5

Воините от армията на Пандавите наблюдаваха и изчакваха, докато Арджуна разговаряше с Кришна. Той явно бе завладян от неувереност. Несъмнено гледката на скъпия му дядо и любимия му учител го бе изпълнила с колебание. Сега той сякаш бе възвърнал решителността си и стоеше изправен в готовност на колесницата си, вдигнал високо Гандива. Пандавските воини нададоха силен вик, надуха раковините и забиха барабаните си. Рогове и тръби заечаха безспир.

В небесата се насъбраха много риши, сиддхи и други небесни създания, които желаеха да наблюдават битката. Те се взираха с удивление в колесницата на Арджуна, поразени, че Кришна му е станал колесничар.

Виждайки, че битката всеки момент ще започне, Юдхищхира свали ризницата си и слезе от своята колесница. Братята му и воините му го видяха да се отправя към Кауравите. Какво бе намислил? Нима внезапно бе решил да бъде смирен и да подари безкръвна победа на войските на Куру? Всичките му братя започнаха да викат след него, питайки го какви са намеренията му, но царят не се обърна и не отговори. Невъоръжен и беззащитен, той вървеше право към колесницата на Бхишма.

Кришна пришпори белите коне на Арджуна и колесницата се приближи към тези на Бхима и близнаците: „Знам какво е намислил брат ви — каза той. — Той иска да отдаде почитания на учителите си, преди да трябва да се бие с тях. В древните писания се казва, че онзи, който първо поднесе уважението си на своите старейшини и учители, преди да се сражава с тях, печели победа.“

Докато Юдхищхира вървеше към Бхишма, откъм войските на Пандавите се чуваха викове „Уви!“, тъй като си мислеха, че пред лицето на такъв страховит враг той бе решил да не се сражава. Синовете на Дхритаращра решиха, че Юдхищхира се е уплашил: „Вижте този опозорен окаяник — разсмяха се те. — Обзет от ужас, той отива при Бхишма да го моли за милост.“ Без да обръща внимание на присмеха им, Юдхищхира застана пред Бхишма, който бе слязъл от колесницата си, виждайки приближаващия Юдхищхира. Пандава се поклони и докосна нозете на Бхишма: „О, непобедими, отдавам ти почитта си — каза той. — Ще се сражавам с теб. Моля те, дари ми разрешението и благословията си.“

Бхишма се усмихна и вдигна дясната си длан: „О, владетелю на земята, о, велики Царю, ако не бе дошъл при мен така, щях да те прокълна с поражение. Толкова ме зарадва, мили синко! Благославям те да се сражаваш и да победиш! Поискай си някакъв дар, сине на Кунти — всичко каквото пожелаеш. Уви, хората са роби на богатството, но то не робува на никого. Аз съм окован от съкровищата на Куру и като някой безсилен човек — ето ме, стоя изправен срещу теб за бой, макар да знам, че каузата ти е справедлива. Кажи ми, скъпо дете, какво желаеш от мен.“

Юдхищхира почувства как сълзите бликват от очите му: „О, мъдри, като ми желаеш доброто, моля те, погрижи се за интересите ми. Изпълни дълга си и се сражавай за Куру. Това е, което искам.“

Бхишма беше натъжен: „Въпреки че трябва да се бия за враговете ти, Царю, кажи ми какво мога да направя за теб?“

Юдхищхира допря длани и сведе глава: „Има едно нещо, което ще поискам, господарю. Кажи ми как бихме могли да сразим тебе, който си непобедим. Ако виждаш каквото и да било добро в това, моля те предай ми това знание за моя полза.“

Бхишма стоеше изправен със своя огромен, посребрен лък в ръка. Макар и в дълбока старост, тялото му все още бе внушително в блестящата си сребристо-златиста ризница. Той постави длан на рамото на Юдхищхира: „О, потомъко на Бхарата, не познавам човек, способен да ме победи в бой, дори да е предводителят на небесните създания. Часът на смъртта ми още не е ударил. Ела и ми задай същия въпрос някой друг път.“

„Така да бъде.“

Юдхищхира отново се поклони пред дядо си, после се отдалечи. Проправяйки си път сред редиците любопитни войници, той тръгна към Дрона и като обиколи колесницата му, каза: „О, непобедими, кажи ми как мога да се сражавам с теб, обичния си учител, без да извърша грях. Как да успея да победя враговете си, велики брамине?“

Също като Бхишма и Дрона отговори: „О, Царю, ако беше пропуснал да дойдеш при мен, щях да те прокълна с поражение. Доволен съм от теб, безгрешни. Имаш разрешението ми да се сражаваш. Дано победата бъде твоя. Моля те, кажи ми какво мога да направя за теб? Искам да ти дам някаква благословия. Уви, не мога да се бия на твоя страна, тъй като съм роб на богатството на Куру, но ще се моля за победата ти.“

Очите на Юдхищхира отново се напълниха със сълзи, като долови обичта в гласа на Дрона. Колко жестока бе съдбата, която го принуждаваше да се бие срещу скъпия си възрастен учител!

Но трудно щеше да бъде победен Дрона. Въпреки че бе остарял, енергията му бе сякаш неизтощима и той все още можеше да изстрелва неспирни потоци стрели от своя огромен лък. Освен това познаваше тайните на всички божествени оръжия. Юдхищхира не можеше да си представи как изобщо някой би могъл да се приближи към него в боя. С дълбока почит той каза: „О, брамине, моли се за мен и ми кажи какво е най-добро за мен. Сражавай се за Куру с цялата си мощ. Това е желанието ми.“

Дрона погледна с обич своя ученик. Въпреки че не бе физически толкова могъщ като Арджуна или Бхима, Юдхищхира бе силен в способността си да стои твърдо на пътя на добродетелта. Дрона хвърли поглед към колесницата на Арджуна през бойното поле: „О, Царю, победата ти е сигурна. Имаш Кришна за съветник, а справедливостта е винаги с него. Където е Кришна, там несъмнено трябва да бъде и победата. О, сине на Кунти, върви и се сражавай уверено. Какво друго да ти кажа?“

„Моля те, кажи ми как можеш да бъдеш победен, силноръки?“ помоли Юдхищхира.

„Докато аз съм в боя, няма да постигнете победа, Царю. Затова търсете начин да ме убиете при първа възможност. Но не съществува такъв, който да ми устои, ако се сражавам. Нито човек, нито небесно същество може да застане насреща ми, когато съм разгневен и изстрелвам неспирни порои стрели във всички посоки. О, Бхарата, единствено когато сваля оръжията си и се приготвя да умра, отдръпнал сетивата си, ще можете да ме убиете. Това е истината. Чувайки нещо съкрушително от надежден източник, аз ще захвърля оръжията си и ще спра да се сражавам.“

Юдхищхира се поклони пред наставника си и размисляйки над думите му, се приближи до колесницата на Крипа. След като поднесе почитта си на възрастния брамин воин, той каза: „О, учителю, единствено с твое разрешение бих могъл да се сражавам, без да извърша грях. Моля те, разреши ми да вляза в бой, за да разгромя враговете си.“

Също както Бхишма и Дрона Крипа отговори, че несъмнено би прокълнал Юдхищхира да бъде победен, ако не бе дошъл да помоли за разрешението му. Той също съжаляваше, че е задължен на Кауравите. Изразявайки неспособността си да се сражава на страната на Пандавите, и той попита Юдхищхира какво друго би могъл да направи за него.

Докато стоеше пред Крипа, Юдхищхира усети, че сърцето му ще се пръсне. Най-напред Бхишма, после Дрона, а сега и Крипа — и тримата му бяха като бащи, като братя. Още от детството си, откакто младите Пандави бяха дошли в Хастинапура, тези трима възрастни хора ги бяха отглеждали и възпитавали с най-голяма грижа и обич. Той не можеше да си спомни и една лоша дума или действие от тяхна страна. А сега трябваше да отива при тях и да ги моли да му кажат как могат да бъдат убити. Юдхищхира стоеше с наведена глава. Гърлото му се бе свило и не можеше да промълви и дума.

Разбирайки състоянието му, Крипа каза: „О, Царю, никой не може да ме убие. Като знаеш това, върви и спечели победа.“

Бащата на Крипа, Гаутама Риши, му бе казал, че ще бъде непобедим в бой. Затова той посъветва Юдхищхира да не влага усилия в опити да го победи. Като вдигна дясната си ръка за благословия, Крипа продължи: „Всеки ден като ставам от сън, ще се моля за победата ти. Обещавам ти. А сега върви и постигни желанията си.“

Накрая Юдхищхира отиде при Шаля. След като поиска разрешението му да се бие срещу него, той застана с допрени длани, вдигнал поглед към вуйчо си. Шаля тъжно каза: „Богатството на Куру ме превърна в техен роб. Какво бих могъл да направя за теб при тези обстоятелства? Искам да ти даря благословия, тъй като дойде така смирено пред мен. Какво ще си пожелаеш?“

Юдхищхира му напомни за обещанието му да обезкуражи Карна, когато настане време той да се сражава срещу Арджуна.

„Така ще бъде — отговори Шаля. — Върви и се бий. Ще се моля за победата ти.“

Юдхищхира се поклони пред Шаля, а после се върна при армията си. Като видяха уважението и почитта, които бе проявил към по-старшите, дори Кауравите го възславиха. Викове: „Браво! Прекрасно!“ се чуваха и от двете страни. Като мислеха за благородните качества на Юдхищхира и братята му, войниците скърбяха.

След като отново се бе качил на колесницата си и бе облякъл ризницата си, готов за бой, Юдхищхира се провикна към Кауравите: „Ако някой сред вас желае да избере нашата страна, ще го считаме за свой съюзник. Нека дойде при нас.“

Последва мъртва тишина; никой не помръдна. После изведнъж от редиците на Кауравите излезе колесницата на Юютсу: „Аз ще се бия за вас — извика той. — Ще ме приемеш ли, безгрешни?“

„Ела, ела — отговори Юдхищхира. — Сражавай се редом с нас срещу своите неразумни братя. О, Юютсу, приемаме те в редиците си. Изглежда, че нишката на рода на Дхритаращра, също както и погребалните приношения за целия род, ще останат твоя грижа. О, Принце, приеми ни така, както ние приемаме теб. Яростният безумец Дурьодхана няма да оцелее.“

Под звучащите барабани и цимбали Юютсу премина към страната на Пандавите. Дурьодхана се вторачи с мълчалив гняв в своя полубрат. Юютсу никога не бе споделял ненавистта му към Пандавите. Това бе достатъчно очевидно от честите несъгласия помежду им. Но как се осмеляваше да изостави семейството си в час на най-страшна нужда? Той щеше да съжалява за безразсъдното си решение.

Като видяха, че моментът за битка е настъпил, воините и от двете страни завикаха екзалтирани. Сега те щяха или да загинат и да се издигнат в райските сфери, или да бъдат победители. Под звуците на хилядите раковини, тромпети и барабани, воините се втурнаха едни срещу други с вдигнати оръжия. Земята трепереше и облаци прах се издигаха в небето, докато те се носеха, подобни на два огромни бушуващи океана, връхлитащи един върху друг. Виковете на Бхима се издигаха над грохота, докато препускаше начело на пандавската войска, ревейки като бик. Като чуха виковете му, заглушаващи всички останали звуци, кауравските войници се уплашиха. Конете и слоновете започнаха да изпускат урина и изпражнения, разтреперани в галопа си. Синовете на Дхритаращра, обзети от ужас, гледаха как Бхима лети насреща им, въртейки боздуган над главата си и се смее на уплашените си врагове. Най-после бе настанал часът. Най-после щеше да успее да освободи цялата ярост на гнева си.

Кауравите се окопитиха и като събраха кураж, нададоха собствените си бойни викове, размахвайки лъковете си във въздуха. Те обкръжиха Бхима и започнаха да изстрелват по него змийските си стрели. Като се смееше, докато някои от стрелите се удряха в бронята му, и отбиваше други с боздугана си, Бхима отблъсна атаката им. Той отвърна с хиляди от своите стрели, разпръсвайки кауравските принцове във всички посоки.

Абхиманю и синовете на Драупади заедно с Накула, Сахадева и Дхрищадюмна препускаха един до друг и се врязаха във войската на Кауравите, сипейки навсякъде стрели.

Нито една от двете страни не се разколеба, нито се отказа от битката, докато хвърляха едни по други оръжията си. Тътенът на тетивата, удряща по кожените ръкавици, се чуваше отвсякъде. Небето беше изпълнено с летящи стрели. Копия, пики и железни гюлета падаха с хиляди сред двете армии. Кънтене на раковини, лъвският рев на воините, тежкият ход на пехотата, конско пръхтене, сблъскващи се оръжия, грохот на колесници, звънтене на камбанки, нанизани около шиите на слоновете, тромпети и барабанни удари се смесваха в звук, каращ косите да настръхнат. Воините се втурваха напред с безразсъдство.

Арджуна незабавно се изправи срещу Бхишма. Той изстрелваше с лекота безброй стрели по него, но Бхишма ги контрираше до една, отвръщайки на Арджуна с безчет свои. Макар и пронизван от стрелите на Бхишма, Арджуна не трепна, нито пък успя да помръдне Бхишма със смъртоносните си стрели. Двамата герои стреляха един по друг, докато битката бушуваше наоколо им.

В разгара на сражението небето засвятка в пурпурно и синьо, тъмни облаци изляха порои от плът и кръв над полето. Изви се ураганен вятър, носещ камъни, които заваляха по войските. Отекна гръмотевичен тътен, мълнии заудряха земята.

Могъщите воини на колесници се биеха с други воини на колесници, пехотинците се сражаваха с пехотинци, а ездачите — с ездачи. Воините търсеха враговете, които бяха избрали. Бхима нападна Дурьодхана; Сахадева излезе срещу Шакуни, а Дхрищадюмна се изправи срещу Дрона. Когато и други царе и кшатрии им се притекоха на помощ, битката се превърна в обща и оръжията летяха навсякъде.

Сред армиите и от двете страни имаше дивизии от ракшаси. Гхатоткача водеше ракшаски ескадрон на страната на Пандавите, а могъщият Аламбуша предвождаше ракшасите на Кауравите. Тези зловещи създания сътвориха страшно клане сред войниците, хвърляйки своите секири и копия.

Воините се сражаваха сякаш обладани от демони. Не се виждаше нищо. Сред настаналото объркване, бащите не разпознаваха синовете си, нито братята — братята си, нито приятелите — приятелите си. Чичовци съсичаха племенниците си, братовчеди убиваха братовчедите си. Мъжете се посичаха един друг с мечове, боздугани с шипове и тежки ятагани. Реки от кръв течаха по земята, носейки отсечени и осакатени крайници. Колесници се сблъскваха с колесници, разбивайки се на парчета; слонове се втурваха срещу слонове, мушкайки се с обвитите си в стомана бивни.

Полесражението заприлича на Ямалока, обителта на Смъртта. Хората крещяха от болка като души, прокълнати на вечен ад. Навсякъде лежаха купища трупове на убити воини и животни. Из въздуха свистяха секири и мечове, облени в кръв. Тътнеше неспирният глух звук от удари на тежки боздугани и бързи стрели в човешки тела.

Бхишма се сражаваше яростно. Високият му флаг с изрисувано палмово дърво и пет ярки звезди се носеше из армията на Пандавите, оставяйки след себе си диря от трупове и разбити колесници. С безпогрешните си стрели той отсичаше главите и крайниците на онези, които излизаха насреща му. Старият герой на Куру сякаш танцуваше върху колесницата си, докато се въртеше насам-натам, обтегнал лъка си. Смъртоносните му стрели излитаха с такава сила, че пронизваха дори могъщите слонове в жизнените им органи, поваляйки ги с грохот на земята.

Виждайки унищожението, причинено от Бхишма, Абхиманю се понесе насреща му, крещейки предизвикателно. Пет герои махаратхи охраняваха Бхишма, но Абхиманю ги атакува до един. Изстрелвайки стрели, летящи с ослепителна бързина, той удържа защитниците на Бхишма, като същевременно го нападна. С една безпогрешно насочена стрела разсече лъка на стареца на две. Други три събориха флага му, който се сгромоляса на пода на колесницата.

Виждайки ловкостта на Абхиманю, дори небесните обитатели се възхитиха. Като го гледаха, воините решиха, че той по нищо не отстъпва на баща си. Лъкът му, чиято тетива тътнеше също като Гандива, приличаше на огнен кръг, когато изстрелваше неспирно стрелите си. Докато принцът — красив като млад полубог — се въртеше на колесницата си, стрелите сякаш излитаха от лъка му едновременно във всички посоки.

Бхишма се съвзе от атаката и на свой ред нападна, ранявайки сина на Арджуна с девет стрели, а после с още три разкъса знамето му. Критаварма, Шаля и Крипа, които бяха сред защитниците на Бхишма, едновременно нападнаха Абхиманю, но той дори не трепна, отблъсквайки атаката им, като в същото време продължаваше да обстрелва стареца. Воините, станали свидетели на битката, до един възславиха храбростта на Абхиманю с викове „Браво! Слава на храбростта ти!“

Бхишма обсипа сина на Арджуна с хиляди стрели. С нарастващата ярост на атаката му няколко други герои от Пандавите, начело с Бхима, се притекоха на помощ на младия воин. Те до един насочиха оръжията си към Бхишма. Ни най-малко притеснен, той отвръщаше на всички тях с дългите си златисти стрели.

Принцът на Вирата, Бхуминджая, също дойде да помогне на Абхиманю. Шаля го атакува и между двамата воини се завърза жестока битка. Бхуминджая яздеше огромен слон и се втурна към Шаля с вдигната пика. Слонът стъпи с крак върху ярема на колесницата на Шаля, изпотъпквайки до смърт четирите му коня. Застанал на неподвижната си колесница, Шаля извади голямо стоманено копие и го хвърли по Бхуминджая с цялата си сила. То прониза ризницата му и потъна в гърдите му. Принцът падна безжизнен от слона, а ножът и пиката се изплъзнаха от ръцете му. Шаля скочи от колесницата си с вдигнат меч и отсече хобота на слона. Докато мощният звяр падаше мъртъв, той бързо се качи на колесницата на Критаварма, възхваляван за героизма си от всички присъстващи воини.

Братът на Бхуминджая, Швета, видя как Шаля уби брат му. Пламнал от гняв, той се втурна срещу царя на Мадра като побеснял слон. Седмина кауравски воини излязоха напред да го спрат, обсипвайки го със стрели. Швета ги посрещна със седем широкоглави остриета и с тях разсече наполовина лъковете на всичките си нападатели. Воините гневно хвърлиха по Швета копия, свистящи като огнени метеори, но с острите си като бръснач стрели принцът ги свали още докато летяха. С други свои стрели той рани атакуващите и ги разпръсна във всички страни с повалени знамена и осакатени тела.

Швета продължи напред към Шаля и сякаш самата Смърт се носеше към царя на мадрите. Като го видя да идва така, Бхишма бързо се изпречи помежду им. Хиляди ездачи и колесничари дойдоха на помощ на Швета и Бхишма започна да ги поваля с безпогрешните си стрели. Докато ги изстрелваше, синът на Ганга наподобяваше пламтящото лятно слънце с изпепеляващите му лъчи. Както слънцето разпръсква мрака, така и Бхишма разпръскваше обкръжилите го врагове. Скоро безброй колесници, останали без колесничари, се носеха безцелно по бойното поле. Буйни коне отнасяха младите си ездачи, мъртви и увиснали от седлата. Стотици избити воини лежаха на земята с разбити на парчета брони, с отсечени глави и ръце.

Докато Бхишма посичаше ескадроните на Пандавите, Швета избиваше кауравската армия. Никой не можеше да излезе насреща му в яростта му. След известно време един срещу друг останаха само той и Бхишма. Те се нахвърлиха като два разярени лъва един върху друг. Порои от стрели полетяха из небесата като златопери птици. Всеки от воините успя да улучи и рани другия. Със стичаща се по тялото му кръв, Швета изстреля двайсет и пет стрели в тялото на Бхишма. После с други десет разсече на парчета лъка му и продължи да стреля, докато не уби конете и колесничаря му.

Без миг колебание Бхишма взе нов лък и като скочи от колесницата си, продължи да се сражава с принца на крака. Тогава Швета взе едно златно копие и извика: „Стой, Бхишма! Ще те убия!“ Той хвърли копието, което полетя към стареца като комета. Многото воини, наблюдаващи битката, извикаха: „О, уви! Бхишма е мъртъв!“

Но Бхишма не трепна. Той изстреля осем стрели по копието и го раздроби на късове. После продължи да се сражава с принца, който обезумя от ярост, виждайки, че копието му е съсечено. Швета извади огромен боздуган с шипове и се втурна към Бхишма. Синът на Ганга, който се бе качил на нова колесница, докарана от оръженосците му, не спираше да отблъсква атаките. Той скочи от колесницата в мига, в който принцът стовари боздугана си върху нея. Мощният удар я смаза заедно със знамето, конете и колесничаря ѝ.

Бхишма се качи на друга колесница и възобнови атаката си към Швета. Сега и принцът бе скочил на колесницата си и Бхишма се понесе към него. Докато двамата воини се приближаваха един към друг, неспирно хвърляйки оръжия, Бхишма чу глас от небесата: „О, Бхишма, силноръки, настана смъртният час на Швета. Сражавай се с цялата си мощ и спечели победа.“

Бхишма погледна към Швета. С него идваха безброй воини от Пандавите, а сред тях Бхима, Абхиманю и Сатяки. Окуражен от небесния глас обаче той атакува Швета, като междувременно отблъскваше атаките на останалите. Приближавайки се към принца на Вирата, Бхишма приготви една златна стрела, обсипана със скъпоценности, наподобяваща жезъла на смъртта. Постави я на лъка си и опъна тетивата до ухото си. Вдъхвайки ѝ мощта на оръжието на Брахма, той я пусна да убие Швета.

С блясък на мълния стрелата прониза принца в гърдите и мина през тялото му. После потъна в земята като скриваща се в дупката си змия, отнасяйки със себе си живота на героя. Швета падна от колесницата си като канара, откъртена от планинско било. Пандавите нададоха скръбни викове, а Кауравите зареваха ликуващо. Дурьодхана и Духшасана тържествуваха. Те не спираха да хвалят Бхишма под гръмките звуци на тромпети и барабани.

Слънцето бавно потъваше зад западния хоризонт и Арджуна и Дхрищадюмна оттеглиха войските си. Двете армии се прибраха в лагерите си за през нощта — Пандавите натъжени, Кауравите с радостни викове. С падането на здрача хиляди лешояди и чакали излязоха на бойното поле, а воят им се смесваше с шума от оттеглящите се войски.