Приложение 1

Далече на север се възправя Хималайската планинска верига, царицата на планините, чийто покровител е Химаван. Химаван и съпругата му Мена, дъщерята на божествената планина Меру, имали две очарователни дъщери – и двете несравнимо красиви. По-голямата от тях се казвала Ганга и по молба на полубоговете по-късно приела формата на свещената река, която носи името ѝ. Другото момиче се наричало Ума и баща ѝ я дал за съпруга на всесилния Шива. След като се оженил за девойката, позната още като Парвати, Шива заживял щастливо с нея в небесните селения.

Полубоговете начело с Брахма отишли при Шива. Поклонили се в нозете му и казали загрижено:
— О, господарю, световете няма да понесат да дариш семето си на Ума. Обединената ви сила ще е непоносима за всички живи същества. Молим те, прекрасни, запази виталната си енергия за себе си. Така ще съхраниш световете и те няма да изгорят от могъществото на потомството ти.

Шива, чийто ум е постоянно потопен в мисли за Вишну и е много състрадателен, отвърнал:
— Нека бъде, както искате, думите на полубоговете не бива да се пренебрегват. Но виталното ми семе вече е излязло от сърцето ми. Къде да падне?

Брахма отвърнал:
— Семето ти трябва да падне на земята. Само тя може да издържи силата му, защото носи товара на всички същества.

Шива оставил семето си, което покрило цялото земно кълбо. Брахма наредил на Агни, бога на огъня:
— Слез бързо на земята, придружен от Ваю, и вземи могъщото семе на Шива. Полубоговете ме помолиха да ги даря със силен военачалник. Нека семето на Шива попадне в Ганга – така тя ще роди сияен син и той ще стане генерал на полубоговете.

Агни веднага събрал цялата витална течност на Шива, отишъл при Ганга и ѝ казал:
— Приеми с радост семето на Шива, о, богиньо!

Ганга приела формата на жена с изключителна красота. Като я видяло, семето на Шива се разтопило и богът на огъня покрил цялата Ганга с блестящата течност.

С огненото семе на Шива, изгарящо вените ѝ, богинята Ганга признала на Агни:
— О, сияйни, не мога да понеса това пламтящо семе, което е станало още по-мощно от докосването ти.

Агни я посъветвал да остави семето върху Хималаите и Ганга тозчас го направила. То излязло от нея като блестящ поток и се изсипало на земята, образувайки огромни златни и сребърни жили. От божествената течност били създадени медни, оловни и калаени мини, простиращи се на голямо разстояние.

Точно там, където паднало семето на Шива, израснал гъсталак от прекрасни бели тръстики. От свързването на Ганга със семето на Шива било заченато дете, което се родило от тези тръстики. То станало известно във всички светове като Сканда. Сканда наистина е могъщият военачалник на полубоговете, познат още като Картикея, защото е отгледан от шестте богини Криттики. Дори сега полубогът може да бъде видян да блести в небето сред съзвездието Криттика.

След раждането на Картикея удовлетворените полубогове отишли при съпругата на Шива и я възславили. Тя обаче се разгневила, че ѝ бил отказан съюз със съпруга ѝ и със зачервени от гняв очи произнесла проклятие, насочено както към полубоговете, така и към земята:
— Тъй като ми бе отказано правото да се сдобия със син, нека и вие, о, полубогове, останете без потомство! Нека земята добие неравна повърхност с много очертания и форми и има много господари! Тя никога няма да изпита радостта от раждането на син, тъй като ме лиши от собствена рожба!

Скоро след това на трона в Айодхя се възцарил владетел на име Сагара. От двете си съпруги царят се сдобил с шейсет хиляди и един синове. По волята на полубоговете едната съпруга родила зародиш с форма на тиква, който се разделил на шейсет хиляди части. Те били поставени в шейсет хиляди гърнета с гхи и постепенно се превърнали в бебета. Другата съпруга родила момче по естествен начин.

Шейсетте хиляди синове се държали лошо и причинявали страдания на всички същества. Синът, роден по естествен начин, обаче бил праведен и станал любимец на хората.

Един ден цар Сагара изпълнявал жертвоприношение с кон за благото на света. Виждайки това, Индра се обезпокоил, че Сагара може да го надмине по праведност и да му отнеме позицията, която заемал в небесата, спечелена от него с извършването на благочестиви приношения. Затова полубогът приел формата на зъл ракшас и грабнал жертвения кон, отнасяйки го на отдалечено място.

Цар Сагара наредил на шейсетте си хиляди синове да намерят коня. Принцовете пропътували целия свят, но не го открили. Изкопали земята и претърсили подземните царства, но напразно. Докато копаели и търсели коня навсякъде, принцовете създали хаос и избили безброй същества. Полубоговете отишли при Брахма и го помолили да ги спре. Брахма им обяснил, че закрилникът на майката Земя е Върховният Бог Вишну, който по това време живеел в подземното царство. Синовете на Сагара щели скоро да бъдат унищожени от мъдрец на име Капила, който бил въплъщение на Бога.

След време принцовете срещнали Капила, който седял и медитирал. Жертвеният кон, оставен от Индра, пасял наблизо. Те се разярили и закрещели на Капила:
— О, злонамерени, ти си откраднал коня! Сега ще те убием и ще си го вземем!

Като чул заплахата, отправена му от шейсетте хиляди сина на Сагара, мъдрецът с неизмерима сила се разгневил. Заради оскърблението, което му нанесли, веднага били изпепелени от огън, възпламенен в телата им.

След известно време цар Сагара започнал да се притеснява за принцовете. Наредил на единствения си останал син, Амшуман, да отиде да ги потърси. Амшуман също намерил Капила, седнал да медитира и видял пред него пепелта на братята си, загинали заради оскърблението, нанесено от тях на мъдреца. Натъжен от смъртта им, Амшуман се огледал и видял Гаруда, огромния орел на Вишну, който бил дошъл да служи на господаря си. Гаруда посъветвал Амшуман да намери начин да докара Ганг на земята, за да може водите ѝ да потекат върху пепелта на братята му и да ги освободят от ада. Амшуман умилостивил Капила с молитви и получил от него коня, след което се върнал при баща си.

Въпреки всички опити да изпълнят жертвоприношението и въпреки молитвите си към полубоговете, нито Сагара, нито синът му могли да накарат Ганг да потече на земята. Едва няколко поколения по-късно прочутият цар Бхагиратха най-после успял. Благодарение на голямата си отдаденост и аскетизъм царят получил благоволението на Брахма и той наредил на Ганг да потече на земята.

Река Ганг, позната в небесата като Мандакини, първоначално извирала от крака на Вишну. Той пробил с крака си малка дупчица в обвивката на вселената и оттам потекла водата на причинния океан, в който плуват безбройните вселени. След като водата се появила в небесата, в нея влязла богинята Ганга и по нареждане на Брахма я донесла на земята. Водата изпълнила огромния изкоп, направен от синовете на Сагара, и така се превърнала в необятен океан. Потекла надолу към подземното царство, където заляла пепелта на шейсетте хиляди принцове и ги освободила. Именно тази свещена река, придобила святост от досега с крака на Вишну, виждате пред себе си, о, храбри принцове! И до ден-днешен всеки, чийто прах се изсипе в Ганг, бива освободен на мига.