ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Срещата на Ка с преданите му на специален език се нарича йога, т.е. свързване с Бога. Има три вида срещи между Ка и преданите му. Те се наричат съвършенство, удовлетворение и устойчивост.

Когато преданите се срещат с Ка, горейки от нетърпение, срещата се нарича съвършенство. Билвамагала хкура описва в Ка кармта как Ка посреща преданите си – с пауново перо в косите, със скъпоценни камъни мараката на гърдите, с вечно пленителната си усмивка, с неспокойни очи и нежно тяло.

В Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (38.34) Шукадева Госвмӣ казва на цар Парӣкит: „Скъпи царю, щом колесничарят Акрӯра видя във Вндвана Ка и по-големия му брат Баларма, той мигом скочи от колесницата и обладан от обич към трансценденталния Бог, падна в лотосовите му нозе, за да отдаде смирените си почитания“. Това са някои от примерите за съвършени срещи с Ка.

Когато преданият срещне Ка след дълга раздяла, срещата се нарича удовлетворение. В Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам (11.10) се казва, че когато Бог Ка се завърнал в столицата си Дврак, жителите го посрещнали с тези думи: „О, Господи, ако стоиш дълго в чуждите страни, не можем да виждаме усмихнатото Ти лице! Когато гледаме лицето Ти, ние, вечните Ти слуги, изпитваме огромно удовлетворение. Всичките ни грижи изчезват. Ако заради дългото Ти отсъствие от Дврак не можем да те виждаме, просто ще умрем“. Това е пример за удовлетворение при срещата с Ка след дълга раздяла.

Веднъж Друка, личният слуга на Ка, видял Ка пред портите на Дврак и дори забравил да му отдаде почитания с допрени длани.

Когато преданият най-накрая получи възможност постоянно да общува с Ка, положението му се нарича устойчивост в преданото служене. Устойчивото положение в преданото служене е обяснено в книгата Хасадӯта. В нея се разказва как Акрӯра, олицетворението на ужаса за гопӣте, разговарял с Ка за дейностите на династията Куру. Устойчиво положение имал и Уддхава, ученикът на Бхаспати. Той постоянно разтривал лотосовите нозе на Ка, коленичил на пода пред него.

Когато преданият е зает със служене на Бога, за него се казва, че е постигнал състоянието йога. Английският превод на думата „йога“ е „свързване“. Истинска връзка с Ка, Върховната Божествена Личност, започва да се изгражда, когато преданият му отдава служене. Преданите, които са в трансценденталната раса на слуги, използват всяка възможност, за да отдават служенето си. Понякога те сядат срещу Ка и чакат заповедите му. Някои хора не са много склонни да признаят това равнище на предано служене за истинска бхакти йога. Положението на слуга в преданото служене на Ка не се приема за истинска бхакти йога и в някои Пури. Но в Шрӣмад Бхгаватам ясно е казано, че отношението към Ка като към господар е началото на себеосъществяването в йога.

В Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (3.32) се казва, че когато мислят за Ка, преданите, занимаващи се с бхакти йога, ту се смеят, ту ликуват, ту говорят много странно. Понякога те танцуват, друг път пеят; понякога наистина служат на Бога, а в други случаи седят безмълвно, сякаш изпаднали в транс.

А в Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (7.34) Прахлда Махрджа казва на приятелите си: „Приятели мои, когато чистите предани на Бог Ка слушат за трансценденталните забавленията на Бога, вечния извор на всички забавления, или за трансценденталните му качества, те започват да ликуват. В телата им се появяват признаци на екстаз. От очите им текат сълзи, гласовете им треперят, те високо възхваляват Бога, пеят и танцуват в екстаз. Този екстаз те изпитват постоянно, но когато той прехвърли всякакви граници, признаците му стават явни и за околните“.

Процесът на отдаване на Върховната Божествена Личност включва шест важни неща: човек трябва да приема всичко, което е благоприятно за преданото служене, да отхвърля всичко, което не е благоприятно за преданото служене, да вярва, че Ка винаги ще го закриля, да се смята за предан на Ка, винаги да чувства, че без помощта на Ка не може да направи нищо, и винаги да се усеща зависим от Ка, дори когато притежава всички способности да извърши нещо сам. Ако човек е твърдо убеден, че Ка го закриля винаги, при всички обстоятелства, чувството му се нарича благоговейна преданост. Такава преданост се проявява в отношенията с Върховната Божествена Личност и преданите на Бога, които се ползват с покровителството му.

Когато Ка живеел в Дврак, някои от възрастните хора в рода Яду често се обръщали към него за съвет по различни важни въпроси. Ка обмислял всеки въпрос много внимателно. Ако ставало дума за нещо смешно, на лицето му веднага се появявала усмивка. Друг път, когато изпълнявал задълженията си в сградата за събрания Судхарм, Ка сам молел възрастните за съвет. С тези си дейности Той се показал като върховния духовен учител, върховния властник, олицетворение на висшата интелигентност и върховната сила, а също и като върховен закрилник и поддръжник.