Глава 15

На следващата сутрин Вибхишана дойде при Рама и му съобщи, че банята му е готова. Ракшасът каза:
— Приготвени са горещи и студени бани, както и всякаква козметика, балсами и парфюми, а също и божествени одежди и гирлянди. На твое разположение са отлични прислужнички, вещи в изкуството на украсата.

Рама отвърна, че няма желание за никакви удоволствия, преди да се е видял с Бхарата. Каза на Вибхишана:
— Принцът живее във въздържание. Къпе се в студени реки и се храни само с корени и плодове, събрани от гората. Как мога да приема да се отдам на наслади?

Рама помоли Вибхишана да намери някакъв начин да го върне бързо в Айодхя. Царят на демоните го увери, че божествената колесница Пушпака е на негово разположение.
— Равана взе движещата се според волята на водача си колесница от Кувера. Тя все още е в Ланка и иска да ти служи, о, Рама!

Вибхишана се поклони ниско на принца и отново го помоли да остане известно време в Ланка и да приеме гостоприемството му, но Рама нямаше търпение да потегли. Мислеше си за майка си и Бхарата – сигурно копнееха да го видят отново! Сега изгнанието му беше приключило. Той беше обещал да се върне веднага. Не го ли направеше, те със сигурност щяха да бъдат съкрушени. Дори бе възможно Бхарата да посегне на живота си.

Рама заяви:
— Ти вече напълно ме почете с мъдрите си съвети и напътствия. Служеше ми добре на бойното поле и аз съм ти много задължен. Но сега трябва да ми позволиш да си вървя, о, храбри ракшасе! Задачата ми е изпълнена и е време да се върна бързо в Айодхя.

Вибхишана отстъпи. Веднага призова Пушпака и тя се появи на небето. Рама се загледа удивено в бляскавата златна колесница с нейните просторни дворци, инкрустирани със скъпоценни камъни, и безброй златни решетки, обвити в гирлянди от небесни цветя.

След като покани Рама да се качи на колесницата, Вибхишана каза:
— Има ли още нещо, която мога да направя за теб?

Рама помоли ракшаса да раздаде богатства на всички маймуни.
— Дай им много злато и скъпоценни камъни. Един цар трябва винаги да възнаграждава армията си. Длъжен е да се грижи добре за войниците си и да им дава каквото поискат, защото те са готови да умрат за него.

Вибхишана веднага нареди маймуните да бъдат възнаградени щедро. После помогна на Рама и Сита да се качат на колесницата. Рама отново благодари на Вибхишана и ракшасът се натъжи, докато го гледаше как си тръгва.

Тъкмо когато Рама се канеше да поеме на път, при него дойде Сугрива.
— О, Рама, моля те, вземи ни с теб! – примоли се той. – Всички маймуни искат да видят как се възкачваш на престола. След това ще се върнем в земите си.

Рама се усмихна и се съгласи. Покани всички маймуни да пътуват с небесната колесница, която приличаше на град от злато. Поглеждайки към Вибхишана, каза:
— Ти също трябва да ме придружиш, о, благородни. Моля те, качи се на колесницата с всичките си роднини и приятели и ела в Айодхя.

След като всички се настаниха в божествената колесница, Пушпака се издигна високо във въздуха. Полетя грациозно – в предната ѝ част имаше статуя на голям лебед, който сякаш я теглеше напред. Докато Пушпака летеше, Рама сочеше на Сита гледките долу. Показа ѝ бойното поле и ѝ разказа как са били убити всички най-видни ракшаси. Докато пресичаха океана, ѝ обясни как Хануман беше скочил до Ланка.

Когато колесницата стигна до Кишкиндха, Рама я накара да спре и се обърна към Сугрива:
— Слез бързо и доведи съпругите и роднините си! Те също трябва да дойдат в Айодхя.

Щом всички маймуни се качиха в колесницата, тя продължи. Скоро минаха над гората, където Рама бе прекарал изгнанието си. Когато стигнаха до обителта на Бхарадваджа, Рама поиска да се срещне с него. Спря колесницата и слезе долу, за да се срещне с мъдреца. Поклони му се ниско, а Бхарадваджа му даде благословията си и го осведоми, че Бхарата няма търпение да го види. Мъдрецът знаеше какво става в Айодхя от учениците си, които често посещаваха града. Каза на Рама, че там вече очакват завръщането му.

Рама отвърна:
— Моля те, използвай силата си и накарай дърветата около Айодхя да се обсипят с небесни плодове. Всички, които пътуват към града, за да присъстват на коронацията ми, трябва да бъдат нахранени богато.

Бхарадваджа веднага започна да медитира и чрез мистичната му сила всички дървета в радиус от двайсет мили около Айодхя се отрупаха с плодове. Мъдрецът каза на Рама:
— Трябва да влезеш в столицата утре, след като изпратиш напред вестител.

Рама се съгласи и се обърна към Хануман. Помоли го да продължи към града и да уведоми Бхарата, че брат му скоро ще пристигне. По пътя ванарът трябваше да спре в Шрингавера и да съобщи новината на Гуха.

После Рама каза на Хануман:
— Наблюдавай отблизо лицето на Бхарата, когато му известиш, че се връщам. Искам да знам реакцията му. Царство, богато на земи и ресурси, несъмнено съблазнява. Ако той се е привързал към него, ще го оставя да продължи да управлява като император.

Маймуната тръгна веднага. С бързи скокове мина през гората и скоро стигна до обителта на Гуха и му съобщи щастливата новина. Царят на Нишадха се преизпълни с радост и веднага започна да се приготвя за път.

Без да се бави, Хануман продължи към Айодхя и пристигна там рано на следващата сутрин. На две мили от града откри жилището на Бхарата. Там видя принца, облечен в черни еленови кожи; много отслабнал от постене, със сплъстени коси. Седеше край дървената си колиба и сияеше с аскетична сила, заобиколен от своите министри и брамини, които носеха подобни аскетични дрехи.

Хануман приближи Бхарата и го завари да повтаря неспирно името на Рама. Маймуната веднага се поклони на земята и отдаде почитанията си. После застана с допрени длани пред принца и каза:
— След като завърши изгнанието си и уби Равана, Рама скоро ще се върне, придружен от Сита и Лакшмана. Иска да знае как си и копнее да сте отново заедно.

Извън себе си от радост, Бхарата изгуби съзнание и падна на земята. Щом се съвзе, стана и прегърна Хануман. Заплака от щастие и заговори с развълнуван глас:
— О, маймуно, не знам дали си полубог, риши или нещо друго, но ти ми съобщи най-прекрасната новина! Ще ти дам сто хиляди крави и множество прелестни девойки, украсени със злато и скъпоценни камъни.

Бхарата помоли Хануман да му разкаже подробно какво се беше случило на Рама след заминаването му и маймуната описа преживяванията на по-големия му брат. Бхарата се изпълни с възхищение. Каза на Шатругхна да отиде в града и да разпространи новината за предстоящото завръщане на Рама. Нареди да украсят целия град със знамена и гирлянди и всички да дойдат да посрещнат Рама.

Хануман лесно разпозна радостта в сърцето на Бхарата. Рама не биваше да се съмнява в брат си. Предаността му към него беше не по-малка от тази, която изпитваше самият Хануман. Маймуната заплака от щастие, виждайки любовта на Бхарата към Рама.

Шатругхна отиде в града заедно с министрите на Бхарата и започна приготовленията. Настаниха Каушаля и Сумитра на носилки и ги отведоха в Нандиграм, където живееше Бхарата. Следваха ги хиляди граждани: някои пеша, други яхнали слонове, коне и качени на колесници. Раковините и барабаните гърмяха оглушително. От огромните тълпи се разнасяше мощен рев – сякаш цялото население на Айодхя беше излязло от града. Четиринайсетте години изгнание на Рама бяха свършили и всички граждани очакваха с нетърпение завръщането на принца. В Айодхя присъстваха и много монарси, поканени от Бхарата да почетат Рама.

В края на деня целият район на Нандиграм беше изпълнен докрай с хора, надяващи се да зърнат Рама. Бхарата стоеше и се взираше на юг. Беше притеснен. Дали маймуната казваше истината? Дали Рама наистина щеше да се върне? Кога щеше да пристигне? Принцът разпитваше Хануман отново и отново и маймуната всеки път го успокояваше.

Внезапно Бхарата съзря в далечината блестящата Пушпака. Хануман се провикна, сочейки я на принца:
— Всеславният Рама пристига! – извика той.

Гласът му отекна сред тълпата от граждани и от нея се надигна оглушителен шум. Всички гледаха удивени небесната колесница, която се появи над хоризонта като слънце и луна, събрани в едно. Бхарата падна като покосен на земята и отдаде почитанията си, протягайки ръце към колесницата.

Пушпака слезе на земята и Рама скочи от нея заедно с Лакшмана и Сита. Бхарата изтича при тях заедно с Шатругхна и четиримата братя се прегръщаха дълго време. Всички видни маймуни начело със Сугрива, Ангада и Хануман приеха човешка форма и слязоха от колесницата. Заедно с Вибхишана бяха поздравени топло от Бхарата, който прегърна всички. Бхарата се обърна към Сугрива:
— Ти си ни като пети брат, о, царю на маймуните!

Рама видя наблизо Каушаля и си проби път сред тълпата, която го беше заобиколила плътно. Бързо отиде при майка си, падна на земята пред нея и докосна почтително краката ѝ. Тя беше бледа и изпита от мъка заради раздялата със сина си. До нея седеше Сумитра, която беше в същото състояние. Рама се поклони и на нея и докосна почтително краката ѝ. След като двете царици се срещнаха с Рама, лицата им заприличаха на разцъфнали лотоси.

Рама поздрави Кайкеи и другите жени със знатно потекло, които бяха дошли. Отдаде почитанията си на Васищха и на брамините, които запяха хвалебствени химни от Ведите. После Рама се поклони на Джанака, който бе просълзен от щастие, че зет му се е завърнал жив и здрав със Сита. Когато накрая принцът се изправи и обходи с поглед гражданите, дарявайки ги с усмивката си, сърцата им се преизпълниха с радост.

Бхарата донесе сандалите на брат си, които бе държал върху трона на Айодхя. Положи ги пред принца и заяви:
— Ето го цялото царство, управлявано от мен от твое име. Сега ти го връщам, о, Рама! Вече раждането ми не е напразно – най-съкровеното ми желание е изпълнено, защото ти се върна като цар на Айодхя.

Бхарата осведоми Рама, че всичко в царството – и хазната, и складовете, и армията, и реколтата – се е увеличило десетократно, докато го е нямало.
— Всичко това се дължи единствено на твоето могъщество, о, Рама, и защото аз управлявах страната, следвайки твоя пример.

Рама прегърна Бхарата и двамата братя се разплакаха от щастие. Виждайки проявата на обич помежду им, маймуните и Вибхишана се просълзиха.

След това Рама погледна нагоре към Пушпака и се провикна:
— О, Пушпака, сега можеш да се върнеш при господаря си Кувера! Благодаря ти за служенето!
Изпълнявайки нареждането на принца, тежката колесница се издигна в небето и изчезна.

Когато всички седнаха, Бхарата се обърна към Рама:
— Моля те, приеми управлението на света. Макар да царувах, докато те нямаше, в твое присъствие мога да властвам, колкото свещ да дава светлина в присъствието на слънцето. Нека светът види как сияеш в ослепително великолепие, след като се възкачиш на трона на Айодхя. Всички копнеем само за това, о, Рагхава!

Рама отвърна: „Така да бъде!“ и от множеството се разнесоха шумни приветствия. Принцът накара царските бръснари да отрежат косата му, чиито кичури още бяха сплъстени. Изкъпа се и се облече в най-фина коприна и сложи бляскави златни украшения. На шията му бяха окачени много гирлянди от небесни цветя, а тялото му бе намазано със сандалова паста в различни цветове.

Вдовиците на император Дашаратха облякоха и украсиха Сита. Изключителната ѝ красота пленяваше всекиго, който я погледнеше. Когато Рама и тримата му братя се приготвиха, Бхарата извика Сумантра и царската колесница. Лично пое юздите и Рама и Сита се качиха в нея. Докато колесницата се движеше към града, Лакшмана и Вибхишана вееха на Рама от двете страни с бели чамари, а Шатругхна държеше царския чадър над главата му.

Пред колесницата тръгнаха стотици мъдреци, пеейки мантри и химни. Зад нея идваше Сугрива – все още в човешка форма, яхнал голям слон и следван от девет хиляди други слона, яздени от други маймуни. Процесията се движеше тържествено през Айодхя под съпровода на безброй раковини и неспирния тътен на хиляди барабани. Зад процесията вървяха тълпи граждани, изгарящи от нетърпение да видят коронацията на Рама.

Градските улици бяха красиво декорирани със знамена и гирлянди. От балконите на големите къщи жени хвърляха шепи венчелистчета и ориз. Рама поглеждаше към всички и се усмихваше, вдигайки ръка за благословия.

Принцът влезе в бащиния си дворец и нареди на Бхарата да покани Сугрива в своя. Бхарата остави Рама да си почине през нощта и след като се погрижи за настаняването на всички маймуни, каза на Сугрива:
— Коронацията ще се състои утре. Моля те, нареди да донесат вода от океана и реките.

Сугрива веднага извика Хануман, Джамбаван, Ришабха и Гавая. Даде им по един голям златен съд, инкрустиран със скъпоценни камъни, и им заръча да донесат вода от всичките четири океана на север, юг, изток и запад. Маймуните тръгнаха веднага и изпълниха бързо заповедта. Още петстотин маймуни донесоха вода от различни свещени реки в цялата страна. До сутринта водата беше предадена на Васищха за церемонията.

Коронацията започна рано сутринта – Рама беше изкъпан ритуално от брамините. Шестнайсет красиви девствени девойки го помазаха в съответствие с наставленията в писанията. След това Рама бе изкъпан от министрите си и от най-видните воини, а после от старейшините на търговската общност.

От небето четиримата пазители на вселената напръскаха Рама с божествен нектар. Когато къпането завърши, Васищха положи короната върху главата на принца. Тя беше сътворена от Брахма и за първи път я бе носил самият Ману. Блестеше великолепно като слънце. Със златната корона на главата и седнал върху трон от скъпоценни камъни, Рама сияеше ослепително. До него седеше обсипаната с прекрасни накити Сита, увеличавайки великолепието и блясъка на съпруга си.

Ваю дойде лично и подари на Рама неувяхваща гирлянда от сто небесни лотоса. Тя даряваше носещия я с неизчерпаема мощ и енергия. По настояване на Индра полубогът му подари и безценна огърлица от перли, примесена с божествени камъни от всякакъв вид. Рама прие огърлицата и като се обърна, я постави върху гърдите на Сита. Тя веднага я вдигна с двете си прелестни ръце и погледна към Хануман. Разбирайки желанието ѝ, маймуната коленичи пред нея и тя окачи огърлицата на шията му. Изправяйки се отново с небесното украшение на гърдите, Хануман заприлича на тъмен буреносен облак, пронизван от светкавици.

Запяха гандхарви, апсари подхванаха очарователните си танци, изпълнени с движения и изящни жестове. Огромните тълпи завикаха: „Слава на Рама!“ и „Слава на Сита и Рама!“

Сякаш дори земята се радваше, дарявайки богата реколта и цветя, чието прекрасно ухание се носеше от лекия бриз. Полубоговете и всички небесни създания изпълниха пространството и изпитаха върховен екстаз от събирането на Рама със Сита.

Рама се обърна към Сита и се усмихна. Целта му беше изпълнена.