35

Когато трийсет и шестата година от царуването на Юдхищхира наближи, Арджуна отиде в Дварака. Той знаеше, че напускането на Кришна предстои съвсем скоро, и копнееше да го види още веднъж. Братята му се надяваха, че той може да го убеди да посети Хастинапура за последен път. Може би дори бе възможно да склонят Кришна да отмени проклятието на Гандхари и да остане на Земята. Несъмнено Кришна бе способен да го направи.

Арджуна отсъстваше вече от няколко месеца, когато Юдхищхира започна да вижда злокобни поличби. Сезоните сякаш се разбъркаха, а хората изоставяха предписаните си задължения. Между гражданите възникваха непрестанно конфликти. Навсякъде хората се мамеха един другиго. Като видя поданиците си обладани от високомерие, гняв и алчност, Юдхищхира каза на Бхима:

„Мили братко, много време мина, откакто Арджуна замина за Дварака. Виждам много знамения, показващи, че се е случило нещо ужасно. Нима е настъпил часът на напускането на Кришна, както предрече божественият светец Нарада? Какво друго биха могли да означават всички тези признаци на нерелигиозност, които наблюдаваме сега? Цялото ни щастие и разцвет идваха единствено чрез Кришна. Отиде ли си той, с всичко е свършено.“

Юдхищхира показа на Бхима различните поличби, които бе забелязал: чакалите, които виеха срещу изгряващото слънце; кучетата, които лаеха по царя, без да се страхуват; конете му, които сякаш ридаеха. По всяко време се чуваха крясъците на врани и бухали, гръмотевици неспирно тътнеха в небето. Земята сякаш трепереше, вятърът духаше свирепо, носейки облаци прах. Божествата в храмовете сякаш проливаха сълзи. Изглеждаха така, сякаш са готови да си тръгнат.

Юдхищхира заключи: „Мисля, че всички тези тревожни поличби показват, че земята се е лишила от добрата си съдба. Светът имаше щастието да бъде белязан от стъпките на Бога. Но тези знамения показват, че вече няма да е така.“

Още докато Юдхищхира говореше, влезе вестоносец с думите, че Арджуна се е завърнал. Юдхищхира нареди да бъде въведен веднага и Арджуна скоро се поклони в нозете му, а после го прегърна. Юдхищхира видя, че Арджуна е сломен. Сълзи се стичаха от очите му, лицето му бе бледо, той едва се осмеляваше да вдигне поглед към брат си.

Все по-разтревожен, Юдхищхира попита: „Мой скъпи братко, моля те, кажи ми дали нашите приятели и близки в Дварака преживяват щастливо дните си? Добре ли е многоуважаваният ми дядо Шурасена? Всичко наред ли е с вуйчо ми Васудева и с по-младите му братя? Живи ли са Уграсена и братята му? Как са Хридика и синът му Критаварма? Щастливи ли са Акрура, Джаянта, Гада, Шарана и Сатраджит? Как е божественият Баларама, закрилникът на преданите поклонници?“

Юдхищхира продължи да изрежда имената на техните приятели в Дварака и да пита за благополучието им. Пандавите често бяха посещавали Дварака, прекарвайки щастливи дни там. След като изброи най-славните жители в града на Кришна, Юдхищхира най-после попита и за него самия: „А Кришна, изначалният Бог, който нежно обича преданите си, радва ли се на събранието на праведните в Дварака, обкръжен от приятелите си? Тази всемогъща личност заедно с Баларама, който е предвечният Бог Ананта, живее в океана на династията Яду за благоденствието и процъфтяването на цялата вселена. Закриляни от силата на Бога, членовете на династията Яду се радват на живот, подобен на обитателите на вечния духовен свят. Под защитата на Кришна те живеят без страх, надминавайки дори боговете по великолепие и могъщество.“

Вглеждайки се в наведеното лице на Арджуна, Юдхищхира го попита дали е добре. Макар царят на Пандавите да подозираше, че Кришна и семейството му са напуснали този свят, той продължаваше да разпитва Арджуна в надеждата си, че може да има някаква друга причина за тъгата на брат му.

„Арджуна, братко мой, моля те кажи ми, добре ли си със здравето? Изглеждаш много тъжен. Да не би някой да те е укорил или пренебрегнал за това, че остана дълго в Дварака? Да не би някой да те е обидил с враждебни думи или да те е заплашил? Да не би да не си могъл да дадеш милостиня на някого, който те е молил; или пък не си успял да спазиш обещанието си към някого? Да не би ти, силният покровител на хората, да не си защитил някакви безпомощни хора, които са потърсили закрилата ти? Да не си се свързал с жена от съмнителен характер, или пък да си се отнесъл неподобаващо към почтена жена? Да не би да те е победил по пътя някой по-слаб или равен на теб? Да не си извършил някаква непростима, ужасна грешка?“ Юдхищхира замълча, не желаейки да изрази най-големия си страх. Бхима и близнаците заплакаха, защото също се досетиха за причината. След кратко мълчание Юдхищхира завърши: „Мой скъпи братко, да не би да се чувстваш опустял завинаги, защото си загубил най-близкия си приятел, Бог Кришна? Арджуна, братко, не намирам друга причина да си толкова съкрушен.“

Арджуна бе неспособен да отговори. Устата му бе пресъхнала, ръцете и краката му трепереха. Той покри с длани лицето си и заплака. Накрая успя да се овладее и каза: „О, Царю, Върховният Бог Кришна, който се отнасяше с мен като с близък приятел, ме остави сам. Затова моята несравнима сила, която смайваше дори боговете, ме напусна. Изгубих него, раздялата с когото в миг превръща цялата вселена в злокобна пустота като тяло, лишено от живот. Единствено по неговата милостива сила бях способен да победя всички онези могъщи принцове, събрани на сваямварата при цар Друпада.“

След това Арджуна описа многото случаи, в които е бил способен на невероятни храбри подвизи благодарение на милостта на Кришна. Преразказвайки безбройните пъти, когато Пандавите се бяха спасявали в опасни и рисковани ситуации, Арджуна продължи с покрусен глас: „Военната мощ на Кауравите бе като океан, обитаван от безброй страховити чудовища. Той бе непреодолим, но благодарение на приятелството на Кришна аз успях да го прекося. Велики генерали, като Бхишма, Дрона, Карна и другите, всички те насочваха непобедимите си оръжия срещу мен, но въпреки това по милостта на Бога, останах напълно невредим. Без съмнение, единствено поради липсата ми на уважение към Кришна, аз се осмелих да го взема за свой колесничар — него, когото обожават и на когото отдават служене най-добрите сред хората, желаещи да постигнат освобождение.

О, Царю, шегите, искрените му думи и пленителните му усмивки бяха толкова удовлетворителни. Спомням си всички пъти, когато с обич ме е наричал „О, Партха, о, приятелю, о, потомъко на династията Куру“, и съм съкрушен. Често спяхме, седяхме и се разхождахме заедно. Когато се хвалехме с геройските си подвизи, ако се случеше той да преувеличи, аз му казвах шеговито: „Колко си прав, приятелю.“ Дори в онези мигове, когато омаловажавах позицията му, той търпеше думите ми и ми прощаваше, точно както приятел прощава на приятеля си или баща на сина си.“

Арджуна заплака, неспособен да продължи. Братята му седяха вцепенени, без да могат да промълвят и дума. Немислимото накрая се бе случило. Кришна си беше отишъл. Те слушаха Арджуна, който бе успял да се овладее, да разказва как след като Кришна вече го нямало, той бил победен от група пастири, докато се опитвал да защити съпругите на Кришна.

Арджуна погледна ръцете си: „Къде е дивната ми сила? Държах в дланите си същия Гандива, имах същите стрели, същата колесница, теглена от същите коне, и ги използвах като същия онзи Арджуна, на когото всички царе се покланят. Но без Кришна всичко това в миг бе станало безполезно.“

Юдхищхира прегърна съкрушения си брат. Накара го да седне на трона си и повика слугите да му веят. След като Арджуна отпи глътка вода, той разказа на братята си какво се бе случило в Дварака: „О, Царю, тъй като ме попита за нашите приятели и близки в този свещен град, ще ти кажа, че всички те бяха поразени от браминското проклятие. В резултат на това се напиха с вино и се избиха помежду си с тояги, без дори да се разпознават един друг. Сега всичките са мъртви.“

Арджуна разказа ужасяващите подробности от случилото се. Той обясни, че преди години момчета в Дварака си направили шега с няколко могъщи риши, сред които и Нарада, когато светците били дошли на посещение в града. Младежите облекли сина на Кришна, Самба, като жена и сложили желязна топка под дрехите му, за да наподобят бременност. После попитали мъдреците: „Тази жена момче или момиче ще роди?“ Разгневени от арогантността на момчетата, ришите отговорили: „Ще роди желязна топка, която ще унищожи династията ви. Само Кришна и Баларама ще оцелеят.“

Когато царят на Яду, Уграсена, научил за проклятието, той наредил да стрият на прах желязната топка и да я хвърлят в океана. По-късно Ядавите започнали да наблюдават страховити знамения в Дварака. Видели въплътената форма на времето, тъмна и плашеща, да минава през града. Могъщите воини на Яду и Вришни изстреляли стотици хиляди стрели по сянката, но нито една не я улучила. Ден след ден духали все по-силни ветрове, по улиците гъмжало от мишки и плъхове. Глинените делви се чупели без никаква видима причина, кладенците избълвали водите си, телата на хората треперели. Всякакви злокобни създания — гарвани, бухали и чакали — изпълвали въздуха с крясъците си. Кравите раждали магарета, а слоновете — мулета. Чистата, прясно сготвена храна се покривала с червеи, щом била поднесена. Непрестанно се чувал тропот на тичащи крака, а никой не тичал. Гражданите извършвали без срам греховни постъпки. Те не уважавали брамините, забравили да обожават божествата в храмовете и обиждали по-възрастните и учителите си. Само Кришна и Баларама не се държали така. Когато видели тези плашещи поличби и чули, че хората сънуват кошмарни сънища, те свикали събрание.

След като всички се събрали, Кришна казал: „О, предводители на династията Яду, моля ви, обърнете внимание на зловещите знамения, появили се в Дварака подобни на знаците на смъртта. Не бива да оставаме повече тук. Жените, децата и старците трябва да напуснат града и да отидат в Шанкходара. Самите ние ще тръгнем за святата Прабхаса, където река Сарасвати тече на запад. Там трябва да се изкъпем, за да се пречистим, да постим и да съсредоточим умовете си в медитация. Нека след това обожаваме боговете, предлагайки им богати дарове, а после да почетем брамините и да им раздадем подаяния. По този начин може би ще успеем да противодействаме на онова, което предвещават тези поличби.“

Събралите се дали одобрението си и приготовленията започнали. Воините на Ядавите се качили на колесниците си и тръгнали към Прабхаса покрай морския бряг. Жените пътували по средата. Когато шествието достигнало Шанкходара, намираща се по средата на пътя между Дварака и Прабхаса, жените останали там, а мъжете продължили.

С гръмък екот на раковини и тръбене на хиляди тромпети Ядавите пристигнали в Прабхаса. Те се настанили в дворците и се заели с жертвоприношения в обожание на боговете. Вечерта на втория ден, подтиквани от съдбата си, изпили големи количества вино майрея, предназначено за жертвоприношенията, и опиянени, започнали да се шегуват един с друг.

Тогава Сатяки оскърбил Критаварма, на когото никога не могъл да прости, че е помогнал на Ашватхама да избие спящите пандавски воини. С подигравателен тон той му казал: „Кой кшатрия, притежаващ изобщо някаква сила, ще избие хора, потънали в прегръдката на съня? Нима те не са били като мъртви? О, сине на Хридика, постъпката ти е порочна.“

Критаварма пламнал от гняв. Сочейки Сатяки с пръста на лявата си ръка, за да го унижи, той отговорил: „Ти, който се представяш за герой, спомняш ли си как безжалостно уби останалия без ръка Бхуришрава, въпреки че бе седнал в медитация, оставил оръжията си?“

Кришна хвърлил гневен поглед към Критаварма. Сатяки скочил на крака и като изтеглил меча си, извикал: „Кълна се в истината, че ще изпратя Критаварма по пътя, по който заминаха Дхрищадюмна и Шикханди! Животът и славата му са в края си!“

Сатяки нападнал Критаварма, чийто рефлекси били притъпени от виното, и с един замах на меча си го обезглавил. Тогава приятелите на Критаварма се нахвърлили върху него, удряйки го с железни съдове за готвене. Прадюмна му се притекъл на помощ и двамата се сражавали гръб до гръб, докато превъзхождащите ги по брой мъже ги притискали. Въпреки че се били храбро, скоро били победени и убити.

Като видял, че синът му Прадюмна е убит, Кришна се разгневил. Той грабнал стиска тръстики, растящи наблизо, които били изникнали от праха на желязната топка, захвърлена в океана по заповед на Уграсена. Те били като стоманени тояги и Кришна ги размахвал като смъртоносни оръжия. Скоро избил всички мъже, участвали в убийството на сина му.

Останалите Ядави и Вришни грабнали оръжията си и се хвърлили в сражението. Започнала яростна битка. Когато счупили оръжията си в боя, те взели тръстиките. Опиянени от виното и подвластни на проклятията на Гандхари и ришите, те се избивали един другиго хладнокръвно. Бащи убивали синовете си, синове убивали бащите си и братя братята си. Унищожавали се като насекоми, влизащи в огън. За по-малко от час милиони мъже били мъртви. Оцелели единствено Кришна и Баларама, както и Дарука, който отнесъл вестта в Дварака.

Арджуна замълча. Умът му бе объркан, докато разказваше историята. Той знаеше, че такова е било желанието на Кришна, който бе искал семейството и приятелите му да напуснат този свят. С настъпването на епохата на Кали те биха могли да причинят повече безредици дори от атеистичните демони, тъй като бяха много по-могъщи от тях. Никой нямаше да може да ги спре. Единствено ако се избиеха едни други, биха могли да загинат.

Поемайки си дълбоко дъх, Арджуна продължи да описва как си бе заминал и Кришна. Когато всички Ядави и останалите воини загинали, Кришна видял Баларама да сяда в медитация на брега. Когато потънал в дълбок транс, многоглавата божествена змия Ананта-шеша излязла от устата му. Почитана от Варуна и останалите богове, змията навлязла в океана и изчезнала.

Като видял Баларама да си отива, Кришна влязъл в близката гора и седнал под едно дърво пиппала да медитира. Тогава невидими го наобиколили всички главни божества, тъй като искали да бъдат свидетели на последното му земно забавление. Недалеч от мястото, където седял Кришна, се спотайвал ловец. Човекът бил уловил една голяма риба, а в стомаха ѝ намерил стоманено късче, последното парче от желязната топка, захвърлена в морето. От това парче той бил изработил връх на стрела и докато ловувал, се натъкнал на Кришна. Под влияние на илюзорната енергия на Кришна, той взел крака му за животно, виждайки го отдалеч през храсталака. Ловецът изстрелял стрелата и улучил стъпалото на Кришна. Тогава Богът, обожаван от боговете, начело с Брахма, напуснал този свят.

После Арджуна разказа как Дарука се завърнал в Дварака. Наредено му било да намери там Арджуна и да го помоли да отведе жените в Индрапрастха. Когато Дарука пристигнал в града, той отишъл при бащата на Кришна, Васудева, и му предал тежките новини. Васудева и Деваки паднали на земята в безсъзнание. Измъчвани от раздялата с Кришна, те и двамата напуснали телата си.

Арджуна, който едва наскоро бил пристигнал в Дварака, сам бил съкрушен от мъка, научавайки какво се е случило, но се опитал да изпълни желанието на Кришна. Най-напред организирал посмъртните церемонии на Васудева и Деваки. Когато кладите пламнали, останалите съпруги на Васудева влезли в огъня, потънали в мисли за Кришна.

След това Арджуна отпътувал за Прабхаса, за да изпълни последните ритуали за всички избити воини. Били измрели милиони мъже и на Арджуна му трябвали седмици да извърши посмъртните церемонии за всички онези, които нямали оцелели мъжки наследници. Жените били доведени от Шанкходара и по време на церемониите много от вдовиците влезли в кладите и прегърнали своите съпрузи, отивайки по този начин на същото място като тях.

Откривайки телата на Кришна и Баларама, Арджуна бил удивен от гледката. Телата им блестели със същото ясно сияние, каквото имали, докато били живи. Арджуна разбрал, че е невъзможно те да умрат. Привидната им смърт била просто игра на илюзорната енергия на Кришна. И двамата били проявление на изначалния Върховен Бог. Арджуна стигнал до извода, че телата, изоставени от тях, били предназначени единствено за да объркат невярващите. Бог бе милостив дори към онези, които желаят да бъдат атеисти. Вцепенен от скръб, пристъпвайки трудно, Арджуна повикал опитни свещенослужители да кремират телата им. Рукмини и останалите първи царици на Кришна влезли в погребалната му клада, изоставяйки живота си.

Когато приключили всички кремации и церемонии, Арджуна се завърнал в Дварака. Разпоредил се останалите жени, деца, брамини, вайши и шудри да бъдат откарани с колесници към Индрапрастха. Кришна бил казал на Дарука, че морето скоро ще залее града и Арджуна тревожно бързал да евакуира всички. Те се подредили в тъжно шествие, плачейки и викайки имената на Кришна, докато напускали Дварака. Още докато излизали от града, океанът започнал да поглъща земята. Обръщайки се назад, те видели как зад гърбовете им вълните заливат високата крепостна стена, улиците и къщите.

Лишената от герои скръбна процесия продължила бавния си ход към Индрапрастха. След няколко дни достигнала провинцията Панчаджала и Арджуна решил да лагеруват там известно време. Областта изобилствала от крадци, които, като видели хилядите богато украсени жени от Дварака, решили да нападнат лагера им. Като се групирали, преоблечените като пастири крадци се втурнали в него със силни викове. Въоръжени с боздугани и лъкове, те пленили жените и ги отвели, плячкосвайки всичко по пътя си.

Арджуна се качил на колесницата си и препуснал към тях, крещейки: „Спрете веднага, порочни негодници! Напуснете час по-скоро, ако искате да останете живи! Забавите ли се още дори миг, ще ви съсека!“

Тласкани от съдбата, разбойниците не обърнали внимание на Арджуна и продължили да се отдалечават със заграбеното. Арджуна вдигнал своя Гандива, но за свое изумление открил, че едва успява да вдене тетивата му. Силата му сякаш го била напуснала. С огромна трудност той обтегнал лъка и изстрелял стрелите си, но те не достигнали целта си. Тогава Пандава се опитал да призове небесните си оръжия, но те не се явили. Отчаян и гневен, той се затичал след крадците и започнал да ги удря с лъка си, но въпреки всичките му усилия не успял да им попречи да отвлекат много от жените на Ядавите.

Въздишайки тежко, Арджуна разбрал, че по някакъв начин това е божествена подредба. Сега, когато Кришна вече го нямало, славната му сила го била напуснала. В състояние на дълбоко отчаяние той подновил похода към Индрапрастха. Когато пристигнали в града, Арджуна издигнал на трона Ваджра, внук на Кришна — син на Анируддха. Тъй като бил все още много млад, Ваджра не бил отишъл в Прабхаса заедно с другите кшатрии. Той тъгувал за загубата на всичките си близки, но под напътствията на мъдри брамини започнал да управлява града.

След като се уверил, че всичко е наред, Арджуна решил да се завърне в Хастинапура, за да се срещне с Юдхищхира. Тъкмо се приготвял да тръгва, когато научил, че Вясадева е в една отшелническа обител в покрайнините на града, и отишъл да го посети. Падайки в нозете му, Арджуна се разплакал, неспособен да заговори.

Виждайки Арджуна на земята, сякаш животът го бил напуснал, Вясадева казал: „Дете мое, каква е причината за тази мъка? Да не би неволно да си убил брамин или да са те победили в битка? Да не си познал недокосваема жена или по някакъв друг начин да си се отклонил от религиозните практики? Не мисля, че което и да било от тези неща е възможно. Трябва да ми кажеш какво те терзае, о, сине на Притха, ако намериш сили.“

Възвръщайки самообладанието си, Арджуна коленичил пред мъдреца и казал покрусен: „О, велики светецо, онзи, чието тяло бе с цвят на дъждовен облак и чиито очи наподобяваха две лотосови листенца, си отиде от този свят заедно с царствения Рама. Всички герои на Вришни бяха избити в Прабхаса от железните оръжия, родени от браминското проклятие. Няма нито един оцелял. Тези могъщи мъже се избиха едни други в пристъп на гняв.“

Арджуна се свлякъл с хлипове при мисълта за Кришна и неговите близки. Клането в Прабхаса му напомняло за ужасната нощ в Курукшетра, когато Ашватхама бе избил спящите Пандави. Тогава Арджуна бе загубил толкова много свои роднини и приятели, а сега и останалите му приятели вече ги нямаше. Не му бе останало нищо, заради което да живее.

„О, брамине, виж превратния ход на времето. Като си мисля за тази трагедия, аз не намирам покой. Смъртта на Кришна е толкова невъзможна, като да пресъхне океанът, небето да падне, а планината Химават да се разтвори. Аз не мога да живея без него! А има и още едно нещастие, което разкъсва сърцето ми.“

Арджуна разказал как бил неспособен да защити жените на Ядавите от крадците. „Пред самите ми очи крадците от племето Абхира отвлякоха хиляди жени, а аз не можах да направя нищо! Уви, това несъмнено е заради отсъствието на Кришна! Как изобщо мога да продължавам жалкото си съществуване без него? Този, който управляваше колесницата ми; този божествен приятел, надарен с великолепие и неувяхваща слава; този необятен Говинда — няма повече да го видя! Сърцето ми потъва в отчаяние. Не мога да живея без смелия Джанардана. Още щом научих, че си е заминал, очите ми помътняха, нищо вече не виждам. О, най-добър сред хората, моля те кажи ми, какво е най-правилно да направя сега аз, скитникът с опустяло сърце, останал без близки и приятели?“

Вясадева отговорил: „Не тъгувай. Всичко е според божествения план. Кришна е допуснал това да се случи, въпреки че е можел да го предотврати. Говинда е способен да преобърне дори хода на вселената, какво да говорим за едно проклятие?! Онзи, който стоеше на колесницата ти, превеждайки те през всевъзможни трудности, е самият всемогъщ Бог. След като облекчи бремето на земята, сега той сложи край на привидно човешките си забавления. Посредством тебе и братята ти той осъществи целта на боговете. Увенчан си с успех, защото удовлетвори безсмъртния и невъобразим Кешава. Сега, разбира се, трябва да помислиш за собственото си напускане. Когато дойде трагичният час, изгубваме всичко. Така изчезват храбростта, разбирането и прозорливостта на човека. Това се дължи единствено на въздействието на неустоимото време. Не плачи, принце. Дошло е времето вие, Пандавите, да постигнете висшата цел. Това е, което считам за най-благоприятно.“

Утешен от думите на Вясадева, Арджуна получил разрешението му да замине за Хастинапура.

Когато Арджуна приключи разказа си, четиримата му братя бяха като вцепенени, мислейки единствено за Кришна. Никой не можеше и да си представи живота без него. Сълзи се стичаха по лицата им. Объркан, Юдхищхира каза: „О, най-добри сред хората, трябва да разберем, че времето изгаря всички същества в огъня си. Даже непобедимите Вришни загинаха. Дори и Кришна вече го няма. А сега трябва да постъпим според напътствието на Вясадева. Не може да става и дума да оставаме тук. Тъмната епоха на Кали наистина настъпва. Вижте колко се опорочиха хората, тласкани от влиянието ѝ. Нека се оттеглим, тъй като могъщият Парикшит, когото Бог винаги закриля, има качествата да управлява земята.“

Братята на Юдхищхира кимнаха. Те знаеха, че е настъпил часът да се оттеглят. Парикшит можеше да заеме мястото им. Юдхищхира се посъветва с брамините, определяйки деня, в който щеше да тръгне за горите. Когато гражданите научиха за решението му, те заплакаха от скръб и се опитаха да го разубедят, но Юдхищхира бе непреклонен. В благоприятен ден той провъзгласи Парикшит за цар, а Крипа за негов първи съветник.

Петимата братя раздадоха богатства на брамините и извършиха ритуали в чест на Кришна, дарявайки купища злато и скъпоценности от негово име. Когато всички церемонии приключиха, Юдхищхира свали царствените си одежди и се облече в дървесно лико. Братята му направиха същото. Петимата излязоха от царския дворец с вида на обикновени аскети. Хората заплакаха от мъка, спомняйки си ужасния ден, в който братята бяха прогонени в изгнание. Този път те нямаше да се завърнат.

Непоколебим, въпреки плача на хората Юдхищхира вървеше към северната порта, а четиримата му братя го следваха. Виждайки решимостта на съпрузите си, Драупади се затича след тях. Тя никога не се бе отделяла от мъжете си, дори когато бяха прогонени в горите, и би умряла от непосилна мъка, ако бъде изоставена. След като се сбогува просълзена със Субхадра и останалите пандавски жени, които се бяха отдали на постоянни аскетични практики и молитви, тя насочи ума си към отречение. Също както съпрузите си, и нейният ум бе изпълнен с радост, докато напускаше града в последното си дълго пътуване на север.

Приемайки проста храна и вода само по веднъж на ден, братята и Драупади вървяха неотклонно към Хималаите. Не разговаряха с никого и бяха потънали в мисли за Кришна. След много дни път достигнаха едно голямо езеро в полите на планините. Докато вървяха към него, те видяха пред себе си пламтящото тяло на Агни. Божеството им каза с гръмовен глас: „О, велики потомци на Куру, чуйте думите ми. Аз съм богът на огъня, когото Арджуна удовлетвори в Кхандава. Тогава му дадох Гандива. Сега е време да го върне. Нека го хвърли заедно с двата неизчерпаеми колчана във водите, а Варуна ще си ги вземе обратно.“

Арджуна се поклони на Агни и свали лъка и колчаните от раменете си. Досега бе неспособен да се раздели с тях, но по заповед на Агни ги хвърли във водата. Тогава Агни изчезна, а братята продължиха пътя си, съзерцавайки в далечината покритите с облаци върхове на планината Химават. След като прекосиха тази огромна планина, те преминаха през пустинята и достигнаха планината Меру, където бяха обителите на полубоговете. Докато вървяха през хълмистия район, с тях тръгна едно куче, което не ги изоставяше денем и нощем. Скоро стигнаха до подстъпите на планината Гандхамадана, където бяха прекарали голяма част от изгнанието си. Те се поклониха пред свещената планина и ѝ поднесоха молитвите си, а после започнаха изкачването.

Пандавите вървяха от месеци, телата им бяха отслабнали. Уморени и излинели, те се изкачваха с трудност. Внезапно, докато вървяха по стръмно стъпаловидно дефиле, Драупади се свлече на земята и животът я напусна. Бхима, който вървеше непосредствено зад Юдхищхира, каза: „О, победителю на врагове, макар никога да не е извършила и едно прегрешение, нежната принцеса падна на земята. Кажи ми, защо трябваше да се случи така?“ Без да спира или да се обръща назад, Юдхищхира отговори: „Въпреки че бе омъжена и за петима ни, панчалийката винаги предпочиташе Арджуна. Затова падна.“

След като се бяха изкачили още малко по-нагоре, Сахадева падна и умря. Бхима отново попита брат си защо бе паднал добродетелният му брат. Юдхищхира отговори: „Надарен с познание, той винаги се считаше за ненадминат в мъдростта. Затова падна.“

Изоставяйки Сахадева, четиримата братя продължиха нагоре, а кучето ги следваше. Скоро и Накула, изтерзан от скръб, след като бе видял смъртта на Драупади и на Сахадева, сам падна. Още веднъж Бхима се обърна към Юдхищхира за обяснение. „Нашият праведен брат бе най-интелигентният сред хората. Но се считаше за несравним по красота, затова падна.“

Арджуна бе следващият, който се свлече, повален от мъка заради смъртта на братята си и на Драупади. Просълзен, Бхима попита Юдхищхира защо бе паднал винаги верният на истината Арджуна. „Точно преди войната Арджуна обеща да избие всички Каурави за един ден. Тъй като не успя да изпълни клетвата си, дадена от гордост, и той бе длъжен да падне на земята.“

Двамата оцелели братя и кучето продължиха да се изкачват. Преди да достигнат билото, Бхима падна. Докато лежеше на земята издъхвайки, той попита Юдхищхира в какво бе прегрешението му. Юдхищхира отговори: „О, Врикодара, ти беше такъв лакомник, че не се съобразяваше с никого, докато не се наядеш. Затова падна.“

Съсредоточил ума си в йогийска медитация, Юдхищхира продължи нагоре сам. Колкото повече наближаваше хребета, толкова по-силен звук изпълваше небесата. Той вдигна поглед и видя колесницата на Индра да се спуска към него: „Качи се, о, Бхарата, ще те отведа в райската обител.“

Юдхищхира се поклони и каза: „Не ме влече раят, о, Шакра, нито пък мога да изоставя братята си и непорочната Драупади. Те до един паднаха на тази планина.“

Индра го увери, че той скоро ще види съпругата си и братята си в истинските им тела, но Юдхищхира все още се колебаеше да го последва. „Виж това куче — каза той, посочвайки животното, което го следваше неотклонно. — То намери закрила при мен и аз няма как да го изоставя. О, велики господарю, ще дойда с теб, само ако разрешиш и на него да дойде.“

Индра отговори, че в рая няма място за кучета. Той каза на Юдхищхира, че няма да бъде грях, ако го изостави, но Пандава не беше съгласен: „Дал съм обет, че никога няма да изоставя някого, който е изплашен, който търси закрилата ми, който ми е верен, който е болен или слаб, или който се моли за живота си. Не мога да оставя тук това създание.“

Въпреки увещанията на Индра, Юдхищхира не искаше да изостави кучето. Внезапно пред очите му кучето се превърна в бога на справедливостта Дхармараджа. Виждайки баща си, Юдхищхира се поклони. Дхармараджа го вдигна и каза: „О, Царю на царете, няма друг на земята, способен на такава добродетел. Преди те изпитах в Двайтавана, а днес отново разбрах, че ти си истинското олицетворение на нравствеността. Какво да говорим за земята — и в небесата дори няма някой, който да е равен на тебе! Очакват те вечните предели на небесното блаженство, Царю. Качвай се на колесницата на Индра.“

Юдхищхира се качи. Докато колесницата бързо се издигаше, той бе заобиколен от небесни създания, възхваляващи и него, и Индра. Видя също и божествения мъдрец Нарада да се носи из пространството чрез собствената си мистична сила. Риши каза: „Този царствен светец Юдхищхира надхвърли постиженията на всички останали царе в райските селения. Разпростирайки славата и блясъка си по целия свят, той се изкачи в най-висшите сфери с човешкото си тяло. Кой друг някога е извършвал подобен подвиг?“

Колесницата навлезе сред райските планети и Юдхищхира видя там в сияен дворец на златен трон Дурьодхана. Обърна се изненадано към Нарада, а мъдрецът му каза: „Този цар дойде в рая по силата на кшатрийските си практики. Той се сражава храбро и напусна тялото си в битка. Затова и се издигна в това царство, където ще прекара известно време.“

Юдхищхира попита къде са отишли братята му. Самият той нямаше желание да остава в рая, тъй като не го влечаха небесните наслади. Още на земята се бе освободил от материалните привързаности и желания за сетивни удоволствия, предпочитайки вместо тях преданото служене към Върховния Бог, Кришна. Това служене му доставяше несравнимо щастие, хиляди пъти по-висше от материалните удоволствия. Юдхищхира гледаше с презрение райския разкош, на който се наслаждаваше Дурьодхана. Единственото му желание бе да бъде с Кришна, заедно с братята си и Драупади. Също като него и те се бяха посветили на предано служене на Кришна и той копнееше да ги види отново. Дурьодхана може да си задържи рая, мислеше Юдхищхира. Без Кришна и онези, които му служат, той не е по-добър от ад.

Индра нареди на небесните жители да отведат Юдхищхира при братята му и Драупади. Те поведоха Пандава по един път надалеч от рая. Докато вървяха, внезапно ги обгърна тъмнина. В сумрака Юдхищхира видя пустош, покрита с гниещи трупове. Въздухът бе изпълнен със зловонна миризма, навсякъде летяха мухи, оси и комари. Пламтящ огън обхващаше равнината. Юдхищхира видя гарвани и лешояди с железни клюнове и зли призраци с усти като игли. Видя река с врящи води, пълна с пищящи хора, както и друга с фекалии и слуз. Дървета с остри като бръснач листа стояха край пътя, който ставаше все по-нетърпимо горещ, докато Юдхищхира вървеше. Оглеждайки се наоколо, той видя изтезавани хора.

Поразен от гледката, Юдхищхира попита водачите си: „Какво е това място? Защо ме доведохте в ада? Искам да видя братята си и Драупади!“

Водачите му отговориха: „Доведохме те тук по заповед на Индра, о, Бхарата, според собственото ти желание. Ако искаш да се връщаш, да тръгваме.“

Юдхищхира помоли да го отведат обратно при Индра и те поеха назад. Но тогава от всички страни застенаха гласове: „О, Царю, не ни изоставяй! Заради присъствието ти усещаме облекчение на страданията си. Повя прохладен ветрец и умовете ни се успокоиха, като те видяхме.“

Юдхищхира извика: „Кои сте вие и защо сте тук?“

„Аз съм Бхима!“ „Аз съм Арджуна!“ „Аз съм Накула!“ „Аз съм Сахадева!“ — отговориха с вик гласовете. Юдхищхира дочу имената на Драупади, на Дхрищадюмна и на останалите доблестни царе и принцове, които го бяха следвали на земята. Смаян, той се обърна към водачите си: „Каква е тази превратна съдба? Защо тези праведни хора са в ада? Не мога да повярвам! Това трябва да е някаква илюзия. Буден ли съм, или спя? Полудявам ли или сънувам? О, слуги на Индра, чувайки гласовете на братята и приятелите си, аз не мога да си тръгна оттук. Те ме помолиха да остана и да ги утеша. Затова върнете се в селенията си, а мен оставете тук.“

Небесните обитатели, придружаващи Юдхищхира, изчезнаха, оставяйки го потънал в размисъл. Той не можеше да разбере защо братята му са в ада. Докато стоеше поразен, изведнъж видя към него да приближават Индра и останалите главни полубогове. Сиянието на телата им озари цялата равнина. Страшните адски картини изчезнаха, заменени от небесни пейзажи. Юдхищхира се видя да стои сред прекрасни градини с омайни цветя и цъфтящи дървета. Вееше свеж, нежен бриз, носещ неземни ухания.

Индра се обърна към Юдхищхира: „О, най-добър сред хората, успокой се. Нито ти, нито братята ти сте в ада. Показахме ви по силата на илюзията това място. Всеки цар, и по-точно всеки човек, живял на земята, ще види ада, защото няма такъв, който да върши само добри дела. Онези, които са много благочестиви, първо ще получат резултатите от греховете си, а после ще се радват дълго на голямо щастие. Едва забележимо петно на грях те докосна, Царю, когато излъга, за да бъде убит Дрона. Заради това видя ада, също както братята и приятелите ти. А сега можете да се радвате на дълговечно щастие.“

Индра обясни на Юдхищхира, че с изпълнението на Раджасуя си бе спечелил място в рая, равно на това на Харишчандра, славния цар от древни времена, който сега споделяше великолепието на самия Индра. Юдхищхира се качи на колесницата на Индра и той го отведе в своята зала за събрания. Там Юдхищхира видя братята си точно каквито бяха преди, сияещи в красота и заобиколени от небесните същества Марути, Васу, Ашвини и Рудри. Драупади също бе там, прекрасна като самата богиня Лакшми.

Юдхищхира видя въздигнати в рая всички воини, загинали на Курукшетра. Карна живееше щастливо заедно с баща си Сурия. Дори Кауравите бяха постигнали благодатен живот, тъй като бяха изпълнявали религиозните си задължения.

Отвеждайки Пандава до една красива река с кристални води, Индра му каза: „Тук тече Ганга, позната в небесата като Мандакини. Изкъпи се във водите ѝ, Царю, и ще добиеш сияйна небесна форма.“

Юдхищхира навлезе във водата и тялото му стана подобно на полубог. Цялата му скръб и умора го напуснаха, докато излизаше от водите, възпяван от сиддхи и чарани. Тогава той видя Кришна, седнал в двореца на Индра в четириръкия си облик, несравним по красота и великолепие. Арджуна му поднасяше обожанието си. Кришна погледна Юдхищхира, усмихна му се и вдигна длан да го благослови.

Виждайки недалеч Нарада, Юдхищхира приближи до него и го попита колко време той и братята му ще пребивават в райската обител. Светецът отговори, че по силата на добродетелните си постъпки Пандавите са си заслужили почти вечен престой. „Обаче вие, братята, сте вечни спътници на всемогъщия Бог Кришна. Затова където и да отиде той по собствената си воля, ще отидете и вие. Истината е, че за благото на всички същества Кришна винаги се появява в някой свят, проявявайки привидно човешките си дейности. Точно както вие не можете без него, така и той вечно копнее да бъде с вас. Така че престоят ви в райското царство няма да е дълъг. Той е само за да видите къде са отишли всички онези, които познавахте на земята. Чистите души като вас винаги са заедно с Бога. Единствено поради илюзорната му енергия изглежда понякога различно. Като вълшебник той сътворява материалния свят, поддържа го за известно време, а след това го разрушава.“

Нарада завърши с думите, че единственото желание на Бога е да върне всички страдащи души обратно във вечната им позиция на свои любящи слуги. Той само привидно изглежда въвлечен в дейностите на света, но всъщност винаги остава незасегнат. Под влияние на илюзията хората се объркват и се отдават на материални удоволствия, мислейки се за независими наслаждаващи се. Истината е, че те са частици от Върховния, зависещи от него за всичко. Истинското щастие може да се постигне единствено когато човек се откаже от желанието си да бъде независим от Бога. Сам Бог обаче никога не е повлияван от илюзията си. Той се появява в света, за да освободи хората от невежеството им и да ги върне обратно при себе си.

„Онези, които са твърде привързани към материята, са неспособни да разберат това знание. Затова те остават в тленните сфери — понякога издигайки се до рая, понякога пропадайки в ада. Докато човек не пробуди изначалното си чисто съзнание, осъзнавайки вечната си духовна природа, той е обречен да се върти в кръга на раждането и смъртта. Вие, Пандавите, сте винаги установени в служенето си към Кришна и сте освободени. Богът ви взема в материалния свят, за да му помагате в осъществяването на неговата мисия. Това могат да разберат само онези, които са се освободили от илюзията.“

Юдхищхира изпита огромна радост. Той се вгледа в Кришна. Нищо в райските селения не можеше да се сравни с това да го съзерцаваш. А какво е да общуваш с него като слуга, приятел или дори роднина? Завладян от духовно щастие, Юдхищхира не можеше да откъсне очи от Кришна. Какви ли светове го очакват сега? Това беше без значение. Щом бе заедно с Кришна, той бе готов да отиде навсякъде.

К Р А Й