26

По-малко от два часа оставаха до залез-слънце. Юдхищхира реши да се възползва от предимството си. Виждайки разкъсаните редици на противника, той заповяда на войските си да атакуват. Въодушевени от гибелта на Карна, те се нахвърлиха върху Кауравите с високи викове. Армията на Куру бе изгубила всякакво желание за битка. Войниците се разбягаха във всички посоки като биволи с изпотрошени рога. Те се оглеждаха изплашено наоколо си, очаквайки всеки миг да видят преследващите ги Арджуна или Бхима. Струваше им се, че този ден двамата Пандави бяха навсякъде.

Тогава Дурьодхана се овладя и излезе напред, готов да се сражава. Дишайки тежко, с обляно в сълзи лице, той каза на колесничаря си: „Откарай ме сред битката. Ще отмъстя за гибелта на приятеля си. Синът на Кунти няма да може да ми се противопостави, както океанът не може да премине отвъд пределите си. Като убия Арджуна и Говинда, надменния Бхима и останалите си врагове, аз ще изплатя своя дълг към Карна.“

Кауравите се прегрупираха, щом видяха, че водачът им влиза в битката. Двайсет и пет хиляди воини се събраха и тръгнаха срещу пандавската войска. Спазвайки правилата на честната битка, Бхима слезе от колесницата си, за да се сражава с пехотинците. Викайки бойните си предизвикателства, и без да се боят за живота си, те атакуваха сина на Кунти с вдигнати мечове и боздугани.

Бхима се разсмя. Въртейки огромния си стоманен боздуган Шайкя, той се носеше сред Кауравите като ястреб. Глави, ръце и крака летяха навсякъде, докато унищожаваше армията. Скоро почти всичките двайсет и пет хиляди бяха избити, а останалите побягнаха. Попадайки на оцелелите братя на Дурьодхана, той бързо ги изпрати до един в обителта на смъртта, като или стоварваше върху тях боздугана си, или отсичаше главите им с острите си като бръснач стрели.

Разярен, Дурьодхана се спусна срещу Пандавите, изстрелвайки огнени стрели във всички посоки. Той незабавно бе обграден от хиляди воини на колесници, които го заляха с пороен дъжд от стрели. Посрещайки атаката им, кауравският принц изби много от тях. Той бързо повали стотици воини, надавайки силен рев. Виждайки войските си да бягат в ужас пред Бхима, Дурьодхана се провикна: „Къде отивате, смели воини? Не съществува място на този свят, нито всъщност в трите свята, където Пандавите да не ви намерят и убият, ако бягате. Армията им в момента е съвсем малка. Ако излезем насреща им, ще ги сразим. Останете верни на дълга си и се бийте. Смъртта или славата са единственият ви избор сега. Убийте враговете си или умрете от ръцете им и така отидете в райските сфери.“

Въпреки опитите на Дурьодхана, войската му продължаваше да бяга. Шаля се приближи до царя и каза: „О, Царю, погледни тази страшна картина. Земята е покрита с трупове и с отсечени крайници на мъртви воини. Войниците ти се спъват и падат от страх. Те едва се придвижват през напоената от кръв земя и търсят закрилник. Оттегли се, о, потомъко на Бхарата. Слънцето залязва. Спомни си, че ти си коренът на цялото това нещастие. Прибери се в лагера си и дай малко почивка на хората си.“

Дурьодхана погледна към Шаля, седнал на празната колесница на Карна. Мъката го победи отново и той заплака: „О, Карна! О, приятелю мой!“

Богът на слънцето, обливащ с гаснещите си лъчи трупа на загиналия си син, се скри тъжно зад западните хълмове. Двете армии се оттеглиха от боя, а боговете и ришите се завърнаха в своите обители. Докато вървяха в здрача, воините хвърляха погледи към Карна, който сякаш озаряваше полето дори в смъртта си. Той приличаше на огън, угасен от поройните стрели на Арджуна. Самата земя сякаш стенеше: „О, уви!“

Но Юдхищхира беше доволен. Най-сетне Карна беше загинал. Пандавският цар се чувстваше така, сякаш тежък товар бе паднал от плещите му. Докато стоеше на полесражението, заобиколен от братята си, Кришна се приближи към него и каза: „За късмет синът на сута лежи мъртъв, докато ти и храбрите ти братя сте невредими. Арджуна изпълни клетвата си, земята пи кръвта на Карна. Този порочен човек, който се надсмиваше над Драупади, получи заслуженото. Несъмнено благородната царица ще се зарадва на тази вест. Когато си възвърнеш властта над тази изобилна земя, тя ще седне до теб на трона.“

Просълзен, Юдхищхира прегърна Кришна: „О, Кешава, нищо чудно няма, че печелим победа, след като ти ни подкрепяш. О, всемогъщи, мъдрият риши Нарада ми каза кой си ти всъщност, както и кой е брат ми Арджуна. Вие двамата винаги поддържате добродетелта в света.“

Юдхищхира се качи на колесницата си и препусна към лагера. Докато минаваше през полесражението, той видя тялото на Карна, осветено от хиляди светилници и наобиколено от обезсърчените кауравски войници. На следващата сутрин те щяха да изпълнят погребалните обреди, оставяйки го да прекара последната си нощ на своето геройско ложе. Юдхищхира не можеше да отмести поглед от него. Невярващ на очите си, той каза: „По твоята милост, скъпи Кришна, ние постигнахме целта си. Сега Дурьодхана несъмнено ще изостави всичките си надежди за победа, а дори и самия си живот. Цели тринайсет дълги години страдахме и познавахме единствено тревогата. Тази нощ ще спим спокойни, облекчени от бремето си.“

Арджуна и Кришна се отдалечиха от бойното поле като слънцето и луната, потъващи в небето. Те надуха раковините си, изпълвайки четирите посоки с мощния им тътен. Гандхарвите, чараните и сиддхите ги възхваляваха и обожаваха, докато се завръщаха към лагера си, следвайки Юдхищхира точно както боговете вървят след Индра към Амаравати.

Всички Каурави напуснаха полесражението в отчаяние. Крипа, Критаварма и Ашватхама отведоха армията обратно в лагера. Дурьодхана плачеше. Никой не бе способен да го утеши и той се свлече с ридания на земята. Останалите водачи на Куру влязоха в царската шатра и насядаха мълчаливи около него. Те също плачеха, като гледаха как царят дава воля на мъката си. Той лежеше на земята и викаше: „О, Карна, приятелю мой!“

Постепенно гневът надделя над скръбта му и Дурьодхана се изправи на крака с очи, почервенели от ярост. Сядайки на трона си, той избърса с длани очите си и каза с леден глас: „Не можем да оставим тази жестокост безнаказана. Карна, най-великият сред героите, бе убит безмилостно от Арджуна, докато стоеше беззащитен на земята. Как можем да търпим това? След като изберем друг командир на войските си, ще се втурнем срещу грешните Пандави и ще отмъстим. Вече почти сме унищожили армията им и те са останали без сили след толкова дни сражения. Пандавите изоставиха добродетелта, затова ще загубят цялата си сила. Със сигурност скоро ще ги победим. Дължим това на Карна: или да ги избием всички, или да дадем своите животи, присъединявайки се към него във вечния му героичен сън.“

Дурьодхана се сви при мисълта за лежащия на бойното поле Карна. Главата му клюмна и той покри лице с длани, ридаейки безмълвно известно време. Изтерзаният принц не можеше да се примири със смъртта на приятеля си. Никога не бе и допускал, че е възможно някой ден Арджуна да убие Карна. Още от деня, в който Дурьодхана бе видял Карна за първи път, той бе живял с очакването, че синът на сута ще убие Арджуна. Сега тази надежда беше разбита. Дурьодхана вдигна празен поглед нагоре; сълзи се стичаха по смуглото му лице. Нима Арджуна наистина беше непобедим? Вероятно. Но войната не можеше да спре сега. Карна трябваше да бъде отмъстен. Отмъщение или смърт. Друг избор нямаше.

Докато Дурьодхана се опитваше да се овладее, Крипа му каза: „О, велики Царю, обмисли внимателно какво е най-добре да направиш. Изминаха седемнайсет дни от началото на битката; толкова много хора загинаха. Всичките ти братя са мъртви. Все още не сме видели и никаква слабост или недостатък у Арджуна. Той вилнее из бойното поле като огромен слон с четири бивни и унищожава безпощадно войските ни. Сега уби Карна, а преди това Джаядратха, макар че цялата армия се опитваше да го защити. Кой остана сред воините ти, способен да излезе насреща му, о, Бхарата? Кой би могъл да се изправи и срещу разярения Бхима? Той и Сатяки предизвикват такава сеч сред войската ни, че косите ни настръхват.“

Крипа се взираше сериозно в кауравския принц, който седеше, втренчил поглед пред себе си, и не отговаряше нищо. Крипа заплака, но продължи: „Извършил си толкова много грехове спрямо Пандавите, чиито резултати получаваме сега. Ти събра цялата тази огромна армия единствено, за да постигнеш целите си. Сега тя е унищожена. Намираме се наистина в опасност. По-слаби сме от Пандавите. Политиката диктува да потърсим мир чрез дипломация. Юдхищхира винаги е бил милостив и със сигурност ще приеме мир при взаимно изгодни условия. Ти няма да изгубиш позицията си на цар, защото нито Юдхищхира, нито Арджуна, нито дори Кришна няма да се противопоставят на заповедите на баща ти.“

Крипа молеше Дурьодхана да сключи мир. Той се разплака при мисълта за всички царе и воини, които бяха изгубили живота си за каузата на Дурьодхана. Гласът му трепереше, когато продължи: „Моят съвет е да прекратим тази враждебност. Това е в твой най-добър интерес. Не го казвам от страх, нито с някакъв злонамерен мотив. Не пренебрегвай думите ми. Постъпиш ли иначе, ще си ги спомниш, когато самият ти си на прага на смъртта.“

Дурьодхана мълчеше. Пребледнял от мъка, той въртеше очи и трепереше, ридаейки, неспособен да отговори няколко минути. Най-после с мъка се овладя и каза: „Ти несъмнено говориш като приятел. Истината е, че си направил за мен всичко, на което един приятел е способен — изправяше се срещу враговете ми, рискувайки живота си за моя интерес. Знам, че съветът ти е добре обмислен и доброжелателен, но той никак не ми харесва. Като лекарство за човек пред прага на смъртта, думите ти са ми неприятни. По мое мнение, Юдхищхира не би ми се доверил, дори да отида при него и да го умолявам за мир. Мамил съм го и съм го подлагал на всевъзможни страдания. По същия начин съм наранявал и Арджуна, и Кришна. Откакто научи за смъртта на Абхиманю, Кешава прекарва нощите си в тъга. Ние го оскърбихме. Как би могъл сега да ни прости? Не може да става и дума за мир. Войната ще свърши единствено, когато или Кауравите, или Пандавите са мъртви. Нещата вече стигнаха прекалено далеч. Конфликтът е необратим.“

Мислейки за Драупади, той продължи: „Чух, че панчалийската принцеса практикува сурови въздържания, за да предизвика унищожението ми. Спи на голата земя и се храни само веднъж на ден. Субхадра, изоставила цялата си гордост, ѝ слугува като прислужница. О, Крипа, всичко гори в пожар, който не може да бъде угасен. Как мога аз, който блестях като слънце с лъчите си над всички царе, да вървя след Юдхищхира? Никога не бих могъл да приема властта му. След като съм управлявал земята като неин безпрекословен император, не мога дори да си помисля да живея жалкия живот на слуга.“

Каурава даде ясно да се разбере, че битката бе единственият избор. Ако загинеше, поне щеше да запази славата си и да се издигне в по-висшите сфери. Оттеглеше ли се сега, щяха да го сочат за страхливец, да се опозори и пропадне.

Дурьодхана погледна стола на Карна. Опитвайки се да овладее мъката си, той приключи своята реч с решителен тон: „Никой кшатрия не мечтае да умре у дома в леглото. Смъртта трябва да дойде в битка; иначе славата му угасва и изчезва. Извършвал съм много жертвоприношения и с вярност съм изпълнявал задълженията си. Не ме е страх от смъртта. Оставете ме да се бия и да си спечеля слава или да се възнеса по пътя, по който тръгват героите, които никога не изоставят боя. По него поеха щастливите царе, след като оставиха телата си в тази война. Нима бих могъл да се откажа от битката, след като видях тези благородни воини да дават живота си заради мен? Не мога да се радвам на царство с кръвта им по ръцете си, докато не съм направил всичко по силите си да ги отмъстя. Ще спечеля или победа, или райско съществуване. Не мога да постъпя по друг начин.“

Воините приветстваха храбрата реч на Дурьодхана. Те решиха да се сражават докрай, изоставяйки отчаянието си. Като се разбраха да изберат нов главнокомандващ на сутринта, всички станаха от местата си и се оттеглиха за през нощта.

След като чу как Бхима е избил синовете ѝ, и особено как жестоко бе убил Духшасана, Гандхари бе съкрушена. Откакто бе започнала войната, тя постоянно извършваше практики на въздържание, молейки се конфликтът да приключи скоро. Може би Дурьодхана щеше да се осъзнае, като види безсмислието на каузата си. Та как би могъл той да победи праведните Пандави, подпомагани от Кришна? Но Гандхари познаваше неговото упорство. Тя не вярваше Дурьодхана да прекрати войната, преди и последният човек от армията му да падне мъртъв.

Макар царицата на Куру да разбираше, че синовете ѝ загиват поради собствената си себичност, като майка тя бе неспособна да изтърпи това. Всяка вечер Гандхари получаваше вести за дневните събития и сърцето ѝ се разкъсваше от мъка. Всички велики герои на Куру бяха избити един по един. Когато научи, че Бхима бе убил почти всичките ѝ синове, тя почувства, че не издържа повече. Трябваше да направи нещо. Дългите ѝ аскетични практики я бяха дарили с мистична сила. Ако отидеше на бойното поле, тя можеше да използва тази сила, за да помогне на оцелелите си синове да станат непобедими. Просто като ги погледнеше, можеше да направи телата им неуязвими. Решавайки да потегли веднага, Гандхари нареди на слугите си да ѝ приготвят колесницата.

Пътувайки бързо, тя пристигна на бойното поле по залез на седемнайсетия ден от войната, но когато влезе в шатрата на жените, научи ужасната вест, че вече всичките ѝ синове са мъртви освен Дурьодхана. Старата царица падна на земята в несвяст. Слугините ѝ бързо я повдигнаха и я положиха на широко легло, напръсквайки лицето ѝ с прохладна вода. Като дойде на себе си, тя известно време рида. Когато се овладя, поиска да повикат Дурьодхана. Можеше да спаси поне него. Може би съдбата щеше да ѝ позволи да си запази поне един син. Той несъмнено бе причина за цялата тази война, но сега, след като Карна бе мъртъв, може би щеше да се промени. Без съмнение Шакуни също скоро щеше да падне убит. Именно с подкрепата на тях двамата Дурьодхана кроеше всичките си порочни планове. Останал сам, той би могъл да стане различен човек.

Не след дълго принцът влезе в палатката на майка си и ѝ се поклони с потъмняло от мъка лице. Тя го благослови и му говори утешително известно време. Накрая каза: „Мили сине, надявах се, че тази война може да свърши, преди всичките ми синове да загинат. Уви, тази моя надежда рухна. Но ти си все още жив. Скъпи синко, искам да ти помогна. С аскетичната си сила мога да направя тялото ти неуязвимо. Ела при мен утре сутринта гол. Тогава ще ти предам силата си.“

Дурьодхана излезе от шатрата окуражен. Неслучайно майка му се бе появила тъкмо сега. Може би най-после щеше да успее да победи могъщите си врагове. Той вървеше бързо през мрака към своята шатра.

На следващата сутрин, преди изгрев-слънце, Дурьодхана се изкъпа и тръгна към палатката на майка си. Когато влезе в предната част на огромната шатра, той свали дрехите си и тъкмо се канеше да влезе навътре, когато внезапно видя оттам да излиза Кришна. Ядава бе научил, че е пристигнала Гандхари, и бе отишъл да ѝ поднесе почитанията си. Като видя Дурьодхана да стои чисто гол насреща му, той отвори широко очи от изненада: „Какво е това, принце? Защо те виждам да стоиш тук без никакви дрехи?“

Дурьодхана обясни, че отива да види майка си, а Кришна отговори: „Не си ли се научил на култура от възрастните, о, Бхарата? Как би могъл някой възпитан човек да отиде гол при собствената си майка? Смаян съм. Поне си покрий слабините.“

Дурьодхана сведе объркан поглед към голото си тяло. Кришна бе прав; не можеше да застане гол пред майка си. Докато Кришна излизаше от шатрата, той обви парче плат около слабините си и влезе да посети царицата. Когато го чу да идва, тя го помоли да застане точно пред нея. После повдигна превръзката, покриваща очите ѝ, и впери поглед право в него. Дурьодхана усети силна енергия да облива тялото му, когато майка му го обгърна с погледа си, но щом Гандхари видя парчето плат, тя бе шокирана: „Защо не послуша думите ми, скъпо дете? Помолих те да дойдеш гол, а ти си покрил слабините си. Макар останалата част от тялото ти да е сега здрава като стомана, слабините и бедрата ти ще останат уязвими за атаки, тъй като не успях да ги погледна.“

Гандхари бе призовала всичката си сила, преди да погледне сина си. Чувстваше се неспособна да го направи за втори път. Когато Дурьодхана ѝ разказа какво се бе случило — как бе срещнал Кришна на влизане в шатрата ѝ, — царицата въздъхна и бавно върна превръзката отново на очите си. Последната ѝ надежда бе разбита. Синът ѝ несъмнено щеше да загине от ръцете на Бхима, както този Пандава се бе заклел още отдавна в събранието на Куру. Осъзнавайки, че не може да направи нищо срещу всемогъщата съдба, Гандхари най-после се усмихна. Отново Кришна. Докато той закриляше Пандавите, каузата на Кауравите бе обречена. Царицата освободи сина си. Тя реши, че е по-добре да се върне в Хастинапура, за да бъде до покрусения си от скръб съпруг. А и войната скоро щеше да приключи.

Когато слънцето изгря на осемнайсетата сутрин, след като кремираха Карна и останалите убити воини, Кауравите се качиха на колесниците си и се събраха заедно. Тъгата им бе отстъпила място на вцепенение при вида на толкова много смърт и разруха. Почти механично те се готвеха за битката. Дурьодхана огледа оцелелите воини. Кого от тях да избере за главнокомандващ в този — както по всичко личеше — последен ден на войната? Крипа бе очевидният избор, но той не подкрепяше решението битката да продължи. Принцът помисли за Ашватхама. Като син на учителя, той беше другата възможност. Но когато го попита, Ашватхама отговори: „Смятам, че трябва да избереш Шаля. По произход, слава, храброст, сила и всички други качества той превъзхожда всички ни. Отричайки се от привързаността си към своите родственици, той премина на наша страна и се сражава неудържимо. Нека Шаля поведе армията ни, както Сканда води небесните войнства.“

Приветствайки думите на Ашватхама, останалите воини наобиколиха Шаля и закрещяха: „Слава! Слава!“ Дурьодхана слезе от колесницата си и се приближи към него с допрени длани, казвайки: „О, Царю, за пореден път идвам да моля за благосклонността ти. Стани ни главнокомандващ. С теб начело ще всеем ужас у враговете си. Сред нас няма друг толкова смел и могъщ като теб. О, най-велик сред царете, поеми командване над тази войска, тъй както Картикея командва армиите на боговете.“

Шаля, който бе изоставил всяка надежда да се завърне жив от тази война, прие предложението на Дурьодхана. Като допря длани, той каза: „О, силноръки Царю, ще изляза срещу Пандавите без страх. Строявайки могъщ боен ред, аз ще победя техните войски. Нека не губим повече време, а да вървим напред в битката!“

Дурьодхана възслави Шаля и го въздигна в главнокомандващ, поръсвайки сам главата му с осветена вода. Кауравите нададоха силни викове и забиха с хиляди барабани. Вдъхновени от нова надежда, те потеглиха към бойното поле, разгръщайки се под командването на Шаля във формация, наподобяваща орел. Десет хиляди слонове, единайсет хиляди воини на колесници, същият брой конници и петстотин хиляди пехотинци бяха останали от първоначалните четири милиона кауравски воини. Те оформиха бойната формация и потеглиха решително към полесражението, до един готови да се бият до смърт.

Юдхищхира дочу ликуващите възгласи на Кауравите. Като получи вестта, че Шаля е бил определен за командир, той каза: „О, Кешава, какво според теб трябва да направим? Аз завися само от твоя съвет.“

Кришна изглеждаше замислен: „Знам, че Шаля е превъзходен воин. Не бива да бъде подценяван. Упълномощен от позицията на главнокомандващ, той няма да е по-слаб от Бхишма, Дрона и дори Карна. Въпреки това считам, че ти можеш да го сразиш. Върви и го убий, както Шакра е убил демона Шамбара. Сега, след като прекоси бездънния кауравски океан, недей да потъваш в малкото езерце Шаля. Прояви в боя цялата си кшатрийска сила и аскетична мощ. Часът на Шаля несъмнено е настъпил.“

Юдхищхира се качи на колесницата си, размисляйки върху думите на Кришна. Трябваше да стане точно, както той казва. Юдхищхира си спомни обета си да убие Шаля. Подобаващо бе владетелят на Мадрас да срещне смъртта си от ръката на своя скъп приятел и племенник. Щеше да е трудна битка. И двамата владееха до съвършенство боя с копия и вече се бяха срещали в няколко яростни схватки. Следващата щеше да е последната.

Начело с Дхрищадюмна пандавските войски поеха на бой. Не след дълго сражението започна. Виждайки белия сенник на Юдхищхира в далечината, Шаля нареди на колесничаря си да се насочи право към него. Скоро бе пресрещнат от огромна дивизия воини на колесници, които го обсипаха със стрели и копия. Царят на Мадрас зае позиция и им отвърна с порой от златопери стрели, които ги повалиха с десетки.

Двамата оцелели синове на Карна, Сатясена и Читрасена, препуснаха срещу Накула като два тигъра, нападащи слон в гората. Те го покриха с остри стрели и разбиха лъка му, но Пандава бързо грабна друг и отвърна на атаката им. Смеейки се, той уби четирите коня на Сатясена и улучи Читрасена в гърдите с три пронизващи стрели.

Сатясена скочи върху колесницата на брат си и рамо до рамо двамата принцове продължиха да изстрелват стрелите си по Накула. Непоклатим, той хвърли едно сияйно копие, намазано с масло, наподобяващо страховита змия. То улучи Сатясена и се заби в сърцето му. Брат му изрева от ярост и започна още по-свирепо да атакува Накула, убивайки конете му и разрушавайки колесницата му.

Като видя, че баща му бе лишен от колесницата си, синът на Накула, Сутасома, му се притече на помощ, взимайки го на своята, откъдето Накула продължи да се сражава. След като изстреля много оръжия, които объркаха противника му, Накула пусна една островърха стрела, извита като полумесец. Тя уцели Читрасена в шията и отсече главата му. Принцът се наклони напред и падна от колесницата си като отсечено дърво.

Като видяха как Накула уби двамата синове на Карна, кауравските войници се оттеглиха. Шаля ги прегрупира. Той се сражаваше безстрашно, изправен срещу много пандавски воини. Водени от Крипа и Критаварма, Кауравите се втурнаха срещу Пандавите със силни викове. Посрещнаха ги строени в гъсти редици ескадрони, начело с Дхрищадюмна и Сатяки. Двете армии се сблъскаха с оглушителен грохот. Въздухът се изпълни с дим от пламтящите оръжия, пускани от могъщите воини на колесници, и се пропи с миризмата на кръв.

Проправяйки си път с бой сред гъстите пандавски редици, Шаля се приближаваше към Юдхищхира. Той го атакува с дъжд от стрели, но Юдхищхира ги спря със своите. Докато главните воини от двете армии се сражаваха един с друг, Юдхищхира и Шаля започнаха яростен двубой. Обменяха си стрели, които се сблъскваха във въздуха и сипеха искри. Наподобяващи Индра и Бали, сражаващи се за властта над вселената, двамата могъщи герои сякаш пускаха пламтящи мълнии от лъковете си.

С намерение да убие Шаля Юдхищхира внезапно изстреля една широкоглава стрела, която събори знамето на противника му. Разярен, Шаля го атакува с хиляди от своите безпогрешни стрели, които улучиха Юдхищхира във всяка част от тялото. Те напълно покриха царя на Пандавите заедно с конете, колесницата и колесничаря му. Братята на Юдхищхира му се притекоха на помощ и обсипаха с дългите си закалени остриета Шаля. Подкрепян от Крипа и Ашватхама, царят на Мадрас се хвърли в диво клане. Пандавите никога не го бяха виждали толкова освирепял. Стрелите му намираха слабите места на противниците, които падаха от колесниците си, зашеметени от неговата атака.

Шаля устояваше на съвместния щурм на Юдхищхира, Сатяки, Бхима и двамата синове на своята сестра Мадри. Дурьодхана пристигна да му помага заедно с Критаварма. Дълго време между могъщите герои, гневно търсещи начин да се унищожат взаимно, кипя ужасяваща схватка.

Междувременно оцелелите воини от армията на тригартите бяха обкръжили Арджуна. Пандава ги избиваше безжалостно и те крещяха от болка. Чувайки виковете им, Ашватхама се втурна да ги подкрепи. След като не бе успял в опитите си да убеди Дурьодхана да прекрати войната, той бе решил да се сражава докрай. Баща му и почти всичките му приятели бяха убити. Дори да бе сключен мир, нима бе останало нещо, за което си струва да се живее? Без да мисли за предупредителните думи на Вясадева, синът на Дрона нападна Арджуна с цялата си мощ. Забравяйки предишното приятелство, двамата се атакуваха един другиго като двойка побеснели бикове, опитващи се да се намушкат с рогата си. Небето се изпълни със стрелите им, а битката помежду им бе смайваща дори за небесните обитатели.

Взимайки надмощие, Арджуна уби четирите коня и колесничаря на противника си. Ашватхама остана непоклатим на неподвижната си колесница, продължавайки да отблъсква атаките на Пандава и да изстрелва стрелите си по пандавската армия, избивайки стотици воини.

Ненадейно Суратха, могъщ пандавски воин на колесница, нападна Ашватхама със страшен вик. Ашватхама скочи на земята с лък в ръка. Той постави остра стрела на тетивата и я опъна назад до ухото си. Изстреляна с цялата му мощ, стрелата прониза гърдите на Суратха, разкъсвайки сърцето му, и като излезе през гърба му, потъна в земята.

Ашватхама бързо се затича и скочи върху колесницата на убития си враг. Много други кауравски воини, водени от Шакуни и Улука, му се притекоха на помощ. Последва яростна битка между Арджуна и кауравските бойци, които бяха подкрепяни от многохилядна войска.

Недалеч от Ашватхама Шаля продължаваше да се сражава с неудържима сила. Вдъхновяван от мисли за славна победа — или пък смърт и издигане до райските сфери — той излизаше срещу всички пандавски герои. Никой не можеше да го помръдне, както бе застанал на колесницата си като изпепеляващо слънце. Стрелите му излитаха в неспирни потоци на всички страни. Хиляди смели пандавски воини загубиха своя живот в опитите си да се доближат до него в боя.

Помнейки обета си и думите на Кришна, Юдхищхира напредваше постепенно към Шаля. Застанал недалеч от Пандава, владетелят на Мадрас приличаше на Сатурн в близост до Луната. Двамата мъже тръбяха с раковините си, сътворявайки тътен, който разтърсваше атмосферата. Взирайки се един в друг с гневни очи, те извикваха предизвикателствата си, покривайки се взаимно с потоци от стрели. Ранени по целите тела, царете приличаха на обилно нацъфтели дървета киншука и шалмали.

Войниците, наблюдаващи битката, не можеха да преценят кой ще победи — дали Юдхищхира щеше да спечели земята, след като погубеше Шаля; или Шаля, след като е убил Пандава, щеше да подари земята на Дурьодхана.

Шаля изстрелваше стоманени стрели, които се впиваха в кожените предпазители за ръце на Юдхищхира и разбиха на две лъка му. Юдхищхира се завъртя в колесницата си и грабна друг лък, нанизвайки тетивата му, докато се обръщаше да се изправи отново срещу противника си. После изстреля няколко бързи стрели, с които уби четирите коня и колесничаря на Шаля, а след това покри и самия Шаля със стотици остриета, които го накараха да се олюлее в неподвижната си колесница. Ашватхама побърза да спаси ранения цар на Мадрас, взимайки го на своята колесница.

Само след миг Дурьодхана, който бе наблюдавал двубоя, заповяда да докарат друга колесница за Шаля. Качвайки се на нея, Шаля препусна към Юдхищхира, а големите железни колела на колесницата му кънтяха като гръмотевици. Пазен отстрани от други воини, той се втурна в потоците златопери стрели, които изстрелваше Юдхищхира. Бхима, Сатяки и близнаците също предизвикаха него и кауравските герои, които го подкрепяха.

Битката между Юдхищхира и Шаля бе като схватка между млади тигри в джунглата, борещи се за парче месо. Те се обикаляха и лавираха с бързина и изящество и опиянени от могъществото си, се раняваха един друг със стрелите си. Шаля атакуваше едновременно Юдхищхира и Бхима, разбивайки броните и на двамата. С добре насочени стрели той уби четирите коня на Юдхищхира, както и колесничаря му. След като зашемети царя и брат му, Шаля започна да избива пандавската войска.

Извън себе си от ярост, Бхима изстреля няколко дълги стрели, които убиха конете на Шаля и спряха устрема му. С други сто остри като бръснач стрели разкъса ризницата му. Шаля взе един лъскав стоманен меч и щит, украсен с хиляди звезди. Скачайки от колесницата си, той се втурна през полето към Юдхищхира като ястреб, нападащ жертвата си. Бхима внимателно се прицели и счупи меча на Шаля на две с една островърха стрела. С други двайсет разби на парчета щита му и ликуващ нададе бойния си вик. Останалите Пандави се зарадваха и надуха белите си раковини.

Като видяха, че Шаля бе лишен от бронята, оръжията и колесницата си, Кауравите бяха обхванати от страх. Изправен върху останалата си без коне колесница, Юдхищхира извади голямо златно копие. Дръжката му бе изработена от корал и цялото бе обсипано с перли. Пандава вдигна сияйното копие и се взря гневно в Шаля, сякаш го изпепеляваше с поглед. Изричайки мантри и хвърляйки копието с цялата си мощ, той извика: „Мъртъв си!“

Копието полетя срещу Шаля като падаща от небето звезда. Шаля извика и се опита да го улови, докато връхлиташе отгоре му, но то се плъзна между дланите му и го улучи в гърдите, минавайки безпрепятствено през тялото му, след което се заби в земята. Кръв бликна от устата, носа и ушите на Шаля. Той вдигна ръце и падна на земята като планински връх, разбит от мълния. Като съпругата, която става, за да прегърне съпруга си, земята сякаш се повдигна да го поеме, докато падаше. Този цар, който толкова дълго се бе наслаждавал на земята, накрая се отпусна върху нея и издъхна.

Юдхищхира и братята му нададоха триумфални викове, а Кауравите простенаха от болка и обезсърчени побягнаха от полесражението. Възползвайки се от надмощието си, пандавските войски нападнаха своите паднали духом противници.

По-малкият брат на Шаля атакува Юдхищхира, обстрелвайки го с поток островърхи стрели, които го пронизаха. Без да се страхува от атаката, Юдхищхира вдигна лъка си и отвърна с острите си като бръснач стрели, разсичайки лъка на нападателя си. С една стрела той събори флага му, а с друга отсече главата му. Следвайки пътя, поет от по-големия му брат, красивият принц падна от колесницата си на земята.

Дурьодхана видя всичко това и започна да губи надежда. Навсякъде около него войската му бягаше в ужас, оставяйки го сам да се сражава срещу Пандавите. Обхванат от дива ярост, той се биеше като обезумял до предела на силите си. Стрелите му летяха като пламтящи комети във всички посоки. Никой не можеше да го приближи, докато съвсем сам се противопоставяше на великите пандавски герои.

Виждайки как смело Дурьодхана удържа врага, Критаварма, Крипа и Ашватхама бързо му дойдоха на помощ. Четиримата кауравски воини спряха пандавската армия, както брегът удържа океана. В последен отчаян опит да спечелят битката за деня те напредваха към Юдхищхира, който все още стоеше на неподвижната си колесница. Като видяха това, Бхима, Сатяки, Дхрищадюмна и петимата синове на Драупади наобиколиха пандавския цар. Последва яростна битка между тях и четиримата Каурави, която изпълни небето с огнени стрели.

Армията на Шаля, мадраките, се впусна отново в боя с диви викове, крещейки: „Къде е Юдхищхира? Къде са Дхрищадюмна и Бхима? Ще ги убием начаса!“ Когато тези воини се хвърлиха в битката, бяха посрещнати с дъжд от стрели от страна на Пандавите. С разкъсани тела, разбити колесници и избити коне те загиваха с хиляди. Докато редиците смели воини биваха поваляни на земята, прииждащите се спъваха в тях и падаха отгоре им. Коне цвилеха, когато ездачите им ги дърпаха диво, опитвайки се да се измъкнат от схватката. Пламтящи стрели се сипеха от небето безспир. Здрави мускулести ръце и глави, украсени със златни шлемове, се търкаляха в пръстта с хиляди.

След като бе унищожил остатъка от армията на тригартите, както и планинските воини на Шакуни, Арджуна насочи стрелите си срещу мадраките. С безпогрешните си неустоими оръжия той скоро уби две хиляди слона заедно с ездачите им. Мадраките нададоха вик на ужас, когато Арджуна се вряза сред тях. Безмилостно убивани от Пандава и братята му, те се обърнаха в бяг, но единствено за да бъдат пресрещнати от други пандавски герои, и завикаха към Дурьодхана за закрила.

Дочувайки виковете им за помощ, Шакуни се приближи към Дурьодхана и каза: „Арджуна унищожи цялата ми дивизия воини. Сега избива и смелите мадраки. О, Царю, прегрупирай войската ни и им се притечи незабавно на помощ.“

Дурьодхана гледаше с празен поглед стария си вуйчо и отчаянието го завладяваше. Оставаше му едва нищожна част от армията му. Оцелелите бягаха. Бе пресипнал от викане, опитвайки се да ги върне в боя. Войната несъмнено не можеше да продължава още дълго. Дурьодхана се огледа наоколо сред опустошителната картина. Пандавските войски преследваха неговите бягащи войници с ликуващи викове. Едва шепа от най-смелите му воини — Крипа, Ашватхама и Критаварма — все още устояваха, подпомагани от по-малко от двайсет хиляди воина.

Принцът каза със задавен от сълзи глас: „О, вуйчо, постоянно чувам думите на Видура в ума си. В невежеството си аз пренебрегнах мъдрия му съвет. Погледни докъде ни доведе съдбата! Гордата ни някога армия е унищожена. Бхима и Арджуна избиха хората ни. Какво да направя? Не мога да се върна победен от тази война. Победа или смърт са единственият ми избор. Пазейки кшатрийския дълг като най-висш идеал в умовете си, нека се хвърлим в боя за последен път. Вложи всичките си сили, о, сине на Сувала. Може би все още е възможно да спечелим битката за деня.“

Заповядвайки на колесничарите си да пришпорят конете, двамата Каурави се втурнаха в схватката с войнствени викове. Но Пандавите ги очакваха. Сигурни в наближаващата си победа, те стояха непоклатими пред обезверените си врагове, изстрелвайки вълни от смъртоносни стрели. Дурьодхана гледаше в ужас как почти всичките му воини са избити.

Като видя, че Кауравите са вече победени, Кришна каза: „О, Дхананджая, войната приключи. Милиони воини загинаха и от двете страни. Сега силите ни надвишават тези на Кауравите. Всичко, което е нужно, за да ни осигури победа, е смъртта на Дурьодхана. Докато той не бъде убит, враждата няма да има край, защото той никога няма да признае поражение. О, Партха, опитай се да убиеш Дурьодхана и да сложиш край на този ужасен конфликт.“

Арджуна погледна Кришна, който — макар и ранен, — сияеше с великолепие, държейки юздите. „О, Мадхава, прав си. Злонамереният син на Дхритаращра ще се сражава до последния човек. Явно никой няма да остане жив. Бхима изби всички братя на Дурьодхана. Не се съмнявам, че следвайки клетвата си, ще убие и самия него. Ето го там Сушарма, старият ми враг. Часът му удари. О, Кешава, откарай колесницата ми при него.“

Арджуна посочи владетеля, който изстрелваше пламтящи стрели по пандавската войска. Кришна подкара конете и след мигове Арджуна вече стоеше срещу Сушарма, който бе подкрепян от четирима тригартски принца. Те незабавно атакуваха Пандава, обсипвайки го със стотици стрели. Движейки се с изящество и пъргавина, Арджуна се нахвърли върху принцовете, както гладен лъв връхлита кошути. С острите си като бръснач стрели той уби и четиримата, след което се обърна към Сушарма. Улучи монарха в гърдите с три мощни стрели, после уби конете му с още четири. С друга широкоглава стрела събори флага му. Накрая с дълга златна стрела, заредена с мантри, прониза Сушарма в сърцето.

Докато царят падаше от колесницата си, Арджуна атакува войската му. Недалеч Бхима викаше и въртеше боздугана си, препускайки към Дурьодхана. Каурава храбро излезе насреща му, изстрелвайки хиляди стрели, с които го удържа. Съвсем наблизо Сатяки се биеше с Критаварма, а Дхрищадюмна и близнаците се сражаваха срещу Крипа и Ашватхама.

Докато героите бяха заети в битката, Сахадева видя Шакуни да напада пандавската армия. Помнейки обета си, Пандава изостави боя си с Крипа и препусна срещу Шакуни, викайки предизвикателно. Когато Шакуни се обърна да го посрещне, Сахадева го обсипа със страховити стрели, летящи с бързината на вятъра. Той веднага разби лъка на Шакуни и счупи знамето му. Невъзмутим, Шакуни взе друг лък и отвърна енергично, обстрелвайки противника си с порой от могъщи стрели.

Сахадева умело се отбраняваше от атаката на Шакуни и му отвърна с шейсет стрели, които го пронизаха във всяка част от тялото. След това изстреля още осемдесет, които накараха Шакуни да се олюлее на терасата на своята колесница, а лъкът изхвърча от ръката му.

Виждайки участта на баща си, Улука се втурна срещу Сахадева и го атакува с много островърхи стрели. Сахадева мигновено се обърна с лице към него, изстрелвайки сърпоглава стрела, която изсвистя във въздуха и обезглави Улука. Силният воин падна от колесницата си, главата му се търкулна настрани с широко отворени очи и блестящи в прахта обеци.

Шакуни простена и сълзи потекоха от очите му. Той си спомни мъдрите думи на Видура. Още от самото начало бе неразумно да се подхранва враждебност срещу Пандавите. Владетелят на Сувала размисляше тъжно върху живота си, отбранявайки се от атаката на Сахадева. Първоначалният му гняв към Бхишма, че бе дал сестра му на слепия Дхритаращра, отдавна бе забравен. След като се бе сприятелил с Дурьодхана, той се бе оплел във все повече и повече коварни интриги и действия, макар в сърцето си да знаеше, че някой ден всичко това ще има страховити последици. Въпреки това бе оставил завистта и привързаността да го тласкат. Бе пренебрегвал справедливостта, надявайки се с коварствата си да успее някак да убие Пандавите. Сега бе изправен пред резултатите. Огънят на пандавския гняв се бе разгорял в пожар. Цялата му армия — и собственият му син — бяха избити пред очите му.

Помнейки задълженията си на воин, Шакуни гневно се взря в Сахадева. Може би щеше да може поне да отмъсти за смъртта на сина си, преди самият той да умре. Шакуни вдигна лъка си и постави на тетивата една страшна на вид стрела, но преди да успее да я изстреля, Сахадева разби лъка му с три островърхи стрели.

Като извика от гняв, Шакуни взе един ятаган и го хвърли по врага си. Сахадева на мига строши въртящото се острие на парчета, преди да го е достигнало. Докато той стреляше по ятагана, Шакуни хвърли страховит боздуган, който полетя с гръмовен звук. Сахадева го улучи със сноп стрели, разбивайки го на парчета. Тогава Шакуни хвърли копие, което Пандава също отби.

Като видя, че оръжията му падат безполезни на земята като надеждите на порочен човек, Шакуни се уплаши и обезсърчен побягна от боя. Помнейки клетвата си да го убие, Сахадева се впусна да го преследва, като му крещеше да се обърне и да се сражава, но Шакуни не искаше да чуе.

Настигайки го, Сахадева извика: „Защо изоставяш дълга си, безумецо? Спомняш ли си как се наслаждаваше в събранието на Куру? Ти и порочният Дурьодхана сте единствените все още живи сред онези, които ни се надсмиваха и оскърбиха нашата царица, но това няма да е задълго. Сега ще получиш резултатите от злите си дела. Обърни се срещу мен и се бий! Ще ти отрежа главата, както се откъсва зрял плод.“

Предизвикван от Сахадева, Шакуни спря колесницата си и се обърна да се сражава. Взе копие, украсено със злато и скъпоценности, но то бе разбито на парчета, още докато го вдигаше над рамото си. Сахадева изстреля две стрели с остриета като бръснач, които откъснаха ръцете на Шакуни. После с друга блестяща стрела той отсече и главата му.

Докато Шакуни падаше с избликваща от шията кръв, Кауравите изстенаха. Дурьодхана нададе вик и изпусна лъка си. Всички останали наоколо му воини захвърлиха оръжията си уплашени. Останаха съвсем малко кауравски войници, заобиколени от пандавската войска. Без да могат да избягат, те продължиха да се сражават, но скоро бяха избити.

Като видя, че остава сам, Дурьодхана се обърна и побягна от полесражението. Скачайки от колесницата си, той се затича към близката гора, докато стигна широко езеро. Объркан, желаейки да спаси живота си, той се скри във водите му. Когато влезе в езерото, задържайки дъха в тялото си с йогическата си мощ, кауравският принц използва мистичните си сили да втвърди водата около себе си.

След като Дурьодхана избяга, на бойното поле останаха само Крипа, Ашватхама и Критаварма. Тъй като водачът им беше изчезнал, те също решиха да напуснат полесражението, препускайки надалеч. По пътя си срещнаха Вясадева. Мъдрецът им каза къде да намерят Дурьодхана, а после изчезна. Тримата воини приближиха към езерото и недалеч видяха горната дреха на Дурьодхана. Осъзнавайки, че той е потънал във водата, те коленичиха на брега и заплакаха: „Уви! Царят не е знаел, че ние сме още живи. Скрил се е от отчаяние в езерото, без да знае, че не всичко е изгубено.“

Те бавно се изправиха на крака и отидоха при колесниците си с решението да се върнат в лагера на Куру. Стигайки до предния пост, видяха стражите, потънали в скръб. Тримата мъже преминаха през лагера, където навсякъде видяха подобна картина. Чуха силния плач на дворцовите дами откъм шатрите. Жените излизаха, съпровождани от охраната си, и се качваха на колесниците, готови да поемат към града. С разбъркани дрехи, с разплетени коси и със захвърлени накити те бяха тъжна гледка. Хората тръгваха към Хастинапура, неспособни да останат повече в изоставения лагер. Те се лутаха насам-натам в суматохата на заминаването, боейки се, че Пандавите могат да дойдат всеки миг и да ги избият.

Тримата воини не можеха да изтърпят печалната атмосфера и се върнаха на мястото, където се криеше Дурьодхана. Крипа застана на брега на езерото и високо извика: „О, Царю, излез и се изправи срещу враговете си! Ела да видиш как хората ти се поддават на скръбта в твое отсъствие. Пандавите препускат из полесражението и те търсят. Войските им са унищожени. Бий се с тях и си извоювай властта над земята или убит се издигни в райската обител. Защо стоиш тук? Ашватхама, Критаварма и аз сме дошли да ти помогнем. Несъмнено ще победиш, продължиш ли битката!“

Седнал на дъното на езерото, Дурьодхана чу Крипа и извика в отговор: „Какво щастие, че сте оцелели, о, най-велики сред героите! Оставете ме само да отпочина тук за малко, пък после отново ще продължа войната, не се съмнявайте в това. Вие също сте изтощени и се нуждаете от почивка. Отпочинали и освежени, ще се върнем в битката. О, силноръки герои, вие сте доблестни и предаността ви към мен е голяма, но сега не е моментът да проявявате храбростта си. Нека отпочинем тази нощ. На сутринта ще изляза заедно с вас на бой. Недейте да се съмнявате.“

Ашватхама отговори: „Царю, излез, за да се увенчаеш с успех. Още можем да победим враговете си. Кълна се във всичките си благочестиви дела, във всичките си приношения и в самата истина, че ще избия оставащите Пандави. Заклевам се: ако тази нощ измине, без да съм ги убил, нека никога повече не се радвам на щастието да извършвам жертвоприношения — радост, на която се наслаждават всички праведни хора. О, Царю, няма да развържа ризницата си, докато те не бъдат убити. Можеш да си сигурен в това.“

Докато Ашватхама викаше към Дурьодхана, край езерото наближиха няколко ловци. Изтощени от цял ден ловуване, те искаха да утолят жаждата си, но като видяха тримата могъщи кшатрии, се скриха в храсталака и се заслушаха. Тогава разбраха, че Дурьодхана се крие в езерото. Незабелязани от тримата кшатрии, те чуха как воините безуспешно се опитват да го убедят да излезе от езерото и да се върне в боя.

Ловците бяха наблюдавали цялата битка между земните кшатрии. Знаеха, че Пандавите ще ги възнаградят богато, ако им съобщят къде се намира Дурьодхана. Като се изправиха тихо, те се отдалечиха и се втурнаха към лагера на Пандавите направо при Юдхищхира.