Глава 3

Вишвамитра вървеше пред двамата принцове, всеки от които носеше лък и бе окачил на кръста си мечове. С двата големи колчана със стрели на гърба си юношите приличаха на двойка триглави змии, следващи мъдреца. Великолепните им украшения проблясваха върху смуглата им кожа. Прекрасните млади мъже прибавяха великолепие към сияйния мъдрец Вишвамитра също както двамата полубогове Сканда и Ганапати добавят към красотата на безсмъртия Шива.

След като изминаха дванайсет мили по южния бряг на Сараю, тримата стигнаха до поляна с мека трева и сенчести дървета. Вишвамитра спря и се обърна към Рама и Лакшмана:
— Настанете се удобно и пийнете осветена вода, за да се пречистите. След това ще ви кажа мистичните мантри, познати като Бала и Атибала. Те ще ви пазят от слабост и болести. Благодарение на тях няма да изпитвате глад и жажда, и дори умора. Докато ги изричате, на земята няма да има равни на вас в бой и в интелектуални дебати. Бала и Атибала съдържат цялата мъдрост на света, тъй като са дъщери на себеродения създател Брахма.

Вишвамитра се вгледа в братята и изпита към тях силна привързаност. Макар да знаеше, че не са обикновени мъже, искаше да им служи, като бъде техен учител и водач. От своя страна принцовете също изпитваха обич към мъдреца и с радост откликнаха на чувствата му, приемайки го за свой духовен учител. Вишвамитра се разположи близо до седналите принцове и след като отпи осветена вода за пречистване, вдигна дясната си ръка и започна да повтаря мантрите.

С радостни лица Рама и Лакшмана изслушаха двата химна от мъдреца. Когато напътствията свършиха, прекараха нощта на речния бряг, облъхвани от хладния бриз, който се носеше кротко над водата.

Малко преди разсъмване Вишвамитра, останал буден цяла нощ, за да медитира, събуди двамата принцове с думите:
— О, Рама и Лакшмана, о, тигри сред мъжете, слънцето се издига на източния небосклон! Станете и се измийте. Трябва да вървим.

Братята веднага скочиха и се изкъпаха в реката. След молитвите и медитацията си се приближиха към Вишвамитра и му се поклониха. Мъдрецът благослови младите мъже и отново ги поведе на път, докато слънцето изгряваше над поредния безоблачен ден.

Скоро стигнаха до мястото, където Сараю се вливаше в река Ганг. На брега на великата река имаше множество прости жилища от листа и кал, в които живееха аскети. Принцовете попитаха Вишвамитра каква е историята на отшелническата обител. Припомняйки си я, развеселеният мъдрец им разказа как веднъж Камадева дошъл тук да се пошегува с Шива.

Преди много време богът на любовта имал човешки облик. Веднъж добил смелост и изстрелял любовните си стрели срещу непобедимия Шива. Потъналият в медитация могъщ Шива се разгневил и от третото си око изстрелял пламтящ огън, който изпепелил тялото на Камадева. Оттогава започнали да наричат Камадева Ананга, „безтелесния“, а мястото станало известно като Анга.

След като свърши разказа си, Вишвамитра каза:
— Всички тукашни мъдреци са предани на славния Шива. Нека прекараме нощта с тях, о, принцове.

Докато Вишвамитра говореше, аскетите в отшелническата обител почувстваха от разстояние приближаването на мъдреца и царските синове. Осъзнавайки кои са, преданите на Шива – който от своя страна винаги възхвалява Вишну – се преизпълниха с радост и бързо дойдоха да поздравят високопоставените си гости.

След като бяха приети радушно, тримата пътници изпълниха вечерните си ритуали и похапнаха проста горска храна. Вишвамитра доставяше удоволствие на братята и аскетите с истории за древни герои и някогашни мъдреци.

На другата сутрин, след като прекосиха Ганг в лодка, осигурена от домакините им, Вишвамитра и принцовете се озоваха в обширна пустош. От всички страни се издигаха огромни голи дървета. Земята беше безлюдна, а силният вятър носеше пясък и клонки, които ги удряха в лицата. Чуваха се крясъци на диви животни и лешояди, а небето бе покрито с облаци.

Рама и Лакшмана се огледаха. Какво се беше случило? Досега земята бе красива и плодородна. Рама попита Вишвамитра:
— Гората отпред изглежда непроходима и изпълнена с лоши поличби. Защо тукашната земя се обитава от кръвожадни зверове и е толкова зловеща?

Усмихвайки се въпреки заобикалящите ги опасности, Вишвамитра отговори:
— Скъпи мой Рама, някога това е било място на две процъфтяващи царства, създадени от полубоговете. Случило се така, че един ден Индра извършил грях, убивайки брамин. Тъй като бил нечист, потърсил убежище при могъщите риши. Те изпълнили ритуал на пречистване и го изкъпали във водите на Ганг, които се излели тук, на това място. Удовлетворен, че тази земя е приела нечистотата му, Индра я благословил с думите: „Тук ще се издигнат две царства – Малада и Каруса, и ще процъфтяват в продължение на много години“.

Докато Вишвамитра говореше, спряха в края на гора от голи дървета. Пътят пред тях беше потънал в мрак. От гората се носеха ужасни звуци. Мъдрецът продължи да разказва на братята за това място.
По някое време, след като Индра основал градовете, дошла жена якша на име Татака, могъща колкото хиляди слонове и способна да придобива всякакви форми. Тя беше майката на Марича, който сега нападаше обителта на Вишвамитра. Страховита и изпълнена със злоба към всичко живо, Татака постоянно опустошаваше района и затова никой не живееше в него. Някога място на процъфтяващи градове, сега беше невъзможно дори да го доближиш.

Като се обърна към принцовете, Вишвамитра каза:
— Дойде време за смъртта на демоничната Татака. Вие трябва да ме последвате до мястото, където живее, да я откриете и веднага да сложите край на живота ѝ.

Рама отвърна с усмивка:
— О, мъдрецо, как е възможно жена да притежава подобна сила?

Вишвамитра знаеше, че благодетелният Рама ще се поколебае да нападне същество от женски пол, но Татака не беше обикновена жена. Мъдрецът описа произхода ѝ. Тя се беше родила като красивата дъщеря на велик и могъщ якша на име Сукету. Като девойка получила дар от Брахма и придобила силата на хиляда слона. Омъжила се за прочут якша – Сунда, който загинал в резултат на проклятие, изречено от мъдреца Агастя. Когато Татака научила за смъртта на съпруга си, се разгневила на Агастя и заедно със сина си Марича се втурнала към него с намерението да го убие. Мъдрецът обаче не помръднал от мястото си. Казал на приближаващите го якши: „Щом действате толкова злонамерено, нека и двамата се превърнете в демони! О, Татака, ти ще изгубиш привлекателния си вид и ще станеш грозна ракшаса, която се храни с хора!“
После Агастя изчезнал.

Вишвамитра вдигна ръка и посочи пътеката пред себе си. Отмъстителното присъствие на Татака беше превърнало целия район в пуста гора. Тя беше вечно сърдита и нападаше всекиго, който се доближеше до нея.

След като разказа на братята историята на Татака, мъдрецът ги увери:
— Макар в писанията да се казва, че жената трябва да се закриля, в този случай не бива да се страхувате, че ще извършите грях. Убиването на Татака е необходимо за доброто на всички. Ако искаш да защитиш страдащите, понякога се налага да извършиш привидно греховно действие. Това е вечният дълг на царете. О, Рама, не бива да се колебаеш!

Като цитира и други примери от историята, свързани с владетели и полубогове, убивали демонични жени, Вишвамитра насърчи Рама бързо да убие Татака.

Принцът прие искането на мъдреца и стисна златния си лък. Приготвяйки се за бой, се обърна към Вишвамитра:
— Когато напуснах Айодхя, баща ми ми каза, че трябва да следвам заповедите ти без колебание. Подчинявайки се както на неговата, така и на твоята воля, ще се изправя срещу кръвожадната ракшаса. Искам да направя добро на брамините и кравите в тази област, както и да удовлетворя святата ти личност. Моля те, посочи ми местонахождението на злия демон.

Вишвамитра ги поведе малко по-навътре в гората. Рама опъна силно тетивата си и тя произведе страховит звук, който отекна навсякъде. Всички горски животни бяха ужасени.

Самата Татака беше изумена и се изпълни с гняв. Кой се осмеляваше да я предизвиква? Който и да бе, скоро щеше да съжалява за безразсъдството си. Демоницата излезе от пещерата си и се втурна към източника на звука, като надаваше смразяващи викове.

Виждайки я да се задава обхваната от ярост, с чудовищни размери и ужасяващ вид, Рама каза на Лакшмана:
— Виж тази огромна и страховита жена якша, мили братко! Способна е да изпълни с ужас сърцата на страхливите. Гледай как ще я обърна в бягство с острите си стрели! Истината е, че не искам да я убивам, понеже е жена. Смятам да сложа край на мощта ѝ, като ѝ отрежа ръцете и краката.

Докато Рама говореше, Татака се спусна към него с рев и вдигнати ръце. Произнасяйки могъща мантра, Вишвамитра спря атаката ѝ и се провикна:
— Нека принцовете от Айодхя победят!

Вдигайки вихрушка от прах, Татака обърка принцовете и изчезна. Използваше всякакви мистични илюзии. Започна да приема една след друга различни форми. Ту се появяваше пред братята, ту се оказваше над тях. После внезапно изникваше зад гърба им. В един момент беше бясно рогато животно, в следващия се превръщаше в грозен демон. Спускаше се върху тях като огромна птица с разтворени нокти. Хвърляше канари и камъни и пищеше страховито.

Рама се разгневи. Отблъскваше камъните с дъжд от стрели. Изстрелваше ги с ослепителна бързина. Лъкът му постоянно беше извит. Използвайки остри като бръснач стрели, отряза двете ръце на втурналата се към него Татака. Лакшмана също се изпълни с ярост. Изстреля остри стрели с убийствена точност и отряза носа и ушите ѝ.

Жената якша се издигна в небето и изчезна. Макар и лишена от ръце, с помощта на мистичните си сили продължи да хвърля огромни дървета и камъни. Оставайки невидима, постоянно се местеше и не спираше да пищи. Вишвамитра видя, че младите мъже са изумени от способността ѝ за преобразяване. Осъзна, че се сдържат, понеже Татака е жена. Мъдрецът се провикна към братята:
— Не показвайте милост към нея! Демоницата не бива да бъде пощадена! Грешна и зла, напълно заслужава да умре от ръцете ви. Действайте бързо и сложете край на живота ѝ, преди да е паднала нощта, защото след залез-слънце силата на демоните нараства.

Тогава Рама показа колко добре владее лъка. Изстреля стрели, които можеха да поразят невидима мишена, ориентирайки се само по звука. Изричайки мантри, изсипа върху Татака порой от остриета, които превръщаха падащите камъни в прах и пронизваха ракшасата, която пищеше от болка. Връщайки се бързо на земята тя прие огромни размери и се понесе като вихър към двамата братя. Рама реши, че трябва да бъде убита. Бързо изстреля стрела, заредена с енергията на мълния и улучи ракшасата право в гърдите. Сърцето ѝ се пръсна и тя падна мъртва на земята с грозен вик.

Наблюдавайки боя на Рама с демоницата, полубоговете начело с Индра се събраха в небесата, за да приветстват победата му. Върху двамата принцове се посипаха небесни цветя. Рама и Лакшмана сведоха скромно глави в израз на благодарност към полубоговете. Хилядоокият Индра каза на Вишвамитра:
— Всички полубогове са удовлетворени от подвига на Рама. О, свети брамине, покажи на принца своята обич, като му предадеш знанията си за небесните оръжия. С тях Рама скоро ще осъществи божествена цел.

Индра бе обмислил желанието на Вишну да унищожи Равана и неговите орди от ракшаси. Докато наблюдаваше могъщия Рама, разбра, че е дошло времето демоните да бъдат избити.

След като Индра свърши да говори, полубоговете се завърнаха в небесата и се спусна здрач. Вишвамитра прегърна Рама и Лакшмана и каза:
— Нека да нощуваме в тази гора. Освободена от проклятието на Татака, сега тя е спокойна и приятна. По изгрев ще продължим към отшелническата ми обител.

Тримата легнаха да спят, възхвалявани от божествените бардове и певци, които се бяха събрали на небето.

а сутринта Вишвамитра си припомни думите на Индра. Седна с двамата принцове и им каза:
— Слушайте внимателно, о герои, защото сега ще ви разкрия всичко за божествените мистични оръжия, в това число управляваните от непобедимите Брахма, Шива и Вишну. Въоръжени с тях, ще можете да се изправите дори срещу полубоговете и демоните, включително гандхарвите и нагите, могъщите божествени змии.

Вишвамитра седна с лице към изгряващото слънце и след като се пречисти, отпивайки вода и произнасяйки химни, започна да учи Рама на мантрите за призоваване на небесните оръжия. Наричайки всяко оръжие с името на божеството, което го управляваше, Вишвамитра разкри на принца всички небесни оръжия – хиляди на брой и трудни за запомняне дори от самите полубогове. Докато изричаше имената им, те изникваха пред Рама в сияйната си ефирна форма. Някои се появяваха като пламтяща жарава; други – под формата на дим; трети блестяха като слънцето и луната. Изпълнени с радост, че са призовани да служат на Рама, те заставаха пред него с допрени длани в очакване на заповедите му.

Рама ги прие с любов и ги помоли да се появяват в ума му винаги щом помисли за тях. Олицетворените оръжия отвърнаха: „Така да бъде!“. Преди да се сбогуват с Рама, го обиколиха почтително, след което се завърнаха в небесните си жилища.

Щом обучи братята на всичко за изстрелването и призоваването на оръжията, Вишвамитра каза:
— Обясних ви всичко, о, славни принцове. Сега трябва да продължим към целта си.

Тримата поеха на път и скоро съзряха в далечината голяма група дървета, които приличаха на скупчени тъмни облаци. Щом приближиха, видяха, че това е красива горичка с всякакви видове цъфтящи и плодни дървета. Птици изпълваха въздуха със сладки песни, а край потоци с бистра вода се разхождаха грациозни елени. Рама погледна към Вишвамитра и попита:
— Какво е името на това приятно място? Изглежда сме пристигнали в някаква свята местност. Дали не сме дошли в собствената ти обител, о, учени брамине?

Макар да притежаваше безкрайно знание, Рама напълно бе приел ролята на ученик на Вишвамитра. Слушаше внимателно, докато мъдрецът усмихнат му разказваше древната история на Бали и Индра. Веднъж изключително могъщият цар Бали, господар на демоните и враг на полубоговете, прогонил Индра, заел мястото му и започнал да управлява вселената вместо него. Задържал се на тази позиция дълго време и се прочул във всичките три свята – небето, земята и ада.

Обезпокоени, полубоговете начело с Индра, потърсили Вишну. Върховният Бог се появил като Вамана, момче брамин. Молейки Бали да му направи дарение, получил от него трите свята и ги върнал на полубоговете. Вамана останал още малко в това място, известно като осветения от присъствието му ашрам Сиддха. Вишвамитра заключи:
— Тук е моята обител, о, Рама. Хайде да влезем в нея.

Мъдрецът хвана двамата принцове за ръцете и пристъпи в святото място. Докато влизаше в голямото пространство, приличаше на пълна безоблачна луна, придружена от две блестящи звезди. В тревистата местност се разхождаха безброй отшелници. Някои се грижеха за свещените огньове, а по-младите цепеха дърва или работеха по изграждането на голям централен олтар, предназначен за главното жертвоприношение. Тук-там групи от мъдреци седяха и рецитираха санскритски химни от Ведите, докато други почистваха и подготвяха обредните предмети. Рама и Лакшмана гледаха с интерес случващото се наоколо. Въпреки оживлението, преобладаваше атмосфера на спокойствие, а отшелниците сияеха с аскетична сила.

Щом видяха, че Вишвамитра и принцовете са пристигнали, те скочиха на крака, за да ги приветстват. Предложиха на двамата принцове вода и горски плодове. Беше надвечер и по земята се стелеха дълги сенки. Приношението щеше да започне на следващия ден. По нареждане на Вишвамитра отшелниците отведоха двамата млади мъже в уединена колиба. Един от мъдреците каза:
— Починете си тук през нощта, а утре, водени от Вишвамитра, ние ще изпълним церемонията по освещаване на жертвоприношението ни. Сега успехът ни е сигурен, тъй като вие двамата сте тук, въоръжени с всякакви оръжия и сияещи като слънца.

Мъдреците посрещнаха с благодарност Рама и Лакшмана. Ракшасите ги тормозеха отдавна и те се бяха обърнали за помощ към полубоговете. Чрез молитви и медитация Вишвамитра беше разбрал Божия план. Затова мъдрецът отиде в Айодхя да търси Рама. Сега божественият принц бе дошъл лично да освободи аскетите от тяхното страдание. Гледайки спящите млади мъже, мъдреците се изпълниха със страхопочитание. Обожаваха и славеха Вишну в сърцата си.

На следващия ден принцовете станаха преди изгрев-слънце и извършиха сутрешните си ритуали. След като изразиха почитта си към Вишвамитра, седнаха отстрани на олтара за жертвоприношения. Обръщайки се към мъдреца с допрени длани, Рама попита:
— О, почитаеми, моля те, кажи ни кога и къде можем да очакваме появата на злите ракшаси?

Вишвамитра не отговори, но другите отшелници приветстваха готовността на младите мъже да се сражават и да победят демоните. Един от тях обясни:
— В момента Вишвамитра съблюдава обет за мълчание, който ще спазва през следващите шест дни и нощи, и през цялото това време ще остане буден. В края на този период, когато приношението е почти завършено, двамата демони ще ни нападнат, използвайки всичките си сили. Но бъдете готови, защото коварните ракшаси могат да се появят по всяко време!

Принцовете горяха от нетърпение да влязат в битка. Стояха нащрек до Вишвамитра, докато той седеше мълчаливо и медитираше. Рама се облегна на големия си лък, който беше висок почти колкото него. Лакшмана държеше в ръка бляскав син меч, чиято златна дръжка сияеше с ярките си скъпоценни камъни.

С наближаването на шестата нощ и след изпълнението на последните ритуали, свещеният огън внезапно запламтя буйно. От покритото с облаци небе се разнесе силен грохот. Спускайки се върху жертвоприношението, оттам се появиха двамата ракшаси Марича и Субаху. Придружаваха ги кръвожадни и ужасни на вид демони. Използвайки мистичните си сили, ракшасите изсипаха върху олтара потоци от кръв и гной, както и големи късове плът. От земята изригнаха буйни огньове и навсякъде се разлетяха горещи въглени.

Крещейки страховито, демоните танцуваха и всяваха хаос. Отшелниците отстъпиха, но този път не се страхуваха. Вишвамитра се изправи бързо. Беше време демоничните създания да получат каквото са заслужили. Твърде често бяха осквернявали жертвоприношението. Нямаше да им позволи да го направят отново. Като събра другите аскети, Вишвамитра се оттегли встрани и нареди на Рама да атакува.

Виждайки пораженията, принцът се разгневи. Втурна се към ракшасите и извика на брат си:
— Гледай как ще разпръсна тези противни демони, които се хранят със сурова плът!

При тези думи опъна лъка си. Изстреля бързи стрели във всички посоки. Ракшасите се изненадаха – не бяха очаквали съпротива. Някои от тях обградиха бързо Рама. Той пускаше стрелите си със смъртоносна точност и те разкъсваха демоните на парчета. Принцът се огледа за Марича. Виждайки наблизо огромното му туловище, което рушеше свещения олтар, призова на помощ небесно оръжие. Постави го на лъка си и макар че още бе разгневен, каза спокойно на Лакшмана:
— Ще използвам оръжието Навама, което се управлява от бащата на полубоговете Ману!

Рама тутакси изстреля оръжието към страховития ревящ Марича. Поразен от мощта му, демонът излетя във въздуха и бе захвърлен на осемстотин мили в океана. Макар че изпадна в безсъзнание от стрелата на Рама, Марича не беше убит. Рама погледна към Лакшмана.
— Видя ли силата на това оръжие, братко? То с лекота изпрати демона на огромно разстояние.

Рама и Лакшмана продължиха да изстрелват пламтящи стрели към другите ракшаси. Заредена с мистична сила, всяка стрела се превръщаше в хиляди. От лъка на Рама сякаш се изливаше неспирен поток от стрели, толкова бърз беше принцът в изстрелването им. Ракшасите пищяха от болка. Някои се скриха в земята, а други излетяха в небето.

ам се прегрупираха и отново се спуснаха с десетки върху принцовете. Хвърляха по тях копия, железни боздугани, масивни скали и пламтящи въглени. Рама и Лакшмана запазиха самообладание и отблъснаха пороя от оръжия със стрелите си. Стиснал здраво златния си лък, Рама се провикна към брат си:
— Не се страхувай, Лакшмана, бързо ще се разправя с тези кръвожадни ракшаси! Те са зли и безжалостни, и отдадени на греховни дейности. Това е последното жертвоприношение, което ще осквернят!

При тези думи Рама започна ловко да избягва хвърляните от демоните скали. Призова оръжието на бога на огъня Агни. Изстреляно от опънатия му докрай лък, то прониза ракшаса Субаху право в гърдите. Сърцето му се пръсна и той падна мъртъв на земята като изкоренено дърво. Рама призова Вайястра, могъщото оръжие на вятъра. Изстреля го и към ракшасите се понесе ревящ вихър. Бяха издухани надалеч като прахоляк и боклуци. Онези, които не бяха убити от оръжието, избягаха.

Докато грохотът от битката заглъхваше, Рама и Лакшмана почувстваха, че гневът им стихва. Стояха и държаха лъковете си, вперили поглед във Вишвамитра. Мъдрецът беше удовлетворен. Приближи принцовете:
— Постигнах целта си, о, мощно въоръжени герои! Вие следвахте съвсем точно напътствията на своя учител. Сега можем да подновим жертвоприношението за благото на хората.

Вишвамитра продължи да се взира още известно време с насълзени очи в двамата красиви братя. Помисли си за божествения план на Вишну. Богът винаги закриляше преданите си и защитаваше приношенията им за благото на света. Преизпълнен с обич, накрая мъдрецът каза на младите мъже:
— Сега си починете добре, защото утре ще напуснем това място.

Всички аскети в отшелническата обител се събраха около братята да ги поздравят. Поведоха ги към просторна колиба близо до реката. След като я показаха на принцовете, отшелниците им предложиха горски плодове и ястия от диви зеленчуци. Рама и Лакшмана приеха любезно даровете и легнаха да спят, изтощени от събитията през деня.

На следващата сутрин принцовете застанаха пред Вишвамитра и попитаха с уважение:
— Какви други заповеди трябва да изпълним сега, о, най-добри сред брамините?

Мъдрецът им отговори, че Джанака, царят на Митхила, скоро щеше да изпълни жертвоприношение. Вишвамитра искаше да ги заведе там, за да видят великолепния лък, притежаван от царя. Силата на този лък бе неизмерима. Някога го беше използвал самият Шива. Лъкът не можеше да бъде опънат от полубогове, гандхарви или демони, а какво да говорим за хора. Джанака го държеше в една зала, където всеки ден го славеха жреци.

— Лъкът може да се види само от могъщи воини – продължи мъдрецът. – Царят е обявил, че онзи, който успее да го опъне, ще получи дъщеря му Сита, истински диамант сред девойките, родена от самата земя. Нека да потеглим веднага за Митхила.

Вишвамитра даде нареждания на мъдреците да се приготвят за пътуването. Сто каруци, теглени от силни магарета, бяха напълнени най-вече с богослужебни предмети. Начело на хиляда риши, всички рецитиращи благоприятни текстове от писанията, Вишвамитра и двамата принцове потеглиха към Митхила, движейки се в северна посока покрай брега на Ганг. Докато напускаха отшелническата обител, ги последваха стада от зверове и ята птици. Вишвамитра и другите риши се обърнаха към съществата на техния език и ги убедиха да се върнат.

Вървяха няколко дни. След като изминаха голямо разстояние и стигнаха до брега на река Соне, спряха да починат преди падането на нощта. Навсякъде се чуваше мучене и се разнасяха виковете на пастири. Докато пътниците се настаняваха, погледнаха отвъд гладката повърхност на реката, която проблясваше в оранжево под залязващото слънце. През деня бяха подминали много процъфтяващи села и градове, и разбраха, че земята се обработва и стопанисва добре. Рама, разположен удобно между аскетите, попита Вишвамитра къде се намират.

Мъдрецът, който бе живял хиляди години и знаеше историята на цялата земя, започна да разказва с усмивка историята на това място. Наричаше се Кушанабха, по името на древен цар, който бил син на риши на име Куша. Кушанабха бил прадядото на Вишвамитра. Тъй като произлизаше от рода на Куша, Вишвамитра беше известен още като Каушика и имаше по-голяма сестра на име Каушики. След като бе служила предано на съпруга си риши, тя се бе възнесла на небето и по-късно се бе превърнала в свещената река Коши. Вишвамитра отдавна водеше аскетичен живот на брега на тази река, откъм страната на Хималаите. Слязъл бе в равнините заради желанието си да извършва жертвоприношения и скоро след това си бе осигурил помощта на Рама.

Докато Вишвамитра разказваше тази и още истории, вечерта отмина. Виждайки, че вече е нощ, накрая мъдрецът каза:
— Зверовете и птиците са потънали в дълбок сън и всичко наоколо е обвито в мрак. Небесната твърд блести ярко, обсипана със звезди, подобни на безброй очи. Ето че се появи и луната и разсея мрака в света, пръскайки меките си лъчи по земята. В това място скитат страховити гостоприемници на нощни демони. Нека поспим, за да сме готови за пътуването утре.

Обожавайки Вишвамитра, братята легнаха и потънаха в обятията на съня, запленени от историите на мъдреца.