19

След смъртта на Джаядратха кауравските воини дадоха воля на скръбта си. Като виждаха колко много от тях загиват, те проклеха Дхритаращра и неговия син. Укорявайки ги за злонамерената им политика, воините възхваляваха Юдхищхира и братята му. Потънал в отчаяние, Дурьодхана се прибираше обратно към лагера си. Той седеше на терасата на своята колесница с ниско наведена глава. Неспособен да погледне когото и да било, умът му бе вглъбен единствено върху събитията от деня. Несъмнено нямаше воин, равен на Арджуна. Нито Дрона, нито Крипа, нито дори Карна можеха да застанат насреща му. Всъщност дори цялата армия не можа да го спре да убие Джаядратха. Дурьодхана стенеше от мъка. Влизайки в шатрата си, той седна на своя трон, последван от Дрона и останалите генерали. В лагера му не свиреше музика, бардовете не пееха.

Опитвайки се да запази хладнокръвие, кауравският принц се обърна към Дрона с разтреперан от мъка глас: „О, учителю, виж клането, което бе извършено сред царете избрали да се бият на наша страна. Дори могъщият Бхишма лежи повален на бойното поле. Пандавите избиха седем акшаухини от войските ни. Днес твоят ученик изпълни обета си и уби Джаядратха, въпреки че ти му противопостави непробиваема бойна формация. Много наши съюзници заминаха за обителта на Ямараджа. Как ще мога да изплатя дълга си към тях? Аз не съм нищо повече от страхливец, погубил приятелите и роднините си. По-добре да потъне вдън земя такъв порочен скъперник и ненавистник на добродетелта като мене! Собственият ми дядо лежи на легло от стрели заради проклетите ми желания. Какво ще ми каже, като се срещнем на онзи свят?“

Дурьодхана замълча и искрено заплака. Той скри лице в шепите си и започна да вика имената на убитите си братя. Карна се приближи да го утеши. Постепенно той се овладя. Поседя известно време с поглед, втренчен в нищото, без да знае какво да направи, и въздишайки тежко. Умът му се люшкаше между отчаянието и жаждата за отмъщение. Не всичко беше изгубено. Кауравите все още имаха Дрона, Карна, Ашватхама и други могъщи герои. Може би все още можеха да победят Пандавите, или поне да пленят или убият Юдхищхира. При всички случаи, да се предадат бе невъзможно. По-добре да загинат до последния човек, отколкото да предоставят царството на Пандавите след всичко случило се. Това беше най-малкото, което оцелелите Каурави можеха да направят за убитите си съюзници.

Със стичащи се по лицето сълзи, Дурьодхана продължи: „О, най-добри воини, кълна ви се, че ще намеря покой само когато убия Пандавите или падна убит от тях. Ще последвам пътя, по който поеха приятелите и близките ни. Като ни виждат победени от враговете ни, нашите воини са неуверени в силите ни и възхваляват Пандавите. След като Бхишма падна, а ти не се сражаваш с пълна сила, учителю, войските ни чувстват, че са без закрила. Изглежда единствен Карна е загрижен за успеха ни. Като глупак аз се оставих да завися от някого, който е приятел само на думи. Алчен за богатства и греховен, с ум, заслепен от желания, аз разчитах на план, който бе сигурно, че ще бъде осуетен. В резултат на това, Джаядратха и толкова много други велики царе лежат мъртви на бойното поле. Затова моля за позволението ти, о, Дрона, да дам живота си в тази битка, както направиха всички тези герои.“

Дрона свали шлема и дългите си ръкавици и ги постави край себе си. Жилавите му ръце бяха целите в рани от стрели и опитни лечители мажеха с билкови мехлеми прорезите. Но укорителните думи на Дурьодхана го засегнаха по-дълбоко от раните. Той се обърна към принца: „Защо ме пронизваш, Царю, с думи, остри като ножове? Колко пъти ти казвах, че никой не може да победи Арджуна в бой. След като видях Бхишма повален, аз се убедих, че сме обречени. Заровете, които Шакуни хвърляше срещу Пандавите, сега се завръщат срещу нас като оръжия. Видура те предупреди за това, но ти не го послуша. Онзи, който пренебрегва съветите на доброжелателите си и действа на своя глава, е неразумен и скоро изпада в жалко положение. Вие навлякохте на всички ни тази беда, като доведохте Драупади в залата за събрания на Куру и я оскърбихте. Подобен грях не може да остане безнаказан.“

Дрона се беше наслушал на укорите на Дурьодхана. Той му напомни всички зли дела, които е извършил срещу Пандавите, давайки ясно да се разбере, че Кауравите няма кого друг да обвиняват за сегашните си страдания, освен самите себе си. Много пъти бяха предупреждавани, че войната с Пандавите няма да им донесе победа. Дрона се взря в Дурьодхана и в оцелелите му братя. Бхима вече бе избил половината от тях. Останалите представляваха жалка гледка в скръбта и безсилието си. Дрона чувстваше, че все пак е негов дълг да им осигури цялата закрила, на която бе способен, но оставаше малко надежда. Застанал с длан, поставена на ръкохватката от слонова кост на своя меч, той каза: „Като ме виждаш да потъвам в океана на пандавската сила, не бива да усилваш мъката ми, Царю. Чуй какъв е последният ми обет. Няма да сваля отново ризницата си, докато не убия всички панчалийци. А моят син ще избие сомаките. Когато тези две армии бъдат изличени, може и да успеем да победим Пандавите.“

Дрона посочи към Крипа: „Ето тук стои непобедимият ачаря. Враговете ни не могат да го убият. Нека той вложи всичките си сили да погуби царете, съюзили се с Пандавите. О, Дурьодхана, почети брамините и им поднеси дарове. Направи приношения в свещения огън, за да умилостивиш божествата. Ще направим едно последно велико усилие. Утре ще препускам начело на армията ти с блеснали оръжия. Ще ме видиш да се врязвам в редиците на Пандавите като лъв, втурнал се сред стадо крави.“

Зарадвани от думите на Дрона, Кауравите бавно се оттеглиха за през нощта, изтощени от дневната битка.

Дхритаращра седеше безмълвен на трона си. Край него Санджая нежно потупваше челото му с мека кърпа, натопена в студена вода. Старият цар бе изгубил съзнание, когато бе чул как Бхима е избил още трийсет от синовете му за един ден. Когато се свести, той научи, че Арджуна бе успял да изпълни клетвата си и бе убил Джаядратха. Вцепенен и онемял от мъка, той едва чуто стенеше. Нима имаше някаква надежда за Кауравите, след като цялата им армия не бе успяла да попречи на Арджуна да стигне до царя на Синдху? Слепият монарх промълви с глас, който бе едва доловим: „О, най-добър сред всичките ми слуги, кажи ми как са сега оцелелите ми синове, след като видяха, че армията им е разбита, а Джаядратха е мъртъв? Ден след ден славата ни се топи. Безброй могъщи воини, които бяха на наша страна, загинаха. Всичко това се случва заради превратните влияния на съдбата.“

Дхритаращра простена, клатейки глава: „Арджуна се вряза във войските ни, въпреки че са защитавани от Дрона и Карна. Дори боговете не биха могли да го спрат. Той е непобедим като бушуващ океан. А освен него съществува и Бхима. Половината от синовете ми са мъртви. Бхима няма да намери покой, докато не избие и другата половина. В същото време Арджуна, подпомаган от Дхрищадюмна и Сатяки, ще унищожи останалите герои на Куру. Трудно е за вярване. В началото на войната армията ни надвишаваше двойно пандавската. Сега останаха едва четири от нашите единайсет акшаухини срещу три от пандавските. Силите ни вече са почти равни.“

С наведена глава Дхритаращра слушаше как Санджая описва разговора между Дурьодхана и Дрона. Като чу, че учителят отново се е заклел да унищожи пандавските войски, старият цар се обнадежди. Войната не беше приключила. Дрона и Карна все още бяха живи, също Крипа, Ашватхама и много други воини. Те щяха да са изпълнени с гняв и желание да отмъстят за смъртта на Джаядратха. И вероятно Арджуна е изтощен от страшното си усилие. Все още можеше да настъпи обрат в събитията. Често войни, които са изглеждали безнадеждно загубени, са спечелвани само защото войските са били прегрупирани.

Виждайки, че Дхритаращра отново се изпълва с надежда, Санджая каза: „О, Царю, не забравяй, че водач и закрилник на Пандавите е Кришна. Именно с негова помощ Арджуна успя днес. Хората ти нямат шанс, когато са изправени срещу Кешава в боя. Той е вечният защитник на праведните и унищожителят на демоничните. Затънали в греховност и невежи за добродетелта, синовете ти навличат сами това бедствие върху себе си и върху своите приятели. Единствената им надежда е да върнат на Пандавите законната им собственост. Страхувам се обаче, Царю, че тази възможност отмина. И вината за това е твоя. Резултатът ще е масово унищожение на кшатриите.“

Дхритаращра си спомни невъобразимата форма, която Кришна бе проявил в залата, където той седеше сега. След това беше чувал много за славата му от ришите — но такива описания бе слушал и преди. Опитвайки се да накарат царя да се вразуми, мъдреците отново му бяха напомнили как Кришна бе избил много демони, способни да се преобразяват по своя воля, които бяха тормозили дори боговете.

Усещайки странно чувство на умиротворение при мисълта за Кришна, Дхритаращра каза: „Дори ако по някакъв начин успеем да победим Пандавите, пак ще трябва да се сражаваме с Кешава. За да защити интереса им, той ще вземе непобедимия си диск и ще се втурне срещу войските ми като всепоглъщащия пожар на вселенското унищожение. И след като погуби Куру, ще даде земята на синовете на Кунти. Не виждам как бихме могли да спечелим победа. Дурьодхана е невеж по отношение на позицията и могъществото на Кришна. Този безумец и неверник е роб на собствените си сетивни желания. Той никога не би могъл да разбере Абсолютната Истина. Прилича на дете, което иска да изгаси пожар с двете си ръце. Арджуна и Кришна са се слели сякаш в една душа. Целите и желанията им са едни и дори могъщият Шива не би могъл да ги спре.“

Мислейки за сина си, царят отново усети как сърцето му се изпълва с мъка. Щеше ли да го прегърне някога пак? Навярно не. Той сигурно щеше да загине на бойното поле. Но все пак пътеките на съдбата бяха неразгадаеми. Дори Кришна не бе успял да предотврати смъртта на Абхиманю. А със сигурност той не може да е искал синът на скъпия му приятел и на сестра му да умре. Осъзнавайки неизбежното, но и надявайки се то да не се случи, царят се изправи от мястото си и слугите му го отведоха. Той нареди на Санджая да дойде пак на другия ден и да му разкаже всички събития от нощта и как битката е започнала отново.

С изгрева на слънцето на четиринайсетата утрин, гневен от спомена за събитията от предишния ден, Дурьодхана каза на Карна: „Как Арджуна успя да премине през редиците ни вчера? Пред самите ти очи той уби Джаядратха. Дори с нечестната постъпка на Кришна това пак не би трябвало да е възможно. Синът на Шакра почти унищожи огромната ми армия. Със сигурност това е желанието на Дрона. Не мога да приема, че учителят се сражава с цялата си мощ. Ако се бе противопоставил на Арджуна с всичките си сили вчера, Джаядратха нямаше да бъде убит. Арджуна е изключително скъп на великодушния Дрона. Какъв глупак съм, че му се доверих, когато обеща да защитава Джаядратха. А сега съм отчаян.“

Карна не беше съгласен: „Не мисля, че трябва да обвиняваш учителя. Без да мисли за собствения си живот, той яростно се сражава с враговете ни. Не е негова вината, че не успя да спре Арджуна, насърчаван от Кришна да изпълни обета си. Облечен в непроницаема ризница и с Гандива в ръка, той е непобедим. За мен няма нищо чудно в това, че успя да победи Дрона. Пък и учителят е стар, вече не е толкова ловък и бърз. Как би могъл да се сравнява с Арджуна?“

Карна и Дурьодхана пътуваха на колесниците си, докато разговаряха. Пред себе си в далечината те виждаха разпростиращата се до хоризонта пандавска войска. С блестящи на слънцето ризници и оръжия, войските приличаха на сияещо море. Кауравските воини отговориха на бойните им викове с тръбенето на раковините си.

Карна си слагаше шлема, когато продължи: „Според мен съдбата е всемогъща. Независимо от усилията или многочислеността ни, независимо дори от това, че в нашата армия се намират най-великите герои, съдбата въпреки всичко прави безполезни старанията ни. О, Царю, човек, сполетян от превратната съдба, разбира, че всичките му усилия са напразни. Ние постоянно се противопоставяме на Пандавите, но въпреки това те винаги остават невредими. Не мисля, че с нещо ни превъзхождат — нито по интелект, нито по сила — нито пък ми се струва, че си направил погрешна преценка поради липса на разбиране. Единствено съдбата контролира всичко. Ако съдбата е повелила да страдаме, не е по силите ни да променим този факт.“

Дурьодхана мълчеше. Може би Карна бе прав. Съдбата определено беше благосклонна към Пандавите. Но тя винаги беше непостоянна. Сега несъмнено бе време да прояви благоволение и към него. Дрона се бе заклел да унищожи панчалийците и сомаките — почти всичко, което бе останало от армията на Пандавите. Ако спазеше обета си, все пак можеха да постигнат победа. Принцът стисна зъби и хвърли поглед към Дрона, който бе зает с подреждането на войските в боен ред. Нямаше полза да го укорява повече.

Колесницата на Дурьодхана достигна до останалите кауравски водачи и той започна да раздава заповеди и да се подготвя. След като решиха каква ще бъде стратегията за деня, Кауравите се подредиха във формация, наподобяваща костенурка. В отговор на това Пандавите строиха войските си в боен ред, оформен като акула. Двете армии се сблъскаха с ликуване, удряйки оръжията си. Гъст облак прах се вдигна над бойното поле.

Решен да приключи конфликта възможно най-бързо, Бхима започна да търси оставащите кауравски принцове, препускайки сред вражеските редици. Незабавно го обкръжиха слонове и конници, сипейки оръжията си върху ревящия Пандава. Започна яростна битка. Дхрищадюмна и близнаците се втурнаха срещу армията на мадраките. Помнейки обета си, Сушарма и оцелелите самшаптаки предизвикаха Арджуна. Сатяки оставаше близо до Юдхищхира, за да го пази заедно с Шикханди и други воини на колесници.

Дрона се сблъска с панчалийците и ги обсипа с десетки хиляди стрели. Призовавайки небесните си оръжия, той ги избиваше бързо. Един могъщ цар на име Шиби, препускащ начело на сомаките, нададе бойния си вик и предизвика Дрона. Той го улучи с трийсет стрели и уби колесничаря му. Дрона се разгневи и го нападна с десет стоманени стрели. Те умъртвиха четирите коня на Шиби, повалиха флага му и отсякоха главата на царя, както стоеше, готов за бой.

Дурьодхана изпрати друг колесничар на колесницата на Дрона и учителят продължи да се сражава с панчалийците и сомаките едновременно.

Бхима бе обкръжен от много кауравски принцове, нападнали го едновременно от няколко страни със стрелите си. Без да трепне от атаката им, Бхима скочи от колесницата си и се хвърли върху един от тях. Като се качи на колесницата му, той го заудря с юмруци. Принцът падна безжизнен на земята със счупени ръце и крака. Бхима се нахвърли върху друг принц, удряйки го и убивайки го по същия начин. Карна се спусна да защитава Кауравите, хвърляйки пламтящото си копие по Бхима, докато той тичаше из бойното поле. Бхима се обърна към копието и го улови, хвърляйки го незабавно обратно по Карна, но Шакуни го съсече във въздуха с една остра като бръснач стрела.

Невъзмутим от нападенията на Кауравите, Бхима хвана друг принц и го уби с един могъщ удар. След това се качи отново на колесницата си и наду своята раковина. С дъжд от златопери стрели той разби колесницата на Дурмада, друг от братята на Дурьодхана. Дурмада се затича към колесницата на брат си Душкарна и се качи на нея. Двамата принцове застанаха един до друг, изстрелвайки точните си стрели по Бхима със стотици. Бхима се втурна към Душкарна и разтроши колесницата му само с един удар на боздугана си. Принцовете успяха да скочат, но същото направи и Бхима и ги заудря с юмруците си. И двамата паднаха мъртви под ударите му със смазани тела.

Виждайки Бхима да се движи сред тях като помитаща всичко буря, Кауравите извикаха от страх: „Това със сигурност е самият Рудра, преобразил се като Бхима, за да ни унищожи! Да бягаме и да спасим живота си!“

Воините побягнаха като обезумели от Бхима, без да се обръщат назад. Връщайки се на колесницата си, Бхима започна да се сражава с Дурьодхана, Крипа и Карна. Докато ги отблъскваше сам, много други пандавски воини му дойдоха на помощ и последва свирепа битка.

В друга част на бойното поле Сомадатта се биеше със Сатяки. Разярен от убийството на сина си, воинът на Куру извика: „Защо забрави религиозните закони на боя и извърши порочно дело? Как може доблестен човек да напада някого, който е оставил настрана оръжията си? Това ще те унищожи, о, злонамерени. Сега ще постигнеш резултатите от коварната си постъпка. Днес или ще те убия, или ще падна убит от теб. Не се ли случи това, нека пропадна в най-страшния ад. Приготви се, окаянико, защото сега ще хвърля по теб най-смъртоносните си оръжия.“

Сомадатта наду раковината си и изрева като лъв. Сатяки се беше разгневил от думите му и отговори силно: „О, потомъко на Куру, не ме е страх нито от теб, нито от празнодумството ти. Нима някой, който познава кшатрийския си дълг, трябва да трепери пред подобни заплахи? Сражавай се с цялата си мощ — ако искаш сам, ако искаш с всичките си поддръжници — но аз ще те убия. Погубих сина ти заедно с много други могъщи Куру. Те вече бяха убити от гнева на праведния и винаги предан на истината Юдхищхира. Тъй като си го избрал за свой враг, владетелю, и ти ще ги последваш в пътя им. Защитавай се! Кълна се в нозете на Кришна и по силата на всичките си досегашни благочестиви дейности, че днес ще те убия!“

Двамата мъже започнаха да сипят порои от стрели. Наблюдавайки двубоя им отдалеч, Дурьодхана изпрати огромна конна дивизия в подкрепа на стария си чичо. Десетки хиляди от тях обградиха Сатяки, покривайки го със стрели. Дхрищадюмна видя положението на Сатяки и му се притече на помощ заедно с голям ескадрон пандавски воини. Когато двете армии се срещнаха, вдигна се оглушителен шум. Сомадатта съсредоточи атаката си върху Сатяки, изстрелвайки по него порой смъртоносни стрели. Героят на Вришни го атакува със своите стрели, които пронизаха Сомадатта и го повалиха в безсъзнание. Колесничарят му на мига го отнесе настрани от битката.

Дрона се впусна в боя с надеждата да убие Сатяки. Надавайки бойния си вик, той хвърли мощните си оръжия по вришнееца, който се сражаваше с хиляди други воини около него. Виждайки Сатяки под атаката на учителя, Юдхищхира и близнаците извикаха от гняв и се включиха в боя. Те нападнаха Дрона от всички страни и отклониха нападението му над Сатяки. Бхима и Дхрищадюмна се присъединиха към тях, а Дурьодхана, Карна и Крипа дойдоха на помощ на Кауравите. Когато към воините от двете страни се присъединиха и многочислени войски, битката се ожесточи и обърка. Стрели, копия, ланцети и други оръжия летяха из въздуха. Боздугани се сблъскваха сред дъжд от искри, удряха се мечове. Гневни воини се нападаха и пробождаха. Глави, крайници и вътрешности на убити бойци покриваха земята. С викове и крясъци воините се нахвърляха едни върху други, ослепели от ярост.

Наблизо Гхатоткача се носеше по бойното поле. Ракшасът се бе качил на колесница с осем колела, направена от черно желязо и застлана с мечи кожи. Снабдена с всевъзможни видове оръжия, тя издаваше ужасяващ шум, докато громолеше през полесражението. Това беше магична колесница, теглена от зверове от подземното царство, подобни на слонове, но с рога и пламтящи червени очи. На флага ѝ имаше огромен черен лешояд с разперени криле и крака, който надаваше плашещи зловещи писъци. Отстрани бе обкичена с червени знаменца и нанизи от кости. Гхатоткача стоеше изправен на колесницата като тъмна планина. С дългите си зъби, заострени като стрели уши, неестествено оформени очи и плешива глава, видът му караше кауравските войски да отстъпват назад от ужас. Заобикаляше го цяла акшаухини от ракшаски воини, въоръжени с боздугани, копия, канари и дървета. Те влизаха в боя с рев, който караше земята да се тресе.

Като го видя, Ашватхама излезе насреща му. Горд с бойните си умения, той стоеше непоклатим, докато ракшасите наближаваха. Гхатоткача се изсмя и използва мистичното си могъщество, за да сътвори дъжд от скали, които се посипаха по Ашватхама и обкръжаващите го воини. Стрели, копия, секири и ятагани падаха заедно с камъните. Пускайки стрели, заредени с мантри, Ашватхама спря пороя. Тогава Гхатоткача изстреля петдесет стрели, които се забиха в бронята и тялото на Ашватхама. Запазвайки самообладание, синът на Дрона отвърна с дузина стрели и те се забиха в ракшаса. Разтърсен от удара, Гхатоткача грабна колело с хиляди спици и остър като бръснач ръб. То блестеше като огнено и бе обсипано със скъпоценности. Като го завъртя, ракшасът го запрати по Ашватхама.

С двайсет сърповидни стрели Ашватхама съсече колелото на парчета. Те се посипаха по земята, като рухналите надежди на човек под влиянието на неблагоприятната съдба. Гхатоткача поднови атаката си с порой от стрели, които напълно покриха врага му. Синът на ракшаса, Анджанапарва, му се притече на помощ в нападението над Ашватхама. Той го атакува със стотици дълги стрели с глави като шипове, пропити с масло.

Потънал сред стрелите, Ашватхама приличаше на планината Меру, обливана от пороен дъжд. Колесничарят му бързо зави с колесницата и когато се измъкна от атаката, той изстреля една стрела, с която свали знамето на Анджанапарва. С още две стрели уби двамата му колесничари. След това погуби конете му, а с друга стрела с острие бръснач счупи лъка му.

Анджанапарва скочи от колесницата си, размахвайки ятаган, украсен със златни звезди, но едва бе успял да го насочи към Ашватхама, когато синът на Дрона вече бе разсякъл оръжието с три стрели. Ракшасът грабна боздуган, украсен със злато. Като го разлюля, той го хвърли по Ашватхама, който го разби със стрелите си. Анджанапарва скочи високо в небето и започна да хвърля клони и камъни по противника си. В същото време Гхатоткача изстрелваше хиляди огневърхи стрели по Ашватхама. Отбивайки атаката на Гхатоткача и едновременно с това сражавайки се с Анджанапарва, Ашватхама изстреля във въздуха стрели, които пронизаха цялото тяло на Анджанапарва. Когато ракшасът слезе на земята, Ашватхама пусна една широкоглава стрела с цялата си мощ. Заредена с мантри, тя отсече главата на Анджанапарва, която падна на земята като черна скала, а блестящите му обеци проблясваха като златни камъни.

Олюлявайки се от мъка и ярост, Гхатоткача изрева: „Ела и се бий! Няма да останеш жив днес!“

Ашватхама свали лъка си и отговори иронично: „О, могъщи, по-добре се сражавай с някой друг. Ти си дете на Бхима, затова си ми като собствен син. Не е редно да се сражавам с теб, нито пък изпитвам гняв. Тръгни си сега, докато все още съм милостиво разположен към теб, защото разгневеният човек може да погуби дори самия себе си.“

Гхатоткача се ядоса дори още повече и сякаш гореше, като се провикна: „Какво?! Приличам ли ти на обикновен човек, че се опитваш да ме сплашиш с подобни думи? Аз съм предводителят на ракшасите. Силата ми е не по-малка от тази на десетоглавия Равана. О, сине на Дрона, останеш ли още само миг в този бой, ще сложа край на живота ти.“

Обезумелият ракшас започна да пуска дългите си стрели по Ашватхама, но синът на Дрона ги отбиваше, преди да успеят да го докоснат. Двамата воини изстрелваха дъжд от стрели, които сякаш се сражаваха помежду си в небето. Остриетата им се удряха, сипейки искри и жупел, и озаряваха бойното поле. С мистичните си сили Гхатоткача изчезна от погледа и внезапно прие облика на извисяваща се планина, цялата в канари и дървета. На хребета ѝ извираше фонтан, сипещ неспирно мечове, копия и тежки боздугани.

Запазвайки спокойствие, Ашватхама призова оръжието Ваджра, което разруши илюзията на ракшаса. Гхатоткача отново се яви в небесата, държейки лъка си. С многото си златни накити той приличаше на син облак с пъстра дъга. Тогава синът на Бхима пусна оръжие, което обсипа Ашватхама с градушка от камъни. Те разтърсваха земята, когато падаха по нея. Изричайки древни заклинания, Ашватхама веднага извика оръжието Ваявя. Безброй стрели излетяха от лъка му, разбивайки камъните във въздуха. С божественото оръжие на вятъра Ашватхама продължи да атакува ракшаската армия, унищожавайки хиляди от тях.

Гхатоткача се върна на земята и се качи на колесницата си. После атакува, обкръжен от орди ракшаси с глави на лъвове и тигри, яздещи ужасяващи на вид зверове. Ашватхама остана непоклатим, докато ракшасите го нападаха, надавайки зловещи викове. Начело със сина на Бхима, те приличаха на армия страховити призраци и духове, водени от Рудра.

Гхатоткача пусна десет стрели, които удариха Ашватхама като мълнии. Той се олюля в колесницата си, но успя да запази равновесие. Гхатоткача изстреля друга стрела, с която разсече лъка на Ашватхама, но той си вдяна друг само за секунди. После със силата на небесните оръжия, изстреля стотици хиляди, политнали високо в небето златопери стрели. Жестоко ранени от тях, войските на ракшасите приличаха на стадо слонове, нападнато от лъв. Стрелите се сипеха по широките им гърди и рамене, пронизвайки броните им и забивайки се в рунтавата им козина.

Ашватхама приличаше на Шива, когато бе убил могъщия демон Трипура в отдавна отминали времена. Небесните му оръжия отнеха живота на безброй ракшаси. Все повече и повече демони се явяваха на бойното поле, издигайки се от подземния свят, за да се присъединят към Гхатоткача. Те се втурваха заедно към Ашватхама, размахвайки своите боздугани с шипове, ятагани, копия, секири и много непознати на хората оръжия. Хвърляха ги по сина на Дрона и ревяха екзалтирано. Като видяха всичко, което се сипеше по Ашватхама, Кауравите се обезсърчиха, но не след дълго синът на Дрона отблъсна атаката с хиляди от своите стрели. Излизайки изпод пороя оръжия, той започна да унищожава ракшасите. Небесните пламтящи копия, изстреляни от лъка му, изпепеляваха ракшаската армия и скоро Ашватхама я унищожи.

С почервенели от ярост очи Гхатоткача заповяда на колесничаря си да препусне към Ашватхама, обсипвайки го със стрели, подобни на отровни змии и така успя да спре атаката му. Като напълно покри сина на Дрона със стрели, наподобяващи дълги заострени копия, Гхатоткача нададе зверски рев. И други воини се включиха в боя, някои поддържащи Гхатоткача, а други — Ашватхама. Дхрищадюмна се присъедини към Гхатоткача, а Шакуни и сподвижниците му подкрепиха Ашватхама. Друпада с армията си атакува Кауравите, наобиколили Дурьодхана, а Бхима го следваше на своята колесница, размахвайки боздугана си, докато влизаше в боя.

В разгара на битката между двете армии, Ашватхама внезапно изстреля една стрела, която приличаше на жезъла на самата смърт. Заредена с мощта на гръмотевицата на Индра, тя порази Гхатоткача в гърдите, поваляйки го на земята. Дхрищадюмна го видя да пада, бързо го взе на колесницата си и го отнесе надалеч.