Приложение 2

Мъдрецът Вишвамитра някога бил цар, който управлявал земята много хиляди години. Веднъж събрал голяма армия от стотици хиляди войници, яхнали слонове, коне, качени на колесници или вървейки пеша, и се отправил на пътешествие, за да огледа царството си. След като минал през много градове и области, прекосявайки планини и реки, Вишвамитра най-после стигнал до района на ришите. Там попаднал на обителта на Васищха, най-добрият от всички риши. Прекрасният му ашрам бил богат на всякакви видове цветя, растения и дървета и украсен от полубоговете, гандхарвите, сиддхите и чараните. Имало много риши и мъдреци, които сияели като огън, и навсякъде се носел звукът от непрестанните рецитации на свещени ведически химни. Някои от мъдреците в ашрама живеели само от въздух и вода, други от листа, паднали от дърветата, а трети се хранели оскъдно с плодове и корени. Всички били овладели сетивата и умовете си и практикували аскетизъм и медитация. На могъщия Вишвамитра му се сторило, че ашрамът е обителта на самия Брахма.

Приближил Васищха и като му се поклонил ниско, го приветствал с възхвали и молитви. Тогава мъдрецът казал:
— Добре си дошъл, о, царю! Настани се удобно. Можеш да ми поискаш каквото пожелаеш.

Известно време двамата водели приятни разговори, споделяйки проста горска храна. Виждайки, че Вишвамитра е придружен от огромна армия, Васищха му казал:
— Бих искал да предложа гостоприемство и на теб, и на цялата ти армия. Моля те приеми желанието ми, без да задаваш въпроси, о, царю! Не ми е достатъчно да ти дам само плодове и вода.

Вишвамитра не искал да вземе нищо от аскета, когото смятал за по-висшестоящ от себе си. Отказал любезно с думите:
— Ти ме почете напълно с това, че ме прие и разговаря с мен. Наистина, достатъчно ми е, че те видях. Как бих могъл да искам още нещо? Удовлетворен съм от плодовете, които ми предложи. С твое разрешение, сега ще си тръгна. Моля те само за твоята благосклонност и благословия.

Но мъдрецът държал да предложи на Вишвамитра още нещо. Царят отново се опитал да го разубеди, но праведният аскет не се отказвал. Продължил да моли царя да остане по-дълго. Накрая, виждайки, че това ще зарадва много мъдреца, Вишвамитра отстъпил и се съгласил.

Зарадваният Васищха се изправил и се провикнал към божествената си крава Сабала:
— Ела, ела, обична моя Сабала. Искам да дам на цар Вишвамитра и цялата му армия богато угощение. Моля те, погрижи се за това.

Прекрасната крава на Васищха започнала да произвежда от тялото си всякакви видове храна и напитки в огромни количества: изпускаща пара купчина ориз, висока колкото хълм, всевъзможни варени зеленчуци, супи, хляб, кейкове, торти, сладка, масло, сметана и мляко – всички в препълнени сребърни купи и чинии. Потекли потоци от вкусни сокове, появили се делви, пълни с млечна амброзия. Вишвамитра и цялата му армия били напълно удовлетворени от великолепието от храни, всяка хапка от които имала божествен вкус.

Царят се удивил, като видял, че всичко това е произведено от крава. Застанал пред мъдреца и възкликнал:
— Имаш невероятна крава, о, великодушни! Моля те да ми я дадеш в замяна на сто хиляди други крави. Като цар на мен винаги ми се полага най-доброто от всичко, а виждам, че тази крава е най-добрата от вида си. Затова те моля любезно да ми я дадеш, о, мъдрецо!

Но Васищха отвърнал:
— Никога няма да се разделя със Сабала, дори в замяна на сто милиона крави! Дори за купища злато и сребро! Сабала е неотделима част от мен, също както славата не може да бъде отнета от практикуващия аскетизъм.

Васищха не се интересувал от материални притежания. Животът му бил отдаден на извършване на жертвоприношения и въздържание. Цялото си щастие извличал от себепознанието. Нямало да се съблазни, дори Вишвамитра да му предложел целия свят. Но Сабала му била скъпа. Тя му служела отдавна. С нейна помощ Васищха можел да изпълнява много жертвоприношения за благото на света. Това било свещеният му дълг и той нямал намерение да се откаже от него. Продължил:
— Аз съм напълно зависим от тази крава! От дълго време ме снабдява с мляко. Всеки ден ми осигурява всичко необходимо за жертвените ми церемонии. Скъпа ми е колкото самия живот и няма да се разделя с нея при никакви обстоятелства!

Вишвамитра не бил свикнал да му отказват каквото и да било. Разгневил се от упорството на мъдреца да запази кравата. Не обичал да му противоречат и заговорил гневно на Васищха:
— Как така отказваш да дадеш кравата на царя си? Аз съм кшатрия в кръвта си и използвам сила, за да постигна целите си. Ако не ми дадеш това прекрасно същество, ще ти го взема със сила.

Горделивият цар се поддал на гнева си. Сграбчвайки Сабала с мощните си ръце, понечил да отнеме кравата от мъдреца, подпомогнат от войниците си.

Васищха го изгледал тъжно и отвърнал:
— Като цар е нормално да използваш сила, за да постигнеш целите си. Като брамин, аз трябва да прощавам, защото това е свещеният ми дълг при всички обстоятелства. Не мога да прибягвам до сила, защото брамините са длъжни да проявяват разбиране. Затова, о, царю, аз ти прощавам!

Макар да страдал дълбоко, виждайки че вземат кравата му, Васищха овладял чувствата си. Притежавал достатъчно мистична сила, за да предотврати случващото се, но стоял мълчаливо, без да предприеме нищо. Когато царят сграбчил Сабала, тя измучала уплашено и се обърнала към Васищха:
— Нима ме изоставяш, о, господарю? Какво зло съм сторила, че сега да бъда отвлечена по този ужасен начин, от ужасни мъже, а моят стопанин, всемогъщият Васищха, да стои и да гледа?

Сабала се отскубнала от царя. Изтичала при Васищха със сълзи в очите, изящните ѝ крака треперели. Вдигнала поглед към господаря си и попитала:
— Нима се отказваш от мен, о, всемогъщи сине на Брахма?

Васищха, чието сърце било обхванато от силна мъка, отвърнал:
— Не те изоставям и не си направила нещо лошо, о, Сабала! Опиянен от властта си и подкрепен от огромната си армия, от мен те отнема великият цар, владетел на земята. Какво мога да направя аз, един клет брамин?

Сабала отгатнала скрития смисъл в думите му и казала:
— Знае се, че силата на брамина е по-голяма от тази на кшатрията. Силата на мъдреците е духовна, а тази на кшатриите е единствено в ръцете им. Затова просто ми нареди да остана и високомерният цар няма да успее да ме отведе.

Васищха веднага казал на Сабала:
— Остани!

Подчинявайки се на заповедта му, кравата на мига създала от тялото си огромна армия от свирепи воини. Снабдени с всякакви оръжия, те се нахвърлили върху царската армия с ужасни викове.

Като видял как воини, създадени от Сабала, избиват армията му, Вишвамитра използвал различни оръжия, за да ги победи. От Сабала продължавали да излизат на талази свирепи воини. Спускали се върху царската армия и скоро Вишвамитра видял, че войските му са напълно разгромени и разпръснати от мистичните бойци.

Царят бил придружен от стоте си сина. Те обградили Васищха. Хвърлили по мъдреца мощни оръжия, които полетели към него като пламтящи комети. Без да се гневи, Васищха произнесъл могъща ведическа мантра, за да отблъсне оръжията. Още докато я изговарял, принцовете били превърнати в пепел. Останал само един.

Вишвамитра не можел да повярва на очите си. Останал сам, изпълнен със страх и срам. Загубил блясъка си както слънце при затъмнение. Лишен от синове и армия, се почувствал нещастен, силата и духът му се сломили. Наредил на оцелелия си син да поеме управлението на земята и решил да се оттегли в гората и да практикува аскетизъм, за да увеличи мощта си.

След дълъг период на аскетична практика, целяща да удовлетвори Шива, изключително могъщия и щедър полубог най-накрая му се явил и попитал:
— Защо водиш толкова суров живот, о, царю? Какво желаеш да постигнеш? Аз мога да ти дам благословия. Поискай нещо.

По това време Вишвамитра познавал само по-нисшите небесни оръжия и не знаел как да използва управляваните от главните полубогове оръжия. Поклонил се в нозете на Шива и след като произнесъл много молитви, отвърнал:
— Ако си доволен от мен, о, господарю, моля те, дари ме със знание за мистичните оръжия, управлявани от всички полубогове, включително твоите и тези на Брахма. Научи ме на тънкостите в стрелбата с лък и на военното изкуство с всичките му най-дълбоки тайни.

Като казал: „Така да бъде!“, Шива изчезнал, но чрез мистичната си сила предал на Вишвамитра военното изкуство и всички мистични оръжия. След като получил оръжията, Вишвамитра, който бил горделив човек, станал още по-надменен. Преливащ от сила като океан при пълнолуние, той решил да убие Васищха, най-добрия от всички риши.

Веднага отишъл в обителта му и започнал да изстрелва по него оръжията си. Красивата горичка била погълната от пламъци, а мъдреците се разбягали във всички посоки, разстроени и обезпокоени от нападението.

Васищха видял, че мъдреците, а също и зверовете и птиците бягат с хиляди от оръжията на Вишвамитра. Провикнал се:
— Сега ще сложа край на тази демонстрация на сила, както слънцето разпръсква утринна мъгла!

Васищха се разгневил. Застанал пред царя и изкрещял:
— Ето ме, о, злонамерени човече! Да те видя какво можеш!

Вишвамитра се прицелил във Васищха с оръжието, управлявано от бога на огъня, и то се понесло към него, блестейки като слънце.

Докато оръжието летяло към мъдреца, той се усмихнал и извикал на Вишвамитра:
— Каква полза от военните ти умения, о, позор за расата си! Сега ще познаеш силата на брамините!

Васищха застанал срещу царя само с тоягата си. Вдигнал я нагоре и тя веднага погълнала огненото оръжие. Вишвамитра пуснал едно след друго всички божествени оръжия, включително управляваните от Ваю, Варуна, Индра, Ямараджа, Брахма, безсмъртия Шива, Дхарма, бога на добродетелта, и дори Вишну, върховния пазител на вселенското равновесие. Всички те били привлечени от тоягата на Васищха и напълно неутрализирани.

Докато стоял сияещ, славният Васищха приличал на бездимния огън на вселенското разрушение. Зареден със силата на божествените оръжия, той бълвал огнени езици от всичките си пори. Множество полубогове и небесни риши се събрали под небесния балдахин и изплашени заговорили на Васищха:
— Днес ти усмири могъщия Вишвамитра. Силата ти е непобедима, о, най-благородни! Угаси огъня, който излиза от тялото ти, и спаси света.

Когато чул небесните гласове, Васищха възвърнал спокойствието си и овладял ума си. Освободен от гнева, се смилил над Вишвамитра:
— Върви си с мир. И повече не постъпвай така безразсъдно.

Обезсърченият Вишвамитра въздъхнал дълбоко. Решил, че силата му е безполезна и казал:
— Оръжията ми наистина са слаби в сравнение със силата на брамините. Затова ще се върна в гората и ще изпълнявам строг аскетизъм, докато стана брамин.

Вишвамитра отново отишъл в гората, след като превърнал във враг една извисена душа. Междувременно Васищха възстановил ашрама си с помощта на мистичните си сили и се върнал към религиозните си задължения, изпълнявани единствено за благото на човечеството.

Вишвамитра започнал да води изключително суров живот. Живеел единствено с плодове и корени. Седял и медитирал, като контролирал съвършено ума си, съсредоточавайки го върху Върховния, и не се поддавал на никакви мисли за чувствени наслади. През студените зими оставал потопен във вода до шията. В нетърпимите летни жеги седял заобиколен от четирите страни от жертвени огньове. Веднъж стоял дълго време върху един крак с протегнати нагоре ръце. Докато Вишвамитра практикувал аскетизъм, изминали хиляда години.

През това време Васищха станал царски свещенослужител в Айодхя. Един от императорите, управлявали Айодхя, бил цар на име Тришанку, далечен предшественик на Дашаратха. Цар Тришанку искал да се възвиси на небето в земното си тяло и помолил Васищха да изпълни жертвоприношение за тази цел. Васищха отвърнал:
— О, царю, никой човек не може да се изкачи на небето освен в края на живота си, след като е бил праведен и благочестив. Това е всеобщ принцип, установен от Бога. Затова няма да изпълня никакво жертвоприношение, за да се извисиш в небето в сегашното си тяло. Откажи се от греховното си желание.

Тришанку обаче бил твърдо решен да постигне целта си и не приел добрия съвет на Васищха. Решил да издири Вишвамитра, знаейки, че той притежава голяма сила от дългото практикуване на аскетизъм. Сметнал, че Вишвамитра, като някогашен цар от неговата династия, ще е по-склонен да изпълни желанието му. Интелигентният Тришанку взел предвид и неприязънта на Вишвамитра към Васищха, чувствайки че това допълнително ще подтикне аскета да изпълни жертвоприношението, отказано от Васищха.

Като стигнал в гората и намерил Вишвамитра, царят го помолил да извърши жертвоприношението. Чувайки, че Васищха е отказал, и припомняйки си своята неприязън към великия мистик, Вишвамитра се съгласил.

Започнал приношението, като внимателно следвал напътствията, залегнали във Ведите. Седнал пред буен огън и произнесъл молитви към всички богове начело с Вишну, изливайки приношения от гхи в пламъците. В подходящия момент казал:
— Сега ще покажа аскетичните си сили! По моя заповед царят ще се издигне в небето със земното си тяло. О, Тришанку, по силата на заслугите от въздържанието ми, сега се възнеси в рая, където ще заживееш в царството на полубоговете!

Веднага щом Вишвамитра изрекъл това, Тришанку се издигнал в небето, но докато приближавал райските селения, Индра го спрял и му казал с глас, който отекнал като гръм:
— О, царю, нима се опитваш да влезеш в рая? Не си си извоювал място в него чрез благочестие и праведност! Дори собственият ти учител Васищха е отказал да изпълни неразумното ти желание да се възвисиш с това тяло на небето! О, безумецо, падни веднага по очи на земята!

Тришанку започнал да пада бързо към земята и се провикнал към Вишвамитра:
— Спаси ме!

Съзирайки падащия от небето Тришанку, Вишвамитра веднага заповядал:
— Спри!

Стремителният полет на царя надолу спрял на мига и той останал в небето. Великият мъдрец Вишвамитра, седнал сред множество риши, се изпълнил с гняв, виждайки, че Индра е отказал да пусне Тришанку в рая. Отсякъл:
— След като ревнивият полубог не позволява на царя да се издигне на небето, ще създам втори рай с мистичната си сила!

Подобно на Брахма Вишвамитра сътворил от ума си съзвездие, състоящо се от двайсет и седем лунарни дома. После мъдрецът се заел да създава нова йерархия от полубогове, които да населят божествените планети. Виждайки това нарушаване на вселенското равновесие, Индра и полубоговете се обезпокоили и отишли при Вишвамитра.
— Цар Тришанку не заслужава място в рая, о, блажени мъдрецо! Отхвърлен е от собствения си духовен учител и е лишен от всичките си благочестиви заслуги.

Вишвамитра отговорил:
— Дал съм му клетва. Как сега да се отметна? Аз му обещах рая. Моля ви, нека се наслаждава на райските селения и нека лунарните домове, които създадох, да останат.

Уважавайки молбата на великия Вишвамитра, Индра отвърнал:
— Така да бъде! Твоите планети ще се задържàт в небесата в южната четвъртина отвъд небесната сфера. Тришанку ще остане в средата им, щастлив и сияен като полубог. Те ще го обикалят, както всички планети обикалят полярната звезда. Бъди благословен!

Вишвамитра останал удовлетворен, но след края на жертвоприношението размислил.
— Подтикван от гнева си към Васищха, въздигнах недостойния Тришанку в рая в южната четвъртина. Той със сигурност ще окаже лошо влияние върху този район. Затова ще се преместя на друго място.

Вишвамитра осъзнал, че е намалил значително аскетичната си мощ, използвайки я, за да издигне Тришанку в небето. Все още силно желаещ да стане истински брамин мъдрец, той продължил да изпълнява строги въздържания, като постепенно натрупал благочестиви заслуги и увеличил силата си. Индра се обезпокоил, смятайки, че Вишвамитра скоро може да се сдобие с достатъчно сила да го измести от позицията му в рая. Царят на полубоговете решил да попречи на аскетизма на мъдреца и изпратил при Вишвамитра апсарата Менака.

Тя влязла в едно езеро близо до мъдреца, който седял и медитирал, и започнала да се къпе. Чувайки гривните, подрънкващи на глезените ѝ, Вишвамитра отворил очи и видял божествената девойка, чиито прозрачни дрехи били мокри и прилепнали към изящното ѝ тяло. Обладан от страст, мъдрецът се провикнал:
— Добре дошла, о божествена! Моля те, остани да живееш в моята обител! Небесните апсари не се подчиняват на земния морал, затова няма да съгреша, ако бъда с теб.

Менака останала в обителта на мъдреца и двамата заживели заедно сред красивите поляни в района. Сто години изминали като един ден. Накрая, осъзнавайки, че отново е бил отклонен от целта си, Вишвамитра се укорил засрамен:
— Уви, бях завладян от невежеството, породено от похотта. Умът ми бе напълно объркан от красотата на тази девойка. Несъмнено това е работа на полубоговете.

Менака стояла пред него разтреперана. Бояла се от ужасното му проклятие, но Вишвамитра я освободил с мили и любезни думи. Твърдо решен да се отдаде на доживотно въздържание от сексуални наслади, отишъл на брега на река Каушики, която била негова сестра, и продължил аскетизма си.

Вишвамитра практикувал най-суровите въздържания, като се хранел само с въздух. Минали хиляда години и той започнал да излъчва от тялото си ослепителен огън, роден от силата на аскетизма му.

Индра отново се разтревожил. Обърнал се към друга апсара на име Рабха и я помолил да отклони мъдреца от въздържанието му. Тя покорно отишла, където седял Вишвамитра, и затанцувала съблазнително. Той обаче не позволил на ума си да се поддаде на похотта. Разгневен на апсарата, изрекъл проклятие: „О, нимфо, тъй като злонамерено се опита да попречиш на аскетизма ми, остани на това място като камък хиляда години. После може да се върнеш на небето!“.

Мъдрецът осъзнал, че отново е изгубил силата си, този път като се е разгневил. Решил, че никога повече няма да се поддава на гняв, нито ще говори. Подновил въздържанията си в красивия хималайски район, забавяйки дори дишането си и отказвайки се от храна и вода.

След като изминали още хиляда години, полубоговете отишли при Брахма и го замолили силно обезпокоени:
— Благоволи да изпълниш желанието на Вишвамитра! Виждаме как чрез силата на аскетизма си нарушава равновесието във вселената. На земята планините и реките се тресат, а океаните бучат разпенени. Духат яростни ветрове, а четирите посоки са обвити в мрак. Ако Вишвамитра не спре аскетичната си практика, несъмнено ще настъпи вселенско разрушение!

Тогава Брахма отишъл при Вишвамитра и му казал любезно:
— О, преблагословени мъдрецо, ти постигна желанието си. Сега си равен на Васищха като брамин риши. В чистото си сърце ще съхраняваш цялото ведическо знание. Спри с въздържанията.

Помолен от Брахма, мъдрецът Васищха също дошъл и се сдобрил с Вишвамитра, казвайки:
— Ти преодоля всичко с въздържанията си и стана добър брамин. В сърцето си не тая гняв към теб. Бъди благословен, о, велики риши!

Като се поклонил в нозете на Васищха, Вишвамитра го помолил за прошка и след като се сприятелил с него, напуснал удовлетворен мястото.