15

След като реши да прегрупира Кауравите, Дрона отиде при Сушарма и каза: „О, Царю, обетът ти все още е неизпълнен. Арджуна без съмнение отново ще приеме предизвикателството ти. Върви и заедно с братята си увлечете този герой на юг, а ние пак ще се опитаме да заловим Юдхищхира.“

Сушарма тръгна незабавно заедно с тримата си останали братя. Оцелелите самшаптаки, тригарти и нараяни ги последваха. Всички тези воини надуха раковините си и завикаха, решени на победа или смърт.

Като видя Сушарма да застава пред него, тръбейки с раковината си и крещейки предизвикателството си, Арджуна се отдели от армията на Пандавите и за пореден път се втурна срещу него. Постепенните маневри го отдалечиха на юг, докато Дрона подреждаше останалите кауравски войски в чакравюха.

Скоро кръговата формация бе образувана, като непобедимите кауравски водачи стояха на ключовите ѝ позиции. Войниците напредваха постепенно към Пандавите. Дурьодхана и братята му стояха в центъра на формацията, подкрепяни от Карна и Крипа. Начело бяха Дрона и неговият син, а зад гърба им — много царе с войските си, разпрострели се в обширен кръг.

Когато Дрона приближи към враговете си, той започна да изстрелва стотици сребропери стрели. Веднага след него гъста вълна от стрели полетя към армията на Пандавите, а наред с тях пики, копия, железни гюлета и бойни брадви. Виковете на воините изпълниха въздуха.

Виждайки, че враговете му са се подредили в непробиваемата формация чакравюха, Юдхищхира се замисли. Единствен Арджуна знаеше как да разбие подобен боен ред. Той бе споменавал за него на братята си, но не им бе разкрил тайната му, която бе научил от Дрона. Юдхищхира си спомняше, че Арджуна бе разказвал как веднъж, когато разговарял със Субхадра за това, Абхиманю бил дочул разговора. Принцът бе единственият им шанс. Юдхищхира го повика и му каза: „Сине, мисля, че освен теб няма никой, който да е способен да разбие бойния ред на войските, които напредват в момента срещу нас. Твоят баща, Кришна и Прадюмна са единствените воини на земята, които знаят тайната за пробива му — а аз разбрах, че ти си четвъртият, който я знае, след като си я чул от баща си. О, храбри принце, Дрона без съмнение желае да проникне сред войската ни чрез тази непробиваема формация. Като предизвика безпорядък, той иска да ме залови. Кажи ми, скъпо дете, можеш ли да пробиеш днес този боен ред?“

Абхиманю стоеше гордо изправен на колесницата си. Облечен в блестяща ризница, стискайки лъка си в ръка, с повяващо се от бриза знаме над главата прекрасният младеж приличаше на могъщ герой сред боговете. Въпреки че бе едва шестнайсетгодишен, той вече бе един от най-великите воини в армията на Пандавите. Но младият герой отговори неуверено на Юдхищхира. „О, Царю, това, което казваш, е вярно. Знам как да разбия бойния ред и да проникна във формацията, но не мисля, че бих могъл да изляза от нея отново навън. Баща ми още не ми е предал това познание. Ще съм като молец, който, подтикнат от гнева си, се хвърля в огъня. Ако настъпи някаква опасност, ще съм като в капан.“

Юдхищхира го увери: „Не се страхувай, силноръки. Братята ми и аз ще бъдем непосредствено зад теб заедно с Дхрищадюмна, Сатяки и всички панчалийци, кекайци, матси и прабхадраки. Ще те пазим от всички страни.“

Бхима, който бе слушал разговора, добави: „Ще те следваме отблизо. Веднъж направим ли пробив във формацията, ще успеем да я разбием.“

Слушайки увещанията на чичовците си, Абхиманю се почувства уверен. Той вдигна меча си и каза високо: „Днес ще постигна нещо, което ще прослави родовете и на майка ми, и на баща ми. Искам да зарадвам баща си и чичо си. Всички ще ме видят — сам потомък на Вришните — как унищожавам вражеските редици. Няма да считам себе си за син нито на Партха, нито на Субхадра, ако някой, с когото се сражавам днес, се измъкне жив или ако не успея да проникна във формацията.“

Юдхищхира благослови принца: „Нека думите ти се сбъднат, о, сине на Субхадра, и нека силата ти нараства с тях. Сега върви, а ние ще бъдем недалеч от теб, подкрепяни от армия, която по нищо не отстъпва на небесните войнства.“

Абхиманю се вгледа в приближаващите Каурави, после нареди на колесничаря си: „О, Сумитра, подкарай конете към дивизиите на Дрона. Ще разбия формацията му, както слънцето разсейва мъглата.“

Сумитра, синът на колесничаря на Кришна, Дарука, препусна напред. Докато колесницата се движеше по бойното поле, той заговори на Абхиманю с безпокойство: „Мой дълг е да те закрилям, о, най-добър сред хората. Обмисли внимателно тежката задача, която пое върху плещите си. Дрона е опитен познавач на всички видове оръжия. Обкръжен е от воини, които още никой не е побеждавал, до един строени в могъщ боен ред. Ти, от друга страна, си дете, отгледано в разкош. Не познаваш суровостта на тежката битка. Това несъмнено ще бъде най-трудното ти сражение.“

Абхиманю се разсмя: „О, колесничарю, кой е Дрона? И кои въобще са всички тези кшатрии с него? Бих се сражавал дори с Индра, възкачен на неговия слон Айравата и заобиколен от всички безсмъртни. Нима тези воини са способни да водят битка дори с част от мен? Аз, чийто вуйчо е всепобеждаващият Вишну и чийто баща е прославеният Арджуна, няма да се разтреперя от страх при вида на никой враг в трите свята. Карай напред, Сумитра! Карай право към Дрона!“

Сумитра се вгледа в стената от вражески воини насреща. С натежало сърце той пришпори конете, покрити със златоткани и сребърни чулове. Колесницата се носеше срещу Дрона, а Абхиманю изстрелваше порои от стрели по него и по воините наоколо му.

Виждайки флага с изрисуваното на него дърво карникара, Дрона разпозна сина на Арджуна. Докато принцът се носеше към Кауравите, той приличаше на млад лъв, нападащ стадо слонове. Дрона раздаде заповеди и започна контраатаката.

Абхиманю внимателно насочваше Сумитра и колесницата му се движеше с подлъгващи маневри ту насам, ту натам, докато достигна един кос ъгъл спрямо редиците на Кауравите. Продължавайки яростно да атакува Дрона, той същевременно обстрелваше и воините, сражаващи се отстрани и в тила му. Когато те бяха повалени, Абхиманю внезапно смени курса надясно. Зашеметявайки Дрона със стотици стоманени стрели, той препусна покрай него и се вряза във формацията под изумените погледи на Кауравите.

Последва страшен сблъсък, докато останалите редове на формацията се разпръснаха. Битката между принца и гъсто строените ескадрони приличаше на водовъртежите при срещата на Ганг с океана. Огромен брой воини на слонове, конници, воини на колесници и пехотинци се струпаха около Абхиманю, ревейки ликуващо.

Синът на Субхадра започна да поваля противниците със стрелите си. Той препускаше сред враговете като вихър. На Кауравите им се струваше, че се сражават със стотици Абхиманю. Под звуците на различни музикални инструменти, възгласи: „Убий го!“ „Сражавай се с мен!“ и „Къде отиваш?“ се смесваха с бойни викове, тътен на тетива и сблъсък на оръжия. Писъците на слоновете, ревът на воините, звънтенето на украшенията и грохотът от колелата на колесниците се сливаха, създавайки оглушителна и объркваща глъч, която караше косите на всички да настръхват.

Абхиманю препускаше, избивайки кауравските воини с хиляди. Бързината и пъргавостта му бяха несравними. Воините, които излизаха насреща му, приличаха на молци, влитащи в пламък. Абхиманю бързо покри земята с трупове на убити воини, както свещенослужителят разстила трева куша по време на жертвоприношение. Силни, мускулести ръце, украсени със златни гривни, падаха отсечени, все още стискайки оръжията. Други ръце лежаха с разтворени длани, подобни на петглави змии, разпилени от Гаруда. Красиви глави, украсени с изящни шлемове и помазани с най-отбрани парфюми, се търкаляха в пръстта като зрели плодове, паднали от дърветата.

Веднъж проникнал в кауравската вюха, синът на Арджуна посичаше всички наоколо. Никой от враговете му не успяваше да насочи оръжията си към него, толкова бързи бяха движенията му. Стрелите му летяха като порои златисти слънчеви лъчи. Той поваляше огромни слонове с ездачите им, разпилявайки броните и сбруите им. Конници падаха от седлата, убити от стрели, които пронизваха целите им тела. Конете им се вдигаха на задни крака от страх и рухваха, улучени от неумолимите стрели на Абхиманю. Животните лежаха, потънали в кръв, с изцъклени очи и увиснали езици.

Изпращайки хора и животни в блажените сфери на загиналите герои, Абхиманю препускаше насам-натам, надавайки страшни бойни викове. Докато демонстрираше различни маневри, кауравските герои си мислеха колко е прекрасен и викаха от възхищение. Въпреки всичките им усилия да насочат оръжията си към него, те не откриваха и най-малък пробив в защитата му. Вместо това, който го доближеше, получаваше десетки от неговите бързи стрели.

Кауравите приличаха на армията на асурите, разбита от Сканда. Синът на Субхадра се носеше безстрашно и бързо сред тях, оставяйки гибелна следа. Хиляди от кауравските воини захвърлиха оръжия и побягнаха от боя. Изоставяйки ранените си роднини и приятели, те тичаха като луди на всички страни. Слонове се втурваха с писъци, бързи коне галопираха надалеч от Абхиманю, скачайки над повалените войници, които изпълваха просмуканата с кръв земя.

Дурьодхана побесня. Без да мисли за собствената си безопасност, той се нахвърли върху Абхиманю с вик. Виждайки това, Дрона се разтревожи и извика на воините наоколо: „Спасете царя!“ Ашватхама, Крипа, Карна, Шакуни, Шаля и още дузина герои, се насъбраха около Абхиманю. Младият принц потъна в гъст порой от стрели. Въртейки се на терасата на колесницата си, той ги контрираше със своите, докато Сумитра изведе колесницата изпод тях. Младият воин прониза всеки един от нападателите с острите си стрели, които бе трудно да бъдат проследени в полет.

Тогава кауравските воини нападнаха Абхиманю от всички страни. Стрели го обсипваха с хиляди, но принцът или ги парираше, или ги избягваше ловко. Някои от остриетата преминаха през защитата му и пронизаха ризницата му, но той не трепна. Прицелвайки се внимателно, Абхиманю изстреля дузина стрели, които разтрошиха колесницата на Цар Ашмака, могъщ съюзник на Кауравите. С още шест стрели уби четирите коня на царя, колесничаря му и самия цар.

Като видяха убития монарх, кауравските войници се обърнаха и побягнаха. Дурьодхана и Карна се биеха рамо до рамо, изстрелвайки порои стрели по Абхиманю. Понасяйки ги както планината понася дъждовете, Абхиманю бързо атакува Карна с една могъща стрела, която успя да прониже бронята му. Тя го улучи в рамото, забивайки се дълбоко в плътта му. Карна се олюля от болка като хълм при земетресение и падна в безсъзнание.

Тогава Абхиманю зашемети Дурьодхана с шестнайсет стрели и продължи, като уби още четирима царе, подкрепящи Кауравите. Шаля и Ашватхама го нападнаха едновременно от двете страни. Проявявайки бързината и ловкостта на баща си, Абхиманю се прицели със стоманеновърхите си стрели в Шаля, карайки го да залитне в колесницата си. След като го улучи, Абхиманю се обърна и изстреля още дузина стрели по Ашватхама. Силата им разтърси сина на Дрона и той се сви на терасата на колесницата си.

Все повече и повече от Кауравите, сражаващи се с Абхиманю, побягваха. Само най-могъщите герои се осмеляваха да останат срещу него, но дори те бяха победени от ожесточената му атака. Докато се носеше на блестящата си колесница, сиддхите и чараните го славеха от небесата. Кауравите също му се възхищаваха, чувствайки едновременно страхопочитание и гняв, докато бяха отблъсквани от несравнимите му бойни умения.

Абхиманю погуби хиляди Каурави — всекиго, който се изпречеше пред него. По-малкият брат на Шаля, Мадра, виждайки брат си ранен от Абхиманю, се втурна гневно насреща му. Той хвърли по принца дванайсет пламтящи копия, но Абхиманю ги съсече на парчета и нападна Мадра с дългите си стрели, които разбиха колесницата му и отсякоха ръцете, краката и главата му едновременно. Докато Мадра падаше мъртъв от колесницата си, хилядите воини от неговата армия се нахвърлиха разярено върху Абхиманю. Извиквайки имената си, както нападаха, те крещяха: „Няма да се измъкнеш жив днес, дори това да коства собствения ни живот!“

Синът на Субхадра посрещна атаката им със смъртоносни порои стрели, призовавайки небесните оръжия, които бе получил от баща си и вуйчо си. Лъкът му наподобяваше изпепеляващото лятно слънце, докато ожесточено изстрелваше стрелите си с остриета като подкови и като телешки зъби по кауравските воини и ги разкъсваше. С безпогрешните си стрели, с оформени като полумесец глави, Абхиманю осакатяваше безмилостно враговете си. Той се врязваше в дивизиите им, без никой да може да го спре, разпръсквайки ги както слънцето разсейва мъглата.

Дрона не успяваше да скрие възхищението си от сина на Арджуна. Дурьодхана се бе приближил към него и учителят му каза: „Само виж, Царю, как този млад принц атакува редиците ни, радвайки приятелите и близките си. Не мисля, че има стрелец с лък, равен на него. Той без съмнение би могъл да унищожи цялата ни армия, ако пожелае.“

Дурьодхана се разгневи, но въпреки това се усмихна и каза на Карна, който бе спрял край него: „Ясно е, че учителят е привързан към сина на Арджуна. Защо иначе не го убива? Никой не би могъл да устои на разгневения Дрона, когато стои изправен с оръжията си в боя. Той щади този млад воин от обич към Арджуна. Под закрилата на Дрона Абхиманю на воля проявява храбростта си. Е, часът му удари. О, Карна, не губи време и убий този високомерен младеж. Срази го веднага!“

Духшасана чу думите на брат си и отговори: „Остави го на мен. Ще го убия пред очите на Пандавите. Когато научат, че съм убил момчето им, Кришна и Арджуна със сигурност ще отидат в обителта на прадедите. Несъмнено целият им род ще бъде завладян от мъка и ще ги последва. Пожелай ми успех, о, Царю. Сега ще предизвикам дръзкия син на Субхадра.“

Духшасана се втурна срещу Абхиманю със силен вик. Той изстреля дъжд от стрели, украсени с пера от ястреб, които покриха колесницата му. Младият принц се усмихна, като разпозна противника си, и пусна срещу него две дузини стрели. Неспособен да понесе атаката му, Духшасана усили силата на собственото си нападение. Той хвърляше по Абхиманю копия и изстрелваше стрели, които проблясваха ярко, докато летяха. Принцът контрираше оръжията и отвръщаше с още по-голям брой от своите. И двамата воини демонстрираха различни маневри с колесниците си, проявявайки умения, които радваха наблюдаващите. Кауравите свиреха на всевъзможни музикални инструменти и ликуваха, докато Духшасана засилваше атаката си над Абхиманю.

Удържайки нападенията на противника си, Абхиманю му извика: „Какъв късмет, че виждам срещу себе си един жесток, суетен и безнравствен воин — такъв, който винаги се хвали със собствената си храброст и познава само греховните дейности. С каква радост пронизваше ти Юдхищхира и Бхима с жестоките си думи! Плати сега за това престъпление, о, порочни! Страдай заради греха, че дърпаше за косата безгрешната Драупади! Пожъни фаталните плодове на невежеството си, на насилието и скъперничеството си и на тормоза над другите. Сега ще те накажа безмилостно пред очите на всички тези воини и по такъв начин ще се избавя от гнева, който изпитвам към теб.“

Само за секунди Абхиманю постави сияйна златна стрела на лъка си и я изстреля с цялата си мощ. Тя се заби дълбоко в рамото на Духшасана, който изпусна лъка си. Абхиманю го улучи с още двайсет и пет стрели, горящи като огън. Пронизан в ръцете и гърдите, Каурава се преви от болка и загуби съзнание. Колесничарят му бързо го отнесе надалеч от боя.

Като видя, че Духшасана е сразен, Карна излезе напред да предизвика Абхиманю, но и той не успя да победи младия воин. Абхиманю постепенно го накара да отстъпи с дузините си стрели. Със съборено знаме и разбита ризница, Карна отстъпи и се оттегли от боя. Няколко от синовете на Адхиратха, които Карна приемаше за родни братя, го поддържаха. Един от тях се втурна разгневен срещу Абхиманю, обсипвайки го със стотици стрели и надавайки бойни викове. Абхиманю се обърна към импулсивния воин. Младият принц, чийто ум не познаваше злоба, уцели брата на Карна с трийсет мощни стрели. Той събори флага, уби конете и разби колелата на колесницата му. Докато противникът отвръщаше на атаката, Абхиманю отсече главата му с една стрела с острие като полумесец.

Кауравските войски извикаха печално. Никой от тях не бе способен да се изправи срещу Абхиманю, който стоеше сред полето като пламтящ жертвен огън. Младият герой наду раковината си и започна да препуска сред Кауравите, изстрелвайки смъртоносни стрели във всички посоки. Той изби хиляди мъже, сражавайки се вътре в кръговата формация.

Юдхищхира, Бхима, Накула, Сахадева, Дхрищадюмна, Друпада, Вирата и останалите водачи сред Пандавите бяха гледали как Абхиманю се врязва сред Кауравите. Когато бе влязъл във вюхата като слон, проникващ през горски шубрак, той бе оставил широк пробив във външните редици. Пандавите бързо се бяха втурнали в пробива с намерението да последват Абхиманю вътре във формацията.

Тогава внезапно Джаядратха излезе напред и предизвика Пандавите. Заставайки между тях и разбитата вюха, царят на Синдху ги обстреля всичките с безброй стрели. Със силата на благословията на Шива Джаядратха се биеше неустрашимо и успя да възпре и четиримата Пандави. Както гласеше благословията, Джаядратха не се сблъска с Арджуна, който се сражаваше със самшаптаките далече встрани на бойното поле. Братята на Арджуна не успяха да победят Джаядратха, докато бързаха да последват Абхиманю.

Пандавите бяха изумени. Без да знаят за благословията, те се удивиха на способността на Джаядратха да ги удържи. Макар пандавските воини да насочваха срещу него оръжията си, те не успяваха дори да го достигнат. Докато се опитваха да минат покрай Джаядратха, Кауравите се преподредиха. Пандавите гледаха безпомощно как чакравюхата затваря в капана си Абхиманю.

Десетки могъщи кауравски герои се притекоха на помощ на Джаядратха, възславяйки могъществото, с което бе удържал Пандавите. Започна битка по външния кръг на кауравската формация, докато Абхиманю нанасяше опустошения отвътре. Изправени пред непроходимите редици от воини, Пандавите не виждаха начин как да достигнат до сина на Арджуна.

Вътре във формацията Дурьодхана ставаше все по-неспокоен. Изглежда никой не бе способен да спре Абхиманю. Който и да излезеше насреща му или бе незабавно убиван, или принуден да се оттегли. Той бе победил всички велики кауравски герои, включително Карна, Крипа, Ашватхама, Шаля, Критаварма и Бахлика. Самият Дурьодхана бе изранен от стрелите му и дори Дрона явно не можеше да го възпре.

Докато Дурьодхана гледаше как Абхиманю профучава сред редиците му като кълбовидна мълния, изпепеляваща всичко по пътя си, Шакуни каза: „Няма да можем да убием този принц по честен начин. Измисли друго средство да го направим, Царю. Всички ние заедно трябва да го нападнем, преди да ни е унищожил до крак.“

Като чу предложението, Карна се обърна към Дрона: „Учителю, кажи ни как да убием Абхиманю.“

Дрона гледаше младия воин с почит и възхищение: „Някой от вас видя ли каквато и да било слабост в този принц? Макар всички да го атакувахте, не намерихте и най-малкия пропуск в самоотбраната му. Всъщност всичко, което се виждаше, бе неговият въртящ се лък, винаги опънат в кръг, изстрелващ пламтящи стрели. Този убиец на вражески воини ми носи неизразима радост, въпреки че поразява крайниците ми с острите си стрели. Не виждам никаква разлика между него и славния му баща.“

Нетърпението на Карна нарастваше, докато слушаше възхвалата за Абхиманю. Гласът му отекна отново: „Брамине, аз също бях ранен от това момче. Единствено верността ми към кшатрийския дълг ме задържа на полесражението. Той почти успя да убие самия цар и продължава да избива армията ни. Моля, кажи ни как можем да го спрем.“

„Абхиманю е доблестен и предан — отговори Дрона. — Той е могъщ и е обучаван както от Арджуна, така и от Кришна. Арджуна му е показал как да си поставя непроницаема броня. Никой от нас не е способен да го повали.“

Дрона наведе глава, когато продължи: „Има обаче начин, по който можем да го победим. О, Карна, слушай внимателно. Ако успееш да счупиш лъка му, да скъсаш юздите на конете и да разбиеш колелата на колесницата му; и ако същевременно Критаварма убие конете, а Ашватхама колесничаря му, тогава Крипа, царят и аз ще го атакуваме. Може би ако и шестимата го нападнем едновременно, ще успеем да го победим.“

Дрона знаеше, че съветът му не отговаря на кшатрийските закони за бой, но изглежда нямаше друга алтернатива. В крайна сметка, като главнокомандващ на Кауравите негов дълг бе да защитава армията с всякакви възможни средства. С натежало сърце Дрона подготви атаката над Абхиманю заедно с другите петима Кауравски водачи. Те обкръжиха принца и Карна счупи лъка му. Тогава Критаварма уби жребците, а Ашватхама колесничаря му. Докато Дрона и Крипа го нападаха отпред, Дурьодхана го атакува в гръб. След като конете му бяха убити, Абхиманю скочи от неподвижната колесница, стиснал меча и щита си. Въртейки оръжието си с ослепителна бързина, той посичаше летящите насреща му стрели.

Шестимата Каурави го притискаха все по-близо, докато той отбиваше атаките им с меч и щит. Осъзнавайки, че се намира в капан, Абхиманю внезапно скочи високо във въздуха и чрез мистичната си мощ остана в небето. Златната му ризница блестеше на следобедното слънце и той приличаше на огромен орел, реещ се из въздуха. Той показа различни движения, познати като Коришка, въртеше се и размахваше сияйния си син меч. Под него кауравските войници тръпнеха от страх, очаквайки го да се спусне върху тях всеки миг.

Дрона вдигна очи нагоре и се прицели в меча на Абхиманю. С една остра като бръснач стрела той откъсна острието от ръкохватката. В същото време Карна разби щита му с четири бързи стрели. Абхиманю се спусна обезоръжен от небето и вдигна едно колело от колесница. Спомняйки си как Кришна се бе втурнал срещу Бхишма, грабнал такова колело, той се втурна към Дрона. Облян в кръв, с развети от вятъра дълги коси, с покрито от прах красиво лице, принцът беше прекрасен, докато тичаше с вдигнатото над главата си колело. Въпреки че бе останал без оръжие и да бе многократно превъзхождан числено, синът на сестрата на Кришна не показваше никакъв страх.

Когато Абхиманю приближи към Дрона и Крипа с обрамченото в стомана колело, те го разбиха на хиляди парчета със стрелите си. Принцът взе един тежък боздуган, който лежеше захвърлен край него, и се завтече срещу Ашватхама, въртейки оръжието над главата си. Като го видя да връхлита към него като триокия Шива в края на епохата, Ашватхама скочи от колесницата си. Тъкмо бе докоснал земята, боздуганът на Абхиманю се стовари като пламтяща мълния и разби колесницата на трески, убивайки конете и колесничаря.

Със стърчащи от всички части на тялото си стрели, Абхиманю се въртеше навред, размахвайки боздугана си. Само за минути той погуби брата на Шакуни, Каликея, заедно с осемдесет от последователите му. След това уби десет воини на колесници, дузина слонове и петдесет воини от Кекая. Синът на Духшасана, Дурджая, препусна на колесницата си към принца. Абхиманю бързо стовари боздугана си и уби четирите коня на Дурджая, поваляйки ги на земята. Дурджая успя да отскочи, взимайки собствения си боздуган. Като се приземи недалеч от Абхиманю, той изрева предизвикателно към него.

Абхиманю се спусна право срещу него. Двамата се сражаваха разгневени, удряйки се един друг с боздуганите си, които кънтяха като гръмотевици. Накрая, с едно въртеливо движение, те се удариха едновременно по главите и паднаха в безсъзнание на земята.

След малко Дурджая се изправи и отново вдигна боздугана си. Абхиманю, изтощен от дългата битка срещу толкова много противници, бавно се повдигаше на лакти. Докато се опитваше да се изправи на крака, Дурджая го удари по главата с цялата си сила. Смазан от удара, пред погледите на Кауравите, Абхиманю падна безжизнен по гръб с разперени ръце и крака.

Дрона и останалите водачи на Куру наобиколиха поваления принц. Той приличаше на див слон, убит от ловци. Хиляди войници се струпаха около него, гледайки го сякаш бе горски пожар, потушен, след като е изпепелил джунглата през жарко лято, или буря, утихнала, след като е унищожила безброй дървета. Абхиманю лежеше с умиротворено изражение на красивото си лице, а червените му очи бяха взрени в небето. Дори в смъртта си той бе сияен и прекрасен като пълна есенна луна.

Кауравите зареваха от радост. Непобедимият им противник накрая бе повален. Те затанцуваха из полето, размахвайки оръжията си. Изпълнени с облекчение пред отминалата опасност, войниците се прегръщаха един друг и високо се смееха.

В небето много риши и сиддхи гледаха надолу към принца, който им приличаше на пълна луна, спуснала се от висините. Надавайки скръбни викове, те възкликнаха: „О, уви! Нападнат едновременно от шестима Каурави махаратхи, сега героят лежи убит. Колко нечестно е това!“

Навсякъде около Абхиманю се виждаше пълно унищожение. Безброй хора и животни лежаха убити сред разбити колесници, разхвърляни оръжия, брони и украшения. Полето бе съвсем непроходимо, препълнено с мъртви и умиращи. Ръце, крака и глави се търкаляха наоколо в окървавена маса. Полесражението изглеждаше ужасяващо, всявайки страх в сърцата на страхливите.

Слънцето бе достигнало западния хоризонт тъкмо когато убиха принца. Радостни, кауравските войски се оттеглиха от бойното поле, оставяйки Абхиманю да лежи сред сечта, която сам бе сътворил.

Като чу ликуването на Кауравите, Юдхищхира разбра какво се е случило. Още щом видя как Джаядратха удържа него и братята му, той бе започнал да се страхува от най-лошото. Страховете му се потвърдиха, когато вестта за смъртта на Абхиманю достигна до него. Той си помисли за Арджуна, който още се биеше срещу самшаптаките, но скоро щеше да се върне. Какво ли щеше да каже, като разбере, че младият му син бе изпратен сам вътре в чакравюхата? Юдхищхира потрепери. Защо бе допуснал принцът да тръгне? Само защото се боеше сам да не бъде заловен, той бе причинил смъртта на Абхиманю. Обръщайки се към останалите си братя, Юдхищхира промълви: „Смелият син на Субхадра, който никога не напуска битка, е убит. Сега детето е на небето. След като унищожи безброй воини, той последва пътя им. Не се съмнявам, че момчето, което бе равно по сила на Кришна и Арджуна, е достигнало великолепните дворци на Индра.“

Макар сам да скърбеше, Юдхищхира се стараеше да утеши братята и придружителите си: „Не бива да тъгуваме за този герой, който извърши храбри подвизи. Той със сигурност е достигнал райската обител на праведните, която добродетелните хора винаги търсят.“

Пандавите се оттеглиха покрусени. Докато влизаха в шатрата, те пристъпваха тежко. Свлякоха се по местата си, забили поглед в земята. Юдхищхира ридаеше: „Тъй като искаше да ме зарадва, принцът проникна във формацията на Дрона като лъв, влизащ в обор с крави. Той накара най-добрите воини на Куру, които владееха до съвършенство оръжията, да се оттеглят от битката. След като прекоси подобния на океан боен строй на Кауравите, убивайки много от героите им, племенникът на Кришна се отправи към отвъдния свят. Как ще мога въобще да погледна Арджуна или нежната Субхадра, които сега са лишени от любимия си син? Какви безсмислени, несвързани и неоправдани думи ще кажа на Кришна и Арджуна, когато се върнат?“

Юдхищхира се хвана с две ръце за главата: „Мислейки единствено за собствената си безопасност, аз изпратих това дете в боя. Колко ужасно оскърбих Субхадра, Арджуна и Кешава! Неинтелигентният човек преследва полза само за себе си, без да вижда болезнените резултати, които ще последват. Така скъпернически постъпих и аз, нехаейки за това, което ще се случи. Как можах да изпратя това дете, заслужаващо всякакъв разкош и грижи, в страшната битка? Сега той лежи убит на студената земя. И ние също скоро ще го последваме, съкрушени от изгарящия от скръб поглед на Арджуна.“

Воплите на Юдхищхира изпълваха шатрата. Всички присъстващи царе и воини също плачеха. Абхиманю бе голям любимец на всички. Въпреки че бе едва шестнайсетгодишен, той не се бе поколебал да последва баща си във войната. С непринудения си и жизнерадостен нрав, той бе станал скъп на всички.

„Въпреки че е син на онзи, който може да си осигури закрилата на небесните войнства, все пак той падна убит. Кауравите сега наистина би трябвало да се страхуват. Изпълнен с ярост от несправедливото убийство на сина си, Арджуна ще ги избие до крак. Скоро порочният Дурьодхана ще види унищожени войските си и сам ще загине от мъка. Уви! След като видях несравнимия Абхиманю да лежи на земята, аз вече не мога да се зарадвам нито на победа, нито на царство, нито дори на самото безсмъртие!“

Докато Юдхищхира ридаеше, внезапно в шатрата влезе Вясадева. Юдхищхира се овладя и стана да посрещне мъдреца. Той го почете заедно с братята си и го настани на изящно кресло сред тях.

Когато Вясадева седна удобно, Юдхищхира каза: „О, велики мъдрецо, синът на Субхадра бе убит в боя от няколко коварни стрелци, които го заобиколиха от всички страни. Той бе просто дете, а бе погубен в сражение с многочислено превъзхождащи го врагове. Желаейки да ни стори добро, младият принц проникна във вражеската войска, но бе вкаран в капан и безмилостно убит, докато царят на Синдху ни удържаше надалеч. О, уви! Каква нетърпима мъка разкъсва сърцето ми!“

Вясадева нежно отговори: „О, Царю, синко, ти притежаваш изключителна мъдрост и не бива да се измъчваш така. Хората като теб никога не се объркват от страданията. Храбрият Абхиманю е отишъл във висшите сфери, след като е убил безброй врагове. Подвизите му надминават крехката му възраст и той се е сдобил с неувяхваща слава. Защо тъгуваш? О, Юдхищхира, никое същество не може да превъзмогне закона на смъртта. Смъртта отнася богове, гандхарви, данави и всички други, без никого да пропусне.“

Успокоени от присъствието на Вясадева, Пандавите слушаха утешителните му думи. Когато той замълча, Юдхищхира каза: „Толкова много от земните царе сега лежат, лишени и от гордост, и от власт. Устремени към битката и пълни с надежди за победа, те паднаха в огъня на неприятелския гняв и сега лежат неподвижни на земята. Пред лицето на такова клане започваме да се питаме за смисъла на смъртта. О, мъдри светецо, защо смъртта отнася хората? Откъде идва смъртта? Обясни ни това, моля те, дядо.“

Вясадева затвори очи. Въпреки че бе отслабнал и покрит с прах от постоянните си въздържания, той блестеше с мистично сияние, излъчващо се от него като лунна светлина. Седнал с кръстосани крака на скъпоценното си кресло, светецът приличаше на тъмен бисер, инкрустиран в злато. Той започна да разказва древната история за идването на смъртта в този свят и как Брахма първи я сътворил. После мъдрецът разказа на Пандавите за много царе в историята на света, които се бяха предали пред смъртта, въпреки че бяха извършвали аскетизъм и благочестиви дела.

След като спомена всеки един от мъртвите царе и описа жертвоприношенията и добродетелните дейности, които бяха извършвали, Вясадева заключи: „Щом дори такива хора е трябвало да умрат, всеки от тях далеч превъзхождащ принца по благочестие, не бива да скърбите за Абхиманю. Отдавайки живота си в боя, той е постигнал земите, в които отиват само онези, които извършват най-великите жертви. Там той ще пребивава в несвършващо блаженство. Никаква земна радост не ще го привлече надалеч от мястото, където се намира сега, Царю. Той сияе като полубог в прекрасно ново тяло. По-скоро трябва да скърбим за тези, които все още са живи, отколкото за онези, които са постигнали такъв край.“

Вясадева увещаваше Юдхищхира да бъде твърд и да завърши войната. Скръбта не води до нищо друго освен да изтощи силите на онези, които ѝ се отдават. Мъдрецът завърши: „Знай, че това е така, скъпи сине. Изправи се и бъди силен. След като чу за смъртта и за славния край на Абхиманю, стига вече рида и бъди твърд в изпълнението на дълга си.“

Юдхищхира попита светеца как Джаядратха бе успял да удържи него и братята му и Вясадева му разказа за благословията на Шива: „Ето как този слаб цар бе способен на такъв смайващ подвиг. Ако не беше той, щяхте да последвате принца и да спасите живота му. Но съдбата е всемогъща, Царю. Няма човек, способен да промени хода ѝ. Като знаеш това, събери сили и изпълни поверения ти от Бога дълг. Не се съмнявай, че неразгадаемата Божия воля е единствено за благото на света. Ако просто следваш тази воля, ще разбереш всичко, когато му дойде времето.“

Вясадева се изправи и се сбогува с Пандавите, а после изчезна. Юдхищхира бе утешен, но все още се тревожеше как ще съобщи вестта на Арджуна. Той щеше да се върне всеки миг. Никой нямаше да се осмели да му каже за смъртта на сина му, докато не влезеше в шатрата. Щяха да оставят това на Юдхищхира. Царят погледна празното кресло на Абхиманю, на което сега бе простряно знамето му. После, дишайки тежко, се взря в платнището на входа, което плющеше на вечерния вятър.