17

Малко преди изгрев на тринайсетия ден Юдхищхира стана от леглото си, събуден от възпяващите славата му бардове и поети. Мелодични песни звучаха, докато царят на Пандавите извършваше сутрешното си къпане, подпомаган от стотици слуги, които носеха вода в златни кани, както и сапуни, мехлеми и парфюми. Крайниците му бяха намазани с чиста сандалова паста, докато брамините пееха свещени ведически мантри. После прислужниците донесоха на Юдхищхира фино тъканите му бели дрехи и го украсиха с уханни гирлянди от лотоси и чампака.

След като се изкъпа и облече, царят се обърна на изток и почете Кришна с ведически молитви със сърце, изпълнено с обич. След това отиде при свещения огън и поднесе приношения на Вишну и на боговете, призовавайки благословии и молейки се за победа в боя.

Излизайки от шатрата си, Юдхищхира видя много възрастни и уважавани брамини. Старите светци, хиляда на брой, бяха придружени от осем хиляди ученици. Те произнасяха благословии за Юдхищхира, а той им раздаде милостиня. Царят подари златни кани на всеки един от брамините, както и крави, коне, платове, мед, гхи, плодове и други ценни предмети.

После той влезе в съвещателната шатра. Седна на трон, изработен целия от злато и застлан със скъпа копринена дамаска. Когато бе вече заел мястото си, дойдоха ординарците му и го украсиха с накити от перли, злато и скъпоценни камъни. Монархът сияеше като група облаци, в които проблясват светкавици. Вееха му с бели като луната ветрила от опашка на як със златни ръкохватки. Певците отново запяха за славата му, а от небесата се чуваше музиката и песните на гандхарвите. Извън шатрата отекваше силен грохот от колела на колесници и конски копита, докато останалите царе и воини се събираха за съвета. Екот на раковини изпълваше въздуха, а отмереният марш на пехотата сякаш люлееше земята, докато войските поемаха към полесражението.

Докато царете заемаха местата си в павилиона за събрания, като преди това се поклониха на Юдхищхира, един страж го извести, че е пристигнал Кришна. Юдхищхира заповяда да бъде поканен незабавно и да му бъде предложен изящен трон точно до него. Когато Кришна влезе, Юдхищхира стана от своя трон и го настани лично на мястото му. Поемайки приношението на аргхя, подадено му от един брамин, Юдхищхира извърши обожанието си към Кришна. Кришна махна на Сатяки да седне заедно с него и двамата Ядави се настаниха на един и същ широк трон непосредствено до Юдхищхира.

Когато отново зае мястото си, Юдхищхира започна, като се обърна към Кришна: „О, Мадхусудана, добре ли прекара нощта? Както боговете разчитат на хилядоокия Индра, така и ние разчитаме единствено на теб да спечелим победа, а всъщност и вечно щастие. Самият ни живот зависи от теб. Затова, ако ти би искал, моля те да наредиш нещата така, че Арджуна да успее да изпълни обета си. Помогни ни да прекосим този океан от скръб и гняв. О, Мадхава, бъди ни лодка, за да не потънем в необятното море на Куру. Вечна слава на теб, о, Кришна, Хари, Вишну, Джанардана! Ти си най-великият от всички! Нарада каза, че си най-доброто и най-древното същество. Ти винаги закриляш отдадените си слуги, а днес ние търсим закрилата ти.“

Кришна изглеждаше поласкан, когато Юдхищхира спря да говори. Той отвърна с плътен глас: „Във всички светове, включително и в рая, няма друг стрелец като Арджуна. Този прекрасен герой ще убие всичките ти врагове. Аз ще карам колесницата му и ще направя всичко по силите си да му помогна. Днес ще видиш Джаядратха, принуден да поеме по пътя, от който никой не се връща. Лешояди, ястреби и чакали ще пируват с плътта му тази нощ. О, Юдхищхира, дори ако Индра и боговете му се притекат на помощ, той въпреки всичко ще отиде в обителта на смъртта. Довечера Арджуна ще ти докладва, че е убил владетеля на Синдху. Прогони мъката си и нека успехът те съпътства, Царю.“

Докато Кришна говореше, Арджуна влезе в събранието. Той се приближи и се поклони пред Юдхищхира, който веднага стана и го прегърна. Все още притискайки своя брат в обятията си, Юдхищхира каза: „Ясно е, Дхананджая, че днес ще постигнеш голяма победа. Появяването ти в този момент я предвещава, както и неотменната благословия на Кришна.“

Арджуна докосна нозете на брат си и отиде при Кришна, покланяйки му се дълбоко с допрени длани. После зае мястото си и Пандавите започнаха да обсъждат стратегията за деня. Бяха чули от шпионите си за намерението на Дрона да подреди формация, обграждаща Джаядратха, защитавана на всяко ключово място от най-могъщите воини. След като решиха каква да бъде подходящата контраформация, Пандавите се изправиха и се подготвиха за бой.

Кришна докара колесницата на Арджуна и я зареди с всевъзможни видове оръжия. Облечен в сияйна златна ризница, той я откара пред царската шатра. Арджуна излезе и обиколи почтително колесницата със своя Гандива в ръка. После се качи на нея, както слънцето се издига над планините на изток. Сатяки се качи при него и колесницата потегли. Поемайки, за да убие Джаядратха, Арджуна изглеждаше като Индра, придружаван от Варуна и Сурия, потеглящи да унищожат асурите.

Безброй музикални инструменти звучаха, докато бардове и брамини възпяваха славата на Арджуна и отправяха благословии. Слушайки песнопенията им и възхваляван от останалите воини, докато пътуваше към бойното поле, Арджуна се чувстваше уверен и нетърпеливо очакваше боя. Зад него повяваше приятен вятър, носещ уханията на небесни цветя.

Арджуна каза на Сатяки: „Мисля, че победата ми днес е сигурна. Всички тези знаци наоколо показват това, а и се чувствам вдъхновен. Скоро ще проникна до мястото, където стои Джаядратха, преминавайки през всички герои, желаещи да видят храбростта ми, а после да отидат в обителта на Ямараджа. О, силноръки, не забравяй най-важното си задължение да пазиш Юдхищхира. Никой не може да те победи в бой и царят е толкова защитен край теб, колкото и край мен. Ако ти си при него, аз ще мога спокойно да атакувам Джаядратха.“

Сатяки отговори, че няма да се отдели от Юдхищхира, доколкото това е по силите му. Двамата герои продължиха да разговарят, докато Кришна караше колесницата към равнината Курукшетра, където милиони мъже вече се бяха събрали за битката.

С наближаването на изгрева, Дрона започна да подрежда голямата си формация. Като повика Джаядратха, той каза: „Ще наредя на Карна да стои край теб. Собственият ми син, както и Шаля, Крипа и Вришасена ще му помагат. Ще разполагат с ескадрон от стохилядна конница, шейсет хиляди колесници, двайсет хиляди пехотинци и четиринайсет хиляди слона. Този отряд, на който ти ще се намираш в средата, ще е подреден в боен строй с формата на игла. Той ще бъде пазен от втори непристъпен боен ред с формата на лотос. Аз ще бъда начело на тази втора формация. Царят и братята му, както и много други могъщи воини, ще се намират също в нея. Отпред на тези две формации, ще строя в полукръг боен ред от войници, които никога не отстъпват в бой. В най-челната точка ще има формация, наподобяваща кола, която ще служи да увлече и плени всеки воин, достатъчно безразсъден да ни нападне от тази посока. Въобще, не мисля, че дори Шакра с гръмотевицата си в ръка би могъл да те достигне днес.“

Успокоен, Джаядратха отиде да заеме своето място във формацията. Докато минаваше сред войските, те надаваха бойните си викове: „Къде е Арджуна?“ — викаха. „Нека Бхима дойде, готови сме да се бием.“ Воините въртяха полираните си боздугани и размахваха мечовете си, опиянени от гордост, и ревяха неистово. Те удряха ръцете си и надуваха раковините си, движейки се бързо и радостно към бойното поле.

Постепенно, внимателно следвайки подробните напътствия на Дрона, Кауравите се подредиха в стратегическия боен ред, който учителят бе измислил. Армията се простираше на километри и приличаше на струпали се облаци, покрили земята. Тази удивителна формация изглеждаше толкова непристъпна, че никой не можеше и да си помисли, че е възможно да се проникне в нея. В самия ѝ тил се намираше Джаядратха, охраняван плътно от всички страни.

Дрона, облечен в бяла ризница и с красив тюрбан на главата, препускаше наоколо, правейки последните приготовления. Като гледаха сияйната му колесница с тъмночервените ѝ коне и със знаме, чиято емблема бе браминска кана за вода и еленова кожа, Кауравите ликуваха.

В небесата сиддхите и чараните гледаха надолу с удивление към Куру, строени в страховитата си формация: „Те без съмнение ще погълнат цялата земя с планините, океаните и горите ѝ.“

Дурьодхана оглеждаше армията си със задоволство. Все още притежаваше многочислена пехота, колесници, кавалерия и слонове. Той се вгледа насреща в приближаващата войска на Пандавите. Как въобще Арджуна щеше да изпълни обета си? Клетвата му бе твърде прибързана. По залез войната щеше да приключи. Взимайки богато украсения си лък, Дурьодхана заповяда на колесничаря си да потегли, нетърпелив битката да започне.

Когато Пандавите приближиха към врага, те видяха смаяни бойната формация, която сякаш нямаше край и приличаше на океан, заливащ бойното поле пред тях. Непоколебим, Арджуна каза: „О, Кришна, само погледни опита на Дрона да осуети обета ми. Предните редици се простират най-малко на трийсет километра, а ширината им трябва да е поне двойно по-голяма. Но аз ще намеря слабите им места и ще ги пробия с огнени стрели. Пред самите очи на Дрона ще посека порочния Джаядратха.“

Когато двете армии наближиха, един от братята на Дурьодхана, Дурмаршана, излезе начело на Кауравите. Ревейки яростно, той възкликна: „Вижте ме как ще спра Арджуна, както брегът удържа бурния океан. Нека всички гледат как разгневеният и неукротим Дхананджая се сблъсква с мен, както огромна скала се сблъсква с друга. О, воини, останете или се оттеглете, ваша воля. И сам ще се сражавам срещу Пандавите, за да увелича славата и доброто си име.“

Дурмаршана се понесе през бойното поле, започвайки боя. В далечината той видя колесницата на Арджуна с Хануман на извисяващия ѝ се флаг. Ревовете на небесната маймуна се чуваха чак сред редиците на Кауравите. Те се смесваха със звуците от раковината на Арджуна, с която той тръбеше непрестанно, докато препускаше към врага. Тези два звука изпълваха сърцата на Кауравите с тревога, карайки ги да си спомнят колко яростно се сражава Арджуна, когато е гневен. Дрона накара музикантите си да засвирят весели мелодии, но полето вече ехтеше от оглушителен шум.

Арджуна видя Дурмаршана да се носи към него и каза: „Карай бързо срещу кауравския принц, о, Мадхава. Ще приема предизвикателството му и ще накарам и него, и съюзниците му да се замаят.“

Кришна подкара колесницата право към началото на бойната формация начело на Кауравите. Докато се сблъскваше с Дурмаршана, Арджуна незабавно бе заобиколен от хиляди воини на колесници. Мислейки за сина си, той започна да ги избива безмилостно. Достигнал до връхната точка на гнева, Пандава изстрелваше стрелите си във всички посоки. Главите на вражеските воини падаха като лотоси, откъснати от стъблата. Златни ризници, опръскани с кръв, лежаха по земята. Колесниците бяха разтрошени, слоновете избити, а конете се лутаха, останали без ездачи. Обезглавени пехотинци тичаха лудо насам-натам, все още стискайки мечовете си, преди да паднат безжизнени на земята.

След кратка битка Дурмаршана бе победен и принуден да побегне. Ранен по цялото тяло, с разкъсана ризница и свалено знаме, той препусна надалеч от своя враг. Арджуна пощади живота му единствено от уважение към обета на Бхима.

За съвсем кратко време Арджуна бе избил няколко хиляди от враговете си. Колесницата му се движеше с такава скорост, че на кауравските войници им се струваше, че има стотици Арджуна. В ужаса и объркването си те се поваляха и избиваха едни други. Стенейки в агония и потънали в кръв, много герои лежаха, умиращи на бойното поле. Който и да излезеше срещу Арджуна, скоро биваше пронизан от фатална стрела. Никой не виждаше каквато и да било слабост у него, докато танцуваше по терасата на своята колесница с лък, постоянно опънат в кръг. Кришна управляваше конете несравнимо и винаги осуетяваше атаките на Кауравите.

Дрона и останалите кауравски водачи бяха смаяни, като гледаха как Арджуна изличава войските им, както слънцето разпръсква мрака. Убийството на Абхиманю определено го бе превърнало в друг човек. Той и преди бе непобедим, но сега се биеше обезумял от гняв, без да проявява никаква милост. Воините, които го бяха обкръжили, се спуснаха в бягство.

Като виждаше, че Арджуна притиска жестоко кауравските редици, Духшасана излезе напред с колесницата си и го предизвика. Подкрепяше го могъща дивизия слонове, които скоро наобиколиха Арджуна. Животните носеха големи хлопатари на шиите си, които звъняха, докато тичаха по полето.

Арджуна нададе яростен боен вик и започна да избива слоновете със среброперите си стрели, пронизвайки жилавата им кожа. Като хищно морско животно той се потопи в битката и нападна дивизията слонове, като започна да ги поваля един по един. Поразяваше всеки от слоновете със стотици остриета и те се сгромолясваха като скали, разбити от гръмотевица. Бълвайки фонтани от кръв, животните падаха с писъци на земята. Воините, сражаващи се на гърбовете им, бяха повалени от стрелите на Арджуна, които пронизваха по двама-трима от тях наведнъж.

Като видя, че слонската дивизия е разбита, Духшасана побягна. Невъзможно бе да се изправиш срещу Арджуна в това му настроение. Каурава препусна към Дрона и потърси закрила у него. Дрона облиза устни и се понесе през войските срещу Арджуна. Виждайки учителя си да препуска насреща му с вдигнати оръжия, Арджуна допря длани и наведе глава. Той извика: „О, брамине, пожелай ми успех и ме благослови. Искам да премина през тази непревземаема формация. За мен ти не се различаваш от собствения ми баща или от Юдхищхира и Кришна. Затова, както Ашватхама заслужава закрилата ти, така я заслужавам и аз. Позволи ми да мина. Искам да убия владетеля на Синдху. О, господарю, о, най-добър сред хората, нека обетът ми да се изпълни.“

„Бхибатсу, няма да можеш да убиеш Джаядратха, без преди това да си ме победил.“

След като каза това, Дрона изстреля сто стрели по Арджуна в бърза последователност. Пандава ловко ги контрира и атакува със сто от своите. Дрона удържаше атаката на Арджуна с лекота и незабавно прониза и него, и Кришна със стрели, наподобяващи пламтящи огнени езици. Той преряза тетивата на лъка на Арджуна и покри колесницата му със своите острия. Арджуна го атакува в отговор с шестстотин стрели, пуснати с такава бързина, че изглеждаше сякаш е изстрелял само една. После ги последва с други седемстотин, после с хиляда, после с десет хиляди, насочвайки ги към воините, помагащи на Дрона.

Виждайки, че отново избива огромен брой Каурави, Дрона прониза гърдите на Арджуна с могъща стрела с шипове. Тежко ранен от острието ѝ, Арджуна потрепери като планина по време на земетресение. Като дойде бързо на себе си, той извади стрелата, проникнала през ризницата му. После съсредоточи вниманието си върху Дрона, обсипвайки го с дъжд от стрели. Дрона атакува, като го покри със своите. Нито Арджуна, нито Кришна, нито колесницата им се виждаха, докато Дрона ги атакуваше с безбройните си стрели, летящи в непрекъснат поток.

Полагайки големи усилия, Кришна изведе колесницата надалеч изпод стрелите на Дрона. Когато излязоха от атаката му, той каза: „Партха, няма време за губене. Джаядратха все още стои далеч-далеч оттук. Тази битка с Дрона може да продължава цял ден. Мини покрай него и да продължим напред с възможно най-голяма скорост.“

Арджуна осъзна, че Кришна е прав. Малка беше вероятността да победи Дрона, нито пък му бе приятно да се сражава с него. Като още веднъж допря длани, Арджуна извика: „Тръгвам си сега, господарю. Ти си мой учител и не желая повече да се бия с теб. Не съществува човек в трите свята, който да може да те победи. Моля те, благослови ме. Продължавам.“

Кришна подкара конете на Арджуна и колесницата се понесе, оставяйки Дрона вдясно. Докато минаваха покрай него, той се провикна: „Къде отиваш, Дхананджая? Уплаши ли се?“

Дрона отново изстреля порой от стрели по Арджуна, но Кришна караше колесницата толкова бързо, че никоя от стрелите не ги достигна. Въпреки че Дрона продължаваше да го вика, Арджуна бързаше напред, оставяйки го далече зад себе си. Юдхаманю и Уттамауджа, двама могъщи панчалийци, които си бяха проправили път до него, препуснаха редом, пазейки от двете страни колесницата му, докато се носеше сред вражеските редици.

Когато Дрона се втурна да преследва Арджуна, пандавският командир Дхрищакету го предизвика с рев. Дрона се обърна да го посрещне и бе незабавно обсипан с дъжд от стрели — и конете, и колесницата, и колесничарят му бяха покрити с поройните стрели на Дхрищакету. Дрона се разгневи като планински лъв, внезапно пробуден от дрямка. Той изстреля една остра като бръснач стрела, която разсече лъка на противника му. Тогава Дхрищакету взе друг лък и на мига изстреля нови сто стрели. Невъзмутим, Дрона пусна четири стрели с остриета като полумесец, които убиха конете на врага му и повалиха колесничаря му. Дхрищакету скочи от неподвижната си колесница с боздуган в ръка и връхлетя върху Дрона. Въртейки оръжието си докато тичаше, той го хвърли с цялата си мощ и боздуганът полетя към Дрона, изригващ искри. Дрона без бавене изстреля дузина стрели с глави като чукове, които разбиха боздугана на парчета. Тогава Дхрищакету вдигна дълго копие от земята и го хвърли с всичка сила, но учителят на Куру отново го посече в полета му. После Дрона сложи една дълга стрела анджалика на своя лък. Зареждайки я с могъщи мантри, той я пусна от напълно обтегнатия си лък и тя улучи Дхрищакету в гърдите. Стрелата премина през цялото тяло на царя на Чхеди и се заби в земята зад него.

Виждайки врага си повален на земята, Дрона се огледа наоколо за Арджуна, но Пандава бе изчезнал в множеството. Дрона реши бързо да потегли към Джаядратха. Без съмнение не след дълго щеше да му се удаде възможността да се срещне с Арджуна там.

След като остави Дрона, Арджуна навлезе сред редиците на Кауравите. Както болестта измъчва тялото, така и той терзаеше враговете си със своите стрели. Ревейки и надувайки раковината си, Арджуна атакуваше Кауравите като обезумял и открай до край ги обсипваше със стрели от Гандива. Те улучваха безпогрешно хора, коне и слонове, оставяйки ги на място обездвижени. Критаварма предизвика Арджуна, пренебрегвайки дългогодишното им приятелство. Пандава и вришнеецът се сражаваха. Никаква разлика нямаше в уменията на двамата, докато противопоставяха оръжие на оръжие. Изглеждаше сякаш Ямараджа се бие срещу олицетворението на смъртта. Стрели, заредени с мантри, се сблъскваха във въздуха с могъщи взривове. И двамата мъже обикаляха един около друг, сипейки безспирни потоци от стрели. И двамата бяха пронизани по целите си тела, търсейки слабите места на врага си.

Кришна отново каза на Арджуна: „Не го щади. Губиш твърде много време. Забрави за близостта си с него и го повали веднага.“

Подтикван от напомнянето на Кришна, Арджуна изстреля поток стрели по Критаварма, които разбиха лъка му и го зашеметиха. Възползвайки се от възможността, Арджуна мина покрай него и навлезе в редиците на Кауравите. Когато Критаварма отново дойде на себе си, той бе нападнат от двамата защитници на Арджуна, които го задържаха, докато Арджуна продължаваше напред.

Тогава царят на Калинга, Шрутаюш, атакува Арджуна. Размахвайки огромен боздуган, той бързо се приближи към Пандава. Арджуна изстреля три дузини стрели по него, а царят взе собствения си лък, отвръщайки му с петдесет от своите. След тази размяна на стрели, Шрутаюш скочи от колесницата си и се нахвърли върху Арджуна с вдигнат високо боздуган. Шрутаюш, синът на реката Парнаса, бе получил от Варуна благословията боздуганът му да бъде неотразим. Полубогът обаче го бе предупредил: „Не нападай някого, който не се бие; иначе това оръжие ще те убие.“

В разгара на битката Шрутаюш забрави предупреждението на Варуна. Достигайки до колесницата на Арджуна, той стовари боздугана си върху Кришна със силен удар. Кришна посрещна удара с широките си рамене, без да потрепне, както планината понася непоклатимо бурята. В потвърждение на думите на Варуна обаче боздуганът на Шрутаюш се завъртя, когато той го вдигна отново да удари Кришна, като смаза главата му и го уби. Кауравите простенаха, виждайки героя да загива от собственото си оръжие. Армията му се разбяга с викове на ужас.

Судакшина, принцът на Камбоджа, предизвика Арджуна и изстреля стотици стрели по него. Арджуна отби стрелите, а Судакшина хвърли страховито желязно копие, украсено с камбанки и дълъг заострен връх. То пламтеше сияйно и хвърляше искри, докато летеше. Улучен от копието, Арджуна падна на колене в безсъзнание. Кришна бързо заобиколи настрана с колесницата, докато Арджуна дойде на себе си.

Изправяйки се на крака, Арджуна облиза ъгълчетата на устните си и се вгледа в Судакшина. После обтегна Гандива до ухото си и изстреля дъжд от стрели, които разбиха колесницата на принца. След това го улучи в гърдите със стрела, заредена с мощта на гръмотевица. Принцът падна надолу с главата от разбитата колесница като дърво, изтръгнато из корен.

След като уби принца, Арджуна се сражава с армиите на шурасените, абхисахите, шините и васатите. Врязвайки се сред тях, той ги разпръсна с оръжията си. Невъзмутим пред пороя стрели, които го заливаха, Арджуна или ги отбиваше със своите собствени, или те се счупваха в непробиваемата му ризница. Той унищожаваше воините, сякаш бе упълномощен от Ямараджа да причини края на света. Напредвайки все по-близо към Джаядратха, Арджуна оставяше зад себе си следата на опустошението. Шейсет хиляди от противниците му бяха избити за по-малко от час. Оцелелите се обърнаха в бягство, викайки към Дурьодхана и Дрона за закрила.

Тогава трима от синовете на Шрутаюш атакуваха Арджуна, надявайки се да отмъстят за баща си. Те бяха могъщи воини. За известно време колесницата на Арджуна едва се виждаше изпод пороите от оръжия, с които го обсипваха. Стрели, копия и ланцети падаха върху Арджуна и Кришна. Те приличаха на два върха на голяма планина, обливани от дъждовете на страшна буря. Постепенно обаче Арджуна спря оръжията на противниците си и колесницата му отново се появи на полесражението. Поставяйки дълга златиста стрела на лъка си, той призова оръжието Шакра, дарено му от царя на боговете. Хиляди стрели се понесоха към принцовете като камшици на светкавици, посичайки всичките им стрели и други оръжия. Тези смъртоносни остриета поразиха принцовете с ужасяваща сила, откъсвайки ръцете, краката и главите им. Много хиляди от кауравските воини, поддържащи принцовете, бяха също унищожени.

След като срази тримата принцове на Калинга, Арджуна нададе победен вик и се хвърли сред гъстите редици Каурави, стоящи между него и Джаядратха. Докато останалите Пандави и войските им се сражаваха с най-силните кауравски воини, Арджуна се носеше из армията им като бушуващ пожар. Всички останали пандавски воини бяха останали далече назад, докато той си проправяше път сред врага.

Като научи, че Арджуна неотклонно приближава към царя на Синдху, Дурьодхана отиде да говори с Дрона, който се бе върнал на позицията си недалеч от кауравския принц. Дрона бе разсъдил, че е най-добре да стои близо до Джаядратха и да помага на генералите си. Щеше да има по-голям шанс да устои на Арджуна, ако край него бяха Крипа, Карна и Ашватхама. На Пандава щеше да му е трудно да мине отново покрай него.

Дурьодхана погледна с безпокойство към военачалника си: „О, учителю, Арджуна разгромява армията ни. Като огън сред сухи дървета, пожарът на Дхананджая, раздухван от вятъра на гнева му, поглъща нашата войска. Воините, пазещи Джаядратха, треперят от страх. Ти си единственото ни убежище. Всички, излезли да се бият днес вярват, че Арджуна не може да се измъкне жив, ако ти се сражаваш с него. О, славни, очевидно е, че ти си привързан към Пандавите и аз се обърках, не знаейки какво да направя сега.“

Гласът на Дурьодхана бе умолителен. Той тревожно се оглеждаше из полето. Карна стоеше недалеч с извадени оръжия, но дори за него щеше да е трудно да спре Арджуна в сегашното му настроение. Единствено Дрона би могъл да го спре, стига да пожелаеше. Не съществуваше воин във всички светове, способен да победи Дрона в битка. Като учител на Арджуна, той знаеше всичко за начина, по който се биеше, както и всичките му слабости. Можеше да има една-единствена причина защо все още не беше убил Арджуна.

Дурьодхана се намръщи: „С всичките си сили винаги съм се старал да те удовлетворявам, велики брамине, но ти очевидно не цениш служенето ми. О, притежателю на безмерно геройство, въпреки че сме ти предани, ти очевидно не ни мислиш доброто. Въпреки че живееш от хляба ни, ти не защитаваш интереса ни. Сега разбирам, че си като острие, натопено в мед. Ако не ме беше уверявал, че ще успеем, нямаше да спра Джаядратха да не се връща в царството си. Какъв глупак съм, че ти се доверих и в резултат на това всъщност го поднесох в жертва. Човек може да избяга дори от ръцете на смъртта, но няма шанс Джаядратха да се измъкне, срещне ли разгневения Арджуна в бой.“

Дурьодхана избърса сълзите на безсилието и неудовлетворението си, опитвайки се по всякакви начини да подтикне Дрона да атакува Арджуна. Страхувайки се, че може да постигне обратния ефект, той му заговори по-внимателно: „О, учителю, прости ми думите, понеже съм изтерзан от мъка. Падам в нозете ти. Умолявам те, спаси Джаядратха, а с него и цялата ни армия от побеснелия непобедим Арджуна.“

Дрона изглеждаше отегчен. Колко пъти трябваше да говори едно и също на Дурьодхана? „Не съм оскърбен от думите ти, о, господарю на хората. За мен ти си също като собствения ми син. Затова и се опитвам по всякакъв начин да ти помагам. Предложих ти благоразумен съвет, но ти не ме послуша. Дадох обети в твоя полза, с пълното намерение да ги спазя. Пред всички обещах да пленя Юдхищхира, но това не помогна. Сега отново се заклех да закрилям Джаядратха, но как е възможно това, когато сме изправени срещу Арджуна и Кришна, намиращи се заедно на една и съща колесница? Мога единствено да вложа всичките си усилия; но не мога да контролирам резултатите. Съдбата има последната дума, независимо от всички човешки усилия, а господарят на съдбата стои изправен до Арджуна.“

Дрона поклати глава и се огледа наоколо си сред гъстите редици воини, охраняващи Джаядратха. Несъмнено скоро всички те щяха да бъдат мъртви. Арджуна нямаше да пощади никого в намерението си да убие царя на Синдху, а Кришна щеше да направи всичко възможно приятелят му да успее да спази обещанието си. Той вече бе показвал това достатъчно пъти. Дурьодхана обаче беше грешник и не можеше да проумее тази проста истина.

Махвайки с длан, Дрона посочи ескадроните наоколо си: „Тези войски са последната линия от защитници около Джаядратха. Няма отново лично да изляза срещу Арджуна, тъй като съм нужен тук. Нито пък той ще иска да се бие сега срещу мен. Когато се опитах да го предизвикам, той просто ме отмина.“

Дрона разбираше сам, че положението е отчайващо. Пандавите добре бяха обмислили стратегията си. Войските им напредваха плътно след Арджуна, възползвайки се от безпорядъка, който той създаваше. Всички могъщи кауравски воини бяха заети на различни места по бойното поле, като или се сражаваха, или стояха на ключови позиции в защита на Джаядратха. Някой трябваше да спре Арджуна, но единственият наличен бе Дурьодхана.

Дрона продължи: „О, принце, ти си могъщ махаратха, притежаващ слава, и си умел в побеждаването на враговете си. Отиди там, където се бие Арджуна. Предизвикай го самият ти и спри напредъка му.“

Дурьодхана го изгледа изненадан: „О, учителю, нима наистина очакваш от мен да спра Арджуна? Може да съм способен да победя Индра, въоръжен с мълнията му начело на небесните войнства, но няма да бъде възможно да победя Арджуна. Той вече преодоля теб и Критаварма, а освен това изби всички владетели на Калинга. Посече и безброй яростни варварски вождове. Как бих могъл да изляза насреща му? О, велики, аз завися от теб. Умолявам те, спаси честта ми.“

„Каквото казваш, е вярно, Царю. Никой не може да победи Арджуна. При нормални обстоятелства не бих рискувал живота ти срещу него, но сме изправени пред лицето на страшно бедствие. Въпреки това, не бива да се боиш. Ще те направя непобедим дори за Арджуна. Ще пристегна по такъв начин ризницата ти, че тя ще стане непробиваема и за човешки, и за божествени оръжия. Дори и създанията на трите свята да се втурнат заедно насреща ти, даже и тогава не бива да се страхуваш. Единствен Арджуна знае как да пристяга ризницата си така и никой друг на бойното поле. Свали бронята си, Царю, а аз ще ти я вържа отново, мълвейки древните мантри, произнесени от самия Брахма. Тогава можеш да излезеш без страх срещу могъщия Пандава.“

Дурьодхана бързо свали златната си ризница. След като Дрона докосна вода за пречистване и изплакна устата си, той му я постави отново, рецитирайки мантри. Когато свърши, каза: „Сега можеш да се изправиш срещу всеки враг безнаказано. Тази божествена броня, призована чрез молитвите ми, първо бе дадена от Брахма на Индра. Облечен в нея, Индра се сражава и победи Вритрасура, който бе победил всички останали божества. Върви, Царю, и излез срещу Арджуна. Няма време за губене.“

Когато слънцето достигна пладне на тринайсетия ден, много страшни битки кипяха между почитаните воини и от двете страни. Дхрищадюмна неотклонно се стремеше напред, надявайки се да се изправи в двубой срещу Дрона. Бхима неспирно търсеше синовете на Дхритаращра, а Юдхищхира се сражаваше срещу Шаля и дивизията му воини. Сатяки се би срещу Бахлика, Сахадева срещу Шакуни, Гхатоткача и ордите му от ракшаси срещу Аламбуша и сподвижниците му, а всички останали главни воини сред Пандавите се биеха срещу равни по могъщество противници. Сражавайки се с човешки и божествени оръжия, великите воини бяха красива гледка на бойното поле, докато се атакуваха и контраатакуваха едни други, проявявайки всичките си умения.

Междувременно Арджуна продължаваше да се врязва в гъсто строените кауравски войски. Научавайки вестите за напредването му, Джаядратха трепереше от страх. Карна и Ашватхама стояха край него с унили лица. Все още на цели трийсет километра от Джаядратха, Арджуна се биеше безмилостно. Със смъртоносните си стрели той правеше пробиви в защитата на врага, през които Кришна бързо придвижваше колесницата. Където и да отидеше колесницата, Кауравите отстъпваха като мрака по изгрев. Стрелите на Арджуна избиваха хора, застанали на цели три километра разстояние. Добре закалените му и полирани стоманени стрели се сипеха от небето като дъжд от метеори. Докато Арджуна унищожаваше противниковите дивизии, Кришна объркваше щурма им с ловкото си управление, демонстрирайки различни изкусни маневри, докато колесницата се движеше в кръг, назад или настрани.

Понякога Арджуна напредваше бързо, друг път бавно, но никой не го видя да спре да се бие дори за миг. Лъкът му бе постоянно обтегнат, стрелите му се сипеха в безспирни потоци. Нужна бе голяма смелост дори да погледне към него човек. Хиляди воини се втурваха насреща му и загиваха като насекоми в пожар.

Когато слънцето започна да слиза надолу, Винда и Анувинда, двамата принцове на Аванти, нападнаха Арджуна. И двамата бяха махаратхи и се нахвърлиха върху Арджуна едновременно от двете му страни. Ревейки ликуващо, безстрашните воини връхлетяха към него, изстрелвайки дългите си стрели със стотици.

Изненадан от внезапното им появяване, Арджуна бе тежко ранен от повече от шейсет стрели. Кришна бе улучен от още толкова, а конете бяха пронизани с по двайсет всеки. Пламнал от гняв, Арджуна извади стрелите им и насочи своите собствени към противниците си, търсейки уязвимите им места. Той уцели двамата принца и спря атаката им. Винда и Анувинда нададоха бойните си викове и покриха Арджуна с порой от стрели. Без да обръща внимание на щурма, Арджуна внимателно се прицели с две широкоглави остриета и строши едновременно и двата им лъка. С още две стрели повали знамената им, а с дузина други уби конете и колесничарите им. Всичко това стана само за мигове. Преди принцовете да успеят да направят каквото и да било, Арджуна изстреля една сърповидна стрела с цялата си мощ и отсече главата на Винда.

Виждайки брат си убит, Анувинда скочи от колесницата си, ревейки от ярост, и грабнал боздугана си, се втурна срещу Арджуна. Решен да отмъсти за смъртта на Винда, той тичаше като променяше умело посоката си на движение и като достигна до колесницата на Арджуна, стовари с всичка сила боздугана си по главата на Кришна. Кришна не помръдна. Разярен до крайност, виждайки Анувинда да удря Кришна, Арджуна изстреля пет къси стрели, които отсякоха ръцете, краката и главата му. Принцът падна като парчета от скали, разбити от взрив.

Като видяха, че и двамата им водачи са убити, воините на Аванти се втурнаха като един към Арджуна. Пандава ги избиваше със стрелите на своя Гандива, наподобяващи дъжд от искри, излетели от огромен огън. Въртейки се в колесницата си, той изпепеляваше армията, както пожарът изпепелява гора в края на лятото. Тогава хиляди други воини се нахвърлиха върху Арджуна. Колесницата му напълно се изгуби сред неприятелските редици. За Кришна бе невъзможно да се движи в която и да било посока. Сред кипежа на битката, той извика: „О, Партха, сражението е толкова интензивно, че дори нашите небесни коне се измориха. Все още сме далеч от Джаядратха, а те се нуждаят от почивка.“

Без да спира да се бие, Арджуна отговори: „О, Мадхава, ще проправя път през тези врагове. Тогава ще можеш да преведеш по него колесницата, да разпрегнеш конете и да ги оставиш да отпочинат. Извади стрелите от телата им, докато аз удържам тези воини.“

Арджуна насочи плътен порой стрели към враговете си и ги отблъсна. После скочи от колесницата, като не спираше да сипе безброй стрели, а Кришна я откара надалеч от него. Когато Кауравите видяха Арджуна да се бие слязъл от колесницата си, решиха, че е настъпило времето на победата им. Ревейки дори още по-силно, без да обръщат внимание на Кришна и колесницата, те насочиха всичките си оръжия срещу Арджуна. Той се въртеше на всички страни, изстрелвайки навсякъде смъртоносни стрели. Смаяните Каурави не намираха ни най-малък пропуск в защитата му. Да го приближат, означаваше да се хвърлят срещу плътна стена от стрели. Сблъсъкът на стрелите му с тези на неговите противници създаде пелена от огън над главите им. Изгорени, Кауравите отстъпиха.

Арджуна се втурна към мястото, където Кришна беше разпрегнал конете. Кришна му каза, че те се нуждаят от вода и той отговори: „Така да бъде.“ Обтягайки лъка си със златна стрела, поставена на него, Арджуна произнесе мантрите за призоваване на Варунастра. Той заби стрелата в земята и веднага се появи широко езеро с лебеди, патици и други птици, плуващи сред лотоси и лилии. Кристалночистото езеро бе пренесено от райските земи и бе прохладно и приятно. Лек вятър повяваше над водите му, а по бреговете му седяха небесни светци.

Призовавайки друго мистично оръжие, Арджуна изгради подслон край езерото, направен изцяло от стрели. Кришна се засмя и го възхвали. Той въведе конете под навеса, след като се бяха напили до насита, и те полегнаха на тревата. После Кришна извади стрелите им и нежно масажира телата им.

Кауравите се бяха прегрупирали и отново атакуваха Арджуна, който продължи да се сражава без колесница. Порои от стрели, копия и ланцети се сипеха върху него, но той оставаше непоклатим като Меру, посрещайки обилния порой оръжия, както планината посреща дъжда. Също както единствена алчността унищожава всички добри качества на човека, така и той сам унищожаваше враговете. Биейки се сам срещу безброй воини на колесници, коне и слонове, Арджуна изглеждаше прекрасен. Небесните обитатели го славеха, а и самите Каурави се възхищаваха на храбростта му. Те бяха удивени от появилите се езеро и подслон, които Арджуна бе създал. Въпреки вложените усилия и неблагоприятното положение да се сражава без колесница, те не можеха да го победят. Бързината, ловкостта и способностите му бяха недостижими. Докато той удържаше кауравските сили, Кришна запрегна конете и докара колесницата край Арджуна, а загадъчното езеро с всичките си птици, лотоси и мъдреци изчезна.

Качил се отново на колесницата си, Арджуна наду своята раковина, а Кришна пришпори конете и колесницата се вряза сред Кауравите, докато Арджуна сипеше смъртоносните си стрели във всички посоки. Както бурята вълнува океана, така и той опустошаваше вражеските редици. Кауравите бяха отблъснати назад, неспособни да го спрат по пътя му. Някои от тях се провикваха: „Позор за Дурьодхана! По негова вина земята сега е изправена пред това бедствие. Тези двама герои няма да пощадят никого.“ Други Каурави казваха: „Дхритаращра трябва да започне приготовленията за посмъртните ритуали на Джаядратха. Царят на Синдху ще загине днес.“

Арджуна неумолимо препускаше напред. Само четири часа оставаха до залез, а пред него все още се простираха петнайсет километра войска. Най-смелите сред Кауравите го атакуваха, но като реки, вливащи се в океана, не се завръщаха. Други воини, завладени от страх като атеисти, отклонили се от писанията, обръщаха гръб на битката, навличайки си срам и грях.

Огнецветната колесница, управлявана от Кришна, приличаше на слънчевата колесница на Сурия, управлявана от Аруна, докато се врязваше в редиците на Кауравите. Отпочиналите и освежени коне се втурваха напред, сякаш готови всеки миг да се вдигнат в небето. Арджуна и Кришна изглеждаха като две огнени слънца, изгрели заедно в края на епохата. Всеки, който се доближеше до тях, загиваше от оръжията на Арджуна и падаше безжизнен на земята. Кауравите, изправени срещу него, бяха обезверени и отчаяни. Те напразно се опитваха да му попречат да стигне до Джаядратха, но за по-малко от час Арджуна вече виждаше в далечината високото знаме на Дрона. С триумфиращ вик той каза: „Гледай, ето там е знамето на учителя, Мадхава! Мисля, че сме съвсем близо до царя на Синдху. Не може да е по-далеч от няколко километра.“

Кришна отново посъветва Арджуна да заобиколи Дрона, за да не губи време, но Дрона вече го беше видял и изстрелваше стрели, които прелитаха повече от три километра и пронизваха и него, и Кришна. С кървящи рани, те приличаха на две разцъфнали дървета карникара. Кришна откара колесницата надалеч от атаката на Дрона, оставяйки помежду им ескадрони кауравски воини. После заобиколи в широк кръг дивизията на Дрона. Арджуна не спираше да сипе острите си стрели в безкрайни порои, поваляйки хора, коне и слонове навсякъде.

Когато Арджуна достигна на няколко километра от Джаядратха, внезапно го нападна Дурьодхана. С ярко сияеща непроницаема ризница, кауравският принц нададе мощен рев и препусна напред. Приближавайки с колесницата близо до своя враг, той извика предизвикателството си.

Кришна спря конете и каза: „Виж могъщия син на Дхритаращра, застанал безстрашно насреща ти. Той пламенно мрази Пандавите и е съвършен воин, способен да се сражава наведнъж с многобройни врагове. Мисля, безгрешни, че е настъпил мигът, в които да се изправиш срещу него. От това ще зависи победата или поражението ни. Унищожи го със силата на гнева си, о, Партха. Съдбата ти го изпраща. Защо ли е готов да рискува така живота си? Със сигурност скоро ще съжалява за безразсъдството си. Повали този грешник и войната ще приключи. О, Арджуна, убий го и изкорени злото сред Кауравите.“

Арджуна се взираше гневно в крещящия Дурьодхана: „Така да бъде. Отведи ме при този недостоен човек. Ще го накажа със смъртоносните си стрели и така ще отмъстя за нещастията, които причини на Драупади.“

Кришна подкара колесницата към Дурьодхана. Като видяха, че Каурава не проявява страх пред могъщите си противници, много воини завикаха ликуващи и го приветстваха. Други изстенаха тежко, считайки, че Дурьодхана ще бъде принесен като гхи в жертвения огън на битката, и извикаха с ужас: „Царят ще бъде убит! Царят ще бъде убит!“

Чувайки виковете им, Дурьодхана се засмя: „Не се страхувайте! Скоро ще пратя тези двама воини в обителта на смъртта.“

След това предизвика Арджуна: „О, Партха, покажи храбростта си. Използвай всички оръжия, които си научил от Дрона и получил от боговете, и виж как ще отблъсна атаката ти. След това ще откъсна главата ти, както и тази на Кришна.“

Дурьодхана без бавене прониза Арджуна с три стрели, полетели невидими към него. С четири улучи всеки от конете му, а с още десет рани Кришна. С други добре насочени стрели, Дурьодхана разкъса камшика в ръцете на Кришна и той падна на парчета на земята. Арджуна опъна Гандива назад до ухото си и изстреля четири стоманеноглави стрели, които изсвистяха във въздуха. Удряйки се в ризницата на Дурьодхана, те паднаха на земята, без да го наранят. Арджуна пусна нови шестнайсет стрели, които също бяха отбити от бронята. Изстреля други двайсет с още по-голяма сила, но те също не можеха да преминат през необикновената ризница.

Като видя това, Кришна каза с изненада: „Не съм виждал такова нещо преди. Твоите стрели са способни да пробият земята, а сега падат безполезни, отбити от бронята на Дурьодхана. Всичко наред ли е с теб, Партха? Да не би Гандива да губи мощта си? Защо си неспособен да пронижеш врага си? Сега не е време за провали. Каква е причината за това?“

Арджуна разбра. Взирайки се в смеещия се Дурьодхана, той отговори: „Мисля, че днес Дрона е вързал ризницата на Дурьодхана. Тя носи в себе си силата на трите свята. Единствен Дрона знае тази тайна и я бе предал на мен. Никое оръжие не може да пробие тази броня. Ти несъмнено знаеш това, Кришна, тъй като знаеш всичко. Но виж как този безумец е застанал насреща ми. Прилича на жена, облечена в ризница, която не знае как да се възползва от положението си. Макар да е защитен от непробиваема броня, аз въпреки всичко ще го победя. Виж как ще го поваля с атаката си.“

Дурьодхана стоеше безстрашен на колесницата си и викаше подигравателно на Арджуна: „Опитай отново, Партха. Струва ми се, че губиш сили.“ Той изстреля гъст порой стрели, които покриха Арджуна и Кришна. Кауравите, наблюдаващи боя, с наслада гледаха колко неуязвим бе Дурьодхана за атаката на Арджуна. Те зареваха и заудряха барабаните си.

Отбивайки стрелите на Дурьодхана, Арджуна се разгневи. С принудена усмивка той уби четирите коня на Дурьодхана. След това разби на парчета колесницата му със сто стрели с остриета чукове. Взимайки други четири стрели с удължени острия, той ги зареди с мантри и съсредоточено ги насочи срещу Каурава. Стрелите улучиха Дурьодхана по върховете на пръстите, единствената непокрита част от тялото му, докато той изстрелваше собствените си стрели. Дурьодхана извика от болка, докато те се забиваха под ноктите му, и хвърляйки лъка си, заскача по терасата на колесницата си, като размахваше ръката си в агония.

Виждайки болката на своя предводител, останалите кауравски воини се втурнаха да го спасяват. Те наобиколиха Арджуна с колесници, коне и слонове. Крипа, който се бе притекъл на помощ на Дурьодхана, го качи на колесницата си, носеща емблема с бик, и го отнесе на сигурно място.

Арджуна отново започна да громи кауравската армия. Той скоро успя да се измъкне от нападателите си. Когато колесницата му излезе от вражеските редици, и той, и Кришна надуха раковините си с всичка сила. Този звук изпълни бойното поле и ужаси Кауравите. Джаядратха също го чу в далечината и застина на колесницата си, вглеждайки се уплашено в посоката, от която идваше звукът.

Назад по бойното поле останалите Пандави се сражаваха, избивайки хиляди неприятели. Загубите и от двете страни бяха огромни. Земята отново доби ужасяващ вид, осеяна с труповете на убити хора и животни, лежащи сред останките от колесници, брони и оръжия.