7

Неведнъж сме чували за системата на йога. Бхагавад-гӣт утвърждава йога като авторитетен метод и специално препоръчва йога, която е предназначена за пречистване. Чрез нея се постигат три цели: контрол над сетивата, пречистване на дейностите и установяване на взаимоотношения с Ка.

Абсолютната Истина бива осъзната на три нива: безличностен Брахман, локализирана Парамтм (Свръхдуша) и Бхагавн, Върховната Божествена Личност. Върховната Абсолютна Истина в крайна сметка е личност. Едновременно с това тя е всепроникваща Свръхдуша в сърцата на всички живи същества и във всички атоми, тя е и духовното сияние брахмаджьоти. Като Върховна Божествена Личност, Бхагавн Шрӣ Ка притежава цялото великолепие, но в същото време владее и цялото отречение. В материалния свят притежаващите богатства не са склонни да се откажат от тях, но Ка не е такъв. Той може да се отрече от всичко и да остане съвършен в себе си.

Ако четем или изучаваме Бхагавад-гӣт под ръководството на истински духовен учител, не трябва да мислим, че той ни излага собствените си схващания. Той не говори от свое име. Духовният учител е само посредник. В действителност говори Върховният Бог, пребиваващ отвътре и отвън. Когато в шеста глава на Бхагавад-гӣт Шрӣ Ка започва да обяснява системата на йога, Той казва:

„Този, който не е привързан към плодовете от работата си и действа по задължение – той се е отрекъл от света и е истински мистик, а не този, който не пали огън и не изпълнява дълга си“ (Бхагавад-гӣт, 6.1). Всеки работи и очаква някакъв резултат. Някой може да попита: „Какъв е смисълът да се работи, ако не се очаква нищо?“. Всеки работник изисква някакво възнаграждение или заплата. Но тук Ка посочва, че човек може да работи само от чувство за дълг, без да се стреми към резултатите от дейността. Ако работи по този начин, той е истински саннсӣ и води живот в отречение.

Ведическата култура разделя човешкия живот на четири етапа: брахмачря, гхастха, внапрастха и саннса. Брахмачрӣ са ученици, посветени на изучаване на духовната наука. Гхастхи са семейните. След като достигне около петдесетгодишна възраст, човек може да стане внапрастха – да напусне дома и децата си и да пътува със съпругата си по святите места. Накрая той напуска и съпругата си и остава сам, за да се усъвършенства в Ка съзнание – този етап се нарича саннса, живот в отречение. Ка изтъква, че за един саннсӣ отречението не е всичко – той също има дълг. Но какви задължения може да има саннсӣ, щом е напуснал семейния живот и няма връзки с материалния свят? Той има най-отговорният дълг – да работи за Ка. Всъщност това е истинският дълг на всеки човек във всеки етап от живота.

В живота на всекиго съществуват два вида задължения: да служи на илюзията или да служи на реалността. Когато служи на реалността, той е истински саннсӣ, а когато служи на илюзията, е заблуден от м. Трябва да разберем, че при всички обстоятелства живото същество е принудено да служи – или на илюзията, или на реалността. Естественото му положение е да бъде слуга, а не господар. Човек може да си мисли, че е господар, но всъщност е слуга. Той може да има семейство и да си въобразява, че е господар на жена си, на децата си, в къщата си, в работата си и т.н., но това е заблуда. Той всъщност е слуга на жена си, на децата си, в работата си и т.н. Някой може да мисли президента за господар на страната, но президентът е по-скоро неин слуга. Нашата позиция е неизменната позиция на слуги – или слуги на илюзията, или слуги на Бога. Ако останем слуги на илюзията, животът ни ще е пропилян напразно. Естествено, никой не се мисли за слуга; всеки вярва, че работи за собствения си интерес. Въпреки че резултатите от труда му са временни и нереални, те го карат да бъде слуга на илюзията, на сетивата си. Но когато пробуди трансценденталните си сетива и наистина постигне знание, човек става слуга на реалността. Когато се издигне до равнището на знанието, той разбира, че във всички обстоятелства е слуга. И понеже е невъзможно да бъде господар, тогава е по-добре да служи на реалността, отколкото на илюзията. Когато човек осъзнае това, той постига истинско знание. Саннса, животът в отречение, се отнася до това равнище. Саннса е въпрос на духовна реализация, а не на социален статус.

Дълг на всекиго е да стане Ка осъзнат и да служи за каузата на Ка. Когато разбере това, човек става махтм, велика душа. В Бхагавад-гӣт Ка казва, че след много раждания, когато постигне истинско знание, човек му се отдава. Защо прави това? – Всудева сарвам ити. Мъдрият осъзнава, че „Всудева (Ка) е всичко“. Но такава велика душа, казва Ка, се среща много рядко. Защо? Ако един интелигентен човек е осъзнал, че крайната цел на живота е да се отдаде на Ка, защо трябва да се колебае? Защо не се отдаде веднага? Защо е нужно да чака много животи? Когато реши да се отдаде, той става истински саннсӣ. Ка не принуждава никого да му се отдаде. Отдаването е в резултат на любов, на трансцендентална любов. А любов не може да има там, където цари насилие и липсва любов. Майката не обича детето си по принуда, нито пък очаква някакво възнаграждение за това.

Може да обичаме Върховния Бог по различни начини: като наш господар, като приятел, като дете или като съпруг. Има пет основни раси (взаимоотношения), чрез които можем да сме вечно свързани с Бога. Когато постигнем освободеното състояние на знание, ще разберем връзката си с Бога в определена раса. Това равнище на се нарича сварӯпа сиддхи, истинско себепознание. Всеки има вечна връзка с Бога – като слуга с господар, като приятел с приятел, като родител с дете, като съпруга със съпруг или като любима с любим. Тези отношения са вечни. Целият процес на духовна реализация и истинското съвършенство в йога се свеждат до пробуждане на съзнанието ни за тази връзка. Сега отношенията ни с Върховния Бог имат изкривено отражение в материалния свят. В този свят отношенията между слугата и господаря се основават на пари, принуда или експлоатация. Няма служене просто от любов. В изкривеното си отражение отношенията между слугата и господаря продължават дотогава, докато господарят плаща на слугата. Щом заплащането спре, приключват и отношенията. Така е и с приятелството в материалния свят – и при най-малкия конфликт то се разрушава и приятелите стават врагове. Ако има сблъсък на мнения между сина и родителите, синът напуска дома си и отношенията се прекъсват. Така е и между съпрузите – дори малките разногласия стават причина за развод.

Взаимоотношенията в материалния свят са временни и илюзорни. Винаги трябва да помним, че ефимерните отношения тук са само изкривено отражение на вечните отношения, които имаме с Върховната Божествена Личност. Отражението на обекта в стъклото не е реално – то изглежда реално, но когато го докоснем, намираме само стъкло. Трябва да осъзнаем, че взаимоотношенията като приятел, родител, дете, господар, слуга, съпруг, съпруга или любим са само отражение на отношенията ни с Бога. Разбирайки това, придобиваме съвършено знание, което ни помага да осъзнаем, че сме слуги на Ка и имаме с него вечни любовни взаимоотношения.

В тази взаимна любов няма място за корист, но въпреки това награда има и тя е много по-велика от всичко, което можем да спечелим в материалния свят, като служим на някого. Отплатата на Ка е безгранична. Пример за това е историята на Бали Махрджа, който бил могъщ цар и завладял много планети. Когато той покорил райското царство, неговите обитатели се обърнали към Върховния Бог с молба да ги спаси. След като ги изслушал, Шрӣ Ка приел формата на малко момче брхмаа и се обърнал към Бали Махрджа с думите:
– Царю честити, бих искал да те помоля за нещо. Ти си велик монарх и си прочут навсякъде с милостинята си към брхмаите. Ще дариш ли нещо и на мене?

Бали Махрджа отговорил:
– Ще ти дам всичко, което поискаш.

– Искам само толкова земя, колкото мога да покрия с три крачки – казал малкият брхмаа.

– О, и това е всичко?! За какво ти е толкова малко земя?

– Може да е малко, но на мен ми стига – усмихнало се момчето.

Бали Махрджа се съгласил. Тогава малкият брхмаа направил две крачки и прекрачил цялата вселена. После попитал Бали Махрджа къде да направи третата крачка. Разбирайки, че Върховният Бог желае да му даде милостта си, Бали Махрджа отговорил:
– Мой Господи, загубих всичко, което владеех, но остана главата ми. Ще бъдеш ли така добър да стъпиш върху нея?

Бог Шрӣ Ка останал много доволен от Бали Махрджа и казал:
– Какво би желал да получиш от мен?

– Никога не съм очаквал нищо от теб – казал Бали Махрджа. – Но тъй като Ти пожела нещо от мен, аз ти предложих всичко.

– Да – казал Богът. – Но Аз също имам нещо за теб. Ще остана завинаги като верен слуга в двореца ти.
Така Богът станал пазач в двореца на Бали Махрджа – това била неговата отплата. Ако дадем нещо на Бога, Той ни го връща милиони пъти. Но не трябва да очакваме това. Бог винаги желае да възнагради слугата си за неговото служене. Този, който смята, че служенето на Бога е истинският му дълг, достига висшето знание и съвършенството на йога.