ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Както вече казахме, има дванадесет вида раси, екстатични отношения, които преданият може да обменя с Ка. Пет от тях са преки: неутралност, служене, приятелство, родителска любов и съпружеска любов. Седем раси са косвени: смях, удивление, рицарство, състрадание, гняв, страх и отвращение. Петте преки раси са проявени вечно в света на Вайкуха, духовното царство, а седемте косвени раси съществуват вечно в проявено или непроявено състояние в Гокула Вндвана, където Ка показва трансценденталните си забавления в материалния свят.

Често към постоянната раса се присъединява и някоя друга раса. Тези любовни настроения понякога са съвместими, т.е. съчетанието им е приятно, а понякога са несъвместими, т.е. съчетанието им е неприятно. По-долу е изложен строен анализ на съчетанията на различните раси (любовни настроения).

Когато в расата на неутралната любов (шнта-раса) се откриват следи от отвращение или удивление, съчетанието е съвместимо. А когато неутралната любов се смесва със съпружеската любов, рицарство, гняв или страх, съчетанието е несъвместимо.

Ако в екстаза на настроението на служене се проявяват страх, неутрална любов или рицарство (и по-специално дхарма-вӣра и дна-вӣра), съчетанието е съвместимо. Непосредствената причина за екстаза на преданото служене в рицарство (юддха-вӣра) и в гняв е самият Ка.

С екстаза на приятелската любов много добре се съчетават съпружеската любов, смехът и рицарството. А страхът и родителската любов са напълно несъвместими с приятелската любов.

Въпреки че между екстаза на родителската обич и расите на смеха, състраданието и страха има огромна разлика, те са напълно съвместими помежду си.

Екстазът на родителската любов не е съвместим със съпружеската любов, рицарството и гнева.

Екстазът на предаността в съпружеската любов е съвместим със смеха и с приятелските отношения.

Някои опитни учени смятат, че екстазът на съпружеската любов може да образува съвместимо съчетание само с рицарските настроения юддха-вӣра и дхарма-вӣра. Според това гледище всички останали раси са несъвместими със съпружеската любов.

Екстазът на смеха в преданото служене е съвместим със страха, съпружеската любов и родителската любов и несъвместим със състраданието и отвращението.

Екстазът на удивлението в преданото служене се съчетава съвместимо с рицарството и с неутралната любов и никога не е съвместим с гнева и със страха.

Рицарският екстаз в преданото служене е съвместим с удивлението, смеха и служенето и несъвместим със страха и съпружеската любов. Според някои учени екстазът на неутралната любов е винаги съвместим с рицарското преданото служене.

Екстазът на състраданието в преданото служене може да се съчетава съвместимо с гнева и с родителската любов, докато със смеха, съпружеската любов и удивлението не е съвместим никога.

Екстазът на гнева в преданото служене е съвместим със състраданието и с рицарството и напълно несъвместим със смеха, съпружеските отношения и удивлението.

С екстаза на страха в преданото служене добре се съчетават отвращението и състраданието.

Екстазът на рицарството в преданото служене никога не е съвместим със съпружеската любов, смеха и гнева.

Екстазът на отвращението е съвместим с чувствата на неутралната любов, със смеха и със служенето и не е съвместим с чувствата на съпружеската любов и на приятелството.

Приведеният анализ е образец за изследване на расбхса, несъвместимите съчетания на расите. Трансценденталната наука, описваща расбхса, позволява точно да се установи взаимната съвместимост и несъвместимост на различните настроения в екстатичната любов. Когато Бог Чайтаня Махпрабху живеел в Джаганнтха Пурӣ, при него идвали много поети и предани, за да му покажат стиховете си. По правило обаче всички произведения първо минавали през Сварӯпа Дмодара, секретаря на Бог Чайтаня. Той ги изучавал много внимателно и чак след като се уверял, че в тях няма несъвместими съчетания на расите (трансценденталните вкусове), позволявал на поета да влезе при Бог Чайтаня и да му прочете стиховете си.

Темата за несъвместимостта е много важна; чистите предани винаги очакват да открият съвършена съвместимост в описанията на различните отношения с Божествената Личност. Понякога анализът на съвместимостта и несъвместимостта може да стане много сложен и объркан. Следното сравнение може да ни подскаже защо е така. Когато двама приятели се срещат, настроението, възникващо от срещата, обикновено се смята за много приятно. Но всъщност при срещата между двамата се преплитат много чувства и понякога трудно може да се каже доколко те са съвместими и доколко – не.

Познавачите на ведическата литература определят съвместимостта на съчетанията на отделните раси, като във всеки конкретен случай съпоставят расите една с друга и боравят с понятията цяло и част. Според този метод преобладаващото чувство се нарича „цяло“, а второстепенното чувство – „част“.

Следните думи хвърлят повече светлина върху смисъла на понятията „част“ и „цяло“: „Живите същества са като искри от върховния огън и не знам как аз, нищожната искрица, ще мога да отдавам трансцендентално любовно служене на този върховен огън, Бог Ка“. В цитирания откъс чувствата на неутралната любов се приемат за цялото, а желанието за служене на Бога – за частта. Наистина в сиянието Брахман обмяната на любовен екстаз между Бога и предания не е възможна.

Могат да се цитират думите и на един предан, който скърби: „Уви, аз все още се опитвам да извлека някакво наслаждение от това тяло, което е просто торба, пълна със слуз, семе и кръв, и покрита от кожа. Докато съм с такова съзнание, аз никога няма да усетя трансценденталния екстаз от помненето на Върховната Божествена Личност“. В тези думи са изразени две екстатични любовни настроения: неутралност и отвращение. Неутралността тук е цялото, а екстазът на отвращението е частта.

Има едно друго близко по смисъл изказване на предан: „Настана време да се заема със служенето си да вея с ветрило на Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, който седи на златен трон. Той е върховният Парамбрахма във вечната си трансцендентална форма с цвят на тъмен облак. Настана време да се разделя с привързаността си към материалното тяло, което не е нищо друго, освен купчина плът и кръв“. Виждаме още един пример за съчетание на служенето с отвращението, като екстаза на служенето е цялото, а екстазът на отвращението – частта.

Има и едно друго изказване: „Кога ще се освободя от проявлението на невежеството? Кога ще се пречистя и ще постигна равнището на вечно служене на Ка? Само тогава ще мога да го обожавам и постоянно да виждам лотосовите му очи и красивото му лице“. В тази думи цялото е екстазът на неутралността, а частта е служенето.

Могат да се цитират и следните думи: „Погледнете този предан на Бога, който скача да танцува, щом си спомни за лотосовите нозе на Ка. Само като гледаш този танц, губиш всякакъв интерес и към най-красивите жени!“. Тук цялото е неутралността, а частта е отвращението.

Един предан смело заявил: „О, Господи, сега извръщам лице дори при мисълта за връзки с млади момичета. Що се отнася до осъзнаването на Брахман, към него загубих всякакъв интерес, защото изцяло съм погълнат от мисли за теб. И тази блажена съсредоточеност ме спасява от всякакви други желания, дори и от желанието да постигна мистични сили. Умът ми вече се влече само от обожаването на лотосовите Ти нозе“. Тук цялото е екстазът на неутралността, а частта е рицарството.

В едно обръщение към Субала се казва: „Скъпи Субала, девойките на Вндвана, които имаха възможността да се наслаждават на целувките на Ка, сигурно са най-щастливите от всички щастливи жени на този свят“. В този пример цялото е екстазът на приятелското предано служене, а екстазът на съпружеската любов е частта.

Веднъж Ка казал на гопӣте: „Скъпи очаровани от мен девойки, не ме гледайте с такива жадни очи. Бъдете доволни и се върнете по домовете си във Вндвана. Няма какво да правите тук“. Докато Ка се шегувал така с девойките на Враджа, които били дошли с голямата надежда да се наслаждават с него на танца рса, Субала, който също бил там, започнал да гледа Ка с широко разтворени засмени очи. Чувството, което изпитвал Субала, представлявало съчетание от приятелство и смях в преданото служене. Приятелството било цялото, а смехът – частта.

Ето още един пример за смес от екстатично приятелство и смях, които са съответно цяло и част. Когато Ка видял Субала, преоблечен като Рдхрӣ, да се крие в сянката на едно красиво дърво ашока на брега на Ямун, Той подскочил от изненада. Като видял това, Субала закрил лице, мъчейки се да скрие смеха си от Ка.

Може да се даде пример и за съчетание между родителската любов и състраданието в преданото служене. Щом майка Яшод си помислела, че синът ѝ върви из гората бос и без чадър, тя изпитвала силна тревога заради неприятностите, на които бил подложен той. В този пример цялото е родителската любов, а частта е състраданието.

Следният епизод е пример за съчетание на родителска любов и смях. Една приятелка на майка Яшод ѝ казала: „Скъпа Яшод, синът ти много ловко ми открадна една буца масло от къщи. И за да прехвърли вината върху моя син, намазал лицето му с масло, докато той спял!“. Като чула това, майка Яшод повдигнала извитите си вежди. Тя само гледала приятелката си и се усмихвала. Дано майка Яшод благослови всеки с усмивката си. В този пример цялото е родителската любов, а частта е смехът.

Има пример и за съчетаване на няколко настроения в преданото служене. Когато Ка държал хълма Говардхана с лявата си ръка, косите му се били разпилели по раменете и Той като че ли започнал да се поти. Майка Яшод видяла това и започнала да трепери. Но Ка забелязал, че тя го гледа втренчено с разширени очи, и започнал да прави разни смешни физиономии. Майка Яшод станала много щастлива и се усмихнала. Но после отново си помислила колко дълго вече Ка държи този хълм и дрехите ѝ натежали от избилата пот. Дано майка Яшод Враджешварӣ закриля цялата вселена с безкрайната си милост! В този пример цялото е родителската любов, а частите са страх, удивление, смях, състрадание и пр.

В следните думи на Шрӣматӣ Рдхрӣ откриваме смесица от съпружеска любов и приятелска привързаност: „Скъпи приятелки, вижте как Ка е облегнал ръка върху рамото на Субала, който се е преоблякъл като младо момиче! Мисля, че Той иска да ми изпрати някаква вест по Субала“. Роднините на Рдхрӣ не обичали Ка или неговите приятели пастирчетата да общуват с нея. Затова понякога приятелите на Ка се обличали в женски дрехи, за да предадат на Рдхрӣ вест от Ка. В този пример цялото е съпружеската любов, а частта е приятелството.

Следващата случка е пример за съчетание на съпружеска любов и смях в преданото служене. Ка, преоблечен като младо момиче, казал на Рдхрӣ: „О, коравосърдечна красавице! Не виждаш ли, че Аз съм сестра Ти? Защо не можеш да ме познаеш? Смили се над мен, хвани ме за раменете и ме прегърни с любов!“. Когато изговарял тези сладки думи, Ка бил облечен досущ като Рдхрӣ и тя се досетила какви са намеренията му. Но понеже там били много от роднините ѝ, тя само се усмихнала и не отвърнала нищо. В този пример екстазът на съпружеската любов е цялото, а екстазът на смеха е частта.

Още един пример показва съчетанието на няколко различни чувства. Когато една от помощничките на Чандрвалӣ видяла, че Ка се готви да се бие с демона Всура, тя си помислила: „Колко необикновен е Ка! Умът му е пленен от веждите на усмихнатата Чандрвалӣ, ръцете му, подобни на змии, са обгърнали раменете на един от приятелите му и в същото време Той реве като лъв, за да предизвика Всура да се бие с него!“. Това е пример за съпружеска любов, приятелство и рицарство. Тук съпружеската любов е цялото, а приятелството и рицарството са частите.

Когато Кубдж хванала жълтата дреха на Ка, изпитвайки почти похот към него, Ка само навел глава с пламнали страни, изправен пред множеството хора, които ги гледали и се смеели. Това е пример за съчетание на екстатичната съпружеска любов със смеха. Смехът е цялото, а съпружеската любов е частта.

Едно от пастирчетата казало следното на Вишла, пастирчето, което искало да се бие с Бхадрасена: „За какво се опитваш да си покажеш геройството пред мен? Преди искаше да се биеш даже с Шрӣдм. Трябва да ти е ясно, че Шрӣдм няма да се уплаши даже от стотици Балармовци. Защо си толкова настървен, когато си само едно нищожество?“. Това е пример за съчетание на приятелство и рицарство в преданото служене. Рицарството е цялото, а приятелството е частта.

Шишупла имал навика да оскърбява Ка, но обидите му дразнели повече синовете на Пу, отколкото Ка. Затова Павите носели със себе си всякакви оръжия, готови да го убият. Чувствата им представлявали смесица от екстатичен гняв и приятелство, като гнева бил цялото, а приятелството – частта.

Веднъж Ка наблюдавал как Шрӣдм много умело върти тоягата си в боя с Баларма, който пък бил майстор на боздугана и убил дори демона Праламбсура. Когато най-накрая Шрӣдм победил Баларма с малката си тояга, Ка останал много доволен и погледнал Шрӣдм с голямо удивление. В този случай се съчетават удивлението, приятелството и рицарството в преданото служене. Приятелството и рицарството са частите, а удивлението е цялото.

Опитните изследователи на отделните видове раси казват, че когато различните вкусове се застъпват, цялото, т.е. преобладаващото настроение, се нарича постоянен екстаз. Виу дхармоттара потвърждава, че когато расите на преданото служене се смесят, преобладаващата раса, или цялото, се нарича устойчив екстаз на преданото служене. Въпреки че второстепенните раси се проявяват за известно време, накрая те се сливат с преобладаващото цяло. Затова те се наричат непостоянен (неорганически) екстаз на преданото служене.

В тази връзка е подходящ следният пример, който ни помага да разберем връзката между частта и цялото. Макар че „се родил“ като един от братята на Индра, Бог Вманадева всъщност бил Върховната Божествена Личност. Понякога смятат Вманадева за второстепенен полубог, но всъщност Той поддържа Индра, царя на полубоговете. Въпреки че понякога е смятан за второстепенен полубог, Вманадева е върховното цяло, източникът на цялата система от полубогове. По същия начин преобладаващата раса понякога може да изглежда второстепенна, но в действителност тя е главното, преобладаващото чувство в любовта на предания.

Непостоянният екстаз на преданото служене се смята за част дори и когато се проявява като преобладаващ за доста дълго време. Слабо изразеният непостоянен екстаз се появява за кратко и бързо се слива с цялото. Тогава не му се отдава голямо значение – когато в хубавото ястие е попаднала малка тревичка, никой не усеща вкуса ѝ, нито пък си прави труда да различи този вкус.