ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ

Истинска почтителна преданост проявяват личностите, които считат себе си за подчинени на Ка и тези, които се смятат синове на Ка. Съвършен пример за такава зависимост са Сраа, Гада и Субхадр. Всички те принадлежали към династията Яду и винаги вярвали, че Ка ги закриля. Същото чувствали и синовете на Ка – Прадюмна, Чрудеа, Смба. В Дврак Ка имал много синове. От всичките си 16 108 царици Той имал по десет сина и всички те, начело с Прадюмна, Чрудеа и Смба, вярвали, че Ка винаги ги закриля. Когато синовете на Ка се хранели заедно с него, понякога отваряли уста, за да ги нахрани. Друг път Ка галел някой син по главата, вземал го на коленете си и го благославял, като се навеждал да вдъхне аромата на главата му. А всички присъстващи се просълзявали при мисълта, колко ли благочестиви дейности трябва да е извършил този син през миналия си живот. За най-главен сред многобройните синове на Ка е смятан Прадюмна, синът на първата царица на Ка, Рукмиӣ. На външен вид Прадюмна изглеждал съвсем като Ка. Чистите предани възславят Прадюмна за щастливия му жребий да бъде досущ като баща си.

В Хари ваша се разказва как Прадюмна отвлякъл Прабхватӣ. Когато я отвличал, той ѝ казал: „Скъпа Прабхватӣ, само погледни Шри Ка, главата на рода ни. Наш главен господар е самият Виу, върховният ездач на Гаруа. Ние толкова се гордеем с него и се уповаваме на закрилата му, че често не се боим да се сражаваме дори с Трипурри (Шива)“.

Почтително предано служене отдават два вида предани: подчинените на Бога и синовете му. Слугите в обителта Дврак винаги обожават Ка, като виждат в него най-почитаната и уважавана Божествена Личност. Те са пленени от изключителните богатства на Ка. Потомците му, които винаги вярвали, че Ка ги закриля, с готовност показвали увереността си на дело – понякога те нарушавали законите, но Ка и Баларма всеки път ги защитавали.

Случвало се дори Баларма, по-големият брат на Ка, несъзнателно да му отдаде почитания. Веднъж Ка се приближил към Бог Баларма с горещото желание да му отдаде почитанията си, но тогава Баларма изпуснал боздугана си в лотосовите нозе на Ка. Това означава, че боздуганът в ръката му сам отдал почитания на Ка. Чувствата на зависимост, описани по-горе, понякога се изявяват под формата на анубхва.

Когато полубоговете от райските планети отивали при Шрӣ Ка, синовете му вървели след тях, а Брахм от своята камаалу пръскал вода върху всичките. Когато стигнали при Ка, синовете не седнали на златните столове, а на пода, който бил покрит с еленови кожи.

Понякога поведението на синовете на Ка приличало на поведението на личните му слуги. Синовете му например му отдавали почитания, били тихи, смирени и вежливи и винаги готови да изпълнят заповедите му, дори ако за това трябвало да рискуват живота си. Когато идвали при Ка, те се покланяли до земята. В присъствието на Бога те били много мълчаливи и сериозни и избягвали да кашлят и да се смеят. Освен това синовете никога не коментирали любовните съпружески забавления на Ка. Това означава, че преданите, които отдават почтително предано служене, не трябва да обсъждат любовните истории на Ка. Човек няма правото да заявява, че е установил вечни взаимоотношения с Ка, докато не е постигнал освобождение. В състоянието на обусловен живот преданите трябва да изпълняват предписаните си задължения според всички правила на преданото служене. Човек може да узнае вечната си връзка с Ка само след като стане достатъчно зрял в преданото служене и постигне себепознание. Няма никакъв смисъл изкуствено да се опитва да установи някакви взаимоотношения. Случва се някой похотлив обусловен човек, който не е постигнал зрелост в преданото служене, да започне да си въобразява, че се намира в съпружески любовни отношения с Ка. Следствието от това е, че става пркта-сахаджи – такъв, който приема всичко повърхностно и евтино. Въпреки че такива хора горят от желание да имат любовни съпружески отношения с Ка, обусловеният им живот в материалния свят си остава отвратителен. Човек, който наистина е установил взаимоотношения с Ка, вече не може да действа на материално равнище и става безупречен във всяко отношение.

Когато веднъж Купидон отишъл да посети Бог Ка, един предан му казал: „Купидоне, ти си толкова щастлив, че погледът ти падна върху лотосовите нозе на Ка! От това капчиците пот по тялото ти замръзнаха и приличат на плодовете каакӣ (дребни плодове, които ражда един вид трънлив храст)“. Това са признаците на екстаза и благоговението пред Върховната Божествена Личност. Когато принцовете на династията Яду чули звуците от Пчаджаня, раковината на Ка, космите по телата им настръхнали от екстатична радост. Сякаш космите по телата на принцовете танцували в екстаз.

Към ликуването понякога се прибавят и признаците на отчаянието. Веднъж Прадюмна се обърнал към Смба със следните думи: „Скъпи Смба, ти наистина си славна личност! Веднъж те видях как играеше на земята, целият овалян в прах, но въпреки това баща ни, Бог Ка, те взе на колене. А към мен, нещастния, никога не проявява такава любов!“. Тези думи са пример за отчаяние в любовта.

Отношението към Ка като към по-висш се нарича благоговение. Когато към това чувство на предания се прибави и усещането, че Ка е негов закрилник, трансценденталната любов към Ка се усилва и отношението на предания се нарича почтителна преданост. Когато се задълбочи, устойчивата почтителна преданост се превръща в любов към Бога в почтителна преданост. Характерни признаци за това равнище са влечението и привързаността. Прадюмна имал такова отношение към Ка и затова никога не говорел с него високо. Всъщност той дори не отварял уста и не показвал лицето си, намокрено от сълзи. Той гледал само лотосовите нозе на баща си.

Друг пример за устойчива и постоянна любов към Ка откриваме в случая, когато Арджуна съобщил на Ка за смъртта на сина си Абхиманю, племенник на Ка. Абхиманю бил син на по-малката сестра на Ка, Субхадр. В битката при Курукетра той паднал убит благодарение усилията на всички военачалници от войската на цар Дурьодхана – Кара, Ашваттхм, Джаядратха, Бхӣма, Кпчря и Дрочря. За да увери Ка, че любовта на Субхадр не се е променила, Арджуна му казал: „Въпреки че Абхиманю бе убит почти пред очите Ти, любовта на Субхадр към теб остава недокосната, без да промени първоначалния си оттенък“.

Любовта, която Ка изпитва към преданите си, се разкрива, когато Той сам помолил Прадюмна да не се държи толкова плахо с него. Той му казал: „Скъпо мое момче, забрави това чувство за малоценност в мое присъствие. Престани да стоиш с наведена глава. Говори с мен твърдо и не проливай сълзи постоянно. Можеш да ме гледаш право в очите и без колебание да ме прегърнеш. Не е нужно да се отнасяш към баща си с такава благоговейна почтителност“.

Привързаността на Прадюмна към Ка се проявявала в действията му. Когато баща му му казвал да направи нещо, той мигновено скачал да изпълни поръката, приемайки всяка заповед като нектар, дори и тя да била като отрова. А когато виждал, че баща му не одобрява нещо, той също го отхвърлял като че ли е отрова, дори то да било нектар.

Горещата привързаност на Прадюмна към Ка намерила израз в думите му към Рати, неговата съпруга: „Врагът Шамбара вече е убит. Сега изгарям от нетърпение да видя баща си, който е мой духовен учител и винаги носи раковината Пчаджаня“. Прадюмна много страдал от раздялата, когато Ка напуснал Дврак, за да отиде на бойното поле Курукетра. Той казал: „Откакто баща ми напусна Дврак, упражненията по бойно изкуство не ме радват. Загубих интерес и към развлеченията. Нужно ли е изобщо да се говори за тези неща? Аз не искам дори да стоя в Дврак, когато баща ми не е тук“.

Когато след убийството на Шамбарсура Прадюмна се завърнал у дома си и видял баща си Ка, той бил обзет от такава силна радост, че сам не можел да разбере чувствата си. Това е пример за раздяла с щастлив край. Подобно удовлетворение виждаме в случая, когато Ка се завърнал в Дврак от бойното поле Курукетра. Синовете му били вън от себе си от радост и екстаз и затова постоянно допускали грешки. Тези грешки са знак за пълното им удовлетворение.

Всеки ден Прадюмна гледал лотосовите нозе на Ка с насълзени очи. Тези признаци на почтителната преданост на Прадюмна могат да се опишат по същия начин, както бяха описани и при останалите предани.