3

В Индия има святи места, където йогӣте отиват, за да медитират в усамотение, както препоръчва Бхагавад-гӣт. Традиционно йога не се практикува сред хората, но що се отнася до кӣртана, т.е. до мантра йога, или повтарянето на мантрата Харе Ка (Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе), колкото повече хора присъстват, толкова по-добре. Когато преди около петстотин години Бог Чайтаня Махпрабху правел кӣртанa в Индия, той организирал групи, във всяка от които шестнайсет души водели, а хиляди други пеели след тях. В днешната епоха участието в такова публично възпяване на имената и величието на Бога (кӣртана) е не само възможно, но и много лесно, докато процесът на медитация е изключително труден. В Бхагавад-гӣт се подчертава, че за да се занимава с медитативна йога, човек трябва да се уедини в свято място. Това означава, че трябва да напусне дома си. В сегашната епоха на свръхнаселеност невинаги е възможно човек да намери усамотено място, но това не е необходимо за практиката на бхакти йога

В системата на бхакти йога има девет различни метода: слушане, възпяване, помнене, служене, обожаване на мӯрти в храм, отдаване на молитви, следване на повели, приятелски отношения с Ка и правене на жертви заради него. От тях най-важни са слушането и възпяването – шраваа кӣртанам. В публичните кӣртани един човек изпява Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, докато останалите слушат, а после те повтарят мантрата и по този начин съчетават слушането и възпяването. Това може лесно да се прави вкъщи с малка група приятели или пък с много хора на публично място. Човек може да опита да практикува и медитативната йога в големия град или сред обществото, но трябва да знае, че това ще е негова приумица, а не методът, препоръчан в Бхагавад-гӣт.

Целта на целия процес на йога е човек да се пречисти. Какво означава „да се пречисти“? Това означава да разбере истинската си същност. Пречистване е осъзнаването, че съм чиста душа, че не съм материя. Поради контакта с материята ние се отъждествяваме с нея и си мислим: „Аз съм това тяло“. Но за да практикуваме истинска йога, трябва да осъзнаем, че изначално сме различни от материята. В това е смисълът на усамотяването и медитацията. Ако не изпълняваме метода правилно, няма да достигнем до това разбиране. Бог Чайтаня Махпрабху препоръчва:

„В тази епоха на конфликти и вражда (Кали юга) няма друг път за духовно осъзнаване освен повтарянето на святите имена. Няма друг път, няма друг път, няма друг път“.

Хората, особено на Запад, често мислят, че йога е свързана с медитация върху пустотата. Но ведическата литература не препоръчва да се медитира върху пустота. Напротив, във Ведите се казва, че йога означава медитация върху Виу, както се посочва и в Бхагавад-гӣт. В много йога общества виждаме хората да сядат с кръстосани крака и изправен гръб, но затворят ли очи за медитация, половината от тях заспиват, защото, когато затворим очи без обект за съзерцание, просто заспиваме. Разбира се, Шрӣ Ка не препоръчва такова нещо в Бхагавад-гӣт. Той казва, че човек трябва да седне с изправен гръб, с полузатворени очи и да съсредоточи погледа си във върха на носа. Ако не следва тези наставления, той просто ще заспи. Понякога медитацията продължава и насън, но това не е препоръчаният метод за практикуване на йога. Съветът на Ка е човек неотклонно да гледа върха на носа си, за да остане буден. Освен това той трябва да бъде винаги спокоен. Ако е зает активно с дейности или умът му е възбуден, той няма да може да се съсредоточи. За да се занимава с медитативна йога, човек трябва да е свободен от всякакъв страх. В духовния живот няма място за страх.
Също така един йогӣ трябва да е брахмачрӣ – да не води никакъв сексуален живот. Той трябва да се освободи от всички желания. Когато постигне това, следвайки правилно системата, човек може да покори ума си. След като е изпълнил всички тези условия за медитация, той трябва изцяло да насочи мислите си към Ка или Виу, а не към пустотата. Затова Ка казва, че потопеният в медитативната йога система „винаги мисли за мен“.

Несъмнено за йогӣте процесът на пречистване на тм (тялото, ума и душата) е свързан с много трудности, но е факт, че в настоящата епоха това най-ефективно се постига просто с повтаряне на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Защо е така? Защото тази трансцендентална звукова вибрация не се различава от Ка. Когато повтаряме името на Ка с преданост, Ка е с нас, а щом Той е с нас, нима е възможно да останем нечисти? Следователно този, който е погълнат от Ка съзнание, от повтарянето на святите имена и служенето на Ка, постига резултатите, които дава най-висшата форма на йога. Преимуществото на този метод е, че човек си спестява всички трудности, свързани с процеса на медитация. Това е красотата на Ка съзнание.

В йога е необходимо човек да овладее сетивата си и след това да насочи мислите си към Виу. Щом надмогне по този начин материалния живот, той постига спокойствие.

„Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой“ (Бхагавад-гӣт, 6.7). Материалният свят е сравнен с гора, обхваната от огромен пожар. Горският пожар може да избухне без видима причина; по същия начин в материалния свят винаги бушува някакъв пожар, въпреки опитите ни да живеем в мир. Никъде в материалния свят не може да се живее спокойно. Но достигналият трансцендентално равнище – било то чрез медитативна йога, чрез философски размишления или чрез бхакти йога, – може да бъде умиротворен. Трансценденталният живот е цел на всички йога системи, но в тази епоха особено ефективен е методът на повтарянето на святите имена. Кӣртаните могат да продължават часове наред, без никой да почувства умора, но никак не е лесно човек да остане напълно неподвижен в поза „лотос“ повече от няколко минути. Но независимо от метода, след като човек потуши пожара на материалния живот, той не се озовава насред някаква безлична пустота. Напротив, Ка казва на Арджуна, че тогава той влиза в неговата върховна обител.

„Така с постоянен контрол над тялото, ума и дейностите си трансценденталистът мистик с успокоен ум достига царството на Бога (или обителта на Ка), прекратявайки материалното съществуване“ (Бхагавад-гӣт, 6.15). Обителта на Ка не е пустота. Тя е като място, в което се извършват разнообразни дейности. Постигналите успех йогӣ се издигат до царството на Бога, където има духовно разнообразие. Различните йога системи са пътища към тази обител. Нашето истинско място е там, но поради забрава сме се озовали в този материален свят. Когато някой полудее, го изпращат в лудницата; когато загубим представа за духовната си същност, ние попадаме в материалния свят. Материалният свят е вид лудница и лесно може да забележим, че случващото се тук не е особено смислено. Истинската ни цел е да се измъкнем и да влезем в царството на Бога. В Бхагавад-гӣт Ка описва царството си и обяснява своето и нашето положение – кой е Той и кои сме ние. В Бхагавад-гӣт е изложено цялото необходимо знание и здравомислещите ще се възползват от него.