ГЛАВА ПЪРВА

В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (29.12 – 13)* Шрӣла Капиладева дава наставления на майка си, в които характеризира по следния начин чистото предано служене: „Скъпа майко, умовете на чистите ми предани, които не желаят материална изгода и не се отдават на умозрителни разсъждения, са толкова погълнати от служенето на мен, че никога не искат от мен нищо друго, освен да ми служат по този начин. Те не ме молят дори да живеят с мен в моята обител“.

* Тук и навсякъде по-нататък в скоби се посочва номерът на главата и на стиха от Шрӣмад Бхгаватам. (Б.ред.)

Съществуват пет вида освобождение: да се слееш с Бога, да живееш на една планета с Върховния Бог, да имаш външност, подобна на външността на Бога, да се наслаждаваш на същите богатства, които притежава и Богът, и да бъдеш придружител на Бога. Да не говорим за материалното сетивно наслаждение – преданите не се стремят дори към петте вида освобождение. Те са удовлетворени просто като отдават на Бога любовно служене. Това е признакът на чистата преданост.

В цитираните думи на Капиладева от Шрӣмад Бхгаватам е описана позицията на чистите предани и са изложени основните характеристики на преданото служене. Рӯпа Госвмӣ описва преданото служене още по-подробно, като се позовава на свидетелства от различните писания. Той казва, че чистото предано служене има следните шест отличителни черти:

Ка е всепривличащ, но чистото предано служене привлича дори него. Това означава, че в трансцендентално отношение чистото предано служене е по-могъщо дори от самия Ка, защото е негова вътрешна енергия.

В Бхагавад-гӣт Богът казва, че човек трябва да изостави всички други дейности и да му се отдаде. Той обещава също, че ще защити отдалите се души от последиците на всичките им греховни дейности. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че страданията ни са резултат както от греховете, които вършим в този си живот, така и от греховете, които сме извършили в миналите си животи. Обикновено човек върши грехове от невежество. Но невежеството не е извинение, което ще го избави от последиците на греховните дейности. Греховните дейности са два вида: такива, които вече са узрели, и такива, които още не са узрели. Греховните дейности, заради които страдаме в момента, се наричат узрели. А многобройните греховни дейности, които стоят натрупани вътре в нас, но заради които още не страдаме, не са узрели. Човек например може да е извършил престъпления, но все още да не е арестуван заради тях. Но той ще бъде арестуван веднага щом го разкрият. По същия начин заради някои от греховните ни дейности ни очакват страдания в бъдеще, а заради други, които вече са узрели, ние вече страдаме.

Така се образува веригата от греховни дейности и произтичащите от тях страдания и живот след живот обусловените души страдат заради греховете си. В сегашното си съществуване те страдат от последиците на греховете си от миналия живот и едновременно с това си създават нови страдания, които ще ги сполетят в бъдещия им живот. Узрелите греховни реакции се проявяват под формата на страдания от хронични болести, на преследвания от страна на закона и властите, на раждане в нископоставено и пропаднало семейство, на неграмотност или изключителна грозота.

В момента ние страдаме заради многобройните последици от миналите си греховни дейности, а в бъдеще ще трябва да страдаме заради сегашните си греховни дейности. Но ако поемем пътя на Ка съзнание, можем да пресечем всички последици на греховните си дела. Като доказателство за това Рӯпа Госвмӣ се позовава на Единадесета песен от Шрӣмад Бхгаватам (14.19). Там Ка дава наставления на Уддхава и казва: „Скъпи Уддхава, преданото служене на мен е като стихиен пожар, който може да превърне в пепел неограничено количество дърва“. Има се предвид, че както стихийният пожар може да превърне в пепел неограничено количество дърва, така преданото служене на Бога, отдавано в Ка съзнание, може да изпепели докрай всички греховни дейности. Например в Гӣт Арджуна мислел, че ако се сражава, ще стори грях, но Ка му заповядал да се бие на бойното поле и Арджуна се сражавал под указанията му. По този начин за него боят се превърнал в предано служене и не му донесъл никакви греховни последици.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ цитира друг стих от Шрӣмад Бхгаватам, от Трета песен (33.6), в който Девахӯти се обръща към сина си Капиладева и казва: „О, Господи, има девет различни вида предано служене и първите от тях са слушане и възпяване. Всеки, който слуша за забавленията Ти, възпява величието Ти, отдава Ти почитания или мисли за теб и по този начин следва някой от деветте вида предано служене, много скоро става достоен да извършва жертвоприношения даже и ако е роден в семейство на кучеядци (най-низшите сред човешкия род)“. Тогава възможно ли е някой, който истински се е посветил на преданото служене и го извършва в пълно Ка съзнание, да остава нечист? – Не е възможно. Без съмнение този, който върши някакви дейности в Ка съзнание и се е посветил на преданото служене, се е освободил от всички замърсявания на материалните греховни дейности. Следователно преданото служене има силата да унищожи докрай всички последици на греховните дейности. Независимо от това обаче преданите притежават едно особено качество: постоянно са нащрек и внимават да не извършат някоя греховна постъпка. И така, в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че като отдава предано служене, дори човек, който произхожда от семейство на кучеядци, може да стане достоен да участва в обредните церемонии, препоръчвани от Ведите. Има се предвид, че обикновено човек, който е роден в семейство на кучеядци, не може да извършва яги (жертвоприношения). Жреците, които отговарят за извършването на обредните церемонии, препоръчвани от Ведите, се наричат брхмаи. Човек не може да извършва тези церемонии, ако не е брхмаа.

Човек се ражда в семейство на брхмаи или в семейство на кучеядци в зависимост от миналите си дейности. Ако се роди в семейство на кучеядци, това означава, че дейностите му в миналото са били много грешни. Но ако такъв човек поеме пътя на преданото служене и започне да възпява святите имена на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, – той веднага става достоен да извършва обредните церемонии. Това означава, че последиците от греховните му дейности веднага се унищожават.

В Падма Пура се казва, че последиците от греховните дейности могат да бъдат четири вида: 1) такива, които още не са дали плод, 2) такива, които стоят под формата на семена, 3) такива, които вече са узрели и 4) такива, които са почти узрели. Пак там се казва, че личностите, които се отдават на Виу, Върховната Божествена Личност, и му служат предано в пълно Ка съзнание, се освобождават от всичките четири вида последици.

„Почти узрелите“ последици са страданията, които ни измъчват сега, а последиците, които са „под формата на семена“, са греховните желания, които са скътани като семена в самите дълбини на сърцето ни. Санскритската дума кӯам означава, че те са почти готови да дадат семето, или последиците от семето. „Неузрели последици“ са тези, които още не са покълнали. От това твърдение на Падма Пура става ясно, че материалните замърсявания се проявяват в много фина форма. Тяхното начало, узряването им и плодовете от тях, а също и конкретният начин, по който човек събира тези плодове под формата на страдания – всичко това са звена от една огромна верига. Когато човек се разболява, често е много трудно да се установи коя е причината за болестта, да се определи източникът и самият ход на болестта. Но страданията в резултат от нея не се появяват внезапно. За това е необходимо време. Както в медицинската практика лекарят слага ваксина на пациента профилактично, за да предотврати евентуална инфекция, така дейностите в Ка съзнание са единственото средство, което може да предотврати прорастването на семената на греховните дейности.

В тази връзка в Шеста песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.17) Шукадева Госвмӣ разказва историята на Аджмила, който в началото на живота си бил благороден и достоен брхмаа, но в ранната си младост напълно се покварил заради една проститутка. В края на порочния си живот той извикал името „Нряа“ (Ка) и това било достатъчно, за да може Аджмила да се спаси въпреки многобройните си грехове. Шукадева отбелязва, че отреченията, благотворителността и извършването на обредни церемонии подпомагат унищожаването на последиците от греховните дейности, но не могат да унищожат семената на греховните желания в сърцето на човека, както показва случаят от младостта на Аджмила. Семената на греховните желания могат да се унищожат само когато човек постигне Ка съзнание. А това той може да направи много лесно, ако повтаря мах-мантрата, т.е. мантрата Харе Ка, както е препоръчал Шрӣ Чайтаня Махпрабху. Иначе казано, докато не поеме пътя на преданото служене, човек не може да се очисти напълно от последиците на греховните си дейности.

Като извършва ведическите обреди, прави подаяния и се подлага на отречения, човек може да се освободи от последиците на греховните си дейности за известно време, но още в следващия момент отново ще бъде принуден да извършва греховни дейности. Да вземем за пример човек, който заради прекалената си полова разпуснатост е заболял от венерическа болест. Той е принуден да страда много тежко и да премине през болезнено лечение, след което за известно време е здрав. Но понеже сексуалното желание е останало в сърцето му, той отново започва да прави същото и отново става жертва на същата болест. Тоест медицинското лечение може да даде временно облекчение на страданията, предизвикани от венерическата болест, но докато човекът не осъзнае, че половият живот е нещо отвратително, той няма да може да се спаси от тези непрекъснато повтарящи се страдания. По същия начин обредите, благотворителността и отреченията, които се препоръчват във Ведите, могат да възпрат човека за известно време от греховни дейности, но докато сърцето му остава нечисто, той ще бъде принуден да извършва греховни дейности отново и отново.

Друг пример, който се дава в Шрӣмад Бхгаватам, е слонът: той влиза в езерото и много старателно и съсредоточено се изкъпва. Но веднага щом излезе на брега, с хобота си взема прах от земята и я посипва по цялото си тяло. По същия начин човек, който не е преминал през обучение в Ка съзнание, не може да се избави докрай от желанията за греховни дейности. Нито процесът на йога, нито емпиричното философстване, нито плодоносните дейности могат да го спасят от семената на греховните желания. Това може да се постигне единствено чрез преданото служене.

Друго доказателство има в Четвърта песен на Шрӣмад Бхгаватам (22.39). Санат-кумра казва: „Скъпи царю, лъжливото его на човешкото същество е толкова силно, че го заставя да влачи материалното съществуване, сякаш е вързано за него със здраво въже. Единствено преданите, които извършват дейности в Ка съзнание, могат с лекота да разсекат якия възел на това въже. Ония, които не са в Ка съзнание, а се опитват да станат велики мистици или опитни изпълнители на обредни дейности, не могат да напредват като преданите. Затова дълг на всеки е да извършва дейности в Ка съзнание, за да може да се освободи от здравия възел на лъжливото его и да сложи край на материалните дейности“.

Здравият възел на лъжливото его се дължи на невежеството. Докато човек не познава истинската си същност, той е обречен да действа погрешно и по този начин да затъва все по-дълбоко в материалните замърсявания. Ка съзнание може да разпръсне това невежество, тази липса на истинско знание, както се потвърждава в Падма Пура: „Чистото предано служене в Ка съзнание е най-висшето просветление. То е като бушуващ горски пожар, който убива злотворните змии на желанията“. Когато има горски пожар, вилнеещият огън убива всички змии. В гората живеят много змии; когато стане пожар, най-напред пламват сухите листа по земята и змиите умират първи. Животните, които имат четири крака, могат да избягат от огъня или поне да се опитат да избягат, но змиите умират веднага. По същия начин огънят на Ка съзнание е толкова силен, че унищожава веднага змиите на невежеството.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ дава определение на благотворността. Той казва, че истински благотворно е това, което носи добро на всички хора по света. В днешно време много благотворителни организации се занимават с дейности за благото на обществото, за благото на някаква определена общност или на нацията. Направен е дори опит (с основаването на Организацията на Обединените Нации) да се разгърнат дейности, с които да се помага на целия свят. Но поради това че ограничаващите се в национални рамки дейности винаги притежават недостатъци, всички тези глобални благотворителни програми се оказват практически неосъществими. Движението за Ка съзнание обаче е толкова съвършено, че може да донесе най-висшето благо на цялото човечество. В това движение може да се включи всеки и сам, лично може да усети резултата от него. Затова Рӯпа Госвмӣ и другите мъдри учени са единодушни, че разпространяването на движението за Ка съзнание и на преданото служене по целия свят е най-висшата и най-хуманната благотворителна дейност.

В Падма Пура се описва как движението за Ка съзнание може да привлече вниманието на целия свят и как всеки човек може да изпитва наслаждение, ако приеме Ка съзнание: „Трябва да се разбере, че човек, който отдава предано служене в пълно Ка съзнание, служи по най-съвършен начин на целия свят и удовлетворява всички. Той носи благо не само на хората, но дори и на дърветата и на животните, защото това движение пленява и тях“. Бог Чайтаня показал това на практика, когато пътувал през горите на Джхрикхаа в Централна Индия, за да разпространява движението си за сакӣртана. Тигрите, слоновете, сърните и всички останали диви животни се присъединили към него и посвоему танцували и повтаряли Харе Ка.

Освен това човек, който е в Ка съзнание, който се занимава с предано служене, може да развие у себе си всички добри качества, които обикновено са притежание на полубоговете. В Пета песен на Шрӣмад Бхгаватам (18.12) Шукадева Госвмӣ казва: „Скъпи царю, личностите, които имат непоколебима вяра в Ка и са напълно искрени, могат да развият у себе си всички добри качества на полубоговете. С високото си Ка съзнание преданият привлича дори полубоговете, които с радост отиват да живеят с него, затова може да се каже, че в тялото на предания са се развили качествата на полубоговете“.

А човек, който не е в Ка съзнание, няма никакви добри качества. Той може да е много образован от академична гледна точка, но дейностите, които извършва, показват, че не се отличава твърде от животните. Човек може да притежава най-висше академично образование, но ако не може да надскочи предела на умствените дейности, ще бъде принуден да извършва само материални неща и по този начин винаги ще остава материално замърсен. В съвременния свят има толкова много хора, които са получили високо образование в материалистическите университети, но опитът показва, че не са в състояние да приемат движението за Ка съзнание и да развият у себе си висшите качества на полубоговете.

Например едно осъзнато за Ка момче веднага може да се откаже от непозволения полов живот, от хазарта, от месото и от интоксикантите, дори и да не притежава университетско образование. А тези, които не са в Ка съзнание, много често са алкохолици, месоядци, развратници и комарджии въпреки високото си образование. Това е истинско доказателство как човекът със съзнание за Ка развива всички добри качества в най-голяма степен, докато този, който няма такова съзнание, не може да ги развие. Виждаме на практика, че младите хора в Ка съзнание не са привързани към киното, нощните заведения, стриптийза, ресторантите, баровете и пр. Те са напълно свободни. Те знаят цената на времето и не го губят в пушене, пиене, дискотеки и театри.

Човек, който не е в Ка съзнание, обикновено не може да мълчи дори и половин час. Йога системата учи, че ако човек престане да говори, ще осъзнае, че е Бог. Тази система много допада на материалистите, но колко дълго могат те да останат напълно мълчаливи, да не издадат нито звук? Те се насилват и успяват да поседят известно време в някаква уж „медитация“, но веднага след тази „йога гимнастика“ отново се втурват към непозволения полов живот, хазарта, месото и още ред безсмислени неща. А човекът в Ка съзнание се издига постепенно, без да се интересува от такава фалшива безмълвна медитация. Той изоставя всички тези глупости и развива у себе си висши качества просто като действа в Ка съзнание. Когато стане чист предан на Ка, човек постига най-висшите черти. В заключение може да се каже, че никой, който не е развил у себе си Ка съзнание, не може да притежава някакви наистина добри качества.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ е анализирал различните източници на щастие и е разделил щастието на три категории: 1) щастие, което идва от материалното наслаждение; 2) щастие, което човек изпитва, когато се отъждествява с Върховния Брахман, и 3) щастие, което идва от Ка съзнание.

В тантра-шстра Шива казва на съпругата си Сатӣ: „Скъпа съпруго, човек, който се е отдал в лотосовите нозе на Говинда и по този начин е постигнал чисто Ка съзнание, лесно може да придобие всички съвършенства, към които се стремят имперсоналистите, но освен това той може да се наслаждава и на щастието, което изпитват чистите предани“.

Щастието, което се дължи на чистото предано служене, е най-висше, защото е вечно. Щастието, което идва от материалните съвършенства или от осъзнаването, че човек е Брахман, е по-низше, защото е временно. Краят на материалното щастие е неизбежен. Всеки момент може да свърши и духовното щастие, което идва от отъждествяването на човека с безличностния Брахман.

Понякога се случва дори велики саннсӣ мвдӣ (имперсоналисти) – много образовани, почти себепознали се души – да се заемат с политически дейности или с дейности за благото на обществото. Причината за това е, че осъзнаването на безличностното не им е донесло висше трансцендентално удоволствие и те са принудени отново да слязат на материалното равнище и да се заемат с разни светски дейности. Има много примери, особено в Индия, за саннсӣ мвдӣ, които отново слизат на материалното равнище. Но човек, който е в пълно Ка съзнание, никога повече не се връща там. Той знае, че колкото и привлекателни и примамливи да са, материалните благотворителни дейности никога не могат да се сравняват с духовните дейности в Ка съзнание.

Мистичните съвършенства, които постигат истинските йогӣ, са осем на брой. Аим-сиддхи е способността, чрез която човек може да се смали дотолкова, че да проникне в камъка. Съвременните научни постижения също ни дават възможност да проникваме в камъка – в днешно време се прокарват метролинии, тунели и пр. Следователно материалната наука също е постигнала мистичното съвършенство аим-сиддхи, чрез което човек може да прониква в камъка. Всички останали йога-сиддхи, т.е. съвършенства, също са някакъв вид материални способности. Например с помощта на една от тях човек може да стане толкова лек, че да плува във въздуха или по повърхността на водата. Съвременните учени са постигнали и това. Те летят във въздуха, плуват по повърхността на водата и извършват подводни пътешествия.

Като съпоставим всички мистични йога-сиддхи с материалните постижения, ще открием, че учените-материалисти си поставят за цел същите тези съвършенства. Следователно между мистичните съвършенства и материалните постижения няма разлика. Един немски учен казваше, че съвременната наука вече е постигнала така наречените съвършенства на йога и затова той не се интересува от тях. Той постъпи много умно и замина за Индия, за да научи как чрез бхакти йога, преданото служене, човек може да разбере вечната си връзка с Върховния Бог.

Естествено в мистичното съвършенство все още остават някои процеси, които учените-материалисти не са успели да овладеят. Например един йогӣ мистик може да стигне до Слънцето, като използва слънчевите лъчи. Това съвършенство се нарича лагхим. Един йогӣ може още да докосне Луната с пръст. Съвременните космонавти отиват на Луната с помощта на космически кораби, но постигат това с цената на огромни усилия, докато за човека, който е овладял мистичното съвършенство, е достатъчно да протегне ръка, за да докосне Луната с пръст. Тази сиддхи се нарича прпти (постигане). С помощта на прпти-сиддхи един съвършен йогӣ мистик може не само да докосне Луната; той може да протегне ръка и да вземе всичко, което пожелае, където и да се намира то. Той може да е на хиляди километри от някоя градина, но ако поиска, ще откъсне плод от нея. Това представлява прпти-сиддхи.

Съвременните учени са създали ядрените оръжия, с които могат да унищожат някаква част от тази планета, но с помощта на една йога-сиддхи, която се нарича ӣшит, човек може да създаде или да разруши цяла планета, стига да поиска. Вашит е едно друго съвършенство; с негова помощ човек може да подчини всеки на волята си. Това е вид хипноза, на която почти никой не може да устои. Понякога се случва някой йогӣ, който е овладял донякъде тази мистична сила, да отиде сред хората, да им говори всякакви глупости, да управлява мислите им, да се възползва от труда им, да им вземе парите и да си отиде.

Има едно друго мистично съвършенство, което се нарича пркмя (магия). С тази способност човек може да постигне всичко, което пожелае. Например може да си напълно окото с вода и след това да накара водата отново да излезе от вътрешността. Той може да извършва всякакви чудеса, каквито пожелае.

Най-висшата мистична сила се нарича кмвасйит. Тя също е вид магия, но докато с помощта на пркмя човек може да създава необикновени неща, които не противоречат на природните закони, кмвасйит позволява на човек да нарушава тези закони, с други думи, да прави невъзможното. Ясно е, че с помощта на подобни материални йога съвършенства човек може да постигне много голямо, но временно щастие.

Хората, които са заслепени от блясъка на съвременния научен прогрес, глупаво мислят, че движението за Ка съзнание е само за ограничени хора. „Аз съм в много по-добро положение от тях, защото се грижа за материалното си благополучие – имам хубаво жилище, семейство и всички възможности за полов живот“. Тези хора не знаят, че всеки миг могат да се лишат от материалното си благополучие. В невежеството си те не разбират, че истинският живот е вечен. Временните удобства за тялото не могат да бъдат цел на живота; само заради дълбокия мрак на невежеството, в което се намират, хората са заслепени от блясъка на материалния комфорт. Затова Шрӣла Бхактивинода хкура е казал, че развитието на материалната наука прави хората по-глупави, защото блясъкът му ги кара да забравят истинската си същност. А това е истинско проклятие за хората, защото предназначението на човешката форма на живот е живото същество да се освободи от всички замърсявания. С развитието на материалното знание хората затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в материалното битие и нямат никаква надежда да се спасят от това бедствие.

В Хари-бхакти судходая се казва, че Прахлда Махрджа, един велик предан на Бога, се молел на Нсихадева (инкарнация на Бога като полулъв-получовек) така: „О, Господи, отново и отново се моля в лотосовите Ти нозе само за едно: да стана по-устойчив в преданото служене. Моля се единствено да бъда по-силен и по-непоколебим в Ка съзнание, защото щастието, което човек получава от Ка съзнание и от преданото служене, е толкова могъщо, че може да донесе на човек всичко, което му носят религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и дори освобождението от материалното съществуване“.

Всъщност чистият предан не се стреми към нито едно от тези неща, защото щастието, което получава от преданото служене в Ка съзнание, е толкова трансцендентално и безкрайно, че с него не може да се сравни никакво друго щастие. Казва се, че дори цял океан от щастие, което може да донесе някоя дейност, не може да се сравни с една капчица щастие в Ка съзнание. Затова човек, който е развил дори съвсем малко чисто предано служене, много лесно може да презре цялото щастие, което идва от религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението.

Бог Чайтаня имал един велик предан на име Кхолвеч Шрӣдхара, който бил много беден. Той си изкарвал прехраната, като правел чашки от бананови листа и ги продавал, но приходите му били съвсем нищожни. Въпреки това той отделял половината от дребната си печалба, за да обожава Ганг, а с останалата половина успявал някак си да преживява. Веднъж Бог Чайтаня се разкрил пред доверения си предан Кхолвеч Шрӣдхара и му предложил да му даде каквито богатства пожелае. Но Шрӣдхара отвърнал на Бога, че не иска никакви материални богатства. Той бил напълно щастлив в положението, в което се намирал. Единственото му желание било да постигне непоколебима вяра и преданост към лотосовите нозе на Бог Чайтаня. Такава е позицията на чистите предани. Ако могат да отдават предано служене денонощно, на тях не им трябва нищо друго, дори и щастието на освобождението или сливането с Върховния.

В Нрада пачартра също се казва, че човек, който е развил дори съвсем малко предано служене, не проявява никакъв интерес към щастието, което може да се получи от религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение или петте вида освобождение. Щастието, което носят тези неща, не се осмелява дори да пристъпи към сърцето на чистия предан. Удоволствието, което носят религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението, следва преданото служене на Бога по същия начин, както пажовете и придворните слуги следват царицата с цялото си благоговение и почит. Казано другояче, чистият предан може да постигне всяко щастие, независимо от източника му. Но той не иска нищо друго, освен да служи на Ка. Ако обаче преданият все пак има някакво друго желание, Богът го изпълнява, без да чака да бъде помолен за това.

В началната фаза на духовния живот има различни видове отречения, изпитания и други дейности, целящи постигането на себепознание. Но даже и вършителят им да е напълно лишен от материални желания, той все още не може да достигне преданото служене. Стремежът да се постигне преданото служене със собствени усилия също не е много надежден, защото Ка не се съгласява да дари с предано служене всеки. Ка лесно може да възнагради човек с материално щастие или дори с освобождение, но много трудно се съгласява да даде дара на преданото си служене. Всъщност преданото служене може да се постигне само по милостта на чист предан. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 19.151) е казано: „Човек може да се издигне до равнището на преданото служене само по милостта на духовния учител, който е чист предан, и по милостта на Ка. Друг начин няма“.

В тантра-шстра също се потвърждава, че преданото служене се среща изключително рядко. Там Шива казва на Сатӣ: „Скъпа моя Сатӣ, човек може да се освободи от материалното робство, ако е добър философ и изследва различните методи на познанието. Като извършва ритуалните жертвоприношения, препоръчани във Ведите, той може да се издигне до равнището на благочестивите дейности и по този начин да се наслаждава на пълно материално благополучие. Но всички тези усилия едва ли ще му помогнат да достигне преданото служене на Бога, дори ако прави опити, като следва тези процеси в продължение на десетки и стотици хиляди раждания“.

Прахлда Махрджа също потвърждава в Шрӣмад Бхгаватам, че човек не може да се издигне до равнището на преданото служене единствено със собствените си усилия или като следва наставленията на висшите авторитети. Човек трябва да бъде благословен от прахта от лотосовите нозе на чист предан, който е напълно освободен от замърсяванията на материалните желания.

В Пета песен на Шрӣмад Бхгаватам (6.18) Нрада казва на Юдхихира: „Скъпи царю, Бог Ка, който е известен още като Мукунда, е вечният покровител на Павите и на Ядавите. Освен това Той е твой духовен учител и наставник във всичко. Той е единственият Бог, когото трябва да обожаваш. Той е много мил и великодушен и управлява всичките ти дейности, а също и дейностите на целия ти род. А освен това понякога Той изпълнява поръките ти, сякаш ти е пратеник! О, царю, колко щастлив си ти! Другите не могат дори да сънуват благоволението, което Върховният Бог проявява към теб“. Смисълът на този стих е, че Богът лесно дава освобождение, но много рядко се съгласява да дари душата с предано служене, защото чрез преданото служене човек може да спечели самия Бог.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че ако брахмнанда, или щастието, което човек изпитва при сливането с Върховния, се умножи трилиони пъти, пак не може да се сравни дори с една нищожна капчица от щастието, което човек получава от океана на преданото служене.

В Хари-бхакти судходая в една от молитвите си, с които удовлетворява Бог Нсихадева, Прахлда Махрджа казва: „О, Господарю на вселената, в твое присъствие аз изпитвам трансцендентално удоволствие и потъвам в океан от щастие. В сравнение с този океан от блаженство сега за мен щастието брахмнанда не е нищо повече от водата, която се събира в отпечатъка от краве копито в пръстта“. А в Бхвртха дӣпик, коментара на Шрӣдхара Свмӣ върху Шрӣмад Бхгаватам, се потвърждава: „О, Господи, щастливците, които плуват в океана от нектара на предаността към теб и се наслаждават на нектарните разкази за забавленията Ти, несъмнено изпитват екстаз, който обезценява щастието, извличано от религията, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението. Тези трансцендентални предани гледат на всяко друго щастие, освен на преданото служене, като на незначителната сламка, паднала на улицата“.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че преданото служене привлича дори Ка. Ка привлича всички, но преданото служене привлича самия него. Въплъщението на най-висшето предано служене е Рдхрӣ. Ка се нарича Мадана-мохана, което означава, че е толкова привлекателен, та очарованието му надминава очарованието на хиляди Купидони. Но привличащата сила на Рдхрӣ е още по-голяма, защото Рдхрӣ привлича дори Ка. Затова преданите я наричат Мадана-мохана-мохинӣ – тази, която привлича този, който привлича Купидон.

Да се отдава предано служене, означава да се следват стъпките на Рдхрӣ, и за да постигнат съвършенство в преданото си служене, преданите във Вндвана се оставят на грижите на Рдхрӣ. С други думи, преданото служене не е дейност от материалния свят; то се управлява непосредствено от Рдхрӣ. В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че махтмите, великите души, се намират под покровителството на даивӣ практи, вътрешната енергия – Рдхрӣ. И така, преданото служене е подчинено непосредствено на вътрешната енергия на Ка и привлича дори самия Ка.

Ка потвърждава това в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (14.20), където казва: „Скъпи Уддхава, знай от мен, че влечението, което изпитвам към преданото служене на преданите ми, не може да бъде предизвикано нито от този, който упражнява мистична йога, нито от този, който се отдава на философски разсъждения, нито от този, който извършва обредни жертвоприношения, изучава Веднта, подлага се на сурови отречения или дава цялото си имущество като милостиня. Тези дейности, разбира се, са много похвални, но не ме привличат така, както трансценденталното любовно служене, което ми отдават преданите ми“.

В Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (10.48 – 49) Нрада описва как Ка изпитва влечение към преданото служене на преданите си. Там Нрада се обръща към цар Юдхихира, който се възхищава на изключителните и славни качества на Прахлда Махрджа. Преданите винаги се възхищават от дейностите на другите предани. Юдхихира Махрджа възхвалявал качествата на Прахлда и това е един от признаците на чистата преданост. Един чист предан никога не мисли за себе си, че е велик – той винаги смята, че другите предани са по-велики от него. Царят мислел: „Прахлда Махрджа е истински предан на Бога, а аз не съм нищо“. В този момент Нрада се обърнал към него със следните думи: „Скъпи царю Юдхихира, вие (петимата братя Пави) сте единствените щастливи хора на този свят. Върховният Бог се е появил на тази планета и се представя пред вас като обикновено човешко същество. Той винаги е при вас, независимо от обстоятелствата. Той живее с вас и се крие от очите на другите. Другите не могат да разберат, че Той е Върховният Бог, но Той живее с вас като ваш братовчед, приятел и дори като пратеник. Затова трябва да знаете, че никой на този свят не е по-щастлив от вас“.

В Бхагавад-гӣт, когато Ка се появил пред Арджуна във вселенската си форма, Арджуна му отдал следните молитви: „Скъпи Ка, аз мислех, че си ми братовчед и затова много пъти се държах непочтително с теб и те наричах „Ка“ или „приятелю“. Но Ти си толкова велик, че аз дори не съм в състояние да проумея това величие“. Такава била позицията на Павите: Ка, Върховната Божествена Личност, най-великият сред всички велики личности, прекарвал цялото си време с тези братя принцове, защото бил пленен от тяхната преданост, приятелство и любов. Това е доказателство за величието на преданото служене. Преданото служене може да привлече дори Върховната Божествена Личност. Богът е велик, но преданото служене е по-велико и от Бога, защото го привлича. Хората, които не отдават предано служене, никога няма да разберат колко велико и ценно е това да служиш на Бога.