Епилог

Измина месец от коронацията. Постепенно честванията отминаха и животът в Айодхя се върна към нормалния си ритъм. Знаейки, че гостите му се готвят да се прибират по домовете си, Рама започна да се сбогува с тях. Първо – с тъста си Джанака, който беше отседнал в неговия дворец. Обърна се към него с почтително допрени длани:
— Господарю мой, несъмнено ти си непоклатимата ни опора! Радваме се на закрилата ти, о, царю! Успях да убия Равана с помощта на твоята аскетична мощ и благословиите ти! Връзката между нашите две семейства е нерушима. Моля те, приеми тези дарове и се чувствай свободен да се върнеш в Митхила, когато пожелаеш. Бхарата и Шатругхна ще те придружат дотам.

Виждайки смирението на Рама, Джанака се просълзи. Погледна към огромния куп подаръци, които му беше приготвил зет му.
— Достатъчно ми е, че те виждам, о, Рама! Нека цялото това богатство отиде при дъщеря ми Сита. Не ми се тръгва, но дългът ми налага да се върна в Митхила. Сега поемам напът, но ти ще останеш в мислите ми завинаги.

Джанака стана да си върви и прегърна силно Рама. После напусна залата, следван от министрите си и от Бхарата и Шатругхна.

Рама се сбогува поотделно и сърдечно и с всички други царе, които бяха дошли за коронацията, давайки на всички прощални подаръци от злато и други богатства. Царете изпитваха тъга заради заминаването си и не спираха да се взират в Рама. След като го обиколиха почтително, събраха свитите и армиите си и бавно напуснаха Айодхя. Земята потрепери, когато стотиците царе и принцове излязоха от града със златните си колесници, придружени от многочислените си войски. На тръгване царете изразиха съжаление, че не са участвали с армиите си в битката на Рама срещу Равана.
— Демонстрирането на голямата ни сила е безполезно, след като не успяхме да я използваме в служене към Рама – извиниха се те. – Бхарата ни извика твърде късно.

Когато всички царе си тръгнаха, Рама се прости с водачите на ванарите. Благодари им отново за всичко и ги прегърна нежно. Свали ценни украшения от тялото си и ги окачи на телата на Ангада и Хануман. Дари всички маймуни с огромни богатства и се обърна към тях с любов:
— О, ванари, време е да заминете за Кишкиндха. Управлявайте поданиците си справедливо и с обич. Помогнахте ми много, никога няма да го забравя!

Хануман коленичи пред Рама и допря почтително длани:
— О, Рама, изпитвам мъка, че те напускам. Имам една молба, преди да си тръгна. Направи така, че изключителната любов, която изпитвам към теб да продължи вечно. Нека предаността ми към теб остане неизменна и нека животът поддържа тялото ми толкова дълго, колкото твоята история се разказва на тази земя. Нека се възнеса в някоя божествена обител, за да слушам неспирно от апсари и други небесни същества разкази за подвизите ти. Само така болката ми от раздялата с теб ще бъде приглушена.

Рама се усмихна:
— Така да бъде, о, ванарски принце! Животът и славата ти ще продължат, докато моята история се разказва на земята. Това ще е толкова дълго, колкото съществуват и самите светове. Винаги ще ти бъда признателен, о, Хануман! Нека дългът ми към теб остане постоянно в сърцето ми. Нека никога не дойде време да ти се отплатя за помощта.

Маймуните, на които им се струваше, че са били заедно с Рама не месец, а само един ден, потеглиха с неохота от Айодхя с насълзени очи, а умът им беше погълнат от мисли за принца.

После Рама се сбогува с Вибхишана и го помоли да управлява Ланка като праведен владетел. След няколко дни всички си бяха тръгнали и принцът започна да управлява Айодхя, подпомаган от Лакшмана и направляван от ришите. Няколко дни след заминаването на гостите беше посетен от неколцина велики мъдреци начело с Агастя. След като бяха приети с подобаващо уважение от царя, те заеха местата си в залата за събрания. Помолен от Рама, Агастя описа подробно раждането и живота на Равана и на най-видните ракшаси. Мъдрецът разказа на министрите и историята на великите ванари.

След като Агастя свърши, Рама възкликна:
— О, всемогъщи мъдрецо, поразен съм от прекрасните ти разкази! Идването ти сред нас е благословия сама по себе си, но аз имам една молба. Скоро ще изпълня жертвоприношение за благото на света. Моля те, благослови ме, за да бъде успешно. Всъщност, ако желаеш, можеш да ни удостоиш със святото си присъствие, когато го извършваме.

Рама помоли всички мъдреци да присъстват на жертвоприношението и те отвърнаха: „Така да бъде!“. После се изправиха като един и напуснаха събранието.

Докато Рама управляваше в Айодхя, всичко процъфтяваше. Полагаха се грижи никой да не умира преждевременно, не съществуваше страх от болести. На света нямаше крадци и никой не нараняваше никого. Всички същества бяха удовлетворени, а всички мъже бяха отдадени на праведността. Изпълняваха задълженията си като служене към Рама и винаги мислеха за него в сърцата си. Дъждовете падаха само когато са желани, и земята раждаше изобилна реколта. Хората имаха всичко необходимо и бяха щастливи, тъй като не изпитваха нужда от нищо.

Изминаха две години. Един ден Рама се разхождаше със Сита в градините на двореца. Току-що разбрал от нея, че е бременна; той се усмихна широко и възкликна:
— Прекрасно! О, любима, имаш ли желание, което би искала да изпълня?

Докато вървяха по алеите, Сита се възхищаваше на многото нацъфтели дървета и храсти в градината. Върна се към времето, прекарано с Рама в изгнание. Припомняйки си божествената красота на гората, каза:
— О, господарю, копнея още веднъж да посетя горите, обитавани от мъдреците. Моля те, нека остана там за покаяние една нощ, приела подслон при ришите.

Рама стисна леко ръката ѝ.
— О, принцесо, така да бъде! Ще отидеш още утре!

Двамата седнаха в една сенчеста беседка и край тях затанцуваха апсари и девойки наги под съпровода на нежна музика, изпълнявана от гандхарвите. Скоро слънцето залезе и двамата се оттеглиха в покоите си в двореца.

На следващата сутрин, след като изпълни религиозните си ритуали, Рама влезе в залата за събрания. Зае мястото си върху голям златен трон и попита главния министър:
— О, Бхадра, кажи ми какво говорят хората? Какво казват за мен и управлението ми? Всички критикуват царете, които не изпълняват добре задълженията си.

Бхадра допря почтително длани и отвърна:
— О, царю, чувам прекрасни неща за теб! Хората най-вече обсъждат победата ти над Равана и спасяването на Сита.

Докато говореше, Бхадра сведе поглед и долавяйки колебанието му, Рама попита:
— Какво още казват, о, министре? Не крий нищо. Кажи ми и добрите, и лошите неща, които си чул. Така ще знам какво е нужно да се направи. О, Бхадра, говори без страх и заобикалки.

Бхадра въздъхна дълбоко.
— О, господарю, ето какво чух, докато се движех между хората. Навсякъде – по пазарищата, площадите, кръстовищата и в горите – славят прекрасната ти победа. Но също така, о, велики императоре, има и недоволство.

Бхадра разкри, че някои от гражданите не одобряват завръщането на Сита у дома.
— Казват, че след като е била докосната от Равана и е била държана от него почти година, принцесата едва ли е непорочна. Тъй като си я приел отново, о, Рама, тези хора се оплакват, че ще трябва да търпят подобна липса на целомъдрие у собствените си съпруги. Защото каквото и да прави царят, то се превръща в приемливо поведение за всички.

Министърът сведе очи към мозаечния под. От ъгълчетата на очите му се отрониха сълзи. Не искаше да казва на господаря си за критиките, но знаеше, че не бива да скрива нищо от него.

Рама беше изумен. Обходи с поглед министрите си.
— Вярно ли е? Това ли говорят гражданите?

Лицата на всички министри бяха тъжни. Потвърдиха думите на Бхадра, като всеки от тях се поклони ниско, преди да отговори.

Рама се замисли. Отпрати съветниците си и помоли да извикат Лакшмана. Когато принцът влезе в залата, видя, че Рама седи с мрачно лице и прилича на затъмнено слънце. Бързо пристъпи към него и го попита какво има. Рама му разказа всичко и завърши:
— Скъпи братко, хорските клевети ме унищожават отвътре. Благодетелният монарх не може да позволи подобно нещо. Знаех, че ще има обвинения, и затова изпитах Сита, когато се върна. Но въпреки че самите полубогове доказаха нейната непорочност, гражданите все още са неудовлетворени. Уви, съмненията за опозоряване се разпространяват лесно.

Рама поклати глава и продължи:
— Опозоряването трябва да се избягва при всички обстоятелства. То се порицава дори от полубоговете. Ако добродетелността на човек е поставена под въпрос, животът му се превръща в ад. Великите души винаги се стремят към слава и добро име. За да избегна безчестието, бих се отказал от братята си, живота си, дори и от Сита?

Рама нареди на изумения Лакшмана веднага да изведе Сита от Айодхя и да я остави в гората. Тя вече очакваше да отиде там на посещение, затова не беше необходимо да ѝ казва истината. Рама заговори с мъка:
— Не се опитвай да ме разубедиш, скъпи братко! Сита трябва да бъде отведена още днес в ашрама на Валмики, който е разположен край бреговете на Ганг. Остави я там и се върни в Айодхя сам.

Като каза това, Рама напусна залата и се прибра със съкрушено сърце в покоите си. Лакшмана бавно се упъти към покоите на Сита. Това несъмнено беше най-тежката задача, пред която се бе изправял някога. Помисли си, че ако зависеше от него, щеше да отиде и да намери хората, които критикуваха Рама, и да ги вразуми. Откъде идваше това съмнение, че Сита не е непорочна? Каква вина имаше Рама? Но заповедта му трябваше да бъде изпълнена. Лакшмана нареди на Сумантра да приготви колесницата му, след което каза на Сита, че Рама го е помолил да изпълни желанието ѝ да посети гората.

Изключително радостна, царицата заръча на слугините си да приготвят много сандъци с богати дрехи и скъпоценности.
— Ще ги раздам на съпругите на ришите – обясни с усмивка на Лакшмана.

Той не каза нищо. Обърна се и тръгна към колесницата, а Сита го последва. Докато вървеше, забеляза необичайни знамения. Заговори изненадано:
— О, сине на Сумитра, защо дясното ми око потреперва и крайниците ми също треперят? Сърцето ми се свива и ме изпълва безпокойство. Дори земята изглежда разстроена, а четирите посоки приличат на изоставени. Дано моят господар е добре! Всъщност дано всички живи същества са добре.

Докато излизаше от двореца, Сита допря длани и отправи молитви към полубоговете. Щом стигна до колесницата, Лакшмана ѝ каза:
— Всичко е наред, о, царице! Няма причина да се страхуваш. Сигурно си разстроена, че дори за ден се разделяш с Рама. Качи се на колесницата и веднага ще потеглим към прекрасните брегове на Ганг.

Успокоена от думите му, Сита се качи в голямата колесница, а Лакшмана седна отпред до Сумантра. Колесничарят подкара конете и те поеха към гората. След като пътуваха почти цял ден, най-накрая стигнаха речния бряг близо до ашрама на Валмики. Тримата пътници слязоха и отдадоха почитанията си на свещената река, покланяйки ѝ се до земята.

Мислейки за заповедта на Рама, Лакшмана погледна към Сита, която беше коленичила край водата и се молеше. Беше дошло време да я остави. Тя лесно щеше да намери ашрама на Валмики, който се намираше недалеч и до него се стигаше по отъпкана горска пътека. Изпитвайки срам от себе си, че ще изостави царицата, принцът не събра сили да влезе в ашрама. Въздъхна дълбоко. Сега се налагаше да каже на Сита истината. Внезапно изгуби самообладание и като нададе силен вик, се свлече на земята.

Сита го погледна изненадано.
— Какво те измъчва, о, Лакшмана? Вече сме край брега на свещената Ганг и скоро ще се срещнем с великия риши. Защо ридаеш в такъв щастлив момент? Натъжаваш ме. Знам, че винаги си бил до Рама. Нима раздялата с него, макар и само за два дни, е толкова непоносима? О, герою, събери сили! Аз обичам Рама колкото теб, но не се отдавам на мъката си.

Сита помоли Лакшмана да я отведе в обителта на аскета.
— Нека прекараме една нощ с мъдреците, скъпи братко, а после ще се върнем при Рама.

Лакшмана се изправи бавно. Лицето му беше обляно в сълзи, а тялото му трепереше. Допря почтително длани и отвърна с мъка:
— О, добродетелна, чувствам се така, сякаш някой е пронизал сърцето ми със стрела! Повериха ми задача, заради чието изпълнение ще бъда порицан от целия свят. По-добре да бях умрял!

Сита се изненада. Не разбираше какво иска да ѝ каже принцът. Тръпнейки от безпокойство, попита:
— Какво има, скъпи братко? Да не се е случило нещо с Рама? Веднага ми кажи истината.

акшмана въздъхна. Втренчи поглед в земята и отвърна:
— О, Джанаки, преди да напуснем Айодхя, съпругът ти научи, че сред хората се разпространява възмутителен слух. Не мога да повторя думите, които е чул. Макар че ти беше напълно оневинена от самите полубогове, Рама не може да пренебрегне хорските обвинения. Сломен от мъка, ми нареди да те доведа тук и да се върна сам. О, нежна, брат ми те отхвърля, за да избегне безчестието.

Гласът на Лакшмана пресекна, изпълнен с болка. Сита стоеше като вкаменена. Не можеше да повярва на чутото. Нима бе родена само за да страда? Покри лице с украсените си с накити ръце и се свлече на земята с жалостен стон.

Овладявайки се, Лакшмана продължи:
— Недей да скърбиш, о, царице! Наблизо е прекрасният ашрам на Валмики. Иди при мъдреца да те подслони и живей мирно в обителта му. Остани вярна на съпруга си, съблюдавай постите и се отдавай на молитви и медитация. Запази завинаги Рама в сърцето си.

Сита припадна и остана да лежи на земята като откършен клон, обсипан с цветове. След малко се съвзе и заговори:
— Уви, създателят явно ми е отредил тежка съдба! Всъщност, днес ми се струва, че тя е самото олицетворение на скръбта. Какъв грях съм извършила, за да страдам по този начин? Как мога да живея съвсем сама в обителта на мъдреците? Какво ще кажа на аскетите, когато ме попитат защо съм изоставена от великия Рагхава? Бих се удавила веднага във водите на Ганг, но така ще прекъсна династията на Рама, защото ще убия нероденото му дете. О, Лакшмана, направи каквото трябва. Отречи се от мен, нещастната, но първо чуй какво ще ти кажа.

Сита се повдигна от земята. Подпря се отмаляла на едно дърво и треперейки от мъка, заговори на принца:
— О, тигър сред мъжете, върви в Айодхя и ме остави тук. След като предадеш почитанията ми на всичките ми по-възрастни роднини, моля те, кажи това на господаря ми: „О, Рагхава, с действията си винаги трябва да се грижиш за несравнимата си слава на този свят. Разбирам, че отпращането ми е необходимо, за да се предпазиш от безчестие. Затова, макар и съкрушена от мъка, не изпитвам гняв. За благодетелната жена съпругът е господар, закрилник и наставник“.

След като изрече предназначените за Рама думи, Сита отново се свлече на земята. Лакшмана я погледна с насълзени очи. Неспособен да отговори, зарида шумно и сведе глава към земята. После обиколи почтително Сита с допрени длани. Възвръщайки самообладанието си, каза:
— О, безгрешна, сега за първи път те поглеждам в лицето, за да се простя с теб. О, как да понеса мисълта, че сега си разделена от Рама и ще живееш в гората?

Разплаканият Лакшмана се поклони още веднъж на Сита и се качи на колесницата си, в която Сумантра страдаше мълчаливо. Колесничарят подкара конете и колесницата потегли. Докато се отдалечаваха от реката, сломеният от мъка Лакшмана чуваше жалния плач на Сита, който отекваше в гората подобно на звуците на паун, зовящ партньора си.

Скоро след като принцът си тръгна, двама млади аскети, които събираха дърва в гората, чуха риданията на Сита. Зървайки я през дърветата, те изтичаха обратно в ашрама и известиха Валмики:
— Учителю, някаква знатна жена, която прилича на богинята на щастието, лежи край реката и плаче отчаяно. Навярно е слязла от небето. Несъмнено не заслужава да скърби и да се мъчи. Според нас е божествено същество, което търси закрилата ти. О, господарю, сигурни сме, че заслужава да я приютиш!

Валмики вече знаеше всичко благодарение на мистичното си зрение. Като взе необходимото за подобаващо посрещане, той се отправи бързо към реката, следван от учениците си. Сияйният мъдрец завари Сита да лежи и ридае, протегнала напред ръце. Заговори ѝ утешително:
— О, нежна, знам, че си снаха на Дашаратха и любимата царица на Рама. Аз съм Валмики. Добре дошла в моята обител. В медитацията си разбрах защо си тук. Всъщност, знам всичко, което съществува в трите свята. Затова знам и за твоята непорочност и невинност. О, дете, успокой се и приеми този дар. Ела с мен в ашрама на жените аскетки. Те ще се грижат за теб, все едно че си им дъщеря. Скоро ще се почувстваш у дома.

Сита се поклони почтително на мъдреца и прие дара, който ѝ предлагаше.
— Да бъде, както казваш, о, велики риши!

Валмики я поведе към женския ашрам. Щом стигнаха до една уединена, прекрасна част на гората, няколко по-възрастни аскетки излязоха да ги посрещнат. Едната попита:
— Какво искаш да направим, о, най-велики сред мъдреците?

Валмики запозна жените със Сита и ги помоли да се грижат добре за нея. Каза им, че тя чака дете от Рама и трябва да се отнасят към нея със същата любов и уважение, каквито показват към него самия. След като получи уверенията им, че ще направят каквото иска, той се върна в собствения си ашрам, а Сита заживя с аскетките, отдадена изцяло на мисли за Рама.

Известно време Лакшмана и Сумантра пътуваха в мълчание, обхванати от мисли за Сита. Едва когато колесницата излезе от гората и пое по главния път, водещ към Айодхя, Лакшмана заговори:
— О, колесничарю, колко ли е голяма мъката на Рама, задето отново трябва да се раздели със Сита! Наистина, това е дело на съдбата. Тя е неумолима. Не е ли изумително, че Рама, който може да победи цялото небесно войнство, сега трябва да се подчини на провидението? Струва ми се, че сега царят страда повече, отколкото когато беше в изгнание и дори когато Сита бе отвлечена. Защо брат ми взе под внимание жестоките думи на гражданите? Каква добродетел ще последва от това?

Сумантра утеши Лакшмана. После му разказа една история, която беше чул отдавна от риши Дурваса.
— Този мъдрец веднъж отседна в обителта на Васищха. По това време, о, принце, баща ти отиде там и аз го откарах с колесницата. Искаше да разпита Дурваса за бъдещето на синовете си – колко дълго ще живеят и управляват света. Тогава мъдрецът му разказа една история.

Лакшмана слушаше внимателно, докато Сумантра му разкриваше чутото от риши. Дурваса описал как в древни времена даитите били победени в битка от полубоговете. Те побягнали и потърсили закрила в ашрама на могъщия мъдрец Бхригу. В онзи момент там била само съпругата на мъдреца. Тя се смилила над тях и им позволила да се скрият в обителта му. Щом Вишну, който помагал на полубоговете в борбата им срещу даитите, научил за това, разгневен, отрязал главата ѝ с диска си. Мъдрецът скоро се върнал и видял, че съпругата му е убита. Мигом проклел Бога с думите: „Щом си убил невинната ми съпруга, нека в бъдеще се появиш във формата на смъртен и двамата със съпругата ти да останете разделени дълги години“.

Веднага щом изрекъл проклятието, Бхригу съжалил. Поклонил се в краката на Вишну и започнал да го възхвалява. Богът обаче отвърнал: „О, мъдрецо, ще приема това проклятие за благото на света“.
— След като разказа това, о, Лакшмана, Дурваса продължи и разкри на Дашаратха, че Рама ще стане господар на Айодхя и ще управлява света в продължение на единайсет хиляди години, но със Сита ще бъдат разделени.
Затова сега се случва това. Думите на светите хора винаги се сбъдват.

Докато Сумантра завършваше разказа си, колесницата приближи Айодхя. Щом влезе в града, Лакшмана отиде веднага в царския двор. Завари Рама седнал опечален на трона си. Лакшмана падна в краката му и го уведоми, че Сита е оставена в ашрама на Валмики. Каза му с тъжен глас:
— Не скърби, о, тигър сред мъжете. Знайно е, че накрая всяка печалба се превръща в загуба, възходът се редува с падение, всички съюзи се разпадат, а животът завършва със смърт. Следователно мъдрите не бива да се привързват към съпруги, синове, приятели или риши. Ти знаеш това много добре, о, Рама, затова събери сили и се освободи от мъката си.

Лакшмана увери брат си, че щом хората научат как царят е отпратил Сита, недоволството им ще изчезне. Изглежда думите му ободриха Рама. Той се усмихна и отвърна:
— Прав си, о, герою! Радостта ми трябва да идва от изпълнението на задълженията ми, защото това е пътят към вечното щастие. Нека сега се оттеглим за през нощта.

Рама стана и прегърна брат си и двамата се прибраха в покоите си.

Изминаха дванайсет години от управлението на Рама. През това време властта му над земята бе твърдо установена и всички останали монарси му отдаваха почитта си. Брат му Шатругхна беше убил могъщ демон на име Лавана и сега всички демонични същества се бяха скрили. Рама реши да изпълни жертвоприношението Ашвамедха за благото на света. Извършиха се необходимите приготовления и до всички царе на земята, както и до множество велики риши бяха разпратени покани. Валмики също беше поканен и започна да се приготвя за отиването си в Айодхя.

Докато живееше в обителта на Валмики, Сита беше родила близнаци на име Лава и Куша. Мъдрецът отгледа момчетата с любов, сякаш бяха негови собствени синове. Макар че никога не бяха виждали баща си, децата се чувстваха добре в ашрама и скоро се превърнаха в силни младежи. Валмики ги научи на цялото знание от Ведите и им разказа историята на Рама, която те декламираха прекрасно.

Когато наближи времето за царското жертвоприношение, Валмики взе братята Лава и Куша, както и стотици други свои ученици и потегли за Айодхя. Влезе в свещената арена като слънце, заобиколено от сияйни планети. След като беше отведен в покоите си, Валмики заръча на Лава и Куша:
— Утре двамата трябва да отидете при тукашните брамини и да декламирате „Рамаяна“. Идете и в двореца на Рама и изпейте свещения текст така, че царят да го чуе. Ако той ви извика, тогава му изрецитирайте цялата поема. Изпейте я колкото може по-добре и вложете цялото си сърце. Не позволявайте на умовете си да се разсейват от разкоша и богатството, които ще видите. Ако Рама ви попита чии синове сте, кажете му, че сте ученици на Валмики.

Двете смирени и послушни момчета обещаха:
— Ще изпълним точно каквото ни нареди, о, учителю!
Момчетата очакваха с нетърпение да видят Рама. Освен че знаеха „Рамаяна“ наизуст, бяха чували много пъти майка им да говори за царя и макар да възприемаха Валмики като свой баща, знаеха, че всъщност са синове на Рама. Очаквайки с нетърпение да го срещнат на другия ден, двамата легнаха да спят щастливо до мъдреца.

Два часа преди изгрев-слънце момчетата станаха и изпълниха ритуалното си изкъпване. След като казаха сутрешните си молитви, поеха към събранието на брамините. Щом стигнаха там, запяха „Рамаяна“. Докато пееха, свиреха изкусно на лютня и музиката им спечели сърцата и плени ума на публиката. Мъдреците бяха очаровани и не спираха да аплодират момчетата:
— Прекрасно! Великолепно! Запленени сме от великолепната поема. Изящната ѝ музика и ритъм са несравними. В нея са преплетени всичките девет настроения: любов, патос, веселие, героизъм, ужас, гняв, отвращение, изумление и радост. Майсторското изпълнение на момчетата кара историята, която разказват, да оживее, сякаш присъстваме на описваните събития.

Мъдреците разглеждаха учудено близнаците. И двамата изглеждаха като Рама и притежаваха множество прилики, които разкриваха произхода им. След като ги дариха с различни подаръци, брамините казаха:
— Песента за Рама, композирана от Валмики, ще се пее от поетите през всички епохи. Ще дарява с дълъг живот и благоденствие, с благоприятна съдба и ще пленява сетивата и умовете на слушателите. Вървете, мили момчета, и я издекламирайте отново, за да доставите удоволствие и на самия Рама.

Близнаците отдадоха почитанията си на мъдреците и веднага отидоха в двореца, където запяха отново. Щом ги чу от двореца, Рама веднага нареди да ги доведат при него. В царския двор ги настаниха на златни столове и Рама се обърна към тях:
— О, аскети, чух прекрасното ви пеене! Моля ви да рецитирате поемата си и тук, за да доставите удоволствие на придворните брамини, както и на братята ми и на мен самия. Песента ви наистина няма равна, а вие двамата сте ненадминати певци!

Рама се загледа в двете момчета. Обърна се към Лакшмана и каза:
— Макар да са облечени като аскети, тези юноши приличат на владетели на земята. Несъмнено са с царски произход или дори имат божествено потекло. Нека да послушаме как ще издекламират отново великолепната поема.

Всички в царския двор седяха и слушаха очаровани изпълнението на момчетата. Когато надвечер завършиха рецитацията си, Рама възкликна:
— Прекрасно, прекрасно! О, момчета, много искаме да знаем кои сте и откъде сте дошли. Бих желал да ви възнаградя щедро със злато и други дарове.

Момчетата отвърнаха, че са ученици на Валмики. Помнейки наставленията на риши, те любезно отклониха предложението на Рама за подаръци и го помолиха да им позволи да се върнат при мъдреца. Рама се съгласи и момчетата си тръгнаха, като оставиха слушателите си поразени и омаяни от онова, което бяха чули.

Щом си отидоха, Рама разпусна събранието и остана сам. След като чу синовете си да рецитират историята на живота му, той се замисли за Сита. Копнееше да я види отново, а и според писанията царят би трябвало да изпълнява жертвоприношенията със съпругата си. Изминали бяха дванайсет години от заминаването на Сита и Рама не я беше виждал оттогава. Сърцето му често изпитваше болка от раздялата, но той трябваше да е абсолютно сигурен, че хората няма да имат причина да го порицават. Чувствайки, че сега ще може да постигне това, Рама реши да доведе Сита за жертвоприношението. Извика Бхадра и му каза:
— Моля те, уведоми почитаемия мъдрец Валмики, че бих искал да доведе Сита в двореца. Нека той и царицата се закълнат пред събранието, че тя винаги е била непорочна. Не искам повече из царството да се носят клевети за мен или съпругата ми.

Бхадра, изненадан и зарадван от молбата на Рама, отвърна:
— Ще бъде изпълнено, господарю мой!
Веднага потеглиха пратеници и известиха Валмики за желанието на Рама. Мъдрецът тозчас започна приготовления за пътуването на Сита. Увери пратениците, че тя ще бъде в двореца на другия ден, и те се върнаха да съобщят новината на царя си.

На сутринта Рама се обърна към придворните:
— Днес благородната Сита ще присъства на жертвоприношението. Там тя ще се закълне, че е непорочна и клетвата ѝ ще бъде подкрепена от великия риши Валмики, който я беше приютил през последните дванайсет години. Искам всички царе и мъдреци да чуят думите ѝ. Всъщност нека присъстват всички, които желаят.

Събранието приветства думите на Рама и всички поеха към жертвената арена извън града. Копнееха да видят как Рама и Сита се събират отново. Макар да не се бяха възпротивили на решението на царя, сърцата им бяха разбити, когато той отпрати съпругата си. Дванайсет години се бяха молили да дойде денят, в който тя ще се завърне.

Постепенно просторната арена се изпълни с придворни и риши. Всички велики мъдреци в света бяха там. Можеха да се видят Нарада, Парвата, Васищха, Вамадева, Кашяпа, Вишвамитра, Дурваса, Чявана и още стотици. Присъстваха представители на ракшасите, както и много ванари, гандхарви и други божествени същества. На небето полубоговете също се събраха, а Рама зае мястото си.

Тогава Валмики се упъти към средата на арената, следван от Сита. Тя беше облечена в сари в охрен цвят, а златните ѝ обеци проблясваха на слънцето, докато вървеше с приведена глава. Макар че сърцето ѝ бе посветено единствено на Рама, тя се боеше да го погледне. Допря почтително длани и застана мълчаливо пред съпруга си.

Виждайки тъжното изражение на царицата, събранието се развълнува и се разнесоха викове. Някои бяха тъжни, други възхваляваха Рама, а някои възхваляваха Сита. Когато всички най-после се успокоиха, Валмики заговори:

— О, сине на Дашаратха, за да избегнеш порицания, ти остави добродетелната и праведна Сита близо до обителта ми. Сега тя ще ти докаже, че винаги е била непорочна. Аз също мога да се закълна, че благочестивата ти съпруга е безгрешна. Не си спомням някога да съм изричал неистини. О, Рама, знай със сигурност, че Сита е напълно чужда на всякакво греховно поведение. Знай също, че двете момчета, които ти декламираха „Рамаяна“, със сигурност са твои синове. Практикувах въздържание хиляди години и ако думите ми са неверни, то нека не получа резултата от аскетизма си. Знаейки, че Сита е невинна, аз я приех в ашрама си. Тя е отдадена единствено на теб, о, Рагхава, и няма да се отклони от любовта си при никакви обстоятелства.

Рама се усмихна.
— Всичко е точно както казваш, о, брамине. Аз също знам, че Сита е безгрешна. Това беше установено дори от полубоговете и затова ѝ позволих да влезе в дома ми. Единствено заради общественото порицание я отпратих отново, макар никога да не съм се съмнявал в невинността ѝ. Моля те, прости ми. С тези думи потвърждавам любовта си към добродетелната ми съпруга. Също така приемам тези две момчета – Лава и Куша, за мои синове. Нека сега Сита положи клетва пред събранието, за да затвърди непорочността си веднъж завинаги.

Сита вдигна бавно очи към своя съпруг, който я съзерцаваше с обич. Огледа събранието. Освен многото царе и риши видя представители на всички небесни същества – адити, васу, рудри, садхя, вишвадеви, наги и безброй други. Над събранието, яхнал своя лебед, седеше Брахма, създателят на вселената, заобиколен от главните полубогове. Всички чакаха мълчаливо Сита да заговори.

Вдигнала допрени длани пред лицето си, царицата отново сведе поглед и изрече с треперещ глас:
— Ако никога не съм помисляла за друг, освен за Рама, нека богинята на земята ме прибере. Тъй като почитам само Рама в ума, думите и действията си, нека земята ме приюти. Ако е истина, че познавам като мой господар единствено Рама, нека земята ме приеме при себе си.

Сита почувства, че е била бреме за Рама. Въпреки че беше обявена за безгрешна от самите полубогове, съмненията останаха. Изглеждаше, че докато е жива, винаги щеше да има някой, който да упреква Рама. Тя щеше да се откаже от живота си още в деня, когато я отпратиха в гората, ако не беше бременна със синовете на Рама. Сега момчетата бяха достатъчно големи да заживеят с баща си в града. Време беше тя да си отиде. Доброто име на Рама не биваше да бъде опетнено и от най-малкото съмнение и само напускането ѝ щеше да е гаранция за това.

Щом Сита свърши да говори, земята край нея се разтвори и от недрата ѝ се издигна небесен трон. Бляскавият, украсен със скъпоценности престол се крепеше на главите на четири огромни наги. На него седеше Бхуми, богинята на земята, ослепителна в своето великолепие. Тя се изправи и подаде ръка на Сита с нежни думи за добре дошла. Сита се качи на трона и седна до Бхуми. Внезапно върху нея се изсипа дъжд от уханни цветя. Полубоговете я възхваляваха шумно и докато всички царе и риши гледаха изумено, тронът бавно влезе обратно в земята. Всички славеха Сита за несравнимата ѝ отдаденост и преданост към Рама.

Рама нададе вик, когато съпругата му влезе в земята, която отново се затвори, щом тронът се върна в нея. Отпусна се в стола си и зарида тъжно. Като кършеше отчаяно ръце, възкликна:
— Виждайки как Сита влиза в земята, бях обхванат от мъка, каквато не съм изпитвал досега! Как бих могъл да приема това? Как бих могъл да позволя Сита да ми бъде отнета от земята? Когато беше открадната от Равана, прекосих пеша необятния океан, за да я върна. Или ще си я прибера отново, или и аз ще замина с нея!

Рама погледна към земята и извика разгневен:
— О, богиньо, върни ми Сита или ще познаеш гнева ми! Съпругата ми е излязла от твоята утроба и следователно ти си ми тъща. Затова бъди благосклонна към мен и ми върни Сита или отдели място в теб и за съпруга ѝ. Ще остана със Сита, където и да е отишла, все едно дали е в рая, или в ада. О, богиньо на земята, отговори ми или ще те разруша заедно с всичките ти планини и гори!

Очите на Рама засвяткаха гневно. Той се изправи и посегна към лъка до себе си. Тогава от мястото си над жертвоприношението заговори Брахма:

— О, Рама, господарю на всички светове, недей да скърбиш! Помни, че ти си Вишну. Раздялата ти със Сита е наредена от самия теб. Неопетнената и благородна дъщеря на Джанака отиде във висшите селения, където несъмнено ще я видиш отново. О, господарю, чуй как синовете ти ще доразкажат „Рамаяна“. Те ще опишат всичките ти бъдещи действия, които ще приключат със завръщането ти в твоята духовна обител. Всичко се случва според твоята воля, о, Рама! Затова не бива да разрушаваш света.

Успокоен от думите на Брахма, Рама седна отново на трона си. Виждайки, че гневът му е утихнал, полубоговете потеглиха към небето. Щом се свечери, множеството се разпръсна, а Рама се прибра опечален в двореца си, вземайки със себе си двамата си синове.

На следващата сутрин накара Лава и Куша да му издекламират останалата част от „Рамаяна“, в която се разказваше за бъдещи събития. Седнал сред министрите си и придворните брамини, Рама слушаше как момчетата му рецитират прекрасната поезия, предадена им от Валмики. Те описаха накратко управлението на Рама на земята, период на несравним мир и изобилие. Разказът им завърши с окончателното напускане на царя и братята му от този свят.

След като Сита си отиде, Рама често мислеше за нея. Не можеше да си представи да се ожени за друга и нареди изкусни майстори да изработят златна статуя на съпругата му. Тя стоеше до него в царския двор и по време на жертвоприношенията, изпълнявайки ролята си на царица. Изминаха единайсет хиляди години от управлението на Рама, подпомагано от тримата му братя. Той изпълни десет хиляди пищни жертвоприношения и земята се радваше на небивало изобилие. Всички същества бяха щастливи и всичко се случваше в съответствие с желанието на Бога. Религиозните закони се спазваха строго и всички водеха праведен живот.

Един ден, към края на управлението му, Рама беше посетен от необикновен аскет, който излъчваше божествено сияние. След като бе възславен от Рама, браминът се представи като пратеник на Брахма. Поиска лична аудиенция с Рама, казвайки:
— О, императоре, никой не бива да чуе онова, което ще ти съобщя. Ако някой ни прекъсне, трябва да го убиеш.
Рама се съгласи да изпълни молбата на брамина и го отведе в покоите си. Каза на Лакшмана да стои отвън и да не пуска никого, като му предаде думите на аскета.

Щом останаха сами, браминът каза на Рама:
— О, господарю, аз съм Смъртта. Брахма ме помоли да дойда и да те уведомя, че времето ти, отредено на земята, приближава своя край. Ти постигна всичко, което желаеше. Сега, ако благоволиш, можеш да се върнеш във вечната си обител.

Смъртта описа на Рама някои от предишните му появявания в материалния свят и завърши:
— О, Рама, ти си вечният Върховен Бог. Появяваш се в света, за да възстановиш религиозните принципи и да унищожиш демоните. Сега времето, дадено ти от самия теб за това твое появяване, почти свърши. Благоволи да заемеш отново мястото си като господар и закрилник на полубоговете.

Рама отвърна усмихнат:
— О, разрушителко на всичко, добре си дошла! Думите ти ме изпълват с радост. Наистина е време да си вървя. Моля те, върни се при Брахма и му кажи, че аз и всичките ми братя ще напуснем този свят много скоро.

Докато Рама разговаряше със Смъртта, в града пристигна великият мистик Дурваса. Тъй като искаше да се види с Рама, бе приет в двореца, където го посрещна Лакшмана. Мистикът помоли за аудиенция с Рама, но Лакшмана му каза, че в момента царят е зает. Пламнал от гняв, Дурваса извика:
— Не ме карай да чакам, о, сине на Сумитра! Веднага иди и уведоми царя за пристигането ми! Иначе ще прокълна и теб, и братята ти, и тази страна, и всичките ти потомци! Знай, че едва сдържам гнева си!

Виждайки, че сприхавият мъдрец се кани да произнесе проклятие, Лакшмана му се поклони и бързо отиде в покоите на Рама. Казвайки си: „По-добре да умра аз, отколкото всичките ми роднини“, той влезе при брат си и видя, че той разговаря със Смъртта.

Когато Рама чу, че Дурваса чака, веднага излезе да го поздрави. Докосна краката на риши и попита:
— Какво мога да направя за теб, о велики?

Дурваса отвърна, че е постил в продължение на хиляда години и сега иска да получи храна, за да прекъсне поста си.
— Благоволи да ми донесеш топло ястие, о, Рама, за да сложа край на дългото си въздържание.

Рама нареди да настанят Дурваса удобно в двореца и лично му сервира най-различни видове отлични ястия. След като и мъдрецът, и Смъртта си тръгнаха, Лакшмана каза на Рама:
— Сега трябва да умра, мили братко, защото това беше обетът, който ти даде на Смъртта. Накажи ме, за да спазиш думата си.

Припомняйки си разговора със Смъртта, Рама застина. Сломен от мъка при мисълта, че ще се раздели с Лакшмана, той се просълзи. Не можеше да откъсне поглед от обичния си брат. Как би могъл да го убие?

Лакшмана допря почтително длани и продължи:
— Не тъжи за мен, о, благородни! Времето е всемогъщо. Обвързани от предишните си действия, всички сме подвластни на смъртта. О, царю, спази обещанието си, защото който не спазва обетите си, отива в ада.

Рама седна съкрушен на трона си. Извика министрите си и ги уведоми какво се беше случило. Тогава Васищха каза:
— О, Рама, всичко това бе провидяно от мен. Дойде краят на забавленията ти на земята. Сега трябва да изоставиш Лакшмана. Не нарушавай обещанието си, защото тогава добродетелите в света ще изчезнат. А заедно с тях ще пропаднат и всички същества. Затова, о, лъв сред мъжете, днес трябва да се разделиш с Лакшмана!

Рама погледна към брат си.
— Отпращам те, о, сине на Сумитра! Иначе истинността ще бъде накърнена. Според мъдреците изоставянето и убиването са едно и също. Затова днес те изоставям!

Лакшмана се поклони ниско пред Рама със сълзи в очите. После стана, напусна двореца и се отправи към гората. Щом стигна бреговете на Сараю, седна да медитира, готвейки се да съблюдава обета прая и да пости до смърт. Притвори очи и като задържа дишането си, изпадна в дълбок транс. Докато седеше погълнат от мисли за Върховния, дойде Индра, невидим за всички, и го отведе в рая. Така се разбра, че Лакшмана е напуснал този свят.

Щом чу това, Рама бе обхванат от дълбока скръб. Почувства, че не може да остане повече на земята. Ридаейки тъжно, промълви:
— Трябва да предам царството на Бхарата. Още днес ще поема по същия път като Лакшмана.

Бхарата отвърна:
— Как ще управлявам света в твое отсъствие, о, Рама? Нека Шатругхна и аз тръгнем с теб. Остави царството на двамата си синове.

Васищха се съгласи с Бхарата.
— Така е редно, о, Рама. Времето, определено за царуването ти, свърши. Сега трябва да ни напуснеш и да вземеш и братята си, които са част от теб. Хората вече знаят това и скърбят дълбоко. Лежат на земята ужасени, че ще те изгубят.

Рама се разстрои от новината за страданието на гражданите. Извика най-видните сред тях и ги попита:
— Какво трябва да направя, за да намаля мъката ви? Вече е време да напусна този свят.

Гражданите замолиха Рама да ги вземе всичките със себе си.
— Искаме да те последваме, о, господарю, където и да отидеш – в гората, планините, океана, небето или дори в ада! Позволи ни да те придружим!

Рама се съгласи.
— Така да бъде.
След това започна приготовления за коронацията на синовете си. Лава и Куша не искаха да приемат, че трябва да се разделят с баща си. Щом чуха, че Рама заминава, покрусени се свлякоха на земята. Царят ги повдигна нежно и каза:
— Мили мои синове, вие трябва да останете на земята и да я управлявате праведно. Създайте столиците си в северната и южната територия. Винаги мислете за мен, отнасяйте се към народа си справедливо и със състрадание. След време отново ще бъдем заедно.

Лава и Куша прегърнаха силно баща си и като взеха огромни количества скъпоценности, потеглиха от Айодхя за новите си царства, които станаха известни като Кушавати и Шравасти.

След това Рама се облече в чиста дреха от бяла коприна и се приготви да напусне Айодхя. На сутринта помоли брамините да вземат свещения огън от двореца и да поведат всички към гората. Съпроводен от Васищха, който произнасяше химни от Сама Веда, Рама излезе бавно от града, седнал в огромна златна колесница. Притежаващите мистично зрение можеха да видят от двете му страни богините Лакшми и Бхуми. Отпред вървеше олицетворението на решителността, а навсякъде около Рама бяха оръжията му в човешка форма. Беше следван от Ведите във формата на брамини, както и от богинята Гаятри и олицетворението на Омкара, божествената сричка, върху която медитират великите йоги.

После идваха всички жени от двореца, придружени от Бхарата и Шатругхна. Тълпи аскети, пеещи ведически мантри, вървяха начело на гражданите, които се бяха подредили според съсловието си. Отзад следваха стотици хиляди ванари, ракшаси и мечки. Всички напуснаха Айодхя, за да тръгнат с Рама. Дори животните и птиците изоставиха града и тръгнаха с процесията. В Айодхя не остана живо същество, всички поеха на запад към бреговете на Сараю.

Докато пътуваха, Рама се срещна за последен път с Хануман, за да се сбогува с него. След като го прегърна, каза:
— Ти взе решение да останеш тук, на земята, и трябва да удържиш на думата си.

Хануман отвърна:
— О, господарю, благодарение на разказите за славните ти дейности, аз ще бъда винаги с теб. Докато „Рамаяна“ се разпространява в света, ще ме има и мен.

Рама помоли още двама ванари – Маинда и Двивида, както и мечия цар Джамбаван да не го следват. Те всички му се поклониха и казаха: „Така да бъде!“
Рама се срещна и с Вибхишана и му заръча:
— О, най-добри сред ракшасите, остани на този свят, за да управляваш народа си. Ти ще царуваш, докато слънцето и луната са на небето. Винаги почитай Вишну в неговата форма на Джаганатха, обожаван в Слънчевата династия на цар Икшваку.
Приемайки повелята на Рама, Вибхишана се поклони в нозете му в знак на почит, след което замина за Ланка.

Следван от огромната си свита, Рама пое нагоре по реката към мястото, където тя се сливаше с Ганг, продължи по брега на свещената река и стигна до подножието на планината, откъдето извираше. Тук, където се намираше пътят към висшите селения, се появиха милиони небесни колесници. Виждаха се всички полубогове начело с Брахма. Чуваше се божествена музика, изпълнявана от гандхарвите, от небето се посипаха цветя.

После пред очите на всички и възхваляван от полубоговете, Рама се издигна към обителта на Вишну заедно с двамата си братя. Всички присъстващи, погълнати от мисли за Рама, напуснаха смъртните си тела и приеха духовната си форма. Полубоговете ги видяха как се издигат на небесни колесници към вечната обител на Рама в духовния свят. На небесните обитатели им се стори, че целият град Айодхя се възвисява заедно с царя си.

Поразени от необичайната гледка, Брахма и полубоговете се върнаха всеки в своята обител, славейки Рама в сърцата си. Делата му на земята бяха приключили.

Джая Шри Рама!

Край