Глава 4

Красив изгрев над Соне възвести зората. Докато ришите и принцовете се къпеха в реката, въздухът се изпълни с птичи песни и звуци от горски животни. След като извършиха сутрешния си ритуал и се помолиха, двамата млади мъже отидоха при Вишвамитра. Мъдрецът посочи Соне и каза:
— Ще прекосим реката и ще продължим на север към Ганг.

Принцовете се огледаха и видяха наблизо върволица от аскети, които държаха съдовете си за вода и тоягите си и прекосяваха един брод. Рама и Лакшмана запретнаха копринените си дрехи и вдигнаха лъковете на раменете си. Щом Вишвамитра тръгна пред тях, двамата последваха ришите през чистите хладни води на Соне.

След известно време забелязаха Ганг, която проблясваше на късното следобедно слънце и отдалеч приличаше на златна линия, разсичаща пейзажа. Щом стигнаха до брега ѝ, прекъснаха пътуването си и се приготвиха за нощуване. След като почетоха реката с възлияние и запалиха свещен огън, принцовете седнаха пред Вишвамитра и го попитаха:
— О, божествени служителю, разкажи ни за произхода на тази велика река, която се е появила в Хималаите от небесата, тече по земята и, както се говори, минава през самия ад. Как е станала толкова свещена и защо влиянието ѝ се е разпространило в трите свята?

Развълнуван от въпроса, Вишвамитра си припомни славата на Ганг и заговори. (Виж приложение 1, „Историята на река Ганг“). В красив, увлекателен санскритски стих разказа подробно историята на свещената река. Когато завърши, принцовете бяха удивени. Молейки отново и отново мъдреца да продължи да разказва, братята слушаха цяла нощ истории за полубогове и демони.

На следващата сутрин поеха на североизток, насочвайки се към Митхила. Постепенно горските пътеки отстъпиха на павирани пътища, които водеха към града. Гората се смени от ниви с посеви. Когато приближиха Митхила, видяха добре оформени градини и горички с пейки и фонтани. Звуците на диви животни бяха заместени от човешка глъчка.

Щом влязоха през портите на Митхила, бяха посрещнати от детски викове и трополене на колесници. Огромни слонове се поклащаха величествено, усмихнати хора им махаха от седлата на гърбовете им. Оглеждайки се наоколо, пътниците видяха златните куполи на безброй храмове и много къщи от блестящ бял камък. Край пътя имаше магазини, пълни с всякакви видове плодове, зеленчуци и захаросани ядки. Търговци излагаха купища скъпоценни камъни с цветовете на дъгата. Всички поздравяваха почтително групата, която минаваше бавно покрай тях. Докато вървяха по широкия равен път, новодошлите бяха посрещнати от министрите на царя, вече уведомен за пристигането им, и поеха по главния път към двореца на Джанака начело с Вишвамитра и принцовете. Хората се тълпяха отстрани на пътя, за да видят прочутия мъдрец и знаменитите му придружители. Докато наблюдаваха могъщите принцове, някои от тях познаха, че може би са синовете на император Дашаратха. Тълпата се питаше какво ги е довело в Митхила. Дали щяха да се опитат да опънат царския лък? Рама се усмихваше на гражданите и те се изпълниха с желание да видят как красивият, силен принц ще спечели ръката на Сита.

Джанака излезе лично да ги посрещне, придружен от свещенослужителите и съветниците си. Веднага се поклони в краката на Вишвамитра и се разпореди да го заведат в двореца. Там той предложи на мъдреца и на двамата принцове златни столове, нареди да донесат вода за измиването на краката им и лично извърши церемонията.

Щом всички изисквания на етикета бяха спазени, на Вишвамитра и принцовете бе сервирана храна. Настаниха ги на пода върху копринени килими с поставени пред тях маси от слонова кост. Поднесоха им подбрани ястия в златни и сребърни чинии. Като се нахраниха до насита и си починаха, Джанака каза на Вишвамитра:
— Днес щастието ми е голямо, тъй като виждам пред себе си свят човек. Твоето присъствие е благословия. Кажи ми кои са тези двама млади мъже, които те придружават? Приличат на два могъщи тигъра и съперничат на полубоговете по красота и изящество. Какво те води в дома ми заедно с тези въоръжени младежи?

Вишвамитра му разказа всичко за Рама и Лакшмана и как са избили ракшасите в гората. Сега бяха дошли да видят знаменития лък. Щом чу, че това са принцовете от Айодхя, Джанака се зарадва много. Нямаше нищо по-добро от съюз с рода на Дашаратха. Дано само Рама издържеше изпитанието с лъка.

После към принцовете се обърна Шатананда, главният свещенослужител на Джанака. След като ги приветства с добре дошли, той им разказа историята на Вишвамитра. Самият Шатананда беше прочут аскет. Познаваше добре Вишвамитра, тъй като беше прекарал известно време в неговата обител. Виждайки отново прославения мъдрец, Шатананда се вдъхнови от чувството си на обич към него и започна да го възхвалява. Загледан в красивите лица на Рама и Лакшмана, които седяха запленени от разказа му, браминът разказа историята на Вишвамитра, който бе практикувал строг аскетизъм в продължение на хиляди години. (Виж Приложение 2, „Историята на Вишвамитра“).

Принцовете научиха, че някога Вишвамитра е бил велик цар и след като е живял в изключително въздържание, Брахма го е благословил да стане могъщ риши. Когато Шатананда свърши удивителната си история, всички впериха изпълнени с благоговение погледи към Вишвамитра, който седеше с принцовете от двете си страни, а умът му бе погълнат от мисли за Върховния Бог. Джанака пристъпи към сияйния риши и му заговори с допрени длани:
— Благословен съм с присъствието ти, о светецо! Разказът за славните ти дела ме изпълни с изумление. Бих могъл да го слушам отново и отново. Но вече се смрачава, затова те моля да се разделим. Нека се срещнем отново утре сутринта и с голямо удоволствие ще изпълня всяко твое желание.

Заедно с министрите и свещенослужителя си Джанака обиколи почтително Вишвамитра и си тръгна. След като изпълниха вечерния си ритуал и се помолиха, Вишвамитра и принцовете легнаха да спят в царския дворец.

На сутринта Джанака отново дойде при Вишвамитра. Поклони се на мъдреца, докосна нозете му и попита любезно:
— Моля те, кажи ми какво трябва да направя за теб, о, безгрешни! Ти напълно си заслужил да получиш всичко, което пожелаеш.

Като чу тези думи от добродетелния и благороден цар, Вишвамитра помоли да им покажат лъка. Джанака се съгласи, но преди да ги отведе да видят оръжието, разказа историята му.

Много отдавна, в отминала епоха, лъкът принадлежал на Шива, който се разгневил на другите полубогове за това, че не му дали дял от свещените жертвоприношения, извършени от мъдреците. Като ги заплашил с лъка си, Шива им казал: „Сега ще отделя почитаемите ви глави от телата! Излезте да се сражавате, ако притежавате някаква смелост!“

Но полубоговете отстъпили и бързо отправили молитви към разгневения Шива. Успели да го умилостивят и той им дарил лъка си. Прочутият лък после бил подарен от полубоговете на предшественика на Джанака – Деварата, след като той се сражавал на тяхна страна срещу демоните. Оттогава оръжието се пазело в царското семейство и се почитало сякаш е самият Шива.

Джанака продължи да говори на мъдреца и принцовете, които слушаха заинтригувани.
— Веднъж изпълнявах жертвоприношение, за да удовлетворя боговете и да се сдобия с достоен наследник на рода. Тъй като мястото за приношението се подготвяше със златен плуг, от земята се появи прекрасно дете момиченце, известно с името Сита, което израсна в двореца ми като моя дъщеря. Няма равна на нея по красота. Отгледах я с любов и ще я дам за съпруга на онзи, който покаже изключителна храброст. Много владетели и принцове са идвали да ме молят за ръката ѝ. Заради броя им поставих условие: само онзи, който успее да удържи и опъне тежкия лък на Шива, ще получи ръката на дъщеря ми.

Много горди царе мислеха, че това е лесна задача. Но щом се изправеха пред лъка, бързо ги напускаше гордостта и високомерието им. Едва успяваха да го помръднат, а какво да говорим да го вдигнат и опънат. Разгневени от неуспеха си, те заедно обградиха Митхила и обсадата продължи цяла година. Когато възможностите ми се изчерпаха, помолих полубоговете за помощ. Получих от тях огромна армия, снабдена с всякакви оръжия. Тази небесна армия бързо разпръсна обидените царе. Така лъкът остана тук, непокътнат и очакващ някой наистина могъщ владетел.

Джанака погледна към двамата царски синове и братя. Славата на Рама вече бе стигнала до него и беше сигурен, че принцът ще спечели ръката на дъщеря му. Докато съзерцаваше красивите черти на Рама, силното му тяло и благородството му, царят закопня принцът да издържи изпитанието и да стане негов зет. Като застана пред Вишвамитра с допрени длани, той каза:
— О, мъдрецо, ела и доведи тези млади мъже с теб. Ако някой от тях успее да опъне лъка, ръката на родената по божествен начин Сита ще бъде спечелена.

Джанака ги поведе към частта от големия си дворец, където държаха лъка. Оръжието се пазеше в железен сандък, украсен със златни гравюри и обсипан с цветни гирлянди. Триста силни мъже едва успяха да го избутат в средата на залата, в която се намираше. Джанака се обърна към Рама:
— Ето го прекрасния небесен лък. Той се съхранява и почита от много поколения в рода ни. Дори полубоговете, демоните, якшите, гандхарвите или кинарите не могат да го опънат; тогава как би могъл да се справи обикновен човек? Погледни този лък, о, Рама.

Джанака нареди да отворят сандъка. Капакът бе вдигнат и великолепният лък се показа. Пръскаше златисто сияние. Изработен бе от чист рог и навсякъде по него имаше майсторски изковани сцени от злато и сребро, изобразяващи забавленията на полубоговете. От оръжието, инкрустирано с диаманти и други скъпоценни камъни, висяха стотици златни камбанки и украшения.

Щом го видяха, двамата принцове ахнаха възхитено. Рама се поклони почтително и го приближи бавно. Погледна към Вишвамитра, който му кимна леко. Рама застана с допрени длани до лъка. Обърна се към Джанака:
— Искам да участвам в твоето изпитание. Ще се опитам да вдигна божествения лък, за да преценя теглото и силата му.

Окуражаван от Вишвамитра и останалите риши, които викаха: „Слава! Слава!“, Рама постави длан върху лъка. В залата настъпи пълна тишина. Джанака затаи дъх, но принцът изглеждаше напълно спокоен. Познавайки възможностите на Рама, Вишвамитра се усмихна леко.

На балкона в залата се появи Сита. Погледна към Рама и изпита естествено привличане към принца. Дотогава никога не беше проявявала интерес към кандидатите за ръката ѝ, въпреки че тук бяха идвали най-могъщите царе от цял свят. За благородната Сита всички бяха надменни и самовлюбени. Девойката бе дълбоко отдадена на Бога. През целия си живот се беше молила неин съпруг да стане Вишну. Докато гледаше как Рама приближава лъка, почувства, че любовта ѝ към него се пробужда. Не беше ли това самият Вишну? Обзета от чувства на любов, Сита изпита безпокойство. Дали Рама щеше да опъне лъка и да стане неин съпруг? Държеше сватбената гирлянда с треперещи ръце.

Рама хвана лъка по средата и го вдигна високо над главата си. Залата се изпълни с възклицания. Беше невъобразимо. Принцът подхвърли леко лъка, за да прецени тежестта му. Подпря единия край на огромното оръжие върху пода и постави тетивата върху другия. Опъна я и изви лъка в полукръг. Внезапно той се счупи на две и в залата сякаш отекна гръм. Земята потрепери като при земетресение.

Всички бяха изумени и известно време не можеха да помръднат.
Джанака беше впечатлен. Обърна се към Вишвамитра:
— Току-що станах свидетел на силата на Рама. Постижението му е невероятно. Ако Сита приеме принца за съпруг, това ще донесе неувяхваща слава на семейството ми.

Джанака се просълзи. Несъмнено Рама беше божествено същество. Не можеше да има съмнение. Дотогава никой цар не беше успял да помръдне лъка дори едва-едва; някои даже не можеха да го погледнат. Но Рама се бе справил с него, все едно е парче бамбук. Царят погледна към балкона, където се намираше Сита. Тя бе очарована от подвига на Рама и дишаше развълнувано. Стоеше заобиколена от многобройната си женска свита, очаквайки знак от баща си да слезе долу. Джанака се обърна към Рама, който стоеше спокойно, след като бе върнал счупения лък в сандъка му:
— Сега ще изпълня обещанието си да дам ръката на Сита на мъжа, който може да опъне този лък. Сита ми е по-скъпа от живота ми, но ти я давам с радост.

Сита слезе от балкона с гирлянда от златни цветя в ръце и застана до баща си. Беше прекрасна в коприненото кафяво сари и перлената огърлица, проблясваща на гърдите ѝ. Докато вървеше, златните гривни на глезените ѝ звънтяха, а диамантените ѝ обеци се полюшваха. Усмихвайки се нежно, тя вдигна срамежливо очи към Рама, който улови погледа ѝ. И двамата почувстваха, че сърцата им се изпълват с любов. В този миг съюзът им беше скрепен. Джанака даде знак на Сита и тя застана пред Рама. Постави гирляндата около врата му, показвайки така, че го приема за съпруг. Изчерви се леко и сведе очи. Върна се бавно при баща си, който си помисли, че сърцето му ще се пръсне от щастие.

Джанака искаше да извърши сватбената церемония, колкото може по-бързо. Помоли Вишвамитра за разрешение и когато мъдрецът се съгласи, нареди да изпратят бързи вестоносци в Айодхя, за да съобщят новината на Дашаратха.

Министрите на Джанака тръгнаха веднага и след три дни пристигнаха в Айодхя. Бързо отидоха в двореца и бяха въведени при Дашаратха, който се появи пред тях, могъщ като бог. Посрещнати приветливо от добронамерения владетел, министрите му разказаха за събитията в Митхила. Царят се зарадва много, когато разбра каква е вестта на пратениците. Рама и Лакшмана бяха добре! Бяха победили демоните, и нещо повече – сега Рама бе спечелил красивата Сита за своя съпруга!

Дашаратха си припомни как бе обмислял да ожени сина си още преди Вишвамитра да пристигне в двореца му. Сигурно мъдрецът бе изпратен от Провидението, според чийто план несъмнено бе сключен този съюз. След като се посъветва с министрите си, Дашаратха реши да замине за Митхила на следващия ден.

Взимайки със себе си своите съветници и предвождан от група брамини, на другата сутрин царят пое към Митхила, следван от армията си. Пристигнаха след пет дни. Дашаратха се изправи пред Джанака, който любезно прие богатствата, донесени като щедри дарове. Прегърна императора и двамата стари приятели седнаха заедно да обсъдят сватбата. Джанака разказа на Дашаратха как Сита се беше появила от земята. Каза му също за пророчеството, което беше чул.

— Веднъж небесният риши Нарада ми съобщи, че Сита е вечната съпруга на Вишну и че един ден той ще стане неин съпруг в този свят. Тогава измислих това трудно изпитание, което би могъл да издържи само Вишну. Твоят син го премина, защото е вечният съпруг на Сита.
Дашаратха отново се удиви, когато чу за божествената природа на Рама. Още му беше трудно да повярва, тъй като го беше отгледал като свое дете. Погледна към сина си, който стоеше смирено пред него със сведена глава и допрени длани. Дашаратха се изпълни с любов. Обичта му към Рама измести всички мисли за неговата божественост. Императорът отново погледна към Джанака и каза:
— Одобрявам напълно тази женитба. Изпълнете церемонията под ръководството на учените брамини. О, царю, успехът на едно дело зависи от начина, по който е извършено. Затова се погрижи да бъдат спазени всички необходими ритуали, без да се губи време.

Дашаратха искаше да се увери, че сватбената церемония ще бъде изпълнена съгласно законите в писанията. Не искаше да предизвикат лош късмет, като не спазят свещените ритуали. Такива грешки можеха да се отразят неблагоприятно на брака и да създадат бъдещи затруднения за семейството.

Джанака даде нареждания на министрите си и седна с Дашаратха в голямата зала в двореца. Двамата слушаха как Васищха описва родословното дърво на Рама. След като чу кои са предците на Рама и че водят началото си от бога на слънцето, Джанака изреди генеалогията на Сита, описвайки собствените си предшественици, които започваха с Брахма.

Когато свърши, заговори Вишвамитра. Предложи сестрата на Сита, Урмила, да се омъжи за брата на Рама, Лакшмана. Освен това мъдрецът посъветва брата на Джанака Кушадхваджа да даде разрешението си двете му дъщери да се омъжат за Бхарата и Шатругхна. Така щеше да има една церемония за всичките четири сватби.

Джанака стана щастлив от мястото си и каза: „Така да бъде!“, повтаряйки го няколко пъти. Поклони се в нозете на Вишвамитра и продължи:
— Аз съм твой предан слуга. Думите ти са достойни за уважение и приемам наставленията ти. Нека церемонията започне утре – според звездите денят е благоприятен.

Докато двамата царе седяха и разговаряха, слънцето постепенно залезе. Джанака се сбогува с Дашаратха и се упъти към личните си покои, заобиколен от своите министри и стотици воини. Залата се осветяваше от хиляди златни светилници, под чиято светлина групата на брамините се насочи навън, възпявайки неспирно ведически химни.

На следващата сутрин Дашаратха стана рано и изпълни първия ритуал за благоприятно начало. Нареди да доведат четиримата му синове и дари на брамините по сто хиляди крави. Раздаде също злато и скъпоценни камъни на хилядите риши, събрали се за сватбата в Митхила. Четиримата принцове си обръснаха главите и се облякоха в копринени роби, украсявайки ги с прекрасни, обсипани със скъпоценности накити. Заобиколен от четиримата красиви и сияйни млади мъже, Дашаратха сияеше като Брахма в обкръжението на небесните пазители на четирите посоки на света.

За церемонията бе построен голям павилион. Стените му бяха изградени от мрамор, поддържаха го многобройни колони, обсипани с искрящи скъпоценни камъни. Уханни гирлянди от цветя с ярки цветове се спускаха навсякъде и въздухът бе изпълнен с аромата на благовония. Около мястото за жертвоприношения се издигаха големи трибуни от махагон, украсени с перли и корали. Царе от цял свят заедно със своите министри заеха редиците от златни пейки, очаквайки с нетърпение сватбата.

Целият павилион беше пълен с ликуващи хора, които викаха: „Слава на Рама и Сита!“ Около мястото за приношения бяха настанени стотици по-възрастни брамини, носещи само обикновени препаски и бели свещени шнурове*, спускащи се от лявото им рамо. Брамините рецитираха неспирно ведически химни и звукът от мелодичното припяване изпълваше павилиона. Разнасяха се мелодии от музикални инструменти, прекрасни певци славословеха Рама и Сита. Празненството приличаше на празник на полубоговете в небесата.

* Свещеният бял шнур е тънка осветена връв, носена през лявото рамо до кръста от брамините и другите висши съсловия във ведическото общество. – Б. пр.

Дашаратха и четиримата му синове се приближиха до огъня на жертвоприношението, който се поддържаше от Васищха. Докато се настаняваха по местата си, принцовете видяха, че в арената влизат Сита и другите три принцеси. Младите мъже бяха очаровани от красотата на бъдещите си съпруги. Облечени в лъскави копринени сарита, украсени със скъпоценни камъни и златни накити, те приличаха на четири богини, слезли от небесното царство. Свели свенливо поглед, принцесите седнаха срещу бъдещите си съпрузи и Васищха веднага започна сватбената церемония.

Джанака пристъпи напред и заговори с глас, задавен от вълнение:
— Скъпи мой Рама, давам ти Сита, обичната ми дъщеря, нека бъде твой помощник във всичките ти религиозни задължения. Тя ще ти е напълно предана и ще те следва като собствената ти сянка. Вземи ръката ѝ в своята и я приеми. Бъдете благословени и двамата.

Джанака взе ръката на Рама и я постави върху тази на Сита. Васищха напръска с осветена вода съединените им ръце, като с това потвърди, че Сита вече е съпруга на принца. Държейки принцесата за ръка, Рама я поведе бавно около свещения огън.

В горната част на павилиона се разнесоха възклицанията на полубоговете: „Слава! Слава!“. Върху Рама и Сита заваляха небесни цветя. От всички страни се понесоха радостни викове. И Дашаратха, и Джанака гледаха с насълзени очи младоженците. Цветът на кожата на Рама наподобяваше небесен изумруд и контрастираше с чистото бяло лице на Сита. И двамата бяха обсипани със златисти листенца, а многобройните им скъпоценни украшения искряха. Докато вървяха около огъня, хванати за ръка, Сита беше свела свенливо очи, а Рама се усмихваше на шумно приветстващите ги тълпи в павилиона.

Всеки от тримата му братя, по реда на своето старшинство, взе ръката на определената за него принцеса. Лакшмана бе свързан с Урмила, Бхарата с Мандави, а Шатругхна с Шрутакирти. Тримата сияйни принцове, хванали невестите си за ръка, обиколиха свещения огън заедно с Джанака и многото мъдреци.

Щастливи викове изпълниха павилиона. Полубоговете биеха небесните си барабани, танцуваха апсари, пееха гандхарви. Мъдреците рецитираха ведически текстове, навсякъде ехтяха раковини. Всички присъстващи изпитваха екстаз.

Церемонията завърши по обед и царете и принцовете постепенно се оттеглиха в шатрите си начело с Дашаратха, Джанака и четирите двойки младоженци.

На следващия ден, след като получи разрешение от Дашаратха и Джанака, Вишвамитра пое към северната част на Хималайската планинска верига. Умът му вече бе зает с отдаването на аскетизъм. Джанака дари на дъщерите си зестра, състояща се от стотици хиляди крави и равно число слонове, коне, колесници и пехотинци. Царят, който притежаваше несметни богатства, раздаде милиони топове копринени и памучни платове, десетки хиляди ръчно тъкани килими, купища злато, сребро и скъпоценни камъни и стотици богато украсени слугини за всяка от принцесите.

След няколко дни Дашаратха потегли за Айодхя начело на огромна армия. Докато се движеше по пътя, водещ към столицата му, внезапно забеляза странна поличба. Ниско над главата му прелитаха птици и пищяха уплашено. Виждайки този предупредителен знак, царят усети, че сърцето му се свива, и се изпълни с безпокойство. Попита Васищха дали знае причината за тази поличба.

— Тези знаци предсказват някаква сериозна опасност – отвърна мъдрецът, – но ето и група елени, които пресякоха пътя ни от ляво надясно. Това означава, че ще преодолеем опасността. Не бива да се страхуваш.

Изви се силна буря. Слънцето бе обвито в мрак и небето почерня. Вятърът поваляше дърветата и земята се тресеше. Разрази се пясъчен ураган и разстрои сетивата на пътниците. Всички изпаднаха в безсъзнание. Внезапно от мрака се появи страховитият мъдрец Парашурама. Беше облечен в тигрови кожи и около главата му бяха навити сплъстени кичури коса.

Дашаратха и хората му веднага го познаха. Макар да беше брамин, Парашурама имаше славата на храбър воин. В минали времена сам бе победил кшатриите в света, унищожавайки ги с милиони. Мъдрецът се разгневил, когато баща му бил убит от войнствени царе, и им отмъстил жестоко, кръстосвайки земята и избивайки цялото кшатрийско съсловие. Сега стоеше пред Дашаратха. В едната си ръка държеше бойна брадва, а в другата – безмилостна стрела, която приличаше на светкавица. Беше висок колкото двама души и на раменете си носеше голям лък. Изглеждайки непобедим като огъня на вселенското разрушение, препречи пътя им подобно на непроходима планина.

Мъдреците в групата на Дашаратха бързо се събраха заедно. Взеха вода да измият нозете и ръцете на Парашурама и го приветстваха с добре дошъл.

Приемайки почитанията им, Парашурама погледна към Рама и каза с тържествен глас:
— О, Рама, чух за твоята сила. Като си счупил лъка на Шива, ти си извършил невероятен подвиг. Как мога аз, който съм враг на всички кшатрии, да търпя подобно могъщество у един цар? Тук имам друг свещен лък, този на Вишну. Нека видим каква е силата ти сега. Постави тази небесна стрела на лъка и го опъни докрай. Ако успееш да изпълниш задачата, те предизвиквам на двубой. Ще се сдобиеш с неувяхваща слава, изправяйки се на бойното поле срещу мен.

Дашаратха вдигна ужасено ръце. Знаейки прекрасно силата на Парашурама, се изплаши за живота на Рама. Пристъпи към мъдреца с допрени длани и го помоли да се смили над сина му. Без да обръща никакво внимание на царя, Парашурама продължи да говори само на Рама:
— И двата лъка – счупеният от теб и този тук – са направени от архитекта на полубоговете, Вишвакарма. Онзи, който ти счупи, някога принадлежеше на Шива. Моят обаче принадлежеше на Вишну. Следователно е по-могъщ от счупения от теб, тъй като Вишну е по-висш от Шива.

Парашурама свали лъка от раменете си. Вторачи се в Рама със сбърчени вежди и почервенели очи, все още неразпознал божествената същност на принца.
— Този лък е предаден от Вишну на моите предци, а после и на мен. Сега го давам на теб, о, Рама. Като кшатрия, имаш свещен дълг винаги да приемаш предизвикателствата, затова ни покажи силата на ръцете си!

Парашурама подаде огромния лък на принца. Той пристъпи напред с лека усмивка.
— Чух за твоя чутовен подвиг и как си избил всички кшатрии в света двайсет и един пъти. С тази достойна постъпка напълно си отмъстил за баща си.

Рама беше научил историята на Парашурама още като дете. Многото царе, убити от мъдреца, били покварени и съществувал божествен план те да бъдат унищожени. Парашурама дълго практикувал аскетизъм и накрая бил упълномощен от самия Вишну да осъществи плана. Със силата и желанието на самия Бог Парашурама успял да унищожи кшатрийското съсловие. Сега Бог Вишну в образа на Рама отново застана пред мъдреца. Продължи да говори:
— Ти си брамин мъдрец и заслужаваш почитта ми. Но тъй като ме презираш, защото принадлежа към кшатрийското съсловие, сега ще ти демонстрирам силата си.

Рама грабна от ръката на Парашурама лъка и пламтящата стрела. Мигом го опъна и изтегли стрелата до ухото си. Погледна гневно към Парашурама и попита:
— Къде да изпратя тази смъртоносна стрела, о, мъдрецо? Ти си по-старши от мен и не подобава да стрелям в теб.

На небето се бяха събрали много полубогове. Виждайки, че лъкът е опънат с гняв и изплашени, че това може да унищожи световете, те се провикнаха: „Вишну! Спаси ни, спаси ни!“

Застанал с лъка в ръка, Рама сияеше като слънце и Парашурама се удиви. Разбра, че мощта на принца превъзхожда собствената му сила и осъзнал внезапно идентичността на царския син, мъдрецът заговори с разтреперан глас:
— Ти изглеждаш непобедим и сигурно си самият неунищожим Вишну. Приемам поражението си и не се срамувам от него, тъй като ти наистина си Богът на всички светове.

Парашурама си припомни как много отдавна Вишну му беше казал, че ще дойде отново, за да вземе обратно божествената сила, която му е дал. Воинът мъдрец допря почтително длани и продължи:
— О, Рама, о, всемогъщи, ти вече отне силата и гордостта ми. Моля те, изстреляй тази стрела към желанията ми за небесни удоволствия и ги превърни в пепел. Искам единствено да ти служа. След като всичките ми материални желания бъдат унищожени от теб, ще мога да стана вечен твой слуга. Това е най-съкровеното ми желание.

Парашурама се поклони ниско на Рама, който изстреля страховитата стрела. Мъдрецът веднага изчезна заедно със стрелата. Тогава се появи Варуна, богът на водите, и Рама му даде небесния лък да го съхранява от името на полубоговете.

Разговорът между принца и мъдреца беше чут и разбран само от Васищха и няколко други брамини, които притежаваха голяма духовна сила. Царят и останалите присъстващи бяха напълно объркани от случилото се. Изпитаха възхита и облекчение, когато видяха, че по някакъв начин Рама успя да умиротвори мъдреца. Всичко отново стана спокойно. Подновиха пътуването си и скоро след това пристигнаха в Айодхя.

В столицата вече беше достигнала вестта за приближаването им начело с Дашаратха. Хиляди брамини и граждани излязоха няколко мили извън града, за да ги посрещнат. Стояха край широкия път и хвърляха пред царя оризови зърна и свежи зелени листа. Императорът и синовете му поздравяваха хората от колесницата си. Движеха се бавно през тълпите и влязоха тържествено в града. Той бе украсен със знамена и гирлянди и обсипан с цветя. Ехтяха фанфари, ликуващи хора се тълпяха около царската свита, която вървеше бавно по главната улица.

Дашаратха влезе в двореца си от бял мрамор, наподобяващ връх Химават. Беше приветстван от съпругите си, които организираха церемониално посрещане за своите синове и новопристигналите си снахи. След поздравленията принцовете и принцесите се оттеглиха в дворците си и започнаха да се наслаждават на живота в Айодхя както полубоговете в небесата.

След няколко седмици Дашаратха помоли Бхарата и Шатругхна да отидат в царството на неговия тъст Кушадхваджа, който нямал синове. Императорът заръча на принцовете да помагат на Кушадхваджа в държавните дела. Заедно със съпругите си и голяма армия Бхарата и Шатругхна скоро напуснаха столицата и поеха към Дажагриха, където живееше Кушадхваджа.