхадра и между двамата герои се завърза свирепа битка. С почервенели от ярост очи те се взираха няколко мига един в друг. И двамата ревяха, стиснали лъковете си, докато се обикаляха един друг с колесниците си. Внезапно и двамата започнаха да стрелят, а лъковете им трещяха като гръмотевици. Ракшасът използваше магическата си мощ, а Абхиманю му отвръщаше с небесни оръжия.

Небето между двамата воини се изпълни с облаци от стрели, от които се сипеха огън и искри, докато се сблъскваха насред полет и падаха на късове на земята. Търсейки слабото място на противника, всеки от двамата воини пронизваше другия в гърдите, ръцете и краката. Макар и ранени от остри стрели, които стърчаха от телата им като дървета по планина, никой от сражаващите се не трепваше.

Тогава Абхиманю изстреля стрели, които пронизаха ракшаса, преминавайки през тялото му и потънаха в земята като алени змии, скриващи се в дупките си. Аламбуша застена от болка и обърна лице. С мистичната си мощ той разпростря пелена от мрак над бойното поле. Никой не виждаше нищо в тъмнината. Тогава Абхиманю призова Сурия-астра. Когато сияйното оръжие се яви, полесражението се освети отново. После Абхиманю покри противника си с мрежа от златисти стрели. Опитвайки се да се спаси от тежкото си положение, ракшасът прибягна до много илюзии. Той накара на полето да се появят странни създания. Пламтящи оръжия, всевъзможни по вид, заваляха по Абхиманю от всички страни.

Без никакво колебание Абхиманю контрира илюзиите с небесните си оръжия. Като видя, че племенникът на Кришна неутрализира мистичните му сили, Аламбуша се почувства победен. Той скочи от колесницата си и побягна.

След като надви ракшаса, Абхиманю започна да избива войските на Кауравите, както разярен слон изпотъпква езеро с лотоси. Единствен Бхишма успя да го спре. Старият Куру бе подкрепян от могъщи воини на колесници. Много бойци от Пандавите също застанаха зад Абхиманю и последва тежък сблъсък.

На друго място на бойното поле Дурьодхана, Дрона, Крипа, Сушарма и армията на тригартите се сражаваха с Арджуна. И двете страни призоваваха небесните си оръжия, атакувайки се едни други с пълна сила. Докато се биеха, Дрона и Арджуна приличаха на Шива и Ямараджа. Забравяйки за връзката помежду си, те се сражаваха безмилостно.

Предизвиквайки непрестанно Арджуна, тригартите изстрелваха от всички страни стрелите си по него. Макар и обсипван от облаци стрели, Арджуна с лекота ги отбиваше. Дори небесните същества се възхитиха на ловкостта му.

Разгневен, че го нападат толкова много воини наведнъж, Арджуна призова Ваю-астра. Това непобедимо оръжие сътвори буря, която разпиля воини, колесници и слонове из цялото бойно поле. Виждайки опустошенията, нанесени от Ваю-астра, Дрона го възпря с оръжието Шайла. Ураганът утихна и хора, и коне започнаха да падат от небето.

Носейки се с ослепителна скорост, Арджуна изстрелваше безброй стрели, зашеметявайки дивизията на тригартите. Воините, препускащи срещу него, падаха с викове от разбитите си колесници. Пандава скоро бе обкръжен от Дурьодхана, Крипа, Ашватхама, Шаля, Бахлика и много други Куру махаратхи. Бхагадатта и Шрутаюш начело на дивизия слонове обградиха Бхима, който се бе притекъл на помощ на по-малкия си брат.

Докато безброй воини удържаха двамата Пандави, Бхишма се насочи към Юдхищхира. Предводителят на Куру знаеше, че ако успее да залови Юдхищхира, войната щеше да приключи. Той го обкръжи заедно с голям брой колесници и многохилядна конница. Най-големият Пандава, подкрепян от Дхрищадюмна, Сатяки, Шикханди и други воини, отблъскваше атаките му.

Като видя, че е обкръжен от много слонове, Бхима облиза устните си и се усмихна, после сграбчи боздугана си и скочи от колесницата с рев. Воините със слоновете настъпваха все по-близо, подкарвайки своите огромни животни с куките си. Застанал по средата на дивизията слонове, Бхима приличаше на слънце сред тъмни облаци. После като буря, разпръсваща облаците, той бързо се понесе сред противниците си. Животните зареваха, поразени от мълниеносните удари на боздугана му.

Слоновете нараниха сражаващия се Бхима. Стичащата се от раните му кръв го правеше красив като разцъфнало дърво ашока. Сграбчвайки бивните на слоновете, Бхима внезапно ги дръпваше, после поваляше ревящите зверове с ударите на боздугана си. Въпреки че бяха специално обучени да тъпчат и убиват, той успя да унищожи цялата им дивизия. Оцелелите се втурнаха панически сред собствените си войски, мачкайки войници и колесници, докато бягаха.

Междувременно Арджуна бе отблъснал воините, които го обкръжаваха. Кауравите бяха побягнали. Тогава той и Бхима заедно се притекоха на помощ на Юдхищхира, който все още отблъскваше нападението на Бхишма. В яростта си Бхишма сам бе унищожил огромен ескадрон сомаки. Въпреки че бяха ожесточени воини, сомаките не бяха успели да се противопоставят на Бхишма.

Вирата, Друпада и двамата му сина се втурнаха срещу Бхишма и го предизвикаха, пронизвайки го с обсипани с бисери стрели. Шикханди излезе напред, извиквайки предизвикателството си и изстрелвайки стотици стрели, но Бхишма не реагира. Избягвайки Шикханди, той атакува Друпада и Вирата. Дхрищадюмна изкара отпред колесницата си и пусна три стрели, които проникнаха през ризницата на Бхишма и пронизаха гърдите му. Опръскан с кръв, той засия още по-силно сред бойното поле. Без дори да трепне, старецът улучи Дхрищадюмна с двайсет и пет стрели, а после с друга стрела разсече лъка на Друпада.

Тогава пристигнаха Бхима и Арджуна и битката между противниковите страни се ожесточи. И двете армии бяха безстрашни. Устремени към геройска смърт с мисъл за висшите селения, воините нападаха враговете си с вдигнати оръжия. Много от тях падаха на земята и лежаха усмихнати, докато умираха. Коне се блъскаха лудо насам-натам с висящи безжизнени ездачи от седлата. Воини падаха от колесниците си с разбити брони и отсечени крайници. Толкова много хора бяха избити, че сякаш река от кръв течеше по земята, влачейки глави, ръце, крака и торсове. Смелите се радваха на тази гледка, а боязливите се изпълваха със страх.

В разгара на битката царете и кшатриите започнаха да упрекват Дурьодхана: „Цялото това унищожение се случва заради безразсъдството на този принц и на слепия му баща. Защо Дхритаращра, чийто ум и намерения са порочни, заслепен от алчността, изпитва такава завист към безгрешните Пандави?“

Чувайки упреците им, Дурьодхана се намръщи. Като погледна към Бхишма и Дрона, той се провикна: „Недейте да слушате тези обиди. Сражавайте се решително и унищожете враговете ни, преди те да са ни избили. Защо се бавиш и губиш време, дядо!?“

Бхишма се обърна към Дурьодхана и вдигна длан в мълчаливо съгласие. Той огледа полето. Малко по-нататък се виждаше знамето на Арджуна, развяващо се над битката. Чуваха се виковете на Хануман откъм флага. Бхишма отново помисли за Кришна. Скоро Ядава щеше да види най-добрия си приятел в опасност. С прозорливостта си той може и да бе спасил Пандавите миналата нощ, но сега трябваше на направи повече, за да спаси Арджуна. Бхишма се изпълни с радост при тази мисъл. Каквото и да предприемеше Кришна, то несъмнено щеше да е за негово добро и за благото на целия свят.

Бхишма заповяда на колесничаря си да го откара при Арджуна. Помнейки обещанието си, той убиваше всеки изпречил се на пътя му воин. Арджуна се биеше със Сушарма и армията му, когато Бхишма пристигна, избивайки безмилостно всички, сякаш е самият Унищожител. Никой не можеше да застане пред него дори за миг, без да бъде пронизан от стрелите му. Изправени пред невъзможната задача да се сражават срещу Арджуна, много воини побягнаха в ужас. Те изоставяха конете, колесниците или слоновете си, като хукваха панически. Някои препускаха с всички сили, без да смеят да погледнат назад. Макар Сушарма да се опитваше да прегрупира войските си, те не го следваха. Скоро царят остана да се сражава сам, подкрепян единствено от брат си. Дурьодхана видя опасността, в която се намира и му се притече на помощ. Двамата заедно с Бхишма обсипаха Арджуна с порои стрели.

Тогава останалите Пандави се притекоха на помощ на Арджуна. Междувременно други велики воини сред Кауравите дойдоха да подкрепят Бхишма. Скоро последва страшна битка между най-могъщите герои от двете страни. Сатяки и Критаварма, пренебрегвайки дългогодишното си приятелство, се сражаваха един с друг. Дрона се биеше с Друпада, а Бхима нападна Бахлика. Дурьодхана и Шакуни заедно с някои други от синовете на Дхритаращра се сражаваха срещу Юдхищхира и близнаците.

Бхишма унищожаваше войските на Пандавите с ожесточение. Дори самото олицетворение на Смъртта не би могло да го доближи. Десетки хиляди воини на колесници от родовете на чхедите, кашите и карушите, до един безстрашни и никога не напускащи боя, се втурнаха насреща му, но той ги изби всичките.

Сега на свой ред армията на Пандавите се разпръсна. Виждайки това, Кришна каза: „О, Партха, часът, който така пламенно чакаше, настъпи. Изпълни обета, който даде в двореца на Вирата. Пред цялото събрание на царете ти каза: „Ще погубя всеки от воините на Дурьодхана, начело с Бхишма и Дрона.“ О, убиецо на врагове, изпълни обещанието си. Не се колебай, спомни си дълга си на кшатрия. Сражавай се и убий Бхишма, преди да е унищожил нашата армия.“

Арджуна стоеше изправен на колесницата си с наведена глава. Знаеше, че наистина е дошло времето да се опита да убие своя дядо. Натъжен, той вдигна поглед към Кришна и отговори: „Тежък е дългът на кшатрия в този свят. Погубвайки тези, които не бива да бъдат убивани, той спечелва богатства и власт. Все пак, о, Джанардана, налага се да последвам съвета ти. Това е мое висше задължение. Подкарай тогава конете ми към този благороден мъж, излъчващ неустоимо великолепие. Днес аз ще убия Бхишма.“

Кришна хвана юздите и конете последваха волята му. Виждайки Арджуна да се втурва на двубой с Бхишма, побягналите войски на Пандавите се върнаха и прегрупираха.

Бхишма нададе бойния си вик и покри колесницата на Арджуна с пелена от стрели. Кришна ловко управляваше колесницата извън обсега им, а Арджуна изстреля една стрела с широко острие, която разцепи лъка на Бхишма. Старецът веднага вдяна друг, но още преди да успее да постави стрела на него, Арджуна отново го строши. Бхишма се усмихна и го похвали: „Браво, браво, силноръки!“

Спасявайки се от стрелите на Арджуна, предводителят на Куру взе друг лък, после, въртейки се, изстреля десетки стрели по противника си, но Кришна отново обърка атаката му с умелия начин, по който управляваше колесницата. Нито една от стрелите на стареца не улучи целта си, всички падаха наоколо без да наранят никого. Бхишма увеличи силата на нападението си, предугаждайки движенията на Кришна, пронизвайки и него, и Арджуна с безброй стрели. Ранени, Кришна и Арджуна изглеждаха прекрасни като двойка телци, одраскани един друг от рогата си. Арджуна отблъсна атаката на Бхишма, но се почувства неспособен да стреля по любимия си дядо с цялата си мощ.

Бхишма не преставаше неумолимо да напада Арджуна, като същевременно атакуваше и заобикалящите го пандавски войски. Тътенът на тетивата му издаваше неспирен кънтящ звук. Стрелите му летяха във всички посоки, като пронизваха телата на воини, коне и слонове и ги убиваха. После страховитите стрели потъваха в земята.

Бхишма съсредоточи атаката си върху колесницата на Арджуна. Той улучи Кришна с много стрели и Ядава потръпна на мястото си, докато управляваше конете. С гръмък смях Бхишма обсипа с хиляди стрели Арджуна. Въпреки всичко Пандава му отвръщаше едва-едва.

Кришна гледаше изумен могъществото на Бхишма. Старият Куру сякаш щеше да изпепели целия свят. В боя Бхишма приличаше на Разрушителя по време на вселенското унищожение. Като го видя, че избива най-добрите пандавски воини и че Арджуна се двоуми да използва пълната си мощ, Кришна се замисли. Бхишма бе способен да унищожи армиите на боговете и демоните заедно, ако никой не го спре. Не направеше ли Арджуна нещо, дори самият той щеше да бъде пронизан от смъртоносните стрели на Бхишма. Вече беше жестоко ранен.

Кришна реши: „Аз лично ще убия Бхишма. Не мога да търпя това клане над Пандавите. От почит към Бхишма Арджуна не върши онова, което би трябвало да направи. Затова сам ще облекча бремето на Пандава, като убия този най-добър сред хората воин.“

Докато мислеше така, Бхишма поднови атаката си. Прибягвайки до божествените си оръжия, той изстреля толкова много стрели, че всички хоризонти около Арджуна потънаха в мрак. Не се виждаше нито небе, нито земя, нито слънце. Армиите на Юдхищхира бяха разбити и принудени да се оттеглят от непреодолимата стена стрели. Скачайки от колесниците си, воините побягнаха в ужас. Колесницата на Арджуна бе напълно покрита. Не се виждаше нито той, нито Кришна. Единствено високото му знаме се вееше на върха. Като го видя така жестоко притиснат, Дхрищадюмна наду раковината си и се втурна да му помогне.

Кришна изви колесницата на Арджуна и успя да избегне атаката на Бхишма. Като видя приближаващия Дхрищадюмна, той извика: „О, силноръки, хората ни бягат. Старецът ги избива, както лъв дивеч. Гледай! Аз сам ще убия този герой на стриктните обети заедно с всичките му последователи и синовете на Дхритаращра. О, предводителю на сатватите, никой не може да се спаси, когато съм разгневен. С голяма радост ще осигуря царството на Аджаташатру.“

Кришна захвърли юздите и скочи на земята. Грабвайки лежащото наблизо колело от колесница, той го вдигна над главата си, сякаш беше любимото му оръжие Сударшана чакра. После се втурна към Бхишма, както лъвът връхлита слон. Краят на жълтата му дреха трептеше от вятъра, наподобявайки мълния, танцуваща в тъмен облак. Колелото в дланта му сякаш блестеше със собствено сияние, така красиво, като предвечния лотос, от който е роден Брахма. Смуглата ръка на Кришна приличаше на стъблото на лотоса, а пленителното му лице, покрито с капчици пот, бе неговата тичинка.

Като видяха Кришна да се втурва с намерението да убие Бхишма, Куру усетиха как наближава краят им. Кришна приличаше на всепоглъщащия облак Самвартака, който се появява в края на епохите.

Крайниците на Бхишма се разтрепериха, очите му се напълниха със сълзи. Богът на вселената нарушаваше собствения си обет, за да спаси своя предан. Старият Куру захвърли оръжията си и протегна напред ръце. Докато Кришна се носеше към него, той извика: „Ела, ела, мой Господи! О, Всевишни Боже на боговете, коленича пред теб! Като те виждам да пренебрегваш клетвата, за да спасиш своя приятел, като по този начин изпълняваш и собственото ми желание, аз съм щастлив. Повали ме от тази колесница, о, Кешава! Убит от теб, Джанардана, ще ме постигне най-дивната и най-щастливата съдба. Славата и величието ми ще се носят из всички светове.“

Арджуна бе съкрушен, като видя Кришна да нарушава обещанието си да не се бие. Вината за това бе негова. Ако той бе вложил всичките си усилия срещу Бхишма, нямаше да се наложи да се случи това. Разбира се, обетът на Кришна гласеше, че няма да използва оръжия по време на войната, а едно колело от колесница едва ли би могло да се счита за оръжие. Но въпреки това невежите щяха да го обвинят за привидната му нечестност.

Арджуна хвърли лъка си и скочи от колесницата. Ризницата му проблясваше в късното следобедно слънце, когато хукна след Кришна, който вече бе изминал почти половината от разстоянието до Бхишма. Докато тичаше с вдигнато над главата си колело, горната му дреха се свлече в калта. Взирайки се в стареца с почервенели от гняв очи, той извика: „Ти си коренната причина на тази страшна сеч. Мъдрият министър, вървящ по пътя на добродетелта, би трябвало да възпре порочния цар по всякакви начини. Не е ли възможно това, тогава такъв прокълнат монарх трябва да бъде изоставен.“

Арджуна успя да догони Кришна и като се хвърли напред, го хвана. Но дори и с държащия го Арджуна, Кришна продължи да тича към Бхишма.

Бхишма наведе глава и отговори на Кришна, който вече се бе приближил достатъчно: „Ти винаги казваш истината, мой Господи. Казах на Дхритаращра да се отрече от Дурьодхана, точно както Бходжите се отрекоха от Камса, но той не ме послуша. Несъмнено съдбата е всемогъща.“

Влачен от Кришна, Арджуна зарови стъпала в пръстта. След като измина десетина крачки със здраво държащия го Пандава, Кришна най-после бе принуден да спре. Арджуна го пусна и се свлече в стъпалата му: „Обуздай гнева си, о, Кешава! Ти си закрилникът на Пандавите, в това няма съмнение, но недей да престъпваш обещанието си. Собствените ти думи, о, Боже, гласяха: „Няма да вдигна оръжие.“ Не нарушавай клетвата си. Кълна се в синовете и в братята си, че и аз ще изпълня своята. О, Кришна, по твоя заповед несъмнено ще унищожа всички Куру, начело с Бхишма.“

Като чу обещанието на Арджуна, Кришна се успокои и свали колелото. Под смаяния поглед на Бхишма двамата се обърнаха и се запътиха към своята колесница. Докато се връщаха, слънцето залезе и сраженията за деня се прекратиха. От двете страни прозвучаха раковини и противниковите армии се оттеглиха. Изтерзани от битката, воините се завърнаха в лагерите си, разговаряйки за удивителния сблъсък между Кришна и Бхишма. Самият предводител на Куру мислеше единствено за Кришна, докато отвеждаше войските си за нощен отдих. Образът на героя на Ядавите, втурнал се към него с вдигнато колело в ръката си, щеше завинаги да остане в сърцето му.