20

Докато слънцето приближаваше западните хълмове, Сатяки още веднъж влезе в бой със Сомадатта. Той нареди на колесничаря си да го откара пред стария Куру: „Часът му удари. Няма да се откажа от тази битка, докато не го убия.“

Сомадатта се сражаваше с него без страх. Двамата кшатрии се пронизваха със змиеподобните си стрели. Те ревяха свирепо и се обикаляха един друг, като всеки атакуваше с ярост противника си. С кръв, бликаща от многото им рани, те приличаха на две дървета киншука в най-обилния им цъфтеж. Хвърляйки си гневни погледи, героите се биеха неуморно, търсейки слабото място на другия.

Бащата на Сомадатта, Бахлика, дойде на помощ на сина си. Като видя това и Бхима се присъедини към Сатяки. Бахлика го посрещна с порой от стрели. Без да обръща внимание на остриетата, които го улучваха, Бхима вдигна лъка си. Той пусна стотици дълги стрели по Бахлика, но старият воин ги разсече във въздуха и нападна със стоманените си стрели с шиповидни остриета. Изстреляни с цялата мощ на стареца, те пронизаха Бхима в гърдите, преминавайки през ризницата му. Бхима потрепери и загуби съзнание. Докато Бахлика се приближаваше, за да се възползва от предимството си, Бхима дойде на себе си, вдигна един железен боздуган и го хвърли по противника си. Той изсвистя през въздуха като огнена мълния и удари Бахлика в челото. Генералът на Куру умря на мига, падайки с главата надолу от колесницата си.

Сомадатта, който все още се сражаваше със Сатяки, извика от мъка, когато баща му загина. Той насочи стрелите си към Бхима, но Сатяки го обсипа със своите, увличайки го надалеч от Пандава. Сомадатта се биеше като обезумял. Той счупи лъка на Сатяки на две с една широкоглава стрела и го улучи с още безброй други. Сатяки взе друг лък, с дъжд от стрели повали знамето на Сомадатта и уби колесничаря и конете му. Сомадатта остана непоколебим и покри врага си със стрели, излитащи светкавично от лъка му. Сатяки вдигна едно копие и го хвърли към гърдите на Сомадатта с всички сили, но Сомадатта го разсече със стрелите си, докато летеше към него. С гневен вик Сатяки скъса тетивата на противника си. В същия миг разби и бронята му с няколко сърповидни стрели.

Виждайки врага си вцепенен за миг, Сатяки взе дълга стрела, наподобяваща златно копие, постави я на лъка си и я подсили с мантри. Тя улучи Сомадатта право в гърдите, разкъсвайки сърцето му на две. Той падна като високо дърво, изтръгнато из корен. Кауравите изстенаха в ужас. Възползвайки се от предимството, войските на Пандавите ги отблъснаха с безмилостна атака. Водени от Бхима, Юдхищхира и близнаците, те се втурнаха срещу обезсърчените си врагове с яростни викове.

Дурьодхана се приближи към Карна: „О, ти, който си верен на приятелите си, настъпи мигът, в който ние се нуждаем от помощта ти. О, Карна, спаси войниците ни! Пандавите викат в екстаз и разбиват войските ни, както Индра унищожава асурите.“

Карна успокои разтревожения Дурьодхана: „Скоро ще убия Пандавите, Царю. Настъпи часът да убия Арджуна. Когато него вече го няма, с братята му е свършено и победата ще е твоя. Ще използвам безпогрешното копие, което ми даде Индра. Забрави тревогата си. След като убия Арджуна, ще излича и останалите ти врагове и ще ти подаря земята.“

Карна се отдалечи от Дурьодхана и нададе боен вик. Той хвърли поглед към копието, намиращо се в златния калъф отпред в колесницата. Досега не му се бе удала възможност да го използва. Арджуна винаги бе зает в някоя друга част на бойното поле. Но скоро дългоочакваният миг щеше да настъпи. Войната приближаваше своята връхна точка и всички велики воини скоро щяха да се сблъскат в бой до смърт. Той щеше да предизвика Арджуна на двубой. По един или друг начин това щеше да е последната им битка.

Крипа беше наблизо и дочу думите на Карна. Той се изсмя: „Добре казано, сине на Радха. Ако само думите стигаха, Дурьодхана можеше да се счита за победител. Но трябва и да видим думите ти, подкрепени от действия. Колкото пъти си излизал срещу Пандавите, винаги си бил побеждаван.“

Крипа напомни на Карна случката с гандхарвите в гората и битката край Вирата: „Самохвалствата ти са като гръм от есенен облак, в който няма и капка дъжд. Те ще спрат в мига, в който се изправиш срещу Партха в бой. Хвали се сега, докато още си извън обсега на стрелите му, защото когато те пронижат, ще замълчиш завинаги.“

Огорчен от думите на Крипа, Карна отговори: „Защо ме укоряваш, брамине? Мъдрите мъже, познаващи собствената си сила, се хвалят и говорят за храбростта си. Така получават вдъхновение да извършат велики дела. Скоро ще видиш доказателство за думите ми, когато убия Арджуна заедно с Кришна, Дхрищадюмна и всичките им съюзници.“

Крипа погледна презрително Карна: „Думите ти не са нищо повече от бълнуване на безумец. Арджуна не може да бъде убит от никое същество в трите свята, нито пък може праведният Юдхищхира да бъде победен. Само с един свой гневен поглед той би могъл, стига да поиска, да изпепели всички създания. Единствено неговото състрадание и благочестие са причина да сме живи. Кришна винаги закриля него и братята му, а никой не може да разбере, нито да повлияе на Кришна. Само твоята безочливост те кара да мислиш, че си способен да се изправиш срещу Арджуна.“

Карна се опита да се усмихне в гнева си: „Без съмнение думите ти са истинни, два пъти родени. Пандавите са всичко това и много повече. Но аз съм още по-велик и ще победя враговете си. Недей да ме подценяваш, считайки ме за обикновено човешко същество. Аз притежавам безпогрешното копие на Индра. То ще убие всеки, по когото го хвърля. Самият Индра ми го каза. Думите на боговете винаги се сбъдват. Възнамерявам да насоча копието срещу Арджуна. Когато го убия, той ще отиде при баща си на небето. Тогава братята му няма да могат да продължат да се бият. Затова се хваля, безсилен брамине, защото виждам, че победата ни е сигурна.“

Карна изгуби контрол над себе си и започна да обижда Крипа. Обвини го, че подкрепя Пандавите, и го заплаши, че ще му отреже езика, ако отново му заговори по подобен начин. Повишавайки глас, той продължи: „Не виждам никаква истинска храброст в подвизите на Пандавите. И ние също унищожаваме войските им. Фактът, че велики герои като Бхишма, Бхагадатта, Бхуришрава, Сомадатта, Джаядратха и други сега лежат мъртви на полесражението, се дължи единствено на съдбата. Как иначе щяха да могат Пандавите да убият такива хора, и то в присъствието на Дрона, теб, мен, царя и останалите герои? Единствено превратната съдба е виновна за това, но ти, най-долен сред хората, избираш да възхваляваш враговете ни. Скоро ще видиш истинската им сила, когато се срещнат с мен на бойното поле.“

Ашватхама чу как Карна оскърбява вуйчо му. Синът на Дрона досега не бе имал време за Карна, който никога не проявяваше уважение към по-възрастните. Сега вече бе стигнал твърде далеч. Крипа беше брамин и учител на Куру. Той не заслужаваше подобно отношение от сина на един колесничар. Ашватхама изтегли своя меч и скочи от колесницата си, като изрева към Карна: „Как си позволяваш да говориш така, безумецо! Учителят каза истината за Арджуна и братята му, но тъй като си завистлив, ти не можеш да я понесеш. О, жалък колесничарю, хвалиш се много, но вършиш малко. Вече сме виждали колко струва силата ти срещу Арджуна. Дори боговете и демоните не могат да го победят, а ти си мечтаеш да го сразиш. Освен че самият той е всемогъщ, Арджуна има за съюзник непобедимия Кришна. О, най-долен сред хората, няма да стоя и да слушам безучастно как оскърбяваш вуйчо ми. Ела и ще ти отсека главата от раменете.“

Карна слезе от колесницата си да посрещне предизвикателството на Ашватхама. Като видя двама от най-могъщите си воини, готови да се сражават до смърт, Дурьодхана се обезпокои. Той се втурна и застана помежду им, поставяйки ръка на раменете на двамата.

Карна изтегли меча си и каза: „О, най-добър сред Куру, стой настрана. Този злонамерен човек скоро ще изпита силата ми.“

Все още удържайки двамата мъже, Дурьодхана каза: „Ашватхама, моля те, прости му! Не се гневи на Карна. Пандавите надават бойните си викове и идват насреща ни от всички страни. Нуждая се и от двама ви, за да ги победим. Успокойте се.“

Виждайки тревогата на Дурьодхана, Ашватхама се въздържа и отговори: „Прощавам ти, Карна. И без това Арджуна много скоро ще унищожи високомерието ти.“

Карна неохотно се отдръпна от Дурьодхана и свали меча си. Разгневен, той не сваляше поглед от Ашватхама.

Крипа, който бе благ по природа, каза: „О, злонамерени Карна, и аз ти прощавам. Истина е, че Арджуна скоро ще сломи гордостта ти.“

Докато водачите на Куру разговаряха, битката кипеше около тях. Тържествуващите пандавски войски нападаха и избиваха Кауравите.

Все още бесен от укорите на Ашватхама, Карна огледа пандавската армия. Време бе да прояви истинската си сила. Той се качи отново на колесницата си и препусна в битката. Обтягайки дългия си лък назад до ухото, Карна започна да изстрелва стрели, летящи като огнени снаряди. Воини на колесници и конници падаха със стотици под свистящите от лъка му стрели.

Някои от Пандавите викаха: „Ето го Карна! О, Карна, най-грешен сред хората, бий се с нас!“ Други казваха: „Този човек с извратен ум е коренната причина за всички тези злини. Заслужава да бъде убит от всеки цар, който защитава добродетелта. Безочлив и порочен, той е куче, изпълняващо заповедите на Дурьодхана. Убийте го!“

Юдхищхира строи войските и обкръжи Карна. Хиляди воини го обсипаха със своите стрели, копия, пики и железни гюлета, натопени в пламтящо масло. Нападнат от толкова много воини, Карна прояви ловкостта си, като се въртеше на своята колесница и отблъскваше атаката им. Хиляди оръжия падаха по земята, след като той безстрашно ги разбиваше на парчета със стрелите си.

Размахвайки лъковете си с викове, Пандавите усилиха атаката си. Те покриха Карна със стрели, но той успя да излезе изпод тях, като изстрелваше собствените си стрели с ослепителна бързина. Втурвайки се в контраатака, той започна да унищожава пандавските воини. Пускайки стрели, заредени с мантри, Карна избиваше хиляди войници наведнъж. Докато препускаше сред тях, наподобяващ слънцето, което огрява с изпепеляващите си лъчи по пладне, войските на Пандавите викаха тревожно. Те се заоглеждаха за закрилник и хукнаха насам-натам в страха си.

Тогава напред се втурна Бхима и предизвика Карна. Скърцайки със зъби, Карна изстреля една мощна стрела, с която събори знамето на Бхима. Докато високият флаг падаше, той пусна още четири, с които уби конете му. С други пет прониза Вишока, който скочи и се затича към колесницата на Сатяки със стърчащи от тялото стрели.

Разгневен, Бхима вдигна едно стоманено копие. Балансирайки го в дланта си, той го хвърли с цялата си мощ. Карна го посече с десет стрели. Когато парчетата от копието се посипаха по земята, Бхима взе сияен меч и щит, украсен със сто луни. Той скочи от колесницата си и се затича към Карна, който на мига разби щита му с дузина остри като бръснач стрели. Без да трепне, Бхима хвърли меча по Карна и той полетя като копие, удряйки лъка му и разсичайки го на две.

Карна си взе друг лък и насочи стотици стрели по Бхима. Бхима скочи високо във въздуха и се приземи точно до колесницата на Карна. Като го видя пред себе си като самия Ямараджа, Карна се сви долу в колесницата си. Колесничарят му подкара конете и колесницата се отдалечи от Бхима. Карна отново се изправи на терасата на колесницата си и изстреля петдесет стоманени стрели, сякаш бяха една, по Бхима. Пронизан от тях, Бхима се втурна сред една дивизия слонове. С ударите на юмруците си той повали много от зверовете, обграждайки се с телата им, за да се защити от колесницата на Карна. Като видя, че Карна въпреки това се опитва да го достигне, Бхима вдигна единия от слоновете и го хвърли по него. Карна разсече слона със стрелите си и продължи да го атакува. Той изстрелваше стрели, опитвайки се да убие Бхима, който нямаше никакво оръжие, но Бхима ловко ги избягваше и скачаше високо във въздуха.

Обезумял, Бхима хвърляше коне, колесници, слонски крайници и каквото друго успяваше да намери по бойното поле, но Карна съсичаше всичко със стрелите си. Бхима беше побеснял. Той знаеше, че може да убие сина на колесничаря с голи ръце, но искаше да уважи обета на Арджуна. Още не бе дошъл часът за смъртта на Карна. Като реши да напусне боя, Бхима излезе иззад слоновете и се втурна към войската на Пандавите. Карна обаче не се отказваше. Той улучи Бхима със стотици мощни стрели и спря неговия бяг. Но спомняйки си обещанието си към Кунти, не се опита да убие Бхима. Знаеше, че може да погуби само един син на Панду — Арджуна.

Карна настигна Бхима и го удари по главата с края на лъка си, смеейки се: „О, безсилен глупако, върви да се биеш с някой друг. Не си противник за един истински мъж. Герой си единствено в яденето. Бойното поле не е място за момченце като теб. По-добре се откажи от воинския живот и върви да живееш в гората. А сега се махай, докато още съм благоразположен към теб. Върви да намериш Арджуна и Кришна да те защитят.“

Въздържайки се с трудност, Бхима отговори: „Злобни човече, аз съм те побеждавал нееднократно и единствено по волята на съдбата ти все още си жив. Откъде ти хрумват такива празни самохвалства? Дори и да ме победиш, какво ще докажеш с това? Древните хора са виждали победите и пораженията дори на Индра. Слез от колесницата си и се бори с мен, ако смееш. Ще ти покажа как убих Кичака.“

Внезапно Арджуна се появи на полесражението недалеч от Карна. Като го видя да стои с колесницата си над Бхима, който беше на крака, той го обсипа с безброй стрели. Бхима използва възможността да се оттегли. Карна вдигна очи и видя врага си. Облизвайки устни, той хвърли поглед надолу към оръжието Шакти. Скоро Пандавите щяха да заплачат.

Арджуна сипеше върху Карна дъжд от стрели, които го накараха да потрепне и да изпусне лъка си. Съвземайки се бързо, той атакува със стотици право насочени острия. Арджуна ги контрира, като неспирно поразяваше врага си с безброй други стрели. Докато Карна се опитваше да възвърне самообладанието си, Арджуна изстреля една дълга стрела, подобна на змия. Заредена с мантри, тя полетя право към Карна с бързината на вятъра. Ашватхама видя стрелата, предназначена да убие Карна, и спомняйки си кшатрийския си дълг, както и задълженията си към Дурьодхана, я разсече с една остра като бръснач стрела, пусната с мантри. След това се обърна да атакува Арджуна и го увлече далеч от Карна, който беше изтощен от сблъсъка с Бхима.

Докато армиите, подкрепящи великите воини, продължаваха да се сражават, битката стана всеобща. Карна изгуби от поглед Арджуна, предизвикан от други пандавски воини.

Слънцето беше залязло, но нито една от двете страни не протръби за отстъпление. С падането на здрача те продължаваха битката с пълна сила. Повече от три четвърти от воините и от двете страни бяха избити. Ясно беше, че войната скоро ще свърши. Мракът се спусна, но двете армии трескаво се стремяха към победа и продължиха да се сражават на светлината на хиляди факли. Едва различавайки враг от приятел, те диво се хвърляха едни върху други. Пламтящи стрели озаряваха небето. В светлината на горящите колесници се очертаваха силуети на воини, вкопчени в схватка. Луната изгря и хвърли тайнственото си сияние над бойното поле, огласяно от неспирните удари на оръжията и от виковете на воините.

След като бе унищожил почти напълно самшаптаките, Арджуна насочи цялата мощ на оръжията си срещу оцелелите Каурави. Прилагайки дълго практикуваното си умение да улучва невидими мишени, той убиваше враговете си, както огънят поглъща сухата трева. Кауравите викаха от ужас, когато стрелите му се появяваха от мрака и ги разсичаха. Те побягнаха, падайки един върху друг в опита си да се измъкнат.

Дурьодхана започна да вика на разбягалите се войски: „Спрете! Не се плашете! Аз ще убия Партха заедно с всичките му братя. Стойте и се бийте, защото ще станете свидетели на несравнимата ми храброст.“

Принцът раздаде заповеди и препусна срещу Арджуна, следван от огромна дивизия колесници и кавалерия. Виждайки това, Крипа отиде при Ашватхама и му каза: „Царят е изгубил всякаква предпазливост в гнева си. Той безразсъдно се втурна към Арджуна. Не бъде ли спрян, Арджуна ще го изгори на пепел. Върви да го спреш!“

Ашватхама тръгна след Дурьодхана и му извика: „О, сине на Гандхари, докато аз съм жив, ти няма нужда да се сражаваш. Аз ще спра Партха. Защо не ми даде тази заповед, след като знаеш, че съм се посветил на успеха ти?“

Стиснал в ръцете си лъка и сноп стрели, Дурьодхана му отговори с вик: „Явно скъпият ти баща закриля Пандавите като собствени деца. Ти също не си показал пълната си сила в боя. Как иначе враговете ми са още живи? Позор за мен, алчния, заради когото загинаха толкова много царе. Но добре, сине на Крипи. Убий враговете ми с небесните си оръжия, равни на оръжията на самия Шива. Кой би могъл да оцелее в обхвата на стрелите ти? О, брамински сине, ти несъмнено можеш да унищожиш Пандавите и всичките им войски. Втурни се бързо в боя и ни направи добро. Сега зависим от теб.“

Дурьодхана бе спрял на известно разстояние от Арджуна. Той виждаше Хануман на флага му, открояващ се в мрака. Колесницата на Арджуна разораваше бойното поле, оставяйки след себе си браздата на унищожението с могъщите си стрели, изстреляни във всички посоки.

Ашватхама отговори: „О, Каурава, вярно е, че Пандавите са скъпи на баща ми, така както и на мен. Ние също сме им скъпи. Но в битка е различно. Приятелствата се забравят. Карна, Шаля, Критаварма, Крипа, баща ми и аз правим всичко възможно да ги победим.“

Ашватхама се беше уморил да слуша постоянните обвинения на Дурьодхана, особено срещу баща му. Гледайки на кауравския принц като на свой връстник, равен по умения — още повече пък и по-нисш по каста — той го укори: „Ти наистина си злонамерен и интелигентността ти е изкривена. Тъй като си мнителен, порочен и алчен, не се доверяваш на никого. Въпреки това аз няма да изоставя дълга си. Днес ще използвам всичките си сили за твоята кауза. Ще видиш панчалийците, сомаките и чхедите напълно унищожени. Ще изпратя всекиго, който излезе насреща ми, в дворците на Ямараджа.“

Колесницата на Ашватхама се понесе надалеч от Дурьодхана и се спусна право в най-ожесточената битка. Врязвайки се в пандавските редици, той извика: „О, могъщи воини на колесници, атакувайте ме и покажете храбростта си. Останете в битката и се сражавайте, защото сега ще видите силата ми.“

Силни порои от стрели незабавно заваляха по Ашватхама, който бързо отблъсна атаката. Пред самите очи на Пандавите той започна да унищожава заобикалящите го войски. Дхрищадюмна се приближи към него и се провикна: „О, сине на учителя, защо избиваш обикновени войници? Ето ме тук. Ако наистина си герой, тогава сражавай се с мен. Скоро ще те изпратя в обителта на смъртта.“

Дхрищадюмна изстреля срещу Ашватхама множество страховити стрели, които пронизаха тялото му като подлудени пчели, влитащи в разцъфнало дърво в търсене на мед. Ашватхама се разгневи като настъпена змия. С бликаща от раните си кръв, той остана непоклатим под атаката на Дхрищадюмна, отвръщайки му със собствените си стрели. Ругаейки го с остри думи, той го покри с дъжд от железни остриета.

Дхрищадюмна се разсмя: „О, брамине с порочна интелигентност, нима не знаеш произхода и съдбата ми? Ще убия баща ти, а след това ще погубя и теб. Днес можеш да напуснеш спокойно. Няма да те убия, докато баща ти още е жив, защото той заслужава да умре преди теб. Когато утре слънцето изгрее, ще го поваля със стрелите си. Брамин, който е забравил дълга си и е взел оръжия, е грешен окаяник, който заслужава да бъде убит от всеки честен кшатрия.“

Извън себе си от ярост, Ашватхама изстреля безброй стрели по Дхрищадюмна. Панчалийският принц стоеше непоклатим на колесницата си и се пазеше от атаката на Ашватхама. Докато битката между двамата герои продължаваше, небесните обитатели гледаха със страхопочитание. И двамата мъже използваха мистични оръжия, които осветяваха ярко небето. Неспособен да вземе надмощие над Дхрищадюмна, Ашватхама внезапно уби конете и колесничаря му. След това се понесе покрай него и изби панчалийските войници с хиляди. Преди някой да успее да го спре, Ашватхама вече бе изпратил десет хиляди кавалеристи и пехотинци в обителта на Смъртта.

Юдхищхира, Бхима и близнаците бързо се втурнаха да защитават войската и в светлината на изгрялата луна сражението се разгоря. Героите се биеха с герои, войниците с войници. Докато се сражаваха в мрака, те се разпознаваха един друг само по възгласите, с които извикваха имената си. С напредването на нощта, Гхатоткача почувства как силите му нарастват. Беше се възстановил от атаката на Ашватхама и се бе върнал в боя. Като го видя отново на бойното поле, Кришна каза на Арджуна: „Погледни могъщия син на Бхима. Според мен той е единственият воин освен теб, способен да победи Карна. Трябва веднага да го изпратим срещу сина на колесничаря. Виж само как Карна унищожава войските ни. Той прилича на изгряващото слънце дори в този тъмен час. Стрелите му осакатяват войниците ни. Гледай, те се разбягват на всички страни!“

Кришна посочи флага на Карна, който се виждаше в далечината, осветен от факли. Решен да избие оставащите пандавски дивизии, той се носеше по бойното поле с непрестанно опънат лък, сипейки огневърхи стрели в неспирни порои.

Кришна продължи: „Не мисля, че е дошло времето да излезеш срещу Карна. Той все още притежава оръжието Шакти от Индра, което пази за теб, Партха. Затова повикай Гхатоткача и му нареди да възпре надменния син на сута. Предводителят на ракшасите познава всички видове оръжия на асурите и със сигурност ще е страшна заплаха за Карна.“

Арджуна хвърли поглед към Карна. Той копнееше за мига, в който ще може да сломи гордостта му веднъж завинаги. Пандава знаеше за оръжието Шакти, но не се тревожеше от него. Вече се бе изправял в бой срещу всеки вид божествено оръжие. Непогрешимият съвет на Кришна обаче трябваше да се последва. Може би Шакти беше по-могъщо, отколкото той смяташе. Арджуна повика Гхатоткача и ракшасът скоро се яви пред него, облечен в ризница и с лък и меч в ръце. Поднасяйки почитанията си пред Кришна и Арджуна, той каза: „Ето ме, господари на хората. Моля ви, заповядвайте ми.“

Кришна каза: „Приеми благословиите ми, Гхатоткача, и чуй какво трябва да се направи. Дойде часът да проявиш храбростта си. Не виждам кой друг би могъл да направи онова, на което само ти си способен. Ето там стои могъщият Карна, хвърлящ оръжията си и унищожаващ армията ни. Никой не може да излезе насреща му освен теб. Затова стани лодка, която да ни пренесе през страховития кауравски океан, в който Карна е като акула. Спаси баща си и чичовците си, защото именно затова хората зачеват синове. Ти си достоен син на Бхима, о, ракшаса, тъй като винаги му желаеш доброто. Използвай мистичните си сили и мощта си, за да възпреш Карна, яростния стрелец с лък. В това време синовете на Панду, предвождани от Дхрищадюмна, ще се заемат с Дрона и войските му.“

Арджуна каза на Гхатоткача, че ще изпрати Сатяки да го пази от други нападения, докато се сражава с Карна. Трябваше просто да съсредоточи всичките си сили върху сина на сута и поддръжниците му.

Гхатоткача изпадна във възторг от възможността да служи на чичо си и на Кришна: „Това е задача точно за мен, о, Бхарата! Аз съм тъкмо противник за Карна и за всеки друг могъщ герой, който би дръзнал да излезе насреща ми. Докато съществува светът, хората ще разказват за битката, която ще водя тази нощ. Сражавайки се както ракшасите умеят, аз няма да пощадя никого, дори и тези, които молят за милост с допрени длани.“

Като отново се поклони на Арджуна и Кришна, Гхатоткача се обърна и се втурна срещу Карна. Той започна да изстрелва пламтящи стрели по него от три километра разстояние и извика предизвикателството си. Виждайки огромния ракшас, връхлитащ насреща му, Карна спря да избива пандавските войници и се обърна да го посрещне. Докато яростният двубой между двамата кипеше, Аламбуша се приближи към Дурьодхана и каза: „Позволи ми да се заема с Пандавите, Царю. Искам да ги убия и да поднеса кръвта им като приношение за мъртвите си роднини. С тайнствена сила, поразяваща ракшасите, те успяха да убият моя брат Бака и баща ми Джатасура, но сега няма да успеят да се спасят, защото нощта удвоява силата ми.“

Дурьодхана се усмихна на ракшаса: „Върви и предизвикай Гхатоткача. Той е от твоята раса и се сражава свирепо с Карна. Понеже е вечно отдаден на интереса на Пандавите, сега унищожава войските ми.“

Аламбуша погледна към Гхатоткача и облиза устни: „Тръгвам веднага.“ Той се качи на желязната си колесница със стърчащи от нея шипове и надавайки ужасяващ рев, препусна.

Крещейки зловещо, Гхатоткача продължаваше неспирно да атакува Карна и едновременно с това избиваше хиляди от воините, които го поддържаха. Когато Аламбуша го нападна, той се засмя и изстреля могъщ порой от железни стрели с пламтящи върхове. Огнените остриета улучиха Аламбуша, възпирайки устрема му. След това, използвайки ракшаските си сили, Гхатоткача направи така, че на бойното поле се появи страховита градушка от стрели. Те се посипаха по Карна, Аламбуша и всички Каурави, които ги обкръжаваха. Аламбуша демонстрира подобни умения, сътворявайки стрели, които парираха тези на противника му. Известно време двамата ракшаси се биеха с мистични сили. Горящи скали и копия валяха от небето. Свирепи зверове, отвратителни на вид привидения и призраци се надигаха от земята, а писъците им ужасяваха кауравските войници, които се разбягаха от страх. Въпреки че бе среднощ, мракът се сгъсти дори още повече и всичко стана невидимо.

На всяка илюзия на единия от ракшасите другият противопоставяше своя. Те изстрелваха безброй стрели срещу врага и се атакуваха с копия, боздугани, гюлета, секири и пики. Ревяха в такава ярост, че земята се тресеше. Гхатоткача успя да разбие колесницата на противника си с много стоманени стрели, изстреляни в бърза последователност. Аламбуша скочи от нея и се понесе към Гхатоткача с разтворени ръце. Той започна да удря врага си с голи юмруци и Гхатоткача се разтресе като планина при земетресение. Вдигайки подобната си на ствол ръка, той я стовари със страшна сила по Аламбуша и го повали на земята. После скочи върху врага си и го стисна за гушата, но Аламбуша се бореше и успя да се измъкне. Двамата ракшаси се сражаваха ръкопашно, докато косите на наблюдаващите настръхваха от ужас. С удари и ритници те се хвърляха един друг на земята. И двамата променяха формата си — единият се превръщаше в огромна змия, а другият в орел, единият в слон, а другият в тигър, след това ставаха двойка шарабхи. Вдигайки се в небесата, те приличаха на две сблъскващи се планети. Биеха се удивително, нападайки се един друг с чукове, мечове, копия, дървета и планински канари.

Постепенно по-голямата сила на Гхатоткача започна да взема надмощие. Виждайки, че Аламбуша е изтощен, той го сграбчи за косата, хвърли го на земята и го ритна с все сила. Взимайки един блестящ ятаган, Гхатоткача рязко вдигна главата му и я отсече от туловището. После се качи на колесницата си, все още стискайки главата за косата. Отиде пред Дурьодхана и я хвърли в колесницата му. Виждайки обляната в кръв глава с изопнато лице и разпиляна коса, Дурьодхана бе потресен. Той вдигна поглед към Гхатоткача, който му изкрещя: „Само погледни приятеля си, Царю, на чието голямо могъщество беше свидетел. Предстои ти да видиш и Карна да среща същия край, който всъщност очаква и теб. В писанията се казва, че човек никога не бива да отива при царя с празни ръце. Затова приеми тази глава като моя дар към теб. Можеш да се успокоиш, поне докато още не съм убил Карна.“

Гхатоткача обърна гръб на Дурьодхана и поднови атаката си към Карна, който бе обкръжен от войски на Пандавите, опитващи се да го удържат. Ракшасът изстреля поток от стрели по Карна и битката помежду им закипя. Като два тигъра, разкъсващи се един друг с ноктите си, те се нараняваха със своите пики, копия и стрели. Пламтящите остриета озаряваха полесражението. Никой не смееше и да гледа към тях, докато хвърляха оръжията си. Покрити с рани и облени в собствената си кръв, те приличаха на две планини от червен варовик със стичащите се по склоновете им потоци. Макар и двамата да влагаха всичките си сили, никой не успяваше да накара другия да отстъпи. Тътенът на тетивата им изпълваше четирите посоки като неспирен гръмотевичен грохот.

Като осъзна, че няма да може да победи врага си със стрели, Гхатоткача призова оръжието Ракшаса. Войска от демони, въоръжени с огромни скали, копия, боздугани и дървета, на мига обкръжи Карна. Други ракшаси се появиха в небето и започнаха да хвърлят отгоре ятагани, бойни брадви и железни дискове върху Карна и кауравската армия. Всички се разбягаха в ужас. Единствен Карна, горд със силата си, не избяга. С десетки хиляди стрели той спря ракшаската илюзия и парира оръжията. Гхатоткача се втурна към Карна, размахвайки боздуган над главата си. Карна съсече боздугана на две с дузина стрели и прониза гърдите му с още двайсет. Спрян насред атаката си, Гхатоткача хвърли по Карна диск с остър като бръснач ръб, обсипан с брилянти и сияещ многоцветно. Карна отново съсече оръжието на парчета още щом то излетя от ръката на ракшаса.

Като видя диска си разтрошен на парчета, Гхатоткача пламна от гняв и покри Карна със стрели, както Раху скрива слънцето. Карна отблъсна атаката му и изстреля подобен брой стрели по противника си. Гхатоткача излетя в небето и започна да се рее над главата на Карна. Той хвърляше по него стотици камъни и дървета, но Карна ги разбиваше на парчета със стрелите си. Призовавайки небесно оръжие, той прониза Гхатоткача по цялото тяло с толкова много стрели, че заприлича на таралеж с настръхнали бодли.

Гхатоткача използва собствената си магическа мощ да обезвреди оръжието на Карна, а след това изчезна от поглед. Внезапно порои от стрели започнаха да валят от небето и от всяка от земните посоки. Те се сипеха над Кауравите и Карна от всички страни. Карна пусна други небесни оръжия, но Гхатоткача се появи в облик с много глави, които ги погълнаха. Той се носеше по небето и по земята, сякаш се намираше на много места едновременно. В един миг се явяваше в огромна форма, в следващия миг бе по-малък от палец. Влизаше под земята и се издигаше високо в небето. Появявайки се в далечината, той внезапно се оказваше тъкмо до Карна.

Гхатоткача създаде планина на бойното поле, от която се сипеше дъжд от оръжия. Невъзмутим, Карна разби планината на парчета с един небесен снаряд. Тогава ракшасът сътвори плътен син облак над Карна, който започна да сипе силен дъжд от камъни. Карна отвя облака надалеч с оръжието Ваявя. С безброй стрели той неспирно унищожаваше илюзиите на ракшаса. Тогава хиляди демони атакуваха Карна с всякакви видове смъртоносни оръжия. Карна спря всичките си нападатели с бързите си стрели, изстреляни с такава скорост, че не можеха да се видят, докато не улучеха целта си. Поразените ракшаски войски приличаха на стадо диви слонове, нападнати от гневен лъв. Карна ги унищожаваше, както богът на огъня изгаря всички създания в края на битието. Единствен Гхатоткача можеше да устои срещу разярения Карна, докато използваше оръжията си.

Тогава синът на Бхима сътвори колесница със собствената си мистична мощ. Тя беше огромна като хълм и бе запрегната със сто магарета с глави на таласъми, едри като слонове. Те докараха Гхатоткача близо до Карна и ракшасът хвърли по него небесно копие, което проблесна в небесата като светкавица. Смайвайки всички наблюдатели, Карна улови копието и го хвърли обратно по Гхатоткача. Изненаданият ракшас успя да отскочи и копието улучи колесницата му, разбивайки я на хиляди пламтящи парчета, като уби магаретата и колесничаря ѝ. Когато колесницата му се възпламени, Гхатоткача отново се вдигна в небето. Карна насочи много божествени оръжия към него, но той ги избягна до едно с пъргавината и с мистичните си сили.

Гхатоткача прояви хиляди форми и Карна не можеше да различи кой е истинският му враг. После направи така, че свирепи животни да изскочат от всички страни. Лъвове, тигри, хиени, змейове с огнени езици и лешояди с железни клюнове се хвърлиха с ръмжене и писъци върху Карна и останалите Каурави. Глутници вълци и леопарди, ужасяващи на вид, плъзнаха из бойното поле наред с безброй призраци, таласъми и хора с глави на зверове. Карна остана непоколебим на колесницата си, пронизвайки всички създания с точните си стрели. Като мълвеше свещени заклинания към бога на слънцето, той изгори десетки хиляди от нападателите си. Поразени от заредените с мантри стрели на Карна, телата им падаха на земята на овъглени парчета.

Гхатоткача отново се скри от погледа и прогърмя от небесата към Карна: „Краят ти е близо, нещастнико! Почакай и ще те убия.“

Като не можеше да види противника си, Карна обсипа небето със стрели. Внезапно огромен червен облак се появи във висините, обагрящ с пурпурно сияние бойното поле. От него излизаха камшици, светкавици и огнени езици. Облакът тътнеше така, сякаш хиляди барабани биеха едновременно. После от него полетяха безброй златопери стрели, копия, тежки боздугани, сопи с шипове, дискове с остри ръбове и всевъзможни други оръжия. Те се посипаха по оцелелите Каурави, които завикаха от ужас и болка. От облака излитаха хиляди ракшаси, сграбчили копия и бойни секири. Те се носеха в небето като летящи планини. С пламтящи лица и остри зъби чудовищните демони всяваха ужас в сърцата на Кауравите. Спускайки се над бойното поле, те започнаха да избиват без милост войската на Дурьодхана. Страшен грохот се вдигна сред мрака на нощта, докато хиляди смели воини губеха живота си. Неспособни да устоят пред нападателите си, Кауравите побягнаха с викове: „Тичайте! Всичко е изгубено! Боговете начело с Индра идват да ни унищожат!“

Единствен Карна, цял покрит със стрели, остана непоколебим. Той се сражаваше срещу ракшасите, удържайки атаката им и изстрелвайки пламтящите си стоманени стрели във всички посоки в небесата. Приближавайки към храбрия си враг, Гхатоткача хвърли четири неустоими копия, които убиха конете му. Карна го видя да го връхлита с вдигнат ятаган. Около себе си чу Кауравите да викат и плачат: „О, Карна, вземи оръжието на Индра и убий този огромен ракшас. Иначе той ще погуби всички ни.“

Карна се замисли. Нямаше избор. Гхатоткача беше унищожил всичките му небесни оръжия. Нищо нямаше да го спре освен неустоимото оръжие Шакти. Виждайки, че ракшасът ще убие и самия него, Карна забрави за Арджуна и грабна Шакти от златния му калъф. Поставяйки го на лъка си, той го насочи срещу противника си, произнасяйки мантри. Полето наоколо ярко се освети, сякаш бе изгряло слънцето. Завя ураганен вятър, в небесата отекнаха гръмотевици. Карна пусна оръжието и то полетя като мълния към Гхатоткача. Ракшасът разбра, че е настъпил краят му и внезапно разшири тялото си до неимоверни размери. Извисявайки се над бойното поле, той бе улучен право в гърдите от Шакти, което премина през цялото му тяло и отлетя в небето, където се скри, за да се върне при Индра.

Умирайки на мига, Гхатоткача се сгромоляса върху Кауравите. Огромното му тяло смаза цяла дивизия воини, падайки на земята. Когато той умря, страшната му илюзия изчезна. Виждайки противника си мъртъв, Карна изрева от радост. Дурьодхана и братята му завикаха с него, а Кауравите забиха барабаните си и надуха раковините си. Те наобиколиха Карна и започнаха да го славят с ликуващи гласове.