22

Когато Кауравите побягнаха, Пандавите се събраха, за да обсъдят следващите си стъпки. Арджуна беше бесен на Дхрищадюмна. Той кипеше, докато говореше на Юдхищхира: „Синът на Друпада постъпи варварски. Ти също, Царю, си опетнен с грях. Учителят ти се довери, че ще му кажеш истината, но ти го измами, изричайки лъжа, прикрита като истина. Ще носиш срама от тази своя постъпка завинаги, както Рама се е опозорил, когато е убил Вали. Уви, и аз самият съм виновен, задето стоях отстрани и гледах как учителят ми бе нападнат и убит от собствените си ученици. Жадни за власт, ние погубихме своя гуру по непочтен начин. Чувствам, че е по-добре да умра, отколкото да продължавам да живея, след като станах съучастник в подобен грях.“

Арджуна плачеше, но никой не му отговори. Кришна го гледаше със съчувствие. Обичта на Арджуна към Дрона бе легендарна. Загубил решителността си от скръб, той падна на колене и дълго плака.

Виждайки по-малкия си брат потънал в мъка, Бхима го укори: „Наистина е странно, че днес си седнал да ни учиш на морал като някой горски риши. Нима забрави защо изобщо участваме в тази война? Обвързани от кшатрийския си дълг, ние дойдохме да накажем Дурьодхана и съюзниците му. Да не би да си забравил как обиждаха невинната Драупади пред очите на учителя ни? Забрави ли как ни прогониха в гората, докато Дрона седеше и мълчеше? С години поддържаме пламъка на неприязънта, за да съумеем да дадем полагаемото се на враговете ни. И сега, когато го правим, ти скърбиш в името на добродетелта. Ако в убийството на Дрона липсва добродетел, тогава защо се закле, че ще хвърлиш пламтящите си оръжия по Кауравите, предвождани от Дрона?“

Гласът на Бхима се извиси гневно. Арджуна го гледаше мълчаливо. Думите на по-големия му брат никога не го оскърбяваха. С мъка удържайки чувствата си, той слушаше, докато Бхима продължаваше да говори: „Скъпи братко, разкъсваш сърцата ни със скръбните си ридания и укори. Когато е време за похвали, ти раздаваш сурови присъди. Със сигурност враговете ни ще се радват, че си толкова склонен към снизхождение. Що се отнася до мен обаче, аз приемам смъртта на Дрона като подобаваща и справедлива. Сега не бива да губим време, а трябва да разгромим оставащите Каурави, които ще поведе жадният за отмъщение Ашватхама.“

Арджуна стисна зъби и не отговори нищо. Дхрищадюмна стоеше наблизо, без ни най-малко да се разкайва. Арджуна го погледна с почервенелите си очи и панчалийският принц се обърна към него с помирителен тон:

„О, Бибхатсу, аз не смятам, че съм извършил грях. Въпреки че бе брамин, Дрона бе пренебрегнал задълженията на кастата си и затова заслужаваше наказание от всички добродетелни царе. Използвайки своята брахма енергия, учителят изби безброй обикновени войници с небесните си оръжия. Тъй като самият той бе действал нечестно, бе убит и по нечестен начин. Иначе и не би могло да бъде. Не бива да ме обвиняваш, че съм го убил; нали именно с тази цел се родих от огъня. Погубих този безмилостен воин с каквито средства можах. В противен случай той щеше да ни унищожи всичките.“

Бхима нададе одобрителен възглас, когато Дхрищадюмна продължи: „Убивайки Дрона, аз се издължих на своя баща и на близките си. За мен би било грях да го пощадя. О, Партха, ти самият повали своя стар дядо. Ако това не беше греховно, тогава защо заклеймяваш постъпката ми? Дрона беше окаян грешник в служба на порочни хора. Не биваше да ме кориш, Арджуна, но след като го направи, аз ти прощавам заради обичта, която изпитвам към теб, и понеже си съпруг на Драупади. Успокой се. Юдхищхира постъпи правилно, също както и аз. Ние убихме човек, който безмилостно нараняваше учениците си. А сега се сражавай и победата скоро ще бъде твоя.“

Арджуна се разгневи, когато Дхрищадюмна оскърби учителя му, но като видя, че и Юдхищхира, и Кришна запазват мълчание, се сдържа. Той само изгаряше Дхрищадюмна с поглед и изричаше тихо: „Срам! Позор!“

Сатяки, който седеше на колесницата си недалеч от Арджуна, внезапно скочи на крака. Неспособен да изтърпи думите на Дхрищадюмна, той възкликна: „Никой ли няма да озапти този грешен, порочен, прокълнат окаяник? О, злобни човече, как си позволяваш да изричаш подобни думи? Чудо е, че главата ти не се пръсна на парчета в мига, в който се готвеше да посечеш учителя си. Заслужаваш укорите на всички праведни хора. Заради раждането ти, о, позор за рода си, седем поколения назад и седем бъдни поколения ще потънат в ада, лишени от славата си. Обвиняваш Арджуна, че е убил Бхишма, но нима собственият ти низък брат Шикханди не беше причина за смъртта му? Несъмнено няма по-греховни хора от панчалийците.“

Сатяки вдигна боздугана си, докато продължаваше да оскърбява Дхрищадюмна: „Ако още веднъж изречеш подобни думи, ще отнеса главата ти с боздугана си. Просто защото те е погледнал, о, брамински убиецо, човек трябва след това да погледне към слънцето, за да се пречисти. Ако въобще имаш някаква доблест, излез насреща ми с вдигнати оръжия. Не мога да търпя да слушам обидите ти към учителя ми и към учителя на моя учител.“

Дхрищадюмна се разсмя: „О, сине на рода Мадху, прощавам ти тези думи, въпреки че си най-грешният измежду хората. Наистина, никой не бива да проявява снизхождение към такъв порочен човек, какъвто си ти, защото опрощението кара хората като теб единствено да си мислят, че ми липсва сила. Забрави ли как самият ти, който толкова обичаш справедливостта, уби Бхуришрава, и то след като вече те беше победил и беше спрял да се сражава? Дръж си езика! Не смей да ми казваш и дума повече. Ако продължаваш да ми говориш така, ще те изпратя в обителта на смъртта.“

Дхрищадюмна напомни на Сатяки и всички нечестни постъпки, извършени от Кауравите. Именно Дрона бе онзи, който бе измислил коварния капан за Абхиманю. На война бе неизбежно правилата понякога да се нарушат. Но в крайна сметка праведността решава победата. „Затова продължавай да се сражаваш срещу Кауравите, вришнеецо. Няма никакво съмнение, че те трябва да бъдат избити по всички възможни начини.“

Сатяки трепереше от ярост. С почервенели до кръв очи, той стисна боздугана си и като скочи от своята колесница, се втурна към Дхрищадюмна: „Няма повече да си пилея думите по теб! Ей сега ще те смажа с боздугана си!“

По знак на Кришна, Бхима се спусна от колесницата си и застана между двамата обезумели воини. Той сграбчи Сатяки, който го влачи цели няколко стъпки, ревейки бясно. Сахадева също скочи от колесницата си и каза: „О, прекрасни хора, ние нямаме по-добри приятели от вас двамата. Родовете ви са ни скъпи като собственото ни семейство. Вие самите сте си близки приятели. Спомнете си дълга на приятеля към приятеля му и си простете. Сега не е време да се караме помежду си.“

Дхрищадюмна се изсмя: „Бхима, пусни потомъка на Шини. Остави го да се сблъска с мен, както вятърът се блъска в планина. Скоро ще унищожа желанието му да се сражава, а след това ще погубя оставащите Каурави. Или пък Арджуна може да извърши този подвиг. Остави ме да отсека главата на този нещастник със стрелите си. Той явно ме взима за Бхуришрава с отсечената ръка. Пусни го. Или аз ще го убия, или той мен.“

Сатяки се извиваше в ръцете на Бхима и ревеше, борейки се да се освободи, но Бхима го стискаше здраво. Както луната разпръсква нощем прохладните си лъчи, така Кришна заговори помирителни думи на двамата противници. Юдхищхира също ги успокои и двамата с Кришна най-после успяха да укротят гнева им. Когато се помириха и всеки отново се качи на колесницата си, Пандавите внезапно чуха звуци на радостно ликуване сред Кауравите. Те се спогледаха един друг изненадано. От какво бяха толкова въодушевени враговете им? След смъртта на Дрона цялата им армия се бе обърнала в бяг.

Чувайки приближаващия шум, Арджуна се усмихна: „Без съмнение Ашватхама е прегрупирал войските на враговете ни. Този, който при раждането си бе издал звук подобен на небесния жребец Учхаишравас, чиито ръце са като хоботи на слонове и чийто лик е като на тигър, скоро ще ни връхлети в яростта си. Той няма да се примири с чудовищното убийство на баща си. Дхрищадюмна сега е изправен пред страшна опасност. Да се подготвим за боя.“

Пандавите видяха да се вдигат талази от прах, докато Кауравите отново се носеха насреща им. Забравяйки несъгласията помежду си, воините бързо заеха позициите си, готови да посрещнат щурма. Те виждаха златния флаг на Ашватхама с емблема, изобразяваща лъвска опашка, да се развява начело на прииждащите Каурави. Бхима и близнаците препуснаха с голяма дивизия воини на колесници да го обкръжат и атакуват, преди да е успял да достигне до Дхрищадюмна.

Когато Кауравите се втурнаха отново в битката с намерението да отмъстят за смъртта на Дрона, слънцето вече залязваше. След като се бе заклел пред Дурьодхана, че ще убие както Дхрищадюмна, така и армията на панчалийците, Ашватхама призова оръжието Нараяна. Застанал на колесницата си на около километър от Пандавите, той постави една небесна стрела на лъка си и започна да произнася свещените мантри, с които да извика оръжието. От небето се чу дълбок глух тътен. Десетки хиляди пламтящи стрели се появиха на бойното поле и полетяха срещу пандавската армия като стелещи се слънчеви лъчи. Безброй нажежени до червено гюлета западаха от небето като огнени метеорити. Остри като бръснач дискове, брадви, горящи копия и боздугани с шипове полетяха във въздуха. Кауравите дори не можеха да виждат враговете си, докато оръжията се изсипваха върху тях.

В армията на Пандавите настъпи объркване. Пламтящите оръжия сякаш се изстрелваха към тях от всички части на бойното поле. Където и да се намираха воините, порой от оръжия се изсипваше отгоре им от небесата. Пандавската армия потъна в бурята от копия и стрели. Войниците падаха с хиляди, разкъсани на парчета от безмилостното нападение. Пандавските герои се опитаха да се противопоставят на атаката, но колкото повече се отбраняваха, толкова по-лошо ставаше. Нараяна-астрата бе оръжие, на което колкото по-силно се противопоставяш, толкова повече увеличаваш силата му. Като видя как армията му загива, Юдхищхира изкрещя за отстъпление. Гласът му се извиси над грохота на падащите оръжия, удрящи се в броните и щитовете на воините му. „Спасявайте се! Не поглеждайте назад! Това оръжие не може да бъде отблъснато. Със сигурност то е нашето наказание за убийството на невинния ни учител. Аз и братята ми ще влезем в огъня му. О, войници, прибирайте се по домовете си.“

Кришна извика на Юдхищхира да се успокои. Той знаеше как да се противостои на оръжието. Изправен върху колесницата на Арджуна, Кришна се провикна: „Всички вие кшатрии, бързо захвърлете оръжията си и слезте от слоновете и колесниците си. Легнете обезоръжени на земята. Не се опитвайте да се сражавате срещу оръжието, защото това единствено ще увеличи силата му. Дори само ако си помислите да му се противопоставите, ще бъдете избити.“

Чувайки думите на Кришна, воините оставиха оръжията си и се хвърлиха на земята. Стрелите на оръжието Нараяна започнаха да преминават над главите им без да ги нараняват.

Като видя войниците да захвърлят оръжията си, Бхима завика: „Никой да не сваля оръжие! Не се страхувайте от мистичната сила на Ашватхама! Аз лично ще ѝ се противопоставя със собствените си стрели. Ще пронижа сина на Дрона с хиляди остриета и ще изпратя и него по пътя, по който пое баща му. О, Арджуна, как можеш да хвърлиш Гандива, лишавайки се от слава и чест? Стани и се сражавай! Аз ще посрещна ударите на това оръжие с широките си гърди. Днес всички ще станете свидетели на храбростта ми.“

Арджуна му извика в отговор: „Бхима, аз съм се заклел да не използвам Гандива срещу брамини, крави, и срещу което и да е от оръжията на великия Бог Нараяна. Срещу всички тях, аз не вдигам лъка си. Ти също не трябва да се сражаваш. Това мистично оръжие не може да бъде спряно със сила.“

Бхима не обърна никакво внимание на казаното от Арджуна. Изправен на колесницата си, той препусна срещу Кауравите под гъстия порой оръжия, летящи във въздуха, изстрелвайки смъртоносни стрели по Ашватхама. Синът на Дрона се усмихна, удържайки атаката на Бхима, като съсичаше стрелите му до една, докато летяха към него. Тъй като всички останали пандавски воини лежаха на бойното поле, Нараяна-астрата се насочи към Бхима. Той се оказа напълно обкръжен от пламтящи оръжия и приличаше на свещен огън, внезапно пламнал на бойното поле. Сиянието излъчвано от оръжията на Нараяна-астрата беше толкова ярко, че никой не можеше да погледне към Бхима. Виждайки участта на брат си, Арджуна призова оръжието Варуна. Водното оръжие покри Бхима, осигурявайки му защита срещу всенарастващата сила на оръжието Нараяна. Но Арджуна знаеше, че не след дълго импулсивният му брат ще бъде поразен от летящите оръжия.

Кришна внезапно скочи от колесницата и се затича към Бхима, като извика на Арджуна да го последва. Двамата герои безстрашно навлязоха в огнената стихия на оръжията, атакуващи Бхима. След това го хванаха и го свалиха от колесницата му. Бхима изрева от гняв, когато Арджуна дръпна оръжията от ръцете му. С настоятелен глас Кришна каза: „Сине на Панду, какво си мислиш, че правиш? Ако беше възможно това оръжие да бъде спряно, всички ние щяхме да се бием. Не бъди безразсъден, прояви търпение!“

Неохотно Бхима се съгласи да послуша Кришна. Той легна с лице към земята и захвърли оръжията си. Нараяна-астрата утихна. Безбройните оръжия се вдигнаха в небето и изчезнаха. Когато бойното поле се прочисти от тях, Пандавите скочиха на крака и грабнаха оръжията си. Спасени чрез съвета на Кришна от страшната опасност, те се качиха на конете и колесниците си и нададоха бойни възгласи.

Дурьодхана се разгневи, когато видя враговете си спасени. Той се приближи към Ашватхама и каза: „Веднага освободи отново оръжието, защото Пандавите се прегрупират и ще ни нападнат с цялата си мощ.“

Ашватхама поклати глава: „Оръжието Нараяна може да се използва само веднъж от един човек. Ако бъде призовано отново, то ще убие онзи, който го е повикал. Кришна знаеше тайната за противодействието му, затова то беше отклонено.“

Дурьодхана гневно каза: „Тогава използвай каквото оръжие притежаваш. Силата ти е равна на тази на самия Махадева. О, сине на Дрона, унищожи тези убийци на собствения си баща, без да се бавиш!“

Ашватхама се хвърли в боя, търсейки Дхрищадюмна, и го нападна с хиляди остри стрели. Разярен, той го атакуваше с неудържима сила. Уби колесничаря и четирите му коня и смаза колесницата му. Дхрищадюмна слезе на земята и започна да се защитава от атаката на Ашватхама с меч и щит.

Сатяки беше наблизо и видя затруднението на Дхрищадюмна. Помнейки кшатрийския си дълг, той бързо се притече на помощ на съюзника си. Като засипа Ашватхама с мрежа от стрели, вришнеецът уби конете и колесничаря му. Синът на Дрона скочи от колесницата си, а стрелите на Сатяки продължаваха да го застигат. Крипа се втурна да му помогне и го взе на своята колесница. След това Крипа и Карна нападнаха Сатяки и Дхрищадюмна, а много други воини също се включиха в битката.

Като се качи на нова колесница, Ашватхама отново излезе срещу Дхрищадюмна. И отново Сатяки му препречи пътя, а Ашватхама извика на воина от Вришни: „О, потомъко на Шини, знам, че си пристрастен към този убиец на собствения си учител, но днес не бива да го подкрепяш. Заклел съм се в кръвта си, че ще избия всички панчалийци, начело с този порочен окаяник. И ти ще бъдеш поразен от стрелите ми, ако се опитваш да го защитаваш, както всички Пандави и цялата им армия. Нищо няма да ме спре.“

Ашватхама прониза Сатяки с поток остри стрели. Сатяки залитна, а Ашватхама взе една дълга стрела, която блестеше с ярко сияние, и в миг я изстреля с цялата си мощ. Тя проникна през бронята на Сатяки и се заби дълбоко в рамото му. Зашеметен, воинът от Вришни се преви на терасата на своята колесница и колесничарят му го откара надалеч от боя, за да дойде на себе си.

Ашватхама насочи вниманието си към Дхрищадюмна с ожесточена атака над панчалийския принц. Изстрелвайки с цялата си сила заредени с мантри стрели, той прониза всяка една част от тялото му. Дхрищадюмна бе зашеметен от яростната атака на Ашватхама и се облегна на пръта на знамето си. Няколко пандавски герои се втурнаха да го спасяват. Водени от Бхима и Арджуна, те обкръжиха Ашватхама, обстрелвайки го отвсякъде със стрели, които Ашватхама контрираше с поразителна бързина и ловкост. Той рани всичките си нападатели със собствените си стрели и изрева ужасяващия си боен вик.

Без да го е грижа за собствения му живот, Ашватхама се сражаваше като обезумял. Мисълта за мъртвия му баща му даваше сили да продължи да отблъсква атакуващите. Никой никога не го бе виждал да се бие толкова яростно. Докато удържаше най-силните пандавски воини, той същевременно изби огромна част от панчалийските войници със своите небесни оръжия. Царе и принцове от различни царства излизаха срещу сина на Дрона, но всичките бързо намираха смъртта си.

Панчалийците се обърнаха в бягство, потресени от страшната сеч, която сътвори Ашватхама. Но той ги избиваше дори докато бягаха захвърлили оръжията си и обхванати от ужас. Арджуна му извика: „О, сине на Дрона, спри да убиваш обикновени войници. Ето ме тук, готов да сломя гордостта ти. Прояви до най-висш предел храбростта, мъжествеността и познанията си, а също и привързаността си към синовете на Дхритаращра и омразата си към нас. Дхрищадюмна и аз ще те убием. Той вече уби баща ти, а сега е готов да убие и теб.“

Ашватхама почувства силна болка от суровите думи на Арджуна. Старото им приятелство от дните в училището на Дрона очевидно беше забравено. Сега те се сражаваха помежду си до смърт. Като се вторачи в Пандава, Ашватхама помисли за оръжието Агнея. Той постави една златна стрела на лъка си, произнесе съсредоточено мантрите, а после я изстреля с вик. На мига плътен порой стрели се изсипа от небесата. Непрогледен мрак обви бойното поле, заваляха огнени метеори. Отвсякъде задуха ураганен вятър, който удряше войниците с камъни. Страшни крясъци на ракшаси и пишачи се носеха в мрака, от всички страни виеха чакали.

Поразени от небесното оръжие, войските на Пандавите завикаха от болка и ужас. Те умираха от огнените стрели, сипещи се върху тях от всички посоки. Познанията на Ашватхама в тайните на мистичните оръжия увеличаваха мощта на оръжието Агнея със застрашителна сила. Мъже, коне и слонове умираха, изпепелени на въглен, сякаш бяха попаднали в разрушителния пожар в края на битието, унищожаващ световете. Но припомняйки си случилото се в Кхандавапрастха, Агни направи така, че огненото му оръжие преминаваше над Арджуна и Кришна, без да ги нарани.

Като видя неустоимата сила на огнения полубог, призована за унищожение на Пандавите, Арджуна съсредоточи ума си и призова Брахмастрата. Извиквайки най-могъщото от всички оръжия, той в миг разпръсна гъстия мрак. Докато оръжието на Брахма неутрализираше това на Агни, небето се проясни и повя прохладен вятър. Десетки хиляди воини лежаха на бойното поле, с тела, изгорели до неузнаваемост.

Ашватхама се смая, като видя, че оръжието му е спряно, а Арджуна е незасегнат. Как бе успял да оцелее от Агнея, което бе унищожило десетки хиляди други воини? И Арджуна, и Кришна се намираха точно на пътя на оръжието, но и двамата бяха невредими. Ашватхама почувства, че губи надежда. Най-напред Нараяна-астрата, а сега и оръжието Агнея бяха отклонени от Арджуна и Кришна. Как би могъл да се сражава срещу такива врагове? Те бяха непобедими! Захвърляйки лъка си в отчаяние, Ашватхама скочи от колесницата си и побягна от полесражението. Той викаше: „Всичко е илюзия!“ и тичаше в посока надалеч от битката. Скоро навлезе в гората. Мъката по баща му го победи. Ашватхама усещаше, че никога няма да успее да го отмъсти. Дори и най-могъщите му оръжия се бяха оказали безсилни срещу Пандавите. Какъв беше смисълът да се сражава с тях?

Докато се луташе из гората, Ашватхама срещна Вясадева, който отиваше към бойното поле. Синът на Дрона спря и се поклони пред мъдреца. После го попита защо оръжията му са се оказали безполезни срещу Арджуна. Вясадева му обясни, че Кришна е Върховният Бог. Той е Нараяна, Вишну; дори всъщност безсмъртният Нараяна е едва част от Кришна. Не съществува създание, способно да победи Кришна, нито някой, когото той закриля. Дори великият Шива счита себе си за слуга на Кришна. Той също веднъж е бил победен от Кришна в битка.

Като слушаше описанията на Вясадева, Ашватхама промени отношението си към Кришна. Ако думите на Вясадева бяха истина, тогава не беше чудно, че оръжията му бяха възпрени. Докато Кришна беше на колесницата на Арджуна, изходът от сражение с Арджуна бе предвидим. Обезсърчен и скръбен, Ашватхама разбра, че всемогъщата съдба контролира всичко. Пред лицето на съдбата човек не можеше да направи нищо, освен да изпълнява дълга си и да остави на нея резултатите. От думите на Вясадева бе ясно, че Кауравите ще бъдат победени. Но нима някой можеше да знае предварително какво щеше да повели съдбата?

Покланяйки се отново на мъдреца, Ашватхама се обърна и пое обратно към полесражението. Все още негов дълг бе да се сражава за Дурьодхана и още повече да уважи убития си баща. Враговете му трябваше да бъдат наказани. Нямаше как да напусне сражението сега.

Докато Ашватхама се връщаше, слънцето залезе. Двете армии се оттеглиха, изтощени от битката, продължила два дни и една нощ. Обезверени от смъртта на Дрона, Кауравите се прибраха унили в лагера си, докато Пандавите се завръщаха под звуците на тромпети, барабани и раковини.

Когато стигнаха в своя стан, Пандавите видяха, че е пристигнал Вясадева. Арджуна слезе от колесницата си и се приближи към мъдреца. Като се поклони и докосна нозете му, той каза: „О, великолепни, днес видях нещо, което предизвика в мен голямо удивление. Докато обстрелвах враговете си, видях пред себе си мъж, сияен като пламък. Той държеше блестящ тризъбец и на която и страна да се обърнеше, враговете ми загиваха. Макар никога да не използва тризъбеца, нито каквото и да било друго оръжие, самата му енергия сякаш изгаряше враговете ми. Кой беше той, велики мъдрецо?“

Поставяйки длан на главата на Арджуна, който още стоеше коленичил пред него, Вясадева отговори: „О, сине на Кунти, видял си Шива, великия унищожител на световете. От обич и уважение към Кришна той вървеше пред колесницата ти, изпепелявайки враговете ти с неустоимата си енергия. Дори могъщите закрилници на вселената не могат да застанат насреща му. Продължавай да се сражаваш с увереност, о, Дхананджая. Поражението не сполетява онзи, до когото е Джанардана.“

След като увери Пандавите, че войната скоро ще свърши, Вясадева си тръгна. Изтощени от боя, воините се прибраха по палатките си, за да отпочинат през нощта.