29

В лагера на Кауравите Пандавите станаха преди изгрев, за да извършат сутрешните си ритуали и да отдадат молитвите си. Тъкмо когато Юдхищхира приключваше с възлиянията си, в шатрата се втурна обезумелият от ужас колесничар на Дхрищадюмна. След като го успокоиха, той описа среднощните събития.

„О, Царю, синовете на Драупади, също както и тези на Друпада до един са убити. Ашватхама, Крипа и Критаварма извършиха нечовешки жестока постъпка. Хората ни бяха изклани безмилостно в съня си. Ашватхама се спусна като самата смърт, посичайки всекиго с меча си. Който и да се опиташе да избяга, бе пронизан от стрелите на другите двама. Мисля, че съм единственият оцелял. Някак успях да се измъкна от лагера и дойдох тук да ви известя.“

Юдхищхира се свлече с вик на земята. Чувайки скръбния вопъл на брат си, останалите Пандави дотичаха и той им разказа какво се бе случило. Те също заридаха и паднаха на земята. Гласът на Юдхищхира се извиси над останалите: „Уви, след като сразихме враговете си, сега и ние сме сразени. Горчивата победа, спечелена с цената на живота на толкова близки, стана още по-горчива. На какво щастие ще се наслаждаваме сега, след като всичките ни синове, приятели и съюзници са избити? Уви, те загинаха като търговци, които след като са прекосили целия океан, накрая потъват в плитка река. Какво ще стане сега с Драупади? Как ще оживее тя, като чуе как безжалостно са убити синовете ѝ?“

Юдхищхира се обърна към Накула и го помоли да доведе Драупади в пандавския лагер, за да ѝ предаде ужасната вест. Когато Накула излезе, останалите братя утешиха Юдхищхира. След това, придружен от тях и от Сатяки, който също бе останал през нощта в кауравския лагер, Юдхищхира излезе от шатрата, качи се на колесницата си и всички поеха към лагера на Пандавите.

Щом пристигнаха там, Юдхищхира видя земята, осеяна с трупове. Отсечени глави и крайници лежаха разпилени навсякъде, накълвани от лешояди и разкъсани от зверове. Като видяха как са били избити хората им — без ризници или оръжия — Пандавите извадиха мечовете си и се заоглеждаха диво, търсейки убийците. Като не откриха нито Ашватхама, нито другите воини, те отидоха разплакани при синовете си и откриха петте обезглавени тела, все още лежащи в постелите си. Потресени, братята застенаха от мъка. Чувствайки се отговорен за смъртта на всички, Юдхищхира се свлече треперещ на земята.

Докато братята му се опитваха да го утешат, Накула влезе в шатрата заедно с Драупади. Щом видя телата на синовете си, тя падна на пода, изгубила съзнание. Като напръска лицето ѝ със студена вода, Бхима я повдигна и прегърна разтрепераното ѝ тяло. Нежното ѝ лице бе потъмняло от скръб сякаш слънце, покрито с буреносни облаци.

Подкрепяна от Бхима, панчалийската принцеса каза: „О, Царю, щастие е, че си възвърна земята, след като победи враговете си и че не си спомняш за сина на Субхадра, силноръкия принц, така жестоко погубен от Кауравите! Сега собствените ми синове са убити по нечестен начин. Като гледам как злият син на Дрона ги е избил в съня им, ме изгаря непоносима мъка. Ако този окаяник не си плати за това престъпление, аз ще умра. Заклевам се да спазвам обета Прая и да гладувам до смърт.“

Драупади седна на пода в йогийска поза с кръстосани крака и протегнати ръце: „Няма да помръдна от това място, докато не ми донесете сияйната скъпоценност от главата на Ашватхама, след като сте го обезглавили като звяр.“

Юдхищхира утеши разплаканата принцеса. Драупади вдигна поглед към Бхима и започна да го умолява: „Помнейки кшатрийския си дълг, о, Бхима, убий този негодник, както Индра е убил Шамбара. Няма мъж на света, който да е равен на теб по храброст. Ти винаги си бил убежище за мен, както всъщност и за всичките си братя. Помнейки всичко това, убий сина на Дрона и ни удовлетвори.“

Гласът на Драупади беше стенание. Принцесата покри обляното си в сълзи лице с длани. Главата ѝ клюмна на гърдите и тя скръбно заплака. Не можеше да изличи от ума си гледката на петимата си обезглавени сина. Удряйки се отново и отново в гърдите, Драупади изпълни шатрата със силните си вопли.

Бхима огледа клането, причинено от Ашватхама. Очите му горяха, огромният му гръден кош се надигаше и спускаше рязко. После взе боздугана си, все още покрит със засъхнала кръв след битката с Дурьодхана. Като помоли Накула да му стане колесничар, Бхима излезе от шатрата и се качи на колесницата си. Само след мигове вече препускаше извън лагера. Той знаеше, че Ашватхама първо би отишъл да види издъхващия Дурьодхана, а след това би поел към Хастинапура. Накула караше колесницата да лети като вятър по пътя към столицата.

Скоро след това в лагера пристигна Кришна и видя зловещата картина от среднощното клане. Като научи, че Бхима е препуснал да търси Ашватхама, той каза: „О, Юдхищхира, Бхима ти е по-скъп от собствения ти живот. Защо стоиш тук бездеен? Несъмнено знаеш, че Дрона даде на Ашватхама оръжието Брахмашира, способно да унищожи трите свята. Макар баща му да му нареди никога да не го използва срещу хора, аз съм сигурен, че в отчаянието си той ще го насочи срещу Бхима. Единствен Арджуна, който също е получил това оръжие от Дрона, може да го спре. Не се бави! Заповядай му да тръгва след брат си. Ще отида с него!“

Кришна напомни на Юдхищхира една случка от преди много години в Дварака, в която се бе проявила дръзката и безскрупулна природа на Ашватхама. Знаейки, че не съществува оръжие по-могъщо от диска Сударшана на Кришна, той отишъл в Дварака и поискал от Кришна да го размени срещу Брахмашира. Кришна отговорил с усмивка: „Дискът е тук до мен. Можеш да го вземеш. Не ми е нужно в замяна оръжието ти.“ Но дори след като напрегнал всичките си сили, Ашватхама не успял да го отмести. Когато се отказал, Кришна го попитал за какво му е дискът. Ашватхама отговорил: „Ако бях успял да го взема, щях да те предизвикам на бой, о, потомъко на Яду. След като съм те победил, притежавайки диска ти, щях да съм най-могъщият човек на света.“

„Трябва да го спрем веднага — заключи Кришна. — Той е гневлив, порочен и жестокосърдечен. Да тръгваме незабавно!“

Юдхищхира кимна. Кришна каза няколко утешителни думи на Драупади и като се поклони на Юдхищхира, бързо излезе от шатрата. Готвейки се да го последва, Арджуна се обърна към Драупади: „О, нежна, като обезглавя онзи брамин, ще ти подаря главата му. Тогава ще изтрия сълзите от очите ти и ще те утеша. След като изгориш телата на синовете си, ще можеш да се изкъпеш, стъпила върху главата му.“

Арджуна просъска думите „онзи брамин“. Той знаеше, че е забранено да се убива брамин, но с поведението си Ашватхама бе показал, че се е отклонил далеч от пътя на браминския живот.

Колесничарят на Кришна, Дарука, който още не беше разпрегнал конете, ги чакаше пред шатрата. Колесницата теглеха четирите жребеца на Кришна — Шайбя, Сугрива, Мегхапушпа и Балахака. Те стояха неподвижни, докато Кришна и Арджуна се качваха. Дарука даде заповед и колесницата потегли, плавно и бързо набирайки скорост. Небесният флаг, носещ емблемата на Гаруда и обсипан със злато и бисери, се развя на вятъра, докато впрягът неудържимо се понесе след Ашватхама.

Не след дълго настигнаха Бхима, но не успяха да го разубедят да не преследва Ашватхама. Мислейки единствено за съкрушената Драупади, той препускаше с високо вдигнат боздуган.

Двете колесници се понесоха една до друга към Ганг. Достигайки брега ѝ, те видяха Ашватхама сред ришите. Синът на Дрона бе потърсил убежище при тях с надеждата да го защитят от Пандавите. Той знаеше, че не съществува място в трите свята, където би могъл да се скрие от Арджуна и Кришна. Затова бе отишъл сред брамините, познавайки почитта на Пандавите към тях, и седеше, облечен само в еленова кожа.

Бхима скочи от колесницата си и се затича насреща му с рев. Ашватхама вдигна поглед и видя разгневения Пандава да се спуска към него, видя също и намиращите се недалеч на колесницата си Арджуна и Кришна. Страшната сила на Шива го бе напуснала веднага щом бе излязъл от пандавския лагер и той бе обзет от ужас при вида на двамата могъщи Пандави и Кришна. Спомни си за Брахмашира; това неустоимо оръжие бе единствената му надежда.

Като взе стръкче трева куша, Ашватхама започна да изговаря мантрите за Брахмашира. Виждайки това, Кришна извика на Бхима да спре и Пандава покорно го направи.

Когато Ашватхама призова оръжието, във всички посоки заблестя ярка светлина. Станал свидетел на ослепителната сила на най-мощното от всички оръжия на Брахма, каквато дори той не бе виждал преди, Арджуна се обърна с молитва към Кришна: „Мой скъпи Кришна, ти си всемогъщият Бог. Многообразните ти енергии не познават предел. Затова единствен ти си способен да дариш с безстрашие сърцата на онези, които са ти предани. Всички, които се намират сред пожара на материалните страдания, откриват пътя на спасението единствено в теб. Ти си отвъд илюзията на този свят и нищо не е загадка за теб. Затова моля, кажи ми каква е тази ослепителна светлина, заплашваща да изпепели всичко?“

„Знай от мен, че това е всемогъщата Брахмашира. Този порочен човек, страхувайки се от неминуема смърт, призова оръжието. Но той не знае как да го оттегли, о, Партха!“

Кришна знаеше, че Дрона не бе дал пълни напътствия на сина си как да използва оръжието, осъзнавайки, че той най-вероятно ще злоупотреби с могъществото му. Сега Ашватхама го бе освободил в отчаянието си, без да се замисли, че то би могло да унищожи целия свят, включително и него самия.

Кришна посъветва Арджуна да се противопостави на оръжието: „Извикай твоето оръжие на Брахма, о, Партха, което ще се съедини с това на Ашватхама. Тогава ще можеш да оттеглиш и двете.“

Арджуна незабавно докосна нозете на Кришна и произнесе в ума си мантрите, призоваващи оръжието. Като го освободи, то се срещна в небето с оръжието на Ашватхама. Висините се изпълниха с ослепителна светлина, сякаш второ ярко слънце бе изгряло и щеше да изпепели вселената.

Вясадева седеше сред ришите на брега на реката. Като видя обединената мощ на двете оръжия на Брахма, той се разтревожи, бързо отиде при Ашватхама и му каза: „Какво правиш, брамине?! Защо призова това оръжие? То ще унищожи света. Веднага го оттегли!“

Ашватхама хвърли поглед към мъдреца, но не отговори. Той бе неспособен да оттегли оръжието, но можеше да го пренасочи към друга цел. Синът на Дрона видя, че опитът му да убие Арджуна и Кришна бе осуетен. Неговата сила бе нищожна в сравнение с превъзхождащите го умения на Арджуна.

Ашватхама осъзна, че е изправен пред смъртта си. Без съмнение Пандавите нямаше да проявят милост към него. Обезсърчен, изпълнен с отчаяние, той си спомни, че Уттара, съпругата на Абхиманю, носи дете, заченато преди смъртта на принца. В утробата й беше последният потомък на рода Куру. Ашватхама обезумя. Именно горделивите Куру бяха убили баща му и сега щяха да убият и самия него. Като реши, че щом трябва да умре, ще отнесе със себе си и последната надежда на династията Куру, Ашватхама съсредоточи силата си върху детето в утробата на Уттара. Като зашепна мантрите за пренасочване на Брахмашира, оръжието полетя към лагера на Пандавите, където Уттара бе отишла заедно с Драупади.

Без да знае за пагубното желание на Ашватхама, Арджуна изрече мантрите за отдръпване на своето оръжие и ярката светлина в небесата постепенно изчезна. Като видя, че опасността е отминала, Вясадева се върна на мястото си сред светците, които извършваха жертвоприношение към Вишну.

В лагера на Пандавите Уттара внезапно се почувства застрашена. Не бе сигурна за причината, но усещаше приближаването на нещо. Прекрасната принцеса, все още съвсем младо момиче, се свлече на земята, ръцете и краката ѝ затрепериха, цялата бе изпълнена с тревога. В уплахата си тя започна да се моли на Кришна, който за нея бе единственият ѝ подслон. Като допря длани и наведе глава, Уттара каза: „О, Боже на боговете, господарю на вселената! Ти си най-великият мистик. Моля те, защити ме, защото никой друг не може да ме спаси от смъртта в този свят на двойствености.“

Чувайки сърцераздирателната ѝ молитва, както бе седнал в колесницата на Арджуна, Кришна, който бе разбрал намеренията на Ашватхама, веднага използва личната си енергия, за да защити Уттара. Той влезе в утробата ѝ в мистична форма и покри детето. Когато оръжието Брахмашира се появи, то бе неутрализирано от Кришна и изпратено обезвредено в небето. Уттара и останалите пандавски жени видяха смаяни оръжието, което се издигна нагоре като пламтяща комета. Несъмнено Кришна ги бе спасил всички от сигурна смърт.

След като отдръпна своето небесно оръжие, Арджуна изстреля друго по Ашватхама и на мига го овърза със здрави въжета. Скачайки от колесницата на Кришна, той се спусна към сина на Дрона и като го сграбчи за косите, го повлече към нея обратно. Въпреки че можеше, Арджуна се поколеба да убие сина на своя учител.

Като видя, че той пощади живота на Ашватхама, Кришна каза: „О, Партха, не бива да проявяваш милост към него. Това не е брамин — той изби невинните момчета, докато спяха, в пълно противоречие с нравствените закони. Греховете му са големи. Убий го за негово собствено добро, иначе ще пропадне в ада. Освен това ти обеща на Драупади, че ще ѝ занесеш главата на убиеца на синовете ѝ. Не се колебай. Той безсърдечно изби хора от собственото ти семейство и без съмнение заслужава да умре от ръцете ти. След като опетни името на своя род, той е просто едно нищожество, позор за династията си. Убий го веднага!“

Като бутна Ашватхама на пода на колесницата, Арджуна отговори: „Не съм способен да го убия, Кришна. Как бих могъл да извърша постъпка, толкова болезнено нараняваща сърцето на моя гуру? Ако такава е заповедта ти, ще го направя; но според мен, по-скоро бих го завел пред Юдхищхира да чуя присъдата му. Драупади също може да реши какво да направим с този окаяник.“

Кришна кимна. Дарука подкара конете и не след дълго те пристигнаха в лагера, следвани от Бхима.

Арджуна довлече Ашватхама пред Юдхищхира и Драупади и каза: „Ето го убиецът на синовете ни. Какво да правим с него сега?“

Нежносърдечната Драупади изпита състрадание към Ашватхама, който стоеше с наведена глава. Тъй като той беше брамин, тя допря почтително длани и каза: „Освободи го, Арджуна; той е син на твоя учител. Казано е, че синът е едно с баща си, така че сякаш самият Дрона стои тук. Всъщност съпругата на Дрона не влезе в неговата погребална клада, защото има син. Убием ли Ашватхама, това означава да причиним на тази уважавана възрастна дама страдание, което не съответства на религиозните принципи. Господарю мой, не я карай да ридае като мен. Пък и не е редно ние, които сме от царски род, да се омърсяваме с грях и ненужно да убиваме брамини. Подобно прегрешение може да унищожи цялото царско семейство.“

В подкрепа на думите на Драупади, Юдхищхира каза: „Точно така, точно така! Нежна моя, думите ти напълно съответстват на светите учения на Ведите.“

Арджуна и близнаците също изразиха съгласието си, но не и Бхима. „Не бива да проявяваме милост към този човек. Той безжалостно уби спящи хора не с някаква друга цел, а заради собствения си интерес. Да го убием е единственото подобаващо наказание за него.“

Бхима се отправи заплашително към Ашватхама със стиснати юмруци. Очите му бяха широко отворени от ярост и той скърцаше със зъби. Драупади бързо застана между него и Ашватхама, който все още не бе произнесъл и дума, вперил поглед в земята.

Виждайки това, Кришна се приближи и постави длан на рамото на Бхима, като му каза да се успокои. После се обърна към Арджуна и каза: „Брамин, дори такъв, който е извършил грях, не бива да се убива; но ако е агресор, тогава трябва да се убие. И двете напътствия съществуват в писанията. Трябва да постъпиш правилно. Редно е да изпълниш своето обещание към жена си, а и да направиш така, че да удовлетвориш Бхимасена и мен. Ние и двамата искаме да убиеш този престъпник.“

Арджуна погледна към Кришна, който сякаш имаше четири ръце, с които едновременно удържаше Бхима и утешаваше Драупади. Той разбираше двусмислените му напътствия. Ашватхама трябваше и да бъде убит, и да не бъде убит. Като извади острия си като бръснач меч, Арджуна хвана сплетения кок на върха на главата на Ашватхама и го отряза заедно с блестящия скъпоценен камък вплетен в него. Тази скъпоценност съдържаше мистичната сила на сина на Дрона и когато остана без нея, той се сви и падна на земята.

Подавайки камъка на Драупади, Арджуна каза: „Ето украшението, което желаеше, о, прекрасна. Ашватхама вече не е нищо повече от ходещ мъртвец, защото да отрежеш косата на могъщ воин е равнозначно на това да го убиеш. Всъщност, самите Веди също отреждат такова наказание за пропадналите брамини, но никога не разрешават убийство на тялото.“

Бхима похвали Арджуна за интелигентната му постъпка, която удовлетворяваше всички. Той отведе Драупади до близкото легло и я настани, докато Кришна заговори на Ашватхама: „О, сине на Дрона, отсега нататък всички мъдри хора ще те познават като страхливец и окаяник. Ще трябва да понесеш последиците от греховните си дейности. Три хиляди години ще бродиш по земята, страдащ от болести и напълно сам, без да можеш да говориш с никого. Злочест и зловонен, ще живееш в дълбоки гори и безрадостни пущинаци. Когато този период изтече и най-после се пречистиш от греховете си, ще се издигнеш в по-висши сфери. А сега се махай, порочни човече!“

Арджуна и Бхима вдигнаха Ашватхама на крака и като го развързаха, го изгониха от лагера. Лишен от скъпоценността си и прокълнат от Кришна, съвсем останал без сили, той потъна в горите, започвайки самотното си изгнание.

След като Ашватхама си тръгна, Юдхищхира тъжно попита Кришна как бе успял синът на Дрона да избие всички воини в лагера: „Не разбирам как е възможно порочният Ашватхама да убие Дхрищадюмна и толкова много други могъщи воини. Кажи ми, о, Кришна, каква сила го е обладала?“

Кришна разказа как Ашватхама бе обожавал Шива и как бе придобил от него силата да убие тези воини. „Но знайте от мен, че техният час бе дошъл. След като изпълниха волята ми, сега те се отправиха към блажени сфери. Затова не бива да скърбиш за тях, Царю.“

Кришна утеши Юдхищхира с ведическа мъдрост, а останалите Пандави и жените им слушаха думите му. Слънцето бе достигнало пладне, когато Юдхищхира, поуспокоен, каза на братята си, че трябва да отидат на Ганг, за да изпълнят последните ритуали за синовете си и за другите си близки. Увити в прост памучен плат, телата на всички мъртви бяха отнесени на брега на реката, следвани от печалната процесия на Пандавите. Жените вървяха най-отпред, следвани от хиляди брамини, които възпяваха ведически мантри и хвърляха трева куша по земята.

Когато стигнаха до реката, започнаха посмъртните церемонни. Многото слуги, доведени от столицата, поставиха хилядите трупове върху огромни клади, построени по протежение на брега. Докато вятърът отнасяше скръбните вопли на жените, брамините извършиха ритуалите и кладите пламнаха. След това всички влязоха във водите и поднесоха молитви за напусналите души.

Когато церемониите свършиха, Пандавите и Кришна бавно поеха по пътя към Хастинапура.

Дхритаращра и Гандхари седяха сами в своята стая. След като Кришна си беше отишъл, те отново бяха покрусени от мъка. Старият цар седеше с отпусната върху гърдите глава, въздишаше и плачеше. Той наподобяваше огромно дърво, чиито клони бяха отсечени. Санджая влезе и когато съобщи за себе си, Дхритаращра се изправи да го посрещне, но изгуби съзнание.

Санджая нежно вдигна стареца и каза: „Защо тъгуваш, Царю? Скръбта е безполезна. Осемнайсет акшаухини бяха унищожени, земята остана без стотици царе. Синовете ти до един са избити заедно с толкова много техни роднини, приятели и съветници. Трябва да извършиш за тях посмъртните ритуали. Каква е ползата да седиш тук и да проливаш сълзи?“

Дхритаращра проплака отново и се отпусна назад върху копринения килим, с който беше застлан пода на затъмнената зала. Санджая дръпна тежките завеси на близкия прозорец и светлината изпълни стаята. Царят и царицата бяха с разбъркани коси, бледи и отмалели от мъка. Никой от двамата не бе спал от дни.

Санджая отново помогна на Дхритаращра да се изправи на краката си и старият цар се свлече на своя трон. Със задавен глас той каза: „Лишен от синовете, приятелите и съветниците си, ще водя окаяно съществуване. Защо ли изобщо съм жив? Уви, не послушах думите на доброжелателите си и сега скърбя. Кришна ме посъветва да се помиря с Пандавите и да владея безпрекословно земята. Бхишма и Видура го подкрепиха. Но аз избрах да послушам своя порочен син. Сега той е мъртъв, а аз съм потънал в океан от мъка. Явно греховете в предишния ми живот са били страшни, щом страдам така сега. Нима има по-съкрушен човек от мен на света? Съдбата ми нанесе непоносими удари. Ще сложа край на живота си. Нека Пандавите дойдат тук и ме видят, решен да поема сетния си път към вечния Брахман.“

Санджая поклати глава. Толкова много пъти беше слушал оплакванията на Дхритаращра. Като взе ръката на царя, той отговори: „Освободи се от мъката си, Царю. Ти си добре запознат с наставленията на Ведите по отношение неизбежността на смъртта и вечността на душата. Всичко се случва точно както трябва. Всички хора получават съответните резултати на постъпките си. По твоя вина загинаха синовете ти. Единствено от алчност ти послуша сина си, който винаги се водеше по злонамерени хора. Така собствената ти опорочена интелигентност те унищожи като острие на меч. Толкова много хора се опитваха да те върнат на пътя на добродетелта, но ти не искаше да чуеш. Въпреки че си учен и интелигентен, нямаш качествата да си император на земята, тъй като ти липсва благоразумие.“

Както бе правил и преди, Санджая ясно обясни, че Дхритаращра трябва да обвинява само себе си. Сега единствено можеше да се разкайва. „Човек, който държи горящ въглен в дрехата си, а после се изгори от пламъка му, е наистина глупав, ако се оплаква. Ти и синът ти подклаждахте огъня на Пандавите, раздухвайки го с думите и действията си. Сега синовете ти попаднаха в пламъците като насекоми. За какво ридаеш?“

Откакто Видура бе напуснал двореца, за да тръгне на поклонение, Санджая все повече поемаше ролята на съветник на царя. Както бе правил винаги Видура и той говореше откровено и без страх: „Изправи се, Царю, и изпълни задълженията си. Защо плачеш за онова, което няма как да бъде избегнато? Всички живи същества умират, всичко високо се срутва, срещата винаги завършва с раздяла, а животът — със смърт. Всички създания сякаш пътуват с керван към една и съща страна. Смъртта ще дойде за всекиго по реда му, никой няма да ѝ избяга. Така че е без значение кой тръгва пръв. Синовете ти, постигнати от славна смърт в боя, несъмнено са се издигнали към по-висши сфери. Това е потвърдено в писанията. За един кшатрия няма по-добра смърт от тази в сражение. Скръбта ти по твоите синове е неоправдана и безсмислена. Тя само ще нараства, колкото повече ѝ се отдаваш. Единствено ниско интелигентните се оставят да бъдат победени от скръбта. Тя не носи никаква полза на скърбящия; по-скоро го отклонява от задълженията му и замъглява целта на живота му.“

Санджая никога не спираше да съветва Дхритаращра за негово собствено добро, въпреки че съветите му винаги бяха пренебрегвани. Сега, когато царят изгуби всичко, бе по-вероятно да приеме добрия съвет. Санджая говори известно време, повтаряйки мъдрите наставления, които беше чувал от ришите. Дхритаращра слушаше с внимание, насърчавайки го да продължава, и сякаш усещаше известно облекчение от думите му.

„О, Царю, всички хора получават единствено плодовете на собствените си постъпки. Действайки с желание за изгода, човек постига само повтарящи се прераждания в този свят, придружени от съпътстващите ги страдания. Онези, които са мъдри, действат единствено, за да постигнат освобождение. Посвещавайки дейностите си на Върховния, те се освобождават от обвързващите кармични резултати. Този, който изпълнява задълженията си като жертвоприношение към Вишну, несъмнено се издига до земите на безсмъртието, където се радва на вечно щастие. Но онези, чиито сърца са обсебени от похотта и жаждата за материални наслади, ще продължават да страдат.“

Дхритаращра почувства укора в думите на Санджая. Разкайвайки се за грешките си, той стана от своя трон и отново падна на земята. Гандхари ридаеше безмълвно, докато Санджая се грижеше за царя, пръскайки с прохладна ароматизирана вода лицето му.

Докато старият колесничар утешаваше Дхритаращра, в стаята влезе Вясадева. Сияейки с духовния си ореол, той сякаш се носеше из пространството, докато приближаваше към царя.

Като чу, че е дошъл светецът, Дхритаращра се изправи да го приветства и каза: „Уви, господарю, с мен е свършено. Позор за света! Позор за човечеството! Всичките ни страдания се коренят в човешкото съществуване. Как да понесе човек болката от загубата на богатствата и близките си? Мъката, която ме сполетя, ще свърши само когато приключи и животът ми. Затова днес ще сложа край на жалкото си съществуване.“

Дхритаращра отново се свлече с хлипове на земята. Като го видя в такова състояние, Вясадева каза: „О, могъщи владетелю, чуй думите ми. Ти си учен и интелигентен. Знаеш всичко, затова приеми убежище в тази мъдрост. Щом всичко в този свят е временно, защо скърбиш за онова, което е изгубено? Самото време, превръщайки сина ти в причина, донесе тази разруха. Никой не може да промени съдбата. Аз познавам нейния ход, установен от боговете, и сега ще ти го обясня, дано така умът ти намери покой.“

Вясадева разказа как преди известно време присъствал на едно събрание в съвещателната зала на Индра. Там видял много велики риши, начело с Нарада, както и самата богиня Земя. Всемогъщият Вишну дошъл в събранието и Земята го помолила настоятелно: „Мой скъпи Господи, ти обеща да облекчиш товара ми. Нека това бъде час по-скоро!“

Вишну отговорил: „Най-големият от стоте сина на Дхритаращра ще осъществи желанието ти. Ще постигнеш целта си посредством този цар. Сражавайки се за каузата му, всички царе, които ограбват богатствата ти, ще се срещнат в жестока битка и ще се избият едни други. О, прекрасна, продължавай да поддържаш всички създания. Тази война скоро ще облекчи бремето ти.“

Вясадева продължи да обяснява, че Дурьодхана бе въплъщение на Кали, божеството на настъпващата епоха на конфликти и страдания. Под неговото пагубно влияние се бе случило страшното клане. Дхритаращра не биваше да обвинява Пандавите. Нарада бе разкрил и на тях плана на боговете. Изпълнени със скръб при вестта, че ще трябва да участват в подобно кръвопролитие, те се опитваха с всички сили да го избегнат — но никой не можеше да разколебае Дурьодхана.

Вясадева заключи: „Ето, разкрих ти тайната на боговете, Царю. Не тъгувай. Всички загинали воини сега живеят щастливо във висшите сфери. Земята вече не страда под тежестта им, а властта премина в ръцете на праведния цар Юдхищхира. Така сега светът ще поеме по пътя на добродетелта. Освободи се от скръбта си. Ако състрадателният Юдхищхира те види в такова състояние, той няма да го понесе. Овладей се! Прекарай оставащите ти дни в аскетизъм и постигни целта на живота.“

Дхритаращра въздъхна. Като се изправи на крака с подкрепата на Санджая, той отговори: „О, най-добър сред ришите, мислейки за синовете си, аз потъвам в скръб и почти изгубвам съзнание, но думите ти ме убедиха да не изоставям живота си. С разбирането, че боговете са повелили всичко, ще се опитам да се освободя от тъгата си и да продължа да живея.“

Тогава Вясадева си тръгна. Успокоени, Дхритаращра и Гандхари се оттеглиха в личните си покои, за да отпочинат, след като цяла нощ бяха плакали.