Речник

Агастя: Могъщ риши, син на полубога Варуна; за него се говори, че веднъж погълнал целия океан и победил ужасните демони Илвала и Ватапи. Рама разказва много истории за този риши на Лакшмана и Сита, когато са в гората.

Агни: Полубогът на огъня, както и санскритската дума за „огън“.

Адитя Хридая: Химн във възхвала на слънцето, предаден на Рама от Агастя риши точно преди убиването на Равана.

Апсара: Изкусителна небесна нимфа. Красотата на апсарите е легендарна и е накарала много велики риши да пренебрегнат аскетичните си практики.

Аргхя: напитка, с която се посрещат гости.

Астра: Божествено оръжие, обикновено предшествано от името на полубога, който го управлява; например „Брахмастра“ означава оръжие, управлявано от Брахма.

Асура: Клас небесни демони.

Ашока: Дърво с красиви червени цветове. Сита е държана от Равана в горичка от дървета ашока.

Брахма: Първият от всички полубогове и създател на вселената. Проявил се е директно от Вишну и затова понякога е наричан „нероден“.

Брихаспати: Учителят на полубоговете.

Валмики: Авторът на „Рамаяна“. За решението му да създаде произведението си е разказано в самата „Рамаяна“. Историята е следната:
Един ден Валмики бил посетен в ашрама си от небесния риши Нарада. Мъдрецът попитал своя гост кой е най-добродетелният човек на света.
— Кой притежава цялата сила и знае какво е правилно? Кой е винаги честен, непоколебим и благодарен за всичко, което получава? Кой е овладял ума си, победил е гнева си, не търси вина у другите и макар да се държи дружелюбно с всички същества, дори полубоговете се боят от него? О, велики Нарада, много ми е любопитно дали има такъв човек, а ти със сигурност можеш да ми кажеш.
Всъщност чрез собствената си духовна практика и медитаця Валмики вече знаел, че Върховният Бог Вишну се е проявил в човешка форма. Искал Нарада, когото смятал за духовен учител, да му разкаже за това въплъщение на Бога.
Нарада отвърнал:
— Има един човек, който произлиза от династията на Икшваку, и хората го познават като Рама. Той е могъщ, сияен, решителен и овладял чувствата си. Интелигентен, далновиден, надарен с дар слово и покорител на враговете, Рама познава тайната на добродетелите, държи на обещанията си и се грижи за благото на хората.
Нарада продължил подробно да описва многобройните качества на Рама. После разказал накратко историята на живота му. Когато свършил, казал:
— Рама сега управлява в Айодхя. Всъщност ти си го срещнал, когато е бил в ашрама ти. Останалата част от забавленията му ще се случват занапред. О, мъдрецо, скоро самият ти ще ги опишеш подробно. Свещената история на Рама, позната като „Рамаяна“, ще бъде чута от всички. Тя е значима колкото Ведите и може да унищожи всички грехове. Ако я слуша или я чете, човек ще бъде почетен в небесата заедно със синовете, внуците, последователите и съмишлениците си.
Нарада станал да си върви и Валмики го възславил. След като небесният риши се издигнал в небето чрез мистичната си сила, Валмики продължил да мисли за Рама. Вече бил осъзнал божествената му природа при срещата им преди няколко години и сега Нарада потвърдил това. Изпадайки в трансцендентен екстаз, Валмики се отправил към близката река, за да извърши обедното си къпане, следван от учениците си.
Докато вървял по брега, се загледал в красивия горски пейзаж. Забелязал сред тръстиките край реката двойка жерави. Двете птици се чифтосвали, издавайки звуци на наслада.
Докато Валмики наблюдавал, ловец нишада изстрелял стрела и улучил една от птиците. Смъртно ранена и обляна в кръв, тя паднала на земята, пищейки от болка. Другарят ѝ също надал скръбен вик и обхванат от мъка, се замятал насам-натам.
Добросърдечният Валмики се изпълнил със състрадание. Видял как ловецът приближава с лък в ръка и му казал натъжен:
— Тъй като ти уби клетата птица, докато се отдаваше на удоволствие, дано не намериш покой до края на живота си.
Проклятието излязло от устата му в съвършена рима. Смаян, Валмики казал:
— Какво произнесох? Обхванат от скръб, съставих спонтанно стих.
Продължавайки да размишлява върху случката, мъдрецът влязъл в реката и се изкъпал. След като излязъл от водата, отишъл в обителта си, все още зает с мисли за римувания куплет, който изрецитирал на ловеца. Когато стигнал в ашрама си, седнал и се канел да започне уроците, които преподавал на учениците си, но в този момент внезапно се появил Брахма. Щом видял великия създател на вселената да приближава, яхнал лебеда си, Валмики станал бързо и допрял смирено длани. Поклонил се в краката му и му отдал почитанията си, като го възславил с множество молитви. После Брахма седнал на издигнат трон, донесен веднага за него от учениците на Валмики.
Макар че пред него стоял самият Брахма, Валмики не можел да спре да мисли за случката с ловеца. Отново изрекъл стиха, който съчинил. Упреквайки се, че е изгубил контрол над себе си, се обезсърчил и въздъхнал.
Брахма се засмял и казал:
— Нека тези поетични думи станат източник на твоята слава! Не се измъчвай повече, о, мъдрецо! Аз направих така, че стихът да излезе от устата ти! В същата метрика сега ще опишеш живота и дейностите на всемъдрия Рама на земята. Разкажи историята на този герой, както си я чул от Нарада. Благодарение на мен ще можеш да видиш съвсем ясно всичките ѝ подробности, все едно държиш плод в дланта си. Предай на поколенията свещената и пленителна история в стихове за благото на света.
Брахма благословил мъдреца, уверявайки го, че разказът му ще продължи да се предава от уста на уста, докато на земята се издигат планини. Казал му още, че и той ще живее толкова, където пожелае във вселената.
След като свършил, Брахма изчезнал. Валмики се изпълнил с удивление. Известно време той и последователите му гледали изненадани трона на Брахма. Полека-лека учениците дошли на себе си и започнали да рецитират стиха, който мъдрецът казал на ловеца. Преизпълнили се с радост от честта, която Брахма оказал на Валмики. Тогава мъдрецът започнал да медитира върху забавленията на Рама и през следващите дни постепенно съчинил „Рамаяна“.

Ванари: Вид небесни маймуни.

Варуна: Полубог на водите и на долния свят. Един от пазителите на вселената. Оръжието му е небесна примка.

Веди: Най-древните санскритски писания.

Видхядхари: Клас полубогове.

Вишну: Върховният Бог.

Гандхарви: Клас полубогове, известни с бойните си и музикални умения.

Даити: Клас могъщи демонични създания.

Данави: Клас могъщи небесни демони и врагове на полубоговете.

Дандака: Гората, в която живее Рама по време на изгнаничеството си.

Дхатри: Полубогът на здравето.

Индра: Царят на полубоговете, познат още като Пурандара и Шакра.

Киннари: Клас полубогове, често полухора-полуживотни (като кентавъра). Обикновено държат лютня.

Кувера: Полубогът на богатството, който пази северната посока на вселената.

Куша: Трева (позната още под името Дарбха), смятана за свещена от Ведите.

Локапали: Полубогове, управляващи четирите посоки на вселената.

Мая Данава: Небесен демон с големи умения в областта на архитектурата и строителството.

Наги: Небесни змии, често появяващи се в човешка форма.

Нарада: Небесен мъдрец, познат още като Девариши, или риши сред полубоговете. Той е велик предан на Вишну и често му помага в забавленията му на земята. Ведическата литература съдържа безброй отпратки към дейностите и ученията на Нарада.

Нишадха: Племе, обитаващо горите.

Парашурама: Могъщ риши, надарен със специална сила от Вишну. Известен е с това, че е избил всички войнолюбиви царе на света, след като баща му Джамадагни е бил убит от цар на име Картавиря.

Равана: Могъщ водач на ракшаската раса. В „Рамаяна“ раждането му се описва по следния начин:

Много отдавна в склоновете на планината Меру живял мъдрец на име Пуластя, който бил роден от ума на Брахма. Пуластя бил постоянно отдаден на суров аскетизъм. Много небесни апсари идвали да се забавляват в красивия район, където живеел той, и често пречели на медитацията му. Накрая, притеснен от присъствието им, той казал: „Ако отново видя някоя девойка, тя веднага ще забременее“.

Апсарите започнали внимателно да отбягват ашрама на Пуластя. Имало обаче една девойка, дъщеря на друг мъдрец на име Тринабинду, която не била чула за проклятието. Веднъж тя отишла в района, където седял Пуластя, и още щом той я зърнал, усетила признаци на бременност. Изумена и уплашена, изтичала при баща си и възкликнала:
— Татко, не мога да разбера защо изглеждам така, сякаш съм бременна! Никога не съм имала близост с мъж!

Тринабинду седнал да медитира и с мистичната си сила разбрал какво се е случило. Отишъл с дъщеря си при Пуластя и го помолил:
— О, почитаеми мъдрецо, благоволи да приемеш дъщеря ми за съпруга. Сега тя носи дете от теб. Затова те моля да се ожениш за нея. Тя ще ти служи добре.

Пуластя се съгласил и се обърнал към момичето:
— О, нежна, ти ще родиш много надарен син на име Вишрава.

Подобно на баща си и Вишрава станал аскет и се отдал на въздържания и изучаване на писанията. След време се оженил за дъщерята на Бхарадваджа и чрез нея се сдобил със син на име Вайшравана, който с благоволението на баща си станал могъщият Кувера, ковчежникът на полубоговете.

По това време се водела голяма битка между полубоговете и ракшасите, които накрая били обърнати в бягство от Вишну. Те потърсили закрила в долния свят, но един от тях, Сумали, заживял на земята. Докато се скитал по света, един ден видял Кувера да лети над главата му в небесната колесница Пушпака. Ракшасът се смаял от великолепието на Кувера. Знаейки, че полубогът е син на Вишрава и искайки да направи добро на ракшасите, казал на дъщеря си Кайкаси:
— Крайно време е да те омъжим, скъпа. Иди бързо в ашрама на Вишрава и го помоли да те приеме. Могъщият мъдрец ще те дари със синове, равни на Кувера; в това няма никакво съмнение.

Подчинявайки се на баща си, Кайкаси отишла при Вишрава, който седял и медитирал. Застанала срамежливо пред него с допрени длани и сведен поглед и заровила в пръстта с палеца на крака си. Като видял момичето, което сияело с божествена красота, а лицето му приличало на пълна месечина, мъдрецът възкликнал:
— Коя си ти и защо си тук? Кажи ми истината, о, прекрасна!

Момичето отвърнало:
— О, мъдрецо, трябва да разбереш намерението ми с мистичната си сила, защото аз се срамувам да ти го кажа.

Мъдрецът се отдал на медитация и след няколко минути разбрал мислите ѝ. После казал:
— Разбирам намерението ти, о, нежна! Искаш синове от мен. Наистина съм привлечен от теб и ще приема ръката ти, но ти дойде в неподходящ момент. Затова ще имаш синове, които ще са жестоки, кръвожадни и отдадени на порочни дела. О, девойко с изваяни крака и ръце, ти ще родиш ракшаси, които обичат да пият кръв!

Кайкаси се разстроила.
— О, божествени мъдрецо, не искам такова потомство! Бъди милостив!

Състрадателният Вишрава отвърнал:
— Не може да бъде другояче, мила девойко, но аз ще те благословя. Макар че ще родиш такива синове, последният ще е различен. Той ще е благочестив и ще върви по стъпките на семейството ми.

Скоро Кайкаси родила грозно дете, което изглеждало като ракшас. Имало десет глави, двайсет ръце, а кожата му била черна като въглен. Когато се родило, се появили множество лоши поличби. Лисиците бълвали пламъци, от небето се сипела кръв, падали метеори, ехтели гръмотевици. Земята се затресла с товара си от планини, а в ревящия океан се издигнали огромни вълни. Вишрава нарекъл детето Дашагрива1 и то пораснало страховито и жестоко.

После Кайкаси родила Кумбхакарна, след това – Сурпанакха и накрая – Вибхишана. Когато се родил последният ѝ син, от небето се посипали цветя, а полубоговете в райските селения възкликнали:
— Чудесно! Прекрасно!

След известно време Кувера дошъл да посети баща си с Пушпака. Като видяла колко е могъщ и в каква колесница се вози, Кайкаси казала на Дашагрива:
— Сине, погледни брат си Вайшравана. Погледни и себе си! Виж колко си беден и слаб в сравнение с него! Постарай се да станеш равен на брат си във всичко.

Подтикнат от думите на майка си, Дашагрива обещал:
— Кълна се, че ще стана равен на Вайшравана и дори ще го надмина по сила. Не тъжи!

Завиждайки на брат си и жаден за власт, Дашагрива дълго се отдавал на сурови въздържания. Накрая спечелил прочутите си благословии от Брахма и не можел да бъде убит от никого, освен от смъртен или животно, но това никак не го тревожело.

умбхакарна и Вибхишана също се отдали на аскетизъм заедно с Дашагрива. Когато Брахма се явил пред тях, Вибхишана го помолил за благословия – да следва винаги пътя на праведността дори когато се намира в голямо затруднение. Брахма удовлетворил молбата му, а после се обърнал към Кумбхакарна, за да благослови и него.

Тогава полубоговете се изплашили и като отишли при Брахма, казали:
— О, господарю, не бива да благославяш Кумбхакарна. Той вече създаде хаос в небесата, като погълна седем апсари, десет помощници на могъщия Индра, както и множество мъдреци и човешки същества. Какво ли ще стане, ако го направиш още по-силен с благословията си? Престори се, че я даваш, но само му създай илюзия, че я е получил. Така ще спасиш всички светове.

Брахма се усмихнал и казал:
— Така да бъде!
Помислил си за богинята на знанието, Сарасвати, и когато тя се изправила пред него, я помолил:
— О, богиньо, стани речта в устата на Кумбхакарна.

Богинята се съгласила и тогава Брахма попитал Кумбхакарна:
— Каква благословия искаш, о, ракшасе?

Уморен от въздържанията си, Кумбхакарна отвърнал:
— Нека спя в продължение на много години.

— Така да бъде! Ще спиш по шест месеца и ще бъдеш буден един ден.

След като удовлетворил молбата на ракшаса, Брахма изчезнал заедно с всички полубогове.

Рагхава: Друго име на Рама, велик цар от слънчевата династия. Означава „потомък на Рагху“.

Ракшас: Небесен демон, враг на човечеството.

Рама: Седмото от десетте въплъщения на Вишну; появява се на земята като цар от Слънчевата династия, водеща началото си от полубога на слънцето.

Раху: Могъщ демон, който се появява като планета. Смята се, че той причинява затъмненията.

Риши: Духовно извисен брамин, обикновено обитаващ по-висшите области във вселената.

Рудра: Друго име на Шива.

Сагара: Цар от Слънчевата династия, който бил предшественик на Рама. Океанът също се нарича „сагара“, тъй като най-напред го изкопали синовете на този цар.

Сиддха: Буквално: „съвършено същество“. Принадлежи към клас полубогове, притежаващи голяма мистична сила.

Сита: Дъщерята на цар Джанака, която става съпруга на Рама. Появата ѝ на земята е описана във ведическото произведение „Деви Бхагавата“. Историята на Сита е следната:

Някога живял велик риши на име Кушадваджа. Той имал дъщеря на име Ведавати, за която се смятало, че е въплъщение на богинята Лакшми. Различни небесни същества и демони искали от Кушадваджа ръката на дъщеря му, но тя била решила да се омъжи за Вишну.
Един ден демон на име Шамбху помолил за ръката на Ведавати, но му отказали. Разярен, той нападнал и убил Кушадваджа.
Когато Ведавати видяла това, вперила гневен поглед в демона и го изпепелила. После отишла в гората и започнала да медитира с молба към Вишну да я приеме за съпруга. Тогава дошъл Равана и я оскърбил, както е описано в пролога на книгата.

Казват, че след като принесла в жертва тялото си, Равана отнесъл праха ѝ в Ланка. Държал го в златна кутия в двореца си. Скоро след това обаче видял множество неблагоприятни поличби. Риши Нарада, който посетил Ланка, разкрил на Равана, че причината за лошите знамения е прахът на Ведавати. Тогава демонът го изхвърлил в океана.
Кутията с праха се понесла по водата и излязла на брега близо до Митхила, където потънала в земята. Точно на това място Джанака изпълнил жертвоприношение, за да се сдобие с дете. Част от приношението му включвало изораване на бразда в земята и така намерил кутията. Лакшми влязла в пръстта и когато Джанака изровил кутията, намерил вътре златисто дете. То получило името Сита.

Чамара: Ветрило, изработено от опашка на як. Използва се за видни личности.

Чарани: Клас второстепенни полубогове, известни с поетичните си способности.

Шабда: „Духовен звук“ – обикновено се използва за означаване на ведическото знание; затова „шабда астра“ („оръжието на знанието във формата на ведически звук“) има силата да разруши материалната илюзия.

Шива: Частично разширение на Бог Вишну; действа като вселенски разрушител в края на цикъла от епохи.

Якши: Клас полубогове, слуги на Кувера.

Ямараджа: Полубогът, който управлява смъртта и съдбата. Вишну му е дал властта да отрежда последиците от действията на всички същества. Той е пазител на южната част на вселената.