ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Конкретният вид екстатични любовни преживявания, които се развиват в сърцето на предания, се наричат вибхва, а външните проявления на тези преживявания (игра на веждите, страх, удивление и усмивка), за които се говори вече, се наричат анубхва. Различните причини, които водят до появяването на анубхва и вибхва, се наричат устойчив екстаз, сачри-бхва.

В сърцата на хората, които слушат стихове, възпяващи забавленията на Бога, или гледат театрални представления за тях, се пробуждат различни видове трансцендентално любовно служене на Бога. Тези зрители и слушатели се наслаждават на различни видове вибхва, анубхва и сачри-бхва.

Човек, който все още се намира на материално равнище, не трябва да обсъжда описанията на бхва и анубхва, съдържащи се в трансценденталната литература. Те са проявление на трансценденталната енергия на удоволствието на Бога. Човек трябва просто да се опита да разбере, че духовното битие се характеризира с безкрайно разнообразие от любовни взаимоотношения. Тези любовни взаимоотношения в никакъв случай не трябва да се смятат за материални. Махбхрата (Удяма-парва) ни предупреждава да не разсъждаваме за това, което е недостъпно за разбирането ни. Всъщност в сегашното си състояние ние не можем да проумеем отношенията в духовния свят. Великите освободени души, такива като Рӯпа Госвмӣ, са се опитали да ни дадат известна представа за трансценденталните дейности в духовния свят, но като цяло за нас тази сфера засега е непостижима. Човек може да разбере взаимоотношенията с Ка в трансценденталното любовно служене, но само когато наистина е в контакт с енергията на наслаждението на Върховния Бог.

Във връзка с това Шрӣ Рӯпа Госвмӣ дава пример с облаците в небето. Те се образуват от океана и когато се превърнат във вода и паднат на земята, отново се устремяват към океана. Енергията на наслаждението на Ка се сравнява с океан. Чистите предани са облаците, които са източник на наслаждение. И когато се преизпълнят с трансцендентално любовно служене, те могат да изливат милостта си като проливен дъжд; така енергията на удоволствието се връща пак в океана, в Ка.

Трансценденталното удоволствие, което идва от преданото служене, може да се раздели на две групи: удоволствие от пряко предано служене и удоволствие от косвено предано служене. В прякото предано служене има пет трансцендентални отношения, или вкусове, а в косвеното предано служене – седем. Видовете пряко предано служене са следните: неутрални отношения, служене като слуга, приятелство, родителска любов и съпружеска любов. Косвеното предано служене се разделя на смях, състрадание, гняв, рицарство, страх, удивление и отвращение. Следователно преданото служене може да бъде дванадесет вида, всеки от които има свой цвят. Цветовете са бял, пъстър, оранжев, червен, светлозелен, сив, жълт, кремав, тъмносив, розов, черен и облачен. За дванадесетте вида трансцендентални отношения отговарят различни инкарнации на Бога: Капила, Мдхава, Упендра, Нсиха, Нанда-нандана, Баларма, Кӯрма, Калки, Ргхава, Бхргава, Варха и Матся.

Външни признаци на взаимоотношенията в екстатичната любов са поддържането, проявлението, разширяването, размишлението и скръбта. Така характерът на преданото служене може да се определи според това, кой от тези пет признака е проявен. За неутралното предано служене е характерно поддържането, за рицарското предано служене – разширяването. Състрадателното предано служене се отличава с размисъл, в преданото служене в гняв има скръб и т.н.

Понякога на начинаещия положението, в което се озовава преданият, може да се стори жалко или достойно за състрадание. Но опитните предани знаят, че човекът, който е изпаднал в такова привидно жалко състояние, изпитва екстаз. Например понякога хората смятат Рмяа за много тъжна история. Но всъщност това не е така. В Рмяа се разказва как Бог Рма бил изпратен от баща си в гората точно в навечерието на коронясването си. След заминаването на Бог Рма баща му Махрджа Дашаратха умрял. В гората Рваа отвлякъл съпругата на Рма, Сӣтдевӣ. След това избухнала страшна война. Когато най-накрая Сӣтдевӣ била освободена от лапите на Рваа, целият род на Рваа, царството му и той самият били унищожени. Когато Сӣтдевӣ се завърнала у дома си, я подложили на изпитание с огън и след няколко дена отново я прогонили в гората. Всичко това може да изглежда покъртително за читателя, но всъщност не е такова. Иначе как Ханумн, великият предан на Бог Рмачандра, би чел всеки ден за дейностите на Бог Рмачандра, описани в Рмяа? Истината е, че всичко в гореспоменатите дванадесет трансцендентални настроения на преданото служене носи трансцендентално удоволствие.

Затова Шрӣла Рӯпа Госвмӣ съжалява хората, които горят в огъня на насиленото отречение или на сухите умозрителни разсъждения и тези, които пренебрегват преданото служене. За хората, които са привързани към ведическите обреди или към безличностния Брахман, трансценденталното удоволствие на преданото служене остава недостъпно. Затова Шрӣ Рӯпа Госвмӣ съветва преданите, които вече са усетили вкуса на нектара на предаността, грижливо да пазят преданото служене от такива безплодни мислители, от привърженици на формалните ритуали и от тези, които се стремят към безличностно освобождение. Преданите трябва да пазят скъпоценния камък на духовната любов от ръцете на крадци и злосторници. С други думи, чистият предан не трябва да описва преданото служене и да разяснява тънкостите му пред философи спекулатори и пред тези, които се занимават с насилени отречения.

Неотдадените никога няма да могат да постигнат благото на преданото служене. Преданото служене е практически недостъпно за тях. Само хората, които са отдали живота си в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, могат да усетят вкуса на истинския нектар на предаността.

Когато човек се издигне над екстатичната любов и достигне най-висшето равнище – равнището на чистото добро, – той е пречистил сърцето си от всички материални замърсявания. В такова чисто състояние на живот той може да усети вкуса на нектара и тази способност се нарича раса, трансцендентално настроение.

Така завършва изложението на Бхактиведанта върху втората част от Бхакти-расмта синдху, в която се описва общото предано служене.