ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Постоянният любовен екстаз може да се задържи като могъщ цар, който покорява както всички временни проявления на любовта, така и противоречащите ѝ елементи на гняв. Той може да се проявява пряко или косвено, затова екстатичната любов може да бъде непосредствена или косвена. Признаците на екстатичната любов се проявяват само когато човек напълно се е установил на трансцендентално равнище. Непосредствената екстатична любов може да се раздели на два вида: себична и безкористна.

Когато непротиворечивите признаци на екстатичната любов се проявят отчетливо у човека, противоречивите признаци предизвикват у него чувство на отвращение. Противоречивата екстатична любов се нарича себична любов. Екстатичната любов, в която могат да намерят място едновременно всички признаци – и противоречиви, и непротиворечиви, – се нарича непосредствена безкористна любов. Признаците на безкористната любов на свой ред могат да се разделят в пет групи: неутрални отношения, отношения между слуга и господар, приятелство, родителска любов и съпружеска любов. Тази екстатична любов приема различни форми в зависимост от обекта си.

Неутралните отношения от своя страна могат да бъдат обикновени, прозрачни и спокойни. Привързаността, която изпитват към Ка обикновените хора или децата, не може да се отнесе към никаква определена категория. Понякога тя намира израз в треперене на тялото и променяне цвета на очите (почервеняване, побеляване и пр.), въпреки че не се забелязват признаци на някой определен вид привързаност.

Един младеж казал на един старец: „Виж това дете, което е само на три години, колко е щастливо! Просто при вида на Ка то започва да тича като вихър и пронизително да крещи. Само виж!“. Това е пример за неутрална екстатична любов, която не се отнася към никоя определена категория.

Различните видове привързаност към Ка определят наличието на различни видове предани. Признаците на различните видове привързаност се проявяват ясно, като скъпоценни камъни. За един велик предан брхмаа се казва, че понякога се обръщал към Върховната Божествена Личност като към господар, друг път непринудено се шегувал с Бога. Понякога той се грижел за Бога с бащинска обич, друг път го зовял, наричайки го свой любим, а понякога медитирал върху него като върху Свръхдуша. Това означава, че в различно време признаците на екстатичната любов на брхмаа се проявявали по различен начин. Но благодарение на екстатичната си любов той винаги потъвал в океан от щастие и постигал състоянието на чиста любов. По този начин той се превърнал в една прозрачна среда, като скъпоценния камък, през който светът наоколо изглежда в различни цветове според неговия собствен цвят.

Когато свирейки на вӣта си, великият мъдрец Нрада възпявал забавленията на Бога, четиримата Кумри начело със Санака целите треперели, макар че по това време били погълнати от размисли за безличностния Брахман. Друг предан веднъж възкликнал: „Макар че мога да постигна освобождение просто като служа на преданите, в сърцето си аз тая силното желание да видя Върховната Божествена Личност, чиято кожа има цвета на тъмен облак“. Силното желание на предания да види Върховната Божествена Личност също може да се разглежда като признак на неутралната любов.

Преданите на Бога могат да бъдат разделени на три групи. Едната група са тези, които напълно се уповават на милостта и благоразположението на Върховната Божествена Личност; втората група са преданите, които имат с Ка приятелски отношения, а третата са тези, които се отнасят към Ка като покровители, изпитвайки към него родителска обич. Тези три вида предани постепенно развиват свои специфични отношения с Божествената Личност. Когато привързаността към Ка се основава само на един вид отношение, това отношение се нарича кевал – чисто състояние. В чистото състояние на преданото служене човек постепенно развива желанието да следва стъпките на някой от вечните спътници на Ка, например на Расла, личния слуга на Ка в Голока Вндвана, да следва приятелите на Ка, например Шрӣдм и Судм, или да следва Нанда и Яшод – преданите, които са свързани с Ка чрез родителска любов. Екстатичната любов към Ка никога не се проявява в отношения непосредствено със самия Ка. Преданият трябва да следва стъпките на вечните спътници на Ка в Голока Вндвана.

Когато взаимоотношенията с Ка са съчетание от няколко трансцендентални настроения (например когато се смесят приятелството, служенето и родителската любов), те се наричат смесена раса, или смесен вкус. Смесен трансцендентален вкус може да се открие у предани като Уддхава, Бхӣма и Мукхар (личната прислужница на майка Яшод). Но дори когато отношенията на преданост са смесени, едно определено отношение винаги е постоянно и преобладаващо. Това отношение, което изпъква сред останалите, се приема за основна връзка на предания с Ка. Например Уддхава е в приятелски взаимоотношения с Ка, но в поведението му може да се открие и отношение към Ка като към господар. Такова приятелство се нарича почтително приятелство. А приятелството на Шрӣдм и Судм с Ка е обикновеното приятелство, което е лишено от нюанси на страхопочитание.

Преданите, които винаги мислят за Ка като за по-висш от тях, са свързани с него чрез отношенията на екстатична любов в подчинение. За тях най-главно усещане е усещането за пълна зависимост от Бога; те рядко се интересуват от другите трансцендентални любовни отношения с Бога.

В Мукунда-мл стотра, съставена от цар Кулашекхара, има една молитва, в която се казва: „О, Господи, Ти освобождаваш живите същества от адските условия на материалния живот, но за мен това няма особена стойност. Независимо дали съм се издигнал до райските планети, дали съм на Земята или съм запратен на някоя адска планета, за мен това няма значение. Аз се моля само за едно – в мига на смъртта да мога да помня прекрасните Ти нозе, подобни на разцъфнали лотосови цветове през есента“.

Що се отнася до приятелството, за велики авторитети в приятелските взаимоотношения с Върховната Божествена Личност трябва да се считат тези постигнали съвършенство предани, които се намират почти на едно равнище с Ка. Техните приятелски отношения намират израз в най-различни видове смях и шеговити разговори. Пример за такива приятелски отношения с Ка е описан в Шрӣмад Бхгаватам. Веднъж Ка си мислел: „Днес, след като изведох кравите на пасището край Вндвана, отидох за малко в една красива градина да набера цветя. Но дори двеминутната раздяла с мен много натъжи приятелите ми пастирчетата. А когато ме намериха, ние започнахме да играем на гоненица, като се надпреварвахме кой пръв ще докосне другия с цветето, което държи в ръка“.

Един приятел упреквал Ка със следните думи: „Скъпи Дмодара, въпреки че Шрӣдм те победи и от сражението с него силата Ти значително намаля, Ти започна да се хвалиш с нея, за да прикриеш по някакъв начин срамното си поражение“.

Когато майка Яшод чула, че яките слуги на Каса със сила преместват кравите на Ка и че слабите пастирчета се опитват да защитят кравите, тя се замислила: „Как да защитя бедните момчета от слугите на Каса?“. Това е пример за отношение на предания към Ка като към подчинен.

Когато Ка се завръщал от пасищата, майка Яшод го галела и пощипвала бузите му с пръсти.

Съпружеските любовни отношения с Ка са по-висши дори от любовта между него и родителите му. Това чувство между Бога и гопӣте се проявява по различни начини: погледи, игра на веждите, нежни слова и разменяне на усмивки.

В Говинда вилса се казва: „Горейки от нетърпение, почти разочарована Шрӣматӣ Рдхрӣ търсеше Ка навсякъде“. Към косвените проявления на съпружеската любов се отнасят смехът, удивлението, въодушевлението, скръбта, гневът, страхът и понякога отвращението. Тези седем вида отношения в съпружеската любов представляват още едно състояние на екстатичната любов.

В непосредственото отношение на съпружеската любов има смях, удивление, рицарство, скръб, гняв и страх, но няма отвращение. Тези проявления се смятат за неизчерпаем извор на удоволствие. Когато се проявят, седемте форми на екстатични любовни отношения стават устойчиви, което усилва и задълбочава наслаждението в съпружеската любов.