7

На третия ден Куру подредиха войските си в Гаруда вюха — формация, наподобяваща божествения орел с разперени криле. На шията на орела стоеше Бхишма, а двете му очи бяха Дрона и Критаварма. На главата му застанаха Ашватхама и Крипа, подкрепяни от армиите на мадрите, кекайците и ватадханите. Други армии формираха двете крила и гърба му. Дурьодхана и всичките му съюзници се намираха в средата и при опашката му.

В отговор на Куру Пандавите ги посрещнаха във формация, строена като полумесец, чиито върхове сочеха срещу врага. На десния край стоеше Бхима, заобиколен от много царе. Дхрищадюмна и огромната панчалийска армия се намираха в средата. Зад тях бе Юдхищхира, охраняван от Сатяки и много други воини на колесници. Арджуна стоеше в левия край заедно с Гхатоткача и зловещите му ескадрони от ракшаси.

Отново армиите се понесоха една срещу друга под звуците на барабани и раковини, наподобяващи два облака, сливащи се в небето. Още в мига, в който се срещнаха, започна голямата сеч.

Подтикван от Кришна, Арджуна проявяваше пълната си мощ. Той приличаше на самия Унищожител в края на битието. С надеждата да спечелят славна смърт много герои се изправяха пред него, докато изстрелваше стрелите си, и падаха с хиляди. Така той си проправяше път сред Кауравите.

Страхувайки се, че Арджуна би могъл да опустоши цялата му армия само за ден, Дурьодхана заповяда на генералите си да обкръжат Пандава. Нападайки го от всички страни, те хвърляха блестящите си копия, боздугани, ятагани, пики, бойни секири, чукове и стрели. Усмихнат сред пороя от оръжия, Арджуна бързо ги парираше със стрелите си, като същевременно не спираше да атакува нападателите си. Небесните обитатели бяха поразени от необикновените му умения и го възхваляваха въодушевено.

Докато Арджуна бе зает с предводителите на Куру, останалите водачи от Пандавите също атакуваха Кауравите. Юдхищхира и близнаците се сражаваха яростно, отблъсквайки кауравските войски с неспирни порои стрели. Бхима и Гхатоткача, баща и син, извършваха нечувани по смелост подвизи.

Стискайки зъби гневно, Дурьодхана предизвика Бхима. Пандава веднага го улучи с една стоманена стрела. Ранен в гърдите, Дурьодхана се свлече на пода на колесницата си. Колесничарят му бързо го отнесе, а всички ескадрони, които го подкрепяха, се разкъсаха и побягнаха.

Докато Бхима, Гхатоткача, Юдхищхира и близнаците се сражаваха рамо до рамо, Абхиманю се присъедини към тях. Същевременно Арджуна продължаваше да атакува обкръжилите го царе. Така воините на Пандавите връхлитаха Кауравите като буря, опустошаваща гората. Макар и Бхишма, и Дрона да се опитваха да прегрупират побягналите войски, те не успяваха.

Дурьодхана дойде на себе си и отново се изправи на колесницата си. Като видя настаналото объркване, той завика на обхванатите си от паника бягащи войници: „Къде отивате, безумци, защо изоставяте славата? Не се дръжте като евнуси! Битката едва сега започва. Докато още стоя на крака, докато Бхишма и Дрона са нашите предводители, нима можем да не спечелим победа? Обърнете се и се бийте!“

Войниците, засрамени, се спряха. Жадувайки да проявят храбростта си, те се обърнаха да посрещнат Пандавите. Сплотена, огромната кауравска армия наподобяваше море, развълнувано от прилив по пълнолуние. Когато отново се втурнаха срещу врага, Дурьодхана се приближи към Бхишма: „О, дядо, моля те, чуй думите ми.“

Бхишма свали лъка си и погледна развълнувания принц. Дурьодхана очевидно бе разгневен и се опитваше да овладее остротата в гласа си: „О, потомъко на рода Куру, не считам, че Пандавите могат да се сравняват с теб. След като ти се сражаваш, подкрепян от Дрона, Крипа, Ашватхама и толкова много други махаратхи, как е възможно войските ни да бягат от бойното поле? Не се съмнявам, че проявяваш милост към Пандавите, затова ги оставяш да избиват хората ни. О, героични, трябваше да ми кажеш още преди началото на войната, че нямаш намерение да се биеш с Пандавите. Щях тогава да поговоря с Карна и да реша какво да направя. О, най-добър сред хората, с какво съм заслужил да ме изоставяш?! Моля те, сражавай се с цялата си мощ!“

Бхишма гневно му се изсмя: „Принце, не ти ли казах толкова пъти, че Пандавите са непобедими? Въпреки всичко ще направя каквото е по силите ми. Сега ще видиш храбростта ми в бой. Пред очите на всички ще накажа Пандавите заедно с армията и роднините им.“

Дурьодхана стисна юмрук и се усмихна. Той заповяда да зазвучат барабани и раковини. Докато слънцето бавно пое по своя път на запад, Бхишма се понесе към Пандавите заедно с най-добрите Каурави.

Като ги видяха да се завръщат в боя, ревейки и биейки барабаните си, Пандавите завикаха и надуха раковините си в отговор. Битката продължи. Воините и от двете страни отново започнаха да падат като зрели житни класове по полето. Храбрите викове на хиляди бойци се сливаха в един общ звук, наподобяващ рева на морски прибой. Навсякъде се чуваха викове: „Стой на място!“ „Удряй!“ „Обърни се!“ „Внимавай!“ и „Ето ме!“ Мирис на кръв изпълваше въздуха.

Воините едва успяваха да се движат из бойното поле, толкова бе осеяно с трупове. Обсипано с пъстри брони, тюрбани и украшения, полесражението бе красиво като есенно небе нощем. Виждаха се смъртно ранени воини, хвърлящи се срещу враговете си с гордост. Други лежаха умиращи и зовяха близките си: „О, татко, братко, вуйчо, не ме изоставяй!“ Някъде тичаха обезглавени тела с бликнала от отсечените шии кръв.

В изпълнение на обещанието си към Дурьодхана Бхишма предизвика ужасяващо опустошение на бойното поле. Лъкът му бе постоянно опънат в кръг. Отровни стрели валяха във всички посоки и поваляха воините с хиляди. Пламтящите остриета никога не пропускаха целта си. Старият предводител на Куру насочи оръжията си към всички ключови воини от Пандавите, назовавайки ги по име, докато стреляше. Колесницата му се носеше с дивни извивки, накланяйки се насам-натам. Изглеждаше сякаш той бе едновременно навсякъде, оставяйки след себе си следата на опустошението. Всеки, който го видеше, мислеше, че някак се е умножил в хиляди образи с магическа сила. Никой не можеше да задържи погледа си върху него. Единственото, което се виждаше, бе безкрайният порой от стрели, излитащи от лъка му.

Пандавите и съюзниците им се обезсърчиха. Всеки воин, който бе достатъчно смел да се изправи срещу Бхишма, бе веднага изпращан в обителта на Смъртта. Който и да влезеше в обсега му, още същия миг падаше на земята. Само с една дълга стрела той пронизваше по трима-четирима мъже, седящи на гърба на слон. С друга стрела убиваше и самия слон. Конници и пехотинци бяха пометени като купища листа от вихър.

Пандавската армия се обърка и отстъпи, разбягвайки се във всички посоки. Войските се разпиляха дотолкова, че не останаха дори двама човека заедно. С викове „Ах!“ и „Уви“, всички се пръснаха уплашени. Виждаха се безброй воини с разпилени коси и разбъркани дрехи да тичат в ужас, захвърляйки оръжията и броните си. Дори предводителите на Пандавите се смутиха от храбростта на Бхишма.

Виждайки объркването им, Кришна спря колесницата на Арджуна и каза: „О, най-добър сред хората, цели се единствено в Бхишма. Той сам унищожава армията ти. Предприеми нещо, иначе всичко е изгубено. Преди в събранието на царете ти заяви: „Ще погубя всички кауравски воини начело с Бхишма и Дрона.“ О, сине на Кунти, убиецо на врагове, изпълни думите си и се изправи срещу Бхишма! Той днес сякаш е самият Унищожител, готов да погълне всички същества.“

Арджуна огледа опустошението. Въпреки че загиваше собствената му армия, той бе изпълнен с възхищение. Могъществото на Бхишма в битка бе несравнимо.

Но той трябваше да изпълни дълга си. Бхишма бе на страната на Дурьодхана. Мисълта за кауравския принц отново събуди гнева на Арджуна: „Влез в морето на вражеската армия, о, Кешава, и откарай колесницата ми пред Бхишма. Днес аз ще поваля този непобедим воин.“

Кришна незабавно подкара сребристобелите коне и сияйната колесница се понесе безпрепятствено към стареца. Виждайки Арджуна да идва, за да се изправи срещу Бхишма, останалата част от пандавската армия събра кураж и като се прегрупира, се върна в боя.

Бхишма видя приближаващия Арджуна и изрева като лъв, после веднага го покри с безброй стрели. В миг колесницата на Арджуна заедно със знамето и колесничаря ѝ изчезна от погледа под гъстата пелена от стрели. Кришна смело и търпеливо маневрираше, за да изтегли колесницата извън обсега им. Когато се показаха, Арджуна изстреля четири бързолетни стрели от Гандива и те разсякоха лъка на Бхишма. Разгневен, Бхишма взе друг лък и веднага вдяна тетивата му. Без да се бави и миг, Арджуна разсече и новия лък с острите си като бръснач стрели. Бхишма го възслави, като се провикна: „Браво, браво, Партха, сине на Панду! Хареса ми удивителния ти подвиг. А сега се сражавай колкото можеш по-неумолимо.“

Бхишма се завъртя в колесницата си и в следващия миг стискаше нов лък. Той изстреля много стрели по Арджуна, но с ловкото си криволичене, Кришна успя да ги избегне до една. На движещата се с бързи завои колесница Арджуна не спираше да се прицелва в Бхишма. И двамата бяха ранени, и двамата приличаха на разгневени бикове, намушкани от рогата на другия. Смеейки се високо, Бхишма отново покри врага си отвсякъде със стрели. Дори Кришна бе поразен от сръчността и силата му.

Като видя обсипаната със стрели колесница на Арджуна, Дхрищадюмна се втурна да му се притече на помощ, придружен от голям ескадрон. Той изстрелваше порои мощни стрели, които разсеяха Бхишма от атаката му срещу Арджуна. В същото време и близнаците насочиха оръжията си към него. Освободен от нападението на Бхишма, Арджуна го нападна с безброй стрели. Още воини на Куру пристигнаха в подкрепа на стареца и постепенно сражението стана един голям пожар.

Докато двете армии се сблъскваха, слънцето напредваше по пътя си към хълмовете на запад. За пореден път прозвучаха раковините и воините свалиха оръжията си, оттегляйки се бавно от бойното поле. И двете страни бяха понесли тежки загуби, но Пандавите бяха особено засегнати от могъществото на Бхишма. Докато ракшаси, лешояди и зверове се спускаха към полесражението, войските отпочинаха в третата поредна нощ, изтощени от целодневната битка.

Дхритаращра ликуваше при разказа за третия ден на битката. Изглежда дори Арджуна и Кришна заедно не можеха да спрат Бхишма, когато се сражаваше, обзет от гняв. А освен това там беше могъщият Дрона, който бе по-силен и от Бхишма. Какво да говорим за Крипа, Ашватхама и останалите махаратхи. Дори и Пандавите някак да успееха да победят Бхишма, след това чакаше да се включи в боя и Карна. Той нямаше да се е сражавал и силите му щяха да са свежи. Положението изглеждаше обещаващо за Кауравите. Царят очакваше с надежда четвъртия ден.

На четвъртата сутрин Арджуна подреди армията на Пандавите във вюха с формата на алигатор. Отдалеч тя изглеждаше като скупчени облаци. Отсреща Кауравите се подредиха в отбранителен боен ред и поеха срещу врага. Докато двете армии се сблъскваха, земята се люлееше.

Водещите воини на колесници от двете страни се сражаваха помежду си, докато пехотата водеше ръкопашен бой на земята. Отново настана страшен грохот. Кришна бе окуражил Пандавите и им бе вдъхнал смелост, след като бяха понесли поражение от Бхишма. Докато Арджуна се сражаваше с Бхишма и го притискаше, Дхрищадюмна и останалите махаратхи избиха много царе заедно с войските им.

Спомняйки си своята клетва да убие синовете на Дхритаращра, Бхима започна да ги търси. Докато препускаше по бойното поле, нанасяйки по пътя си опустошение, той се натъкна на колесницата на Дурьодхана. Спирайки в далечината, Бхима се усмихна, като видя и многото му братя, наобиколили своя цар. Ето възможност да ги срази до един!

Дурьодхана видя Бхима да стои насреща му. Двамата врагове се изгледаха свирепо за миг; после Бхима грабна боздугана си, изрева и се понесе към Дурьодхана.

С едно махване на облечената си в ръкавица длан, Дурьодхана даде заповед огромна дивизия слонове да пресече пътя на връхлитащия Бхима. Облизвайки устни и въртейки стоманения си боздуган, наречен Шайкя, Бхима скочи от колесницата си. Той се втурна право сред слоновете с вдигнато оръжие и докато тичаше, ги поваляше един след друг. Воините върху слоновете не можеха и да се приближат до този яростен воин. Дори само страховитите му крясъци караха животните да спират разтреперани на място.

Зад Бхима идваха Абхиманю и синовете на Драупади, също както и Дхрищадюмна и близнаците. Те до един изстрелваха острите си като бръснач стрели, обезглавявайки воините на слоновете. Ездачите приличаха на дървета върху хълмове с отсечени върхове.

Предводителят на дивизията слонове, Магхадараджа, подкара своя звяр срещу Абхиманю. Огромното животно наподобяваше Айравата, слона носач на Индра. Без никакъв страх Абхиманю пусна дълга желязна стрела, която улучи слона между очите, потъвайки чак до перата. Докато звярът се сгромолясваше, олюлявайки се, Абхиманю изстреля втора стрела, която отнесе главата на ездача му.

Бхима продължаваше да убива слоновете с ударите на боздугана си. Поваляше ги само с по един замах и те падаха с разцепени глави. На други бяха строшени бивните, гърбовете или краката. Животните се сгромолясваха с рев, бълвайки кръв. Бхима минаваше помежду им също като Шива със своето оръжие Пинака, танцуващ танца на унищожението в края на творението. Боздуганът му, изцапан с кръв, свистеше из въздуха с рева на океан.

Като облаци, разпръснати от буря, дивизиите слонове се разкъсаха и побягнаха. Сред стотиците им трупове, Бхима изглеждаше като Рудра, застанал на гробището. Той надаваше силни викове и се оглеждаше с почервенели очи за още врагове.

Дурьодхана изкрещя на войските си извън себе си от гняв: „Убийте Бхима!“

Всички воини, намиращи се около Дурьодхана, се обърнаха срещу Бхима, който се усмихна мрачно, виждайки ги да идват насреща му. Връхлитащата армия се нахвърли като приливна вълна, но Бхима ги посрещна непоколебим. Други пандавски воини му дойдоха на помощ и като надуха раковините си, изреваха заедно с него. Всички те радостно посрещнаха нападащите Каурави с порои от оръжия, подобни на бряг, удържащ надигащото се море. Сам Бхима посрещна водещите Каурави, размахвайки боздугана си, и внесе объркване сред враговете си. Те се вторачиха в него, сякаш беше непоклатимата планина Меру. Никое от оръжията им не можеше да го нарани; повечето бяха отбити на земята от боздугана му, а на онези, които го улучваха, той не обръщаше внимание.

Предвождани от Бхима, войските на Пандавите смазаха кауравската армия, както слон смазва сноп тръстика. С един замах на боздугана си Бхима унищожаваше цяла колесница заедно с колесничаря и сражаващия се на платформата ѝ воин. Докато се движеше като ураган наоколо, кауравските войници от ужас обръщаха лицата си в друга посока.

Заобиколен от много от братята си, Дурьодхана изрева предизвикателно. Пандава се взря в него със сурова усмивка. Като видя, че принцът и братята му са качени на колесници, Бхима бързо даде знак на колесничаря си да докара и неговата и като скочи на нея, се понесе срещу враговете си. Докато той приближаваше, Дурьодхана и брат му Нандака го обстрелваха със стрели, ранявайки и Бхима, и колесничаря му Вишока. После разсякоха лъка на Бхима и той падна на парчета на пода на колесницата.

Неспособен да изтърпи подобна атака, Бхима грабна друг лък, висок цял човешки ръст. С една стрела с острие във формата на подкова той строши лъка на Дурьодхана, направен от биволски рог. Разгневен до краен предел, Дурьодхана грабна друг лък от многото лежащи в колесницата му и веднага изстреля по Бхима дълга стрела с острие като чук, огромна и тежка като копие. Тя припламна из въздуха и улучи Бхима право в гърдите. Изгубил съзнание от удара, Бхима се свлече за кратко на колене.

Войските на Пандавите, подкрепящи Бхима, изстреляха срещу Дурьодхана неспирни порои стрели. Докато Каурава се защитаваше от атаката, Бхима дойде на себе си и нададе вик. После незабавно прониза Дурьодхана с осем бързи стрели. Докато братята на Дурьодхана нападаха Бхима, той облизваше крайчетата на устните си като див звяр. Четиринайсет от синовете на Дхритаращра го обкръжиха наведнъж, обстрелвайки го с безброй стрели и всякакви други оръжия.

Смеейки се насред яростната им атака, Бхима бързо поставяше остри като бръснач стрели на лъка си. Изстрелвайки ги във всички посоки със смъртоносна точност, той отсичаше главите на противниците си една след друга. Дурьодхана гледаше безпомощно как братята му загиват като стадо дивеч в лапите на лъв. Красивите им глави, украсени с шлемове и златни обеци, се търкаляха в калта. За кратко всичките четиринайсет принца бяха убити, а останалите от братята побягнаха.

Бхишма се притече на помощ на Дурьодхана, крещейки заповеди на армията: „Бхима жестоко избива царските синове, въпреки че са опитни и смели воини. Бързо се сражавайте срещу сина на Панду, преди да е убил всичките ни принцове!“

Скоро битката стана всеобща; воините от двете страни се сблъскваха, премервайки храбростта и уменията си в боравенето с оръжия. С наближаването на вечерта Гхатоткача и неговите придружители ракшаси, чиято сила нараства с идването на нощта, сътвориха друго страшно клане сред Кауравите.

Като видя тежката участ на войските си, Бхишма наду раковината си и заповяда на армията да се оттегли. Докато изтерзаните Каурави напускаха полесражението, Пандавите ликуваха. Кауравите се завърнаха в лагера си с чувство на срам и обезсърчени. А Пандавите — радостни, макар и ранени — начело с Бхима и Гхатоткача, се прибраха в своя лагер, възхвалявайки и почитайки двамата герои, нанесли опустошения сред Кауравите.