Пролог

Равана се появи като ослепителна комета, прекосявайки небето с божествената си колесница. Тъмното му тяло блестеше със сияйна аура. От десетте му глави се стрелкаха червеникави очи и оглеждаха планините долу. Двайсетте му мощни ръце, излизащи от огромното му туловище, приличаха на петглави змии. Седнал на трон от скъпоценни камъни, той насочваше златната си колесница само с мисъл и тя се носеше бързо над Хималайската планинска верига.

Демонът беше излязъл да покорява. Около него летяха хиляди ракшаси, стиснали мечове, назъбени копия, боздугани с шипове и железни сопи, и всичките им оръжия бяха опръскани с кръв. Някои от тях имаха глави на тигри, други – на маймуни, а трети – на кръвожадни зверове, демони и зли духове. Някои се явяваха в естествената си форма: големи възчерни тела, страховити лица с дълги заострени уши, редове от остри зъби и буйна червена коса. Носеха железни брони, обсипани със скъпоценни камъни, както и блестящи златни обеци и други накити. Наобиколили Равана, те приличаха на буреносни облаци, закриващи слънцето.

Равана искаше да победи дори самите полубогове. В желанието си да наложи върховната си власт във вселената, бе стигнал до по-отдалечените планети и беше разгромил армията на гандхарвите и якшите, могъщи божествени воини. Сега се връщаше от победоносната си битка с Кувера, негов брат и ковчежник на полубоговете. Полубогът беше принуден да отстъпи пред Равана и изгуби прекрасната си колесница, известна във всички светове като Пушпака.

Безстрашният Равана, царят на всички демони, погледна от Пушпака към горите долу. Там цареше спокойствие. Сред дърветата се виждаха много зелени поляни, обрасли в различни диви храсти и горски цветя. От разноцветни скали се спускаха кристални водопади. В планинските плата, над които се носеха ордите на ракшасите, проблясваха езера, пълни с лотоси и лебеди.

Понякога демоните съзираха групички от риши, аскетични брамини, които обитаваха високите планински вериги, практикувайки въздържания и повтаряйки мантри. Сред дърветата виждаха стълбовете дим, които се издигаха от жертвените огньове, поддържани от мъдреците. Като използваха мистичните си сили, ракшасите изсипваха долу тонове кръв, изпражнения и урина и оскверняваха жертвоприношенията. После започваха да хвърлят огромни камъни и пламтяща жарава и убиваха и изгаряха мъдреците, които седяха и медитираха. Накрая демоните се спускаха лично, като виеха и ревяха. Разкъсваха телата на ришите, изпиваха кръвта им и поглъщаха плътта им.

Равана се възхищаваше на подчиняващата се на волята му Пушпака. Брат му Кувера щеше да съжалява, че е изгубил такова прекрасно средство за пътуване. Пушпака повече приличаше на носещ се във въздуха град на полубогове, отколкото на колесница. По протежение на страните ѝ се издигаха многобройни колони от котешко око и кристал, които поддържаха златни къщи, инкрустирани с корали. Над златни статуи на лъвове и тигри се издигаха големи платформи изцяло от скъпоценни камъни. Горички от изкуствени дървета с проблясващи златни листа и плодове обграждаха големи езера, пълни с бели лотоси. В тези чисти езера се издигаха статуи на животни и богини от слонова кост и сребро. Навсякъде в колесницата се спускаха обсипани с перли завеси и венци от небесни цветя. Пушпака беше инкрустирана с безброй скъпоценни камъни и украсена със златна резба на вълци, акули и свирепи мечки. Докато прекосяваше небесата, от нея се носеха звуците на божествена музика и ароматът на цветето париджата, познато единствено на полубоговете.

Равана седеше лениво отпуснат в колесницата и съзерцаваше великолепния пейзаж долу, когато изведнъж забеляза жена, която седеше и медитираше. Това беше изключително необичайно. В тези планини рядко се срещаха жени. Понякога ришите бяха със съпругите си, но тази жена изглеждаше съвсем сама. Равана накара колесницата си да забави ход и се спусна по-ниско, за да огледа жената по-добре. Наблизо сигурно имаше и други аскети. Малко развлечение нямаше да навреди на ракшасите. А ако тази жена беше толкова красива, колкото изглеждаше на пръв поглед, и той щеше да се позабавлява.

Като нареди на демоните да чакат в небето, Равана се надигна от колесницата и се спусна на земята. Видя, че младата жена блести със сияйна красота, седнала на равна поляна, заобиколена от диви цветя. Крайниците ѝ бяха изваяни, а едрите ѝ гърди бяха покрити с черна еленова кожа. Равана виждаше триъгълното очертание на бедрата ѝ през тънката тъкан, покриваща кръстосаните ѝ крака. Тъмни къдрици от сплъстена коса се спускаха до кръста ѝ и обрамчваха бялото ѝ лице. Червените ѝ устни помръдваха леко, докато изричаше свещената мантра Ом. Златистите ѝ заоблени ръце бяха вдигнати пред нея със събрани длани, а дългите ѝ извити мигли полягаха върху притворените очи.

Равана се изпълни със страстно желание. Коя беше тази млада жена? Дали си имаше закрилник? Все едно. Той лесно щеше да се справи с това. Гората не беше място за такава девойка. Тя щеше да е отлично допълнение към останалите му съпруги.

Използвайки мистичната си сила, Равана прие човешка форма и приближи жената. Заговори високо и прекъсна молитвите ѝ.
— О, прекрасна, коя си ти? Защо се отдаваш на аскетизъм в това самотно място? На чий щастливец си съпруга?

Демонът не можеше да устоява на женски прелести. Докато гледаше изкусителните форми на девойката, бе обхванат от нарастващо желание. Засмя се и зачака тя да му отговори.

Младата жена отвори широко черните си очи и погледна Равана. Приемайки го като гост в своето отшелничество, заговори с уважение, каза му името си. Беше Ведавати, дъщеря на могъщ мъдрец, самият той син на учителя на полубоговете Брихаспати. Свеждайки свенливо поглед, тя обясни:
— Родена съм като въплъщение на светите Веди. Много полубогове и други небесни същества искат ръката ми и не оставят баща ми на спокойствие. Но никой освен Вишну, Господаря на всички светове, не може да бъде мой съпруг. Затова седя тук, погълната от мисли за Бога, и чакам той да ме удостои с благоволението си.

Ведавати беше медитирала хиляди години. Тялото ѝ, като това на полубоговете, нито остаряваше, нито се нуждаеше от храна. Благодарение на духовното си зрение тя разбра кой е Равана и какви са намеренията му. С благ тон му обясни, че само Вишну може да бъде неин съпруг. Този велик Бог е всемогъщ и всевиждащ и тя е избрала да се отдаде на него. Не може да принадлежи на другиго. Равана трябва да продължи по пътя си както досега.

Ракшасът отново се засмя. Нямаше намерение да остави тази прелестна жена. Споменаването на името на Вишну, неговия заклет враг, само усили решимостта му. Гласът на демона проехтя като тътен:
— Решението ти да се отдадеш на лишения повече подхожда на старица, о, прекрасна с изящно тяло. Защо пропиляваш мимолетната си младост по този начин? Аз съм Равана, господар на ракшасите, най-могъщата раса демони. Стани моя съпруга и живей с мен в моята столица Ланка, златния град, който отнех със сила от полубоговете. А и кой е този Вишну?

Равана заговори подигравателно за Вишну, макар да знаеше, че той е господар на всички полубогове. Арогантният демон не признаваше божествените авторитети. Получил беше благословия от Брахма, създателя на вселената, да не може да бъде убит от никой полубог, демон, или друго сътворено същество. Равана можеше да приема каквито форми си пожелае. Споменаването на Вишну от Ведавати изобщо не го обезпокои. Стоеше усмихнат пред младата жена, очите му бяха пълни с желание.

Като чу Равана да говори с присмех за Вишну, Ведавати пламна от гняв и укори демона. Каза му, че е за негово добро да си тръгне веднага, защото иначе ще предизвика могъщия гняв на Върховния Бог.

Равана се усмихна. От тази жена с възвишен дух щеше да стане съвършена съпруга. Пристъпи напред и сграбчи дългите ѝ къдрици. Ведавати на мига произнесе могъща мантра на санскрит, която възпря демона. Тя вдигна ръка и с помощта на мистичната си сила отряза косите си. Ракшасът отстъпи изненадан, а младата жена заговори гневно:

— О, зли демоне, сега трябва да изоставя това тяло, осквернено от докосването ти! Тъй като бях оскърбена от теб, ще се родя отново само за да те унищожа. Появявайки се от земята, ще стана благочестива дъщеря на добродетелен човек. В резултат от това раждане ти и цялата ти раса ще бъдете унищожени.

Ведавати притвори очи и започна да медитира, съзерцавайки Вишну в сърцето си. Пред очите на Равана предизвика огън вътре в себе си. Тялото ѝ веднага бе погълнато от пламъци и след малко Равана стоеше и гледаше праха ѝ. Озадачен от думите ѝ, разочарованият демон отново се издигна до колесницата си и продължи по пътя си.

Равана и неговите последователи ракшаси прекараха известно време в Хималаите, всявайки хаос сред многобройните аскети, живеещи там. Постепенно приближиха далечния северен край на планинската верига, където се издигаше връх Кайлаш, домът на Шива. Докато Пушпака прекосяваше планината, внезапно бе накарана да спре. Равана се изненада и се спусна на земята, заобиколен от министрите си, които го придружаваха в колесницата. Докато оглеждаше великолепния пейзаж, съзря странно същество с маймунска глава.

Съществото изглеждаше страховито с тъмната си жълтеникава кожа и грозни черти. Макар да бе едро, имаше фигура на джудже. Беше гладко избръснато и мускулесто и държеше голямо блестящо копие. Гледаше към Равана и демонът се провикна.
— Кой си ти и какво е това място? Защо съм спрян?

— Аз съм Нанди, слугата на Шива – отвърна необикновеното създание. – Вие пристигнахте в дома на Шива, до който няма достъп никое смъртно същество. Не може да минете през тази планина. Върнете се обратно по пътя, от който сте дошли.

Равана погледна странното тяло на Нанди и се изсмя гръмогласно. Заговори с подигравателен тон:
— Защо трябва да ти обръщам внимание, о, маймунско подобие? Пък и кой е този Шива?

— О, ракшасе, би трябвало да те убия веднага, но няма да го направя, тъй като ти вече си убит от греховете си. Ала ето какво ще ти кажа: Тъй като ти се отнесе подигравателно с мен заради маймунската ми форма, на земята ще се родят много маймуни с ужасяваща сила, които ще унищожат расата ти.

Докато Нанди говореше, в небето се разнесе звук от божествени барабани и заваля дъжд от цветя. Очите на Равана запламтяха гневно. Нехаещ за проклятието, той изрева:
— Ще премахна този хълм от пътя си! Какво ме интересувате ти и твоят господар?

Ракшасът тутакси вкопа двайсетте си мощни ръце дълбоко под хълма. Започна да го откъртва и той се издигна бавно над земята, клатейки се силно. Докато хълмът се тресеше, съпругата на Шива, Парвати, се олюля и се притисна към съпруга си. Шива я успокои:
— Не се бой. Това е работа на суетния демон Равана. Бързо ще се разправя с него. Той не може да ти навреди.

Очите на Парвати запламтяха гневно, докато отговаряше на могъщия си съпруг:
— Тъй като този окаяник изплаши с грубостта си жена, смъртта му ще бъде причинена от жена!

Шива се изправи и притисна надолу хълма с пръста на крака си. Равана веднага почувства непоносим товар. Ръцете му, поддържащи хълма подобно на огромни колони, бяха смазани. Демонът нададе страховит рев, който отекна в трите свята – небето, земята и ада, и ужаси всички същества. Равана беше затиснат от тежестта на планината и не можеше да помръдне.

Министрите на ракшаса веднага го наобиколиха и го посъветваха да помоли Шива за прошка.
— Чували сме, че е лесно да удовлетвориш този могъщ полубог. Веднага започни да изричаш молитви, за да го умилостивиш. Той със сигурност ще откликне на молбите ти.

Равана, който беше изучил всички писания, зарецитира химни от Самаведа в прослава на Шива. Но въпреки че изминаха сто години, оставаше все така затиснат. Макар да изпитваше силна болка, продължи да произнася молитви, посветени на Шива. Накрая Шива се смили и освободи Равана от товара му. Яви се пред демона и заговори спокойно:
— О, десетоглави, твоите молитви ме поласкаха. Повече не бъди толкова безразсъден. А сега може да си вървиш.

Равана се поклони на полубога, който стоеше и държеше прочутия си тризъбец. Лунен полумесец сияеше на главата му, а около синия му врат бе увита голяма змия. Загледа се в Равана с трите си очи, докато демонът събираше длани, за да се обърне към него с молба.
— Господарю, ако наистина си удовлетворен от мен, тогава, моля те, дай ми оръжието си.

Шива се усмихна. Жаждата за сражения на Равана скоро щеше да го погуби. Като каза: „Така да бъде“, Шива вдигна длан в благословия и мигом изчезна. Равана почувства как в ума му се появяват мантрите за призоваване на Пашупата, могъщото оръжие на Шива. Усмихна се. Кой би могъл да устои на подобна мощ? Дори той не успя да победи Шива. Великият полубог заслужаваше почитта му.

Равана се качи в Пушпака, която чакаше в небето през цялото време, докато той беше затиснат от хълма. Тъй като не можеше да продължи на север, демонът пое обратно на юг, все така придружаван от многочислената си армия от ракшаси. Докато се движеше над Земята в търсене на нови битки, попадна на град Айодхя – столицата на човешкия свят. Тук живееше земният император и Равана реши, че си заслужава да се сражава с него. Ако победеше този владетел, щеше да покори цялата земя.

Равана не се интересуваше особено от човешките дела – ракшасите бяха висша раса същества, по-близки до полубоговете – но демонът искаше да установи властта си над всички. Армията му от ракшаси обсади града и предизвика императора на бой.

Последва яростна битка между двете армии – на Равана и Анараня, царя на Айодхя. Десетки хиляди колесници и слонове излязоха на бойното поле заедно със стотици хиляди пехотинци. Върху демоните се изсипа дъжд от стрели като рояци черни пчели. Армията на Анараня хвърляше копия и милиони железни боздугани, изстрелваше стрели и стоманени гюлета. Надавайки бойни викове, воините на императора се понесоха към врага с вдигнати оръжия.

Ракшасите на Равана използваха мистичните си сили. Появяваха се и изчезваха, когато пожелаят. Летяха в небето и хвърляха оттам едри камъни и остри оръжия. Армията на Анараня отвръщаше с дъжд от бързи и смъртоносни стрели. Като използваха мощни катапулти, войниците на императора изстрелваха по ракшасите големи железни стрели, които свистяха във въздуха. Но не им беше лесно да се бият с изплъзващите се демони. Макар да се втурваха напред и да пронизваха врага със сините си стоманени мечове, всъщност разсичаха само въздух, тъй като ракшасите се издигаха в небето. Извисявайки се над противниците си, те внезапно се спускаха зад тях и ги пробождаха с остри като бръснач мечове.

Постепенно демоните взеха надмощие над императорската армия. Бойното поле се покри с обезобразените тела на войниците на Анараня. Земята плуваше в кръв. По нея се търкаляха глави с проблясващи златни обеци и яростно стиснати зъби. Едри мускулести ръце, все още стискащи големи мечове и копия, лежаха отсечени сред вътрешностите на пронизани воини. Демоните надаваха силни викове, докато унищожаваха императорската армия.

Самият Анараня показваше голяма храброст. Той познаваше тайните на божествените оръжия и като ги призоваваше с мантри, изби безброй ракшаси. Когато демоните се криеха с помощта на мистичните си сили, използваше оръжието на звука Шабда, което ги откриваше, където и да се намират. Когато ордите на ракшасите се втурваха към императора, той освобождаваше оръжието на вятъра, което издухваше демоните и ги отблъскваше надалеч. Не беше лесно да се победи Анараня, докато стоеше в колесницата си и използваше оръжията си, които поразяваха ракшасите като пламтящи метеори. Но демоните превъзхождаха значително по численост воините на Анараня. Макар да бяха притиснати от императора, не спираха да използват мистичните си сили, като ту изчезваха в небето, ту се спускаха на земята. Накрая ордите на Равана избиха до крак противниците си и Анараня остана сам срещу демоните.

Виждайки как цялата му армия е погълната като пеперуди от огън, императорът се разгневи. Насочи се към Равана, който стоеше отстрани във военна колесница, докато ракшасите му се сражаваха с войниците. Анараня грабна големия си лък и изстреля осемстотин остри стрели, които се понесоха към Равана като огнени пламъци. От мантрите на Анараня тези стрели бяха придобили силата на светкавици. Царят ги изстреля толкова бързо, че те полетяха в непрекъсната линия, почти прилепени една за друга. Изсипаха се върху главите и гърдите на Равана с тътена на гръмотевици. Но демонът изобщо не трепна.

Разгневен от внезапната атака на царя, той грабна страховито изглеждащ боздуган. Завъртя го над главата си с такава сила, че оръжието стана ярко оранжево и от него изригнаха огнени езици. Демонът се понесе към императора със скоростта на вихър и го удари силно по челото. Кървящият цар падна от колесницата си на земята. Ракшасът започна да се смее и да се подиграва на поваления владетел.

 Защо ти трябваше да се биеш с Равана? Никой, който се е изправил срещу мен в битка, не е останал жив. Явно ти си глупак, твърде много пристрастен към виното и жените. Затова не си чул за непобедимата ми сила.

Равана продължи да оскърбява умиращия цар и да се подиграва на предците му, управлявали земята в продължение на хиляди години. Анараня погледна към демона с пламнали от гняв очи. Заговори с мъка, опитвайки се да си поеме дъх, докато животът го напускаше:
— Аз не съм убит от теб, о, зли ракшасе! Смъртта е сигурна и идва при всички същества според кармата им. Никой не може да бъде убит, преди да го е поискала съдбата му, нито може да бъде спасен, ако му е дошло времето да умре. Следователно съм убит от собствената си съдба. Не се хвали толкова, Равана, защото собствената ти смърт ще дойде скоро!

Императорът притежаваше мистична сила, придобита от дългите му аскетични практики. Той не желаеше да пилее тази сила за Равана, но демонът трябваше да бъде спрян. Умиращият цар реши да я използва. Като се взря с гаснещия си поглед в господаря на ракшасите и се съсредоточи, изрече проклятие:
— В същия род, който сега осмиваш, о, Равана, скоро ще се появи цар, който ще унищожи и теб, и цялата ти раса!

Докато Анараня изричаше тези думи, върху него се изсипа дъжд от божествени цветя и в небето отекна звукът от барабани. Разнесоха се небесни гласове: „Така да бъде!“ След като изрече проклятието си, императорът се отпусна на земята, животът му беше приключил. Пред очите на демона Анараня напусна тялото си и се издигна в небето в сияйна ефирна форма.

Равана изсумтя презрително. Какво го интересуваше проклятието на някакво жалко същество. Кой човек би могъл да го убие? Биеше се с хората, за да си намира занимание. Прие проклятието на Анараня само като несвързаните думи на умиращ човек. Никога нямаше да се сбъднат. Ако някой цар се осмелеше да го предизвика, щеше да го постигне същият край. Колкото до небесните гласове, е, той скоро щеше да се разправи с арогантните полубогове.

Демонът отново се качи на Пушпака, която го чакаше в небето. Тъй като не му се плячкосваха жалките богатства на някой човешки град, той си тръгна, издигайки се в небесата. Може би щеше да намери полубогове, които се бият по-добре.

Равана се насочи към висшите планети, населени от главните полубогове. Но те побързаха да избягат, защото не искаха да се сражават с него. Знаеха за благословията на Брахма, която го беше направила непобедим. Безсмислено беше да влизаш в битка с демона. Полубоговете се молеха на Вишну и се криеха от ракшаса.

Равана реши да си почине известно време. Отиде в Амаравати, града на Индра, царя на полубоговете. Докато седеше в божествените градини Нандана, видя една апсара на име Рамбха. Лицето ѝ сияеше с несравнима красота. Самата тя беше украсена с великолепни гирлянди и скъпоценни камъни. Изразителните ѝ очи хвърляха погледи наоколо, а заоблените ѝ бедра се полюшваха, докато вървеше. Равана се загледа в едрите ѝ обли гърди и изваяни крака. Когато апсарата забеляза, че демонът я гледа, нежните ѝ като розови листенца ръце пристегнаха блестящата ѝ синя рокля плътно около тялото.

Равана доби великолепна небесна форма, скривайки ужасното си десетглаво туловище. Скочи на крака и като отиде бързо при Рамбха, я хвана за ръката. Изгарящ от силна страст, се усмихна на апсарата.
— Къде отиваш и чия си, о, прекрасна? – попита той. – Кой ще се наслаждава на нектара на омайните ти червени устни? Кой ще бъде благословен с докосването на нежните ти гърди? Кой щастлив мъж ще лежи в обятията ти с ум, напълно пленен от плътски наслади?

Равана изобщо не се интересуваше дали апсарата е омъжена, или не. Беше отвличал жените на полубогове, на гандхарви и демони и ги беше отвеждал в двореца си в Ланка. Ракшасът беше свикнал да получава каквото иска и заговори само за да прелъсти Рамбха. Изрази възхищението си от божествената ѝ красота и ѝ разказа за собствената си сила и слава. Коя жена би отхвърлила възможността да стане съпруга на могъщия Равана?

Но апсарата не откликна на ухажването му. Отдръпна се от него, а блестящите ѝ гривни паднаха на земята, докато се опитваше да се отскубне от ръцете му. Като долепи почтително длани и сведе очи, тя се обърна с укор към демона:
— Моля те, не ми говори по този начин! Аз съм ти като дъщеря и заслужавам да ме защитаваш, о, Равана. Освен това съм омъжена за другиго.

Рамбха обясни, че е жена на Налакувара, син на Кувера, един от братята на Равана. Следователно беше роднина на ракшаса и той не биваше да я ухажва.

Равана се изсмя силно. Той не се съобразяваше с никакви морални закони. Пристъпи към апсарата, която се скри зад златен храст. Демонът я последва, смъкна червената си копринена дреха и разкри огромното си лъщящо тяло. Младата жена се опита да избяга, а гирляндите и огърлиците ѝ се полюшваха, докато тичаше, но не успя. Равана я настигна и я повали върху една скала наблизо. Разкъса дрехите ѝ и започна да я насилва. Очите му се разшириха от удоволствие. Рамбха викаше за помощ, но никой не смееше да се намеси, виждайки страховития ракшас. Могъщият демон притисна към скалата нежните ръце на апсарата. Тъмната ѝ коса се разпиля, златните ѝ шноли и цветя се посипаха. Равана я насилваше грубо пред подчинените си ракшаси. Макар съпротивляващата се апсара да го умоляваше да спре, той я облада против волята ѝ.

Заситил похотта си, Равана се изправи и пристегна дрехата на кръста си.
Плачейки, Рамбха отстъпи от демона и побягна. Изтича при съпруга си с разкъсани дрехи и смачкани гирлянди. Виждайки я в това състояние, Налакувара се разгневи. Но щом чу, че я е изнасилил Равана, разбра, че не може да направи нищо. Демонът вече беше победил могъщия му баща, подкрепян от безброй якши. Нямаше как да се изправи срещу Равана. Налакувара внимателно обмисли положението. Макар да не беше в състояние да се сражава с ракшаса, можеше да го прокълне заради греховната му постъпка. Вишну сбъдваше справедливите проклятия на полубоговете. Решавайки, че това е единственият начин да накаже Равана, Налакувара докосна светена вода и произнесе следните думи:

— Този порочен ракшас насили божествена съпруга. Ако някога опита да извърши това и с друга жена, нека умре начаса!

авана скоро научи за изреченото от Налакувара. Много пъти беше виждал как подобни проклятия на полубогове и риши се сбъдват. Веднъж произнесени, не можеха да бъдат отменени. Макар да не искаше да го приеме, Равана разбираше, че някаква могъща сила поддържа вселенския ред. Мислейки, че е възможно думите на Налакувара да се сбъднат, реши да не насилва друга жена. По-добре да не рискува. В края на краищата имаше достатъчно красавици, които биха го приели доброволно.

Разочарован, че полубоговете не искат да се бият с него, Равана напусна небесните планети. Отправи се към южната част на вселената, където живееха данавите и даитите, най-могъщите демони. Надяваше се те да се сражават с него. Не беше останал никой друг, когото да покори.

Докато Равана летеше в Пушпака, внезапно забеляза пред себе си божествения мъдрец Нарада, който сияеше като слънце и държеше своята вѝна. Мъдрецът подръпваше нежно струните ѝ и възхваляваше Вишну. Равана го беше срещал неведнъж и преди и се зарадва да го види отново. Ракшасът отделяше малко време на мъдреците, особено на преданите на Вишну. Предпочиташе да ги убива и изяжда, а не да разговаря с тях. Ришите и мъдреците обикновено бяха благоразположени само към полубоговете, но Нарада беше различен. Той често даваше на Равана полезни съвети и изглежда му желаеше доброто. Демонът вдигна ръка в приветствие.

Мъдрецът приближи Равана и го поздрави. Нарада пътуваше свободно навсякъде във вселената. Дори се говореше, че може да напуска материалните светове и да посещава Ваикхунта, духовната обител на самия Бог, която е вечна и в която няма никакви страдания. Нарада се усмихна на Равана. Големите му очи бяха като два блестящи сапфира. Златистият кок на главата му беше прихванат със сребърна лента, обсипана със скъпоценни камъни. Облечен в меката кожа на черен елен ренку, Нарада стоеше във въздуха пред Равана, който го покани в колесницата си. Като седна с кръстосани крака на златен стол до демона, мъдрецът се обърна към него с любезен глас:

— Защо тормозиш човешкия свят, о, храбри? И без това той е подвластен на смъртта. Хората не заслужават да ги нападаш, о, Равана, ти, който не можеш да бъдеш победен дори и ако всички полубогове ти се противопоставят. Та кой би унищожавал същества, съсипвани от безброй беди, страдащи от безкрайни бедствия и обречени на старост и стотици болести?

Нарада обясни на Равана, че всички в материалния свят след време трябва да отидат в обителта на Ямараджа, великия полубог на справедливостта и смъртта. Не е нужно Равана да ги убива. Смъртта побеждава всички. Дори полубоговете накрая ще умрат. Ако обаче Равана успее да победи Ямараджа, ще подчини цялата вселена.

Мъдрецът знаеше, че Равана не може да вземе надмощие над Ямараджа. Но искаше да го отклони от демоничните му намерения да убива още хора и да атакува полубоговете. Искаше също Равана да увеличи многократно греховете си, като нападне полубога на Смъртта. Така щеше да създаде карма, която скоро да го доведе до собственото му унищожение.

Демонът се замисли над предложението на мъдреца. Стори му се интересно. Хареса му идеята да се сражава с изключително могъщия Ямараджа. Може би това беше битка, която си струваше да поведе. А ако бъде унищожена самата Смърт, тогава в целия вселенски ред ще настъпи пълен хаос! Това се понрави на Равана, който искаше да властва над всички сили във вселената. Кимна бавно на Нарада, който седеше и му се усмихваше. Равана каза на мъдреца, че веднага ще се отправи към обителта на Смъртта. Докато Нарада се издигаше в небето, свирейки на вѝната си, Равана се насочи към владенията на полубога на справедливостта и смъртта.

Приближавайки сферата, известна като Ямалока, демонът видя навсякъде същества, които получаваха резултатите от своите действия. Видя също милионите воини и слуги на Ямараджа, познати като ямадути. Те изглеждаха свирепи и неуязвими. Телата им бяха силни, но деформирани, покрити с черна настръхнала козина. В ръцете си държаха примки и ужасни оръжия. Лицата им бяха изкривени в страховити изражения, от гърлата им излизаха зловещи крясъци. Движейки се бързо, удряха и измъчваха хора, които бягаха във всички посоки.

Писъци и викове на ужас ехтяха навсякъде в това мрачно и безнадеждно място. Равана видя как хиляди хора биват изяждани от кръвожадни кучета, поглъщани от огньове или хвърляни от ямадутите в казани с врящо олио. Други грешници, мъже и жени, тичаха насам-натам по горящи пясъци, преследвани от слугите на Ямараджа. Те размахваха копия и тризъбци и влачеха нещастниците през дървета с листа като стоманени бръсначи, които нарязваха телата им. Виейки от ужасна болка, мъжете и жените падаха на земята, но телата им отново се възстановяваха. Грешниците скачаха и побягваха, но ямадутите бързо ги хващаха и отново ги подлагаха на същите изтезания.

Равана стана свидетел на всевъзможни мъчения, с които наказваха грешните души. Търсейки Ямараджа, ракшасът се движеше бързо с Пушпака. В други части на това неподдаващо се на описание място Равана видя хора, които се радваха на божествени наслади заради благочестивите си дела. Сякаш се намираха в отделно измерение на пространството и времето. В далечината се простираха красиви божествени пейзажи. Край чисти сини езера се издигаха големи сияйни къщи. Млади мъже и жени с много привлекателни форми, облечени в златоткани дрехи и украсени със златни накити, се смееха и забавляваха. Върху златни и сребърни маси бяха наредени всякакви ястия и напитки. Млади момичета танцуваха под музикален съпровод. Равана видя безброй същества, опиянени от удоволствие и в пълно неведение за сцените на страдания другаде.

Като остави зад себе си този дивен район на щастие, демонът продължи към вътрешността на Ямалока. Прекоси широката река Ваитарани, в която плуваха кръв и изпражнения, и се озова в друго мрачно място, където безброй ямадути преследваха безмилостно грешници. Там ехтеше ужасният кикот на слугите на Ямараджа, примесен с виенето на чакали и вълци. Навсякъде имаше изтощени и бледи хора, измъчвани от непоносима жажда и молещи за вода.

Като слезе от колесницата си, Равана започна да се бие с ямадутите и да освобождава хората, които те наказваха. Демонът не изпитваше състрадание към болката на другите, но разсъди, че като попречи на слугите на Ямараджа да изпълняват задълженията си, ще предизвика господаря им да се появи. Докато освобождаваше хиляди клетници от техните мъчители, внезапно бе нападнат от обединените сили на ямадутите. Атакуваха го с копия, железни пръчки, стоманени тояги, пики, копия и боздугани. Започнаха да разбиват седалките, балдахините, колоните и къщите в Пушпака. Но неразрушимата колесница веднага се възстановяваше от силата на Брахма, от когото бе сътворена първоначално.

Армията на ракшасите отблъскваше ямадутите. Милиони и милиони слуги на Ямараджа напредваха на огромни вълни, като изсипваха неспирен дъжд от стрели и други страховити оръжия върху Равана и последователите му. Ракшасите се биеха с ямадутите, надавайки ужасните си бойни викове. Звънтенето на оръжията и крясъците на воините наподобяваха грохота на ревящ океан, връхлетян от буря.

Изоставяйки другите ракшаси, ямадутите съсредоточиха силите си върху Равана. Целият покрит със стрелите им и кървящ обилно, демонът цар приличаше на голяма планина, от която изригват потоци червена лава. Използвайки познанията си за мистичните оръжия, ракшасът отвръщаше със залпове от стрели, копия и боздугани, скали и огромни дървета. Страховитият смъртоносен дъжд се изсипваше върху армията на Ямараджа, изправена пред Равана.

Като размахваха боздугани и копия, ямадутите отблъснаха всички оръжия на Равана и го обкръжиха с хиляди. Приличаха на многобройни месоядни мравки, наобиколили голям черен бръмбар. Равана бе покрит напълно със стрели и копия, които се забиваха във всяка част на тялото му. Той ревеше от гняв и болка и бързо се издигна нагоре в опит да избяга от нападателите си.

Спускайки се към земята, демонът взе лъка си и постави на тетивата му пламтяща стрела. Като призова мощта на Шива, зареди стрелата с божествената сила на безсмъртния полубог. Щом я изстреля, огнена пелена покри земята и погълна армията на Ямараджа. Във всички посоки плъзнаха огромни бели и оранжеви пламъци, изпепелявайки телата на ямадутите. Самата земя се разтопи и армията на Ямараджа отстъпи в нестроен ред.

Веднага след пламъците се появиха призрачните придружители на Шива, които изпълниха пространството с ужасяващите си форми. Те тичаха из бойното поле и всяваха страх в сърцата на ямадутите. С помощта на Шива пълчища от страховити кръвожадни зверове изскачаха от земята, виеха зловещо и разкъсваха воините и слугите на Ямараджа.

Равана нададе победоносен вик, от който земята потрепери. Щом го чу, полубогът на справедливостта и смъртта, седнал в двореца си, разбра, че Равана взема надмощие над армията му. Нареди да докарат божествената му колесница и бързо се качи в нея с копие и боздуган в ръце. Разгневен, великият полубог пламтеше с ослепителен блясък. От едната му страна стоеше олицетворението на Каладанда, неустоимото оръжие на Смъртта – черното му тяло искреше, а очите му горяха като два червени пламъка. От другата страна на Ямараджа стоеше страховитото олицетворение на Времето, разрушителят на световете. Застанали заедно, тези три небесни същества не можеха да бъдат победени. От четирите страни на колесницата, която приличаше на тъмна планина, се спускаха зловещите примки на Смъртта.

Теглена от хиляда червени и черни коне с лъскава козина, небесната колесница с хиляда големи колела напредваше с ужасен грохот. Като видяха как полубогът потегля гневно, всички небесни обитатели се разтрепериха.

След миг колесницата на Ямараджа пристигна на мястото, където Равана надаваше бойни викове. При вида ѝ ужасените ракшаси веднага се разбягаха във всички посоки. Някои от тях паднаха в безсъзнание на земята. Но самият Равана не се боеше. Виждайки страховития си противник, изпита огромна радост в очакване на битката. Изправи се непоколебим, докато Ямараджа хвърляше към него пламтящи копия и железни боздугани. Те го поразяваха със страшна сила, пронизваха го и от тялото му течаха потоци кръв.

Демонът вдигна лъка си да посрещне атаката на Ямараджа. Като използва мистичните си сили, изстреля хиляди летящи в права линия стрели, заредени със силата на мълнии. Стрелите улучваха Ямараджа по цялото тяло, но той оставаше непоклатим. Отново и отново Равана изстрелваше стрелите си, като ги зареждаше с мистична сила. Нападаше с огнените си оръжия и тримата си противници, но те им устояваха. Ямараджа хвърли към демона безброй назъбени копия, пронизващи го право в гърдите. Поразен от мощните оръжия, Равана падна в безсъзнание на земята. Спазвайки правилата на честния двубой, Ямараджа не продължи да атакува поваления си враг.

След известно време Равана дойде в съзнание и видя, че Ямараджа още стои пред него. Започна да обмисля следващия си ход. Този противник наистина беше страховит. Демонът рядко изчерпваше силите си в битка. Като се съвзе и опъна лъка си докрай, изстреля мистични стрели, които изпълниха небето. Те се впиха в Ямараджа като огнени змии. Атакуван от тях и кървящ обилно, полубогът на справедливостта и смъртта изрева гневно. От отворената му уста лумна огън, обвит с талази дим. Целият район се освети ярко, сякаш в това вечно тъмно място бе изгряло слънце.

Наблюдавайки изумителната битка между Ямараджа и ракшаса, полубоговете се събраха над тях. Бояха се, че предстои унищожението на световете. Гневът на Ямараджа със сигурност можеше да разруши цялата вселена.

Равана не спираше да използва ужасните си оръжия. Олицетворението на Смъртта, обхванато от силен гняв към Равана, заговори на Ямараджа:
— Господарю, не влагай повече усилия в тази битка. Нека остана сам с този ракшас. Бързо ще се справя с него. Досега никой, независимо колко е силен, не е успял да ме победи. Всички полубогове, риши и демони са отстъпвали пред силата ми. Всички смъртни същества са длъжни да ми се подчиняват. В това няма никакво съмнение, затова не се занимавай повече с този окаяник. Остави го на мен.

Ямараджа се беше разгневил от дързостта на Равана. Почувства се оскърбен и нареди на Смъртта да отстъпи, за да унищожи лично демона. Вдигна боздугана си, обвит в ореол от пламтящ огън, и погледна към Равана. Държейки в ръката си оръжието, сякаш беше слънчев диск, Ямараджа се взря с червените си очи в демона. Тъкмо когато щеше да размаха боздугана и да убие Равана, пред него се появи Брахма. Докато говореше на разгневения Ямараджа, той можеше да бъде видян и чут само от него:

— О, неизмеримо могъщи, този ракшас не бива да бъде убит от теб сега. Наистина съм го дарил с благословия – той може да бъде убит само от човек. Това не може да се промени, иначе във вселената ще настъпи хаос. Затова свали боздугана си. На Равана не му е писано да умре сега. Ако използваш непобедимото си оръжие срещу демона, това ще доведе до унищожението на всички сътворени същества.

Преди много време Равана беше удовлетворил Брахма, практикувайки суров аскетизъм, и богът го беше дарил с благословия – да бъде непобедим. Демонът можеше да бъде убит единствено от човек или животно, а на тях Равана изобщо не обръщаше внимание.

Чувайки заповедта на Брахма, господаря на полубоговете, Ямараджа свали боздугана си. Разбирайки, че в тази битка не може да постигне нищо, той изчезна. Когато ракшасът видя, че Ямараджа го няма, реши, че го е победил, и нададе радостен вик. Сега със сигурност беше най-могъщият във вселената. Какво още му оставаше да доказва? Дори великият господар на Смъртта беше избягал от него.

Равана се огледа и видя, че убитите ямадути са съживени от силата на Ямараджа. Без да обръщат внимание на Равана, те продължиха да изпълняват ужасните си задължения. Демонът разсъди, че повече няма какво да прави в Ямалока. Беше доказал превъзходството си, а това бе всичко, което желаеше. Време беше да се върне в златния си град Ланка. Като се качи на Пушпака, напусна обителта на Ямараджа, следван от армията си, и полетя на север, насочвайки се отново към Земята, където се намираше Ланка.