14

Отново се сблъскаха армиите на полето Курукшетра за единайсети пореден ден. Влизайки свеж в боя, Карна сееше смърт сред войските на Пандавите. Кауравските войници се радваха, като го гледаха как опустошава вражеските сили: „Със сигурност Пандавите скоро ще побягнат. Тук е Карна, способен да победи дори небесните армии. Бхишма бе снизходителен към синовете на Кунти, но Карна няма да ги пощади.“

Грохотът на битката отекваше на километри, карайки животните в далечните гори да потреперват от страх. Талази прашни облаци, като купчини бежова коприна, се издигаха и закриваха слънцето. Оръжия се сипеха като порои върху двете армии и ужасяващата сеч започна отново.

Дрона препускаше стремително сред армията на Пандавите. Той изстрелваше хиляди остри като бръснач стрели, разкъсващи воините, които се изправяха пред него. Бойците падаха като жерави, спускащи се на земята по време на буря. Призовавайки небесните си оръжия, Дрона избиваше враговете си, както Индра унищожава демоните. Пандавската армия трепереше пред него, докато се носеше като Ямараджа, размахващ смъртоносния си жезъл.

Виждайки опустошението на войските си, Юдхищхира тревожно каза на Дхрищадюмна: „Спри яростната атака на Дрона! Не бива да губим време.“

С вик Дхрищадюмна се втурна срещу Дрона, последван от Бхима, близнаците, Абхиманю и други воини. Те го обкръжиха и обсипаха със стрелите си колесницата му. Очите на Дрона пламнаха от гняв. Боравейки с лъка си с ослепителна бързина, той отблъсна атаката им като силен ураган, разпръсквайки хора и колесници на всички страни из бойното поле. Като обезумял, той се носеше из полето и сипеше пламтящите си оръжия. Виждайки как Дрона се движи сред тях като разгневения Ямараджа, войските на Пандавите се разбягаха в объркване и ужас.

Страховитият звук от тетивата на Дрона ехтеше неспирно. Точно както бе правил Бхишма преди него и той избиваше пандавските войници. Същевременно другите велики герои сред Кауравите бяха заети със своите противници. Много ожесточени двубои се състояха между главните воини от двете армии.

Съсредоточен в ума си върху обещанието, което бе дал на Дурьодхана, Дрона пробиваше неумолимо редиците на Пандавите. Юдхищхира се намираше в средата им, закрилян от много махаратхи, охраняващи колесницата му от всички страни. Арджуна бе съвсем наблизо, сражаващ се с няколко могъщи воини на колесници, на които бе дадена задачата да го увлекат надалеч от брат му.

Докато Дрона се врязваше в редиците воини, обкръжили Юдхищхира, той бе посрещнат от Кумара — панчалийски принц, охраняващ колелата на колесницата на Юдхищхира. Юдхищхира пускаше своите дълги стрели по Дрона, а същевременно Кумара се втурна срещу него. Принцът изстреля порои от стрели, възпирайки устрема на Дрона. Той прониза учителя на Куру със стотици остриета, смеейки се и викайки през цялото време. Без да изтърпява атаката му, Дрона се съвзе и постави една широкоглава стрела на своя лък. Като обтегна тетивата до ухото си, той я пусна със смъртоносна точност, отсичайки главата на Кумара от тялото му. Тогава друг панчалийски принц, Симхасена, прониза Дрона със сто блестящи стрели, подкрепян от своя брат Вягхрадатта, който връхлетя със страховитите си бойни викове върху учителя. И двамата прободоха ръцете и гърдите на Дрона със стоманените си стрели. Несмущаван, той изстреля две остри като бръснач стрели в светкавична последователност, които отсякоха главите им. След като тези красиви глави, украсени със златни обеци и шлемове, паднаха на земята, Дрона продължи да притиска Юдхищхира. Като го видяха така близо до царя на Пандавите, кауравските войници завикаха: „Юдхищхира е пленен!“

Вопли на ужас се изтръгнаха от пандавската армия, докато Дрона се приближаваше все повече към Юдхищхира. Дочувайки виковете обаче Арджуна се втурна срещу Дрона, покосявайки безмилостно воините, които стояха на пътя му. Всичко, което се виждаше от Арджуна и колесницата му, докато си проправяше път към брат си, бе неспирно разпростиращата се мрежа от стрели. Над този порой се носеше Хануман, ревящ ужасяващо от знамето.

Дурьодхана заповяда хиляди воини на колесници да спрат Арджуна и те дръзко препуснаха насреща му. Полесражението около Арджуна се превърна в море от стрели. Сблъсквайки се в непробиваемата стена от стрели, Кауравите падаха посечени, с разбити колесници. За Дрона се оказа невъзможно да се доближи до Юдхищхира. Подкрепящата го дивизия не можеше да направи нищо, с което да му помогне. Разгневеният Арджуна ги унищожаваше. Онези, които не бяха убити, се обърнаха и побягнаха уплашени.

Докато Арджуна сътворяваше ужасяващ погром сред кауравската армия, слънцето докосна западния хоризонт. Дрона наду своята раковина, за да оттегли войските си. Постепенно двете армии прекратиха сражението и се завърнаха в лагерите си, славейки героизма на противниците си.

Дрона бе обезсърчен, когато зае мястото си край Дурьодхана в неговата шатра. Бе се оказал безпомощен пред лицето на храбрия Арджуна. Засрамен от неспособността си да удържи собствения си ученик, той каза на Дурьодхана: „Вече ти обясних, че когато Арджуна е край Юдхищхира, няма да успея да го заловя. Трябва да измислиш някакъв начин да отдалечиш Арджуна от брат му. Тогава ще пленя Юдхищхира дори пред самите очи на Дхрищадюмна и на останалата армия. Или ще постигна това, или поне ще убия някой от най-великите пандавски воини, който му се притече на помощ. Обаче трябва да ми осигуриш това — Арджуна да бъде зает някъде другаде на бойното поле.“

Като изслуша думите на Дрона, Сушарма каза: „Арджуна ме е унижавал много пъти. Той таи злоба към мен и към братята ми. Като си спомням ненавистта му, нощем едва мога да спя. Нека затова ние поемем задачата утре да се сражаваме с него. Подкрепяни от хиляди воини на колесници, които никога не изоставят боя, ние ще го предизвикаме на битка. Или той ще падне прострян на бойното поле, или земята ще си отдъхне от мен и братята ми, както и от цялата ни армия.“

Дурьодхана похвали Сушарма; останалите царе също нададоха одобрителни възгласи. Заедно с четиримата си братя, Сушарма даде обет пред свещения огън, че ще се сражава до смърт с Арджуна на следващия ден. След като брамините бяха благословили клетвата му с мантри и светена вода, той се изправи и възкликна: „Ако не убием Арджуна или не бъдем убити от него, нека отидем в адските сфери, запазени за убийците на брамини, за пияниците, за онези, които не приемат търсещите подслон, за прелюбодейците, за тези, които убиват стадата, които изоставят собствените си майки, или които са атеисти. Нека постигнем тези земи, ако избягаме от Арджуна в утрешната битка. Ако ли не, нека влезем във вечните сфери на блаженството.“

След като дадоха обета си, Сушарма и братята му се оттеглиха за през нощта, оставяйки Дурьодхана оживен и обнадежден. Дори ако Сушарма не успееше да убие Арджуна, както най-вероятно щеше да стане, той поне щеше да предостави на Дрона нужното му време да плени Юдхищхира. Дурьодхана се усмихна на Карна. Може изобщо и да не му се наложеше да убива Арджуна. С обещанията на Дрона и Сушарма, изглежда бе възможно войната да приключи по съвсем друг начин. Кауравският принц нямаше нищо против. Единственото, което го интересуваше, бе да спечели победа с всякакви средства. Той стана от мястото си и напусна събранието с високо вдигната глава, а Карна го последва, стиснал здраво ръкохватката на меча си.

Рано на дванайсетата сутрин до Юдхищхира отново достигна новината, че Дрона има намерението да го плени. Научи от шпионите си и за клетвата на Сушарма. Когато Арджуна бе уведомен, той каза на брат си: „Все още нямаш причини да се страхуваш, Царю. Ето тук стои моят ученик Сатяки, който ми е равен във всяко едно отношение. Той ще бъде винаги край теб. Дори и аз да съм далеч, не можеш да бъдеш заловен, докато той е с тебе.“

Успокоен, Юдхищхира започна да издава заповеди за предстоящата битка. Скоро войските му поеха към полесражението, карайки земята да трепери и вдигайки облаци прах, докато вървяха строени във формация, наподобяваща алигатор.

Веднага щом видя Арджуна пред себе си, Сушарма, който стоеше начело на Кауравската армия, го предизвика. Обвързан от кшатрийските закони, Арджуна бе принуден да приеме предизвикателството и се понесе насреща му. Трийсетте хиляди колесници на самшаптаките и тригартите го обкръжиха веднага. Докато останалите пандавски войски преминаваха през равнината, атакувайки кауравската армия, Арджуна започна ожесточена битка с тези безстрашни воини. Те надаваха оглушителни крясъци и хвърляха оръжията си по него. Слушайки въодушевените им викове, Арджуна каза на Кришна: „Погледни, о, сине на Деваки, как тези хора, на които предстои да паднат в боя, са възторгнати от радост, когато всъщност виковете им би трябвало да бъдат вопли. Или може би са щастливи, защото виждат пред себе си сияйните райски сфери, където страхливците никога не попадат.“

Арджуна вдигна инкрустираната си със злато небесна раковина и мощно я наду. Звукът изпълни четирите посоки. Конете изпуснаха екскременти и урина, а хората бяха повалени от колесниците си. Други сякаш се парализираха от страх и останаха вцепенени за кратко. Когато звукът утихна, воините дойдоха на себе си и завикаха отново. Грабвайки лъковете си, те изстреляха хиляди стрели, украсени с пера от птицата канка. Още в същия миг Арджуна бе пуснал и своите стрели, контрирайки всяко едно от бързолетните остриета на противниците си, и те нападаха на късове на земята. Арджуна прониза всички могъщи воини на колесници, нахвърлили се насреща му. Сушарма и братята му атакуваха с островърхи стрели, улучвайки ръцете и гърдите на Арджуна. Обилен порой от още стоманени острия се посипа върху него като рояк черни пчели, летящи към разцъфнало дърво.

Кришна маневрираше с колесницата, обърквайки вражеската атака. Когато излезе изпод пороя от стрели, Арджуна отвърна с безброй свои, остри като бръснач, с които съсече флаговете на враговете си. С други стрели, пуснати в бърза последователност, той уби четирите коня на Судхаман, един от братята на Сушарма, а след това отсече главата му. Когато принцът падна от колесницата си, неговите четирима братя увеличиха яростта на атаката си. Десетки хиляди от техните воини на колесници и конници хвърляха оръжията си от всички страни. В същото време армията на нараяните от Дварака се впусна в боя с ужасяващи викове. Арджуна бе изцяло погълнат в битката, докато останалите войски на Пандавите се сражаваха с Кауравите на известно по-далечно разстояние.

Строена във формация, наподобяваща орел, армията на Кауравите притискаше враговете си. Изправен начело на бойния ред, Дрона веднага се устреми към Юдхищхира. Сатяки се хвърли насреща му, изстрелвайки стотици от бързите си стрели. Той атакува учителя на Куру, зашеметявайки до безсъзнание двамата му колесничари с пороите си от стрели. Пронизвайки конете му, той принуди колесницата на Дрона да спре.

Дрона пламна от гняв и се взря в противника си с почервенели очи. Считайки, че смъртният час на Сатяки е ударил, той пусна дузина змиеподобни стрели, които разбиха лъка му и пронизаха ризницата му. Невъзмутим, Сатяки взе нов лък и изстреля трийсет от своите стрели. Те улучиха Дрона, като го накараха да се олюлее на колесницата си и да изпусне лъка си.

Виждайки колко тежко го притиска Сатяки, други кауравски воини се притекоха на помощ на учителя. Междувременно още бойци от Пандавите се присъединиха към Сатяки и последва ожесточена схватка. Дрона бързо дойде на себе си и се сражаваше разярен до крайност. Хиляди воини от Панчала и Матся го обкръжаваха, но той ги изби до един, включително и двамата могъщи принца Сатяджит и Шатаника.

Като видя как падат посечени войските му, Дхрищадюмна се втурна напред заедно с Шикханди. Наред със Сатяки, Чекитана и други пандавски герои, те успяха да удържат Дрона. Докато кипеше сражението, войниците от двете страни падаха на вълни. Полесражението се бе превърнало в тресавище от плът и кръв. Дрона се биеше като обладан. Армията на Пандавите трепереше от страх, докато той освобождаваше небесните си оръжия, които ги избиваха с хиляди. Дрона принуди всичките си нападатели да изоставят битката. Трудно бе дори да погледне към него човек. Обкръжаващите го воини на Пандавите бяха унищожени.

Дурьодхана се смееше, казвайки на застаналия край него Карна: „Гледай, Радхея, как бягат от битката тези войски. Сякаш се въртят, оплетени в мрежа, в стремежа си да се измъкнат от Дрона. Според мен са изгубили всякакво желание да се сражават. Не се съмнявам, че целият свят им се струва пълен с безброй Дрона. Кое ще ги накара да се върнат в боя? Какво може да направи дори Бхима срещу войнствения учител?“

Карна бе в по-сериозно настроение: „Този пандавски герой никога няма да напусне боя, докато има живот във вените му. Нито пък някога братята му ще се откажат от битката. Спомняйки си страданията, причинени им от теб, те ще се хвърлят насреща ни отново и отново. Дори в този миг могъщият Бхима се втурва напред. Той несъмнено ще избие много от воините ни. Виж също как Сатяки и Дхрищадюмна се връщат в боя редом с близнаците и много други махаратхи сред враговете ни. Всички те се нахвърлят върху Дрона с една-единствена цел. Да подготвим без бавене войските си!“

Дурьодхана огледа полесражението. Той видя колесницата на Бхима, теглена от четирите му червени жребци, да препуска срещу Дрона. Дхрищадюмна и Сатяки се носеха от двете му страни. Тримата воини ревяха като лъвове, приближавайки към главнокомандващия на Куру. Зад тях идваше огромна вълна воини на колесници и кавалерия, изстрелваща порои стрели. Дурьодхана изостави Карна и се понесе през бойното поле, издавайки заповеди за защита на Дрона. Много кауравски герои се изпречиха между учителя и нападателите му и скоро битката се възобнови с пълна сила.

Дурьодхана лично атакува Бхима с пламтящ от гняв ум. Начело на могъща дивизия слонове, той предизвика Пандава с оскърбителни думи. Бхима със смях изстрелваше островърхите си стрели по слоновете. Обтягайки огромния си лък чак до ухото, той пускаше стрелите си с такава сила, че поваляше слоновете един след друг. Колесницата му се носеше като вятър, докато сипеше смъртоносните си оръжия. Той разпиляваше нападателите като буря, помитаща облаци. Окървавените слонове, пронизани навсякъде, изглеждаха прекрасни като тъмни облаци, озарени от пурпурните лъчи на залязващото слънце.

Разгневеният Дурьодхана приближи Бхима и го прониза с много стрели. Бхима обърна кървавочервените си очи към Каурава и облиза устни. После започна да изстрелва десетки златопери стрели, ранявайки дълбоко Дурьодхана. С една широкоглава стрела той повали тъмния флаг с инкрустираната от диаманти змия над колесницата на Дурьодхана. След това разби с друга стрела лъка му и нададе силен вик.

Виждайки водача на Кауравите притиснат от Бхима, варварският цар, предвождащ дивизията слонове, се приближи на тежкия си звяр. Без да се бави, Бхима улучи слона между очите с една мощна стрела, възпирайки хода му. С още четири стрели той накара животното да рухне на земята. Когато то се сгромоляса като планина, поразена от гръмотевица, варварският вожд се опита да скочи от него, но в същия миг Бхима отсече главата му с остра като бръснач стрела, изстреляна със смъртоносна точност.

Като видяха водача си убит, останалите воини на колесници побягнаха. Дурьодхана се опита да ги прегрупира, но без успех. Той се отдалечи от Бхима и видя Бхагадатта, който бързаше да му се притече на помощ. Могъщият воин се втурна към Бхима на своя непобедим слон Супратика и сякаш летеше над бойното поле. Бхима изстрелваше дългите си стрели по атакуващия звяр, но те отскачаха от тялото му, без да го наранят. За броени мигове слонът достигна до колесницата на Бхима и я смачка заедно с конете, докато Бхима успя да отскочи.

Супратика непрестанно се изправяше на задните си крака, ревейки яростно и оглеждайки се да намери Бхима. Пандава притича под звяра и го заудря с голи ръце. Слонът се въртеше в кръг от болка. Бхима изскочи изпод него и слонът го улови с хобота си. Бхима се извъртя и се освободи от хватката на слона, после отново се скри под ревящия звяр, който се опитваше да го убие.

Юдхищхира видя Бхима и заповяда дивизия от собствените му слонове да му се притече на помощ. Когато Супратика отклони вниманието си към нападението на неприятелските слонове, Бхима намери възможност да се измъкне.

Тогава последва битка между Бхагадатта и пандавският ескадрон слонове, предвождан от царя на Дашарна. Те обкръжиха Бхагадатта, обсипвайки го с порои от стрели. Бхагадатта отбиваше остриетата им, въртейки своята кука. Пришпорвайки Супратика напред, той мачкаше и тъпчеше вражеските войски, както бурята опустошава гората. Колесници, конници и пехота бяха смазани от буйстващия звяр. Неуязвим за оръжията на враговете, слонът всяваше хаос сред армията на Пандавите. Войниците бягаха, а животните им ревяха от ужас. Над грохота се извисяваха страховитите писъци на Супратика, който вилнееше из полесражението, без да има кой да го спре.

По-настрана Арджуна се сражаваше сам срещу армиите на самшаптаките и нараяните. Докато се биеше, той дочуваше звуците, издавани от Супратика, и като ги разпозна, каза: „О, Мадхусудана, явно владетелят на Прагьотиша унищожава армията ми. Съмнявам се, че някой е способен да спре този слон освен нас. Какъв в този случай е дългът ми, о, Кришна? Според мен трябва на мига да препусна натам, където Бхагадатта надава бойния си вик. След като изпратя и него, и звяра му в обителта на Смъртта, ще се върна към тази битка.“

Кришна се съгласи с Арджуна и подкара конете към онова, което бе останало от армията на Пандавите. Докато се отдалечаваха обаче самшаптаките завикаха зад тях: „Защо бягаш от битката? Обърни се с лице към нас, тъй като още не си ни победил.“

Арджуна се двоумеше. Той искаше да спаси армията си от Бхагадатта, но нямаше как да избегне самшаптаките. Никой кшатрия, държащ на името си, не можеше да откаже предизвикателство. Той помоли Кришна да спре колесницата и да я обърне назад. Първо щеше да изличи цялата армия на самшаптаките, а след това щеше да се заеме с Бхагадатта. Докато Кришна обръщаше колесницата, Арджуна все още не успяваше да съсредоточи ума си. Оставаха стотици хиляди воини, подкрепящи Сушарма и войската му. Те се разпростираха на огромна площ и щяха да са му нужни часове, за да ги победи. Дотогава Бхагадатта и неукротимият му слон щяха да причинят неописуеми щети.

Внезапно самшаптаките се впуснаха в задружна атака срещу Арджуна. Безброй стрели се сипеха по колесницата му, улучвайки и него, и Кришна. Кришна изпусна юздите и падна назад в безсъзнание, пронизан от острите стоманени остриета. Колесницата спря на място, изчезвайки под градушка от стрели. Изгубил всякакво търпение, Арджуна реши да призове оръжието Брахмастра. Той постави една златна стрела на лъка си и произнесе свещените мантри, събуждащи страшното оръжие. Със съвършена точност той го насочи срещу враговете си и започна да изстрелва безспир една след друга дълги стрели, заредени с мощта на Брахмастрата.

Плътна стена от пламтящи стрели полетя срещу самшаптаките. Воините падаха на земята с отсечени глави, ръце и крака. Колесниците бяха разбити, слоновете — разкъсани на парчета. Коне и ездачи падаха мъртви с хиляди. Цялата армия сякаш гореше, поразена от красивите, но смъртоносни стрели, изстреляни с мистичната мощ на Арджуна.

Кришна възвърна съзнанието си и каза: „Добре направи, Партха. Мисля, че подобен боен подвиг би бил трудно осъществим за Индра, Кувера или дори за самия Ямараджа. Враговете ни са сразени. Онези, които останаха в боя, загиват като молци в пожар.“

Арджуна помоли Кришна бързо да го откара при Бхагадатта. По-късно можеше да се завърне, за да се справи с останалите самшаптаки и с подкрепящите ги армии. Бърза като вятъра, колесницата полетя над бойното поле и скоро пристигна там, където бушуваше битката с Бхагадатта. Като видя Арджуна да влиза в боя, Дурьодхана се разпореди да го атакува голям ескадрон воини на колесници. Те се впуснаха като един срещу Арджуна и посипаха стрелите, копията и пиките си върху него. Издържайки търпеливо щурма им, той неспирно обтягаше Гандива, изстрелвайки свистящи стрели по всички воини, приближаващи се към него. Без да се боят за живота си, кауравските войски нападаха Арджуна с викове и крясъци. Пандава ги покосяваше със стрелите си, както земеделецът коси пшенична нива.

Като видя как Арджуна погубва войската му, Бхагадатта се втурна срещу него, обсипвайки с порой от стрели колесницата му и насочвайки към него Супратика да го стъпче. Арджуна спокойно удържа атаката му с потоци от собствените си стрели, както брегът удържа океана. Двамата воини препускаха по бойното поле, увлечени в смъртоносната битка. Бхагадатта изстрелваше стотици стрели по Арджуна и Кришна, но синът на Кунти ги отбиваше, преди да успеят да ги улучат. Супратика се нахвърли върху Арджуна като канара, търкаляща се в равнината. Неуязвимо за стрелите му, животното ревеше от ярост, докато връхлиташе златната колесница. Кришна майсторски управляваше конете, избягвайки атаките отляво на звяра. Докато минаваше край Бхагадатта, Арджуна видя възможност да убие незащитения воин и животното му, но помнейки правилата на боя, се въздържа.

Виждайки колесницата на Арджуна да се измъква покрай него, слонът на Бхагадатта бе обладан от ярост и се вряза в редиците на Пандавите. Стотици колесници, заедно с воините, конете и колесничарите бяха смачкани и убити. Арджуна се разгневи от безмилостната атака на Бхагадатта. Препускайки бързо напред, той изстреля по него четири стрели, които разсякоха лъка му. С още две стрели уби двамата воини, седящи зад Бхагадатта.

Владетелят на Прагьотиша хвърли в бърза последователност четиринайсет копия по Арджуна. Тези инкрустирани със скъпоценности копия, с блестящи стоманени остриета припламнаха в полета си към Пандава, а многото им малки звънчета приятно кънтяха. Арджуна без бавене пусна стрели, които разсякоха всяко от копията на три части. Когато късовете нападаха по земята, той изстреля десетки други стрели и те разтрошиха бронята на Супратика. Тя се посипа на парчета от тялото на слона, както метеорите падат от небето. Така тъмният звяр заприлича на планина, внезапно останала без покриващите я облаци.

Бхагадатта хвърли по Арджуна дълго копие, чийто връх аленееше и изпускаше искри, докато летеше. Арджуна хладнокръвно го съсече на две с една остра като бръснач стрела. След това повали белия сенник на царя и високия му флаг. После прониза с други десет стрели Бхагадатта, който го нападна с две дузини дълги копия. Едно от тях улучи диадемата на Арджуна, като я събори от главата му. Поставяйки си я отново, Арджуна яростно погледна Бхагадатта и извика: „Виж за последен път този свят, Царю!“

Бхагадатта бързо вдигна лъка си и покри Арджуна и Кришна с дъжд от страховити стрели. Арджуна изстреля сноп стрели с гладки остриета, които разбиха лъка на Бхагадатта на парчета и пронизаха всичките му крайници. Взимайки златната си кука, Бхагадатта извика в ума си оръжието Ваишнава, което владееше. Произнасяйки древните мантри, призоваващи това неустоимо оръжие, той зареди куката за слонове с неговата мощ и я хвърли по Арджуна. Всички воини, станали свидетели на битката между Арджуна и Бхагадатта, ахнаха, като видяха как това оръжие, способно да унищожи всички създания, полетя към Арджуна.

Внезапно Кришна се изправи и разтваряйки ръце, прие оръжието с гърдите си. Когато то го удари, се превърна в гирлянд от райски цветя и украси шията му.

Арджуна бе съкрушен. Защо Кришна се бе намесил? Без да откъсва очи от Бхагадатта, който се бе вцепенил от начина, по който Кришна бе спрял оръжието Ваишнава, той каза: „О, лотосооки, обещанието ти гласеше, че ще караш конете ми и никога няма да се включваш в боя. Защо се застъпваш за мен? Разбирам да ме закриляш, когато съм неспособен да се защитя сам, или пък има опасност да бъда повален, но аз съм тук, изправен в цялата си мощ и с всичките си оръжия. Дори боговете, съюзени с асурите, не могат да ме победят. Защо счете за нужно да действаш така, както постъпи?“

Обикаляйки бавно с колесницата около Бхагадатта, Кришна отговори: „Чуй, безгрешни, какъв е произходът на оръжието, което Бхагадатта хвърли, за да те унищожи. Много отдавна, когато се пробудих от сън в облика си на Махавишну, богинята Земя дойде при мен с молба да ѝ даря благословия. Знаейки, че по това време съм благоразположен да изпълнявам желания, тя каза: „Моля те, дари на сина ми Нарака оръжието Ваишнава. Нека бъде така, че никое същество да не може да го убие.“

Аз отговорих: „Така да бъде, богиньо. Твоят син ще бъде непобедим, закрилян от моето оръжие.“ Тогава тя си тръгна, а синът ѝ получи оръжието, което по-късно предаде на Бхагадатта. То е способно да убие всяко създание в трите свята, включително Индра и Рудра. Ето защо заради тебе, Арджуна, аз отклоних оръжието. Сега можеш да убиеш противника си, неумолимият враг на боговете, Бхагадатта, точно както в древни времена аз убих Нарака в една страшна битка.“

Осъзнавайки, че Кришна е спасил живота му, Арджуна устреми поглед към Бхагадатта и бързо го покри със стотици право насочени стрели. Докато Бхагадатта отбиваше нападението, Арджуна вдигна дълго златно копие. Като призова силата на Индра, той го хвърли с цялата си мощ по Супратика. Копието се заби в главата на слона чак до златните пера в края си. Супратика спря насред своя бяг, всичките му крайници се вцепениха. Колкото и да го пришпорваше Бхагадатта, слонът бавно рухна на земята като огромен хълм, разбит от гръмотевица. Докато животното надаваше предсмъртния си вик, Бхагадатта успя да скочи от гърба му.

Още преди обаче да успее да докосне земята, Арджуна изстреля една стрела с острие като полумесец, която разкъса гърдите на Бхагадатта и разсече сърцето му на две. Яркият тюрбан падна от главата му като листо от лотос, чието стъбло е било грубо разтърсено. Бхагадатта се сгромоляса на земята, а гирляндът му от златисти цветя се скъса и разпиля. С разперени ръце и крака той приличаше на паднал от небесата бог, чийто благочестиви заслуги са се изчерпали.

Арджуна обиколи почтително врага си. После обърна колесницата си към армията на Кауравите и се втурна отново в боя.

Тогава двамата братя на Шакуни атакуваха Арджуна с мощни викове. Хиляди конници от Гандхара се носеха зад гърба им. Воините връхлетяха Арджуна, обсипвайки го със стотици стрели. Арджуна хладнокръвно извади две стрели с остриета бръсначи и обезглави двамата принцове. Виждайки това, ужасеният Шакуни нападна Арджуна и призовавайки мистичното оръжие Асура, създаде страшна илюзия, която покри Пандава. Ятагани, железни гюлета, скали, копия, жилещи стрели, сопи, мечове, тризъбци, секири и всякакви други оръжия се сипеха върху Арджуна от всички страни. Нападнаха го свирепи и изгладнели животни, ракшаси, хищни птици и демони. Гъст мрак обви колесницата му; от тъмнината започнаха да го укоряват страховити гласове.

Арджуна повика сияйното небесно оръжие, наречено Готишка, и мракът просветля. Всички илюзии изчезнаха, но тогава се появиха високи вълни от вода, които идваха насреща му. Арджуна бързо освободи оръжието Адитя и пресуши водите. Като видя илюзиите си неутрализирани, Шакуни се обърна и побягна като жалък страхливец. Арджуна застана срещу гандхарските войски и ги изби, както лъв избива дребен дивеч.

Други кауравски воини се впуснаха в схватката; последва общо сражение между двете армии. Юдхищхира оставаше близо до Арджуна, заедно с Дхрищадюмна и Сатяки от двете си страни. Силите на Кауравите бяха разбити от Арджуна и Бхима, които се биеха рамо до рамо като двама разгневени богове.

Абхиманю се биеше с Карна, отнемайки напълно вниманието на могъщия воин, а Дхрищадюмна насочваше оръжията си към Дрона. Докато най-силните бойци се сражаваха, Арджуна удържаше армията на Дурьодхана със стотиците си и хиляди стрели. Бхима се въртеше на краката си като вихрушка, сътворявайки касапница с огромния си боздуган.

Дрона се биеше неистово, ала не успяваше да намери и най-малката възможност да плени Юдхищхира. Той изби много могъщи воини и нанесе страшни опустошения сред войниците, но непобедимият Сатяки пазеше неотклонно Юдхищхира и подпомаган от Дхрищадюмна и панчалийската войска, държеше Дрона надалеч.

Когато слънцето достигна пладне, виждайки, че Кауравите губят боя, Дрона реши да ги прегрупира. Той протръби за отстъпление и събра голямата армия в западния край на полето, където се намираше лагерът им.

Дурьодхана беше гневен: „Защо не изпълни обета си, учителю? Ти не залови Юдхищхира, а Арджуна вилнее необезпокояван по бойното поле. Нима думата ти не струва нищо?“

Дрона усети, че търпението му се изчерпва: „Не ти прилича да се обръщаш с такива язвителни думи към някой, който винаги се старае да ти служи. Безброй пъти съм ти казвал, че никой във вселената не може да победи Арджуна. Той удържа дори триокия Махадева в бой. Сега, когато Юдхищхира знае намеренията ни, той гледа да е добре защитен. Трудно ще бъде да го пленим, но ще направя всичко, което е по силите ми. Клетвата ми, че ще убия един могъщ герой, ще бъде спазена. Сега ще формирам такъв боен ред, през който дори боговете не могат да проникнат. Оцелелите самшаптаки трябва отново да предизвикат Арджуна и да го увлекат към южния край на полето. Тогава ще се опитаме да хванем Юдхищхира в капан. По този начин, дори и да не успеем, ще вземем живота на онзи, който дойде да го защити.“

Дрона се взря в далечината към армията на Пандавите. Ако някой от най-силните им воини паднеше убит, това би ги обезкуражило. Той реши да строи Кауравите в чакравюха, кръгъл боен ред, който най-вероятно щеше да доведе до залавянето на един от пандавските герои, може би дори на Юдхищхира. Единствен Арджуна познаваше тайната на тази формация. Никой друг сред Пандавите не би могъл да ѝ устои или да я разбие. Освен ако Арджуна не бе научил някого. Дрона започна да издава команди; скоро щеше да се разбере дали е така.