3

Рано на следващата сутрин Юдхищхира довърши последните приготовления. Шпионите му му бяха докладвали всичко, което се бе случило предишната вечер в шатрата на Дурьодхана. Притеснен, той каза на Арджуна: „Ти чу как Бхишма е заявил, че ще избие армията ни за месец. Дрона е казал същото. Всички кауравски герои са заявили решителността си. Карна дори предполага, че би могъл да срази войските ни за пет дни. Кажи ми, Пхалгуни, колко време ще ти отнеме да ги унищожиш?“

Арджуна размени поглед с Кришна: „Воините на Куру до един са доблестни герои, умели в боравенето с оръжия, но ти не се тревожи, скъпи братко. Враговете ни няма да имат възможността да ни избият. Казвам ти истината — с помощта на Кришна бих могъл да унищожа трите свята за миг. Притежавам личното оръжие на Шива; дори само то е достатъчно да изличи творението. Никой от Кауравите не познава това оръжие. Разбира се, не ми подобава да го използвам срещу тях, но няма и да се наложи. Ще спечелим победата просто със силата на ръцете си.“

Арджуна посочи присъстващите царе с широко движение на ръката си: „Освен мен имаш на своя страна безброй герои. Кръстосвайки из вражеските редици на колесниците си, ние скоро ще причиним унищожението им. Разбира се, имаме и самия теб, Царю. Не се съмнявам, че всеки, върху когото попадне гневният ти поглед, ще бъде изпепелен като купчина сухи листа в огън. Не виждам начин Куру да спечелят тази война.“

Успокоен, Юдхищхира продължи с приготовленията за първата битка. Военачалниците му го наобиколиха, облечени в брони. Всички се бяха пречистили със свещени ритуали и бяха раздали богатства на брамините. С инкрустирани мечове, полюшващи се край бедрата им, те напускаха шатрата един по един, за да строят дивизиите си по позициите им. Ранното утринно слънце изгря и озари обширната равнина Курукшетра, покрита от безчислените армии. Те наподобяваха два огромни океана, притегляни един към друг. Грохотът на войските изпълваше небесата като дълбокия тътен на есенни облаци.

Когато всичко вече бе готово, сам Юдхищхира излезе от шатрата, последван от братята си и Кришна. Навсякъде се виждаха оживените ескадрони, приготвящи оръжията и колесниците си. Докато Пандавите и Кришна се качваха по своите колесници, много брамини възхваляваха Юдхищхира и поднасяха молитви към Кришна.

В съответствие с бойния си план, армията на Пандавите се подреждаше и преподреждаше в различни военни формации, а ключовите воини се разместваха по бойното поле, обърквайки Кауравите. В отговор Куру също започнаха да разместват по различни начини дивизиите си, за да не могат Пандавите лесно да прозрат техния план за атака. Докато двете необятни армии маневрираха из полесражението, огромен облак прах се вдигна до небесата, затъмнявайки утринното слънце. Хилядите слонове, подобни на тъмни градоносни облаци, караха земята да се тресе под стъпките им. Формациите от бойни колесници блестяха целите в злато, контрастирайки с дивизиите слонове, и приличаха на ярки съзвездия в нощното небе.

Зад двете армии в протежение на километри се простираха лагерите им, наподобяващи с редиците си палатки и складове два огромни града. Те бяха пълни с готвачи, прислужници и търговци, заети с работата си. Всички воини бяха излезли на бой, който щеше да продължи до залез-слънце.

Постепенно двете армии се приближаваха една към друга. Стотици хиляди раковини изпълваха въздуха с тръбенето си. Тътенът на барабаните и звънът на тромпетите сътворяваха какофония от звуци, сливаща се с величествените ревове на слоновете. Безброй пъстри флагове се вееха от колесниците, подобни на ярки цветни вълни сред необятните армии.

Главнокомандващите от двете страни се срещнаха, за да се споразумеят за правилата на битката. Воините трябваше да се сражават само с равни на самите тях и с еднакви оръжия. Никой не трябваше да се цели в друг без предупреждение; първо трябваше да го предизвика. Никога не трябваше да се напада противник, който се е предал или пък е побягнал от полесражението. Многото слуги по бойното поле, носещи оръжия и други принадлежности, също не трябваше да бъдат убивани.

Командирите разговаряха известно време. След като бяха договорени всички правила, Дхрищадюмна се замисли. Дурьодхана и съюзниците му никога не бяха съблюдавали напълно споразуменията. Защо сега да спазват правила особено ако битката не се развиваше в тяхна полза? Тъкмо когато Бхишма и генералите му се готвеха да си тръгнат, Дхрищадюмна даде глас на съмненията си: „Ще зачитаме тези правила, но ще направя една уговорка. Ако Кауравите забравят споразуменията ни и се сражават, без да ги спазват, тогава и ние ще приложим каквато тактика решим за подходяща. Няма обаче да бъдем първите, които ще нарушат тези условия.“

„Така да бъде“, отговори Бхишма. Той се сбогува с Дхрищадюмна и воините се завърнаха по позициите си, за да се подготвят за началото на боя, за което щяха да дадат сигнал двамата главнокомандващи, надувайки раковините си.

Дхритаращра седеше притеснен в двореца си. Сега не можеше да направи нищо, освен да чака. Тъй като копнееше да сподели чувствата си с някого, а му липсваше присъствието на Видура, старият цар повика Санджая и попита: „Кажи ми какво става, Санджая? Пристигнаха ли двете армии на Курукшетра? Съдбата е по-могъща от всички човешки усилия. Въпреки че се опитвах да разубедя сина си, тъй като познавам ужаса на войната, не постигнах успех. Защо стана така, мъдри Санджая? Въпреки че осъзнавам безразсъдството на Дурьодхана, все пак не успях да го спра. Несъмнено тази война е божествено предопределена. А и за кшатриите винаги е чест да загинат в бой.“

Санджая не мислеше, че има какво повече да каже. Бе се опитал много пъти да обясни защо вината за бедствието, надвиснало над Куру, не е единствено в Дурьодхана, но и в самия цар. Въпреки всичко Дхритаращра не искаше да признае това. „О, Царю, несъмнено човек, постигнат от беда вследствие на собствените си дела, няма защо да обвинява нито боговете, нито съдбата или когото и да било другиго. Всеки от нас получава справедливите резултати от действията си. А ти, предводителю на Куру, не постъпваше добродетелно. Пандавите търпяха издевателствата на синовете ти с постоянна надежда, че в крайна сметка ще въздадеш справедливост. Ти обаче не го направи. Сега единственото, което ни остава, е да чуем как падат един по един героите на Куру.“

Докато Санджая говореше, в стаята ненадейно влезе Вясадева. Мъдрецът, който можеше да вижда миналото, настоящето и бъдещето, каза: „О, велики Царю, синовете ти и всички други царе достигнаха предела на живота си. Те са се събрали за битка и до един ще се избият помежду си. Тъй като знаеш, че времето неизбежно донася промени, недей да скърбиш. О, дете мое, ако желаеш да видиш битката, аз ще ти дам тази възможност.“

Дхритаращра въздъхна: „Не искам да гледам как умират синовете ми, велики мъдрецо. Нека просто слушам за боя.“

„Тогава ще даря на Санджая способността да вижда“, отговори Вясадева. „С моята благословия той ще може да вижда всичко, което се случва на Курукшетра. С божествено зрение ще съзерцава дори невидими неща, както и всичко, ставащо през нощта, без да почувства умора, докато трае цялата война. Що се отнася до победата, тя съпътства справедливостта. Независимо кой ще спечели обаче, трябва да знаеш, че почти всички воини и от двете страни ще бъдат избити. Това вещаят знаменията.“

Вясадева описа поличбите, земни и небесни, предсказващи унищожение. Хиляди хищни птици се събираха по върховете на дърветата с весели крясъци. Чаплите с резки викове отлитаха на юг. Слънцето бе затъмнено от трицветни облаци на зазоряване и на здрачаване. В храмовете изображенията на божествата се потяха и трепереха, а понякога падаха от местата си. „Всичко това предвещава страшно клане. Много славни царе ще заспят завинаги, прегърнали земята, сякаш е тяхна любима.“

Вясадева разказа и как планетите са се подредили в неблагоприятна констелация. След като говори известно време, той заключи: „Знай, че всички тези знаци сочат унищожение за кшатриите. В това няма съмнение.“

Дхритаращра обърна лицето си към мъдреца: „Със сигурност тази война е божествена наредба. О, мъдрецо, нима няма всички кшатрии да постигнат сферите, запазени за героите, и да се наслаждават на дълговечно щастие? Полагайки живота си в боя, те несъмнено ще получат слава в този живот и радост в следващия.“

Вясадева не отговори веднага. Той съсредоточи ума си в медитация и едва след това каза: „Времето унищожава вселената и всичките ѝ създания. Нищо в този свят не трае вечно. Единствено истината пребъдва заедно с душата, когато всичко друго изтлее. Затова посочи на синовете си правия път. Всички вие трябваше да последвате волята на Кришна. Това вечно същество лично показа верния път на добродетелта, но вие не го приехте. Избиването на хора, още повече на близки роднини, никога не е било на добро. Ведите винаги са го осъждали. Ти все още можеш да предотвратиш онова, което предстои, сине мой, обаче не го правиш, тъй като си привързан към царството. Добродетелта ти намалява от ден на ден. Твоят син се роди в семейството ти като самото олицетворение на Смъртта, а ти го остави да поведе Куру към гибел.“

Дхритаращра наведе глава, докато баща му продължаваше да го укорява с тежки думи, а гласът му нарушаваше тишината в празната стая: „Колко струва царство, добито чрез грях и водещо единствено към грях, Царю? Запази доброто си име и добродетелта си. Така ще можеш да постигнеш рая. Нека Пандавите получат царството си, нека Куру живеят в мир!“

Дхритаращра се смути пред мъдреца. Патетичният му глас се изви умолително: „О, риши с неизмерима мощ, думите ти са безпогрешни. И аз знам същото, което и ти. Моля те, повярвай ми, че не обичам греха. Но синовете ми няма да ми се покорят. Опитах какво ли не. Умолявам те, не ме изоставяй. Ти можеш да защитиш славата и добродетелта ми. Гледай на мен като на обикновен човек, чиито намерения са добри, но силите му са ограничени. О, велики, ти си почитаемият предтеча на всички Куру. Бъди милостив към мен.“

Вясадева разбра, че не може да направи нищо повече, за да помогне на Куру. Той стана да си върви: „Тръгвам си, Царю. Има ли още нещо, което желаеш да научиш от мен?“

„Да, има. Кажи ми, кое е знамението, вещаещо победа за една армия?“

Царят все още се надяваше, че по някакъв начин синовете му биха могли да излязат победители и искаше да знае дали има някакви знаци за това. В крайна сметка, войските на Кауравите бяха почти двойно повече от тези на Пандавите.

Вясадева му изброи кои поличби предсказват победа. Разбирайки какво се таи в ума на Дхритаращра, той каза: „Размерът на армията е от малко значение. Истината е, че една огромна армия, която е разкъсана и разпиляна, е много по-трудна за прегрупиране. Много по-важни са смелостта и задружността на воините. Дори само петдесетина добре обучени мъже, които не отстъпват в бой и които се познават добре помежду си, могат да победят цяла армия. Победата в битка никога не е сигурна. Затова винаги е по-добре да се преговаря за мир. Резултатът, постигнат чрез преговори, е най-добрият; онзи, който е постигнат чрез разногласия, е неутрален; а постигнатият чрез война е най-лош. Там дори победителите страдат от тежки загуби.“

След тези думи риши се сбогува и звукът от дървените му сандали по мраморния под отекна из стаята. Дхритаращра въздишаше отново и отново, докато Санджая започна да описва какво се случва на Курукшетра.

На бойното поле Юдхищхира говореше на Арджуна: „В сравнение с врага войската ни е незначителна. За подобни случаи Брихаспати препоръчва формацията „игла“. Бързо строй в такъв боен ред армията ни, Дхананджая, или по който и да било друг начин, който преценяваш за подходящ.“

Арджуна стоеше пред брат си, облечен от главата до петите в непроницаема броня. В дланта си стискаше Гандива, който излъчваше преливащо в цветовете на дъгата сияние. Недалеч беше огнецветната му колесница, в която Кришна държеше поводите на млечнобелите коне. Арджуна погледна към Юдхищхира, който сам блестеше в ризницата си и скъпоценния си шлем: „Ще строя войските в непробиваемата формация Ваджра, измислена от Индра. Ще сложа най-отпред Бхима. Само като го видят, враговете ще се разбягат като ужасени животни пред лъв. Няма човек, способен дори да хвърли поглед към Врикодара, когато е разгневен. Той ще бъде нашето убежище, така както Индра е убежище за боговете.“

Арджуна се качи на колесницата си и препусна, за да даде разпореждания. Водещите дивизии от колесници бързо се придвижиха напред, подреждайки се в дълга линия начело с Бхима, Дхрищадюмна, Накула, Сахадева и Дхрищакету. Стотици хиляди воини, въоръжени с мечове, копия и секири, придружаваха генералите. Огромни слонове, покрити с броня, закриляха фланговете и армията заплашително тръгна напред. Зад челния отряд следваше още по-голям ескадрон от конница и пехота. Вирата и цялата негова акшаухини защитаваше формацията в тил.

Накула и Сахадева охраняваха Бхима отляво и отдясно, докато Абхиманю и синовете на Драупади го пазеха отзад. Недалеч след тях идваше Шикханди, закрилян от Арджуна, поел с твърдата решимост да убие Бхишма. Юдхищхира зае мястото си в средата на армията. Много воини на колесници го пазеха от всички страни и той приличаше на слънцето, заобиколено от планетите.

Военните знамена се издигаха над войските като палми, украсени в злато и сребро. Над всички тях се извисяваше огромният флаг на Арджуна, от който Хануман надаваше страховитите си бойни викове. Докато армията напредваше, Бхима въртеше боздугана си и ревеше. Той сякаш щеше да изпепели Кауравите с погледа си. Дори собствените му съюзници се бояха от него.

След като войските на Пандавите се строиха, те спряха, за да изчакат заповеди. Двамата главнокомандващи трябваше да надуят раковините си, за да започне битката. Пандавите се взираха в източната част на полесражението, където безчислената кауравска армия се разпростираше по целия хоризонт, докъдето поглед стига. Задуха силен вятър, навявайки остри камъчета и чакъл, а небето прогърмяваше, въпреки че не се виждаха облаци. Заваляха метеори, земята потрепери. Вдигна се гъст облак прах и обви слънцето.

Виждайки формацията Ваджра на Пандавите, Бхишма строи кауравските войски в контраформация. С бял шлем, бял флаг, бял лък и бял сенник над главата, той приличаше на снежна планина. Дурьодхана яздеше сред армията на слон с цвета на син лотос. Главата му засенчваше голям бял чадър. Огромният му боздуган почиваше на рамото му, лъкът му лежеше край него. Възпяваха го бардове и певци, а от всички страни го закриляха стотици хиляди воини.

Всички синове на Дхритаращра се намираха в дивизията под прякото командване и лична защита на Бхишма. Безброй царе и принцове от всички краища на земята, заобиколени от армиите си, напредваха срещу Пандавите. Зад цялата войска беше Дрона, яздейки на златна колесница, запрегната с червени коне.

Взирайки се насреща в кауравската армия, водена от Бхишма, Юдхищхира отново се разтревожи. Той се обърна към Арджуна: „О, силноръки, струва ми се, че Бхишма е подредил войската си в непробиваема формация. Не виждам как ще можем да сразим почитаемия си дядо. Той притежава безмерно могъщество и неувяхваща слава. Кой изобщо смее да се приближи към него в бой? Как бихме могли да постигнем победа?“

Юдхищхира беше смутен и обезсърчен. Арджуна го окуражи: „Чуй ме, Царю. Ще ти кажа как неколцина мъже могат да победят огромна армия. Брихаспати е обяснил това още навремето, когато боговете се сражавали с демоните. Онези, които желаят победа, не печелят чрез сила, а чрез справедливост, състрадание, благочестие и добродетел. Затова сражавай се уверено, скъпи братко, защото победата винаги е там, където е справедливостта.“

Въпреки всичко, Юдхищхира още изглеждаше изпълнен със съмнения. А нима неговата кауза бе праведна? Струваше му се, че жаждата му за власт бе коренът на тази война. Предусещайки опасенията му, Арджуна продължи: „Кришна е на наша страна. Той е самото олицетворение на справедливостта и истината. Нарада каза, че победата неминуемо следва Кришна и когото е редом с него. Всъщност тя е вечна спътница на Бога. Мощта му е безгранична. Той е изначалният Бог, намиращ се над и отвъд този земен свят с всичките му дейности и страдания. Не виждам причина да скърбиш, след като този Бог на боговете е на твоя страна и желае успеха ти.“

Като помисли за Кришна, Юдхищхира се успокои. Той обгърна с поглед войските си: „Така е, както казваш, Арджуна. Кришна пожела тази битка да се случи, затова не бива да се колебаем. Кажи на хората ни да се сражават с цялата си сила, честно и с желание да постигнат висшите селения.“

После Юдхищхира раздаде милостиня на неизброимите брамини, които го бяха придружили до бойното поле. Той бе наобиколен от риши, вървящи край него, пеейки химни в негова възхвала и призоваващи благотворност за битката. Надарени със злато, крави, плодове, цветя и копринени дрехи, те напуснаха полесражението, мълвейки молитви и ведически мантри.

Колесницата на Арджуна излезе най-отпред на армията. Кришна каза: „Ето там стои най-могъщият герой сред хората, Бхишма, който е извършвал хиляди жертвоприношения, който изпепелява враговете си в бой и който скоро ще се нахвърли върху армията ни като лъв. Отвсякъде го пазят безбройни войски, както облаците покриват слънцето. Нека той бъде твоята мишена, Арджуна, тъй като никой друг не може да излезе насреща му.“

Кришна каза на Арджуна да поднесе молитва на богинята Дурга, за да му даде тя сили. Арджуна слезе от колесницата и коленичи с допрени длани. С лице на изток той зашепна химни от Ведите в молитва към могъщата богиня на материалната енергия. Докато се молеше, богинята се яви пред него в небесата: „О, сине на Панду, не се съмнявай, че ще спечелиш победа. Непобедимият Нараяна е край теб да ти помага. Няма враг, способен да те срази, нито дори и могъщият Индра.“

Дурга изчезна и Арджуна се изправи на крака. Вярвайки, че е благословен, той се качи отново на колесницата си с ведро сърце.

Като видя, че и двете армии са в позиции и очакват началото на битката, Бхишма вдигна раковината си и я наду силно. Веднага звукът от стотици хиляди раковини отекна над бойното поле, тъй като всички главни воини се присъединиха към него. Барабани, рогове, тромпети и тръби зазвучаха заедно, създавайки страховит грохот.

Арджуна и Кришна вдигнаха раковините си. Те ги надуха в дълги и мощни пориви, които прокънтяха над полесражението. Бхима, близнаците и останалите водачи на Пандавите също протръбиха със своите раковини. Чувайки божествения им звук, сърцата на Кауравите потрепериха, но Бхишма ликуваше. Очите му плувнаха в сълзи, когато различи звука от неземната раковина на Кришна. Ето там стоеше вечният Бог на всички светове, готов да защити своите предани слуги, влизайки лично в боя заради тях. Бхишма се вгледа насреща в колесницата на Арджуна. Каква жестока съдба му бе предопределила да бъде противник на Кришна и Пандавите!? Без съмнение дългът бе нещо, което не може да се пренебрегне.