ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Когато желанието на човек да обича Ка според специфичната си връзка с него се задълбочи, то се нарича чиста любов към Бога. В началото преданият следва регулиращите принципи на преданото служене, изпълнявайки така указанията на духовния си учител. Когато по този начин напълно се очисти от материалните замърсявания, той развива привързаност и вкус към преданото служене. С течение на времето вкусът и привързаността се усилват – тогава те се превръщат в любов. Всъщност с думата „любов“ могат да се назовават само отношенията с Божествената Личност. Тази дума е абсолютно неподходяща за материалния свят. Това, което в материалния свят се нарича любов, не е нищо друго, освен похот. Разликата между любовта и похотта е огромна, тя е като разликата между златото и желязото. В Нрада пачартра ясно се казва, че великите авторитети, такива като Бхӣма, Прахлда, Уддхава и Нрада, наричат чиста любов към Бога състоянието, при което похотта се насочва изцяло към Върховния Бог и всички роднински чувства се свързват пак единствено с Бога.

Великите авторитети, например Бхӣма, са обяснили, че любов към Бога означава човек да изостави т. нар. „любов“ към всеки друг. Според Бхӣма любов означава човек да насочи цялата си привързаност към една-единствена личност и да загуби влечението си към всички други хора. Върховната Божествена Личност може да стане обект на тази чиста любов при две условия: при преживяване на екстаз и по безпричинната милост на самата Върховна Божествена Личност.

Екстатичната любов към Бога може да се пробуди с пълна сила просто ако под ръководството на истински духовен учител се следват правилата и ограниченията на преданото служене, както са дадени в писанията. В Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (2.40) екстатичната любов, пробудена чрез извършването на регулирано предано служене, се описва така: „В процеса на следването на регулиращите принципи на преданото служене преданият развива естественото си Ка съзнание и с омекнало сърце пее и танцува като луд. Докато възпява святото име на Бога, понякога той плаче, понякога говори несвързано, друг път пее, а някога танцува като обезумял, без да обръща внимание на нищо наоколо“.

За екстатичната любов, породена от спонтанна привързаност, се говори в Падма Пура. Чандракнти, девойка, прочута с красивото си лице, приела строг обет за безбрачие, за да получи Ка за съпруг. Тя постоянно медитирала върху трансценденталната форма на Бога и възпявала величието му. Тя не искала да се омъжи за никой друг. Чандракнти твърдо била решила, че ще се ожени само за Бог Ка.

Когато един предан постоянно общува с Бога в екстатичната си любов, трябва да е ясно, че с това положение го е възнаградил самият Бог по необикновената си безпричинна милост. Пример за такава особена милост се дава в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (12.7), където Бог Ка казва на Уддхава: „Гопӣте на Вндвана не са изучавали Ведите, за да ме достигнат. Нито пък някога са посещавали святите места за поклонение. Те не са следвали самоотвержено никакви регулиращи принципи. Нито пък са се подлагали на отречения. Просто чрез общуване с мен те постигнаха най-висшето съвършенство в преданото служене“.

От историята на Чандракнти в Падма Пура и от примера с гопӣте в Шрӣмад Бхгаватам става ясно, че преданите, които винаги мислят за Ка и независимо в какво състояние се намират, възпяват величието му с екстатична любов, благодарение на необикновената милост на Бог Ка ще постигнат най-висшето съвършенство на чистото предано служене. Това се потвърждава в Шрӣмад Бхгаватам: „Ако човек обожава, слави и обича Хари, Върховния Бог, това показва, че вече е извършвал всички видове отречения и е практикувал всички други методи за себепознание. От друга страна, ако човек, след като е изпълнявал всички видове отречения и упражнения на мистичната йога, не е постигнал любов към Хари, всичките му занимания се смятат за напразно изгубено време. Ако някой постоянно вижда Ка вътре и вън, той се е издигнал над всички отречения, които трябва да се извършват, за да се постигне себепознание. А ако човек, въпреки че е извършвал всякакви видове отречения, не може постоянно да вижда Ка вътре и вън, всичките му усилия са били напразни“.

Спонтанната привързаност към Ка, за която се казва, че се дължи на необикновената милост на Бога, може да се раздели на два вида: дълбоко благоговение пред величието на Бога и непосредствено влечение към Ка, което не е предизвикано от никакви външни причини. В Нрада пачартра се казва, че ако дълбокото благоговение пред величието на Върховния Бог прерасне в силна привързаност и постоянна любов към Бога, човек със сигурност ще постигне един от четирите вида освобождение, приемани от ваиавите: получаване на тяло, подобно на тялото на Бога, получаване на богатство, подобно на богатството на Бога, живеене на планетата на Бога и вечно общуване с Бога. Освобождението на ваиавите се различава коренно от освобождението, което постигат мвдӣте – сливане със сиянието на Бога.

В Нрада пчартра се обяснява, че чистото и безкористно предано служене е лишено от всякакви стремежи за лично облагодетелстване. Единственото нещо, което може да привлече вниманието на Бога, е състоянието на преданост, в което преданият винаги обича Бога и умът му постоянно е съсредоточен върху него. С други думи, чисти ваиави са ваиавите, които непрекъснато мислят за формата на Бог Ка.

Обикновено преданият, който е получил безпричинната милост на Бога чрез следване на строгите правила и ограничения на преданото служене, изпитва влечение към ненадминатото величие на Бога, към трансценденталната му красота и към спонтанното предано служене на него. Или по-ясно казано, само този, който следва регулиращите принципи на преданото служене, може в пълна степен да оцени трансценденталната красота на Бога. Но при всички случаи преданите могат да постигнат подобно издигнато положение единствено по необикновената милост на Бога.

Въпреки че досега бяха разгледани различни методи за развиване на любов към Бога, тук Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва в общи линии най-краткия път, по който може да се постигне това издигнато положение. Основата и началото на екстатичната любов към Бога е вярата. Има много общества и обединения на чисти предани и ако човек, който има поне малко вяра, започне да общува с тях, бързо ще напредне към чистото предано служене. Влиянието на един чист предан се проявява в това, че ако някой, който има малко вяра, дойде при него, получава възможността да чуе за Бога от авторитетни писания като Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. Така по милостта на Бога, който се намира във всяко сърце, човек постепенно развива вяра в тези авторитетни писания. Това е първият стадий от общуването с чистите предани. През втория стадий, когато човек е напреднал малко и е станал по-зрял, у него се пробужда желанието да следва принципите на преданото служене под ръководството на чист предан и той приема духовен учител. На следващата степен под ръководството на духовния си учител преданият извършва регулирано предано служене и благодарение на тези дейности слага край на всички нежелани занимания. Тогава вярата му става твърда и устойчива и той придобива отначало трансцендентален вкус към преданото служене, след това привързаност, после екстаз, а накрая идва и чистата любов към Бога. Това са различните стадии, през които минава развиването на чистата любов.

Само най-големите щастливци могат да постигнат такъв успех в живота. Хората, които изучават ведическите писания само на теория, не могат да проумеят как се осъществява този напредък. Затова в Нрада пачартра Шива казва на Прватӣ: „Скъпа върховна богиньо, знай от мен, че оня, който е постигнал екстаза на любовта към Върховната Божествена Личност и заради тази любов постоянно е потопен в трансцендентално блаженство, дори не усеща материалните страдания и щастието, които идват от тялото и от ума“.

След привързаността и любовните отношения, представляващи различни клонове от изначалното дърво на любовта, идват най-разнообразни проявления на привързаността, които няма да обсъждаме тук. За тях говори Сантана Госвмӣ в своята Бхгаватмта. Темата за любовните привързаности и любовните отношения е много съкровена, но Сантана Госвмӣ я описва подробно и ясно.

Така Шрӣ Рӯпа Госвмӣ завършва първата част на Бхакти-расмта синдху, с надеждата, че произведението му ще достави трансцендентално удоволствие на Сантана Госвмӣ, който е утвърдил трансценденталната красота, на Гопла Бхаа Госвмӣ, на Шрӣ Рагхунтха Бхаа Госвмӣ и на Рагхунтха дса Госвмӣ. От тези думи става ясно, че великият Шрӣла Джӣва Госвмӣ все още не е бил започнал дейностите си, когато Шрӣ Рӯпа Госвмӣ е пишел Бхакти-расмта синдху.

Така завършва изложението на Бхактиведанта върху първата част от Бхакти-расмта синдху, която стига до описанията на екстатичната любов към Бога. Те ще намерят място в следващата част.