Глава 5

Застаряващият Дашаратха поверяваше все повече държавни дела на Рама и Лакшмана и вече мислеше за оттеглянето си. Двамата принцове заедно със своите съпруги служеха съвършено на царя. Винаги мислеха за благополучието на народа. Всички бяха доволни от качествата и поведението им. Бяха любезни и внимателни, но решителни, когато е необходимо. Демонстрираха пълно владеене на бойните изкуства и след като бяха избили могъщите ракшаси още като юноши, всички ги почитаха като славни герои.

Рама бе особено скъп на царя и народа. Винаги беше уравновесен и учтив, не се оскърбяваше дори когато някой му говореше неучтиво. Беше признателен и за най-малкото и не таеше ненавист в сърцето си. Принцът умееше да владее гнева си и беше изпълнен със състрадание. Правейки всичко възможно да закриля хората, се беше заобиколил с интелигентни съветници и никога не вземаше решение без първо да се допита до тях. Не се влияеше от завист или омраза, не си губеше времето в празни приказки и търсеше доброто у другите. Лишен от леност, винаги се стараеше да изпълнява дълга си.

Рама се харесваше дори на полубоговете, които често удостояваха Айодхя с присъствието си. Беше великодушен като Майката Земя, интелигентен като Брихаспати и храбър като Индра. Красотата му беше като на сияйния бог на слънцето.

Виждайки, че синът му е надарен с толкова много добродетели, Дашаратха закопня да го види принц регент. Обсъди желанието си със своите министри и брамини. Всички единодушно се съгласиха, че като най-голям син Рама е законният наследник на трона и хората ще се радват да ги управлява. Но когато царските астролози се заеха да изчислят благоприятното време за коронацията, откриха в небето ужасни предзнаменования, които сочеха, че скоро ще се случи някакво бедствие.

Дашаратха се обезпокои. Поличбите сигурно предсказваха собствената му смърт. Реши да изпълни церемонията при първа възможност. След като определи дата за въвеждането на Рама в длъжност регент, извика в Айодхя владетели и важни мъже от цялата земя. Но полубоговете направиха така, че в бързината си да забрави да покани цар Кушадхваджа. Така и Бхарата и Шатругхна не пристигнаха за церемонията. Дашаратха осъзна пропуска си твърде късно. Не можеше да ги извика, тъй като пътуването до Раджагриха отнемаше няколко дни. Успокои се с мисълта, че двамата му отсъстващи синове скоро ще научат прекрасната вест за възкачването на по-големия си брат на престола. Сигурен беше, че много ще се зарадват и няма да се почувстват оскърбени.

Скоро много царе и брамини пристигнаха в Айодхя и Дашаратха ги събра в царския двор. Седнал тържествено сред тях, императорът сияеше като Индра сред полубоговете. Заговори с приятен, мелодичен глас, който в същото време беше силен и тържествен:

— Всички знаете, че царете от моята династия отдавна закрилят Земята. Аз също се стараех да управлявам добре дори за сметка на личните си удобства. Тялото ми се износи под сянката на царския чадър. Остарях, носейки върху плещите си товара на световното управление. Сега искам да даря това царство на онзи, който е най-подходящ да заеме мястото ми. Тук е моят обичен и най-голям син Рама, който по добродетели съперничи на царя на полубоговете. Със съгласието на най-близките си съветници и в съответствие с традициите и закона, реших да го поставя начело на държавата. Затова с ваше разрешение церемонията ще се проведе утре сутринта.

Дашаратха обходи с поглед голямото събрание от царе и мъдреци. Всички го гледаха с внимание. Царете приемаха Дашаратха за световен владетел. Обичаха стария император, който прилагаше законите справедливо и ревностно. С радост му отдаваха почитта си и търсеха съвета му по държавни въпроси. Дашаратха следеше положението в света и се грижеше различните владетели и водачи да управляват според религиозните закони. Всички събрани царе бяха съгласни, че Рама е съвършеният избор за наследник на Дашаратха. Докато гледаше своя скромен и добродетелен син, императорът се преизпълни с любов. Продължи с насълзени очи:

— Рама притежава всички необходими качества да е ваш достоен закрилник. Сигурен съм, че ще управлява успешно света като император. Ако одобрявате плана ми, моля ви дайте съгласието си. Но ако считате, че трябва да постъпя по друг начин, кажете. Може би смятате, че съм твърде привързан към Рама и затова се спирам на него, въпреки че бих могъл да направя по-добър избор. Когато се решава труден въпрос, винаги трябва да се вземе предвид мнението на трезвомислещите.

Когато чу думите на Дашаратха, цялото събрание се изпълни с радост. Залата изригна в одобрителни възгласи като ято пауни, приветстващи появата на голям дъждовен облак. Звукът отекна в цяла Айодхя и сякаш разтърси земята. „Така да бъде! Така да бъде!“ – чуваше се отвсякъде, всички бяха съгласни.

Един от водачите на брамините пристъпи напред и каза:
— Отдавна ни закриляш с любов, о, царю. Сега имаш достоен син и можеш да се оттеглиш спокойно. Моля те, нека Рама бъде принц регент, защото само той заслужава да е твой наследник. С нетърпение очакваме да видим как ще язди големия царски слон с бял чадър над главата.

След като събранието изрази единодушното си съгласие за коронясването на Рама, Дашаратха се изправи с насълзени от радост очи.
— Изключително щастлив съм, че всички искате Рама да ме наследи. Това затвърди решението ми. Веднага ще започна приготовленията за церемонията.

Дашаратха слезе от трона си, пристъпи към Васищха и докосна нозете му.
— С твое разрешение, о, свети брамине, утре ще продължим с церемонията. Ако си съгласен, моля те, заеми се с организирането ѝ.

„Така да бъде“ – отвърна Васищха и веднага нареди на царските министри да приготвят всичко необходимо за събитието на следващия ден. Присъстващите станаха да си вървят и залата се изпълни с шумна глъчка, навсякъде се чуваха възгласи: „Слава на Рама!“

През нощта обаче Дашаратха си припомни астрологическите предсказания. Изпълнен с тревога, повика Рама. Заговори му насаме:
— Радвах се на дълъг живот и винаги закрилях хората според възможностите си. Раздал съм богати дарове на хиляди религиозни церемонии. Чрез приношение, молитви и благотворителност съм изплатил дълга си към полубоговете, брамините и предците ни. Освен това съм се отдавал на многобройни удоволствия. Единственото, което остава, е да те обявя за свой наследник.

Дашаратха притисна Рама към гърдите си. Трепереше от вълнение, от очите му се стичаха сълзи. Отчаяно бе копнял за син, който да го наследи. Най-сетне това предстоеше. Едва ли някаква зла съдба би могла да му попречи. Не искаха ли и самите полубогове да видят как прекрасният принц става цар? Дашаратха сподели с Рама притесненията си, произхождащи от неблагоприятните звезди. Каза му и за многото лоши сънища, които бе имал напоследък.

— Скъпи мой Рама, заради всички тези поличби искам да те провъзгласим за цар по-бързо, за да не възникнат трудности. Тази вечер извърши жертвоприношение заедно с прекрасната си съпруга Сита. Утре на разсъмване ще започнем церемонията по коронясването.

Рама кимна в знак на съгласие, поклони се и се сбогува с баща си. Върна се в своя дворец и двамата със Сита седнаха пред жертвения огън, за да направят приношение за Вишну.

Новината за коронясването на Рама бързо обиколи града и зарадва всички. Храмовете се изпълниха с хора, които предлагаха дарове и славеха полубоговете. С падането на нощта улиците на града се изпълниха с въодушевени щастливи граждани. Тълпите от мъже, движещи се из Айодхя, приличаха на развълнувани океански вълни. Всички говореха само за предстоящата церемония. Поети и бардове съчиняваха песни за случая. Високо по покривите на къщите се развяваха знамена, отвсякъде се спускаха гирлянди от горски цветя. Пъстри венци красяха улиците, които бяха пометени и напръскани с парфюмирана вода. Градът ехтеше от високото припяване на ведически химни. Навсякъде ревяха слонове и бикове, във въздуха се усещаше възбуда. Всички с нетърпение очакваха изгрева, когато щеше да започне церемонията.

В двореца на Кайкеи най-младата царица имаше гърбава слугиня на име Мантхара. Като видя приготовленията за церемонията, Мантхара отиде при бившата дойка на Рама и попита:
— Какъв случай предизвиква този изблик на радост в целия град? Нима царят възнамерява да изпълни някакво голямо жертвоприношение?

Със сияещо от щастие лице дойката осведоми Мантхара за решението на царя да провъзгласи Рама за наследник на трона.
— Утре, щом звездите са благоприятни, господарят ни Дашаратха ще даде на безгрешния Рама титлата принц регент. Какъв по-голям повод за радост от този?

Чувайки вестта, Мантхара изтръпна и мигом се изпълни с гняв. Каква беда само! Ако Рама станеше цар, господарката ѝ Кайкеи скоро щеше да изгуби царското благоволение, тъй като синът ѝ нямаше да е нищо повече от слуга на Рама. Мантхара дълго се беше радвала на специални привилегии като старша прислужница на Кайкеи. Императорът изпитваше силна привързаност към господарката ѝ, а Мантхара получаваше от нея уважението, което желаеше. Като гърбава жена постоянно бе обект на присмех и оскърбления от другите слуги. Но когато господарката ѝ стана по-влиятелна, прислужниците, дори тези на по-старшата царица Каушаля, бяха принудени да се държат с нея почтително.

Въздъхвайки притеснено, Мантхара отиде в стаята на Кайкеи и завари царицата, легнала на един диван. Заговори на силно изненаданата си господарка с рязък тон:
— Стани, господарке! Как можеш да лежиш тук, когато всеки момент ще те сполети беда? Почиваш си спокойно, а към теб се носи порой от нещастия. Съпругът ти напълно те е пренебрегнал и те грози опасност да се простиш с положението си.

Кайкеи погледна с обич прислужницата си. Мантхара беше нейна дойка и царицата я приемаше като майка. Не беше чула новината за Рама и попита Мантхара:
— Ще ми кажеш ли какво те измъчва този път? Изглеждаш много разстроена.

Щом чу въпроса на Кайкеи, Мантхара се разгневи още повече. Отвърна с нисък, разтреперан от ярост глас:
— Няма съмнение, че и двете ни грози беда! С твоя провал ще дойде и моят, също както привилегированото ти положение определя моето. Затова ти го казвам за твое добро.

Хвана господарката си за ръката, за да привлече вниманието ѝ към онова, което според нея беше очевидно.
— Макар и с благородна кръв, ти изглежда не си наясно как действат царете. Те могат да ти говорят сладки приказки и в същото време да планират да те унищожат. Императорът се държи като твой любещ съпруг, а междувременно прави неща, които ще доведат до пълното ти унищожение.

Кайкеи седна на дивана и погледна сериозно слугинята си. Очите на Мантхара святкаха, докато продължаваше да ѝ говори:
— След като изпрати сина ти Бхарата в далечно царство, сега злонамереният цар планира да короняса Рама за принц регент. Какво по-голямо нещастие може да те сполети?

Кайкеи се усмихна. Обичаше Рама като собствен син, а той от своя страна се отнасяше към нея все едно е собствената му майка Каушаля. Почувства прилив на радост при новината на Мантхара. Не можеше да разбере защо слугинята е разстроена. Защо е обхваната от толкова силна възбуда? Ако някой друг говореше за Дашаратха и Рама по този начин, царицата щеше да го накаже, но беше свикнала с раздразнителния характер на прислужницата си. Чувстваше, че у Мантхара няма злоба, въпреки недоволното ѝ изражение.

Като свали от шията си златна огърлица с инкрустирани бляскави диаманти, Кайкеи я подаде на слугинята си и каза:
— Мила моя Дхатри, това е най-добрата новина, която си ми носила. Сърцето ми се изпълни с радост при думите ти, които за мен са като еликсир. Искам да те възнаградя. Вземи този дар и ми кажи какво друго мога да направя за теб.

Мантхара захвърли огърлицата и продължи да укорява Кайкеи:
— Това не е повод за радост! Какво ти става? Скоро ще те залее цял океан от скръб, а ти продължаваш да стоиш тук и да се усмихваш! Щом синът на Каушаля стане цар, собственият ти син Бхарата ще бъде пренебрегнат. Правото на Бхарата на трона е същото като това на Рама и той ще гледа на него като на враг. Лакшмана служи само на Рама, а Шатругхна служи на сина ти. Затова само Рама или Бхарата могат да бъдат коронясани за владетели на света. Разтрепервам се от страх при мисълта за опасността, на която ще е изложен синът ти, когато могъщият Рама стане цар.

Очите на Мантхара се зачервиха от гняв, а лицето ѝ пребледня. Защо Кайкеи не разбираше? Царят отдавна пренебрегваше Каушаля заради Кайкеи. Щом Рама станеше цар, всичко щеше да се промени. Каушаля щеше да се издигне на най-високото ниво, а Кайкеи да изгуби специалното си положение като любима съпруга на царя. Каушаля със сигурност щеше да ѝ отмъсти за дългото си страдание. Кайкеи щеше да стане слугиня на Каушаля, а Бхарата в най-добрия случай щеше да е слуга на Рама и най-вероятно щеше да бъде прокуден. И какво щеше да стане тогава със слугите на Кайкеи? Като се молеше на полубоговете да ѝ помогнат, гърбавата прислужница стана още по-разпалена в молбите си.

— Трябва да направиш нещо! Това е голямо нещастие! Щом короната премине към друга част от фамилията, много скоро ще се видиш потънала в забрава и лишена от всякакви царски привилегии!

Докато слушаше силните думи на слугинята си, красивата Кайкеи си помисли за Рама. Не можеше да си представи той да таи лоши чувства към Бхарата. Страховете на Мантхара бяха напълно безпочвени. Рама винаги се държеше в пълно съответствие с религиозните принципи. Беше отдаден на истината, почтен и винаги внимателен. Несъмнено заслужаваше да стане цар. След като го коронясаха, със сигурност щеше да се грижи за по-малките си братя като баща. Мантхара нямаше причина да се страхува толкова. Кайкеи я укори нежно:

— Когато има такъв повод за радост, не бива да се отдаваш на скръбта, мила моя слугиньо. И не трябва да мислиш лошо за Рама. Моят син Бхарата не е застрашен от Рама и в бъдеще може да го наследи на трона. Няма нужда да тъжиш.

Мантхара не можеше да бъде успокоена. Заради собственото си положение искаше майката на царя да е господарката ѝ. Заслепена от алчност и завист, мислеше, че императорът действа от същите подбуди. Продължи да говори на Кайкеи с все по-враждебен тон:

— Сигурно само безразсъдството е причината да не можеш да видиш какво е надвиснало над теб! Рама ще бъде коронясан за цар и след него ще дойде синът му. Какво ще стане тогава с Бхарата? Не всички царски синове могат да се възкачат на трона; той ще бъде само на един от тях. След като се сдобие с престола, Рама ще се погрижи трона да бъде наследен от собствения му син дори ако за това е необходимо да прокуди Бхарата или дори да го изпрати в отвъдния свят. Ти и твоят род ще бъдете погубени и забравени. Дойдох да ти отворя очите за голямата беда, която чука на вратата ти. Не пренебрегвай съвета ми.

Високото положение на Мантхара в двореца ѝ беше замъглило ума. Не можеше да се помири с вероятността да изгуби своите привилегии и продължи да излага многобройни аргументи пред господарката си. Залагаше на естественото съперничество, съществуващо между съпругите на царя. Любовта на Кайкеи към Рама беше дълбока и известно време разговорът поемаше ту в едната, ту в другата посока, но постепенно Мантхара започна да променя мнението на Кайкеи. По волята на полубоговете доводите ѝ объркаха ума на царицата и тя вече не можеше да разсъждава трезво. Макар да обичаше Рама, започна да мисли, че възкачването му на престола е несправедливо.

Мантхара разбра по изражението на господарката си, че е разколебана. Хвана я за ръцете:
— Има начин да избегнем нещастието. Ако Рама бъде изпратен в гората, а Бхарата се възкачи на трона вместо него, твоят род ще си осигури властта.

Тази идея се беше появила в ума на Мантхара от внезапното вдъхновение, което я осени благодарение на полубоговете. Кайкеи погледна заинтригувано слугинята си:
— Как можем да го постигнем?

Мантхара си припомни една история, която беше чула от своята господарка преди много години:
— Някога ти ми разказа как веднъж съпругът ти помогнал на Индра в битка срещу демоните, а ти си била с него. Един ден царят участвал в тежко сражение и ранен сериозно, останал да лежи в безсъзнание на бойното поле. Над него била надвиснала голяма опасност, тъй като нощем идвал демон, който поглъщал телата на воините.

Кайкеи си припомни случилото се. Преди много години императорът беше отишъл на небето, вземайки я със себе си. Тъй като се славеше като непобедим воин, полубоговете го бяха помолили за помощ в битка. Съпругът ѝ се бе сражавал толкова яростно, че колесницата му сякаш се движеше в десет посоки едновременно, и затова полубоговете го нарекоха Дашаратха, или „десет колесници“.

Мантхара продължи:
— Виждайки опасността, заплашваща Дашаратха, ти си излязла с колесница и си спасила господаря си. След като се възстановил, той ти предложил да изпълни две твои желания, но ти си поискала да го направи, когато имаш по-голяма нужда от тях. Несъмнено това време вече е дошло. Иди при Дашаратха и го помоли да отхвърли Рама и вместо него да провъзгласи за принц регент Бхарата. По този начин и двете ще бъдем спасени.

Въпреки любовта към съпруга си и своята привързаност към Рама, Кайкеи повярва в доводите на Мантхара и се разстрои. Как можеше Дашаратха да се отнесе с нея по този начин? Винаги бе толкова мил и любящ. Дали не се беше преструвал, за да я спечели? Тя се изпълни с гняв. Царят може и да ѝ бе говорил мили думи, но ако се съдеше по поведението му, явно предпочиташе Каушаля. И вероятно заедно бяха замислили да отпратят Бхарата. Защо не го беше прозряла по-рано? Беше очевидно! Сега целият план се разкри. Дашаратха показа истинските си чувства, като напълно я пренебрегна и вместо това избра сина на Каушаля.

От гърдите на Кайкеи се изтръгна тъжна въздишка.
— Твоето предложение ми хареса, Мантхара. Още сега ще отида при царя да го помоля да изпълни обещанието си.

Мантхара беше много лукава жена. Присви очи:
— Трябва да поискаш Рама да бъде прогонен за не по-малко от четиринайсет години. През това време хората ще обикнат твоя син Бхарата и той ще се установи твърдо на престола.

Прислужницата не беше глупава и знаеше, че Бхарата никога няма да стане цар в присъствието на Рама. Хората не биха го позволили. Дори скромният Бхарата не би се съгласил на подобно положение. Рама трябваше да бъде прогонен. Слугинята продължи:
— Не позволявай на Рама да остане в царството. Със силата и влиянието си ще завладее престола, дори Бхарата да е коронясан. Синът ти отсъства отдавна, а Рама беше тук и спечели сърцата на хората. Наложително е да бъде изпратен надалеч за дълго време.

Кайкеи слушаше много внимателно, докато слугинята ѝ ѝ разкриваше коварния си план.
— Сега ще ти кажа как да се срещнеш с царя. Облечи мръсни дрехи и иди в „стаята на обидата“. Легни на голия под с разхвърляни около теб украшения и разрошена коса и започни да плачеш.

Мантхара знаеше, че по природа господарката ѝ е простодушна. Въпреки гнева си нямаше да действа планирано, но слугинята ѝ я напътстваше. Заговори за специалната любов на Дашаратха към най-младата му и най-красива съпруга:
— Царят няма да понесе мрачното ти настроение. Не може да пренебрегне желанието ти. Заради теб е готов да влезе в огъня и дори да даде живота си. Като използваш чара си, ти лесно ще получиш каквото желаеш, о, красива господарке.

Кайкеи сви юмруци и седна в леглото, покрито с бял копринен чаршаф, искрящ от чистота. Мантхара беше права. Явно царят я харесваше, пък било то и само заради красотата и чара ѝ. Всяка вечер прекарваше известно време с нея. Този път щеше да е изненадан! Гневът я завладя напълно, а Мантхара продължи:

— Когато царят те види разстроена, ще те прегърне и ще ти предложи нещо. Ще ти подари скъпоценни камъни и перли, за да те успокои. Не се отклонявай от целта си – а тя е да прогониш Рама. Поискай да изпълни обещанието, което ти е дал преди време. Поискай да го изпълни сега, о, царице! Настоявай за изгнанието на Рама и коронацията на Бхарата.

Мантхара даваше лоши съвети, представяйки ги като благоприятни, и Кайкеи ги прие. Мила, нежна и умна, въпреки това изгуби здравия си разум под влияние на завистливата си прислужница. Възприемайки съпруга си и Рама като врагове, заговори пламенно, със задъхан глас:
— Даде ми добър съвет, о, умна жено! Царят ме е измамил! Разкривайки ми това, ти се държа като мой доброжелател. Когато синът ми се възкачи на трона, ще получиш многобройни дарове и голямо богатство.

Мантхара се усмихна и подкани Кайкеи да побърза:
— Хайде да вървим в покоите ти. Царят скоро ще дойде за вечерното си посещение при теб. В никакъв случай не позволявай Рама да стане принц регент. Защити без отлагане интересите на сина си и твоите собствени.

Острите думи на Мантхара не преставаха да пронизват сърцето на Кайкеи. Слугинята не спираше да говори против царя и Рама, разпалвайки все повече възмущението на господарката си. Царицата отиде в „стаята на обидата“, хвърли се на пода и каза на Мантхара:
— Или Рама ще бъде прокуден и Бхарата ще стане цар, или аз ще остана да лежа тук, без да приемам храна и вода. Ако желанието ми не бъде изпълнено, ще видиш как напускам този свят, за да отида в царството на мъртвите.

Легнала на красивия мозаечен под с разхвърляни около себе си украшения и смачкана гирлянда, Кайкеи приличаше на богиня, паднала от небесата. Замята се и зарида с потъмняло от гняв лице.