31

Научили, че Пандавите се завръщат, гражданите на Хастинапура бяха украсили столицата с пъстроцветни знамена и гирлянди. После се насъбраха покрай улиците, хвърляйки цветя и ориз, докато преминаваше шествието. Като виждаха отново петимата братя, хората имаха усещането, че съзнанието се завръща в телата им. Всички плачеха и викаха от щастие.

Докато процесията преминаваше по улиците, богатите дами хвърляха копринени платове и скъпоценности от балконите на дворците и се провикваха към Драупади, която идваше след съпрузите си на колесница, покрита със свилен балдахин: „Слава на теб, благословена принцесо, която служиш на тези герои като Гаутами на седмината небесни риши. Несъмнено праведните ти дела и обети са дали резултат.“

Юдхищхира си проправи път към царския дворец, където бе посрещнат с приветствени думи от градските първенци: „Какво щастие, че се завръщаш сред нас, след като срази враговете си. О, най-добър сред царете, върнал царството си с храброст и добродетел, дано цял век бъдеш наш управник! Закриляй поданиците си, както Индра закриля боговете.“

После колесницата на Юдхищхира го откара през широките дворцови порти във вътрешния двор. Брамините пееха ведически мантри за благоденствие, докато Юдхищхира слизаше от колесницата си на влизане в храма. Той се поклони пред божествата, почитайки ги с бисери, гирлянди и благовония. Когато излезе от храма, видя да го очакват брамини, носещи свещени предмети. Те произнасяха благословии и го обожаваха, докато той вървеше към залата за събрания.

Сред брамините се намираше един предрешен ракшас. Името му беше Чарвака, стар приятел на Дурьодхана. Въпреки че носеше дрехите на брамин, той започна да оскърбява Юдхищхира: „О, сине на Кунти, говоря от името на всички тези аскети. Те казват: „Позор за Юдхищхира, порочния цар, който унищожи рода си! Най-добре за него ще е да изостави живота си!“

Чувайки думите на Чарвака, брамините нададоха гневен вик, а после замълчаха засрамени. Нито един не бе съгласен с Чарвака и те се вгледаха тревожно в Юдхищхира, който наведе глава и промълви: „Бъдете щастливи брамини. Така е, както казвате. Ненужно е да ме позорите повече, защото скоро ще изоставя живота си.“

„Това не са наши думи, Царю! Не сме казвали подобно нещо. Всичките ни благословии са с теб!“

Някои от мъдреците се вгледаха внимателно в Чарвака и с духовния си взор разбраха самоличността му: „Това е злият ракшас Чарвака, приятелят на Дурьодхана!“

С почервенели от гняв очи мъдреците докоснаха свещените си шнурове и изрекоха ведическата сричка „Хун!“ Чарвака падна като дърво, поразено в корените от мълнията на Индра.

Възхваляван и успокоен от брамините, Юдхищхира влезе в съвещателната зала с ведър ум и зае мястото си на златния трон. На други два златни трона, точно срещу него, се настаниха Кришна и Сатяки, а Бхима и Арджуна седнаха до царя. Кунти седна на бял трон от слонова кост с близнаците от двете си страни. Дхритаращра и останалите възрастни Куру се настаниха наоколо на кресла, сияйни като огън.

Залата се изпълни със звуците на свещени песнопения и церемонията започна. Юдхищхира бе измит със светена вода от златни кани, както и с мляко, мед, кисело мляко и гхи. След като бе облечен в снежнобяла коприна и украсен със златни накити и пъстри гирлянди, Дхаумя го настани да седне на изящен трон, застлан с тигрова кожа. С Драупади до себе си той поднесе възлияния в свещения огън. Когато церемонията завърши, Кришна приключи ритуалите, напръсквайки със светена вода от една голяма раковина коронясаната глава на Юдхищхира.

Юдхищхира бе провъзгласен за цар на Куру. Забиха хиляди барабани, залата се изпълни с ликуващи възгласи на одобрение. Юдхищхира раздаде подаяния на присъстващите брамини, започвайки от Дхаумя и свещенослужителите, които бяха извършили церемонията. Той им дари купища злато и скъпоценности, а те многократно го благославяха и възхваляваха.

След като раздаде обилна милостиня, Юдхищхира зае мястото си на царския престол и заговори: „Велик трябва да е онзи, който получава подобна възслава и почитания от такива мъдри брамини. Аз не се чувствам достоен за подобни възхвали. Несъмнено сме ваши избраници, след като казвате, че сме постигнали толкова много. Цар Дхритаращра обаче е нашият владетел и нашият водач. Ако искате да ме удовлетворите, подчинявайте му се и вършете онова, което той пожелае. Той е господарят на света, на вас и мен. Нека никой не се отнася към него по-различно от преди.“

Благородният Юдхищхира се опасяваше, че сега Дхритаращра може да бъде пренебрегван или дори тормозен. Повечето хора обвиняха него за настъпилата катастрофа. След като ясно изрази, че за него подобно поведение към слепия монарх е неприемливо, Юдхищхира посочи министрите си. Бхима стана принц-регент, Арджуна — главнокомандващ на армията, а близнаците — министри на правосъдието. Дхаумя бе въздигнат в главен свещенослужител, а Санджая — в царски съветник. После Юдхищхира нареди на Юютсу да се грижи за Дхритаращра и да изпълнява заповедите му по отношение на всички държавни дела в ролята на управник на Хастинапура.

След това Юдхищхира организира брамините да извършат церемонията шраддха за загиналите и се разпореди многото вдовици да бъдат снабдени с обилни провизии. Освен това нареди да бъдат построени домове за раздаване на храна, също обществени бани и монументи в чест на загиналите воини. Дхритаращра раздаде на брамините богатства от името на починалите си близки.

На Бхима бе даден великолепният дворец, който преди обитаваше Дурьодхана и той влезе радостно вътре, както могъщ планински лъв влиза в пещера. Още по-величественият дворец на Духшасана бе предоставен на Арджуна и той отиде там заедно с Кришна, за да отпочинат след церемонията. Накула и Сахадева получиха дворците на Дурмаршана и Дурмукха. Всички Пандави бяха щастливи като боговете в небесата, влизайки в новите си жилища.

На сутринта след възцаряването си Юдхищхира отново мислеше за Бхишма. Време бе да се върне на бойното поле. Царят на Пандавите отиде да се посъветва с Кришна. Когато влезе в двореца на Арджуна, той го завари седнал на широко бяло легло, обсипано с бисери. Тъмноликият Кришна, облечен в жълта коприна и с прекрасни накити, приличаше на сапфир, инкрустиран в чисто злато. Юдхищхира каза: „О, най-велики сред интелигентните, отпочина ли си? Възстанови ли силите си? О, Господи, по твоя милост ние си върнахме земята и не престъпихме дълга си на кшатрии. Моля те, кажи ми какво трябва да направим сега.“

Кришна не отговори; той сякаш медитираше. Изненадан, Юдхищхира каза: „Чудно е, о, всемогъщи, че си унесен в медитация. Като те виждам, че си се отдръпнал от света и си вглъбен в четвъртото състояние на потъване в себето, аз се изпълвам с удивление. Спокоен като пламък в безветрие, ти изглеждаш неподвижен като скала, а космите по тялото ти са настръхнали. Ако съм достоен да разбера причината за това, о, Говинда, бъди милостив да ми я кажеш.“

Възвръщайки външното си съзнание, Кришна отговори: „Онзи великан сред хората, Бхишма, който сега лежи върху легло от стрели и е като пожар, който почти угасва, мисли единствено за мен. Затова и моят ум е съсредоточен в него. Мислите ми са с него, звукът на чиято тетива и пляскането на чиито длани дори Индра не може да понесе. Мисля за него, който отвлече трите принцеси на Кошала, след като победи в бой всички земни царе. Потънал бях в мисли за него, който се сражава двайсет и три дни с Парашурама, преди светецът в крайна сметка да признае неспособността си да победи най-добрия от собствените си ученици. Овладял сетивата си и съсредоточил ума си само върху мен, синът на Ганга търси убежище в мен. По тази причина мислите ми все се връщат към него.“

Кришна каза на Юдхищхира, че Бхишма скоро ще си замине, затова той и братята му трябва да тръгнат незабавно, за да се видят с него. „Когато този велик мъж си отиде, заедно с него ще си отиде и цялото познание за нравствеността и дълга. Никой, дори и аз, не може да даде напътствия като него.“

Преглъщайки сълзите си, Юдхищхира отговори: „Онова, което казваш за Бхишма, е вярно. Слушал съм за величието му от брамините, а сега и ти, чиито думи са самата истина, го потвърждаваш. Ако си толкова добър да проявиш към нас милостта си, о, Мадхава, придружи ни дотам, където лежи Бхишма. Когато слънцето поеме на север скоро, той ще замине за небето по собствената си воля. Нека те види още веднъж преди това, скъпи Кришна. Ти си вместилището на вечния Брахман и окончателното убежище на всички създания.“

Кришна се обърна към седящия наблизо Сатяки: „Нека запрегнат колесницата ми. Потегляме незабавно.“

Юдхищхира докосна нозете на Кришна, който стана и прегърна Пандава. Царят излезе от двореца и веднага се разпореди да бъдат направени приготовления за отпътуване към бойното поле. Качвайки се на колесницата си, Юдхищхира премина по главната улица на Хастинапура, следван от братята си и Кришна, всеки на собствената си колесница. Не след дълго те се върнаха на Курукшетра, ставайки отново свидетели на страшната картина, останала след осемнайсетдневната война. Полето бе осеяно с останки от разтрошени оръжия и колесници. Черепи, по-бели от раковини, лежаха навсякъде сред купища животински кости. Полесражението наподобяваше изоставена арена, използвана от Разрушителя на вселената.

Бхишма бе заобиколен от аскети. Тялото му сияеше като залязващо слънце. Виждайки го отдалеч, Пандавите и Кришна слязоха от колесниците си и се приближиха пешком. Те поднесоха почитанията си на мъдреците, молейки ги за благословиите им, а после седнаха около Бхишма, който лежеше съвършено спокоен на леглото си от стрели.

Със стичащи се по страните сълзи, Кришна каза: „О, силноръки, умът и разбирането ти все така чисти ли са както преди? Надявам се болката или скръбта да не са те покорили. Удивително е как успяваш да поддържаш живота си в подобно състояние. Не мисля, че има друг в трите свята, способен да направи това, нито пък съм чувал да съществува някой, толкова предан на истината, аскетизма, милосърдието, саможертвата и добродетелта. Няма равен на теб по храброст, нито по познаване на Ведите и науката за нравствеността. О, силноръки Бхишма, брамините те описват като един от Васу, но аз те считам за по-могъщ от тези божества. Ти си като самия Васава, великият цар на боговете.“

Кришна бе разказал на Пандавите, че Бхишма преди бил Дяу, водачът на Васу. Прокълнати от Васищха, когото оскърбили, Васу били принудени да се родят на земята. Макар риши да им позволил скоро да се завърнат в небесата, повелята му била Дяу да прекара известно време на земята, тъй като бил водачът им. Васу се родили като синове на Ганга, но тя хвърляла всеки от тях още при раждането му във водите, за да могат бързо да се върнат на небето. Когато се родил Бхишма обаче тя не го хвърлила в реката. Вместо това, останалите Васу го надарили със собствените си сили и той станал равен на всички тях взети заедно. Затова бе непобедим на земята.

След като дълго възхвалява Бхишма, Кришна го помоли да разпръсне съмненията на Юдхищхира относно дълга му: „Разсей тъгата на най-големия син на Панду. Той е объркан от скръб, понеже толкова много от близките му загинаха в битката. Никой друг освен теб, о, най-красноречиви ораторе, не може да унищожи несигурността му, свързана с неговите задължения. Хората като теб живеят единствено за благото на другите. Утеши добродетелния син на Кунти, чийто ум се терзае от мъка.“

Бхишма повдигна леко глава и се вгледа в лицето на Кришна: „Моите почитания, божествени Кришна. Ти си творецът и унищожителят на всички неща. Всичко материално и духовно се излъчва от теб и почива в теб завинаги. Сега съзерцавам всемирния ти облик с всичките му божествени атрибути. Приемам подслон в теб, о, Господи, и те умолявам за милостта ти. Кажи ми, всемогъщи Боже, какво ще бъде най-добре за мен сега? Жадувам единствено да достигна твоята блажена обител.“

Кришна с нежност помилва главата на Бхишма: „Познавам предаността ти към мен, о, най-добър сред хората. Затова и ти позволих да видиш божествения ми облик, който разкривам само на най-верните си слуги. Сърцето ти е чисто и никога не си се отклонявал във вярата и любовта си. Затова ще постигнеш онези земи, от които никой не се завръща. Петдесет и шест дни остават от живота ти, о, Бхишма, след които несъмнено ще дойдеш при мен. Когато слънцето поеме на север, ти ще напуснеш тялото си, отнасяйки със себе си своето необятно познание. Затова всички сме дошли да те послушаме. Бъди така милостив да ни говориш и да разсееш мъката на Юдхищхира.“

Главата на Бхишма се отпусна назад и той затвори очи. Лицето му се обля в сълзи. Пандавите се натъжиха, като го видяха в такива страдания. Те седяха с наведени глави и допрени длани, докато Бхишма отговаряше: „О, велики Нараяна, господарю на световете, сърцето ми прелива от радост, чувайки думите ти, но как бих могъл да изрека каквото и да било в твое присъствие? Ти си вместилището на цялото познание. Кой би се решил да говори за рая пред Индра или за нравствеността и дълга в твое присъствие? Освен това, Кешава, ме измъчва нетърпима болка. Слаб съм и едва ли бих могъл да говоря. Силите ми ме напускат, разбирането ми е замъглено. Бегло различавам каквото и да било. Мисля, че живея единствено чрез твоята сила. Затова ти трябва да говориш за доброто на Юдхищхира и за благото на целия свят. Как бих могъл да говоря аз, ученик пред своя учител?!“

Есенното слънце припичаше и Бхишма бе засенен с голям сенник. Воят на чакалите и хиените, които още бродеха из бойното поле, се приглушаваше от напевните мантри на брамините. Старият Куру, на когото вееха с ветрила чамара, се почувства потънал в божествена любов, докато се взираше в Кришна.

Кришна се усмихна: „Такива думи ти подобават, могъщи, тъй като си велика душа и най-прославеният в рода Куру. Що се отнася до болката ти, чуй благословията, която ще ти дам от обич. Отсега, докато издъхнеш, ще бъдеш свободен от болка, глад, жажда и объркване. Възприятията и паметта ти ще останат незамъглени, а умът ти — умиротворен. Знанията ти ще бъдат толкова ясни за теб, като риби в прозрачно езеро. Така ще бъдеш способен да отговориш на всички въпроси на Юдхищхира.“

Докато Кришна говореше, дъжд от цветя се посипа от небесата. Ришите го възславиха, а боговете засвириха на небесните си инструменти. Повя прохладен, ароматен вятър, всичко притихна. Дори зверовете и птиците замлъкнаха.

Слънцето залязваше. Кришна каза на Бхишма, че той и Пандавите ще се върнат пак на следващата сутрин, за да го послушат. След като се поклониха пред стареца, те се отдалечиха на блестящите си колесници, отправяйки се към недалечния речен бряг, където построиха лагер за през нощта.

На следващия ден Дхаумя поведе Пандавите и Кришна обратно при Бхишма. Излизайки от лагера с блестящата си като огън колесница, Юдхищхира приличаше на Кувера, заобиколен от гухяките. Кришна и Арджуна пътуваха на една колесница като две великолепни божества. И тримата бяха обожавани от брамините, докато поемаха на път, следвани от Дхритаращра и Гандхари, както и от хиляди други граждани, до един копнеещи да видят Бхишма за последен път, преди да напусне този свят.

Когато Пандавите пристигнаха, те слязоха от колесниците си и се поклониха в нозете му. Същото направи и Кришна. Стотиците риши, заобиколили Бхишма, отстъпиха встрани, за да дадат възможност на Юдхищхира и спътниците му да се приближат. Пандавите видяха, че почти всички прославени мъдреци от всички краища на вселената се бяха събрали. Там бяха Парвата, Нарада, Вясадева, Бхарадваджа, Парашурама, Асита, Гаутама, Атри, Кашяпа, Ангираса и много други — всичките сияйни като жертвени огньове.

Бхишма, който бе посрещнал и почел светците с думите си, поздрави почтително и Пандавите, и Кришна, докато заемаха местата си край него. Кришна го попита как се чувства и Бхишма отговори, че болката и изтощението му са го напуснали. „Истината е, Мадхава, че по твоята милост умът ми е ведър и бистър. Виждам всички неща — отминали, настоящи и бъдещи — толкова ясно, като да държа плод в дланта си. Скоро ще си отида от този свят, мислейки единствено за теб, о, Говинда.“

Синовете на Панду седяха смълчани, завладени от обич към умиращия си дядо. Виждайки това, Бхишмадева се преизпълни с любов. В очите му бликнаха сълзи и той каза разтреперан: „О, мой мили синко Юдхищхира, какви ужасни страдания и несправедливости понесохте вие, добрите души, макар самият ти да си син на олицетворението на религията. Успяхте да оцелеете единствено защото ви закриляха брамините, дхарма и самият Бог.“

Бхишма им заговори утешително, опитвайки се да разсее отчаянието на Юдхищхира, като му посочи, че се намира под божествена закрила. Всичко се случва в съответствие с волята на Върховния, затова никой не бива да скърби при неизбежното.

Докато всички го слушаха с уважение, Бхишма продължи: „Многото беди, които понесе вашата майка, моята снаха Кунти, са изключително печални. При смъртта на великия Цар Панду тя остана вдовица с много деца — това е голямо страдание. По-късно тя се изтерза още повече поради вашите мъки. Според мен всичко това се дължи на неумолимото време, под чиято власт се движат всички, точно както облаците са носени от вятъра. Несъмнено влиянието на времето е необратимо и всемогъщо. Как иначе би могла тя да страда толкова в присъствието на Юдхищхира, сина на Дхарма, и на непобедимите Бхима и Арджуна? И още повече: как е възможно някой да се измъчва така, след като негов благодетел е Върховният Бог?“

Бхишма леко обърна глава и погледна Кришна: „Именно този божествен и загадъчен Кришна управлява всичко. Времето е просто негова енергия. Без съмнение дори великите мъдреци и пророци не могат да проумеят плановете му. Колкото и изтощително да изучават действията на Кришна, винаги остават удивени. О, Юдхищхира, най-добър сред Бхаратите, по тази причина твърдя, че цялото това унищожение е според плана на Бога. Приемайки неговата невъобразима воля, просто трябва да я последваш. Сега ти си упълномощеният управляващ, така че трябва да се грижиш за безпомощните си поданици.“

Бхишма знаеше, че този аргумент ще бъде най-силният в убеждаването на Юдхищхира да изпълни дълга си. Всички Пандави бяха предани на Кришна, но понякога силната им и съкровена обич към него ги караше да забравят, че той бе върховният господар на всички събития във вселената. Бхишма просто напомняше на Юдхищхира онова, което той знаеше. Ако Пандава се убедеше напълно, че войната и нейният изход бяха замисъл на Кришна, той нямаше да се колебае да изпълнява царските си задължения.

Благодарение на благословията на Кришна, гласът на Бхишма бе възвърнал предишната си сила. Той продължи да гледа Кришна, докато говореше: „Този Говинда не е никой друг, а върховният всемогъщ изначален Бог. От него произлизат Нараяна и всички останали божества. Въпреки това, той се е появил сред потомците на Цар Вришни и ходи по земята, сякаш е един от нас. Така успява да ни заблуди чрез собствената си енергия.“

Бхишма обърна отново очи към Юдхищхира: „О, Царю, само велики личности като Шива, божественият риши Нарада и светецът Капила познават тайната слава на Кришна поради личната си поверителна връзка с него. Юдхищхира, скъпо мое дете, това същество, което ти в невежеството си смяташ за свой братовчед по майчина линия, за свой много скъп приятел, доброжелател, съветник, посланик и благодетел, всъщност е Върховният Бог на цялото материално и духовно битие.“

Бхишма продължи да описва позицията на Кришна, за когото обясни, че присъства в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Еднакво благоразположен към всички, той е освободен от измамната представа за различие — той не приема съществата според телата, в които се намират. Затова каквото и да направи, в него липсват материални съображения.

Бхишма замълча за миг, завладян от духовен екстаз. Сълзите течаха на воля по страните му, а Юдхищхира нежно ги попиваше с мек плат. Възвръщайки самообладанието си, Бхишма заключи: „Но въпреки че е еднакво благоразположен към всички, същият този Кришна милостиво дойде при мен, когато напускам живота си, тъй като съм негов верен слуга. Този Върховен Бог, който се явява в ума посредством съсредоточена преданост и медитация, освобождава своя отдаден от оковите на карма при напускането на материалното му тяло. Дано моят Бог, който е четирирък и има пленително лотосово лице с очи, алени като зората, милостиво да ме очаква в последния миг на живота ми.“

Бхишма говореше с глас, затрогващ сърцата на всички присъстващи. Кришна го гледаше със същия любящ поглед, вдигайки длан в благословия. После погледна към Юдхищхира и леко кимна, за да му даде знак, че е време да изложи пред Бхишма колебанията си.

Тогава Юдхищхира започна да задава въпроси за съществените принципи на различните религиозни задължения. Бхишма отговаряше подробно, повтаряйки ведическото познание, което бе получил от небесните риши и лично бе осъзнал. Той цитира много примери от древни истории, за да илюстрира становищата си и слушателите му бяха запленени. Дори боговете се събраха да слушат напътствията му и денят скоро отмина.

По залез всички се оттеглиха в лагерите си с намерението да се върнат по изгрев на следващата сутрин. Разговорът продължи повече от петдесет дни. Първо Бхишма дефинира всички подразделения и задължения на четирите класи и жизнени стъпала според индивидуалните качества. После систематично обясни как човек може да се освободи от материалното оплитане, докато продължава да работи. А след това описа благотворителните дейности, практическите задължения на царете и кои дейности водят до освобождение.

Бхишма отговаря на въпросите на Юдхищхира, докато Пандава бе напълно удовлетворен. В края на петдесетия ден Юдхищхира почувства, че съмненията и несигурността му бяха изчезнали напълно. Постепенно слънцето вървеше към северния си път. Когато то премина в северното полукълбо и настъпи времето, благоприятно за съвършените йоги да напуснат света, Бхишма приключи наставленията си към Юдхищхира и започна да мисли за напускането си. Напълно освободен от материални привързаности, той отдръпна ума си от всичко друго и насочи поглед към Кришна, който стоеше пред него, проявил четириръкия си облик, облечен в сияйни жълти дрехи. Тогава Бхишма прекрати дейността на сетивата си и започна да се моли на господаря на всички живи същества:

„Нека съсредоточа мислите, чувствата и волята си, които досега бяха заети с най-различни въпроси и задължения, във всемогъщия Бог Кришна. Той е винаги себеудовлетворен, но понякога, тъй като е скъп на преданите, се наслаждава на трансцендентално удоволствие, идвайки в този материален свят, който е сътворен от самия него. И ето го тук на земята в свръхестественото си тяло, което привлича всички в трите свята и наподобява цвета на дървото тамала. Нека неговото лотосово лице, украсено с паста от сандалово дърво, бъде вечният обект на привличането ми и нека никога не жадувам за никакви материални резултати от дейностите си.“

Спомняйки си сблъсъка си с Кришна по време на войната, Бхишма продължи: „На бойното поле Кришна управляваше колесницата на близкия си приятел Арджуна, а косите му бяха с цвят на пепел поради праха, вдигнат от копитата на конете. От усилие лицето му бе покрито с капчици пот. Той се радваше на всички тези украшения, а още повече на раните, които му нанасях с острите си стрели. Нека този спомен остане завинаги в ума ми.“

Бхишма знаеше, че участието на Кришна в битката бе просто част от божествените му забавления. Кришна обичаше да проявява любовта си към Арджуна, помагайки му по различни начини в съответствие с желанията на Арджуна. По същата причина се бе радвал на взаимоотношенията си с Бхишма, който се наслаждаваше на гледката на втурналия се насреща му разгневен Кришна. Припомняйки си тази обмяна на любов, Бхишма разказа случката:

„За да осъществи желанието ми, пренебрегвайки собственото си обещание, той скочи от колесницата, грабна едно колело и се затича към мен като лъв, спуснал се да убие слон. Този образ е завинаги запечатан в ума ми — как прекрасното тъмно лице на Кришна е разгневено, докато той тича насреща ми, а яркожълтата му дреха докосва земята. Стрелите ми бяха разбили бронята му, тялото му бе украсено с рани. Нека този Бог Кришна, върховната личност, даряваща освобождение, бъде крайната ми цел.“

Старият герой на Куру съжаляваше, че бе атакувал Кришна, макар да знаеше, че стрелите му нямаше как да са го наранили. Като замълча за известно време, той се потопи в дълбока медитация върху преживяното. Бе почувствал неимоверен екстаз, когато Кришна се бе втурнал към него в гнева си. Самият Кришна също бе изпитал удоволствие, вкусвайки героичното настроение, присъщо на боя. Бхишма сякаш потъваше в спомена за това чувство. Несъмнено сблъсъкът с Кришна на бойното поле бе най-възвишеният миг в живота му. Сега пред него беше същият Върховен Бог, милостиво застанал наблизо, въпреки че Бхишма бе нападал и него, и скъпия му приятел Арджуна по време на войната.

Слънцето бе достигнало пладне и Бхишма знаеше, че наближава времето да напусне. Той овладя ума си, потапяйки го в мисли единствено за Кришна. Припомняйки си многото му божествени забавления на земята, старецът заговори за последен път:

„Сега мога да медитирам съвършено съсредоточен върху Бог Кришна, когото съзерцавам пред себе си, тъй като преодолях невежеството, породено от двойствеността. Той е същият Кришна, който присъства в сърцето на всекиго и който е най-висшата цел на всички трансценденталисти, включително и на онези, които приемат, че абсолютната истина е просто Брахман. Макар различните хора в разните краища на света да виждат слънцето по различен начин, слънцето е едно. Затова се отдавам изцяло на този всемогъщ, вездесъщ Кришна. Нека има мир в света.“

След като се сбогува с Юдхищхира и братята му и им заръча винаги да почитат брамините и да остават верни на истината, Бхишма замълча и спря да диша. Внезапно жизненият му дъх излетя от върха на главата му като пламтяща комета. Присъстващите риши го видяха да напуска тялото си в сияйна духовна форма и да потъва в Кришна, влизайки по този начин във вечната трансцендентална атмосфера, където Кришна завинаги проявява изпълнените си с любов забавления. Те допряха длани и зашепнаха молитви към Кришна, а след това замълчаха от уважение към Бхишма. Пандавите седяха безмълвни и плачеха, виждайки, че любимият им дядо е мъртъв.

Малко по-късно полубоговете забиха барабаните си в чест на Бхишма. Кшатриите надуха раковините си и също заудряха барабани. Всички присъстващи изразиха почитта и уважението си, от небето се посипаха цветя.

Пандавите се взираха безмълвни в стария водач на Куру, неспособни известно време дори да помръднат. Накрая овладяха сълзите си и лично събраха дърва, за да построят погребалната клада. Тялото на Бхишма, обвито в копринен плат, украсено с гирлянди и помазано с ароматни благоухания и сандалова паста, бе поставено на кладата. Юютсу стоеше край главата му, държейки сияен бял сенник. Бхима и Арджуна му вееха от двете страни с чамари, а Юдхищхира и Дхритаращра вееха на нозете му.

Брамините извършиха последните ритуали, поднасяйки възлияния в огъня от името на Бхишма и пеейки химни от Сама Веда. После подадоха горяща факла на Юдхищхира, който запали кладата. Докато пламъците поглъщаха тялото на Бхишма, жените ридаеха от скръб.

След кремацията на Бхишма Куру и Пандавите се върнаха на Ганг. Пепелта от тялото му бе разпръсната над свещените води и всички извършиха приношения. Ненадейно от реката се издигна богинята Ганга. Ослепително сияйна в белите си копринени дрехи и златни накити, тя оплакваше смъртта на своя син:

„Уви, къде отиде синът ми? Той бе с царствена осанка и обноски, бе предан на добродетелта и служеше на по-възрастните. Дори великият Парашурама не съумя да го победи. В Каши той сам надви всички земни царе и отвлече принцесите. А сега го уби безсърдечният Шикханди.“

Като видя скръбната Ганга, Кришна ѝ заговори и я утеши, уверявайки я, че Бхишма е достигнал висшата обител. Славата му на земята щеше да е вечна, а сега бе отишъл на място, откъдето никой не се връща.

Успокоена, богинята се освободи от скръбта си. Тогава Куру я обожаваха, а после получиха разрешението ѝ да се завърнат в столицата.