9

Боб: Получих вашето любезно писмо преди около една седмица.

Шрӣла Прабхупда: Ти си един много интелигентен млад човек. Опитай се да разбереш тази философия. Това е много важно. Хората изразходват толкова енергия, за да постигнат сетивно наслаждение. Те не знаят какво ще стане с тях в следващия им живот. Съществува живот след смъртта, но хората са невежи. Този им живот е подготовка за следващия, но те не знаят това. Съвременното образование с всичките си университети не създава и най-малката представа за това просто знание. Телата ни се променят всеки миг – това е доказано от медицината. След като напуснем това си тяло, ще трябва да приемем друго. Как ще стане това? Какво ще бъде това тяло? Има как да научим всичко това. Както ако някой следва нещо, знае, че ако издържи изпитите си, ще стане инженер или лекар. В този си живот ние можем да подготвим това, което ще бъдем в следващия.

Барбара (съпругата на Боб): Може ли ние самите да решим какви да бъдем в следващия си живот?

Шрӣла Прабхупда: Да, можете. Ние сме решили в следващия си живот да отидем при Ка. Това сме избрали – да се върнем вкъщи, обратно при Бога. Да речем, че искате да получите образование. След като решите, че искате да станете инженер или лекар, започвате да се подготвяте и да учите, за да осъществите целта си. По същия начин можете да решите какво да правите в следващия си живот. Но ако не решите вие, вместо вас ще реши материалната природа.

Барбара: Възможно ли е да съм имала съзнание за Ка в миналия си живот? Възможно ли е да съм била предана на Ка в миналия си живот и сега да съм се върнала?

Шрӣла Прабхупда: Няма значение. Пак ще можете да постигнете Ка съзнание. Възползвайте се от движението ни. Когато човек е съвършено Ка осъзнат, той не се връща в материалния свят. Но ако има малко несъвършенство, тогава е възможно пак да се върне. Въпреки този недостатък обаче той ще се роди в добро семейство. Шучӣн шрӣмат гехе йога-бхрао ’бхиджяте. „Йогӣте, които не постигнат успех по пътя си, се раждат в религиозно или аристократично семейство.“ С помощта на интелигентността си човек може да реши бъдещето си. За това е дадена човешката интелигентност. Животното не може да реши. А ние имаме способност да избираме. Ако направя това, ще спечеля. Ако направя другото, няма да е добре за мен. Това е човешкият живот. Трябва да го използваме правилно. Трябва да знаете коя е целта на живота и да вземате решенията си на тази основа. Това означава човешка цивилизация…

Барбара: Виждали ли сте Ка?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Барбара: Наистина ли?

Шрӣла Прабхупда: Да. Всеки ден, всеки миг.

Барбара: Но не в материално тяло?

Шрӣла Прабхупда: Той няма материално тяло.

Барбара: Ами нали тук в храма има картини на Ка…

Шрӣла Прабхупда: Това не е материално тяло. Вие го виждате като материално, защото имате материални очи. Заради тях не можете да видите духовната форма. Затова Той милостиво се е появил в материално тяло, за да можете да го видите. Но това не означава, че тялото му е материално. Да кажем, президентът на Съединените щати ви окаже честта да посети дома ви. Това не означава, че вие сте му равен. Това е жест от негова страна. От обич към вас той идва в дома ви, но това не означава, че вие сте на неговото равнище. Понеже не можем да видим Ка със сегашните си очи, Той се появява пред нас като картина, като мраморна или дървена статуя. Ка не се различава от картината и от статуята, защото всичко е Ка.

Барбара: А след като умрем, какво става с духа ни?

Шрӣла Прабхупда: Ще получите друго тяло.

Барбара: Веднага ли?

Шрӣла Прабхупда: Да. Когато сменяте апартамента си, първо приготвяте новия, след това напускате стария и се пренасяте.

Барбара: А можем ли да знаем какъв вид тяло ще получим?

Шрӣла Прабхупда: Да, ако сме квалифицирани. Тези, които са квалифицирани, знаят. Но за тези, които нямат знание, ще се погрижи природата. Ако не знаете, значи не сте се подготвили за следващия живот. В мига на смъртта съзнанието ви ще определи следващото ви тяло, а природата ще го осигури.

Боб: Щом Ка управлява всичко, как управлява неотдадените?

Шрӣла Прабхупда: Посредством м. Както правителството има власт над всичко. Царството се ръководи от царските министри.

Боб: А как ръководи преданите?

Шрӣла Прабхупда: Така, както се грижите за хората, които обичате. Например ако обичате детето си, за негово добро ще следите всичко, каквото прави. Ако поиска да пипне огъня, веднага ще му кажете: „Не, детето ми, не пипай тук“. Един човек, който е в Ка съзнание, т.е. предан, никога няма да се заблуди, защото Ка го води. М е поела тези, които не са в Ка съзнание, и прави всичко, каквото е необходимо, както вече сте виждали.

Боб: Когато се родим, предопределено ли е кога ще умрем? Знае ли се колко ще живея от мига на раждането ми?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Предан: И човек не може да промени това?

Шрӣла Прабхупда: Не може. Ка може.

Предан: А ако се самоубие, това също ли е предопределено?

Шрӣла Прабхупда: Не, това не. Това можете да извършите, защото имате малко независимост. Самоубийството е нещо неестествено. Ние имаме известна независимост и затова можем да направим крачка от естественото към неестественото. Затворникът нормално не може да напусне затвора, но по някакъв начин може да успее да избяга. Тогава извършва още едно престъпление, за което заслужава нова присъда и затвор. По правило затворникът не може да излезе от затвора, но ако успее да избяга по някакъв начин, това означава, че отново става престъпник. Отново ще го арестуват и ще трябва да лежи по-дълго време или пък ще получи още по-тежка присъда. Не можем просто така да тръгваме срещу съдбата си. Ако го направим, ще страдаме. Но Ка може да промени съдбата ни, ако имаме съзнание за него. Ка ще го направи. Ка казва: аха тв сарва-ппебхьо мокайими – „Ще те защитя“. Тази промяна има за цел да ни защити.

Има два вида хора – предани и неотдадени. Неотдадените са подвластни на материалната природа, а преданите се подчиняват пряко на Ка. В офиса на някой бизнесмен, управител на голяма фирма, под ръководството на началниците на различните отдели работят много подчинени. В работата си този човек управлява индиректно, а вкъщи управлява непосредствено. Но и в двата случая той управлява.

По същия начин Бог винаги управлява. Когато човек стане предан, става подчинен на Бога. Когато не е предан, е подвластен на представителката му, м. Но винаги някой го управлява. Например всички американски граждани са подчинени на правителството. Когато спазват законите, управлява ги правителството, а когато ги нарушат, управлява ги съдебната система. Но те не могат да кажат, че никой не ги управлява. Това е невъзможно. Всеки е подчинен някому. Ако някой каже, че няма господар, той е луд. Всеки е подчинен.
Има две възможности: да сме подчинени пряко на Бога и да сме подчинени на м, представителката му. Когато ни управлява м, проваляме живота си – сменяме телата си и раждане след раждане оставаме в материалното битие. Но ако изберем за свой господар Бога, тогава след смъртта на това тяло ще се върнем вкъщи, обратно при него. Тогава ще сме оползотворили живота си. Не можете да съществувате, без някой да ви управлява; това е просто невъзможно.

Интелигентност означава да изберем да бъдем управлявани от Ка. Това се казва в „Бхагавад-гӣт“ (7.19): бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте – „След много животи, преминали във философско търсене, живото същество ми се отдава“. Всудева сарвам ити. Човек мисли: „Ка, Ти си всичко. Ето, аз дойдох. Приеми ме. Сега изцяло съм ти се отдал, Ти си моят господар. Аз съм зависим. Толкова дълго се подчинявах на тези негодници. Няма смисъл. Бях воден от сетивата си. Под тяхната власт служех на семейство, общество, родина – стигнах дотам, че служех и на кучета. Но нищо не можа да ме удовлетвори. Сега възвръщам разума си и се оставям в твоя власт. Вместо да се подчинявам на кучето си, нека бъда слуга на Бога“. – Това е Ка съзнание. Не сте ли виждали как кучетата водят стопаните си за носа? Кучето спира на улицата, вдига крак, а господарят му стои и го чака. Не е ли така? Кучето задоволява естествените си нужди, а собственикът му си мисли, че той му е господар. Но той е подчинен. Това е м. Той е станал слуга на кучето си, а мисли, че му е господар. Докато човек не развие Ка съзнание, няма да разбере това. Ние виждаме, че този негодник е слуга на собственото си куче, но той си мисли, че е господар. Ние обаче можем да разберем. Вие какво мислите? Не е ли подчинен на кучето си?

Боб: Така е.

Шрӣла Прабхупда: Но си мисли: „Аз съм господар на кучето си“. Жененият мъж е подчинен на съпругата си, на децата си, на слугите, на всички, но пак мисли: „Аз съм господар“. Президент Никсън си мисли, че е господар на страната си, но ѝ е слуга. Народът – „слугите“ му – веднага може да го свали! Той обещава: „Ще ви служа много добре. Ще бъде отличен слуга“. И хората гласуват: „Добре, стани президент“. После той отново започва кампания: „Изберете ме пак! Пак!“ Това означава, че е слуга. Но си мисли, че е господар. М. Този, който е подвластен на м, мисли, че е господар, а всъщност е слуга. А преданите не се заблуждават, че са господари; те винаги се смятат за слуги. Това е разликата между реалността и м. Те поне знаят: „Никога не мога да бъда господар. Аз винаги съм слуга“. Когато слугата се мисли за господар, това е илюзия. Но когато слугата мисли, че е слуга, това не е илюзия. Това е мукти, освобождение. Защото не се води от лъжливи схващания. Опитайте се да вникнете в това: един предан никога не се води от неверни представи. Знае истинското си място. Сварӯпеа вявастхити. Мукти, освобождението, означава да заемеш собствената си, естествено присъщата си позиция. Аз съм слуга. И ако знам, че съм слуга, това е моето освобождение. Ако мисля, че съм господар, това е робство. Ето каква е разликата между обусловения живот и освобождението.

Тези осъзнати за Ка предани винаги мислят, че са слуги на Ка. Затова са освободени. Те не се стремят към освобождение. Те вече са освободени, защото са заели естествената си позиция. Те не се мислят за господари. Всички други се мислят за господари. Това е илюзия. В никой етап от живота си не можете да бъдете господари, винаги оставате слуги. Такова е положението ви. Щом някой си въобразява, че е господар, животът му е обусловен. А когато доброволно се отдаде на върховния господар – това е освобождението му. Преданият не полага допълнителни усилия за освобождение. Веднага щом се отдаде на Ка или на представителя му, той става освободен.

Боб: Прабхупда, хората, които изповядват някаква религия, например тези „Деца на Бога“, твърдят, че ги води Исус. Това възможно ли е?

Шрӣла Прабхупда: Да, но те не приемат водачеството му. Както християните. Исус ги наставлява: „Не убивай“ – а те убиват. Как тогава Исус ги води? Само да заявяваш, че Исус Христос те води, това нищо не означава. И да не те интересува какво е казал. Това следване ли е? Исус Христос не ги води. Те лъжат. Много трудно е да се намери човек, който наистина следва Исус Христос. Исус е готов да ги води, но никой не го е грижа. Те смятат, че са сключили договор с Исус Христос, който го задължава да поема греховете им. Това е философията им. Те вършат грехове, за които трябва да плаща Исус Христос. Това е религията им. Затова казват: „Нашата религия е идеална. Исус Христос е умрял заради нашите прегрешения“. Що за религия е това? Те нямат никаква милост към Исус Христос. Той е умрял за греховете ни. Защо си позволяваме отново да съгрешаваме? Такъв велик живот е бил пожертван заради греховете ни – затова трябва да приемем Исус за водач. Но ако решите: „Ще продължавам да съгрешавам, а Исус Христос ще ми опрости греховете. Трябва само да ходя на църква, да се изповядам и после отново може да греша“. Мислите ли, че това е признак на висока интелигентност?

Боб: Не.

Шрӣла Прабхупда: Всъщност този, който наистина следва Исус Христос, ще получи освобождение. Но много трудно ще открием такъв човек.

Боб: Ами „Децата на Бога“? Младите хора от движението на Исус Христос? Те редовно четат Библията и се стремят да…

Шрӣла Прабхупда: Но насилието е в разрез с предписанията на Библията. Как може да продължават да убиват и да следват Библията?

Боб: Попитах един за това и той ми каза, че в Библията пише, че Исус също е ядял месо.

Шрӣла Прабхупда: Няма никакво противоречие. Той може да яде всичко. Той е могъщ. Но на нас казва: „Не убивай. Трябва да престанете да убивате“. Той е могъщ. Той може да погълне целия свят. Но вие не можете да се сравнявате с Исус Христос. Не може сляпо да му подражавате, трябва да следвате наставленията му. Тогава той ще ви води. Това означава истинското послушание. Така се обяснява в „Бхгаватам“. Ако някой е ӣшвара, упълномощен, той може да направи всичко. Но ние не можем да му подражаваме. Трябва да се подчиняваме на заповедите му, да правим каквото казва. Не можем да му подражаваме. Казвате, че Исус Христос е ядял месо. Подчертавате това, но същевременно не знаете при какви условия е ядял месо. Той самият е ядял месо, но е съветвал другите да не убиват. Нима мислите, че Исус си противоречи?

Боб: Не.

Шрӣла Прабхупда: Той не може да прави това. Това е истинската вяра – той не може да прави това. Защо тогава е ядял месо – само той си знае, но на мен ми е казал да не убивам. Трябва да изпълнявам. Това е истинският път. Вие не сте Исус Христос и не можете да му подражавате. Той е пожертвал живота си заради Бога. Можете ли и вие да направите това? Тогава защо имитирате Исус Христос? Вие му подражавате, като ядете месо. Защо не му подражавате, като пожертвате живота си за разпространяването на съзнанието за Бога? Какво мислите? Да, когато проповядвате, можете да кажете всичко, което мислите. И това са „християни“! Но какво всъщност правят те за Бога? Да вземем слънцето. То изпарява дори урината. Можете ли да пиете урина? Ако искате да сте като слънцето, ще можете ли – „Я, слънцето поглъща урината. Нека и аз да опитам“? Исус Христос притежава такова могъщество, той може да прави всичко. Но ние не можем да бъдем като него. Трябва просто да следваме наставленията му. Това би било истинско християнство. Не можем да имитираме силния човек. Това е погрешно.

Във ведическата литература се разказва за един океан от отрова – хората не знаели как да се избавят от него. Тогава Шива казал: „Добре, аз ще го изпия“. Той изпил целия отровен океан и го задържал в гърлото си. Можете ли да пиете отрова? Не цял океан, само една чаша? Как можем да си позволим да подражаваме на Шива?Той не ни е казалда пием отрова. Трябва да следваме предписанията му, а не да му подражаваме. Наркоманите, които се тровят с ЛСД и марихуана, казват, че Шива често е пушел гаджа. Но той също е изпил цял отровен океан. Вие можете ли да направите това?

Трябва да приемем наставленията на Шива. Той казва, че най-голямото съвършенство е да обожаваш Виу. Виор рдхана парам. Когато Прватӣ го попитала кое е съвършеното обожание, той отговорил: „Най-съвършеното обожание, това е да се покланяш на Бог Виу (Ка)“. Съществуват толкова много полубогове, но той ни съветва да обожаваме Виу. А да обожаваш ваиавите, е още по-възвишено от това да обожаваш Виу. Тадӣнм – слугите му или личностите, свързани с него. Ние например обожаваме растението туласӣ. Ние не обожаваме растения, но обожаваме туласӣ, понеже тя има много близки отношения с Ка, Виу. Ако нещо е много тясно свързано с Ка, обожаването на това нещо е по-висше от обожаването на Виу.

Боб: Защо е така?

Шрӣла Прабхупда: Защото Ка ще бъде доволен. Ако имате куче и приятелят ви го погали (жестикулира с ръце), ще бъдете много доволен: „О, какъв добър приятел“. Така разсъждават хората. Не сте ли виждали? Идва някой приятел и ви казва: „Не съм виждал по-хубаво куче“. (Смях. В стаята влизат няколко гости индийци.)

Шрӣла Прабхупда: Моля, почерпете се с прасда.

(Шрӣла Прабхупда продължава да говори с гостите си ту на английски, ту на хинди. Това е последният му ден в Ню Йорк и самолетът му за Лондон излита след няколко часа. Боб е намерил кола, с която да отведе Шрӣла Прабхупда до летище Кенеди. Преданите се суетят, товарят багажа в колата, подреждат последните преводи на Шрӣла Прабхупда и довършват последните приготовления за пътуването.)

Шмасундара: Всичко е готово, Шрӣла Прабхупда. Колата ни чака.

Шрӣла Прабхупда: Значи можем да тръгваме? Добре.
Харе Ка!