Глава 14

След като станаха свидетели на гибелта на Равана, полубоговете и ришите се разделиха и потеглиха радостно към божествените си жилища. Матали се поклони на Рама и получи разрешение да се върне при Индра с колесницата си. Принцът наблюдаваше как божествената колесница се издига високо в небето и изчезва. Гневът му към ракшасите беше изчезнал напълно. Сега мислеше за обявяването на Вибхишана за новия цар на Ланка. Градът се намираше на земята и за него отговаряха земните императори, въпреки че беше обитаван от ракшаси. Затова Рама искаше праведният и добродетелен Вибхишана да стане владетел на Ланка, за да може опустошеният град да бъде възстановен бързо.

Рама помоли Лакшмана да изпълни церемонията по възкачването на Вибхишана на трона на Ланка. Лакшмана веднага нареди на маймуните да донесат вода в големи златни кани. С нея помаза Вибхишана, като следваше внимателно напътствията от Ведите. Вибхишана седна на трона и засия с царствено великолепие. Ракшасите се изпълниха с радост, че братът на Равана поема управлението на Ланка, и му поднесоха много подаръци и приношения. Вибхишана ги предложи всичките на Рама, който ги прие от любов към ракшаса.

Когато церемонията приключи, Рама помоли Хануман да отиде бързо при Сита. Копнееше да я види отново и заръча на маймуната:
— Моля те, уведоми принцесата за добрата новина. Нямам търпение да я видя. Кажи ѝ да се приготви, защото много скоро ще се срещна с нея.

Хануман веднага тръгна за градините. Щом влезе в Ланка, беше приветстван от ракшасите, които допираха почтително длани, когато минаваше покрай тях. Стигайки бързо до горичката от ашока, той видя Сита, която още лежеше под дървото симшапа. Тя не знаеше за победата на Рама и изглеждаше тъжна. Виждайки Хануман обаче, се изправи бързо, обхваната от надежда. Сигурно маймуната носеше добра вест. Принцесата очакваше да чуе с нетърпение разказа на Хануман за всичко, което се беше случило.

— О, божествена, съпругът ти победи! Демонът Равана вече го няма и сега Ланка се управлява от праведния Вибхишана! Скъпа принцесо, мъките ти свършиха. Моля те, приготви се да видиш твоя господар Рама.

Сита беше удивена и извън себе си от радост. Не можеше да говори и известно време само стоеше и гледаше Хануман, а от очите ѝ се стичаха сълзи. Най-сетне каза със задавен глас:
— О, добра маймуно, не мисля, че има нещо, което мога да ти даря за тази вест. Стойността ѝ надминава цялото злато, сребро и скъпоценни камъни във всички светове.

Хануман я увери, че за него радостта ѝ е по-ценна от всякакъв подарък. А след като беше видял победата и щастието на Рама, не му трябваше нищо повече.

Сита не спираше да възхвалява Хануман, който стоеше пред нея със сведена глава и допрени длани. Когато принцесата спря да говори, той предложи:
— Ако ми разрешиш, ще накажа ужасните демоници, които толкова те тормозеха. Много бих искал да го направя. Те заслужават да умрат заради лошото си отношение към теб, о, божествена!

Сита се замисли за миг. Погледна към демониците, които седяха на известно разстояние от нея. Вече не я пазеха, тъй като Равана беше мъртъв. Обърна се към Хануман и отговори:
— Пазачките ми просто изпълняваха заповедите на Равана. Не бива да ги обвиняваме. Освен това всяко мое страдание несъмнено е резултат от собствените ми минали грехове, защото такъв е вселенският закон. Благочестивите следват едно древно правило: „Праведният не трябва да обръща внимание на отправяните към него обиди. При никакви обстоятелства не бива да отговаря на злото със зло, защото доброто поведение е украшение за благодетелните.“ Сита обясни още, че винаги трябва да се проявява състрадание към грешниците, защото няма човек, който да не е извършил грях.

Порицан по този начин, Хануман ѝ се поклони и не възрази. Сита беше говорила, както подобава на благородния ѝ характер. След като известно време размишляваше върху думите ѝ, маймуната каза:
— Сега бих искал да се върна при Рама. Какво съобщение да му предам, о, сияйна?

Сита отвърна, че иска единствено да го види. Хануман я увери, че скоро ще се срещне със съпруга си. Поклони ѝ се още веднъж и си тръгна, отправяйки се обратно към двореца на Вибхишана, където го чакаше Рама.

Научавайки за състоянието на Сита, Рама помоли Вибхишана да заповяда да ѝ дадат божествени дрехи и накити.
— О, царю на ракшасите, моля те, нареди да изкъпят принцесата с небесни балсами и да я облекат в най-фина коприна. Нека после я доведат тук. Сърцето ми копнее да я види отново.

Вибхишана лично отиде при Сита със заръките на Рама, но в желанието си да го види по-скоро, принцесата отговори:
— Искам да видя съпруга си веднага, без да се къпя и преобличам!

Сита беше търпяла мъчения почти година. Не беше преставала да мисли за деня, в който отново ще се събере с Рама. Ето че най-после това щеше да се случи. Нима бе възможно да чака миг повече?

Вибхишана отговори нежно, че това е желанието на Рама. Сита, за която думата на съпруга ѝ беше закон, се съгласи и Вибхишана веднага нареди да я изкъпят и облекат. Скоро принцесата беше облечена в скъпи дрехи и накити, достойни за съпругата на Бога. Качиха я на златна носилка, украсена с благородни камъни, и я понесоха към Рама.

Тълпи от ракшаси и маймуни изпълниха улиците – всички искаха да видят принцесата. Седнала на носилката, с лице скрито под копринен воал, Сита блестеше както слънце, закрито от облак. Ракшаси, облечени в черни дрехи и тюрбани и понесли жезли с окачени по тях камбанки, проправяха път. Ревящото като океан множество на главната улица се разделяше, щом движещата се бавно носилка го приближеше.

Вибхишана избърза напред и уведоми Рама, че съпругата му скоро ще пристигне. Като чу, че е на носилка, принцът нареди на маймунския цар:
— Помолете принцесата да слезе от носилката и да върви пеша. Хората искат да я видят, а това не се порицава от писанията. Конят, воалът или дрехата не могат да защитят целомъдрената жена. Единствената ѝ защита е нейният характер.

Лакшмана, Сугрива и Хануман погледнаха изненадано Рама. Той сякаш не беше доволен от Сита. Изражението му беше сурово и замислено. Когато Вибхишана доведе принцесата при него, той я погледна, без да се усмихне.

Сита беше много щастлива, че вижда съпруга си отново и лицето ѝ сияеше като луна, но се почувства отблъсната, щом видя сериозното му изражение. Краката ѝ се разтрепериха. Застана пред него със сведена глава и допрени длани.

Сърцето на Рама се късаше. Копнееше да изрази любовта си към Сита и веднага да си я върне, но се боеше от общественото порицание. Като цар искаше да дава достоен пример на хората. Сита беше живяла в къщата на друг мъж почти година. Каквито и да бяха причините за това, някои хора със сигурност щяха да я осъждат. Щяха да задават въпроси за целомъдрието ѝ. Това изобщо не беше приемливо за съпругата на император.

Като погледна към Сита, чието лице беше обляно в сълзи, Рама каза:
— О, благословена, днес те спечелих отново! Тъй като победих враговете си в битка, аз отмъстих за оскърблението, нанесено ми от твоето отвличане. Ти също си напълно отмъстена, о, принцесо! Злият Равана вече го няма!

Рама замълча, сърцето му се свиваше от онова, което щеше да каже. Овладявайки се, продължи да говори на треперещата Сита:
— Сега, когато изчистих петното върху благородната ми династия и доказах своята преданост и решителност, нямам причина да продължа да се боря. О, нежна, аз не предприех това начинание от желание отново да си върна съпругата. Ти живя дълго в къщата на другиго. Как тогава мога да те приема обратно в дома си? Благодетелният ти характер е подложен на съмнение. Равана те е държал в ръцете си и те е гледал с похотливи очи. Затова вече не съм привързан към теб. Моля те, иди, където пожелаеш. Може би сега ще намериш закрила при Лакшмана, Бхарата или Шатругхна, или дори при Вибхишана. Нима е възможно Равана да не е посегнал на прекрасна жена като теб, о, Сита?

Принцесата беше изумена. Избухна в сълзи и се олюля като тръстика на вятъра. Силно засрамена от думите на съпруга си, се сви в себе си. Думите на Рама я бяха пронизали като отровна стрела и тя дълго време плака от мъка. Постепенно се овладя и отвърна на принца с разтреперан глас:

— Защо се обръщаш към мен с такива нелюбезни думи, о, герою – все едно обикновен мъж се обръща към някоя вулгарна жена. По този начин съдиш за всички жени, изхождайки от малкото пропаднали. Не се съмнявай в мен, защото аз не съм прегрешила. Когато Равана ме отвлече, бях безпомощна и открадната против волята ми. Макар да не можех да владея тялото си, сърцето ми остана под мой контрол и изобщо не се отклони от теб. Ако все още не ми вярваш, въпреки че двамата живяхме толкова време в любов, то със сигурност с мен е свършено.

Разгневената Сита започна да порицава Рама и да му говори с ирония. Защо си беше направил целия този труд? Можеше да изпрати вест по Хануман и да ѝ каже, че я отхвърля. Тогава тя веднага щеше да се прости с живота си и да му спести всички усилия за спечелването на войната. Изглежда той се беше поддал на гнева си като обикновен мъж. Не беше взел предвид целомъдрието ѝ и предаността ѝ към него. Забравил беше божествения ѝ произход и се държеше с нея като с обикновена жена.

Ридаейки, принцесата се обърна към Лакшмана:
— О, принце, моля те, издигни клада за мен! Сега това е единственото ми спасение! Вече не искам да живея и да бъда опетнявана с неверни упреци. След като съпругът ми се отказва от мен публично, аз ще вляза в огъня и ще се простя с живота си.

Лакшмана се разстрои. Как можеше Рама да се държи така? Погледна към брат си, но той стоеше невъзмутимо. Отвърна на погледа му с леко кимване. Лакшмана разбра желанието му и озадачен и изпълнен с мъка, приготви кладата.

Рама стоеше като Ямараджа, бога на справедливостта. Никой не смееше да го доближи или да каже нещо. Само Сита пристъпи към него. Обиколи го почтително и се насочи към пламтящия огън. Помоли се с допрени длани:
— Ако никога не съм изневерила на Рама с мисъл, дума и тяло, нека богът на слънцето ме защити от всички страни. Сърцето ми е отдадено на Рама, затова нека богът на огъня ме спаси! Всички полубогове са свидетели на моето целомъдрие, затова нека богът на огъня ме опази!

След като произнесе тази молитва, Сита обиколи кладата и пристъпи безстрашно в нея пред събралото се множество. Полубогове, риши, гандхарви, сиддхи и други небесни същества наблюдаваха как навлиза в огъня, а всички жени нададоха жални викове, докато я гледаха да стъпва в кладата като богиня, паднала от небето и отправяща се към ада. Когато изчезна в пламъците, от изумената тълпа се разнесоха възклицания.

Рама не виждаше нищо от сълзи. Чу виковете на хората и го прониза болка. С отдаден на благодетелта ум и разбито от мъка сърце беше гледал как Сита влиза в огъня. От небето полубоговете начело с Брахма се обърнаха към него:
— Защо позволяваш на тази божествена жена да влезе в огъня? Забравил ли си кой си всъщност? Каква е тази твоя игра, о, Господи?

Рама погледна към полубоговете и допря почтително длани. Отвърна:
— Аз се възприемам като смъртен. Името ми е Рама и съм син на Дашаратха. Нека Брахма ми каже кой съм бил в предишните си раждания.

Четириглавият Брахма, яхнал своя лебед, каза от небето:
— О, Рама, познавам те като истинския създател на вселената. Ти си Вишну, Нараяна – Върховният, познат под много имена. Всички полубогове произлизат от теб, а световете се поддържат от енергията ти. Ти съществуваш във всички същества и извън тях и живееш в сърцето на всяко създание. Съществуването и действията ти са невъобразими. Ти се появи като Рама за унищожаването на Равана и освобождението на преданите ти слуги. Сега, след като си изпълнил целта си, трябва да се върнеш в собствената си обител.

Рама наведе почтително глава и не каза нищо. В този момент богът на огъня се появи от пламъците, понесъл Сита на ръце. Принцесата беше облечена в червена роба и блестеше ярко като изгряващо слънце. Имаше гирлянда от небесни цветя и беше украсена със сияйни накити. Тъмната ѝ къдрава коса обрамчваше лицето ѝ, искрящо със съвършена красота.

Агни остави Сита пред Рама и заговори с глас, който отекна като гръм:
— Ето я твоята съпруга Сита! Тя е напълно безгрешна! Не ти е изневерявала никога с думи, дела или мисъл, нито дори с поглед.
Равана я отвлече, когато беше безпомощна и сама. Макар да е била негова пленница, умът и сърцето ѝ са били отдадени на теб във всеки един момент. Тя не е помислила нито веднъж за Равана, въпреки че е била изкушавана и заплашвана от него по всякакъв начин. Затова, о, Рама, приеми я обратно с отворено сърце!

Щом чу думите на Агни, Рама се изпълни с огромна радост. Очите му се напълниха със сълзи, докато отговаряше на бога на огъня:
— Сита се нуждаеше от това пречистващо изпитание. Иначе светът щеше да ме порицае като глупав и ръководен от похот. Тя живя в дома на Равана дълго време и целомъдрието ѝ трябваше да бъде доказано пред всички, макар аз да знам, че любовта ѝ към мен е съвършена.

Рама заяви, че Сита е неделима част от него както слънчевата светлина от слънцето. Да се отрече от нея, беше все едно добродетелен мъж да се отрече от праведността.

Сита засия от щастие. Седна до Рама на златен трон. Полубоговете и ришите се появиха и започнаха да възхваляват Рама. Лично Шива застана пред него и каза:
— Ти унищожи едно голямо зло, а заедно с него и страха във вселената, о, Рама! Време е да потеглиш за Айодхя и да утешиш роднините си. После благоволи да управляваш този свят дълго време.

Шива каза на Рама, че баща му Дашаратха е с полубоговете, седнал в небесна колесница в небето. Рама погледна нагоре и видя колесницата, която се спускаше бавно към земята. Явявайки се в тяло, излъчващо божествен блясък, баща му се взря надолу към него. Оставяйки колесницата, слезе на земята и прегърна силно Рама. Седна до сина си и заговори:

— Макар да живея с Индра, не съм изпитвал толкова силно щастие, каквото изпитвам сега! Думите, произнесени от Кайкеи, когато те изпрати в гората, още гнетят сърцето ми, но днес съм напълно освободен от мъката си. Ти ме спаси, скъпи Рама! Изминаха четиринайсет години и изгнанието ти свърши. Копнея да видя как се завръщаш в Айодхя и се възкачваш на трона, след като утешиш Каушаля и могъщия Бхарата. О, Рама, сега разбирам кой си ти! Ти си върховният Бог, появил се на земята за благото на света!

Рама помоли баща си да оттегли думите си, с които се бе отрекъл от Кайкеи и сина ѝ. И двамата бяха невинни във всяко отношение. Дашаратха прие молбата на сина си. Прегърна Лакшмана и го похвали за безкористното му служене на Рама, като го помоли да продължи да подкрепя брат си, когато той стане император.

След това Дашаратха се обърна към Сита:
— О, дъще, не се сърди на Рама, че те отхвърли! Той искаше само да докаже абсолютната ти непорочност. Влизането ти в огъня беше действие, което ще надминава вечно славата на всички праведни жени!

Сита допря почтително длани и се поклони на свекъра си, който отново се качи в небесната колесница и пое към рая. Другите полубогове отдадоха почитанията си на Рама и също потеглиха към небесата. Индра се обърна към принца и каза:
— Срещата с полубоговете никога не е напразна. О, Рама, благоволи да кажеш какво искаш и веднага ще го получиш.

Като се усмихна, Рама помоли Индра да върне към живот всички убити ванари, дори тези, чиито тела бяха разкъсани или погълнати. Поиска също да има плодове и корени в изобилие навсякъде, където живеят маймуни.

Индра отвърна:
— Макар че желанието ти е трудно осъществимо, то ще бъде изпълнено. Нека маймуните оживеят, дори онези, чиито глави и крайници са отсечени. Нека се върнат при семействата си и нека винаги има дървета, отрупани с плод, там, където живеят, дори извън сезона.

Могъщият полубог разпръсна небесен нектар от небето. Маймуните, които бяха убити, се изправиха, щастливи, че са излекувани и върнати към живота. Спогледаха се и възкликнаха:
— Кой извърши това чудо?
Заскачаха и закрещяха ликуващо, понасяйки се заедно като голям ревящ океан.

Индра се сбогува с Рама и си тръгна с всички останали полубогове. Докато пламтящите им колесници се издигаха в небето, Рама заповяда на маймуните да се разположат на лагер за през нощта, а той и Сита се настаниха в двореца на Вибхишана.