Предговор
Нектарът на предаността е кратко изложение на Бхакти-расмта синдху - произведение, написано на санскрит от Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда. Той бил най-главният от шестимата Госвмӣ, преки ученици на Бог Чайтаня Махпрабху. Когато за пръв път срещнал Бог Чайтаня, Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда заемал поста министър в мюсюлманското правителство на Бенгал. По това време той и брат му Сантана носели имената Дабир Кхс и Скара Маллик и изпълнявали отговорната длъжност на министри на набоб Хюсеин Шах. По това време, преди петстотин години, индуското общество живеело по много строги закони: ако някой представител на кастата на брхмаите приемел служба при мюсюлмански управник, вече не го смятали за брхмаа. Такова било положението на двамата братя Дабир Кхс и Скара Маллик. Те произхождали от знатната каста на срасвата-брхмаите, но били отлъчени от тази общност, защото приели министерски пост в правителството на Хюсеин Шах. Само по милостта си Бог Чайтаня приел тези две благородни личности за свои ученици и ги издигнал до равнището на госвмӣте, най-висшето положение, което може да заема човекът в брахминската култура. Бог Чайтаня приел за свой ученик и Харидса хкура, въпреки че Харидса произхождал от мохамеданско семейство. По-късно Бог Чайтаня го направил дори чря на възпяването на святото име на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.
Принципът, от който се ръководел Бог Чайтаня, е универсален. Според него всеки, който познава науката за Ка и отдава служене на Бога, е по-издигнат от оня, който се е родил в семейство на брхмаи. Това е изначалният принцип на ведическата философия, отразен в цялата ведическа литература, и особено в Бхагавад-гӣт и в Шрӣмад Бхгаватам. Принципът, лежащ в основата на движението на Бог Чайтаня, гласи, че в процеса на обучението всеки трябва да се издигне до положението на госвмӣ; именно това е целта и на Нектарът на предаността.
Бог Чайтаня срещнал двамата братя Дабир Кхс и Скара Маллик в едно село, наречено Рмакели, в областта Малдах. След тази среща братята решили да се оттеглят от правителствената служба и да се присъединят към Бог Чайтаня. Дабир Кхс, който впоследствие станал Рӯпа Госвмӣ, напуснал поста си и събрал всички пари, които бил натрупал по време на службата си. В Чайтаня чаритмта се казва, че златните монети, които бил събрал, били милиони и напълнили една огромна лодка. Той разделил парите си по начин, който трябва да се следва от преданите и от цялото човечество. Половината от богатството си той дал на хората в Ка съзнание - на брхмаите и ваиавите; една четвърт раздал на роднините си и последната четвърт запазил за личните си нужди в случай на крайна необходимост. По-късно, когато Скара Маллик също решил да се оттегли, набоб се разгневил и го хвърлил в затвора. Но Скара Маллик, по-късно Шрӣла Сантана Госвмӣ, се възползвал от парите на брат си, които той бил отделил за личните си нужди и бил оставил на съхранение у един селски сараф, и избягал от затвора на Хюсеин Шах. По този начин и двамата братя се присъединили към Бог Чайтаня Махпрабху.
За пръв път Рӯпа Госвмӣ срещнал Бог Чайтаня в Прага (сега Алахабад, Индия). В гхата* Дашшвамедха на този свещен град Богът му давал наставления в продължение на десет дни. Наставленията на Бога се отнасяли най-вече до науката на Ка съзнание. Тези наставления са изложени в книгата ни Ученията на Бог Чайтаня.
* Гха - специално място за къпане.
По-късно, опирайки се на дълбоките си познания върху свещените писания, Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда доразвил ученията на Бога, като привеждал доказателства от различни авторитетни ведически източници. В молитвите си към шестимата Госвмӣ Шрӣла Шрӣнивса чря казва, че те били ерудирани учени и владеели съвършено не само санскрит, но и чужди езици като персийски и арабски. Те подробно изучили всички свещени писания, за да утвърдят култа на Чайтаня Махпрабху на основата на авторитетните принципи на ведическото знание. Нашето движение за Ка съзнание се основава на авторитета на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда. Затова обикновено ни наричат рӯпнуги, което означава „тези, които следват стъпките на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ Прабхупда“. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ е написал Бхакти-расмта синдху (която представяме като Нектарът на предаността) като ръководство за нас. Хората от движението за Ка съзнание могат да се възползват от тази велика книга, за да се установят твърдо на този път.
Бхакти означава „предано служене“. Всяко служене има своите привлекателни страни, които карат човека да продължава все по-напред и по-напред. Всеки от нас в този свят постоянно служи на някого или на нещо и стимул за това служене е удоволствието, което получаваме от него. Семейният човек работи ден и нощ, подтикван от обичта към съпругата и към децата си. Филантропът работи от любов към едно по-голямо семейство, а патриотът е тласкан от любовта към родината и сънародниците си. Тази сила, които движи филантропа, семейния и патриота, се нарича раса - определени отношения, чийто вкус е много сладък. Бхакти-раса се отличава от обикновените раси, на които се наслаждават светските хора, материалистите. Те работят ден и нощ, за да се наслаждават на определен вид раса, под който се разбира сетивно удоволствие. Насладата от светската раса не трае дълго, затова те постоянно се стремят да променят и да разнообразяват удоволствията си. Бизнесменът работи цяла седмица, но не получава удовлетворение от самия труд и затова, с желание да смени дейностите си, в края на седмицата отива някъде, където се опитва да забрави за делата си. А след като прекара в забрава празничните дни, отново променя положението си и се връща към работата. Материалните дейности предполагат, че човек приема определено положение за известно време и след това отново го променя. Тези непрекъснати промени на санскрит се наричат бхога-тга, редуване на сетивното наслаждение с отречение. Нито наслаждението, нито отречението от него могат да бъдат постоянно състояние за живото същество. Те се редуват непрекъснато и заради вечната си естествена позиция човек не може да бъде щастлив в нито едно от тези състояния. Сетивното наслаждение не продължава дълго време, затова се нарича чапала-сукха - трепкащо и колебливо щастие. Например един обикновен семеен човек, който работи ден и нощ и успява да създаде удобства за семейството си, получава от това определено удоволствие, но цялото му материално щастие свършва със смъртта на тялото му. Затова смъртта е представител на Бога за атеистите. Преданите осъзнават съществуването на Бога чрез преданото служене, а атеистите осъзнават съществуването му чрез образа на смъртта. Смъртта слага край на всичко и човек трябва да започне нова глава от живота си в нови условия, които може да са по-добри или по-лоши от предишните. Смъртта слага край на резултатите ни във всяка една област на действие: политическа, обществена, национална или международна. Това е неоспорим факт.
Но бхакти-раса, блаженството, което идва от трансценденталното любовно служене на Бога, не свършва с края на живота. То продължава вечно и затова се нарича амта, т.е. безсмъртно и вечно съществуващо. Това потвърждават всички ведически писания. В Бхагавад-гӣт се казва, че дори и малкият напредък в бхакти-раса може да спаси предания от най-голямата опасност - да пропусне възможността отново да се роди като човек. Расите, които изпитваме в обществения живот, в семейния живот или в голямото семейство, т.е. на попрището на алтруизма, патриотизма, национализма, социализма, комунизма и пр., не могат да ни гарантират, че в следващия си живот ще бъдем пак хора. С дейностите си в този живот ние подготвяме следващия си живот. Живото същество получава определен вид тяло като последица от действията си в сегашното си тяло. Тези дейности се отчитат от висшата сила, която се нарича даива, властта на Бога. В Бхагавад-гӣт даива е наречена върховна причина на всичко, а в Шрӣмад Бхгаватам се говори за даива-нетреа, волята на Върховния, която определя какво тяло човек ще получи в следващия си живот. Обикновено под думата даива се разбира съдба. Под властта на даива ние получаваме тяло, избрано измежду 8 400 000 форми. Изборът не зависи от нас; той е предопределен от съдбата ни. Ако сегашното ни тяло е заето с дейности в Ка съзнание, сигурно е, че в следващия си живот ще постигнем поне човешко тяло. Дори и да не успее да завърши пътя на бхакти йога, човешкото същество, което извършва дейности в Ка съзнание, се ражда сред висшите слоеве на човешкото общество, за да може да получи възможност да продължи развитието си в Ка съзнание. Затова всички дейности в Ка съзнание, които са одобрени от авторитети, са амта, вечни. Това е основната тема на Нектарът на предаността.
Когато изучи Нектарът на предаността, сериозният ученик ще може да разбере какво представляват вечните дейности в бхакти-раса. Този, който приема бхакти-раса, т.е. Ка съзнание, веднага става щастлив и се освобождава от всички житейски тревоги. Ка съзнание го дарява с трансцендентално съществуване, което обезценява в неговите очи дори освобождението. Бхакти-раса сама по себе си предизвиква у човека чувството за освобождение, защото привлича вниманието на Ка, Върховния Бог. Обикновено начинаещите предани горят от нетърпение да видят Ка, Бога. Но сегашните ни безчувствени материални сетива не могат да видят или да познаят Бога. Процесът на преданото служене, описан в Нектарът на предаността, постепенно издига човека от равнището на материалното съществуване до духовното състояние, в което преданият се освобождава от всички външни обозначения. Тогава сетивата се пречистват от всички замърсявания, защото са в постоянен контакт с бхакти-раса. Когато човек използва чистите си сетива в служене на Бога, животът му се установява в бхакти-раса и всяко действие, което се извършва за удоволствието на Ка в това трансцендентално равнище на живот, носи непресъхващо наслаждение. Когато човек е зает с предано служене по този начин, всички многообразни раси (вкусове) стават вечни. В началото човек преминава през обучение, следвайки определени регулиращи принципи под ръководството на чря (духовен учител). Постепенно той достига равнището, при което преданото служене става естествена и спонтанна потребност за служене на Ка. Както ще бъде обяснено в тази книга, има дванадесет вида раси; като възстановим отношенията си с Ка в петте основни раси, ще постигнем вечен живот, изпълнен със знание и блаженство.
Потребността да обичаме някого е заложена у всеки. Това е основен жизнен принцип. Никой не може да живее, без да обича някой друг. Тази потребност, поне в дремещо състояние, присъства дори у тигъра и още повече се отнася до човешките същества. Единственото, което ни липсва, е знанието, накъде да насочим любовта си, за да могат всички да бъдат щастливи. В днешно време обществото учи човека да обича родината си или семейството или самия себе си, но никой не му казва накъде да насочи потребността си да обича, за да могат всички да станат щастливи. Това липсващо звено е Ка, а Нектарът на предаността ни учи как да пробудим у себе си изначалната любов към Ка и как да останем в това състояние, в което можем истински да се наслаждаваме на живота си.
Като деца обичаме родителите си, след това братята и сестрите си, а когато пораснем - семейството си, обществото, родината, нацията и дори цялото човечество. Но дори любовта към цялото човечество не може да удовлетвори потребността ни да обичаме. Тази потребност не може да бъде реализирана напълно, докато не узнаем кой е най-висшият обект на любовта. Потребността ни да обичаме може да бъде удовлетворена докрай само когато насочим любовта си към Ка. Това е главната тема на Нектарът на предаността, книгата, която ни учи как да обичаме Ка в пет различни трансцендентални настроения.
Способността ни да обичаме се разширява през цялото време, също като звука или светлината, но ние не знаем към кого всъщност е насочена. Нектарът на предаността ни учи как да обичаме всички живи същества с помощта на един прост метод - като обичаме Ка. Хората не успяха да сътворят мир и спокойствие в човешкото общество дори с помощта на такова грандиозно начинание като основаването на ООН, защото не знаят кой е методът за това. Той е много прост, но може да го разбере само човек, който има трезв ум. Нектарът на предаността учи всички хора как да следват простия и естествен метод, да обичат Ка, Върховната Божествена Личност. Ако се научим да обичаме Ка, ще обикнем всички живи същества едновременно. Това е все едно да се полива коренът на дървото или да се дава храна на стомаха. От опит знаем, че този начин - да се полива коренът на дървото или да се дава храна на стомаха - е универсален, логичен и практичен. Всеки знае, че когато ядем нещо, т.е. когато даваме храна на стомаха си, енергията, която се отделя, се разпространява из цялото тяло. По същия начин когато поливаме корена, енергията, която се произвежда, веднага се разпространява из цялото дърво, колкото и голямо да е то. Безсмислено е да се поливат отделните части на дървото, както е безсмислено да се хранят различните части на тялото поотделно. Нектарът на предаността ни учи как да намерим единствения ключ, който може да освети всичко наоколо. Човек, който не познава този метод, пропуска най-главното в живота си.
Що се отнася до материалните потребности, съвременната цивилизация е преуспяла в създаването на удобства, но въпреки това хората не са щастливи, защото пропускат най-главното. Материалните удобства сами по себе си не са достатъчни да ни направят щастливи. Ярък пример за това е Америка: най-богатата нация на този свят, която притежава най-високия жизнен стандарт, ражда цяло поколение напълно объркани и разочаровани от живота хора. Обръщам се към всички объркани хора и ги моля да научат изкуството на преданото служене, описано в Нектарът на предаността. Сигурен съм, че пожарът на материалното съществуване, който гори в сърцата им, веднага ще угасне. Главната причина за неудовлетворението ни е, че независимо от всичките ни постижения в материалния живот, спящата у нас потребност да обичаме си остава неосъществена. Нектарът на предаността ни дава практически наставления, как да живеем в този материален свят, като отдаваме съвършено предано служене и така изпълним всичките си желания не само в сегашното си съществуване, но и в следващото. Нектарът на предаността не осъжда нито едно от проявленията на материалния живот, а просто се опитва да обясни на религиозните деятели, на философите и на обикновените хора как да обикнат Ка. Не е задължително човек да се отказва от материалните удобства; главното е да овладее изкуството да обича Ка. В момента ние изобретяваме какви ли не средства, за да приложим някъде способността си да обичаме, но всъщност пропускаме същественото - Ка. Ние изливаме вода върху всички части на дървото, само не и върху корена. Опитваме се да поддържаме тялото си в добро състояние с цената на какво ли не, но забравяме да нахраним стомаха. Като пропускаме Ка, ние пропускаме и собственото си аз. Истинското себеопознаване и опознаването на Ка се осъществяват едновременно. Когато човек види себе си сутрин, това означава, че е видял и изгрялото слънце. Никой не може да види себе си, без да види слънчевата светлина. По същия начин докато човек не опознае Ка, той няма да може да опознае и себе си.
Нектарът на предаността е предназначен главно за хората, които вече са се присъединили към движението за Ка съзнание. Позволявам си да изразя искрената си благодарност на всичките ми приятели и ученици, които ми помагат да разпространявам движението за Ка съзнание в западните страни, и особената си признателност към любимия ми ученик Шрӣман Джананда брахмачрӣ за средствата, които пожертва. Благодаря и на директорите на ИСКОН Прес, които положиха толкова много усилия, за да може тази велика книга да излезе на бял свят. Харе Ка.
А.Ч. Бхактиведанта Свами
13 април 1970 г.
Главен храм на ИСКОН
Уотсика Авеню 3764
Лос Анжелис, Калифорния