6

Бхагавад-гӣт не отрича медитативната йога система; тя я признава за авторитетен метод, но по-нататък посочва, че е неприложима в сегашната епоха. Затова Шрӣ Ка и Арджуна изоставят темата на шеста глава на Бхагавад-гӣт и Арджуна пита по-нататък:

„Каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?“ (Бхагавад-гӣт, 6.37). С други думи, Арджуна пита какво става с неуспелия йогӣ, който е започнал да следва йога, но по някаква причина е прекъснал практиката и не е постигнал успех. Също като ученика, който не получава диплома, защото е напуснал училище. На друго място в Гӣт Шрӣ Ка казва на Арджуна, че от многото хора малцина се стремят към съвършенство, а от тези, които се стремят към съвършенство, единици успяват. Сега Арджуна пита какво става с огромния брой неуспели. Той обръща внимание на това, че човек може да има вяра и да се стреми към съвършенството в йога, но все пак да не го постигне поради „склонност към светското“.

Арджуна продължава: „О, силноръки Ка, дали такъв човек, отклонил се от пътя към трансценденталността, не е лишен от духовен и материален успех? Не загива ли той като разкъсан облак без позиция в нито една област?“ (Бхагавад-гӣт, 6.38). Когато вятърът разкъса някой облак, той не може да стане отново цял.

„О, Ка, това е моето съмнение и аз те моля да го разсееш напълно. Никой освен теб не може да го разруши“ (Бхагавад-гӣт, 6.39). Арджуна пита за съдбата на неуспелия йогӣ, за да не се обезсърчават хората в бъдеще. Под йогӣ Арджуна има предвид хаха йогӣ, гна йогӣ и бхакти йогӣ; медитацията не е единствената форма на йога. И занимаващите се с медитация, и философите, и преданите са приемани за йогӣ. Арджуна пита за всички, които се стремят към успех в трансценденталната реализация. Как отговаря Шрӣ Ка?

Тук, както и на много други места в Гӣт, Шрӣ Ка е наречен Бхагавн. Това е едно от безбройните имена на Бога. „Бхагавн“ означава, че Той притежава шест съвършенства: цялата красота, цялото богатство, цялата сила, цялата слава, цялото знание и цялото отречение. Живите същества притежават тези съвършенства в много ограничена степен. Човек може да е известен в рода си, в града си, в родината си или по целия свят, но никой не е известен из цялото творение като Шрӣ Ка. Световните лидери могат да бъдат популярни известен брой години, но Бог Шрӣ Ка е дошъл преди пет хиляди години, а хората го обожават и до днес. Бог е този, който притежава всичките шест съвършенства в пълната им степен. В Бхагавад-гӣт Ка говори на Арджуна като Върховна Божествена Личност, затова можем да сме сигурни, че Той притежава пълно знание. Ка предал Бхагавад-гӣт на бога на Слънцето и на Арджуна. Но никъде няма да намерим да се казва, че Бхагавад-гӣт някога е била предадена на Ка. Защо?
„Пълно знание“ означава, че Той знае всичко, което може да се знае. Това качество притежава само Бог. Арджуна пита Ка за съдбата на неуспелия йогӣ, защото Ка знае всичко. Арджуна не може сам да открие истината. Той просто трябва да я приеме от съвършения източник – това представлява системата на ученическата приемственост. Ка е съвършен и абсолютен, затова знанието, което идва от него, също е съвършено и абсолютно. Ако Арджуна получи това съвършено знание, а ние го приемем от него така, както му е било предадено, ние също ще имаме съвършено знание. И какво представлява това знание? – „Върховната Божествена Личност каза: Сине на Птх, един трансценденталист, зает с благочестиви дела, не се проваля нито в материалния, нито в духовния свят. Този, който върши добро, мой приятелю, никога не бива побеждаван от злото“ (Бхагавад-гӣт, 6.40). Ка посочва, че стремежът към съвършенство в йога сам по себе си е най-възвишеното начинание. Когато човек се опитва да постигне нещо толкова възвишено, той никога не деградира.

Всъщност Арджуна задава много подходящ и интелигентен въпрос. Нерядко човек отпада от пътя на преданото служене. Понякога начинаещите предани не спазват правилата и предписанията, друг път не устояват на алкохола или стават жертва на сексуалното привличане. Това са все препятствия по пътя към съвършенството в йога. Но отговорът на Шрӣ Ка е обнадеждаващ; Ка казва на Арджуна, че ако искреният практикуващ постигне дори само един процент истинско духовно знание, той повече няма да пропадне в материалния водовъртеж. Това се дължи на искреността на усилията му. Не трябва да забравяме, че ние сме слаби, а материалната енергия е много силна. Поемането по духовния път е повече или по-малко обявяване война на материалната енергия. Материалната енергия (м) се опитва да оплете обусловената душа колкото се може по-здраво, а когато душата се опитва да се отскубне от тази хватка, като напредва в духовното знание, м става още по-строга и активна в усилията си да изпита искреността на стремящия се към духовно съвършенство. Затова тя му предлага още повече изкушения.

Пример за това е историята на Вишвмитра Муни, велик цар катрия, който напуснал царството си и се отдал на йога, за да напредне по духовния път. По онова време било възможно да се следва процесът на медитативната йога. Вишвмитра Муни медитирал толкова съсредоточено, че Индра, царят на небесата, го забелязал и си помислил: „Този човек тук се опитва да заеме мястото ми“. Райските планети също са материални и там също има конкуренция. Нито един бизнесмен не иска да бъде надминат от друг. Индра изпратил при Вишвмитра Муни една куртизанка от рая, наречена Менак, за да го прелъсти. Индра наистина се боял, че Вишвмитра може да му отнеме властта. Менак била изключително красива и била решена да прекъсне медитацията на този муни. И наистина, той усетил женското ѝ присъствие, като чул звъна на гривните ѝ; прекъснал медитацията си и когато вдигнал поглед към нея, бил омагьосан от красотата ѝ. От близостта им се родила красивата девойка Шакунтал. Когато Шакунтал се родила, Вишвмитра съжалил: „О, аз се опитвах да постигна духовно знание, а ето сега отново съм пленен“. Той се готвел да си тръгне, когато Менак донесла при него красивата им дъщеря и го укорила, но въпреки молбите ѝ Вишвмитра не променил решението си.

Възможността човек да се отклони от пътя на йога е много голяма; дори такъв велик мъдрец като Вишвмитра Муни станал жертва на материалната съблазън. Но въпреки падението си великият муни решил да продължи процеса на йога. Такава решителност трябва да имаме и ние. Ка казва, че тези падения не трябва да бъдат причина за отчаяние. Има пословица, че провалът е гаранция за успех. Особено в духовния живот падението никога не трябва да ни обезкуражава. Ка ясно заявява, че дори ако пропадне, човек не губи нищо нито в този свят, нито в следващия. Този, който е поел по благотворния път на духовната култура, никога не търпи пълно поражение.

И все пак, какво точно става с неуспелия трансценденталист? Шрӣ Ка обяснява:

„Неуспелият йогӣ след много, много години, прекарани в наслаждение на планетите, където живеят благочестивите живи същества, се ражда в добродетелно или в богато аристократично семейство. Или (ако не постигне успех след дълга практика) се ражда в семейство на трансценденталисти, които несъмнено са велики в знанието. Такова раждане е истинска рядкост в този свят“ (Бхагавад-гӣт, 6.41 – 42). Във вселената има много планети. На висшите планети условията за съществуване са много по-добри, продължителността на живота е по-голяма, а обитателите са по-религиозни и благочестиви. Тъй като шест месеца на Земята се равняват на един ден от времето на висшите планети, неуспелият йогӣ остава на висшите планети в продължение на много, много години. Ведическата литература описва, че там продължителността на живота е десет хиляди години. Дори ако не успее в йога, човек се издига до висшите планети. Но той не може да остане там постоянно. Когато резултатите от благочестивите му дейности се изчерпят, той трябва да се върне на Земята. Но тук също неуспелият йогӣ попада в благоприятна обстановка, защото се ражда в много богато или в благочестиво семейство.

Според закона на карма, ако човек извършва добри дела, той се ражда в аристократично семейство или в много богато семейство, става велик учен или пък е много красив. При всички случаи тези, които искрено са започнали да вървят по духовния път, в следващия си живот ще се родят в човешки тела, и то в много благочестиви или много богати семейства. Хората, които има такъв произход, трябва да знаят, че са заслужили тази съдба с благочестивите си дейности в миналото и по милостта на Бога. Бог осигурява тези благоприятни условия, защото винаги е готов да ни помогне да го достигнем. Ка просто иска да види, че сме искрени. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че всеки човек има дълг в живота, независимо от общественото си положение и от средата, в която живее. Но ако той изостави предписания си дълг и по някаква причина – било то от сантименталност, под влияние на обкръжението си, от лудост или заради нещо друго, – ако по някаква причина потърси убежище при Ка, но после от незрялост отпадне от пътя на предаността, въпреки това той не губи нищо. А ако човек изпълнява съвършено задълженията си, но не се обръща към Бога, какво печели? От живота му няма никаква полза. Позицията на този, който веднъж се е обърнал към Ка, е по-добра, дори той да се отклони от пътя на йога.

По-нататък Ка посочва, че от всички добри семейства, в които човек може да се роди – семейства на богати търговци, на философи или на хора, занимаващи се с медитация, – най-добро е семейството на йогӣ. Човек, който се роди в много богато семейство, лесно може да се заблуди. Естествено е този, на когото са дадени много богатства, да се опита да им се наслаждава, затова често синовете на богатите хора стават алкохолици или ловци на проститутки. А хората, които се раждат в благочестиви или в брамински семейства, често се възгордяват: „Аз съм брхмаа. Аз съм много благочестив“. Деградацията е възможна както в богатите, така и в благочестивите семейства. Този, който се роди в семейство на йогӣ или на предани, има много по-добър шанс отново да продължи прекъснатия си духовен живот. Ка казва на Арджуна:

„Когато получи такова раждане, той пробужда божественото си съзнание от предишния живот и отново се опитва да напредне, за да достигне пълен успех, о, сине на Куру“ (Бхагавад-гӣт, 6.43).

Когато се роди в семейство на хора, занимаващи се с йога или с предано служене, човек си припомня духовните дейности, които е извършвал в миналия си живот. Приелият сериозно Ка съзнание, не е обикновена личност; той трябва да е следвал същия процес и в миналото си раждане. Защо е така?

„По силата на божественото съзнание от предишния си живот той спонтанно е привлечен от принципите на йога, дори без да ги търси“ (Бхагавад-гӣт, 6.44). От опит знаем, че не можем да вземем материалните си притежания от сегашния си живот в следващия. Мога да имам милиони долари в банката, но когато напусна тялото си, напускам и банковата си сметка. Когато умра, банковата ми сметка не идва с мен, а остава в банката, за да ѝ се радва някой друг. Това обаче не важи за духовния напредък. Дори ако човек придобие много малко в духовно отношение, той го взема със себе си и в следващия си живот продължава от нивото, до което е стигнал.

Когато поднови прекъснатото знание, човек трябва да разбере, че е необходимо да приключи баланса и да завърши процеса на йога сега. Не трябва да рискува, като оставя това за следващ живот, а да реши да завърши процеса в сегашното си раждане. Нужна е твърда решителност: „По една или друга причина не успях да завърша духовния път в миналия си живот. Сега Ка ми дава още една възможност, нека го завърша в този живот“. Така след като напусне тялото си, човек няма да се роди отново в материалния свят, където има раждане, старост, болести и смърт, а ще се върне при Ка. Приелият подслон в лотосовите нозе на Ка, вижда в лицето на материалния свят само място, изпълнено с опасности. Материалният свят не е подходящ за устремените към духовно съвършенство. Шрӣла Бхактисиддхнта Сарасватӣ често казваше: „Това място не е за джентълмени“. Щом човек веднъж се е обърне към Ка и опита да напредне духовно, Ка започва да го напътства в сърцето му. Ка казва в Гӣт, че на този, който иска да го помни, Той дава памет, а на този, който иска да го забрави, позволява да го забрави.