ГЛАВА СЕДМА

В Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (3.21) Прабуддха казва на Махрджа Ними: „Скъпи царю, можеш да бъдеш сигурен, че в материалния свят няма щастие. Да мислиш, че тук може да се намери щастие, е голяма заблуда, защото това място е пълно единствено с нещастия и страдания. Този, който желае да постигне истинско щастие, трябва да потърси истински духовен учител и да приеме подслон при него, като получи посвещение. Духовен учител е този, който е разбрал заключенията на писанията чрез разсъждения и логика и затова е в състояние да убеди и другите в тях. За истински духовни учители трябва да се смятат тези велики личности, които са приели убежище при Върховния Бог, отхвърляйки всички материални съображения. Всеки трябва да се опита да открие такъв духовен учител, за да изпълни мисията на живота си – да се издигне до равнището на духовното блаженство“.

Това означава, че човек не трябва да приема за духовен учител някой глупак, който не се ръководи от наставленията на писанията, има съмнителен характер, не следва принципите на преданото служене или не е превъзмогнал влиянието на шестте посредника на сетивното наслаждение: езика, половите органи, стомаха, гнева, ума и речта. Този, който може да владее тези шест, може да приема ученици от цял свят. Приемането на такъв духовен учител е решаващо условие за напредъка в духовния живот. Този, който има щастието да приеме подслон при истински духовен учител, със сигурност ще извърви успешно пътя на духовното спасение.

Мъдрецът Прабуддха продължил да говори на царя по следния начин: „Скъпи царю, ученикът трябва да приема духовния учител не само като духовен учител, но и като представител на Върховната Божествена Личност и на Свръхдушата. Другояче казано, ученикът трябва да приема духовния учител така, както приема Бога, защото той е външно проявление на Ка. Това се потвърждава във всички писания – ученикът трябва да приема духовния учител по този начин. Човек трябва да изучава Шрӣмад Бхгаватам сериозно, с цялото уважение и почит към духовния учител, на което е способен. Слушането и произнасянето на Шрӣмад Бхгаватам е тази религиозна практика, която ни издига до равнището на любовно служене на Върховната Божествена Личност“.

Ученикът трябва да се опитва да удовлетвори духовния си учител – тогава той много лесно ще усвои духовното знание. Това се потвърждава във Ведите. По-нататък Рӯпа Госвмӣ ще обясни, че на този, който има непоколебима вяра в Бога и в духовния си учител, всичко се открива много бързо.

Що се отнася до приемането на посвещение от духовния учител, в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (17.27) Бог Ка казва: „Скъпи Уддхава, духовният учител трябва да бъде приеман не само като мой представител, но и като самия мен. Той никога не трябва да бъде смятан за обикновено човешко същество. В отношението към духовния учител не трябва да има и следа от враждебност или завист, въпреки че е възможно човек да изпитва това към обикновените хора. Човек винаги трябва да гледа на духовния си учител като на представител на Върховната Божествена Личност. Като служи на духовния си учител, той служи на всички полубогове“.

В Сканда Пура се препоръчва преданите да следват предишните чрии и святи личности, защото по този начин могат да постигнат желания резултат, без да страдат и без да срещат препятствия по пътя си.

В едно от писанията, наречено Брахма мала, се казва следното: „Ако някой се представя за велик предан, но не следва авторитета на свещените писания, тогава каквото и да прави, никога няма да напредне в преданото служене. Той само ще бъде източник на безпокойства за тези, които са искрени в пътя на преданото служене“. Тези, които не следват стриктно принципите на свещените писания, обикновено се наричат сахаджии. Те си въобразяват, че всичко е много лесно, имат си свои собствени представи и не следват указанията на писанията. Такива хора създават само трудности по пътя на преданото служене.

Това твърдение може да предизвика възражения от страна на тези, които не са приели преданото служене и не зачитат свещените писания. Такъв пример откриваме в лицето на будистката философия. Буда се появил в семейството на знатен цар катрия, но философията му противоречи на заключенията на Ведите и затова не може да бъде приета. Под покровителството на индуския цар Махрджа Ашока будистката религия се разпространила из цяла Индия и в съседните страни. Но след появяването на великия и безкомпромисен учител Шакарчря будизмът бил изтласкан извън границите на Индия.

Будистите, както и последователите на други религии, които не уважават свещените писания, понякога казват, че много поклонници на Буда му отдават предано служене и затова те също трябва да се смятат за предани. В отговор на това Рӯпа Госвмӣ казва, че последователите на Буда не могат да бъдат смятани за предани. Въпреки че Буда е инкарнация на Ка, последователите на подобни инкарнации нямат много задълбочени познания върху Ведите. Да се изучават Ведите, означава човек да стигне до заключението, че Божествената Личност е върховната личност. Затова нито една религиозна доктрина, която отрича върховенството на Божествената Личност, не се приема и се счита за атеизъм. Атеизъм означава да се отрича авторитетът на Ведите и да се подценяват великите чрии, които преподават ведическите писания за благото на всички хора.

В Шрӣмад Бхгаватам Буда е приет за инкарнация на Ка, но пак в Бхгаватам се казва, че Буда дошъл, за да заблуди невярващите и безбожниците. Философията му има за цел да обърква атеистите, затова ние не трябва да я приемаме. Ако някой попита защо Ка е разпространявал атеистични схващания, отговорът е, че Върховната Божествена Личност е желаела да сложи край на насилието, което по това време се е оправдавало с ведическите писания. Хора, които само се представяли за религиозни, злоупотребявали с Ведите, за да оправдаят прояви на насилие като месоядството, а Буда дошъл, за да сложи край на подобни неверни тълкувания на Ведите от страна на паднали хора. Буда проповядвал атеизъм на атеистите, за да го последват, и с тази уловка ги накарал да отдават предано служене на Бог Буда, т.е. на Ка.

В Нрадӣя Пура се казва: „Ако човек наистина се отнася сериозно към преданото служене, той без съмнение ще постигне всичките си цели“.

В Падма Пура се казва: „Този, който е изоставил материалното сетивно наслаждение и е приел принципите на преданото служене, го очакват богатството и великолепието на Виулока (царството на Бога)“.

В Сканда Пура се казва, че човек, който е живял в Дврак шест месеца, един месец или дори две седмици, ще се издигне до Вайкухалока и ще получи всички блага на срӯпя-мукти (възможността да имаш тяло с четири ръце като тялото на Нряа).

В Брахма Пура се казва: „Не е възможно да се опише трансценденталното величие на Пуруоттама-кетра, владенията на Бог Джаганнтха, които обхващат площ от двеста квадратни километра. Дори полубоговете от висшите планети виждат жителите на Джаганнтха Пурӣ с тела като телата на обитателите на Вайкуха“. Това означава, че полубоговете виждат жителите на Джаганнтха Пурӣ с четири ръце.

На срещата на великите мъдреци при Наимирая Сӯта Госвмӣ им разказал Шрӣмад Бхгаватам и по следния начин описал величието на Ганг: „Водите на Ганг постоянно носят аромата на листа от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Шрӣ Ка. Така те вечно текат и разпространяват величието на Бог Ка. Всичко, до което се докосват те, се освещава отвътре и отвън“.

В Нрадӣя Пура се дава следното указание: „Човек не трябва да приема повече, отколкото му е необходимо, ако се отнася сериозно към преданото служене“. Това означава, че човек не трябва нито да пренебрегва следването на принципите на преданото служене, нито да приема такива правила, които биха го затруднили. Например понякога се казва, че човек трябва да повтаря мантрата Харе Ка с броеница поне сто хиляди пъти дневно. Но ако това не е възможно, човек трябва да сведе това число до рамките на възможностите си. Обикновено ние препоръчваме на учениците си да мантруват на джапата си поне шестнайсет кръга дневно и всеки трябва да следва това. Но ако някой не успее да направи дори тези шестнайсет кръга, той трябва да ги довърши на следващия ден. Той твърдо трябва да спазва обета, който е дал. Ако не го спазва, това е нехайство и голямо оскърбление в служенето на Бога. А ако гледаме през пръсти на извършването на оскърбления, няма да можем да напреднем в преданото служене. По-добре е човек да приеме за себе си принципи, които съответстват на възможностите му, и да следва обета си докрай. Това ще му помогне да напредне в духовния живот.

В Брахма-ваиварта Пура се казва, че ако човек пости на Екдашӣ, той се освобождава от всички последици на греховните си дейности и става по-благочестив. Главното е човек не просто да гладува, а да усили вярата си в Говинда, Ка, и любовта си към него. Истинската причина за постенето на Екдашӣ е потребностите на тялото да се намалят до минимум и времето да се използва изцяло в служене на Бога – да се мантрува или да се върши някаква друга дейност в преданото служене. Най-доброто, което може да се прави в дни на постене, е да се говори за забавленията на Говинда и непрекъснато да се слуша името му.

В Сканда Пура се казва, че преданите трябва да предлагат вода на растението туласӣ и на дърветата малака, трябва да почитат кравите и брхмаите и да служат на ваиавите, като им се покланят и мислят за тях. Всичко това ще им помогне да обезсилят последиците от миналите си грехове.

Веднъж един от семейните предани на Бог Чайтаня го попитал какво трябва да бъде поведението на ваиавите. В тази връзка Бог Чайтаня казал, че ваиавите трябва да спрат да общуват с неотдадени. След това обяснил, че има два вида неотдадени: едните са тези, които не признават върховенството на Ка, а другите са тези, които са прекалено привързани към материалното. Тоест тези, които се стремят към материалното наслаждение, и тези, които са против върховенството на Бога, се наричат аваиави и общуването с тях трябва да се избягва много старателно.

В Ктяна сахит се казва, че човек трябва да предпочита да живее в желязна клетка или сред бушуващ пожар, отколкото с неотдадени, които с цялото си същество въстават срещу върховенството на Бога. А във Виу рахася се казва, че е по-добре човек да прегръща змия, тигър или алигатор, отколкото да общува с личности, които обожават полубогове или са тласкани от материални желания.

В писанията се казва, че ако иска да постигне нещо материално, човек може да обожава някой полубог. Например ако иска да се избави от някоя болест, трябва да обожава богът на слънцето. За да получи красива съпруга, той може да обожава Ум, съпругата на Шива, а за да напредва в науката, може да обожава Сарасватӣ. В Шрӣмад Бхгаватам има списък на полубоговете, който показва до удовлетворяването на какви материални желания води обожаването на отделните полубогове. Но тези, които обожават полубоговете, също се числят към неотдадените, въпреки че служат много ревностно. Те не могат да бъдат приети за предани.

Мвдӣте (имперсоналистите) казват, че няма значение коя форма на Бога човек обожава, защото във всички случаи постига една и съща цел. Но в Бхагавад-гӣт ясно се казва, че поклонниците на полубоговете ще отидат на планетите на полубоговете, а преданите на самия Бог ще се издигнат до Божията обител, до царството на Бога. Всъщност Гӣт осъжда хората, които обожават полубоговете. Тя казва, че заради похотливите си желания те са загубили интелигентността си и затова са започнали да обожават различни полубогове. И така, Виу рахася произнася сурова присъда над поклонниците на полубоговете с думите, че е по-добре човек да живее с най-опасните зверове, отколкото да общува с подобни хора.

Едно друго правило гласи, че човек може да има много ученици, но не трябва да действа така, че да бъде задължен на някой от тях заради някоя негова постъпка или услуга. Също така човек не трябва да се пали много да строи нови храмове или да чете какви ли не книги, освен тези, които водят до напредък в преданото служене. На практика това означава, че ако човек внимателно чете Бхагавад-гӣт, Шрӣмад Бхгаватам, Ученията на Бог Чайтаня и Нектарът на предаността, ще получи достатъчно знание, за да разбере науката на Ка съзнание. Не е нужно човек да полага усилия да чете някакви други книги.

В Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (13.8) Нрада Муни говори с Махрджа Юдхихира за различните обществени подразделения и специално споменава правилата, които трябва да следват саннсӣте, хората, които са се отрекли от материалния свят. На този, който е приел саннса, не е позволено да приема за ученици личности, които не са достойни за това. Един саннсӣ трябва най-напред да провери дали кандидатът за ученик искрено търси Ка съзнание, и ако това не е така, не трябва да го приема. Но Бог Чайтаня проявява такава безпричинна милост, че съветва всички истински духовни учители да говорят за Ка съзнание навсякъде. В школата на Бог Чайтаня дори саннсӣте могат да говорят за Ка съзнание навсякъде; и те винаги ще приемат за ученици тези, които се отнасят сериозно към това.

От една страна, култът на Ка съзнание не може да се разпространява, ако няма много ученици. Затова понякога саннсӣте, които следват Чайтаня Махпрабху, могат да поемат риск, като приемат някой, който не е напълно готов да стане ученик. По-късно по милостта на истинския духовен учител ученикът постепенно напредва. Но ако учителят увеличава броя на учениците си само за престиж или за слава, той със сигурност ще падне от пътя на Ка съзнание.

Един истински духовен учител не трябва да чете безброй много книги само за да покаже учеността си или да придобива слава, давайки лекции на различни места. Той трябва да избягва тези неща. Казва се още, че един саннсӣ не трябва да се стреми да строи храмове. Но ако някой дойде при него и му предложи услугите си, същият невъодушевен чря трябва да насърчи този слуга така, че той да строи скъпи и разкошни храмове. Например Махрджа Мнсигх, главният военачалник на император Акхбар, предложил на Рӯпа Госвмӣ да направи нещо за него. Тогава Рӯпа Госвмӣ му заръчал да построи голям храм за Говиндаджӣ, за който храм били необходими купища пари.

Истинският духовен учител не трябва да поема лична отговорност да строи храмове, но ако някой има пари и иска да ги употреби в служене на Ка, духовният учител може да използва тези пари за построяването на красив и скъп храм, в който да се служи на Бога – както направил Рӯпа Госвмӣ. За съжаление, случва се така, че личности, които не са достойни да бъдат духовни учители, отиват при богати хора и ги молят да финансират построяването на някой храм. Ако тези недостойни духовни учители строят скъпи храмове само за да живеят удобно в тях и да не проповядват, това е много лошо. Иначе казано, духовният учител не трябва да проявява желание да строи храмове заради някакъв криворазбран „духовен“ напредък. Основната и най-важната дейност трябва да бъде проповядването. В тази връзка Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа препоръчва на духовните учители да печатат книги. Ако човек има пари, вместо да строи скъпи храмове, по-добре да използва средствата си за издаването на авторитетните книги на различни езици, така че да може да се разпространява движението за Ка съзнание.

В Падма Пура се казва: „Хората, които се занимават с Ка съзнание, не трябва да се вълнуват от материалните успехи и несполуки. Дори когато загуби нещо материално, човек не трябва да се тревожи; вътре в себе си той винаги трябва да мисли за Ка“. Има се предвид, че обусловените души постоянно са погълнати от материалистически дейности. Те трябва да се освободят от тези мисли и да се обърнат изцяло към Ка съзнание. Както вече обяснихме, основният принцип в Ка съзнание е човек винаги да мисли за Ка. Когато загуби нещо материално, преданият не трябва да се обърква, а да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога.

Преданите не трябва да скърбят и да се оставят да попадат в заблуда. В Падма Пура се казва следното: „Ка няма да се появи в сърцето на човек, който е обладан от скръб или от гняв“.

Човек не трябва да пропуска да отдава дължимото уважение на полубоговете. Това, че не е техен предан, не означава, че трябва да ги пренебрегва. Ваиавите не са поклонници на Шива или на Брахм, но са задължени да отдават почитания на тези високопоставени полубогове. Според философията на ваиавите човек трябва да се покланя дори на мравката, какво остава за такива издигнати личности като Шива и Брахм.

В Падма Пура се казва: „Ка, Хари, е господарят на всички полубогове, затова Той трябва да бъде обект на обожанието. Но това не означава, че човек не трябва да почита полубоговете“.

В Махбхрата се казва: „Човек, който не безпокои никого и не причинява страдания в ума на нито едно живо същество, който се отнася към всички като любещ баща към децата си и чието сърце е толкова чисто, със сигурност много скоро ще получи благоволението на Върховната Божествена Личност“.

В така нареченото цивилизовано съвременно общество понякога се надигат гласове на протест срещу жестокостта към животните, но в същото време кланиците никога не се затварят. Ваиавите не постъпват по този начин. Те не поддържат кланици за животни и не причиняват болка на никое живо същество.