11

В лагера на Пандавите всички говореха за Бхишма. Следващият ден щеше да е десетият от началото на войната, а предводителят на Куру не спираше да унищожава армията им. Сякаш нямаше начин да бъде спрян. Ако Кришна не се бе намесил днес, дори Арджуна можеше да загине. Несъмнено нямаше воин, равен на Бхишма в трите свята.

Докато Пандавите се съвещаваха със съюзниците си, Юдхищхира каза: „О, Кешава, Бхишма се носи по бойното поле като всепоглъщащ пожар. Не смеем дори да го погледнем, когато стои с вдигнати оръжия, а лицето му пламти от гняв. Дори богът на смъртта с боздугана си, дори Варуна с примките си, дори Индра с мълнията си могат да бъдат победени, но не и Бхишма. О, Кришна, отново си мисля за оттегляне от битката. Толкова много герои загинаха. Ясно е, че никой няма да оцелее в тази война. Бхишма ще унищожи армията ни. Приличаме на насекоми, втурнали се към горящ огън. Затова по-добре да спра сега и да прекарам оставащите ми дни, практикувайки аскетизъм. Какво ще ме посъветваш, Джанардана? Умът ми е объркан от съмнения.“

Въпреки че бе прекарал деня си, управлявайки до изтощение колесницата на Арджуна, Кришна изглеждаше безупречно чист. Гирлянд от неувяхващи лотоси и огърлица от перли украсяваха гърдите му. Вдигайки изящната си длан, той отговори: „О, сине на Дхарма, не потъвай в скръб. На своя страна имаш воини, равни на боговете. Всичките ти братя все така чакат с готовност да изпълнят всяка твоя заповед в битката, всички те до един са непобедими. Аз също съм тук за твое добро, могъщи владетелю. Само да поискаш, лично ще убия Бхишма. Нима има нещо, което не бих направил за теб, сине на Панду? Мога да предизвикам Бхишма и да го убия пред самите очи на Дурьодхана. Арджуна може и да се колебае да го направи, но не и аз. Ако смяташ, че като убием Бхишма, победата ще бъде наша, тогава аз сам ще отнема живота му.“

Кришна погледна с обич всички Пандави: „Онзи, който е враг на вас, е и мой враг. Вашите приятели са ми скъпи като собствените ми близки. Арджуна е мой приятел, роднина и ученик. За него бих отрязал и раздал собствената си плът. Той също би дал живота си за мен. Въпреки че съм готов да направя каквото е необходимо, мисля, че Арджуна трябва да спази клетвата си. Той, а не аз, трябва да убие дядото. Освен това съществува и пророчеството за Шикханди. Шикханди по някакъв начин ще вземе участие в унищожението на Бхишма. Смъртта на дядото е неизбежна. Той е изгубил правилната си преценка и вече не различава добро от зло. Затова сега ще действаме така, че да постигнем гибелта му.“

Юдхищхира отговори: „Така е, както казваш, Мадхусудана. Ти си способен да унищожиш цялата вселена с всичките ѝ подвижни и неподвижни създания. Единствено с твоята подкрепа съм сигурен, че ще постигна всичко, което желая; но не мога да допусна обетът ти да не струва нищо заради мен. Бездруго е достатъчно, че днес едва не наруши своята клетва. Не бива да убиваш Бхишма. Смятам, че ще успеем да измислим някакъв друг начин, мой Господи.“

Братята на Юдхищхира кимнаха в одобрение. Кришна бе за тях като второ аз. Те нямаше да понесат да слушат упреци към него. Думите на Кришна бяха предназначени да напътстват всички хора. Ако той нарушеше думата си, тогава и останалите щяха да направят същото, а това би било гибелно за целия свят. Хората нямаше да уважават наставленията му и щяха да пропаднат в ада.

Спомняйки си думите на Бхишма в началото на войната, Юдхищхира каза: „Самият Бхишма ще ни разкрие как да го убием. Уви, колко злочест е кшатрийският дълг! Сега се налага да търся начин да погубя онзи, който ни стана баща, когато бяхме сираци. Онзи, който винаги ни е мислил доброто и ни е обичал като собствени деца, нашият възрастен дядо, — него искам да убия сега!“

Като утеши страдащия Юдхищхира, Кришна каза: „Овладей се, Царю. Синът на Ганга избра да последва Дурьодхана, затова няма как да избегне смъртта в тази битка. Ти си прав. Трябва да научим от самия Бхишма как може да бъде убит. Такова беше обещанието му към теб. Нека отидем при него още сега и пак да го помолим да ни каже. Ако ти му зададеш въпроса, той несъмнено ще каже истината. О, Юдхищхира, свали ризницата си и да вървим при сина на Ганга.“

Прислужниците съблякоха броните на Пандавите и те тръгнаха заедно с Кришна към лагера на Кауравите. Въведоха ги в шатрата на Бхишма, където героите се поклониха в нозете му. Лицето на Бхишма засия, като ги видя. Той се поклони на Кришна с допрени длани: „Добре дошъл, о, най-добър от династията Вришни! Добре дошли и вие, синове на Панду!“

Бхишма сияеше великолепно в белите си копринени дрехи. Той махна с дългата си ръка към редиците изящни златни кресла, подредени наоколо върху копринени килими в палатката му. След като гостите се настаниха, той също седна и каза: „Какво мога да направя, за да ви зарадвам? Ще го изпълня от сърце и душа, колкото и да е трудно за осъществяване.“

Юдхищхира допря длани. Взирайки се в Бхишма, той си спомни годините, прекарани заедно в Хастинапура. Сърцето му се развълнува и не можеше да промълви и дума. Като погледна Кришна, за да намери сили, той въздъхна тежко и се обърна към стария водач на Куру: „О, Бхишма, най-мъдри, моля те кажи ни как бихме могли да спечелим победа в тази война? Как да сложим край на това клане? О, господарю, моля те кажи ни как можем да те убием. Ти не показваш дори най-малката слабост в боя. Лъкът ти е винаги обтегнат докрай. Никой не вижда кога вадиш стрелите си, кога ги поставяш на лъка и кога ги изстрелваш. Кой би посмял да се изправи срещу теб, когато пламтиш насреща му със своята ужасяваща сила? Ден след ден избиваш още и още от армията ми и се боя, че скоро ще бъдем победени. Затова дойдох отново пред теб, както ти сам ми бе казал.“

Бхишма се бе развълнувал, гледайки Юдхищхира и братята му. Всички носеха белези от раните, получени в боя. И с каква почит всички се взираха в лицето му! Колко различни бяха от Дурьодхана и неговите братя! Бхишма знаеше, че ако сега каже на Юдхищхира да се откаже от битката и да остави царството на Кауравите, той щеше да се подчини. Нямаше такова нещо, което Пандавите да не биха направили, за да удовлетворят по-възрастните. Ако синовете на Дхритаращра приличаха поне малко на тези братя, тази ужасяваща сеч никога нямаше да се случи. Въпреки всичко тук стоеше Кришна. Несъмнено това бе неговото желание — всички земни царе и воини да бъдат унищожени. Толкова голяма част от тях бяха демони. Явно бе, че той иска да облекчи бремето на земята.

След като помълча за кратко, Бхишма каза: „О, сине на Кунти, докато аз съм жив, няма как да спечелите победа. Казвам ти истината. Убийте ме и победата ще е ваша. Ще ви позволя, о, синове на Кунти, да го направите, както желаете. Когато бъда убит, тогава всички останали, които са на наша страна, ще паднат победени.“

Юдхищхира промълви с трудност: „Моля те, кажи ни подробно как ще можем да постигнем този привидно невъзможен подвиг, мъдрецо. Вероятно бихме могли да сразим Индра с мълнията му в ръка, или пък Ямараджа, размахващ боздугана си, но ти изглеждаш непобедим.“

Бхишма вдигна длан: „Така е, както казваш, Царю. Когато с тези ръце стискам оръжията си и стоя, готов за бой, никой не може да ми противостои. Единствено когато сваля оръжията си, мога да бъда приближен. Чуйте моя обет, който няма да наруша: „Няма да вдигна оръжие срещу някой, който е обезоръжен, чиято броня и знаме са разбити, който е побягнал от страх, който се предава, който има само един син, който е сакат, който е жена или пък носи име на жена. О, сине на Панду, никога не бих се сражавал срещу подобни хора.“

Бхишма постави ръка на рамото на Юдхищхира, разяснявайки му какво има предвид: „Смелият и доблестен син на Друпада, познат сред вашата армия като Шикханди, ще стане причината да загина. Преди той бе жена, както всички знаят. Затова няма да стрелям по него, дори и да ме атакува. Поставете го отпред в боя, а нека Арджуна застане точно зад него. Единствено Дхананджая или славният Кришна могат да ме повалят в бой. Ако Шикханди излезе насреща ми, аз няма да се сражавам. Тогава Арджуна ще може да ме простреля. Послушай думите ми, Юдхищхира, и спечели победа.“

Когато Бхишма замълча, Пандавите се надигнаха от местата си. Като му се поклониха един по един, те докоснаха нозете му и го помолиха за разрешение да напуснат. Кришна също докосна с длани нозете на Бхишма и коленичи на пода пред него. После всички излязоха от палатката, оставяйки Бхишма сам. Докато се връщаха към своя лагер, Арджуна заговори на Кришна. Лицето му гореше, а гласът му пресекваше, когато се обърна към приятеля си: „О, Васудева, когато си играех в детството си, аз покривах с прах дрехите на Бхишма, катерейки се по тялото му. Като седях в скута му, го наричах „тате“. Тогава този герой нежно отговаряше: „Аз не съм ти баща, а баща на баща ти, о, Бхарата.“ Как мога да го убия, о, Мадхава? Ах, нека избива войските ни! Не бих могъл да го убия при никакви обстоятелства. Какво мислиш, Кришна?“

Гласът на Кришна бе твърд: „О, Джишну, след като си обещал да убиеш Бхишма в битка, как би могъл сега да не го направиш, без да нарушиш кшатрийския си дълг? Повали го, о, сине на Кунти! Без да погубите сина на Ганга, няма как да се надявате на победа в тази война. Боговете са повелили Бхишма скоро да отиде в обителта на смъртта. Единствен ти би могъл да го убиеш. Не се колебай.

Нека ти кажа едно древно напътствие, дадено от Брихаспати: „Трябва да отнемеш живота даже на възрастен човек или старейшина, дори да е надарен с всички добродетели, ако той идва като враг — и въобще всекиго, който идва с намерението да те убие.“ Такъв е вечният дълг на кшатриите, о, Дхананджая. Да се сражават, да закрилят поданиците и да правят жертвоприношения — всичко това, извършвано без злонамереност — тези са техните свещени задължения.“

Арджуна отправи поглед в мрака, докато яздеха по полето. Той знаеше, че няма как да избегне този двубой особено след като Кришна го желаеше. Ясно бе, че това е негов дълг. Единствено чувствата го възпираха, но той някак трябваше да ги преодолее. Стискайки юздите на белия си жребец, Арджуна отговори сурово: „Шикханди се е родил, за да унищожи Бхишма, в това няма съмнение, о, Кришна. Щом Бхишма го види, той ще свали оръжие. Затова, както дядо сам предложи, нека поставим отпред Шикханди, когато го атакуваме. После аз ще направя нужното.“

Пандавите се прибраха в лагера си със смесени чувства, тъй като знаеха, че не след дълго победата ще им принадлежи, но единствено с цената на живота на Бхишма. Упреквайки Дурьодхана и стария му баща, те влязоха по палатките си, за да отпочинат за през нощта.

След като описа на Дхритаращра битките, в които бяха загинали синовете му, Санджая замълча. Слепият цар отново ридаеше, удряйки се в гърдите и люшкайки се на големия си трон: „Уви, уви! За всичко съм виновен аз! Защо не послушах Видура? Къде ли е сега мъдрият ми брат? Докъде ще стигне всичко това, Санджая? Къде ще намери убежище един стар и окаян човек, останал без синовете си и без другите си близки?“

Санджая се опита да утеши царя, който даваше воля на скръбта си, но бе останало малко за казване. Войната поемаше в неизбежната си посока. Дхритаращра много пъти бе слушал какви ще са последствията. Сега Бхима избиваше синовете му, точно както се бе заклел. Но дори това едва ли щеше да накара Дхритаращра да осъзнае грешката си. Самообвиненията му не бяха нещо ново. Всеки път, когато Кауравите губеха, той изразяваше съжаленията си, но всички подобни чувства изчезваха само щом чуеше, че са спечелили някое сражение.

Когато хлиповете на царя стихнаха, Санджая продължи да описва с подробности битката. Разбира се, докато разказваше как Бхишма бе препускал в боя като самото олицетворение на Смъртта, царят се бе оживил. Той седеше и слушаше с внимание как старецът бе разбил войските на Пандавите.

След това Санджая му описа случилото се в шатрата на Бхишма. Дхритаращра бе потресен: „Защо старецът разкрива как може да бъде убит? Нима това съответства на неговия дълг? Според мен той се е уморил да се сражава. Освен това очевидно предпочита синовете на Панду пред моите. Уви, не мисля, че ще имам сили да чуя разказите за утрешната битка, в която ще бъде повален такъв герой.“

Воплите на Дхритаращра отново изпълниха пустите покои, където той седеше заедно със Санджая. Те отекваха печално в стаята, докато Санджая се взираше насреща във везаното кресло, където обичаше да сяда Бхишма.