ГЛАВА ОСМА

В допълнителната ведическа литература са изброени следните тридесет и две грешки, които трябва да се избягват в служенето на Бога: 1) човек не трябва да влиза в храма на мӯртите с кола, на носилка или с обувки, 2) не трябва да пропуска различните празници за удоволствието на Върховната Божествена Личност, такива като Джанмамӣ, Ратха-тр и пр., 3) не трябва да забравя да се покланя пред мӯртите, 4) не трябва да влиза в храма, за да обожава Бога, без да си е измил ръцете и краката след хранене, 5) не трябва да влиза в храма, когато е замърсен. (Според ведическите писания когато някой умре, цялото семейство за известно време се смята за замърсено; продължителността на това време зависи от социалния статус на семейството – за семейства на брхмаи този период е дванадесет дена, за катриите и вайшите е петнадесет дена, а за шӯдрите – тридесет.) 6) Човек не трябва да се покланя, като се опира на земята само с една ръка. 7) Човек не трябва да обикаля храма пред Шрӣ Ка. (Обикалянето на храма трябва да започне от тази страна, която се пада отдясно на мӯртите, по посока на часовниковата стрелка. Обиколката трябва да се прави поне три пъти на ден около сградата на храма.) 8) Човек не трябва да си простира краката пред мӯртите. 9) Когато седи пред мӯртите, не трябва да обхваща с ръце глезените, лактите или коленете си, 10) не трябва да лежи пред мӯртите на Ка, 11) не трябва да приема прасдам пред мӯртите, 12) никога не трябва да лъже пред мӯртите. 13) Човек не трябва да говори високо пред мӯртите, 14) не трябва да разговаря с някой друг пред мӯртите, 15) не трябва да плаче или да стене пред мӯртите, 16) не трябва да се кара и да спори с никого пред мӯртите, 17) не трябва да наказва или да укорява никого пред мӯртите, 18) не трябва да проявява щедрост към просяци пред мӯртите, 19) не трябва да говори грубо на другите пред мӯртите, 20) не трябва да носи кожена наметка пред мӯртите, 21) не трябва да хвали и да слави никого пред мӯртите, 22) не трябва да произнася неприлични думи пред мӯртите, 23) не трябва да изпуска газове пред мӯртите. 24) Човек трябва да обожава мӯртите според средствата и възможностите си. (В Бхагавад-гӣт се казва, че Богът е удовлетворен, ако някой предан му предложи дори само листо или малко вода. Това предписание на Бога е универсално и всеки може да го следва, дори и най-бедният човек. Но то не означава, че ако някой има достатъчно средства, за да отдава прекрасно обожание на Бога, той също трябва да следва това правило и да се опитва да удовлетвори Бога само с вода и листо. Ако има средства, преданият трябва да предлага на Ка богати украшения, цветя и ястия и да извършва всички церемонии. Човек не трябва да се опитва да удовлетвори Върховния Бог с малко вода и листо, а всичките си пари да харчи за сетивни наслаждения.) 25) Човек не трябва да яде нищо, което не е било предложено първо на Ка. 26) Човек не трябва да пропуска да предложи на Ка свежи плодове и зърнени храни според сезона. 27) След като се приготви, храната не трябва да се предлага на никого, преди да е предложена най-напред на мӯртите. 28) Човек не трябва да седи с гръб към мӯртите, 29) не трябва да отдава почитания на духовния си учител мълчаливо, т.е. когато отдава почитания, той трябва да изговаря молитвите към духовния си учител на глас, 30) не трябва да пропуска възможността да възхвали духовния си учител в негово присъствие, 31) не трябва да се хвали пред духовния си учител, 32) не трябва да се присмива на полубоговете пред мӯртите.

Това са всичките тридесет и две грешки. Освен тях, във Варха Пура се споменават и други: 1) човек не трябва да докосва мӯртите в тъмна стая, 2) трябва стриктно да следва правилата и предписанията за обожаване на мӯртите, 3) не трябва да влиза в храма на мӯртите, без да предизвести за това с някакъв звук, 4) не трябва да предлага на мӯртите храна, която са видели кучета или други низши животни, 5) по време на обожанието човек трябва да мълчи, 6) не трябва да ходи по малка или по голяма нужда по време на обожанието, 7) не трябва да предлага благовония, без да предложи и някакво цвете, 8) не трябва да предлага цветя, които нямат никакъв аромат, 9) всеки ден много старателно трябва да си мие зъбите, 10) не трябва да влиза в храма веднага след полово сношение, 11) не трябва да се докосва до жена в периода на менструацията ѝ, 12) не трябва да влиза в храма, след като е докосвал мъртво тяло, 13) не трябва да влиза в храма с червени или сини дрехи или с непрани дрехи, 14) не трябва да влиза в храма, след като е видял труп, 15) не трябва да изпуска газове в храма, 16) не трябва да се гневи в храма, 17) не трябва да влиза в храма, след като е бил в крематориум, 18) не трябва да се оригва пред мӯртите. Това означава, че човек не трябва да влиза в храма, докато поетата храна не се е смляла. 19) Човек не трябва да пуши марихуана (гадж), 20) не трябва да употребява опиум и други възбуждащи вещества, 21) не трябва да влиза в олтарното помещение и не трябва да докосва телата на мӯртите, след като си е мазал тялото с ароматни масла, 22) не трябва да показва неуважение към писанията, в които се говори за върховенството на Бога, 23) не трябва да донася никакви писания, които отричат върховенството на Бога, 24) не трябва да дъвче бетел пред мӯртите, 25) не трябва да предлага цветя, които са били в нечист съд, 26) докато обожава Бога, не трябва да седи на голия под; трябва да седи на възглавница или на килимче, 27) не трябва да докосва мӯртите, преди да се е изкъпал напълно, 28) не трябва да поставя на челото си тилак от три линии, 29) не трябва да влиза в храма, ако не си е измил ръцете и краката.

Има и още някои правила: не трябва да се предлага на Бога храна, сготвена от хора, които не са ваиави; не трябва да се обожават мӯртите в присъствието на неотдадени; докато обожава Бога, човек не трябва да гледа неотдадени. Човек трябва да започне да обожава полубога Гаапати, който отстранява всички препятствия пред извършването на преданото служене. В Брахма сахит се казва, че Гаапати обожава лотосовите нозе на Бог Нсихадева и затова може да помогне на преданите, като отстрани всички пречки от пътя им. Затова преданите трябва да обожават Гаапати. Не трябва да се къпят мӯртите с вода, която е била докосвана с нокти или пръсти. Преданият не трябва да обожава мӯртите, ако е потен. Има и редица други забрани. Например човек не трябва да прескача или да настъпва цветята, които са били предложени на мӯртите, и не трябва да се заклева в името на Бога. Всичко това са все различни видове оскърбления, които могат да се допуснат в процеса на изпълняване на преданото служене, и човек внимателно трябва да ги избягва.

В Падма Пура се казва, че Богът ще даде закрилата си и на най-големия грешник, стига той просто да му се отдаде. Затова се смята, че този, който се е отдал на Върховната Божествена Личност, се освобождава от всички греховни последици. Но дори ако някой оскърби самата Върховна Божествена Личност, той може да се спаси, като приеме убежище при святите имена на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. С други думи, повтарянето на Харе Ка може да унищожи всички грехове. Но ако някой оскърбява самото свято име на Бога, той няма никакъв шанс за спасение.

Оскърбленията срещу святото име са следните: 1) Да хулим преданите, които са посветили живота си на разпространяване святото име на Бога. 2) Да смятаме имената на полубоговете като Шива или Брахм за равностойни на името на Бог Виу или за независими от него. (Понякога атеистите смятат, че всички полубогове всъщност са равни на Върховната Божествена Личност, Виу. Но преданите знаят, че нито един полубог, колкото и велик да е, не е независим, нито равен на Върховната Божествена Личност. Човек извършва огромно оскърбление спрямо святото име, ако мисли, че като повтаря „Клӣ, Клӣ“ или „Дург, Дург“, това е същото като Харе Ка.) 3) Да не изпълняваме заповедите на духовния учител. 4) Да злословим по адрес на ведическата литература или на литературата, която разяснява изпълняването на ведическите предписания. 5) Да смятаме величието на повтарянето на Харе Ка за въображаемо. 6) Да тълкуваме по собствен начин святото име на Бога. 7) Да вършим греховни дейности, като се уповаваме на силата на святото име на Бога. (Човек не трябва да мисли, че щом повтарянето на святото име на Бога може да го освободи от всички греховни последици, той може да продължава да върши грехове, а след това да повтаря Харе Ка, за да ги неутрализира. Този начин на мислене е много опасен и оскърбителен, затова трябва да се избягва.) 8) Да смятаме повтарянето на Харе Ка за една от благоприятните ритуални дейности, описани във Ведите като плодоносни дейности (карма-ка). 9) Да говорим за славата на святото име пред невярващи хора. (Всеки може да повтаря святото име на Бога, но човек не трябва да говори на хората за трансценденталното могъщество на Бога. Тези, които вършат прекалено много греховни дейности, не могат да оценят трансценденталното величие на Бога, затова е по-добре да не им се говори по този въпрос.) 10) Да нямаме пълна вяра в повтарянето на святите имена и да продължаваме да пазим материалните си привързаности дори след като сме получили много наставления по този въпрос.

Всеки предан, който иска да се нарича ваиава, трябва да се пази да не допуска тези оскърбления, за да може бързо да постигне желания успех.