ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
Неутралната любов към Бога
Шрӣла Рӯпа Госвмӣ отдава смирените си молитви на вечната Върховна Божествена Личност, която е неизменно прекрасна и на която чистите предани постоянно отдават трансцендентално любовно служене. Третата част на Бхакти-расмта синдху описва петте основни вида предано служене: служенето в неутрални отношения, в отношения на слуга и господар, в приятелски отношения, в родителска и в съпружеска любов. Тези пет форми на отношения с Бога ще бъдат разгледани много подробно; образно те се представят като пет вълни в западната част от нектарния океан на предаността.
Когато човек наистина е в състояние да се задържи на трансцендентално равнище, той е постигнал етапа на неутралността в преданото служене. Някои велики мъдреци са достигали този неутрален етап, като са се подлагали на отречения, лишения и медитация, за да покорят сетивата си. Обикновено този вид мъдреци се наричат йогӣ мистици. В повечето случаи те имат склонност към духовното блаженство в безличностния аспект на Абсолютната Истина. Те не познават трансценденталното удоволствие на личното общуване с Върховния Бог.
Всъщност трансценденталното удоволствие на общуването с Върховната Личност е много по-голямо от удоволствието, което идва от осъзнаването на безличностния Брахман, защото при него човек е непосредствено свързан с вечната форма на Бога. Когато слушат за забавленията на Бога, имперсоналистите не изпитват непосредствено трансценденталното блаженство на общуването с него. Затова повествованието на Бхагавад-гӣт, в която Богът лично разговаря с Арджуна, не може да им достави трансцендентално наслаждение. В основата на тяхното отношение към Бога е безличностната концепция и това не им позволява да достигнат трансценденталното удоволствие, на което се наслаждават преданите, в основата на чиито представи стои концепцията за Върховната Личност. По тази причина коментарите на имперсоналистите върху Бхагавад-гӣт са пагубни: без да са разбрали трансценденталното удоволствие, което носи Гӣт, коментаторите я тълкуват по собствен начин. Но ако общува с чист предан, имперсоналистът може да се издигне до по-високо трансцендентално положение. И така, на великите мъдреци се препоръчва да обожават формата на Бога, за да постигнат това най-висше трансцендентално удоволствие.
Човек не може да разбере книги като Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, без да обожава арч-виграха, формата (мӯртито) на Бога. В началото великите мъдреци, които са постигнали позицията на трансценденталната неутралност, трябва да приемат подслон при Бог Виу, вечната четириръка форма на Върховната Божествена Личност. В системата скхя йога Капила Муни препоръчва на йогӣте мистици да медитират върху формата на Бог Виу. За съжаление, много от тях се опитват да медитират върху пустотата, което, според Гӣт, причинява само страдания и не води до нищо съществено.
Когато след много отречения велики святи личности видели четириръката форма на Виу, те казали: „Четириръката форма на Бога, която е синкава на цвят, е изворът на цялото удоволствие и средището на жизнената ни сила. Когато видим вечната форма на Виу, ние и много други парамахаси веднага се привързваме към красотата на Бога“. Това възхищение от Бог Виу е пример за шнта-раса, неутралното равнище на преданото служене. Хората, които се стремят към спасение, отначало се опитват да се освободят от материалното робство, като поемат сурови отречения. Така те постигат безличностното равнище на духовното познание. Признаците на това равнище на освобождение от материалното робство (брахма-бхӯта) са описани в Бхагавад-гӣт: човек постига блаженството, което е над копнежите и скръбта, и получава всеобхватно зрение. Когато преданите са установени в шнта-раса, неутралното равнище на преданото служене, те се прекланят пред Бога във формата му на Бог Виу.
Всъщност предназначението на цялата ведическата култура е хората да осъзнаят Бог Виу. В една от мантрите на г Веда се казва, че напредналите святи личности постоянно се стремят да медитират върху лотосовите нозе на Виу.
В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че глупаците не знаят, че Виу е крайната цел на живота. Според всички авторитетни ведически писания, когато човек осъзнае величието на Виу, той започва преданото си служене. И ако под правилно ръководство продължи да развива това предано служене, постепенно може да достигне и другите му аспекти. На равнището на шнта-раса човек е в състояние да види Върховната Божествена Личност, Бог Виу, който освобождава дори демоните. Този бъдещ предан приема Бога като вечна трансцендентална форма, като водач на всички себепознали се души, като Свръхдуша и Върховен Брахман. Той се прекланя пред Бога за съвършеното му спокойствие, себеконтрол и чистота, за милостта му към преданите и за това, че никога не може да бъде докоснат от материалните условия. Благоговейното чувство на почит към Бог Виу е признак за това, че святата личност се намира в шнта-раса – неутралното равнище в преданото служене.
Имперсоналистите могат да постигнат етапа на шнта-раса само ако общуват с чисти предани. По друг начин това не е възможно. Ако след като е осъзнала Брахман, освободената душа общува с чисти предани и приема ученията на Бог Ка смирено, без да ги тълкува посвоему, тя може да достигне неутралното равнище в преданото служене. Най-добър пример за святи личности, които се намират в шнта-раса, са Санака, Сантана, Сананда и Санат-кумра – братята Кумри. Тези четирима светци (известни като Чату-сана) са синове на Брахм. Когато се родили, техният баща им заповядал да се оженят и да увеличат броя на човешкото население. Но те отказали. Заявили, че са решили да не се обвързват повече със семеен живот. Те предпочитали да живеят като святи брахмачрӣ и да се посветят на себепознанието, за да постигнат съвършенство. Ето защо тези велики мъдреци, макар и живели вече милиони години, все още изглеждат като петгодишни деца. Кожата им е светла, телата им сияят и те винаги пътуват голи. Тези четирима мъдреци почти никога не се разделят един от друг.
В една от молитвите на братята Кумри се казва: „О, Бог Мукунда (Ка, който дава освобождение), безличностният аспект на Абсолютната Истина, наричан Брахман, може да привлича святите личности само дотогава, докато не видят вечната Ти форма на знание и блаженство, която със синия си цвят прилича на младо дърво тамла“.
Бхакти-расмта синдху описва качествата на святата личност по следния начин. Свят човек е този, който разбира, че е достатъчно да извършва предано служене, за да бъде сигурен в освобождението си. Той следва регулиращите принципи на преданото служене и в същото време се стреми към освобождение от материалното робство.
Святият човек мисли: „Кога ще мога да живея усамотен в планинските пещери? Кога ще мога да нося само най-проста дреха? Кога ще мога да преживявам само с малко плодове и зеленчуци? Кога ще мога постоянно да мисля за лотосовите нозе на Мукунда, източника на сиянието Брахман? Ще достигна ли някога такова равнище на духовно развитие, в което напълно ще осъзная мимолетността на дните и нощите си в сравнение с вечното време?“.
Преданите и личностите, които са постигнали себепознание и проповядват величието на Бога, в сърцето си винаги изпитват екстатична любов към Бога. Затова те са благословени от лунните лъчи на екстаза. Такива хора се наричат святи.
Святите личности постоянно се стремят да изучават Ведите, и особено Упаниадите, да живеят далеч от светската суета, постоянно да мислят за вечната форма на Ка, да бъдат готови да разговарят за Абсолютната Истина и да я проумеят, винаги да се отличават с притежаване на знание, да виждат Върховния Бог във вселенската му форма (вишва-рӯпа), постоянно да общуват с учени предани и да обсъждат заключенията на Ведите с възвишени личности. Всички тези качества помагат на святите личности да се издигнат до позициите на шнта-раса.
В Бхакти-расмта синдху се казва, че всички, които присъствали на благочестивите събирания, където Брахм преподавал Упаниадите и другите ведически писания, се изпълнили с екстатична любов към Ка, главата на династията Яду. Всъщност целта на изучаването на Упаниадите е да бъде разбрана Върховната Божествена Личност. Отрицанието на материалното съществуване е само една от темите, които се разглеждат в Упаниадите. Следващата стъпка е да се осъзнае безличностният аспект на Абсолютната Истина. И чак след като премине през безличностния Брахман и стигне до равнището на общуване с Върховната Божествена Личност, човек постига крайната цел на изучаването на Упаниадите.
Тези, които са се установили в шнта-раса, получават вдъхновение за напредък в преданото служене от аромата на листенцата туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога; от звука на раковината на Бога; от вида на свещено място някъде в планините или на гора, например горите във Вндвана; от пътуването из местата за поклонение; от посещаването на местата, през които тече Ганг; от побеждаването на потребностите на тялото (храна, сън, съвкупление и самозащита); от осъзнаването на разрушаващата сила на вечното време и от постоянното общуване с преданите, отдали се на Ка съзнание. Всичко това помага на святите личности, установени в шнта-раса, да се издигнат до по-висше равнище в преданото служене.
В Трета песен на Шрӣмад Бхгаватам (15.43) се говори за четиримата светци, известни като Чату-сана, най-главен от които е Санака-кумра. Те отишли в духовното небе да видят Бога на Вайкухалока. Когато му се поклонили, до ноздрите им достигнало благоуханието на туласӣ и шафран и това благоухание мигновено завладяло съзнанието им. Въпреки че четиримата светци винаги били погълнати от размисли за безличностния Брахман, близостта на Бога и аромата на листенцата туласӣ накарали космите по телата им да настръхнат. Това показва, че дори човек, който е осъзнал Брахман, веднага усеща привличащата сила на личностния аспект на Бога, ако попадне сред предани, които отдават чисто предано служене.
Великите мъдреци, които са достигнали предано служене на равнището на шнта-раса, се отличават със следните признаци. Погледът им е съсредоточен във върха на носа и те се държат като авадхӯти. Авадхӯта означава велик мистик, който не обръща внимание на никакви обществени, религиозни или ведически условности. Освен това когато държат речи, те се стремят да се разграничат от тълпата. Когато говорят, допират палеца и показалеца си. (Тази позиция се нарича гна-мудр.) Те нямат нищо против атеистите и не изпитват някакво специално предразположение към преданите. Най-важната цел за такива личности е да постигнат освобождение и непривързаност към материалния начин на живот. Те винаги са неутрални, не се привързват към нищо материално и не се отъждествяват с нищо материално. Те са сериозни и напълно погълнати от размисли за Върховната Божествена Личност. Всички тези особени качества се появяват у преданите, намиращи се в шнта-раса.
Що се отнася до съсредоточаването на погледа във върха на носа, в Бхакти-расмта синдху са приведени думите на един предан, който наблюдавал как един йогӣ прави това. Преданият казал: „Този велик мъдрец е съсредоточил погледа си във върха на носа си. Това показва, че вече е осъзнал вечната форма на Бога, намираща се у него“.
Понякога преданите от шнта-раса се прозяват, протягат се, наставляват другите върху преданото служене, отдават смирените си почитания на формата на Бога, отправят към Бога искрени молитви и изпитват желание да служат с тялото си. Това са някои от общите признаци на преданите, установени в неутралността. Забелязвайки как един предан се прозява, друг казал: „О, мистико, мисля, че в сърцето ти има някаква екстатичната предана любов и тя те кара да се прозяваш“. Понякога преданият от шнта-раса пада на земята, космите по тялото му настръхват и той целият трепери – така по естествен начин у него намират израз различните признаци на екстатичния транс.
В Бхакти-расмта синдху се казва, че когато Бог Ка надувал раковината си, наречена Пчаджаня, великите мъдреци, които живеели в планинските пещери, веднага откликвали и се събуждали от транса на медитацията си. Те виждали, че космите по телата им са настръхнали. Понякога преданите от шнта-раса изпадат във вцепенение, друг път са спокойни, а понякога ги обзема радост, подозрителност, замисленост, безпокойство или стават много подвижни и са склонни към спорове. Тези признаци сочат присъствието на постоянен екстаз, т.е. на устойчиви емоции.
Веднъж един велик мъдрец, себепознала се душа, скърбял, че Върховният Бог Ка живял в Дврак, а той не успял да го види. Тези мисли го накарали да замре вцепенен. Той разбрал, че просто си е губил времето. С други думи, мъдрецът съжалявал, че Върховната Божествена Личност е присъствала лично, а той заради медитацията си не могъл да се възползва от това.
Когато мистикът се е издигнал над измислиците на ума и се е установил в Брахман, той се намира в транс и не е под влиянието на материалните представи за живота. Ако в това състояние слуша за трансценденталните забавления на Бога, по тялото му преминават тръпки.
Когато преданият, който е осъзнал Брахман и е достигнал равнището на устойчивия транс, влезе в непосредствен контакт с вечната форма на Ка, трансценденталното удоволствие, което изпитва, се увеличава милиони пъти. Един велик мъдрец попитал друг: „Приятелю, как мислиш, ако постигна съвършенство в осемстепенната йога, ще мога ли да видя вечната форма на Върховната Божествена Личност?“. Този въпрос е пример за любознателност от страна на предан, който се е установил в неутралното равнище на преданото служене.
Когато Бог Ка, по-големият му брат Баларма и сестра им Субхадр пристигнали в Курукетра с колесница по случай слънчевото затъмнение, там надошли и много йогӣ мистици. Веднага щом зърнали Бог Ка и Баларма, тези йогӣ мистици възкликнали, че след като са видели прекрасното сияние от тялото на Бога, почти са забравили удоволствието от осъзнаването на безличностния Брахман. Един от мистиците се приближил към Ка и рекъл: „О, Господи, Ти постоянно си изпълнен с трансцендентално блаженство, което не е достъпно на никакви други равнища. Просто като те видях, разбрах безсмислието на пребиваването в трансценденталното блаженство на безличностния Брахман“.
Когато звукът на Пчаджаня, раковината на Ка, изкарал един мистик от медитативния му транс, мистикът бил така поразен, че започнал да удря главата си в земята. От екстатичната любов очите му се напълнили със сълзи и той нарушил всички правила и предписания на своята йога. Без да се колебае дори за миг, той отхвърлил целия процес на осъзнаване на Брахман.
В книгата си Ка кармта Билвамагала хкура казва: „Нека имперсоналистите се занимават с познаването на трансценденталното и обожават безличностния Брахман. Някога аз също бях посветен в пътя на осъзнаването на Брахман, но едно немирно момче, много лукаво и привързано към гопӣте, ме отклони от него и ме направи своя прислужница. Затова вече забравих пътя на осъзнаване на Брахман“.
Първоначално Билвамагала хкура получил духовно посвещение в школата на имперсоналистите, за безличностно осъзнаване на Абсолютната Истина, но по-късно, след като общувал с Ка във Вндвана, станал велик предан. Същото се случило и с Шукадева Госвмӣ, който по милостта на Бога също се преобразил и поел пътя на преданото служене, изоставяйки имперсоналното познание.
Шукадева Госвмӣ и Билвамагала хкура, които изоставили имперсоналистичните концепции за Абсолютната Истина, за да се посветят на предано служене, са съвършени примери за предани, които се намират на равнището на неутралността. Според някои авторитети това състояние не може да се разглежда като един от трансценденталните вкусове (раси), но Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че дори това да е така, не може да се отрече, че неутралното равнище е началното положение в преданото служене. Ако човек обаче не достигне равнището на истинското служене на Бога, не може да се смята, че той се намира на равнището на трансценденталния вкус. В тази връзка в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам Бог Ка лично наставлява Уддхава: „Този, който се е съсредоточил върху личната ми форма, се намира в позицията на шнта-раса. Никой не може да достигне истинското чисто предано служене, ако не постигне тази позиция“. С други думи, ако човек не се установи поне в шнта-раса, никога няма да може да постигне личното общуване с Върховната Божествена Личност.