Глава 7

За Рама, съпругата му и брат му времето минаваше бързо. Тримата живееха в почти пълно уединение и само от време на време срещаха по някой аскет. Принцът копнееше да се изправи срещу ракшасите, но все още не му се удаваше възможност.

Един ден, след като бе приключила десетата им зима в изгнание, в гората Панчавати дойде могъща ракшаса на име Шурпанака. Тя беше сестра на Равана. Докато скиташе наоколо в търсене на храна, видя следите от стъпките на Рама и ги последва. Скоро се озова пред колибата и забеляза принца, който седеше отпред. Веднага бе привлечена от красотата, силното тяло и царствените му маниери. Изпълнена с похотливи мисли, прие формата на привлекателна жена и го приближи:

— Кой си ти, облечен в дрехи на аскет и все пак въоръжен? – попита ракшасата. – Защо си дошъл в тази гора, която е жилище на ракшаси? Моля те, кажи ми.

Рама я изгледа добронамерено.
— Имаше един могъщ цар на име Дашаратха – отвърна той. – Аз съм неговият син Рама, а това е брат ми Лакшмана. Жената е Сита, принцесата от Видеха и моя съпруга. По заповед на баща ми бях изпратен да живея в гората. Сега ми кажи ти коя си, о красива девойко? Кой е съпругът ти? Приличаш ми на ракшаса, която може да приема различни форми. Отговори ми честно защо дойде при мен.

Шурпанака раздвижи бедра и сведе свенливо поглед.
— Аз съм Шурпанака, сестрата на непобедимия Равана. Живея тук с двамата си братя, Кхара и Душана, и обикалям тези гори, за да поглъщам аскети и да всявам страх у всички. Но щом те видях, закопнях да станеш мой съпруг.

Макар да знаеше, че Рама не е привлечен от нея, Шурпанака се надяваше, че ще откликне на молбата ѝ от страх. Чувайки, че е ракшаса, Рама и Лакшмана се изненадаха. Облечена в дрехи от фина коприна и отрупана с накити, тя приличаше на богиня. Доближи се още повече и се усмихна.
— О, Рама, за какво ти е тази изпосталяла жена? – попита тя и хвърли презрителен поглед към Сита. – Приеми ме за твоя съпруга. Аз притежавам огромна сила. След като погълна съпругата ти и брат ти, ще те отнеса на някоя висока планина и двамата ще се забавляваме до насита.

Рама се засмя от сърце. Реши да се пошегува с влюбената ракшаса.
— О, прекрасна, аз вече съм обвързан. За жени като теб е болезнено да делят съпруга си с друга. Този мъж тук е по-малкият ми брат. Той е красив и многообещаващ и още не е женен. Защо не приемеш него за твой достоен съпруг?

Шурпанака бързо се обърна към Лакшмана, който стоеше и се усмихваше, облегнал ръка на лъка си. Приближи се към него и каза:
— Виж привлекателните ми форми, о, прекрасни! – подкани го тя. – Със сигурност си струва да ти стана съпруга! Нека двамата заживеем щастливо в тези гори.

Лакшмана възприе шеговития тон на Рама.
— Защо ти е да ставаш слугиня, неразумна жено? – попита през смях. – Аз се подчинявам на по-големия си брат. Като моя съпруга, ти ще бъдеш слугиня на неговата. По-добре Рама да ти стане съпруг. Нима някой е в състояние да ти откаже заради някаква си смъртна жена? Сигурен съм, че щом му станеш съпруга, Рама скоро ще изостави бледата и изпита Сита.

Шурпанака беше твърде първична в мисленето си, за да схване шегата. Тя прие думите на Лакшмана за истина и отново се обърна към Рама, който седеше до Сита.
— Защо си се залепил за тази жена? – попита го с нарастващо нетърпение. – Ако тя е тази, която стои помежду ни, веднага ще я погълна. После двамата ще скитаме на воля в гората.

Шурпанака се втурна яростно към Сита, подобно на метеор, който се носи към земята. Възвърна естествената си форма на ракшаса и заприлича на черен облак. Рама веднага извика, възпирайки я с гръмовния си глас. Докато тя отстъпваше, той каза на Лакшмана:
— Ясно е, че не можеш да се шегуваш с жестоки, низши същества. Без да искаме, изложихме Сита на опасност. О, храбри братко, извади меча си и бързо дай урок на грозната, злобна и непристойна ракшаса! Но не я убивай, защото е жена.

Лакшмана изтегли меча си и с бързо движение отсече дългия нос и заострените уши на демоницата. Шурпанака изпищя от болка. Осъзна, че братята притежават изключителна сила, и бързо побягна в гората. Пронизителните ѝ писъци продължиха да се носят в далечината. Кървейки обилно, раксашата тичаше с вдигнати ръце и ревеше като мусонен облак.

Бързо потърси брат си Кхара, който бе водачът на ракшасите в гората. Появи се пред него цялата в кръв и като ридаеше високо, падна на земята подобно на гръмотевица. Кхара седеше заобиколен от безброй могъщи демони и държеше дебела тояга. Щом видя състоянието на сестра си, се намръщи.

— Кой безумец ти е причинил това? – изръмжа ракшасът. – Кой невежа е докоснал отровна змия с пръста си? Който те е нападнал, е затегнал примката на смъртта около врата си. Кажи ми, сестро, кой днес ще се прости с живота си от моята ръка?

Кхара се изправи. Беше горд и арогантен ракшас. Прие обидата към сестра си като лично посегателство.
— Кой е бил толкова дързък да ме предизвика? – прогърмя той. – Чия димяща кръв ще попие днес земята? Чия плът лешоядите ще разкъсат с удоволствие, щом окаяникът падне сразен в битка? Бързо ми кажи името и местонахождението му. Не виждам кой в трите свята – небето, земята и ада – ще се осмели да ме предизвика, пък бил той и самият Индра!

Шурпанака овладя гнева си и отговори на разгневения си брат. Разказа му как бе видяла Рама и Лакшмана, които изглеждаха млади и уязвими и все пак явно притежаваха страховита сила.
— Двамата приличат на царе на гандхарвите – заключи тя. – Облечени са като аскети и се владеят отлично. Не мога да кажа дали са хора, полубогове или други небесни същества. С тях имаше и млада жена със съвършени форми, която блестеше като луна. Заради нея братята ме докараха до това състояние.

Шурпанака помоли Кхара да ги убие незабавно. Притиснала кърпа към раненото си лице, продължи:
— Копнея да изпия кръвта на красавицата, както и на двамата братя! Изпълни бързо желанието ми, скъпи братко! Иди при тях и ги убий!

Кхара веднага нареди на четиринайсет могъщи ракшаси да нападнат двамата принцове. Предложи на сестра си да ги придружи.
— Ракшасите ми бързо ще се справят с тримата и ти ще можеш да изпиеш шуртящата им кръв. Извлечи телата им от бойното поле и разкъсай меката им плът с дългите си зъби.

Четиринайсетте ракшаси и Шурпанака се втурнаха към жилището на Рама подобно на облаци, понесени от буен вятър. Щом пристигнаха, видяха, че Рама и Сита седят спокойно пред колибата си. Лакшмана беше наблизо и цепеше дърва. Рама забеляза ракшасите и каза на брат си:
— Изчакай тук със Сита, о, сине на Сумитра. Бързо ще отпратя злите демони. Отдавна чакам подобна възможност.

Изправи се и мигом опъна лъка си. Провикна се към ракшасите:
— Не се приближавайте! Защо искате да ни навредите? Живеем тук мирно и никому не сме сторили зло. Няма да се поколебая да използвам лъка си, за да освободя гората от вас. Напуснете това място, ако ви е скъп животът, и повече не се връщайте. В противен случай ще видите на какво съм способен.

Ракшасите изгледаха презрително Рама и се разсмяха. Всеки от тях беше двойно по-висок от него. Имаха изключително силни тела и притежаваха страховити оръжия. Приеха заплахата на Рама като абсурдна. Рядко се срещаше човек, който би се изправил дори срещу един ракшас, а какво да говорим срещу четиринайсет. Водачът им се обърна грубо към Рама.

— Каква сила притежаваш, че да се биеш с нас, глупако? – попита той и гласът му отекна като мощен барабан в обителта на Рама. – Ти разгневи господаря ни Кхара и следователно ще умреш. Скоро ще намериш смъртта си от железните ни мечове и тояги. Хвали се, докато още можеш, защото след малко дързостта и животът ти ще те напуснат.

Всичките четиринайсет ракшаси се втурнаха към Рама. Ревяха силно и изстрелваха големи железни стрели. Рама не помръдна. Изстреля четиринайсет стрели и разцепи летящите към него. С широко разтворени усти и кървясали очи ракшасите вдигнаха мечовете си и обкръжиха плътно Рама. Движейки се бързо като светкавица, той тутакси изпрати към демоните четиринайсет стрели една след друга. Те бяха изработени изцяло от желязо, с подострени на камък върхове. Изсвистяха във въздуха и улучиха всички ракшаси в гърдите. Сърцата им се разкъсаха и те паднаха на земята, подобно на четиринайсет големи дървета, повалени от буря.

Шурпанака се изуми от ловкостта на Рама. Явно не беше обикновен човек, нито оръжията му бяха като на обикновен воин. Разочарована и изплашена, тя избяга и отново падна в краката на Кхара.

Брат ѝ я погледна изненадано.
— Защо продължаваш да плачеш? – попита той. – Вече изпратих четиринайсет смели воини в отговор на молбата ти. Те са ми предани и са непобедими. Със сигурност ще удовлетворят желанието ти. Защо проливаш сълзи, след като и аз, и армията ми те закриляме?

Шурпанака разказа на брат си какво се беше случило. Седеше пред него разтреперана, с кръв, засъхнала по лицето и дрехите ѝ. Кхара я слушаше изненадано.

— Макар четиринайсетте ти воини да бяха неудържими и изпълнени с ярост, Рама ги уби бързо. Показа страховита енергия и сила. Стрелите му бяха като пратеници на смъртта. Сега всичките четиринайсет ракшаси лежат мъртви на земята, поразени с лекота от Рама. О, Кхара, умът ми се сковава от ужас, като си помисля за него! Бъди мой закрилник!

Шурпанака се затъркаля по земята, заудря се по гърдите и продължи да плаче. Започна да се присмива на брат си, за да го предизвика да се бие лично с Рама.
— Каква полза от твоите празни хвалби? Иди и се изправи срещу Рама. Ако наистина имаш някаква сила, докажи го. Убий двамата братя още днес и отмъсти за мен и четиринайсетте си слуги.

Кхара се изправи рязко, като настъпена змия. Изпищя гневно. Застанал сред другите демони, изрева:
— Яростта ми е огромна и неудържима като мощна океанска вълнà! Животът на този човек Рама вече е свършил. Спри да плачеш, сестро! Днес ще видиш как изпращам Рама в обителта на Ямараджа. Ще отсека с брадва главата му, а ти ще изпиеш кръвта му.

Шурпанака се зарадва и провъзгласи брат си за пръв сред ракшасите. Въпреки хвалбите си обаче Кхара смяташе Рама за могъщ противник. Заръча на брат си, генерал Душана:
— О, храбри, приготви колесницата ми. Напълни я с всякакви оръжия. Нареди на всичките четиринайсет хиляди ракшаси под мое командване да се приготвят за битка. Ще застана начело на благородните ракшаси, за да унищожа наглия Рама.

Душана докара огромната златна колесница на Кхара, бляскава като слънце и теглена от сто петнисти коня. Приличаше на връх в златната планина Меру. В средата ѝ се издигаше огромен пилон от полускъпоценния камък котешко око. Беше обкичена със златни камбанки, а отстрани бе обсипана с червени и сини скъпоценни камъни и украсена с гравюри на алигатори, цветя, дървета, планини, лъвове, тигри и птичи ята. Имаше осем златни колела, а от високите пилони се вееха много знамена. Кхара се качи разгневен в колесницата и като вдигна меча, нареди на воините си да го последват. Огромната армия излезе с грохот от гората Джанастхана. Въоръжени с тояги, стрели, остри като бръснач брадви, копия, боздугани, мечове, ятагани, лъкове и подострени дискове, ракшасите надаваха бойни викове.

Кхара накара колесничаря си да пришпори конете. Тътенът от бързо движещата се колесница изпълни четирите световни посоки. Армията следваше Кхара, част от воините тичаха, други се носеха във въздуха, трети яздеха коне, а четвърти слонове. Всички горяха от желание да убият врага.

Докато напредваха обаче, забелязаха различни лоши поличби. На небето се появи голям сив облак, от който се изля кървавочервена вода. Конете на Кхара започнаха да се препъват и да падат дори на равно. Около слънцето се появи тъмен ореол с червени краища. Върху пилона се настани гигантски, страховит лешояд. Хищници и птици надаваха пронизителни крясъци, завиха чакали. Вятърът духаше бясно, четирите световни посоки потънаха в гъста тъмнина. На небосвода проблясваха звезди, към земята с грохот полетяха метеори.

Кхара усети как лявата му ръка потрепери силно. Гласът му отслабна, а очите му се напълниха със сълзи. Ушите му започнаха да звънтят, остра болка прониза главата му. Макар да видя всички тези поличби, от безразсъдство демонът отказа да се върне. Изсмя се високо и се обърна към армията си:
— Не обръщайте внимание на лошите знамения, о, ракшаси! Те изобщо не ме тревожат, нищо че са страховити и неблагоприятни. Не се боя да се изправя срещу самата Смърт. С острите си стрели мога да сваля дори звездите от небето.

Кхара се перчеше глупаво, смятайки, че поличбите са изпратени от полубоговете, които той не зачиташе. Вдигна бойната си брадва и земята потрепери от рева му.
— Как бих могъл да се върна, без да съм убил двамата горделивци Рама и Лакшмана? Днес сестра ми ще бъде отмъстена с кръвта на тези смъртни мъже! Никога досега не съм бил побеждаван в битка и не ме е страх дори от Индра, ако ще да се изправи срещу мен с цялото небесно войнство!

Чувайки храбрата реч на Кхара, демоните се въодушевиха. Втурнаха се към обителта на Рама, сякаш теглени от примката на Смъртта.

В небето се събраха множество риши, за да наблюдават сблъсъка. Полубогове, гандхарви, сиддхи и чарани пристигнаха с въздушните си колесници. Небесните същества, настроени приятелски към всички, заговориха едновременно.
— Може би брамините най-после ще си отдъхнат – предположиха те. – Дано както Вишну победи най-свирепите демони с диска си, така и Рама да унищожи ракшасите.

Докато полубоговете гледаха, Кхара, заобиколен от могъщите си генерали, се втурна напред, нетърпелив да влезе в битка. Ракшасите приближиха двамата принцове внезапно, както група планети бързат към слънцето и луната.

Рама също бе видял зловещите поличби от колибата си.
— Виж тези знамения, о, братко, те предсказват предстоящото унищожение на ракшасите. От сивите облаци капе кръв, а стрелите треперят в колчаните си. Това със сигурност означава, че цялата ракшаска орда скоро ще срещне смъртта си.

Рама почувства как дясната му ръка потрепери и се въодушеви. Подобни благоприятни знамения означаваха победа, макар навсякъде около него да се забелязваха лоши поличби. Заключи, че между него и ракшасите скоро ще има сблъсък и победителят ще бъде той.

Разсъждавайки по този начин, след малко Рама чу грохота от приближаващата армия на Кхара. Звукът от барабани и ревящи ракшаси изпълни въздуха. Принцът хвана бързо Сита за ръката и каза на Лакшмана:
— Отведи моята нежна принцеса в някоя безопасна пещера в планината. Моля те, не ми противоречи!

Рама знаеше, че брат му копнее да се изправи срещу ракшасите, но Сита трябваше да бъде защитена. Лакшмана веднага се подчини на заповедта на брат си и отведе Сита в тайна пещера, до която се стигаше трудно. След като я остави вътре, застана на входа и стисна здраво лъка си.

Рама облече златната ризница, която му бе дал Агастя. Преметна през рамо двата колчана с несвършващи стрели и привърза меча към колана си. Както бе застанал неподвижно, приличаше на ярък пламък, появил се внезапно в мрака. Подръпна тетивата на лъка си и тя изпълни четирите световни посоки със страховитото си свистене.

Полубоговете наблюдаваха отгоре, нетърпеливи да видят как ракшасите ще загинат. Гледаха Рама, който се изправи безстрашно срещу атакуващите демони. Приличаше на непобедимия Шива, обхванат от гняв, но бе сам срещу четиринайсет хиляди ужасни демони. Полубоговете тръпнеха в очакване, любопитни да видят изхода от битката.

Втурналите се срещу Рама ракшаси приличаха на талази от тъмносини облаци. Ужасени от грохота на приближаващата армия, горските животни се разбягаха. Изведнъж Рама видя, че от всички посоки към него се стичат ракшаси. Пищейки грозно, демоните започнаха да хвърлят копия, стрели и тояги. Ревейки яростно, Кхара изстреля хиляди пламтящи стрели от колесницата си.

Рама не помръдваше. Беше пронизан от безброй стрели, а крайниците му бяха облени в кръв. Отбиваше дъжда от оръжия със стрелите си. Брадви, мечове, копия и боздугани с остри шипове го връхлитаха като ураган. Той отблъскваше оръжията с точно насочените си стрели. Когато най-кръвожадните ракшаси го наобиколиха, яхнали слонове, Рама заприлича на планината Сумеру, обвита в градоносни облаци. Не се чувстваше слаб, макар да го улучваха отново и отново. Обграден напълно от всички страни, приличаше на слънце, засенчено от вечерни облаци.

Виждайки как Рама стои сам сред хиляди ракшаси, полубоговете се обезсърчиха и изплашиха. Завикаха: „Победа на Рама!“. Усещайки безпокойството им, принцът взе твърдо решение да избие ракшасите. Изпращаше във всички посоки стрели със златен връх, по три-четири наведнъж. Движейки се със скоростта на ястреб, не спираше да опъва тетивата на лъка си. От него полетя несекващ поток от смъртоносни стрели, които пронизваха телата на ракшасите. Разбиваха оръжията и колесниците им и разкъсаха златните им брони.

Безброй ракшаси с отсечени ръце, крака и глави падаха безжизнени на земята. Рама пламтеше от ярост. Изстреля безброй стрели, които не можеха да бъдат спрени или отклонени и убиваха демоните със стотици. Коне, слонове и ракшаси лежаха обезобразени на земята. Сразени от Рама, демоните надаваха жални писъци.

Към принца се втурнаха няколко кръвожадни и смели ракшаси, военачалници, които притежаваха ужасна сила. Започнаха да хвърлят по Рама назъбените си метателни оръжия и железни пики. Той обаче разбиваше оръжията им на парчета още докато летяха към него. С островърхи стрели отсичаше главите на ракшасите. Те се търкулваха на земята като дървета, повалени от размаханите криле на Гаруда. Оцелелите демони, ранени и обезсърчени, се втурнаха към Кхара, за да търсят закрилата му. Той ги успокои, че всичко ще е наред и нареди на Душана да атакува Рама.

Могъщият Душана можеше да се сражава с десет хиляди воини едновременно. Пришпори колесницата си със страховит рев. Виждайки как напредва предводителят им, ракшасите се окуражиха. Като изкореняваха дървета и повдигаха цели канари, нападнаха отново Рама.

Страшно беше да се гледа свирепата битка между принца и ракшасите. Самият той приличаше на сто воини. Демоните не можеха да разберат кога вади стрелите си и кога зарежда лъка си. Виждаха само как опъва тетивата и несекващия порой от изстреляни стрели. Обединиха се и всички заедно се втурнаха към Рама от всички страни. Замерваха го с дървета и скали. Върху Рама се посипа дъжд от всевъзможни оръжия и порой от стрели с назъбен връх.

Атакуван непрестанно, принцът призова божественото оръжие на гандхарвите. Щом то се появи, цялото пространство се изпълни с пламтящи стрели. Под страховития им балдахин бойното поле потъна в мрак и демоните отстъпиха изплашено. Стотици паднаха мъртви. Земята се осея с глави в тюрбани, украсени с ярки скъпоценни камъни. Навсякъде лежаха отсечени ръце, все още стиснали оръжията. Обезглавени трупове, от които шуртеше кръв, се лутаха насам-натам, преди да се строполят на земята. Навсякъде имаше тела на ракшаси, коне и слонове, виждаха се разбити колесници, разцепени оръжия, камъни, превърнати в прах, и натрошени на парчета дървета.

Оцелелите ракшаси не можеха да се изправят срещу Рама. Стояха застинали в страх. Виждайки, че армията му е разгромена, Душана нададе пронизителен боен вик. Заповяда на петхилядната си лична гвардия да атакува принца. Тези ракшаси не познаваха поражение. Бяха пълни с енергия и досега никой не ги беше обръщал в бягство на бойното поле. Не спираха да нападат настървено Рама от всички страни. Върху него се сипеше страховит дъжд от ятагани, назъбени боздугани, огромни камъни и дълги мечове. Принцът, който се разяряваше все повече, възпираше пороя от оръжия със стрелите си. Част от оръжията отклоняваше с размахания си меч. Избитите от него ракшаси падаха на земята като отсечени дъбове.

Душана се втурна към Рама с колесницата си, като го обстрелваше с безкраен поток от подобни на светкавици стрели. Рама разцепи на две лъка на Душана с остра като бръснач стрела. С още четири уби четирите коня, теглещи колесницата му. Откъсна предната ѝ част със сърповидна стрела. С нови три стрели прониза гърдите на Душана.

Демонът скочи от колесницата си, размахал боздуган, огромен като планински връх. Бляскавото оръжие бе обковано със злато и обсипано с остри железни шипове. Можеше да унищожи цялата небесна армия и да разбие крепостните ѝ порти. Душана стисна здраво боздугана, приличен на голяма змия и опръскан с кръвта на враговете му. Вдигна го над главата си и се втурна с яростен рев към Рама.

Щом Душана се нахвърли, Рама отряза ръцете му с чифт стрели. Заедно с обсипаните с накити ръце на демона, на земята падна и боздуганът му. С трета стрела със сърповиден връх Рама отряза главата на ракшаса. Виждайки, че е убит, полубоговете завикаха облекчено: „Слава! Слава!“.

После Рама бързо изпрати в обителта на Смъртта и петхилядната гвардия на Душана.

Разгневеният Кхара се стъписа. Виждайки, че цялата му армия е почти напълно унищожена, отново се нахвърли на Рама. Изпрати напред личната си стража десетина от най-могъщите ракшаси. Рама ги посрещна безстрашно с острите си стрели. Подарени му от Агастя, те бяха мистични, инкрустирани със злато и диаманти и пламтящи като огън. Докато се носеха във въздуха, изпускаха пушек и искри. Пронизваха демоните и разцепваха сърцата им на две.

Кхара гледаше изумен. Кой беше този смъртен? Освен личния му телохранител само още един демон беше оцелял – триглавият Тришира. Кхара реши да се изправи лично срещу Рама, но Тришира го спря.
— Само ми нареди, о, господарю, и аз ще победя този смъртен! – каза и вдигна боздугана си. – Ще го видиш повален на земята от мощта ми. Окаяникът заслужава смърт от ръцете на ракшас. Или ще го убия, или ще се простя с живота си. После ти сам можеш да го атакуваш. Моля те, нареди ми да се бия!

Жадуващият мъст Тришира получи разрешение от Кхара. Качи се на бляскавата си колесница и се понесе към Рама. Демонът приличаше на движеща се тривърха планина. Изстреляните от него стрели наподобяваха черен облак. Докато се носеше към Рама, ревът му ехтеше като гигантски барабан. Рама го посрещна с порой от бързи стрели. Те се впиха в тялото на Тришира, но той само се изсмя. Хвърли към Рама златно копие със стоманен връх, цялото обкичено с малки камбанки и пламтящо като огън. Рама изстреля три стрели наведнъж и го разсече на четири. Копието падна в краката му подобно на четири сияйни звезди. Тришира веднага изстреля три стрели с назъбен връх, които улучиха Рама в челото. С бликналата от главата му кръв принцът изглеждаше красив като планина, чийто връх е прошарен от червен оксид. Предизвикан от атаката на Тришира, Рама се провикна през смях:
— Вижте само мощта и храбростта на този демон! Но каква полза от тях? Макар и изстреляни с огромна сила, стрелите му ме нараниха колкото букет цветя. О, ракшасе, виж сега на какво съм способен аз!

Разгорещен от битката, Рама прониза с четиринайсет змиевидни стрели гърдите на Тришира. С още четири уби четирите му коня. После отсече главата на колесничаря със стрела с широк връх. Прониза и флага и натроши колесницата. Докато Тришира скачаше от нея, Рама го улучи в гърдите със стрела, заредена със силата на светкавица. Ракшасът бе зашеметен. Принцът бързо изстреля три стрели с остри като бръснач върхове, които отсякоха трите глави на демона и те паднаха на земята, проблясвайки със златните си обеци. Тялото на Тришира се строполи на земята като покосено дърво и тя потрепери.

Кхара усети как сърцето му се изпълва със страх. Цялата му армия беше избита. Кръвожадните ракшаси, които можеха да се изправят срещу самите полубогове, сега лежаха мъртви на бойното поле. Демонът се взря в Рама, който стоеше непоколебим като Хималайските планини. Въпреки това Кхара накара колесничаря си да подкара колесницата. Изви докрай големия си лък и изстреля безброй стрели по Рама. Стрелите профучаваха във въздуха като разгневени змии. Използвайки мистичната си сила, Кхара изпълни с тях и четирите световни посоки.

Рама веднага отблъсна стрелите на ракшаса със своите. Скоро небето се изпълни с безброй стрели, които закриха дори слънцето. Двамата воини се биеха яростно, битката напомняше бой между лъв и слон. Кхара приближи Рама, както пеперуда приближава пламъците на огън. Демонстрирайки ловкостта си, разцепи лъка на Рама на две с остра като бръснач стрела. С още седем стрели, всяка наподобяваща светкавица на Индра, прониза Рама в жизненоважни части на тялото. После го обсипа с още хиляда стрели, изстрелвайки ги с ослепителна бързина.

Разбита на парчета, блестящата броня на Рама падна на земята. Принцът се разгневи от стрелите, които пронизваха цялото му тяло. Заблестя на бойното поле като бездимен огън. Вдигна ужасния лък на Вишну и се втурна към Кхара. Отряза знамето на демона с десетина стрели със златни крилца. Кхара продължи да сипе своите, като се целеше в уязвими места по тялото на Рама.

Принцът се разгневяваше все повече и повече. Стисна здраво лъка си, прицели се внимателно и изстреля шест стрели. Едната улучи демона в главата, две го пронизаха в ръцете, а три в гърдите. Рама изстреля още тринайсет стрели, в бърза последователност. С едната сряза хомота на колесницата; с четири уби конете; с шестата отряза главата на колесничаря; следващите пет разбиха колесницата; дванайсетата разряза лъка на Кхара, а тринайсетата проникна дълбоко в гърдите му. Всичко това се случи за секунди. Ревейки от ярост, демонът успя да скочи от разбитата си колесница и застана на земята с боздуган в ръка.

На небето полубоговете и ришите приветстваха Рама, насърчавайки го да убие Кхара.

Рама се обърна към демона:
— О, ракшасе, ти се ръководиш от жестока и порочна цел! С многобройната си армия причиняваш болка на всички сътворени същества. Само грешните и коравосърдечните са способни на подобно нещо. Затова заслужаваш да умреш, както се убива отровна змия!

Макар да предизвикваше демона, принцът не изпитваше омраза към него. Като владетел смяташе за свой дълг да наказва престъпниците, за да ги вкара в правия път. Порица Кхара за греховете му, както баща порицава блудния си син. Продължи да го укорява с гръмовен глас, отекващ в гората.
— Който постоянно върши греховни дела, скоро получава заслуженото за тях, о, злодейо! Също както приелият отровна храна умира от нея, така и извършващият грехове бързо пропада. Тук съм да наказвам грешници като теб, о, Кхара. Пронизан от стрелите ми, днес ще поемеш по пътя на аскетите, които си убил. Сражавай се с всички сили; ще разцепя главата ти като узрял плод!

Кхара се изсмя. Беше глух за добрите съвети. Ревна в отговор, извън себе си от гняв:
— Не се хвали толкова, о, воине! Досега си убивал само обикновени ракшаси. Истински храбрите не говорят за смелостта си. Правят го само глупавите самохвалци, о, позор за царския род! Също както пиринчът, взет за злато, разкрива истинската си природа в огъня, така и твоето нищожество ще се разкрие в часа на смъртта ти.

Кхара вдигна тежкия си боздуган.
— Изглежда не виждаш, че съм застанал тук с размахан боздуган и че държа в равновесие земята с тежкия ѝ товар от планини – провикна се той. – Способен съм да те убия заедно с всички същества в трите свята. Но стига приказки! Ти погуби четиринайсет хиляди ракшаси. Сега аз ще избърша сълзите на роднините им, като убия теб.

Кхара хвърли боздугана към Рама, за да го убие. Докато оръжието му летеше във въздуха, излизащите от него пламъци изгориха до основи околните дървета.

С двайсет стрели със стоманени върхове Рама разцепи боздугана на Кхара на парчета. Оръжието падна на земята като сърдита змия, възпряна от мантри. Рама се присмя на ракшаса:
— Това ли е най-добрият ти удар, о, зли демоне! Изглежда си смел само на думи. Ще отнема живота ти както Гаруда отне нектара на полубоговете. Земята ще пие до насита от димящата ти кръв. Ще лежиш в обятията ѝ с отрязаната си глава като мъж, прегърнал любовницата си.

Рама продължи да предизвиква Кхара, напомняйки му за многото мъдреци, избити от него. Каза, без да изпуска от поглед демона:
— Щом заспиш дълъг сън, тази гора отново ще се превърне в щастлива обител за аскетите. Днес твоите съпруги и роднини ще скърбят също както роднините на онези, които си убил. Опитай се отново да ме победиш, защото смъртта ти е близко.

Думите на Рама разяриха още повече Кхара. Устата му се разпени от гняв. Оглеждайки се наоколо за друго оръжие, изкрещя:
— Твоите несвързани бръщолевения са плод единствено на суетата. Чувал съм, че в мига на смъртта никой не различава доброто от злото. Виждам, че е вярно. Явно с приближаването на края умът ти се е объркал.

Кхара забеляза наблизо голямо дърво. Изтръгна го от земята и го запрати по Рама, възкликвайки:
— Вече си мъртъв!

Рама не трепна. Посрещна летящото към него дърво с градушка от стрели. То се превърна в трески и навсякъде се разлетяха листа. Решен да убие ракшаса незабавно, Рама стана неудържим. Обляното му в пот лице лъщеше. Прониза Кхара с хиляди стрели. От раните на демона бликнаха реки от димяща кръв, като потоци по планински склон. Кхара побесня и се нахвърли яростно върху Рама. Принцът отстъпи няколко крачки и извади стрела, наподобяваща боздугана на Ямараджа. Постави я на лъка си и ѝ вдъхна божествената сила на мълнията на Индра. Щом ракшасът приближи, изстреля стрелата. Тя улучи Кхара право в гърдите и ударът проехтя като гръм. Демонът се строполи на земята с огромна пламтяща дупка в тялото.

Щом Кхара падна мъртъв, чараните заудряха небесните си барабани и върху Рама се посипа дъжд от цветя; полубоговете го възхваляваха:
— Жестоките и непобедими ракшаси бяха унищожени от Рама за по-малко от два часа! Неговата решимост и сила са досущ като тези на Вишну!

Мъдрецът Агастя, застанал начело на голяма група риши, също заговори на Рама от небето:
— Насърчен от Индра, Сарабханга те изпрати тук, за да убиеш ракшасите. Сега ришите отново ще обитават този район и ще практикуват аскетизъм.

Лакшмана излезе от пещерата, където беше скрил Сита. Също като полубоговете и великите мъдреци и той възхвали победата на Рама. Сита изтича при съпруга си и го прегърна силно. Прокара хладните си ръце по многобройните му рани, като плачеше с радостни сълзи, щастлива от победата му. С падането на нощта бойното поле се изпълни с хиляди хищни животни и птици. Рама и Сита се оттеглиха в колибата си, а Лакшмана седна наблизо в самотно бдение.