5

Материалният свят е свят на двойствености. Днес търпим летните горещини, утре – зимния студ. В един момент сме щастливи, в следващия – нещастни. Веднъж ни почитат, друг път ни обиждат. В материалния свят на двойствености не е възможно да разберем едно нещо, без да разберем неговата противоположност. Няма да разбера какво е чест, ако не знам какво е безчестие. Няма да разбера какво е щастие, ако никога не съм бил нещастен. Човек трябва да се издигне над тези двойствености, но докато се намира в материално тяло, те са неизбежни.
Ако се стреми да се освободи от телесната представа – не от тялото, а от телесната представа, – той трябва да се научи да търпи двойственостите. Във втора глава на Бхагавад-гӣт Ка казва на Арджуна, че двойствеността щастие – нещастие се дължи единствено на тялото. Тя е като кожна болест, като сърбеж. Човек не трябва да чеше като луд мястото, което го сърби. Не трябва да полудяваме или да захвърляме задълженията си само защото ни хапят комари. Всеки е принуден да търпи толкова много двойствености; но ако умът ни е установен в Ка съзнание, те ще ни изглеждат незначителни.

Как човек да се научи да търпи двойственостите?

„Човек, напълно удовлетворен от придобитото и осъществено знание, е считан за себеосъзнат йогӣ или мистик. Той се намира на духовно равнище и владее себе си. Той гледа на всичко – на пясъка, на камъните и на златото – по еднакъв начин“ (Бхагавад-гӣт, 6.8). Гна означава теоретично знание, а вигна – практическо знание. Студентът например трябва да научи не само теоретичните постановки, но и приложението им в практиката. Теоретичното знание само по себе си не е достатъчно, човек трябва да умее да го прилага. По същия начин в йога човек трябва да има не само теоретично знание, но и практическо. Няма голяма полза, ако знае на думи: „Аз не съм това тяло“, но действа по обратен начин. Има много сдружения, чиито членове задълбочено дискутират философията Веднта и в същото време пушат, пият и се отдават на сетивни удоволствия. Човек няма да постигне нищо, ако има само теоретично знание. Това знание трябва да се приложи в практиката. Този, който наистина разбира, че не е тялото, свежда телесните си потребности до минимум. Каква е ползата от знанието, че не сме тялото, ако едновременно с това увеличаваме потребностите на същото това тяло? Истинско удовлетворение може да има само когато гна и вигна вървят редом.

Когато е постигнал себепознание на практика, човек наистина е установен в йога. Не би трябвало само да посещаваме уроци по йога, без да променяме живота си; необходимо е да постигнем практическа реализация. А какви са признаците на практическата реализация? Умът става спокоен и умиротворен и повече не се възбужда от привличането на материалния свят. Човек постига контрол над себе си и не се блазни от блясъка на материалното. Той гледа на всичко – на пясъка, на камъните и на златото – с еднакви очи. В името на прогреса материалистичната цивилизация произвежда толкова много неща за удовлетворяване на сетивата. Но за човека, установен в йога, всички тези придобивки са като боклука на улицата. Нещо повече:

„Още по-напреднал е онзи, който приема искрените доброжелатели, любящите благодетели, неутралните, посредниците, завистливите, приятелите и враговете, грешниците и праведните – по един и същ начин“ (Бхагавад-гӣт, 6.9). Има различни видове приятели. Единият вид са сухт – хората, които по природа са добри и желаят благополучието на другите. Митра се отнася до обикновените приятели, а удсӣна са тези, които не вземат страна. В материалния свят всеки има доброжелатели, приятели и хора, които са неутрални към него – които не са му нито приятели, нито врагове. Има и хора, които служат за посредници между враговете – в цитирания стих те са назовани с думата мадхя-стха. В зависимост от разбиранията си човек преценява някои хора като благочестиви, а други – като грешни. Но когато е установен трансцендентално, всички тези приятели, врагове и прочее престават да съществуват за него. Този, който наистина е учен, не гледа на никого като на приятел или враг, защото знае: „Никой не е мой враг, нито приятел, никой не ми е баща или майка“. Всички ние сме просто живи същества, които играят на сцената, преоблечени като бащи, майки, деца, приятели, врагове, грешници, светци и т.н. Светът е като огромен театър с безброй действащи лица. Но макар че на сцената понякога враждуват, в делничния си живот всички актьори са приятели. По същия начин с телата си ние играем роли на сцената на материалната природа и придаваме един на друг всякакви обозначения.
Аз мисля, че някой е мой син, но истината е, че аз не мога да зачена син. Това е абсолютно невъзможно. Най-много мога да зачена едно тяло. Създаването на живо същество е извън рамките на човешките възможности. Живото същество не може да бъде заченато само чрез полово сношение. То трябва да бъде поставено в оплодената яйцеклетка. Това е заключението на Шрӣмад Бхгаватам. И така, разнообразните взаимоотношения между телата са като игра на театралната сцена. Този, който е осъзнал същността си и е постигнал йога, не вижда повече телесните различия.