13

Жалният глас на Дхритаращра отекна в покоите му: „Как така загина Бхишма? Този, чиито зъби бяха стрели, чиято уста бе лък, чийто език бе меч; този убиец на врагове, всяващ ужас и унищожение сред редиците на противниците си, както слънцето унищожава мрака; който бе непобедим в бой като могъщия Индра, който държи под контрола си дори смъртта — как бе повален той? Как можаха Шикханди и Арджуна да причинят гибелта му?“

Царят бе неутешим. Самият Санджая също скърбеше, седнал в нозете на Дхритаращра с наведена глава. Хлипайки, слепият монарх продължи: „След като унищожаваше вражеските войски цели десет дни, постигайки нечувани подвизи, сега той залезе като слънцето. Заради порочните ми синове, този потомък на Бхарата сипеше неспирни порои стрели, както Индра излива дъждовете си, избивайки в битката стотици хиляди воини. А сега лежи на голата земя като грамадно дърво, изкоренено от бурята. Как е възможно той, когото не можа да победи дори Парашурама — атиратха с безгранично могъщество, — да бъде сразен в боя? О, Санджая, явно няма нищо невъзможно на този свят, след като днес чух за падането на Бхишма.“

Царят помоли Санджая да опише в детайли как е бил повален Бхишма. Санджая само му бе казал новината за поражението му, без подробности как точно се е случило. Дхритаращра слушаше ужасен за събитията, довели до падането му. Сълзи бликаха от очите на Санджая, докато отново си спомняше сцената. Когато разказът свърши, Дхритаращра пак зарида:

„Сърцето ми сигурно е от камък, щом не се пръска при тези вести. Сияйният Бхишма притежаваше неизмерима интелигентност, политическа мъдрост и справедливост. Кой би могъл да го победи? Сега може би синовете ми ридаят от мъка, когато него вече го няма. Като хора, жадуващи да прекосят океана, но чиято лодка е потънала, и те навярно са потънали в скръб. Армията ни вероятно е като изпаднало в паника стадо, останало без пастира си. След като причинихме смъртта на могъщия си баща, на най-добрия сред благородните хора, каква стойност има вече животът ни?“

Дхритаращра се умълча в сумрачната стая. Личните му слуги стояха наблизо, с увиснали в ръцете си ветрила чамара. Тихи звуци от тъжна музика се чуваха отдалеч, примесени с неспирните напеви на брамините от дворцовия храм.

След няколко минути царят помоли Санджая отново да повтори детайлите около битката: „Искам да знам всички подробности от последния ден на Бхишма. Кой се сражаваше редом с него и кой в тила му? Какво направиха синовете ми, за да защитят този герой? Какви други битки се състояха, докато Бхишма се изправяше срещу Пандавите? Ако не узная всяка най-малка подробност, няма да намеря покой, о, Санджая!“

Санджая отново описа всичко, а Дхритаращра слушаше погълнат. Когато разказът свърши, бе вече почти сутрин, но слепецът нямаше желание да си легне. Той каза: „Ясно е, че няма начин да се избегне смъртта. Всемогъщото време в крайна сметка поглъща целия свят. О, Санджая, моля те кажи ми какво направиха синовете ми след падането на Бхишма? Кого избраха за свой командир? Как намериха сили да продължат?“

С приближаването на зората Санджая разказа на царя какво се бе случило в края на десетия ден. После двамата мъже отидоха да извършат сутрешното си къпане, като Дхритаращра бе отведен от слугите си в своята баня. След религиозните ритуали и молитвите си, те се завърнаха в залата и Санджая започна да описва събитията от единайсетия ден.

След като всички царе си бяха тръгнали от мястото, където лежеше Бхишма, Карна тихо излезе от шатрата си и препусна през полесражението. Докато луната изгряваше на източния хоризонт, той преминаваше с червеникавия си жребец през зловещите картини на смъртта. Лешояди припляскваха из въздуха, край него ръмжаха хиени, а той отиваше там, където на леглото си от стрели лежеше Бхишма. Не бе трудно да го намери; стотици воини го пазеха със запалени факли, пропъждайки зверовете.

Карна слезе от коня и падна в нозете на Бхишма. После заговори със задавен глас: „Аз съм, синът на Радха, о, най-велик сред Куру. Аз съм онзи, когото ти приемаше за враг.“

Бхишма отвори очи и се обърна към Карна. Като махна с ръка на пазачите да се отдалечат, той го помоли да се приближи и му заговори с нежност: „Ела, мили сине. Ти винаги ми беше опонент, защото търсеше превъзходство над мен. Ако не беше дошъл сега, нямаше да е добре за теб.“

Бхишма не изпитваше гняв към Карна. Бе го укорявал единствено от истинска грижа за него. Старият Куру знаеше кой бе Карна и винаги му бе желал доброто. Той надигна леко глава: „О, силноръки, ти си син на Кунти, не на Радха. Адхиратха не е твой баща — заченал те е могъщият бог на слънцето. Така съм чувал и от Нарада, и от Вяса и не може да не е истина. Не изпитвам никаква омраза към теб, синко. Говорех ти остро единствено за да те спра. Като те виждах да оскърбяваш Пандавите без никаква причина, аз се опитвах да променя твоето поведение, знаейки, че то би ти донесло само мъка.“

Карна коленичи край Бхишма със замъглени от сълзи очи при вида на състоянието му. Въпреки многото им спорове той винаги бе уважавал стареца. Не можеше да отрече благородството и силата на Бхишма и знаеше, че в думите му никога нямаше злоба, дори и да бяха трудни за преглъщане.

Бхишма затвори очи от болка, после продължи: „О, Карна, раждането ти бе съпътствано от грях. Затова интелектът ти винаги бе опорочен, без ти самият да носиш вина за това. Затова и се опитвах да те поправям в събранието на кшатриите. Все пак могъществото и храбростта ти са равни на тези на Арджуна. Ти си предан на брамините, изпълняваш задълженията на кастата си и по нищо не отстъпваш на небесните обитатели. Днес изоставям всеки гняв, който преди може да съм имал към теб. Ако искаш да ми направиш добро, присъедини се към братята си, към Пандавите. Нека враждите приключат с падането ми. Помирете се заедно с Дурьодхана с Пандавите! Нека видим всички земни царе, освободени от заплаха и опасност!“

Главата на Карна увисна: „Знам всичко това, о, силноръки. Знам, че съм син на Кунти. Но тя ме изостави и бях отгледан от един колесничар. След като съм се радвал на богатствата и приятелството на Дурьодхана толкова дълго, как бих могъл сега да разочаровам надеждите му? Презрял имоти, синове, съпруга, а дори и собственото си тяло и чест, ще се боря за доброто на Дурьодхана. Служейки на интереса му, аз подбуждах Пандавите срещу себе си. Резултатите от това са фатални и няма как да бъдат избегнати. Кой човек би дръзнал да победи съдбата със собствени усилия?“

Карна огледа озареното от луната поле, отрупано с тела. На другия ден той щеше да се бие; бе чакал дълго. Всеки ден бе слушал разказите за битката и колко много от войниците на Дурьодхана са загинали. Това все повече бе усилвало чувството му за безизходност. Бе копнял да покаже на приятеля си своята благодарност за всичко, което бе направил за него. Сега щеше да има тази възможност. Допирайки длани, той каза: „Господарю, не мога да се отрека от враждебността, която изпитвам към Пандавите. Макар да знам, че са непобедими под закрилата на могъщия син на Васудева, въпреки всичко аз ще се бия с тях. Моля те, дай ми разрешението си. Моля те също да ми простиш всички жестоки думи, които съм изричал срещу теб.“

Бхишма се вгледа в лицето на Карна и видя решителността му: „Щом не можеш да се откажеш от враждата си с Пандавите, тогава ти давам разрешението си, о, Карна. Устремил ума си към райските селения, сражавай се срещу тях по най-добрия начин. Арджуна ще те изпрати в блажените сфери, запазени за героите, които никога не напускат боя. Захвърлил арогантността, зависейки от собствената си храброст, върви и срещни геройска смърт. Нима има нещо по-славно за един кшатрия? Имаш благословиите ми. Прощавам ти всички груби думи, с които си се обръщал към мен.“

Бхишма отново затвори очи, а Карна стана и се качи на коня си. За няколко мига вече бе потънал в тъмнината, оставяйки Бхишма в неговата йогийска медитация.

Още при изгрева на единайсетия ден и Пандавите, и Кауравите отидоха да видят Бхишма. След като му поднесоха почитанията си, те застанаха около него, докато прислужнички масажираха челото и слепоочията му със сандалов балсам. Слугите също го обсипаха с ориз и поставиха на шията му ароматни гирлянди от горски цветя. Хиляди хора се стичаха от лагерите да видят Бхишма, лежащ на своето ложе от стрели, смаяни от издръжливостта и решителността му. Както великите аскети, постейки с години, запазват жизнения си дъх, циркулиращ в костите, така и старият вожд на Куру очакваше сетния си час.

Оставили настрана оръжията и броните си, воините от двете армии се събраха край поваления герой. Бхишма отвори очи и се огледа наоколо си, обръщайки леко глава. После вдигна ръка и каза: „Моля, дайте ми вода.“

Като го чуха да се обръща към тях с пресъхнал глас, Кауравите бързо донесоха кани със студена вода. Донесоха също и храна, която поставиха пред него.

Ала Бхишма поклати глава: „Няма повече да приемам нещата, на които се наслаждават хората. Отказал съм се от обществото на хората и лежа тук на ложето си от стрели само докато настъпи подходящият момент да умра. Къде е Арджуна?“

Арджуна пристъпи напред и застана с допрени длани пред Бхишма: „Какво ще ми заповядаш да направя, дядо?“

„Тялото ми гори. Пронизан съм навсякъде от стрелите ти и усещам нетърпима болка. Устата ми е пресъхнала и копнея да пийна от онази вода, която само ти можеш да ми дадеш.“

Сваляйки Гандива от рамото си, Арджуна каза: „Да, ще ти дам вода.“ Той обиколи почтително три пъти Бхишма и постави сияйна златна стрела на лъка си. След като произнесе няколко ведически мантри и зареди стрелата с мощта на небесното оръжие Парджаня, той я изстреля в земята, близо до главата на Бхишма. На мига като фонтан бликна струя чиста, прохладна вода, която попадна право в устата на Бхишма.

Събралите се кшатрии ахнаха. После завикаха ликуващо, размахвайки дрехите си. Кауравите потръпнаха от страх, виждайки уменията на Арджуна.

След като утоли жаждата си, Бхишма каза: „О, силноръки принце, нищо удивително няма в извършеното от теб, тъй като си прероденият мъдрец Нара. Ти си най-добрият от всички стрелци с лък и заедно с Кришна можеш да извършиш подвизи, непостижими дори за боговете. Ти притежаваш всяко небесно оръжие.“

Бхишма погледна към Дурьодхана: „О, сине на Дхритаращра, видя ли могъществото на Арджуна? Никой не може да го победи в бой, дори обединените войски на боговете с демоните за помощници. Затова нека днес приключи всяка вражда помежду ви. Нека войната свърши с моята гибел. Дай половината царство на Юдхищхира и живейте заедно в мир. Това би било най-благотворно за теб и династията ти. Ако поради изкривената си интелигентност не послушаш думите ми, скоро ще съжаляваш за безразсъдството си.“

За Бхишма бе усилие да говори. Гласът му заглъхна и той затвори очи. Дурьодхана не каза нищо. Карна стоеше до него и гледаше заплашително Арджуна. Ясно бе, че битката ще продължи. Царете още веднъж отдадоха почитанията си на Бхишма, а после се върнаха в лагерите си. Надявайки ризниците си, почистени и полирани след вчерашния бой, те се качиха на конете и колесниците си. После поеха тържествено към бойното поле, следвани от пехотинци, облечени в брони, носещи копия и мечове. Клатушкаха се грамадни слонове, свирейки неистово с хоботите си. Докато армиите се струпваха, звучаха раковини и биеха барабани.

В шатрата на Карна се суетяха много слуги. Те донесоха бляскавата му ризница, обсипана със стотици диаманти, и сияйния му шлем. Със здраво стиснати устни Карна си слагаше ръкавиците от кожа на игуана и кожените предпазители за ръце. Прислужниците товареха в колесницата му хиляди пропити с масло стрели с железни и стоманени остриета, петдесет лъка от най-фина изработка, както и мечове, боздугани, копия, секири и ланцети.

Украсен с червена сандалова паста и с гирлянд от свежи цветя, Карна се качи на колесницата си. Наоколо му брамините изпълняваха ведически ритуали, за да призоват благословии. Когато той потегли, музикантите заудряха барабаните си и надуха тромпетите си. Изправен на широката тераса на своята колесница, Карна каза на колесничаря си: „Закарай ме без бавене там, където е Арджуна. Дори и всепоглъщащата Смърт да го закриля, той няма да ми избяга. Ще го предизвикам на бой и или ще го изпратя на онзи свят, или сам ще отида там, последвайки Бхишма.“

Скоро и Дурьодхана се присъедини към Карна и двамата приятели поведоха войските на Куру. Другите воини заликуваха от тази гледка, завикаха и подръпваха тетивата на лъковете си.

Като гледаше как Карна блести като огън без дим, Дурьодхана виждаше враговете си вече убити. Той се усмихна и каза: „О, най-добър сред хората, в твое лице намерих подходящ командир за войските си. Кажи ми сега кое според теб ще е най-благоприятно за армията ми. След като Бхишма падна, ние нямаме предводител. Армия без генерал загива като лодка без кормчия сред високите вълни. Кажи ми кой според теб трябва да стане главнокомандващ?“

Карна махна с ръка към водещите воини на колесници: „На практика всеки един от тези воини би могъл да застане начело на армията ти. Те до един са запознати с военната наука и притежават изключителна храброст. Въпреки всичко само един сред тях може да бъде наш водач. Трябва да внимаваме да не засегнем онези, които няма да бъдат избрани. Затова според мен е редно да изберем Дрона. Той е най-възрастният и най-опитният. Всъщност той е наставник на много от героите, сражаващи се в тази битка. Никой не би се противопоставил на избора му. Както боговете, надявайки се да победят демоните, направили Картикея свой генерал, така и ти трябва да направиш Дрона главнокомандващ на своята армия.“

Дурьодхана се съгласи и се приближи към Дрона. Докато двамата мъже бяха обожавани и възхвалявани от бардове и певци, Дурьодхана каза: „О, велики, сред цялото това множество от царе няма друг по-добър закрилник от теб. Ти си брамин с благородно потекло. Познаваш Ведите, а уменията, могъществото и мъдростта ти са несравними. Както Индра предвожда боговете, така и ти стани наш предводител. Кой може да се сравнява с теб на бойното поле? Дори Арджуна няма да се осмели да ни приближи, когато ти си начело.“

Дрона се извисяваше на колесницата си с големия си лък в ръка. С бялата си коса и брада, със сребърната си ризница той сияеше като луна в ясна нощ. Вдигайки длан в благословия, учителят отговори: „Запознат съм с Ведите и с шестте им допълнения; познавам и военната наука. Затова ще дам сражение на синовете на Панду. Побеждавайки армиите на панчалийците и на сомаките, аз ще се нося по бойното поле, всявайки ужас в сърцата на враговете ни. Но се съмнявам, Царю, че ще успея да убия Дхрищадюмна, защото този герой е роден, за да ми отнеме живота.“

Пренебрегвайки пророчеството, Дурьодхана организира церемония по въздигането на Дрона за главнокомандващ. Самият той щеше да се погрижи Дхрищадюмна да бъде държан надалеч от Дрона. При всички случаи бе трудно за вярване панчалийският принц да успее да убие учителя. Двамата вече се бяха сблъсквали в различни сражения и всеки път Дрона бе доказвал превъзходството си. Може така нареченото пророчество да се окажеше нищо повече от обикновен слух.

След като церемонията приключи, кауравските войски нададоха вик и затръбиха с раковините си. С глава, все още мокра от светената вода, използвана в ритуала, Дрона отново се качи на колесницата си и поведе армията в боя. Дурьодхана яздеше до него. Докато вървяха напред, Дрона каза: „О, велики Царю, за мен е чест да стана твой главнокомандващ. Бих искал да ти се отплатя по някакъв начин. Моля те, кажи ми какво желаеш, а аз ще се опитам да го осъществя.“

Дурьодхана помисли за миг, а после отговори: „О, учителю, ако искаш да изпълниш желанието ми, тогава залови Юдхищхира и ми го доведи.“

Дрона се изненада: „Щастливец е най-големият син на Кунти, щом желаеш залавянето, а не смъртта му. Наистина е удивително, че дори ти си неспособен да изпитваш ненавист към него. Защо, о, владетелю, не желаеш смъртта му? Нима тя няма да сложи край на конфликта и да ти донесе победа? Нима е възможно вместо да искаш да убиеш Пандавите, да желаеш да възстановиш братските чувства помежду ви?“

Лека усмивка заигра по лицето на Дурьодхана: „Смъртта на Юдхищхира не би ми донесла победа, учителю. Ако той бъде убит, Арджуна толкова ще се разгневи, че напълно ще ни унищожи. Вече приех, че дори безсмъртните не могат да убият тези петима братя. Затова виждам залавянето на Юдхищхира като средството, което би ми осигурило победа. Ако той е в наша власт, войната ще свърши. Като отново го предизвикам на зарове, ще ги изпратя и петимата обратно в дълбоките гори. Така ще постигна победа!“

Дрона се взря в подсмихващия се Дурьодхана за миг. Явно бе, че сърцето му не се бе променило. Умът му бе непоколебим. Въпреки това, Дрона трябваше да изпълни дълга си. Той пое дълбоко дъх: „Ако храбрият Арджуна не съумее да защити Юдхищхира, тогава можеш да го считаш за заловен; ако обаче Арджуна стои край него, няма да успея да извърша това. Дори Индра с всичките си придружители не би могъл да победи Арджуна и да залови Юдхищхира пред очите му. Може да съм негов учител, но той е много по-млад от мен и се е сдобил с оръжия, познати само на най-великите богове. Трябва по някакъв начин да го отдалечиш от Юдхищхира, тогава ще се опитам да пленя царя.“

Дурьодхана възслави Дрона. Знаейки, че той е пристрастен към Пандавите, Каурава разгласи навред обещанието му. Искаше да е сигурен, че учителят ще удържи на думата си. Когато Кауравите научиха за този план, те завикаха от радост. Несъмнено скоро победата щеше да е тяхна. Та кой би могъл да се противопостави на Дрона?

Вестите за плана на Дурьодхана достигнаха и до Юдхищхира. Той повика Арджуна при себе си и му каза: „О, най-добър сред хората, не бива да се отдалечаваш от мен в боя. Дрона ще търси именно тази възможност. Ако го направиш, той ще се нахвърли върху мен като лъв на жертва.“

Облечен от глава до пети в непроницаемата си броня, Арджуна стоеше пред по-големия си брат. Като вдигна своя Гандива, той отговори: „Няма да те оставя, господарю на хората. Въпреки че не мога да понеса Дрона да бъде убит, няма да му позволя да те залови в плен, докато съм жив. Небето с всичките си звезди може да се сгромоляса, земята може да се разтвори, но Дрона няма да те залови в мое присъствие. Плановете на Дурьодхана са безполезни, бъди сигурен в това. О, Царю, аз винаги се опитвам да спазвам обетите си. Затова не се бой от Дрона.“

Арджуна се качи на колесницата си и зае своето място начело на армията, редом с Дхрищадюмна и Абхиманю. Когато те поведоха войските си в боя, оглушителният шум изпълни четирите посоки на света. Заобиколен от останалите си братя, Юдхищхира се движеше близо след Арджуна, следван от огромната панчалийска армия.